1)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че определят допустимостта на правно средство за защита, каквото е извънредната жалба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато е необходимо „да се гарантира спазването на принципа на демократичната правова държава, прилагаща принципите на социалната справедливост“, ако упражняването на това средство за защита е необходимо, за да се гарантира ефективността на правото на Съюза?

2)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че когато нормите на националното право предвиждат, че в случай на нарушение на принципите, залегнали в Конституцията на държава членка, влязло в сила съдебно решение може да бъде изменено или отменено чрез прилагане на средство за защита, каквото е извънредната жалба, тези норми могат да бъдат основание за отмяна или изменение на влязло в сила съдебно решение и в случай на нарушение на правото на Съюза?

3)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че когато национален съд е нарушил правото на Съюза по начин, който води до неправилно от гледна точка на това право решение по делото, влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменено или изменено с помощта на средство за правна защита, каквото е извънредната жалба, обуславяща подобно разрешение с наличието на „грубо“ правонарушение?