1)

Съвместимо ли е с принципа на правна сигурност тълкуване на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), в смисъл че давностният срок за предявяване на иск за връщане на платеното по силата на неравноправна клауза не започва да тече, докато нищожността на тази клауза не бъде обявена с влязло в сила решение?

2)

Ако подобно тълкуване е несъвместимо с принципа на правна сигурност, допускат ли цитираните разпоредби от посочената директива тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок се възприема датата на решенията на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), които установяват съдебната практика относно реституционните последици (решение от 23 януари 2019 г.)?

3)

Ако подобно тълкуване противоречи на посочените разпоредби, допускат ли същите тълкуване, съгласно което за начална дата на давностния срок се възприема датата на решенията на Съда, с които се приема, че искът с реституционен характер може да бъде обвързан с давностен срок (най-вече решение на Съда на ЕС от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank SA, съединени дела C-698/10 и 699/18; или от 16 юли 2020 г., Caixabank SA, съединени дела C-224/19 и C-259/19, което потвърждава първото)?