–

за Deutsche Wohnen SE, от O. Geiss, K. Mertens, N. Venn и T. Wybitul, Rechtsanwälte,

–

за германското правителство, от J. Möller и P.‑L. Krüger, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за нидерландското правителство, от C. S. Schillemans, в качеството на представител,

–

за норвежкото правителство, от L.‑M. Moen Jünge, M. Munthe-Kaas и T. Westhagen Edell, в качеството на представители,

–

за Европейския парламент, от G. C. Bartram и P. López-Carceller, в качеството на представители,

–

за Съвета на Европейския съюз, от J. Bauerschmidt и K. Pleśniak, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, F. Erlbacher, H. Kranenborg и G. Meessen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 83, параграфи 4—6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ОРЗД“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Deutsche Wohnen SE (наричано по-нататък „DW“) и Staatsanwaltschaft Berlin (Берлинска прокуратура, Германия) по повод на административното наказание „имуществена санкция“, наложено на DW съгласно член 83 от ОРЗД за нарушение на член 5, параграф 1, букви а), в) и д), член 6 и член 25, параграф 1 от този регламент.

3

Съображения 9, 10, 11, 13, 74, 129 и 150 от ОРЗД гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Съгласно член 4 от този регламент:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 58 от посочения регламент е озаглавен „Правомощия“ и параграфи 2 и 4 от него предвиждат:

„2.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:

[…]

[…]

[…]

[…]

4.   Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата [на основните права на Европейския съюз]“.

6

Член 83 от същия регламент е озаглавен „Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ и гласи:

„1.   Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

3.   Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10000000 [евро] или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

[…]

5.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20000000 [евро] или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

6.   Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20000000 [евро] или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7.   Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8.   Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

[…]“.

7

Член 41, параграф 1, първо изречение от Bundesdatenschutzgesetz (Федерален закон за защита на данните) от 30 юни 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 2097) предвижда, че доколкото в този закон не е предвидено друго, за нарушенията по член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД се прилагат разпоредбите на Gesetz über Ordnungswidrigkeiten (Закон за административните нарушения) от 24 май 1968 г. (BGBl. 1968 I, стр. 481), в редакцията, обнародвана на 19 февруари 1987 г. (BGBl. 1987 I, стр. 602), и с измененията съгласно Закона от 19 юни 2020 г. (BGBl. 2020 I, стр. 1350, наричан по-нататък „OWiG“).

8

Член 30 от OWiG е озаглавен „Имуществени санкции спрямо юридически лица и сдружения на лица“ и гласи:

„(1)   Ако:

някой извърши престъпление или административно нарушение, с което доведе до неизпълнение на задълженията, които носи юридическото лице или сдружението на лица, или набави или е смятал да набави имуществена изгода за юридическото лице или сдружението на лица, на същото може да се определи имуществена санкция.

[…]

(4)   Ако за престъплението или административното нарушение не бъде образувано наказателно или административнонаказателно производство или същото е прекратено или не е наложено наказание, имуществената санкция може да се наложи самостоятелно. Със закон може да се предвиди възможност за самостоятелно налагане на имуществена санкция и в други случаи. Независимо от това не се допуска самостоятелно налагане на имуществена санкция на юридическо лице или сдружение на лица, когато има правни пречки за преследването на съответното престъпление или административно нарушение […]“.

9

Член 130 от OWiG предвижда:

„(1)   Който в качеството си на собственик на предприятие или част от предприятие умишлено или по небрежност не предприеме необходимите мерки за надзор, за да предотврати в това предприятие или част от предприятие да се допусне неизпълнение на задълженията, които носи собственикът и чието нарушаване е наказуемо по наказателноправен или по административен ред, се наказва за извършено административно нарушение, ако подходящият надзор е щял да предотврати или съществено да затрудни допускането на подобно неизпълнение на задължения. Сред необходимите надзорни мерки са и назначаването на служители, които да отговарят за надзора, както и техният внимателен подбор и контролът над работата им.

[…]

(3)   Когато неизпълнението на съответните задължения е наказуемо по наказателноправен ред, за посоченото административно нарушение може да се определи имуществена санкция в размер до един милион евро. Прилага се член 30, параграф 2, трето изречение. Ако неизпълнението на съответните задължения е наказуемо по административен ред, максималният размер на имуществената санкция за неспазването на надзорното задължение се определя в зависимост от максималния размер на административното наказание за неизпълнението на съответните задължения […]“.

10

DW е дружество за недвижими имоти, учредено в правно-организационната форма на европейско дружество; то се търгува на борсата, а седалището му е в Берлин (Германия). Чрез дялови участия в различни дружества то притежава непряко около 163000 жилищни и 3000 търговски обекта.

11

Собствениците на тези обекти са дъщерни дружества на DW, наричани „дружества собственици“, и те осъществяват оперативната дейност, докато DW се занимава с общото управление на групата, която образува заедно с тези и други дружества. Дружествата собственици отдават под наем жилищните и търговските обекти, които се управляват от други дружества от групата, т.нар. „обслужващи дружества“.

12

В рамките на търговската си дейност DW и дружествата от ръководената от него група обработват лични данни на наемателите на жилищните и търговските обекти, като например документи за самоличност и данъчни, социалноосигурителни и здравноосигурителни данни на наемателите, както и данни за предишни наемни правоотношения.

13

На 23 юни 2017 г. при проверка на място Berliner Beauftragte für den Datenschutz (Берлински орган за защита на личните данни, Германия, наричан по-нататък „надзорният орган“) обръща внимание на DW, че дружествата от неговата група съхраняват документи с лични данни на наемателите в електронна архивна система, която не позволява да се проследи дали съхраняването на данните е необходимо и да се гарантира заличаването на данните, които вече не са необходими.

14

Надзорният орган разпорежда на DW да заличи тези документи от електронната си архивна система най-късно до края на 2017 г. DW отговаря, че заличаването е невъзможно по технически и правни причини.

15

След обсъждания между DW и надзорния орган относно възможността да се заличат въпросните документи, DW уведомява органа за намерението си да въведе нова система за съхранение, която да замени съдържалата документите система.

16

На 5 март 2019 г. надзорният орган извършва проверка в централата на ръководената от DW група. По време на проверката DW съобщава на органа, че спорната електронна архивна система вече е изведена от употреба и че непосредствено предстои миграцията на данните в новата система за съхранение.

17

С наказателно постановление от 30 октомври 2019 г. надзорният орган налага на DW административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 14385000 евро за извършено нарушение на член 5, параграф 1, букви а), в) и д) и член 25, параграф 1 от ОРЗД (наричано по-нататък „наказателното постановление“). С това постановление органът налага на DW и още 15 имуществени санкции в размер между 3000 и 17000 евро за нарушения на член 6, параграф 1 от ОРЗД.

18

В наказателното постановление надзорният орган по-конкретно приема, че от 25 май 2018 г. до 5 март 2019 г. DW умишлено не е предприело необходимите мерки, така че редовно да заличава личните данни на наематели, които вече не са необходими или чието съхраняване е неправомерно по други причини. Той посочва също така, че DW е продължило да съхранява личните данни на най-малко 15 конкретно посочени наематели, въпреки че това не е било необходимо.

19

DW обжалва наказателното постановление пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия). Посоченият съд прекратява производството, като приема, че наказателното постановление има толкова тежки пороци, че не е годно основание за налагането на имуществена санкция.

20

Този съд в частност отбелязва, че налагането на имуществени санкции на юридически лица е изчерпателно уредено в член 30 от OWiG, който на основание член 41, параграф 1 от Федералния закон за защита на данните се прилага по отношение на нарушенията по член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД. Съгласно член 30 от OWiG обаче извършители на административно нарушение могат да са само физическите, а не и юридическите лица. Същевременно юридическото лице може да отговаря само за действията на членовете на своите органи или на представителите си. Наистина съгласно член 30, параграф 4 от OWiG може при определени условия да се проведе самостоятелно административнонаказателно производство спрямо юридическо лице, но дори и в тази хипотеза се изисква да може да се установи административно нарушение, извършено от член на органите на юридическото лице или от негов представител.

21

Staatsanwaltschaft Berlin (Берлинска прокуратура) подава протест срещу това съдебно решение до Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия), запитващата юрисдикция.

22

На първо място, запитващата юрисдикция иска да установи дали съгласно член 83 от ОРЗД трябва да е възможно да се наложи административно наказание на юридическо лице, без преди това да е прието, че нарушението на Регламента е извършено от идентифицирано физическо лице. В този контекст посочената юрисдикция се пита в частност дали е от значение понятието „предприятие“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС.

23

В това отношение тя пояснява, че според националната съдебна практика възприетият в националното право режим на ограничената отговорност на юридическите лица е в противоречие с режима на пряката отговорност на предприятията по член 83 от ОРЗД. Според посочената съдебна практика в частност от текста на член 83 от ОРЗД — който съгласно принципа на предимство на правото на Съюза има превес над националния режим — следва, че може да се налагат административни наказания на предприятия. Затова, противно на изискванията на приложимото национално право, не било необходимо налагането на такива наказания да се обвързва с наличието на виновно извършено нарушение от органите или ръководителите на юридическите лица.

24

Всъщност според посочената юрисдикция тази съдебна практика, както и по-голямата част от доктрината в страната, отдават особено значение на понятието „предприятие“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС и съответно на идеята, че субект на отговорността е стопанската единица, в рамките на която е допуснато укоримото, например антиконкурентно, поведение. Според това „функционално“ разбиране всички действия на всички служители, които са овластени да действат от името на предприятието, се считат за действия на самото предприятие, включително за целите на административнонаказателната отговорност.

25

На второ място, ако Съдът отговори, че трябва да е възможно да се наложи административно наказание пряко на юридическото лице, запитващата юрисдикция иска да установи какви критерии трябва да се прилагат, за да се реализира отговорността на юридическо лице в качеството му на предприятие за нарушение на ОРЗД. Тя по-конкретно пита дали на юридическо лице може да се наложи административно наказание съгласно член 83 от Регламента, без да е установено, че нарушението на Регламента, за което то отговаря, е извършено виновно.

26

При тези условия Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

След проведеното на 17 януари 2023 г. съдебно заседание за изслушване на устните състезания, на 23 март 2023 г. DW подава в секретариата на Съда молба за възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда.

28

DW мотивира молбата си по същество с това, че с отговорите си по искането за разяснения, отправено до нея по реда на член 101 от Процедурния правилник, запитващата юрисдикция е дала на Съда неточна информация за приложимите разпоредби от националното право. Същевременно това не могло да бъде изчерпателно обсъдено в съдебното заседание от 17 януари 2023 г., тъй като страните се запознали с тези отговори едва три работни дена преди съдебното заседание. В този срок нямало как да се подготвят по-задълбочено за съдебното заседание.

29

Несъмнено съгласно член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти.

30

В случая обаче Съдът разполага с всички необходими данни, за да се произнесе, и не се налага настоящото дело да се решава въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти. Освен това в молбата за възобновяване на устната фаза на производството не е посочен никакъв нов факт от решаващо значение за решението на Съда по това дело.

31

При това положение след изслушване на генералния адвокат Съдът преценява, че няма основание да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.

32

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 58, параграф 2 и член 83, параграфи 1—6 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която на юридическо лице в качеството му на администратор на данни може да се определи административно наказание за нарушение по член 83, параграфи 4—6 само ако преди това е прието, че нарушението е извършено от идентифицирано физическо лице.

33

В самото начало следва да се отбележи, че в писменото си становище германското правителство изразява съмнения в представеното от запитващата юрисдикция тълкуване на националното право, тъй като член 130 от OWiG позволявал да се наложи имуществена санкция на юридическо лице и извън случаите по член 30 от OWiG. Освен това тези две разпоредби позволявали да се наложи т.нар. „анонимна“ имуществена санкция във водено срещу самото предприятие производство, без да е необходимо да се идентифицира физическото лице, извършител на съответното нарушение.

34

В отговор на отправеното до нея искане за разяснения, споменато в точка 28 от настоящото решение, запитващата юрисдикция посочва, че член 130 от OWiG няма значение за първия от поставените въпроси.

35

Всъщност според запитващата юрисдикция тази разпоредба се отнася до собственика на предприятие или част от предприятие, като той трябва виновно да е допуснал неизпълнение на надзорното си задължение. Доказването на такова неизпълнение на задължения на собственика на предприятието обаче било изключително сложно и често невъзможно, а и на национално равнище се спорело по въпроса дали група предприятия може да се окачестви като „предприятие“ или „собственик на предприятия“ по смисъла на тази разпоредба. При всички случаи първият преюдициален въпрос оставал релевантен и в този контекст.

36

Следва да се припомни, че по въпроса за тълкуването на разпоредбите на националния правен ред Съдът по принцип е длъжен да се придържа към квалификациите, дадени в акта за преюдициално запитване. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува вътрешното право на държавите членки (решение от 26 януари 2021 г., Hessischer Rundfunk, C‑422/19 и C‑423/19, EU:C:2021:63, т. 31 и цитираната съдебна практика).

37

Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори въз основа на допускането, че съгласно приложимото национално право не може на юридическо лице в качеството му на администратор на данни да се наложи административно наказание за нарушение по член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД, освен при изложените от запитващата юрисдикция условия, предвидени в член 30 от OWiG.

38

За да се отговори на първия въпрос, следва най-напред да се отбележи, че предвидените в ОРЗД принципи, забрани и задължения са адресирани в частност до „администраторите“, а както се подчертава в съображение 74 от ОРЗД, администраторите отговарят за всяко обработване на лични данни, извършено от тях или от тяхно име, и във връзка с това са длъжни не само да прилагат подходящи и ефективни мерки, но и да са в състояние да докажат, че дейностите им по обработването са в съответствие с ОРЗД, включително и че са ефективни взетите мерки за осигуряването на такова съответствие. В случай на нарушение по член 83, параграфи 4—6 от Регламента именно тази отговорност е основанието за налагането на административно наказание на администратора съгласно посочения член 83.

39

Член 4, точка 7 от ОРЗД определя широко понятието „администратор“ като физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни.

40

Целта на това широко определение в член 4, точка 7 от ОРЗД — което изрично включва и юридическите лица — е в съответствие с целта на самия ОРЗД да се осигури ефективна защита на основните права и свободи на физическите лица, както и в частност високо равнище на защита на правото на всяко лице на защита на неговите лични данни (вж. в този смисъл решения от 29 юли 2019 г., Fashion ID, C‑40/17, EU:C:2019:629, т. 66, и от 28 април 2022 г., Meta Platforms Ireland, C‑319/20, EU:C:2022:322, т. 73 и цитираната съдебна практика).

41

Освен това Съдът вече е постановил, че всяко физическо или юридическо лице, което за собствени цели влияе върху обработването на лични данни и по този начин участва в определянето на целите и средствата за обработка на тези данни, може да се разглежда като администратор (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2018 г., Jehovan todistajat, C‑25/17, EU:C:2018:551, т. 68).

42

В този смисъл от текста и целта на член 4, точка 7 от ОРЗД следва, че законодателят на Съюза не е въвел разграничение между физическите и юридическите лица за целите на определянето на отговорността по този регламент, а тя зависи единствено от условието тези лица, сами или съвместно с други, да определят целите и средствата за обработването на личните данни.

43

Следователно извън хипотезата, предвидена в член 83, параграф 7 от ОРЗД по отношение на публичните органи и структури, всяко лице, което отговаря на това условие, независимо дали е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, носи отговорност в частност за всяко извършено от него или от негово име нарушение по член 83, параграфи 4—6 от Регламента.

44

За юридическите лица това означава, от една страна, както по същество посочва генералният адвокат в точки 57—59 от заключението си, че те носят отговорност не само за нарушенията, извършени от техни представители, управители или ръководители, но и за нарушенията, извършени от всяко друго лице, което действа в рамките на търговската дейност на тези юридически лица и от тяхно име. От друга страна, административните наказания, предвидени в член 83 от ОРЗД в случай на такива нарушения, трябва да може да се определят пряко на юридическите лица, ако същите могат да се окачествят като администратори на съответните данни.

45

По-нататък следва да се отбележи, че член 58, параграф 2 от ОРЗД определя точно корективните правомощия, с които разполагат надзорните органи, без да препраща към правото на държавите членки, нито да оставя свобода на преценка на тези държави. Същевременно, от една страна, тези правомощия, сред които е и правомощието по член 58, параграф 2, буква и) за определяне на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“, са насочени спрямо администратора, а от друга страна, видно от точка 39 от настоящото решение, администраторът може да е както физическо, така и юридическо лице. В член 83, параграфи 1—6 пък са определени — точно и без да се оставя свобода на преценка на държавите членки — материалноправните условия, които трябва да съблюдава надзорният орган при налагането на такива административни наказания.

46

В този смисъл анализът на член 4, точка 7 във връзка с член 83 и член 58, параграф 2, буква и) от ОРЗД сочи, че административно наказание за нарушенията по член 83, параграфи 4—6 може да се налага и на юридически лица, при положение че имат качеството администратор. Обратно, нито една от разпоредбите на ОРЗД не позволява да се приеме, че определянето на административно наказание на юридическо лице в качеството му на администратор зависи от условието преди това да е констатирано, че това нарушение е извършено от идентифицирано физическо лице.

47

Наистина от член 58, параграф 4 и член 83, параграф 8 от ОРЗД, разглеждани в светлината на съображение 129 от този регламент, следва, че упражняването от надзорния орган на правомощията му по тези членове зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

48

Фактът, че така този регламент предоставя на държавите членки възможността да предвидят изисквания относно процедурата, която трябва да следват надзорните органи при налагането на административни наказания, изобщо не означава обаче, че освен такива процедурни изисквания държавите членки са овластени да предвиждат и допълнителни материалноправни условия свръх определените в член 83, параграфи 1—6. Освен това фактът, че законодателят на Съюза се е погрижил изрично да предвиди споменатата възможност, но не и възможността за въвеждане на такива допълнителни материалноправни условия, потвърждава, че в това отношение не е оставил свобода на преценка на държавите членки. Следователно тези материалноправни условия се уреждат единствено от правото на Съюза.

49

Изложеното по-горе граматическо тълкуване на член 58, параграф 2 и член 83, параграфи 1—6 от ОРЗД намира потвърждение в целта на Регламента.

50

По-специално от съображение 10 от ОРЗД следва, че разпоредбите на този регламент имат за цел по-специално да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица при обработването на лични данни в Съюза и с оглед на това да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на тези лица във връзка с обработването на такива данни. Освен това в съображения 11 и 129 от ОРЗД се подчертава необходимостта с оглед на последователното прилагане на този регламент да се гарантира, че надзорните органи разполагат с еквивалентни правомощия за наблюдение и надзор за спазването на правилата за защита на личните данни и че могат да налагат еквивалентни санкции за нарушения на споменатия регламент.

51

Би било в противоречие с тази цел на ОРЗД обаче да се допусне държавите членки едностранно да изискват като необходимо условие за налагането на административно наказание съгласно член 83 от ОРЗД на администратор — юридическо лице, преди това да е прието или да може да се приеме, че съответното нарушение е извършено от идентифицирано физическо лице. Освен това подобно допълнително изискване в крайна сметка би създало риск от отслабване на ефективността и възпиращия ефект на административните наказания, налагани на юридически лица в качеството им на администратори, в разрез с член 83, параграф 1 от ОРЗД.

52

В това отношение следва да се припомни, че член 288, втора алинея ДФЕС предвижда, че регламентът на Съюза е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което изключва възможността, освен ако не е предвидено друго, държавите членки да приемат вътрешни разпоредби, които да се отразяват на обхвата на такъв регламент. Освен това с оглед на задълженията, които произтичат за тях от Договора за функционирането на ЕС, държавите членки са длъжни да не създават пречки за свойствената пряка приложимост на регламентите. В частност те не бива да приемат актове, с които да прикриват от правните субекти съюзноправния характер на дадена правна норма и произтичащите от това последици (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 86 и 87 и цитираната съдебна практика).

53

Накрая, предвид въпросите на запитващата юрисдикция следва да се отбележи, че понятието „предприятие“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС няма отражение върху това дали и при какви условия може да се наложи административно наказание съгласно член 83 от ОРЗД на администратор — юридическо лице, тъй като този въпрос е уреден изчерпателно в член 58, параграф 2 и член 83, параграфи 1—6 от Регламента.

54

Всъщност това понятие е релевантно единствено за целите на определянето на размера на административното наказание, налагано на администратора съгласно член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД.

55

Както отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, препращането в съображение 150 от ОРЗД към понятието „предприятие“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС следва да се разбира именно в специфичния контекст на изчисляването на административните наказания, налагани за нарушенията по член 83, параграфи 4—6 от Регламента.

56

В това отношение следва да се подчертае, че за целите на прилагането на правилата за конкуренция по членове 101 и 102 ДФЕС това понятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. В този смисъл то обозначава стопанска единица, макар и от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Тази стопанска единица се състои в единна организация на персонални, материални и нематериални активи, която трайно преследва определена икономическа цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 41 и цитираната съдебна практика).

57

В този смисъл от член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД, който урежда изчисляването на административните наказания за изброените в тези параграфи нарушения, следва, че ако адресатът на административното наказание е предприятие или част от предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, максималният размер на имуществената му санкция ще се изчислява като процент от общия годишен световен оборот на съответното предприятие за предходната финансова година.

58

В крайна сметка, както посочва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, административното наказание е годно да изпълни трите условия, посочени в член 83, параграф 1 от ОРЗД, а именно да е едновременно ефективно, пропорционално и възпиращо, само ако размерът му се определя в зависимост от действителните или обективни икономически възможности на адресата и съответно ако за определянето на размера му налагащият го надзорен орган се основава на понятието за стопанска единица по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 56 от настоящото решение.

59

Ето защо, когато в рамките на правомощията си по член 58, параграф 2 от ОРЗД реши да наложи административно наказание съгласно член 83 от Регламента на администратор, който е предприятие или част от предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, надзорният орган е длъжен по силата на член 83, разглеждан в светлината на съображение 150 от Регламента, да се основава на понятието „предприятие“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС при изчисляването на административните наказания за нарушенията по член 83, параграфи 4—6.

60

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 58, параграф 2, буква и) и член 83, параграфи 1—6 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която на юридическо лице в качеството му на администратор на данни може да се определи административно наказание за нарушение по член 83, параграфи 4—6 само ако преди това е прието, че нарушението е извършено от идентифицирано физическо лице.

61

С втория си въпрос, поставен в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 83 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че административно наказание съгласно тази разпоредба може да се наложи само ако е установено, че администраторът, който е едновременно юридическо лице и предприятие, умишлено или по небрежност е извършил нарушение по параграфи 4—6 от този член.

62

В това отношение следва да се припомни, че от член 83, параграф 1 от ОРЗД следва, че административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Член 83 от ОРЗД обаче не уточнява изрично, че нарушенията по параграфи 4—6 от този член подлежат на санкциониране с такова наказание само ако са извършени умишлено или най-малкото по небрежност.

63

С оглед на това германското, естонското и норвежкото правителство, а също и Съветът на Европейския съюз заключават, че законодателят на Съюза е искал да остави на държавите членки известна свобода на преценка при прилагането на член 83 от ОРЗД, която им позволява да предвидят налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ на основание на тази разпоредба евентуално без да е установено, че санкционираното с това наказание нарушение на ОРЗД е извършено умишлено или по небрежност.

64

Такова тълкуване на член 83 от ОРЗД не би могло да се приеме.

65

В това отношение, както е констатирано в точки 45 и 48 от настоящото решение, материалноправните условия, които трябва да съблюдава надзорният орган, когато налага административно наказание на администратора, се уреждат единствено от правото на Съюза, като те са определени — точно и без да се оставя свобода на преценка за държавите членки — в член 83, параграфи 1—6 от ОРЗД (вж. също решение от 5 декември 2023 г., Nacionalinis visuomenės sveikatos centras, C‑683/21, EU:C:2023:XXX, т. 64—70).

66

Що се отнася до посочените условия, следва да се отбележи, че член 83, параграф 2 от ОРЗД изброява елементите, с оглед на които надзорният орган налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ на администратора. Един от тези елементи съгласно буква б) от споменатата разпоредба е „дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност“. Нито един от изброените в тази разпоредба елементи обаче не се отнася до възможност да се ангажира отговорността на администратора при липса на вина от негова страна.

67

Освен това член 83, параграф 2 от ОРЗД следва да се разглежда във връзка със съдържащия се в същия член параграф 3, който урежда последиците при съвкупност от нарушения на този регламент и съгласно който, „ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение“.

68

В този смисъл от текста на член 83, параграф 2 от ОРЗД следва, че на администратора може да се наложи административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно този член само за нарушенията на разпоредбите на този регламент, които той е извършил виновно, тоест умишлено или по небрежност.

69

Общият разум и целта на ОРЗД потвърждават това тълкуване.

70

От една страна, законодателят на Съюза е предвидил система от санкции, позволяваща на надзорните органи да налагат най-подходящите санкции в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай.

71

Всъщност член 58, параграф 2, буква и) от ОРЗД предвижда, че тези органи могат да налагат административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83 от Регламента „в допълнение към […] или вместо“ другите корективни мерки, изброени в този член 58, параграф 2, като предупреждения, порицания или разпореждания. Освен това съображение 148 от посочения регламент в частност предвижда, че при леки нарушения или ако глобата, която може да бъде наложена, представлява несъразмерна тежест за физическо лице, надзорният орган може да не наложи административно наказание, а вместо него да определи порицание.

72

От друга страна, както е посочено в точка 50 от настоящото решение, разпоредбите на ОРЗД имат за цел по-специално да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица при обработването на лични данни в Съюза и с оглед на това да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на тези лица във връзка с обработването на такива данни. Освен това, за да се осигури последователно прилагане на Регламента, надзорните органи трябва да разполагат с еквивалентни правомощия за наблюдение и надзор за спазването на правилата за защита на личните данни, така че да могат да определят еквивалентни санкции за нарушения на споменатия регламент.

73

Наличието на система от санкции, която позволява да се наложи административно наказание съгласно член 83 от ОРЗД, когато специфичните обстоятелства по конкретния случай дават основание за това, създава стимул за администраторите на данни и обработващите лични данни да спазват Регламента. Чрез възпиращия си ефект административното наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ спомага за засилване на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и представлява следователно ключов елемент за осигуряване на спазването на правата на тези лица в съответствие с целта на този регламент за гарантиране на високо равнище на защита на тези лица във връзка с обработването на лични данни.

74

За гарантирането на такова високо равнище на защита законодателят на Съюза обаче не е счел за необходимо да предвиди налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ при липса на вина. Като се има предвид, че с ОРЗД се търси равнище на защита, което да е едновременно еквивалентно и еднородно, и че за тази цел той трябва да се прилага последователно навсякъде в Съюза, би се стигнало до противоречие с тази цел, ако се позволи на държавите членки да предвидят такъв режим за налагането на административни наказания съгласно член 83 от Регламента. Освен това подобна свобода на избор би могла да наруши конкуренцията между икономическите оператори в Съюза, което би било в разрез с целите, указани от законодателя на Съюза по-специално в съображения 9 и 13 от Регламента.

75

С оглед на това следва да се констатира, че член 83 от ОРЗД не допуска да се налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ за нарушение по параграфи 4—6 от този член, без да е установен умисъл или небрежност у администратора при извършването на това нарушение, и че следователно наличието на виновно извършено нарушение е условие за налагането на такова наказание.

76

В това отношение по въпроса дали дадено нарушение е извършено умишлено или по небрежност и дали съответно подлежи на санкциониране с административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83 от ОРЗД, следва да се уточни, че администраторът може да бъде санкциониран за поведение, което попада в приложното поле на ОРЗД, ако не може да не е разбирал противоправния му характер, независимо дали е знаел, че нарушава разпоредбите на ОРЗД (вж. по аналогия решения от 18 юни 2013 г., Schenker & Co. и др., C‑681/11, EU:C:2013:404, т. 37 и цитираната съдебна практика, от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 156, и от 25 март 2021 г., Arrow Group и Arrow Generics/Комисия, C‑601/16 P, EU:C:2021:244, т. 97).

77

Когато администраторът е юридическо лице, следва също да се уточни, че прилагането на член 83 от ОРЗД не предполага действие или дори знание на управителния орган на това юридическо лице (вж. по аналогия решения от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 97, и от 16 февруари 2017 г., Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen/Комисия, C‑94/15 P, EU:C:2017:124, т. 28 и цитираната съдебна практика).

78

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 83 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че административно наказание съгласно тази разпоредба може да се наложи само ако е установено, че администраторът, който е едновременно юридическо лице и предприятие, умишлено или по небрежност е извършил нарушение по параграфи 4—6 от този член.

79

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: