–

за Instrubel NV и Heerema Zwijndrecht BV, от S. Bonifassi и F. Boucard, avocats,

–

за Montana Management Inc., от D. Célice и B. Périer, avocats,

–

за BNP Paribas Securities Services, от J. Martinet, avocat,

–

за френското правителство, от R. Bénard и J.‑L. Carré, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J.‑F. Brakeland и M. Carpus Carcea, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 4, параграфи 2—4 и на член 6 от Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 година относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96 (ОВ L 169, 2003 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 3, стр. 45), последно изменен с Регламент (ЕС) № 85/2013 на Съвета от 31 януари 2013 г. (ОВ L 32, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1210/2003“).

2

Запитванията са отправени във връзка с два спора: на Instrubel NV с Montana Management Inc. и BNP Paribas Securities Services (наричано по-нататък „BNP Paribas“) (C‑753/21) и на Montana Management с Heerema Zwijndrecht BV (наричано по-нататък „Heerema“) и BNP Paribas (C‑754/21) относно валидността на обезпечителни мерки и запори върху замразени средства за вземания на Instrubel и Heerema от държавата Ирак.

3

Съгласно параграф 12 от Резолюция 1483 (2003), приета на 22 май 2003 г., Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации „[о]добрява създаването на Фонд за развитие на Ирак, съхраняван в Централната банка на Ирак“.

4

Параграф 14 от тази резолюция гласи:

„[…] Фондът за развитие на Ирак се използва по прозрачен начин за посрещане на хуманитарните нужди на иракския народ, за икономическо възстановяване и саниране на иракската инфраструктура, за по-нататъшно разоръжаване на Ирак, за разходите на иракската гражданска администрация и за други цели в интерес на иракския народ“.

5

Параграф 23 от посочената резолюция гласи:

„[В]сички държави членки, в които има:

замразява незабавно тези средства или други финансови активи или икономически ресурси и, освен ако тези средства или други финансови активи или икономически ресурси не са били предмет на съдебен, административен или арбитражен запор или решение, ги прехвърля незабавно на Фонда за развитие на Ирак, като ако не е предвидено друго, претенциите на физически лица или неправителствени организации по отношение на тези прехвърлени средства или други финансови активи могат да бъдат предявени пред международно признатото представително правителство на Ирак […]“.

6

На 15 декември 2010 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1956 (2010), която в параграф 5 предвижда:

„[Съветът за сигурност решава] да прехвърли всички постъпления от Фонда за развитие на Ирак по сметката или сметките на механизмите, които са правоприемници на правителството на Ирак, и да закрие Фонда за развитие на Ирак не по-късно от 30 юни 2011 г., като изисква писмено потвърждение, когато прехвърлянето и закриването бъдат завършени“.

7

Съображение 5 от Регламент № 1210/2003 гласи:

„С цел държавите членки да могат да извършат прехвърлянето на блокирани средства, икономически ресурси и приходи от икономически ресурси към Фонда за развитие на Ирак, би следвало да се предвиди разпоредба за такива средства и икономически ресурси, да бъдат размразени“.

8

Съгласно член 1, точки 4 и 5 от този регламент:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

9

Член 4, параграфи 2—4 от посочения регламент предвижда:

„2.   Всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на следните личности, притежавани и държани от тях, идентифицирани от Комитета по санкциите и изброени в приложение IV, трябва да бъдат замразени:

3.   Никакви финансови средства или икономически ресурси не се предоставят, пряко или косвено, на разположение или в полза на физически или юридически лица, образувания или органи, включени в приложение IV.

4.   Не се предоставят каквито и да е икономически средства, пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, орган или общност, посочени в приложени[е] IV, така че да направят възможно за това лице, група или общност да получават средства, стоки или услуги“.

10

Член 6 от Регламент № 1210/2003 гласи:

„1.   Чрез дерогация от член 4, компетентните власти, посочени в интернет страниците, изброени в приложение V, могат да разрешат освобождаването на замразени средства или икономически ресурси, ако те отговарят на следните условия:

2.   Във всички останали случаи средствата, икономическите ресурси и приходите от икономическите ресурси, замразени съгласно член 4, се размразяват само за целите на тяхното прехвърляне към заместващия Фонда за развитие на Ирак механизъм, въведен от иракското правителство при условията, определени в резолюции 1483 (2003) и 1956 (2010) на Съвета за сигурност на ООН“.

11

Дружеството Montana Management е включено с Регламент (ЕО) № 785/2006 на Комисията от 23 май 2006 година за изменение на Регламент № 1210/2003 (ОВ L 138, 2006 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 94) в съдържащия се в приложение IV към Регламент № 1210/2003 списък от физическите и юридическите лица, органите или образуванията, свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин, упоменати в член 4, параграфи 2—4 от същия регламент.

12

Съображение 4 от Регламент (ЕО) № 1799/2003 на Съвета от 13 октомври 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1210/2003 (ОВ L 264, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 3, стр. 86) гласи:

„Резолюция 1483 (2003) представя замразяването на средствата и икономическите ресурси като първа стъпка от един процес, който води до тяхното прехвърляне към Фонда за развитие на Ирак. Тя също освобождава финансови средства и икономически ресурси, които са обект на право на задържане или присъда, въведени или оповестени преди 22 май 2003 г. от този процес. Запазването на мерките за замразяване на средства следователно е неподходящо, ако финансовите средства и икономическите ресурси, за които се отнася, са категорично освободени от изискването за прехвърляне към този фонд“.

13

Член R. 523‑3 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства предвижда:

„В срок от осем дни, под страх от обявяване на недействителност, обезпечителният запор се съобщава на длъжника чрез документ на съдебния изпълнител.

Този акт съдържа под страх от недействителност:

[…]

[…]“.

14

На 20 март 2013 г. Tribunal de grande instance de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция) издава две определения за екзекватура въз основа на постановените съответно на 6 февруари 1996 г. и на 22 март 2003 г. и влезли междувременно в сила арбитражни решения, с които държавата Ирак се осъжда да плати определена сума на дружеството по нидерландското право Instrubel.

15

Въз основа на двете посочени арбитражни решения на 20 януари 2014 г. Instrubel налага запори върху активи, намиращи се в BNP Paribas, „срещу Република Ирак и образуванията, чиито средства ѝ принадлежат съгласно резолюциите на ООН, и по-конкретно срещу дружеството Montana [Management]“. На 28 юли 2014 г. държавата Ирак е уведомена за запорите и не ги оспорва.

16

На 26 декември 2017 г. Montana Management оспорва пред съдебния изпълнител към Tribunal de grande instance de Bobigny (Първоинстанционен съд Бобини, Франция) наложените от Instrubel запори и иска те да бъдат обезсилени и обявени за нищожни, тъй като не е било уведомено за тях в качеството си на собственик на средствата.

17

С решение от 24 юли 2018 г. съдебният изпълнител обезсилва запора и разпорежда вдигането му. Той всъщност установява, че протоколите за налагане на запора посочват като длъжник държавата Ирак и нейни образувания, сред които по-специално и Montana Management, и че поради това последното трябва да се счита за длъжник по смисъла на член R‑523‑3 от Кодекса за гражданските изпълнителни производства. Това според съдебния изпълнител означава, че протоколите е трябвало да бъдат съобщени и на Montana Management, и след като това не е направено, запорите трябва да бъдат обезсилени и вдигнати. С решение от 24 октомври 2019 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) потвърждава това решение.

18

Instrubel сезира запитващата юрисдикция — Cour de cassation (Касационен съд, Франция) с касационна жалба, в която твърди, че запорът е трябвало да бъде съобщен само на указания в изпълнителния лист длъжник, което в случая било направено, тъй като изпълнителният лист бил съобщен на посочената в него като длъжник държава Ирак.

19

С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи собствеността върху активите, по отношение на които са предприетите обезпечителните мерки. Всъщност, за да бъдат тези мерки правомерни и да породят действие, френското право изисква съответните активи да принадлежат на посочения в изпълнителния лист длъжник, а именно в случая на държавата Ирак.

20

Разглежданите в случая активи били замразени с включването на Montana Management в Регламент № 1210/2003. Тъй като този регламент предвиждал замразяване на активи с цел прехвърлянето им към заместващия Фонда за развитие на Ирак механизъм (наричан по-нататък „Фондът за развитие“), тези активи вече били станали собственост на държавата Ирак.

21

С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали замразените активи остават собственост на посочените в този регламент лица, и по-специално в случая на Montana Management, до приемането от компетентния национален орган на решение за прехвърлянето им или замразените средства принадлежат на Фонда за развитие, а именно на държавата Ирак, от момента на влизане в сила на посочения регламент, след като съгласно последния замразените активи не се връщат в имуществото на посочените в него лица.

22

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С решение на Gerechtshof’s-Gravenhage (Апелативен съд Хага, Нидерландия) от 31 октомври 2000 г., признато за подлежащо на изпълнение във Франция с определение на председателя на Tribunal de grande instance de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция) от 31 август 2011 г., държавата Ирак и Централната банка на Ирак са осъдени солидарно да платят определена сума на дружеството по нидерландското право Heerema.

24

На 28 юли 2011 г. Heerema налага запор върху намиращи се в BNP Paribas ценни книжа, собственост на Montana Management. През юни и септември 2014 г. се пристъпва съответно към изземване и продан.

25

На 12 декември 2014 г. Montana Management оспорва запора пред съдебния изпълнител към Tribunal de grande instance de Bobigny (Първоинстанционен съд Бобини, Франция), като иска от него да обезсили запора, да установи нищожността му и да разпореди вдигането му.

26

С решение от 12 май 2015 г. съдебният изпълнител отхвърля искането на Montana Management по процесуални съображения. Това решение е отменено с решение на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) от 28 февруари 2019 г., в което се установява, че предприетите във връзка със запора действия по изземване и продан са валидни, тъй като по презумпция замразените средства са собственост на държавата Ирак.

27

Montana Management сезира запитващата юрисдикция с касационна жалба, в която, първо, оспорва презумпцията, че замразените средства са собственост на държавата Ирак. То счита, че замразените му средства остават негова собственост до приемането на решение за прехвърлянето им към Фонда за развитие, тъй като счита замразяването за временна мярка, която не засяга правото на собственост.

28

Второ, Montana Management твърди, че Heerema трябва да получи предварително разрешение от компетентния национален орган съгласно член 6 от Регламент № 1210/2003, тъй като връчването на акта, въз основа на който се преминава към изземване, би довело до незабавно предоставяне на вземането на взискателя.

29

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали замразените активи остават собственост на съответните юридически лица, докато компетентният национален орган приеме решение за прехвърляне към Фонда за развитие, или стават собственост на този фонд от момента на влизане в сила на посочващия тези лица регламент.

30

В случай че замразените активи стават собственост на споменатия фонд от момента на влизане в сила на регламента, с който Montana Management е включено в списъка на дружествата, по отношение на които се прилага такова замразяване, възниква въпросът дали запорите са валидни, без предварително да има разрешение от националния орган за използването на замразените активи.

31

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

С акт от 20 януари 2022 г. председателят на Съда съединява дела C‑753/21 и C‑754/21 за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение.

33

На 25 юли и 7 ноември 2022 г. Instrubel и Heerema подават молби за започване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда, тъй като твърдят, че са налице нови факти, които биха могли да окажат решаващо влияние върху решението на Съда.

34

Тези нови факти били следните: първо, след представянето на писмените становища на страните и заинтересованите лица по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз името на Montana Management било заличено от списъка на лицата и образуванията, по отношение на които би трябвало да се прилага замразяването на активите.

35

Всъщност, ако на първите въпроси по дела C‑753/21 и C‑754/21 Съдът отговори, че до вземането на решение за прехвърляне към Фонда за развитие замразените активи остават собственост на образуванията, по отношение на които се прилага мярката за замразяване, активите, които все още не са прехвърлени към Фонда за развитие, следва да бъдат върнати на това дружество. Това обаче би противоречало на преследваните с Регламент № 1210/2003 цели.

36

Второ, започването на устната фаза на производството се налагало поради обстоятелството, че Montana Management вече нямало процесуална легитимация, тъй като лицето, което било негов управител и законен представител, починало през 2020 г.

37

Трето, необходимо било да се обсъди значението за преюдициалното решение на Съда на Декрет № 2015‑1134 от 11 септември 2015 г. относно условията за прехвърляне на средства и икономически ресурси на заместващия Фонда за развитие за Ирак механизъм и на решението от 12 януари 2021 г. на Tribunal de judiciaire de Grasse (Първоинстанционен съд, Франция).

38

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който все още не е бил обсъден.

39

В случая, след като изслуша генералния адвокат и взе предвид преюдициалните запитвания и писмените становища, Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да разгледа настоящото преюдициално запитване, и че изложените в молбите на Instrubel и Heerema от 25 юли и 7 ноември 2022 г. факти — чието значение за главните производства следва да се прецени от запитващата юрисдикция — не представляват нови факти от решаващо значение за преюдициалното решение на Съда.

40

При тези обстоятелства не следва да се постановява започване на устната фаза на производството.

41

С първите въпроси по разглежданите дела, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграфи 2—4 и член 6 от Регламент № 1210/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че до решението за прехвърлянето им към Фонда за развитие замразените средства и икономически ресурси остават собственост на съответните свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин физически и юридически лица, органи и образувания, по отношение на които е приложено замразяването, или пък в смисъл, че тези средства и икономически ресурси са преминали към Фонда за развитие от момента на влизане в сила на регламента, който посочва по отношение на кои лица, органи и образувания се прилага замразяването.

42

В това отношение член 4, параграф 2 от Регламент № 1210/2003 предвижда замразяване на тези средства и икономически ресурси, които лицата, посочени от Комитета по санкциите и изброени в приложение IV към същия регламент, притежават, владеят или ползват.

43

Член 6, параграф 1 от посочения регламент предвижда дерогации, които позволяват при условията, изброени в този параграф, компетентните органи да разрешат освобождаването на някои замразени средства или икономически ресурси. Съгласно параграф 2 от същия член във всички случаи, които не са посочени в споменатия параграф 1, средствата и икономическите ресурси се размразяват само за целите на тяхното прехвърляне към Фонда за развитие. В резултат от това прехвърляне държавата Ирак става собственик на прехвърляните активи.

44

От анализа на член 4, параграф 2 във връзка с член 6 от посочения регламент се установяват следователно наличието на два отделни етапа: от една страна, замразяването на активите и от друга страна, прехвърлянето на тези активи към Фонда за развитие.

45

По-специално член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1210/2003 предвижда в съответствие с параграф 23 от Резолюция 1483 (2003), че компетентните национални органи могат да разрешат използването на някои замразени средства и икономически ресурси, ако по отношение на тях преди 22 май 2003 г. има предприета мярка или постановено съдебно, административно или арбитражно решение. С други думи, и както следва и от съображение 4 от Регламент № 1799/2003, ако по отношение на замразените средства или икономически ресурси е предприета такава мярка или е постановено такова решение, това обстоятелство би могло да е достатъчно, за да се отмени замразяването им, да се позволи използването им и следователно да отпадне задължението за прехвърлянето им към Фонда за развитие.

46

Ако, обратно, се приеме, че прехвърлянето към Фонда за развитие се извършва автоматично в момента на замразяването, член 6, параграф 1 от Регламент № 1210/2003 би бил лишен от всяко полезно действие.

47

Този извод не се опровергава от разпоредбите на параграф 23 от Резолюция 1483 (2003). Всъщност, макар да предвижда незабавно прехвърляне на активите към Фонда за развитие, самият текст на този параграф обуславя все пак това прехвърляне от липсата на съдебно, административно или арбитражно решение, което може да доведе до отлагане или отмяна на прехвърлянето.

48

Освен това от съображение 5 от Регламент № 1210/2003 също се установява наличието на двата етапа, посочени в точка 44 от настоящото решение, тъй като съгласно това съображение, от една страна, след замразяването на активите държавите членки прехвърлят средствата и икономическите ресурси към Фонда за развитие, а от друга страна, за да се позволи извършването на това прехвърляне, би следвало да се предвиди разпоредба за размразяването им. Следователно прехвърлянето настъпва като следствие от действия, които държавите членки трябва да предприемат след замразяването в съответствие с предвидените за тази цел в регламента ред и условия за размразяване.

49

В този смисъл самият факт, че са предвидени разпоредби, които уреждат процедурата за прехвърлянето към Фонда за развитие, показва, че то не настъпва автоматично със самото замразяване на съответните активи. Въпреки че съгласно Регламент № 1210/2003 е задължително, прехвърлянето се извършва след замразяването и представлява отделен от него етап.

50

По отношение по-конкретно на понятието „замразяване“, определено в член 1, точки 4 и 5 от този регламент, и на въпроса дали само по себе си замразяването може да доведе до промяна на собствеността върху замразените активи, Съдът е приел, че мярката за замразяване е обезпечителна и няма за цел да лиши съответните лица от собственост (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 358), имайки предвид, че по естеството си тя е временна и отменима (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 113).

51

От това следва, че мярката за замразяване на активи сама по себе си не засяга собствеността им.

52

В това отношение следва да се уточни, че преследваната от Регламент № 1210/2003 цел за прехвърляне на замразените активи към Фонда за развитие не дава основание понятието „замразяване“, което се отнася за предхождащия това прехвърляне етап, да се тълкува различно от начина, по който се тълкува в контекста на други установяващи ограничителни мерки, но не предвиждащи такова прехвърляне регламенти, още повече че определението на това понятие е едно и също в повечето от тези регламенти.

53

С оглед на изложените съображения на първите въпроси по дела C‑753/21 и C‑754/21 следва да се отговори, че член 4, параграфи 2—4 и член 6 от Регламент № 1210/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че до решението за прехвърлянето им към Фонда за развитие замразените средства и икономически ресурси остават собственост на съответните свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин физически и юридически лица, органи и образувания, по отношение на които е приложено замразяването.

54

Предвид отговора на първите въпроси по разглежданите дела не следва да се отговаря на вторите въпроси.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 4, параграфи 2—4 и на член 6 от Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 година относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96 на Съвета, последно изменен с Регламент (ЕС) № 85/2013 на Съвета от 31 януари 2013 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

до решението за прехвърлянето им към Фонда за развитие за Ирак замразените средства и икономически ресурси остават собственост на съответните свързани с режима на бившия президент Саддам Хюсеин физически и юридически лица, органи и образувания, по отношение на които е приложено замразяването.