Дело T‑296/21

срещу

Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО)

Решение на Общия съд (четвърти състав) от 14 декември 2022 година

„Публична служба — Срочно наети служители — Срочен договор — Неподновяване — Процедура по подновяване — Вземане предвид на атестационните доклади — Незавършен атестационен доклад — Отговорност — Имуществени вреди — Загуба на възможност — Неимуществени вреди — Правомощие за пълен съдебен контрол — Изпълнение на решение на Общия съд“

Длъжностни лица — Срочно наети служители — Атестиране — Вътрешно указание относно процедурата по атестиране — Правно действие

(член 43 от Правилника за длъжностните лица; член 15, параграф 2 и член 54 от Условията за работа на другите служители)

(вж. т. 36—39)
Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Система, въведена от Комисията — Оспорване пред апелативно атестиращото лице — Липса на отговор — Последица — Неокончателен доклад

(член 43 от Правилника за длъжностните лица; член 15, параграф 2 и член 54 от Условията за работа на другите служители)

(вж. т. 40—42, 45 и 47)
Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Задължение на администрацията — Неизпълнение — Обосновка, основана на вътрешната организация — Недопустимост

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 44)
Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Приемане на вътрешни указания, с които се определя редът за вземане на решенията във връзка с подновяването — Система, въведена от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) — Вземане предвид на неокончателен атестационен доклад — Последици — Отмяна на решението за неподновяване — Условия

(член 43, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 8, член 15, параграф 2 и член 54 от Условията за работа на другите служители)

(вж. т. 51—62 и 64—67)
Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Загуба на възнаграждение вследствие на неподновяване на договор, сключен за определен срок — Липса на право на подновяване на договор — Липса на точни и конкретни уверения от страна на администрацията относно подновяването — Отхвърляне

(член 266 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 82)
Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Имуществена вреда, свързана със загубата на възможност за подновяване на договор — Оценка — Критерии — Действителен и окончателен характер на загубата

(член 266 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 83—98)
Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното поправяне на неимуществената вреда — Неимуществена вреда, причинена от решението за неподновяване на срочно нает служител и от обстоятелствата около неговото приемане — Срочно нает служител в отпуск по болест от приемането на това решение

(член 340, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 108—113)
Жалби на длъжностните лица — Отменително съдебно решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Съдебно решение за отмяна на решение за неподновяване на договор на срочно нает служител — Искане за обезщетение на жалбоподателя във връзка с възможността за придобиване на пенсионни права — Преждевременност на искането

(член 266 ДФЕС)

(вж. т. 114)

Резюме

През януари 2015 г. жалбоподателката SU е назначена като срочно нает служител от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) с договор за три години, подновен впоследствие за същия срок.

В контекста на атестационната процедура за 2019 г. атестиращото жалбоподателката лице оценява работата ѝ като недостатъчна и отбелязва, че резултатите ѝ през 2020 г. трябва да се подобрят, за да останат общо задоволителни. Изпълнителният директор на ЕОЗППО, който също е апелативно атестиращото лице, не реагира на отказа на жалбоподателката да приеме атестационния си доклад и на забележките ѝ и следователно не взема отношение по тях в този доклад.

През юли 2020 г., след доклада относно подновяването на договора на жалбоподателката, в който началникът на службата не препоръчва повторно подновяване на нейния договор, изпълнителният директор на ЕОЗППО решава да не поднови договора на жалбоподателката (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Сезиран от жалбоподателката, Общият съд отменя обжалваното решение и уточнява последиците от незавършването на атестационен доклад върху законосъобразността на решение за неподновяване на договор. В частта относно искането за обезщетение това решение посочва условията за обезщетяване на загуба на възможност, и по-специално на възможността за подновяване на договор. Той внася уточнения относно условията, свързани с действителния и окончателен характер на загубата на възможност, и изяснява връзката между правомощието за пълен съдебен контрол на Общия съд и задължението на администрацията да приеме мерки за изпълнение на отменителното решение.

Съображения на Общия съд

В рамките на искането за отмяна Общият съд извършва най-напред разглеждане на правния статут на атестационния доклад за 2019 г. на жалбоподателката.

В този контекст той отбелязва, че от приложимите към ЕОЗППО текстове ( 1 ) ясно следва, че когато титулярят на длъжността откаже да приеме атестационния доклад, той става окончателен едва след решението на апелативно атестиращото лице. Всъщност, когато апелативно атестиращото лице разполага с правомощие за пълен контрол върху основателността на оценките, съдържащи се в атестационен доклад, но незаконно се въздържа да упражни своя контрол, отхвърленият от титуляря на длъжността атестационен доклад не става окончателен.

При все това администрацията не може да се позовава на вътрешната си административна организация, за да обоснове неспазването на своето императивно задължение да следи за периодичното съставяне на атестационните доклади в срок и за редовното им изготвяне. При това положение бездействието на апелативно атестиращото лице, дължащо се на вътрешна организационна грешка, не може да се счита за мълчаливо потвърждаване на посочения доклад, което би имало за последица да го направи окончателен и да задейства срока за подаване на административна жалба срещу него.

Разглеждайки след това последиците от незавършването на атестационния доклад за 2019 г., Общият съд констатира, че от вътрешното указание на ЕОЗППО в областта на подновяване на договорите следва, че когато се взема решение за подновяване на договор въз основа на критерия относно работата на титуляря на длъжността, атестационните доклади на заинтересованото лице трябва да се вземат предвид както на етапа на препоръката на началника на службата, така и на етапа на приемане на решението.

В случая фактът, че забележките на жалбоподателката относно нейния атестационен доклад за 2019 г. не са били взети предвид и че той не е станал окончателен, е могъл да има решаващо значение за процедурата по подновяване. Като последица от това решението за неподновяване на нейния договор трябва да бъде отменено.

В рамките на искането за обезщетение Общият съд отхвърля първата част от имуществените вреди, състоящи се в загубата на възнаграждение поради неподновяването на трудовия договор. Той посочва, че разглежданото процесуално нарушение не означава, че жалбоподателката автоматично се възстановява на работа, а само, че непълният атестационен доклад трябва да бъде завършен, а искането за подновяване на договора да бъде преразгледано.

Освен това загубата на възнаграждение е присъща на всяко изтичане на срочен договор, тъй като подновяването на такъв договор не е право, а само възможност. По този начин при пълната липса на точни и конкретни уверения от страна на ЕОЗППО относно подновяването на договора на жалбоподателката, последната не може да очаква, че ще продължи да се ползва от възнаграждението си след края на нейния срочен трудов договор. По същата причина не може да се поддържа също, че отмяната на обжалваното решение би имала за последица приемането на ново решение с обратно действие, с което ЕОЗППО да поднови договора на жалбоподателката.

Що се отнася до втората част от имуществените вреди, състояща се в загубата на възможност договорът да бъде подновен, Общият съд отбелязва, че за да бъде констатирана и да даде право на поправяне, тази загуба трябва да е действителна и окончателна.

За да се определи действителният характер на загубата на възможност, следва да се вземе предвид датата, на която е взето решението за неподновяване, и следва надлежно да се установи, че жалбоподателят е бил лишен не непременно от подновяването на договора му, което той изобщо не би могъл да докаже, а от сериозна възможност той да бъде подновен, от което за заинтересованото лице възниква имуществена вреда, състояща се в загуба на доходи. Съществуването на сериозна възможност не зависи от степента на вероятност тази възможност да се реализира, а този елемент се взема предвид по-късно, ако това съществуване бъде признато, за да се определи обхватът на претърпените имуществени вреди и тяхното обезщетяване.

Общият съд констатира, че в случая ако нямаше незаконосъобразност, свързана с използването на неокончателен атестационен доклад, опорочаваща решението за неподновяване, нямаше да е изключена възможността договорът на жалбоподателката да бъде подновен.

Що се отнася до окончателния характер на загубата на възможност, той се преценява към момента, в който съдът на Съюза се произнася, като се отчитат всички обстоятелства по случая, включително тези, настъпили след приемането на незаконосъобразния акт, от който произтича вредата.

В това отношение институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното решение и по този начин да заличи последиците от установената незаконосъобразност. Когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на неговите последици по принцип налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на този акт. Това задължение обаче не изключва непременно вероятността загубата на възможност на жалбоподателя, получил отмяната на засягащо го решение, да е станала окончателна.

Всъщност окончателният характер на загубата на възможност може да бъде установен, когато с оглед на всички обстоятелства по случая, макар все още да е възможно администрацията да приеме мерки, позволяващи поправяне на допуснатата незаконосъобразност, тези мерки биха били лишени от полезно действие за жалбоподателя, тъй като не му предоставят същата възможност като тази, от която тази незаконосъобразност го е лишила.

Настоящият случай е именно такъв. Всъщност, от една страна, отмяната на решението за неподновяване сама по себе си не предполага юридическото възстановяване на жалбоподателката на работа в службите на ЕОЗППО към датата на влизане в сила на това решение. За разлика от решение за отстраняване от длъжност на длъжностно лице или служител на договор за неопределено време, решението за неподновяване не е прекъснало служебно правоотношение, което иначе би продължило. Следователно администрацията може да приеме, че новото решение, което тя трябва да вземе след постановяването на настоящото решение, ще се отнася само за в бъдеще. От друга страна, дори да се предположи, че след отмяната от Общия съд на решението за неподновяване ЕОЗППО приеме ново решение, с което подновява договора на жалбоподателката, считано от изтичането на нейния предходен договор, това решение би било лишено за жалбоподателката от полезно действие за периода от изтичането на предходния ѝ договор до приемането на новото решение. Всъщност жалбоподателката не би имала основание да претендира за този период изплащането на възнаграждението си и би могла да изпълнява функции в ЕОЗППО едва от момента, в който бъде възстановена на работа в тази агенция.

Като упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, за да гарантира полезното действие на отмяната на обжалваното решение, Общият съд сам определя размера на обезщетението, което трябва да се изплати за загубата на възможност.

( 1 ) Член 43, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“); член 15, параграф 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз; член 7, параграфи 1 и 4 от Решение C(2013)8985 окончателен на Комисията от 16 декември 2013 година относно общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника и относно подробните правила за прилагане на член 44, първа алинея от Правилника, приложимо по аналогия към ЕОЗППО (EIOPA-MB-14/018).