1.

Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ[?]

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?