I. Правна уредба

А. Уставът на УЕФА

Б. Правна уредба на УЕФА и URBSFA, свързана с „играчите, тренирани на местно ниво“

1. Правила на УЕФА

2. Правилник на URBSFA

II. Фактите в главното производство и преюдициалните въпроси

III. По допустимостта

А. По процесуалните условия за приемане на акта за преюдициално запитване

Б. По съдържанието на акта за преюдициално запитване

В. По действителността на спора и релевантността на поставените на Съда въпроси

Г. По трансграничното измерение на спора по главното производство

IV. По преюдициалните въпроси

А. Предварителни бележки

1. По предмета на делото в главното производство

2. По приложимостта на правото на Съюза към спорта и дейността на спортните сдружения

3. По член 165 ДФЕС

Б. По преюдициалните въпроси, доколкото се отнасят до член 101 ДФЕС

1. По тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС

а) По наличието на „решение на сдружение на предприятия“

б) По засягането на търговията между държавите членки

в) По понятието за поведение, което има за „цел“ или за „резултат“ нарушаването на конкуренцията, и по квалификацията, че е налице такова поведение

1) По квалификацията, че е налице поведение, което има за „цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията

2) По квалификацията, че е налице поведение, което има за „резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията

3) По квалифицирането като решение на сдружение на предприятия, което има за „цел“ или за „резултат“ ограничаването на конкуренцията, на правила, задължаващи клубовете да поддържат в своите отбори минимална квота от така наречените „играчи, тренирани на местно ниво“

г) По възможността да се приеме, че някои конкретни поведения не попадат в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС

2. По тълкуването на член 101, параграф 3 ДФЕС

В. По преюдициалните въпроси, доколкото се отнасят до член 45 ДФЕС

1. По наличието на непряка дискриминация или на пречка за свободното движение на работници

2. По наличието на евентуална обосновка

V. По съдебните разноски

–

за UL, от J.‑L. Dupont, S. Engelen, M. Hissel и F. Stockart, avocats,

–

за SA Royal Antwerp Football Club, от J.‑L. Dupont, M. Hissel и F. Stockart, avocats,

–

за Union royale belge des sociétés de football association ASBL (URBSFA), от N. Cariat, E. Matthys и A. Stévenart, avocats,

–

за Union des associations européennes de football (UEFA), от B. Keane, D. Slater и D. Waelbroeck, avocats,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin, J.‑C. Halleux, C. Pochet и L. Van den Broeck, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от K. Boskovits, в качеството на представител,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, A. Kramarczyk —Szaładzińska и M. Wiącek, в качеството на представители,

–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa, R. Capaz Coelho и C. Chambel Alves, в качеството на представител,

–

за румънското правителство, от L.‑E. Baţagoi, E. Gane, L. Liţu и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за шведското правителство, от H. Eklinder, J. Lundberg, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson, H. Shev и O. Simonsson, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Baches Opi, B.‑R. Killmann, D. Martin и G. Meessen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 45 и 101 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между UL и SA Royal Antwerp Football Club (наричан по-нататък „Royal Antwerp“) и Union royale belge des sociétés de football association ASBL (Белгийска кралска футболна асоциация — URBSFA) по повод на искане за отмяна на арбитражно решение, с което се отхвърля като частично недопустим и частично неоснователен иск за нищожност и обезщетение, предявен от UL и Royal Antwerp срещу Union des associations européennes de football (Съюз на европейските футболни асоциации — УЕФА) и URBSFA.

3

УЕФА е частноправно сдружение със седалище в Швейцария. Съгласно член 2 от устава му в редакцията, приета през 2021 г. (наричан по-нататък „уставът на УЕФА“), то има за цел по-специално „да решава всички въпроси, свързани с европейския футбол“, „да осъществява надзор и контрол върху развитието на футбола в Европа във всички негови разновидности“, както и „да организира и провежда на европейско равнище международни състезания и турнири по футбол във всички негови разновидности“.

4

Съгласно член 5 от устава на УЕФА всяка асоциация, която е установена в европейска държава, призната за независима държава от мнозинството от членовете на Организацията на обединените нации (ООН), и която отговаря за организацията на футбола в тази държава, може да стане член на УЕФА. Съгласно член 7а от този устав това качество включва задължение за съответните асоциации да спазват, по-специално устава, правилниците и решенията на УЕФА, както и да наложат спазването им в страната, към която принадлежат, от подчинените им професионални лиги, както и от клубовете и играчите. На практика понастоящем над 50 национални футболни асоциации са членове на УЕФА.

5

Съгласно членове 11 и 12 от посочения устав органите на УЕФА включват по-специално „върховен орган“, наречен „Конгрес“, и „Изпълнителен комитет“.

6

На 2 февруари 2005 г. изпълнителният комитет на УЕФА приема правила, които предвиждат, че професионалните футболни клубове, участващи в международни клубни състезания по футбол на УЕФА, трябва да вписват в списъка на състава за даден мач максимален брой от 25 играчи, който от своя страна трябва да включва минимален брой играчи, квалифицирани като „играчи, тренирани на местно ниво“, и определени като играчи, които независимо от тяхното гражданство, във възрастта между 15 и 21 години са били тренирани не по-малко от три години в школата на техния клуб или в школата на друг клуб от същата национална футболна асоциация (наричани по-нататък „правила относно „играчите, тренирани на местно ниво“).

7

На 21 април 2005 г. правилата относно „играчите, тренирани на местно ниво“, са одобрени от конгреса на УЕФА, проведен в Талин (Естония), на заседание, в което участват всички национални футболни асоциации, членуващи в УЕФА (наричан по-нататък „конгресът от Талин“).

8

От сезон 2007/2008 г. тези правила предвиждат, че професионалните футболни клубове, участващи в един от организираните от УЕФА международни клубни футболни турнири, трябва да включат в списъка на състава най-много 25 играчи, от които поне 8 да са „играчи, тренирани на местно ниво“. От тези 8 играчи пък поне четирима трябва да са тренирани в школата на клуба, който ги регистрира.

9

URBSFA е сдружение със седалище в Белгия. То има за цел да осигурява организацията и да насърчава футбола в тази държава членка. На това основание то е член както на УЕФА, така и Fédération Internationale de football association (Международната футболна федерация — ФИФА),

10

През 2011 г. URBSFA включва във федералния си правилник правила относно „играчите, тренирани на местно ниво“.

11

В редакцията му, приложима в хода на арбитражното производство, което предхожда главното производство, тези правила гласят следното:

„Член P335.11 — Първа и втора професионална лига (1A и 1B): изпращане на списъка „Squad size limit [ограничение относно пределния състав на отбора]“

1. Списъци, подлежащи на за изпращане

11. Всички клубове от първа и втора професионална лига (1A и 1B) следва да изпратят […] следните списъци и да ги актуализират:

[…]

Член P1422 — Задължително включване в списъка на състава за даден мач

1. За първите отбори на клубовете от професионална лига

11. При участие на първите отбори в официални мачове […] клубовете от професионална лига са длъжни да посочат в списъка на състава за даден мач най-малко 6 играчи, тренирани в белгийски клуб, от които поне 2 трябва да отговарят на допълнителното изискване по точка 13 по-долу. Когато клубът не може да включи в списъка на състава изисквания по предходната алинея минимален брой играчи, той не може да ги замени с включване на играчи, които не отговарят на посоченото изискване.

12. За тренирани в белгийски клуб преди навършване на 23‑годишна възраст се считат играчите, които отговарят на всички условия за участие в официален мач поне по време на три пълни сезона за клуб в Белгия.

13. Отговарят на допълнителното изискване играчи, които са били картотекирани в даден клуб, най-малко по време на три пълни сезона за клуб в Белгия преди навършване на 21‑годишна възраст.

[…]

15. Клубове от първа и втора професионална лига (1А и 1В) могат да включват в списъка на състава за даден мач само играчи от списъците „Squad size limit“ на клуба (член P335).

16. В случай на нарушаване на горните правила компетентният федерален орган налага санкциите, предвидени за включване в списъка на състава на играчи, които не отговарят на всички условия за участие в официален мач […], с изключение на глоби“.

12

Впоследствие тези правила са изменени. В редакцията си, на която се позовава запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, те гласят следното:

„Член B4.1[12]

За участие в официални мачове на първите отбори на състезателните клубове се прилагат специфични изисквания за професионалния и за аматьорския футбол.

Член P

Всички клубове от първа и втора професионална лига (1A и 1B) следва да изпратят […] следните списъци и да ги актуализират:

[…]

За да може играч да бъде включен в списъка „Squad Size Limit“:

[…]

Член B6.109

Следните задължения важат за включването на играчи в списъка на състава за даден мач.

Член P

Следните разпоредби са в сила за първите отбори на клубовете от професионална лига:

При участие на първите отбори в официални мачове клубовете от професионална лига са длъжни да посочат в списъка на състава за даден мач най-малко 6 играчи, тренирани в белгийски клуб, от които поне 2 трябва да отговарят на допълнителното изискване по-долу.

Когато клубът не може да включи в списъка на състава изисквания по предходната алинея минимален брой играчи, той не може да ги замени с включване на играчи, които не отговарят на посоченото изискване.

[…]

Клубове от първа и втора професионална лига (1А и 1В) могат да включват в списъка на състава за даден мач само играчи от списъците „Squad size limit“ на клуба.

В случай на нарушаване на горните правила компетентният федерален орган налага санкциите, предвидени за включване в списъка на състава на играчи, които не отговарят на всички условия за участие в официален мач, с изключение на глоби“.

13

UL е професионален футболист, който е гражданин на трета държава, както и белгийски гражданин. От дълги години развива професионалната си кариера в Белгия. Работи последователно за Royal Antwerp, установен в Белгия професионален футболен клуб, а след това за друг професионален футболен клуб.

14

На 13 февруари 2020 г. UL сезира Cour belge d’arbitrage pour le sport (Арбитражен съд по въпросите на спорта, Белгия) (наричан по-нататък CBAS) с искане по-конкретно да се установи, че правилата относно „играчите тренирани на местно ниво“, приети от УЕФА и от URBSFA, са нищожни по право, тъй като нарушават членове 45 и 101 ДФЕС, както и да се присъди съответно обезщетение за претърпените от него вреди в резултат от тези правила. Впоследствие Royal Antwerp встъпва по своя инициатива в производството, като също иска обезщетение за понесените в резултат на тези правила вреди.

15

С арбитражно решение от 10 юли 2020 г. CBAS постановява, че тези исканията, доколкото се отнасят до въведеното от УЕФА правило за „играчи, тренирани на местно ниво“, са недопустими, а исканията, които се отнасят до въведените от URBSFA правила, са допустими, но неоснователни.

16

Що се отнася до установените правила от УЕФА, който не участва в арбитражното производство, CBAS счита по-специално, че предвид обстоятелството, че те са собствени и отделни правила спрямо тези, които са приети от различните национални футболни асоциации, членки на УЕФА, сред които и URBSFA, те не биха могли да се считат като резултат от картел между различни образувания по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

17

Що се отнася до въведените от URBSFA правила, CBAS по същество приема, от една страна, че те не накърняват свободата на движение на работници, гарантирана от член 45 ДФЕС, тъй като се прилагат без разлика, не водят до пряка или непряка дискриминация, основана на гражданство, и във всички случаи са обосновани от законни цели, необходими за постигането им и са пропорционални на тази цел. От друга страна, той приема, че тези правила нямат нито за цел, нито за резултат ограничаването на конкуренцията и че освен това са необходими и пропорционални за постигането на законни цели, така че не нарушават и член 101, параграф 1 ДФЕС.

18

Поради това CBAS отхвърля исканията на UL и на Royal Antwerp.

19

На 1 септември 2020 г. UL и Royal Antwerp предявяват пред Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) искане срещу URBSFA за отмяна на арбитражното решение поради противоречие с обществения ред, в съответствие с член 1717 от белгийския Съдебен кодекс.

20

В подкрепа на исканията си те твърдят по същество, от една страна, че приетите от УЕФА и URBSFA правила относно „играчите, тренирани на местно ниво“, са в приложение на общ план, който има за цел и резултат ограничаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. От друга страна, тези правила накърняват свободата на движение на работници, гарантирана от член 45 ДФЕС, тъй като ограничават както възможността професионален футболен клуб като Royal Antwerp да наема играчи, които не отговарят на изискването да са тренирани на местно или национално ниво, установено с тези правила, и да ги допуснат да участват в мач, така и възможността играч като UL да бъде нает и да участва във футболните срещи на клуб, по отношение на който не може да се позове на такава връзка.

21

На 9 ноември 2021 г. УЕФА подава молба за встъпване в производството по своя инициатива, в подкрепа на исканията на URBSFA.

22

С решение от 26 ноември 2021 г., т.е. след датата на която настоящият акт за преюдициално запитване е постъпил в Съда, молбата за встъпване на УЕФА по собствена инициатива е обявена за допустима. На 13 декември 2021 г. запитващата юрисдикция уведомява Съда за конституирането на тази нова страна в главното производство в съответствие с член 97, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

23

В преюдициалното си запитване Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел) отбелязва, на първо място, че разглежданото в главното производство арбитражно решение, се основава както по отношение на частичната недопустимост на исканията на UL и Royal Antwerp, така и относно отхвърлянето на останалата част от тези искания като неоснователни, на тълкуването и прилагането на две разпоредби от правото на Съюза, а именно членове 45 и 101 ДФЕС, чието неспазване би могло да се квалифицира като „нарушение на обществения ред“ по смисъла на член 1717 от белгийския Съдебен кодекс, имайки предвид тяхното естество и приложимата практика на Съда (решения от 1 юни 1999 г., Eco Swiss, C‑126/97, EU:C:1999:269, и от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro, C‑168/05, EU:C:2006:675).

24

На второ място, запитващата юрисдикция счита, че за да може да се произнесе, ѝ е необходимо да получи разяснения от Съда относно тълкуването на членове 45 и 101 ДФЕС. По същество тази юрисдикция иска да установи, първо, дали правилата за „играчите, тренирани на местно ниво“, приети от УЕФА и URBSFA, могат да се квалифицират като „споразумение между предприятия“, „решение на сдружение на предприятия“ или „съгласувана практика“ по смисъла на член 101 ДФЕС. Второ, тя изпитва съмнение дали тези правила са в съответствие със съдържащата се в този член забрана за картелни споразумения и със свободното движение на работници, гарантирано от член 45 ДФЕС, както дали посочените правила са обосновани, подходящи, необходими и пропорционални. В този контекст посочената юрисдикция се позовава по-конкретно на публикувано от Европейската комисия прессъобщение, както и на проучване, възложено от тази институция, чието „принципно заключение“ е, че въпросните правила могат да доведат до пряка или непряка дискриминация основана на гражданство, и да имат за последица ограничения на свободното движение на работници, за които не е установено, че са пропорционални на твърде скромните ползи от тях за конкурентното равновесие между футболните клубове и за обучението на играчите, с оглед на алтернативните по-малко ограничителни мерки, които изглеждат възможни.

25

При тези условия Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

URBSFA, УЕФА, румънското правителство и Комисията оспорват допустимостта на двата въпроса, поставени от запитващата юрисдикция.

27

Изложените от тях доводи по този въпрос по същество са четири. Първо, те включват доводи от процесуално естество за това, че актът за преюдициално запитване е постановен преди да е допуснато встъпването на УЕФА и следователно, преди да бъде изслушан по главното производство. Второ, изложени са доводи от формално естество, че съдържанието на този акт за преюдициално запитване не отговаря на изискванията по член 94, буква а) от Процедурния правилник, тъй като не излага достатъчно подробно правната и фактическа обстановка, в която запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе, което можело да попречи на заинтересованите лица да вземат надлежно отношение по подлежащите на разрешаване въпроси. Трето, изтъкнати са доводи от материалноправно естество, свързани с хипотетичния характер на преюдициалното запитване, тъй като не съществувал реален спор, чието разглеждане би могло да изисква каквото и да било тълкувателно решение на Съда. Подобно положение произтичало по-специално от факта, че правилата, свързани с „играчите, тренирани на местно ниво“, не възпрепятствали UL да бъде нает и да участва в мачове на Royal Antwerp, а след това на друг професионален футболен клуб. Четвърто, спорът в главното производство трябвало да се счита за „изцяло вътрешен“ от гледна точка на член 45 ДФЕС и не можел да „засегне търговията между държавите членки“ по смисъла на член 101 ДФЕС, предвид неговото естество inter partes, гражданството на UL, мястото на установяване на Royal Antwerp, както и ограничения географски обхват на приетите от URBSFA правила.

28

В рамките на преюдициално производство с оглед на разпределението на функциите между него и националните юрисдикции Съдът не е компетентен да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен в съответствие с националните съдоустройствени и съдопроизводствени правила. Освен това Съдът трябва да се придържа към този акт, докато същият не бъде отменен съгласно евентуално предвидените в националното право способи за съдебен контрол (решения от 14 януари 1982 г., Reina, 65/81, EU:C:1982:6, т. 7, и от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 70).

29

Следователно в случая Съдът не следва да се произнася по евентуалните последици, които в рамките на главното производство и съгласно приложимите към него национални процесуални норми се свързват с допускането на нова страна след приемането на акта за преюдициално запитване.

30

Освен това, що се отнася до производството, предхождащо настоящото решение, следва да се отбележи, че член 97, параграф 2 от Процедурния правилник гласи, че когато след образуването на производството пред Съда е конституирана нова страна по главното производство, тази страна е обвързана от етапа на производството към момента, в който Съдът е уведомен за конституирането ѝ. Освен това в настоящия случай се налага изводът, че с оглед на състоянието, в което се е намирало посоченото производство към момента, в който Съдът е бил уведомен за встъпването на УЕФА в спора по главното производство, на тази страна не само са били изпратени всички документи по делото, които вече са били връчени на другите заинтересовани субекти, както предвижда същата разпоредба, но и е имала възможност след това да представи и действително е представила становища в писмената фаза на производството и след това в съдебното заседание за изслушване на устните състезания.

31

Преюдициалното производство по член 267 ДФЕС представлява инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за постановяването на решение по висящите пред тях спорове. Съгласно постоянната съдебна практика, която вече е отразена в член 94, букви а) и б) от Процедурния правилник, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Освен това е абсолютно необходимо, както предвижда член 94, буква в) от Процедурния правилник, в преюдициалното запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националната правна уредба, приложима за спора в главното производство. Тези изисквания са особено важни в области, които се характеризират със сложни фактически и правни положения, като областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 83, и от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 23 и 24).

32

Освен това целта на предоставените с акта за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 1 април 1982 г., Holdijk и др., 141/81—143/81, EU:C:1982:122, т. 7, и от 11 април 2000 г., Deliège, C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 31).

33

В случая преюдициалното запитване отговаря на изискванията, припомнени в предходните две точки от настоящото решение. Всъщност актът за преюдициално запитване представя подробно фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените на Съда въпроси. Освен това в този акт синтезирано, но ясно са изложени фактическите и правните съображения, поради които запитващата юрисдикция счита за необходимо да постави тези въпроси, както и връзката, която според нея обединява членове 45 и 101 ДФЕС със спора по главното производство в светлината на практиката на Съда.

34

Освен това съдържанието на представените пред Съда писмени становища показва, че авторите им не са имали никаква трудност да възприемат фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от запитващата юрисдикция въпроси, да разберат смисъла и обхвата на фактическите констатации, които са в основата им, за да добият яснота за причините, поради които запитващата юрисдикция е счела за необходимо да ги постави, както и в крайна сметка да се произнесе изчерпателно и полезно по този въпрос.

35

Само националният съд, сезиран със спора в главното производство, който трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно поставените от националните юрисдикции въпроси се ползват с презумпция за релевантност и Съдът може да откаже да се произнесе по тези въпроси само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочените въпроси (вж. в този смисъл решения от 16 декември 1981 г., Foglia, 244/80, EU:C:1981:302, т. 15 и 18, и от 7 февруари 2023 г., Confédération paysanne и др. (Произволна мутагенеза инвитро), C‑688/21, EU:C:2023:75, т. 32 и 33).

36

В случая следва да се констатира, че изложените от запитващата юрисдикция съображения, обобщени в точки 14—24 от настоящото решение, свидетелстват за действителния характер на спора в главното производство. Освен това от същите тези съображения е видно, че фактът, че в този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда въпроси относно тълкуването на членове 45 и 101 ДФЕС, не е явно лишен от връзка с действителността и с предмета на спора по главното производство.

37

Всъщност от посочените съображения е видно, първо, че тази юрисдикция е сезирана с искане за отмяна на арбитражно решение, с което CBAS отхвърля като частично недопустим и частично неоснователен иск за обявяване на нищожност и обезщетение, предявен от UL и Royal Antwerp срещу правилата на URBSFA и УЕФА относно „играчите, тренирани на местно ниво“. Второ, това арбитражно решение се основава на тълкуване и прилагане на членове 45 и 101 ДФЕС. Трето, запитващата юрисдикция уточнява, че предвид предмета на спора, с който е сезирана, за да постанови решението си, тя е длъжна по-специално да провери начина, по който CBAS е тълкувал и приложил членове 45 и 101 ДФЕС, за да определи дали постановеното от него арбитражно решение противоречи на белгийския обществен ред.

38

Разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали не се прилагат към положения, които във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка (решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 47, и от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др., C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 31). Ето защо в някои специфични хипотези преюдициалните запитвания относно тълкуването на тези разпоредби в подобни положения могат да се считат за допустими, само ако актът за преюдициално запитване сочи конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи, че исканото тълкуване е необходимо за решаването на спора поради връзка между предмета и обстоятелствата по спора и членове 49, 56 и 63 ДФЕС, както изисква член 94 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 50—55, и от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др., C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 34).

39

В случая обаче преюдициалното запитване не би могло да се счита за недопустимо поради липса на връзка на член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници със спора по главното производство предвид неговият „изцяло вътрешен“ характер.

40

Всъщност, от една страна, макар да е вярно, че спорът в главното производство е от естество inter partes, че UL има белгийско гражданство, че Royal Antwerp е установено в Белгия и че приетите от URBSFA правила имат географски обхват, ограничен до територията на тази държава членка, както правилно отбелязват някои от заинтересованите субекти, това не променя факта, че този спор се отнася до арбитражно решение, в което CBAS е тълкувал и приложил по-специално член 45 ДФЕС, както следва от точка 17 от настоящото решение. Следователно въпросът дали този член е приложим към посочения спор се отнася до съществото на спора и поради това не може да бъде изтъкван, освен ако не предрешава изхода от него, за оспорване на допустимостта на преюдициалното запитване.

41

Освен това според запитващата юрисдикция разглежданите в главното производство правила на УЕФА и на URBSFA са тясно свързани, доколкото, както бе посочено в точка 7 от настоящото решение, URBSFA е длъжна в качеството си на член на УЕФА да спазва устава, правилниците и решенията на УЕФА и доколкото правилата ѝ относно „играчите, тренирани на местно ниво“ са пряко вдъхновени от правилата, приети и одобрени от последния по време на конгреса на Талин. Впрочем по същество именно тези фактически и правни връзки между правилата на URBSFA, на УЕФА и на правото на Съюза са мотивирали запитващата юрисдикция да приеме в съдебното решение, посочено в точка 22 от настоящото решение, че встъпването на УЕФА по негова инициатива е допустимо.

42

От друга страна, спорът в главното производство се отнася едновременно до тълкуването и прилагането от CBAS на член 101 ДФЕС.

43

Съгласно постоянната съдебна практика, макар за прилагането на параграф 1 от този член да е необходимо, наред с други условия, да се установи с достатъчна степен на вероятност, че споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика може значително да засегне търговията между държавите членки, като упражнява пряко или непряко и действително или потенциално въздействие върху търговските потоци, поради риска да възпрепятства осъществяването или функционирането на вътрешния пазар, това условие може да се счита за изпълнено при наличие на действия, обхващащи цялата територия на държава членка (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика).

44

С оглед на тази съдебна практика и като се има предвид географският обхват на разглежданите в главното производство правила и тясната връзка между тях, не може да се приеме, че член 101 ДФЕС няма връзка със спора в главното производство, тъй като правилата, до които се отнася последният, не могат да „засегнат търговията между държавите членки“.

45

Поради това преюдициалното запитване е изцяло допустимо.

46

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, приети от сдружение, отговарящо за организирането на футболни състезания на европейско равнище и прилагани както от това сдружение, така и от членуващите в него национални футболни асоциации, които изискват от всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани или от самия клуб или в рамките на териториална компетентност на националната футболна асоциация, в която членува посоченият клуб.

47

С втория си въпрос тази юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 45 и 101 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правила, които са приети от асоциация, отговаряща за организирането на футболни състезания на национално равнище, и които задължават всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани в рамките на териториална компетентност на тази асоциация.

48

Предвид както на съдържанието на тези въпроси, така и на естеството на спора, в рамките на който са поставени пред Съда, преди те да бъдат разгледани, следва да се изложат три групи предварителни бележки.

49

От самия текст на поставените на Съда два въпроса следва, че те до голяма степен се припокриват, доколкото се отнасят до член 101 ДФЕС. Всъщност запитващата юрисдикция иска да получи уточнения относно тълкуването на този член, за да може да извърши проверка на прилагането му в арбитражно решение относно съответствието с посочения член на правилата относно „играчите, тренирани на местно ниво“, приети и приведени в действие от УЕФА, както и от различните национални футболни асоциации, които са негови членове, сред които URBSFA.

50

Тези два въпроса обаче се различават, що се отнася до член 45 ДФЕС, тъй като само вторият от тях, който е свързан с правилата, приети и прилагани от URBSFA, се позовава на този член. В това отношение в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция посочва, че не може да сезира Съда с въпрос относно съответствието с член 45 ДФЕС на приетите и прилагани от УЕФА правила. Тази юрисдикция обаче уточнява по същество, че не изключва възможността да вземе предвид този въпрос, когато преценява дали е налице споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика по смисъла на член 101 ДФЕС.

51

Предвид тези различни обстоятелства поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се разгледат заедно, като първо се тълкува член 101 ДФЕС, а след това член 45 ДФЕС.

52

Поставените на Съда въпроси се отнасят до тълкуването на членове 45 и 101 ДФЕС в контекста на спор, поставящ под въпрос правила, приети от два субекта, които съгласно съответните си устави имат качеството на частноправни сдружения, които отговарят за организирането и контрола на футбола, съответно на европейско и белгийско равнище, и които подчиняват на редица условия, придружени от санкции, състава на отборите, които могат да участват в клубни състезания по футбол.

53

В това отношение следва да се припомни, че доколкото упражняването на спорт представлява икономическа дейност, то попада в обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, които се прилагат при наличието на такава дейност (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch, 36/74, EU:C:1974:140, т. 4, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 27).

54

Само някои специални правила, които, от една страна, са приети изключително по неикономически съображения, и от друга страна, се отнасят до въпроси, които засягат единствено спорта като такъв, трябва да се считат, че не са свързани с каквато и да е икономическа дейност. Такъв е случаят по-специално с изключването на чуждестранните играчи от състава на отборите, участващи в първенствата между националните представителни отбори на страните им, или с определянето на критериите за класиране, използвани при подбора на спортистите, които участват в индивидуални състезания (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch, 36/74, EU:C:1974:140, т. 8, от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 76 и 127, и от 11 април 2000 г., Deliège, C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 43, 44, 63, 64 и 69).

55

С изключение на тези специални правила, правилата на спортните сдружения, приети с цел да регламентират труда на наетите лица или на извършването на услуги, какъвто е случаят с полупрофесионалните и професионалните спортисти, и по-общо, правилата, които, макар формално да не уреждат този труд или това предоставяне на услуги, имат пряко отражение върху тях и могат да попаднат в приложното поле на членове 45 и 56 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch, 36/74, EU:C:1974:140, т. 5, 17—19 и 25, от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 75, 82—84 и 87, от 12 април 2005 г., Simutenkov, C‑265/03, EU:C:2005:213, т. 32, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 28 и 30).

56

По същия начин приетите от такива сдружения правила, и по-общо поведението на сдруженията, които са ги приели, попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкурентното право, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 30—33), което означава, че тези сдружения могат да бъдат квалифицирани като „предприятия“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС или че разглежданите правила могат да бъдат квалифицирани като „решение на сдружение на предприятия“ по смисъла на член 101 ДФЕС.

57

В по-общ план, тъй като така подобни правила попадат в обхвата на посочените разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, в случай че установяват приложими за частноправните субекти изисквания, те трябва да бъдат предвидени и прилагани при спазване на общите принципи на правото на Съюза, и по-специално на принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност (вж. в този смисъл, решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 60, 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

58

Разглежданите в главното производство правила, независимо дали са приети от УЕФА или URBSFA, не спадат обаче към правилата, към които би могло да се приложи посоченото в точка 54 от настоящото решение изключение, за което Съдът многократно е припомнял, че то трябва да остане ограничено до своя предмет и не може да се използва за изключването на всяка спортна дейност от приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно икономическото право на Съюза (вж. в този смисъл решения от 14 юли 1976 г., Donà, 13/76, EU:C:1976:115, т. 14 и 15, и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 26).

59

Напротив, макар тези правила формално да не уреждат условията на труд на играчите, трябва да се приеме, че те имат пряко отражение върху този труд, тъй като поставят определени условия, чието неспазване е съпроводено със санкции, за състава на отборите, които могат да участват в клубните футболни турнири, а в резултат на това и за участието на самите играчи в тези турнири (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 116 и 119).

60

По-конкретно, от изложеното от запитващата юрисдикция следва, че посочените правила по същество предвиждат, че професионалните футболни клубове, които участват в тези турнири, трябва под страх от санкции да включват в списъка на състава за даден мач минимален брой „играчи, тренирани на местно ниво“. В приетите от УЕФА правила този израз се използва за обозначаване в действителност не само на играчите, които са тренирани в школата на клуба, в който работят, но и на играчи, които са тренирани в школата на друг клуб, членуващ в същата национална футболна асоциация. В приетите от URBSFA разпоредби посоченият израз е използван изключително за обозначаване на играчи, които са тренирани в школата на „белгийски клуб“, тоест на който и да е клуб, членуващ в тази асоциация. Обстоятелството, че по този начин подобни правила ограничават възможността клубовете да включат играчи в списъка на състава за даден мач и следователно тези играчи да участват в съответната среща, а не формално възможността да наемат посочените играчи, е без значение, тъй като участието в мачове и състезания представлява основният предмет на дейността на играчите и тази възможност за наемане също се явява ограничена като последица от тези правила (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 120, и от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 50).

61

Освен това, като се има предвид, че съставът на отборите представлява един от основните параметри на турнирите, в хода на които се провеждат двубоите между професионалните футболни клубове, и че тези състезания водят до икономическа дейност, трябва да се счита, че разглежданите в главното производство правила имат пряко отражение върху условията за упражняването на тази икономическа дейност и върху конкуренцията между професионалните футболни клубове, които я извършват.

62

Следователно правилата на УЕФА и URBSFA, с оглед на които запитващата юрисдикция пита Съда, попадат в приложното поле на членове 45 и 101 ДФЕС.

63

Повечето страни в главното производство и няколко правителства, участвали в производството пред Съда, изразяват различни становища относно последиците, които могат да произтекат от член 165 ДФЕС в рамките на отговорите, които следва да се дадат на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

64

В това отношение следва да се отбележи, първо, че член 165 ДФЕС трябва да се разглежда в светлината на член 6, буква д) ДФЕС, който предвижда, че Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на образованието, професионалното обучение, младежта и спорта. Всъщност член 165 ДФЕС конкретизира тази разпоредба, като уточнява както целите на дейността на Съюза в съответните области, така и средствата, които могат да бъдат използвани, за да се допринесе за постигането на тези цели.

65

Така, що се отнася до целите на дейността на Съюза в областта на спорта, член 165 ДФЕС предвижда в параграф 1, втора алинея, че Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция, а в параграф 2, последно тире, че действията на Съюза в тази област целят развиване на европейското измерение в спорта, чрез насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания и сътрудничеството между организациите, отговарящи за спорта, и чрез закрила на физическата и моралната неприкосновеност на спортистите, по-специално на най-младите сред тях.

66

Що се отнася до средствата, които могат да бъдат използвани, за да се допринесе за постигането на тези цели, член 165 ДФЕС предвижда в параграф 3, че Съюзът поощрява сътрудничеството с трети страни и с компетентните международни организации в областта на спорта, а в параграф 4 — че Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, или Съветът само по предложение на Комисията, могат да приемат съответно поощрителни мерки или препоръки.

67

Второ, както следва от текста на член 165 ДФЕС, а също и от текста на член 6, буква д) ДФЕС, авторите на Договорите са искали с тези разпоредби да предоставят на Съюза спомагателна компетентност, позволяваща му да провежда не „политика“, както е предвидено в други разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, а „действия“ в няколко конкретни области, сред които спортът. В този смисъл посочените разпоредби представляват правно основание, позволяващо на Съюза да упражнява тази компетентност при условията и ограниченията, които те определят, сред които съгласно член 165, параграф 4, първо тире ДФЕС е и изключването на всякаква хармонизация на законови и подзаконови разпоредби, приети на национално равнище. Освен това посочената спомагателна компетентност позволява на Съюза да приема правни актове единствено с цел подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в съответствие с член 6 ДФЕС.

68

Съответно, и както е видно и от контекста, в който се вписва член 165 ДФЕС, и по-конкретно от включването му в третата част на Договора за функционирането на ЕС, посветена на „вътрешните политики и дейности на Съюза“, а не в първата част на този договор, която съдържа принципни разпоредби, сред които в дял II са „[р]азпоредбите с общо приложение“, свързани по-специално с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу всяка форма на дискриминация, със защитата на околната среда или със защитата на потребителите, този член не е обща разпоредба с хоризонтален характер.

69

От това следва, че макар компетентните институции на Съюза да трябва да вземат предвид различните елементи и цели, изброени в член 165 ДФЕС, когато въз основа на този член и при определените в него условия приемат поощрителни мерки или препоръки в областта на спорта, тези различни елементи и цели, както и тези поощрителни мерки или препоръки не трябва да се включват или отчитат задължително при прилагането на правилата, по чието тълкуване запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда, независимо дали се отнасят до свободното движение на работници (член 45 ДФЕС) или до правото на конкуренцията (член 101 ДФЕС). В по-широк смисъл член 165 ДФЕС не може да се разглежда и като специално правило, което изключва спорта от всички или от част от останалите разпоредби на първичното право на Съюза, които могат да бъдат приложени към него, или което би изисквало в рамките на това прилагане да му се предостави специално третиране.

70

Трето, това не променя факта, както Съдът многократно отбелязва, че спортната дейност има голямо социално и възпитателно значение, което вече е отразено в член 165 ДФЕС, за Съюза, както и за неговите граждани (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 33 и 34).

71

Освен това тази дейност има неоспорими особености, които, макар да се отнасят конкретно до аматьорския спорт, могат да се открият и при упражняването на спорт като икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 33).

72

Накрая, такива особености могат евентуално да бъдат отчетени при прилагането на членове 45 и 101 ДФЕС, наред с други елементи и доколкото са от значение, като обаче следва да се отбележи, че това отчитане може да се извърши само в рамките и при спазване на условията и критериите за прилагане, предвидени във всеки от тези членове.

73

По-специално, когато се поддържа, че прието от спортно сдружение правило представлява пречка за свободното движение на работници или антиконкурентно споразумение, квалифицирането на това правило като пречка или като антиконкурентно споразумение трябва във всички случаи да се основава на конкретна преценка на съдържанието му в реалния контекст, в който то следва да се приложи (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 98—103, от 11 април 2000 г., Deliège, C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 61—64, и от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 48—50). Такъв анализ може да включва отчитане например на естеството, организацията или също функционирането на съответния спорт, и по-специално на степента, в която се упражнява професионално, на начина, по който се практикува, на начина, по който взаимодействат различните участници в него, както и на ролята на структурите или организациите, отговарящи за него на всички равнища, с които Съюзът поощрява сътрудничеството в съответствие с член 165, параграф 3 ДФЕС.

74

Освен това, когато е установено наличието на пречка за свободното движение на работници, сдружението, което е приело разглежданото правило, има възможност да докаже неговия обоснован, необходим и пропорционален характер с оглед на някои цели, които могат да се считат за легитимни (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 104), които сами по себе си зависят от особеностите на спорта, който се разглежда в конкретен случай.

75

Въпросите на запитващата юрисдикция относно член 101 ДФЕС, а след това и относно член 45 ДФЕС, следва да се преценят именно с оглед на всички изложени по-горе съображения.

76

Член 101 ДФЕС е приложим към всяко образувание, което извършва икономическа дейност и което в това си качество трябва да бъде квалифицирано като предприятие, независимо от неговата правна форма и начин на финансиране (вж. в този смисъл решения от 23 април 1991 г., Höfner и Elser, C‑41/90, EU:C:1991:161, т. 21, от 11 декември 2007 г., ETI и др., C‑280/06, EU:C:2007:775, т. 38, и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 20 и 21).

77

Следователно посоченият член е приложим по-специално за образувания, които са учредени под формата на сдружения, чиято цел съгласно устава им е организирането и контрола на даден спорт, доколкото тези образувания упражняват икономическа дейност във връзка с този спорт, предлагайки стоки или услуги, и поради това трябва да бъдат квалифицирани като „предприятия“ (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 22, 23 и 26).

78

Освен това член 101 ДФЕС е приложим и по отношение на образувания, които, макар самите те да не представляват непременно предприятия, могат да бъдат квалифицирани като „сдружения на предприятия“.

79

В случая, предвид предмета на делото по главното производство и изложеното от запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че член 101 ДФЕС е приложим към УЕФА и URBSFA, доколкото тези две федерации имат като пълноправни или асоциирани членове, пряко или непряко, образувания, които могат да бъдат квалифицирани като „предприятия“, тъй като упражняват икономическа дейност, например футболните клубове.

80

Член 101, параграф 1 ДФЕС обявява за несъвместими с вътрешния пазар и забранява всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

81

Прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато се отнася до субект като УЕФА или URBSFA, в качеството им на сдружение на предприятия, предполага, първо, да се установи наличието на „решение на сдружение на предприятия“, като например решение, което за съответното сдружение се изразява в приемането или прилагането на правна уредба, която пряко засяга условията за упражняване на икономическата дейност на предприятията, които пряко или непряко са негови членове (вж. в този смисъл решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 64, и от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas, C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 42—45).

82

В настоящия случай това е така по отношение на двете решения, с оглед на които запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда, а именно тези, с които УЕФА и URBSFA са приели правила относно „играчите, тренирани на местно ниво“.

83

Второ, прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС по отношение на такива решения предполага да се установи с достатъчна степен на вероятност, че те биха „могли да засегнат търговията между държавите членки“ значително, като упражняват пряко или непряко и действително или потенциално въздействие върху търговските потоци, поради риска да възпрепятстват осъществяването или функционирането на вътрешния пазар.

84

В случая предвид постоянната практика на Съда, припомнена в точка 43 от настоящото решение, географският обхват на разглежданите в главните производства решения позволява да се приеме, че това условие е изпълнено, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

85

За да може в даден случай да се приеме, че споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, е необходимо съгласно самия текст на тази разпоредба да се докаже или че дадено споразумение има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, или че това поведение има такъв резултат (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 359, и от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 31).

86

За да се постигне това, най-напред следва да се разгледа целта на съответното поведение. В случай че след подобен преглед се окаже, че това поведение има антиконкурентна цел, не е необходимо да се разглеждат неговите последици за конкуренцията. Следователно само в хипотезата, при която не може да се приеме, че посоченото поведение има такава антиконкурентна цел, е необходимо, на второ място, да се пристъпи към разглеждане на този резултат (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 359, и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 16 и 17).

87

Проверката, която следва да се извърши, е различна в зависимост от това дали разглежданото поведение има за „цел“ или за „резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, тъй като за всяко от тези две понятия се прилага различен правен режим и правила за доказване (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 63).

88

Както следва от постоянната практика на Съда, обобщена по-специално в решения от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др. (C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 78), и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 67), понятието за антиконкурентна „цел“, макар, както следва от точки 85 и 86 от настоящото решение, да не представлява изключение по отношение понятието антиконкурентен „резултат“, все пак трябва да се тълкува стриктно.

89

Така това понятие трябва да се разбира като отнасящо се само към някои видове съгласуване между предприятия, които увреждат в достатъчна степен конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях. Всъщност определени форми на съгласуване между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 359, от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 78, и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 67).

90

Сред видовете действия, които трябва да се считат за такива, на първо място са посочени някои особено увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция тайни действия, като хоризонталните картели, водещи до определяне на цените, до ограничаване на производствения капацитет или до подялбата на клиентелата. Всъщност такива видове действия могат да доведат до увеличаване на цените или намаляване на производството, а оттам и на предлагането, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб на бизнес ползвателите и на потребителите (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 17 и 33, от 11 септември 2014 г., CB/Комисия,C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51, и от 16 юли 2015 г., ING Pensii,C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 32).

91

Без непременно да са вредни за конкуренцията, в някои случаи други видове поведение също могат да се разглеждат като такива с антиконкурентна цел. Това се отнася по-специално за някои видове хоризонтални споразумения, различни от картелите, например тези, които водят до изключване на конкурентни предприятия от пазара (вж. в този смисъл решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 76, 77, 83—87 и 101, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 113 и 114), или някои видове решения на сдружения на предприятия, имащи за цел да координират поведението на своите членове, по-специално по отношение на цените (вж. в този смисъл решение от 27 януари 1987 г., Verband der Sachversicherer/Комисия, 45/85, EU:C:1987:34, т. 41).

92

За да се прецени в даден случай дали определено споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика поради самото си естество имат достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, за да може да се счита, че имат за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването ѝ, е необходимо да се разгледа, първо, съдържанието на разглежданото споразумение, решение или практика, второ, икономическият и правен контекст, в който те се вписват, и трето, преследваните от тях цели (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53, и от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 79).

93

В това отношение, най-напред, що се отнася до икономическия и правен контекст, в който се вписва съответното поведение, следва да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия, които характеризират структурата и функционирането на съответния или съответните сектори или пазари (решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53, и от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 80). За сметка на това изобщо не е необходимо да се разглеждат и на още по-силно основание да се доказват последиците от това поведение върху конкуренцията, независимо дали са действителни, или потенциални, и отрицателни, или положителни, както следва от цитираната в точки 85 и 86 от настоящото решение съдебна практика.

94

По-нататък, що се отнася до преследваните с разглежданото поведение цели, следва да се определят обективните цели, които това поведение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията. За сметка на това обстоятелството, че участващите предприятия са действали без никакво субективно намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, а са преследвали някои законни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 от ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 P, EU:C:2006:229, т. 64 и 77 и цитираната съдебна практика, и от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 21).

95

По-специално Съдът многократно е приемал, че споразумения, целящи да разделят пазарите по национални граници, насочени към възстановяване на разделянето на националните пазари или да направят по-трудна взаимната свързаност на националните пазари, могат по естеството си да създадат пречки пред целта на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС за осъществяване на интеграция на тези пазари чрез създаването на общ пазар и че по тази причина трябва да се считат поначало за споразумения, които имат „за цел“ да ограничат конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. решения от 16 септември 2008 г., Sot. Lélos kai Sia и др., C‑468/06—C‑478/06, EU:C:2008:504, т. 65 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 139).

96

Тази съдебна практика, която се прилага и при действия, различни от споразумения, независимо дали се извършват от предприятия, или от сдружения на предприятия (вж. в този смисъл решения от 17 октомври 1972 г., Vereeniging van Cementhandelaren/Комисия,8/72, EU:C:1972:84, т. 23—25 и 29, и от 16 септември 2008 г., Sot. kai Sia и др., C‑468/06—C‑478/06, EU:C:2008:504, т. 66), се основава на факта, че както следва от член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС, установяването на правила на конкуренцията, които са необходими за функционирането на вътрешния пазар, представлява неразделна част от целта за установяването на този пазар, която член 3, параграф 3 ДЕС поставя по-специално на Съюза (вж. в този смисъл решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика). Всъщност, като разделят пазарите по национални граници, като възстановяват разделянето им или като правят по-трудна взаимната им свързаност, подобни действия неутрализират ползите, които потребителите биха могли да извлекат от реалната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2008 г., Sot. kai Sia и др., C‑468/06—C‑478/06, EU:C:2008:504, т. 66).

97

Така квалификацията като антиконкурентна „цел“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС е възприета при наличието на различни форми на картели, които целят или са насочени да ограничат конкуренцията по националните граници, независимо дали става въпрос по-специално за предотвратяване или ограничаване на паралелната търговия, за гарантиране на абсолютна териториална защита на притежателите на изключителни права или за ограничаване на трансграничната конкуренция в рамките на вътрешния пазар под други форми (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 61, и от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 139—142).

98

Накрая, квалифицирането на дадено поведение като имащо за „цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията трябва във всички случаи да показва точните причини, поради които това поведение е в достатъчна степен вредно за конкуренцията, което обосновава извода, че то има такава цел (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., CB/Commission, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 69).

99

Понятието за поведение с антиконкурентен „резултат“ от своя страна обхваща всяко поведение, за което не може да се приеме, че има антиконкурентна „цел“, при условие че бъде доказано, че това поведение има за реални или потенциални последици предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, и то съществени (вж. в този смисъл решения от 28 май 1998 г., Deere/Комисия, C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 77, и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 117).

100

За тази цел е необходимо конкуренцията да се разгледа в реалния контекст, в който би се проявила при липсата на разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика (решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 360, и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 118), като се определи пазарът или пазарите, на които това поведение може да породи своите последици, а след това и като се квалифицират тези последици, независимо дали са реални или потенциални. Сам по себе си този анализ предполага да се вземат предвид всички относими обстоятелства.

101

В случая, що се отнася до съдържанието на правилата на УЕФА и URBSFA, с оглед на които запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда, следва да се припомни, от една страна, че тези правила задължават професионалните футболни клубове, които участват в клубни футболни състезания към тези асоциации, да впишат в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които отговарят на необходимите изисквания, за да могат да се считат за „играчи, тренирани на местно ниво“, както са определени в посочените правила, като в противен случай се налагат санкции. По този начин те ограничават по самото си естество възможността тези клубове да включат в посочения списък играчи, които не отговарят на тези изисквания.

102

От друга страна, от изложеното от запитващата юрисдикция е видно, че това ограничаване на възможността клубовете да съставят свободно своите отбори става по два различни начина. Всъщност правилата на УЕФА и URBSFA налагат на тези клубове да впишат в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които, макар да отговарят на изискванията за „играчи, тренирани на местно ниво“, в действителност са били тренирани не непременно от клуба, който ги е наел, а от клуб, членуващ в същата национална футболна асоциация като него, независимо кой и без никакво изискване за географското местонахождение в рамките на териториалната компетентност на тази асоциация. В това отношение ограничението, до което водят тези правила, в действителност се осъществява на равнището на съответната асоциация, тоест на национално равнище. Успоредно с това правилата на УЕФА изискват от посочените клубове да включат сред „играчите, тренирани на местно ниво“, които трябва да впишат в списъка на състава за даден мач, минимален брой играчи, които действително са тренирани в школата на клуба, който ги е наел. Така ограничението, което те налагат, се осъществява на равнището на съответния клуб.

103

Що се отнася до икономическия и правен контекст, в който се вписват правилата, с оглед на които запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда, най-напред от практиката на Съда следва, че предвид специфичното естество на „стоките“, които представляват спортните състезания от икономическа гледна точка, федерациите, които отговарят за дадена спортна дисциплина, като УЕФА и URBSFA, могат по принцип да приемат правила, свързани по-специално с организирането на състезания в тази дисциплина, безпроблемното им протичане и участието на спортистите в тях (вж. в този смисъл решения от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 67 и 68, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 60), стига по този начин посочените федерации да не ограничават упражняването на правата и свободите, които правото на Съюза е предоставило на частноправните субекти (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 81 и 83, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 52).

104

По-нататък, особеностите на професионалния футбол и на икономическите дейности, които поражда упражняването на този спорт дават основание да се приеме, че за федерации като УЕФА и URBSFA е оправдано да определят по-специално условията, при които професионалните футболни клубове могат да съставят отбори, участващи в клубни състезания в рамките на тяхната териториална компетентност.

105

Всъщност този спорт, който има голямо значение в Съюза, не само социално и културно (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 40), но също и медийно значение, се характеризира, наред с други особености, с обстоятелството, че води до организирането на многобройни състезания както на европейско, така и на национално равнище, в които се привличат да участват много голям брой клубове и играчи. Освен това той се характеризира, подобно на някои други спортове, с факта, че участието в тези състезания е запазено за отбори, които са постигнали определени спортни резултати (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 132), тъй като провеждането на посочените състезания се основава на двубоите и постепенното елиминиране на тези отбори. Следователно той се основава главно на спортните заслуги, които могат да се проявят само ако всички участващи отбори са съставени при спазването на еднородни нормативни и технически условия, осигуряващи определено равенство на възможностите.

106

Накрая, действителните условия, при които функционира „пазарът“, който съставляват от икономическа гледна точка професионалните футболни състезания, обясняват защо правилата, които могат да бъдат приети от федерации като УЕФА и URBSFA, и по-специално правилата относно организирането и безпроблемното протичане на състезанията, които са в тяхна компетентност, могат да продължат да се позовават по някои въпроси и до определена степен на национално изискване или критерий. Всъщност от функционална гледна точка този спорт се характеризира с едновременното съществуване на клубни състезания и състезания между представителни отбори на национални футболни асоциации, чийто състав може законосъобразно да бъде обвързан със спазването на „клаузите за гражданство“, като се има предвид специфичното естество на тези срещи (вж. решение от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 127 и 128 и цитираната съдебна практика).

107

Що се отнася до цел, която разглежданите в главното производство правила обективно целят да постигнат във връзка с конкуренцията, от изложеното от запитващата юрисдикция относно съдържанието на тези правила е видно, че те ограничават или контролират един от основните параметри, по които могат да се конкурират професионалните футболни клубове, а именно наемането на талантливи играчи, независимо от клуба и мястото, където са били тренирани, които могат да позволят на техния отбор да спечели двубоя с противниковия отбор. От тази гледна точка белгийското правителство правилно добавя, че това ограничение може да окаже въздействие върху конкуренцията между клубовете не само на „пазара нагоре по веригата или пазара на доставки“, какъвто от икономическа гледна точка е наемането на играчи, но и на „пазара надолу по веригата“, който представляват от същата гледна точка клубните футболни турнири.

108

Запитващата юрисдикция обаче е тази, която следва да определи дали поради самото си естество разглежданите в главното производство правила имат достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че имат за „цел“ ограничаването на конкуренцията.

109

За тази цел в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 92 от настоящото решение, тя ще трябва да вземе предвид съдържанието на тези правила и да определи дали последните ограничават в достатъчна степен, за да са в достатъчна степен вредни, така че да бъдат квалифицирани като антиконкурентни по своята „цел“, достъпа на професионалните футболни клубове до основни „ресурси“ за техния успех, каквито от икономическа гледна точка са вече тренираните играчи, като ги задължават да наемат минимален брой играчи, тренирани в национален контекст, в ущърб на трансграничната конкуренция, която обикновено биха могли да осъществяват, като наемат играчи, обучени в други национални футболни асоциации. От тази гледна точка делът на съответните играчи има особено значение.

110

Запитващата юрисдикция следва също така да вземе предвид, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 70—73, 93 и 94 от настоящото решение, икономическия и правен контекст, в който са приети разглежданите в главното производство правила, както и особеностите на футбола, и да прецени дали приемането на тези правила е имало за цел да ограничи достъпа на клубовете до тези ресурси, да раздели или възстанови разделянето на пазарите по национални граници, или да направят по-трудна взаимната свързаност на националните пазари, като въведе форма на „национално предпочитание“.

111

Ако след проверката си запитващата юрисдикция стигне до извода, че степента на вредност на разглежданите в главното производство правила е достатъчна, за да се приеме, че те имат за цел да ограничат конкуренцията и че следователно попадат в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, тя не следва да разглежда техните действителни или потенциални последици.

112

В противен случай тя ще трябва да разгледа тези последици.

113

От постоянната практика на Съда следва, че не всяко споразумение между предприятия или решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на предприятията, страни по това споразумение, или обвързани от спазването на това решение, попада непременно в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност анализът на икономическия и правен контекст, в който се вписват някои от тези споразумения и решения, може да доведе до констатацията, първо, че те са обосновани от преследването на една или повече законни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, второ, че конкретните средства, които се използват за постигането на тези цели, са действително необходими за постигането им и трето, че дори да се окаже, че тези средства имат за присъщ резултат ограничаването или нарушаването, поне потенциално, на конкуренцията, този присъщ резултат не надхвърля необходимото, по-специално като премахва всякаква конкуренция. Тази съдебна практика може да се приложи по-специално при наличие на споразумения или решения под формата на правила, приети от сдружение, като съсловно или спортно сдружение, с оглед на постигането на определени цели, свързани с етиката и деонтологията, и в по-широк смисъл, да регламентират упражняването на професионална дейност, ако съответното сдружение докаже, че са изпълнени така припомнените условия (вж. в този смисъл решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97, от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 42—48, и от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas, C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 93, 96 и 97).

114

По-специално в областта на спорта Съдът е трябвало да отбележи, с оглед на данните, с които разполага, че антидопинговата правна уредба, приета от Международния олимпийски комитет (МОК), не попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, въпреки че ограничава свободата на действие на спортистите и има за последица ограничаването на потенциалната конкуренция между тях, като определя праг, над който наличието на нандролона представлява допинг, с цел да се запази справедливото, честно и обективно провеждане на спортното състезание, да се осигурят равенство на възможностите за спортистите, да се защити тяхното здраве, както и да се спазят етичните ценности, които са в основата на спорта, сред които са заслугите (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 43—55).

115

За сметка на това посочената в точка 113 от настоящото решение съдебна практика не може да се прилага по отношение на поведение, което далеч не се изчерпва само с присъщия „резултат“ да ограничи, поне потенциално, конкуренцията, ограничавайки свободата на действие на някои предприятия, и има степен на вредност по отношение на тази конкуренция, която позволява да се приеме, че самата му „цел“ е нейното предотвратяване, ограничаване или нарушаване. Ето защо само ако след проверка на разглежданото в конкретен случай поведение се окаже, че то няма за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, по-нататък следва да се определи дали то може да попадне в обхвата на тази съдебна практика (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas, C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 69, от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 49, и от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Фронтекс Интернешънъл, C‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890, т. 51, 53, 56 и 57).

116

Следователно, що се отнася до поведение, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, единствено на основание член 101, параграф 3 ДФЕС и при условие че са спазени всички предвидени в тази разпоредба условия, това поведение може да бъде освободено от забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 21).

117

Следователно в настоящия случай само ако, след като разгледа правилата, които са предмет на главното производство, запитващата юрисдикция стигне до извода, че те нямат за цел да ограничат конкуренцията, но имат такъв резултат, тя ще трябва да провери дали те отговарят на условията, посочени в точка 113 от настоящото решение, като в този контекст вземе предвид целите, изтъкнати по-специално от спортните федерации по главното производство, а именно да се осигури еднородност на условията, при които са съставени отборите, участващи в клубните футболни състезания към тези асоциации, както и да се насърчи обучението на младите играчи в професионалния футбол.

118

От самия текст на член 101, параграф 3 ДФЕС следва, че всяко споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувани практики, което се е оказало противоречащо на разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС, независимо дали поради своята антиконкурентна цел или резултат, може да се ползва от освобождаване, ако отговаря на всички предвидени за тази цел условия (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1985 г.,Remia и др./Комисия, 42/84, EU:C:1985:327, т. 38, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 230), като следва да се отбележи, че тези условия са по-строги от посочените в точка 113 от настоящото решение.

119

Съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС в даден случай ползването на това освобождаване е подчинено на четири кумулативни условия. Първо, трябва да се установи с достатъчна степен на вероятност (решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 95), че разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика трябва да позволява да се постигне повишаване на ефективността, като допринася за подобряване на производството или разпространението на съответните стоки или услуги или за развитието на техническия или икономическия прогрес. Второ, трябва да се установи в същата степен, че на потребителите се предоставя справедлив дял от получените в резултат на повишаването на ефективността ползи. Трето, разглежданото споразумение, решение или практика не трябва да налага на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на такова повишаване на ефективността. Четвърто, това споразумение, решение или практика не трябва да дава възможност на участващите предприятия да премахнат всяка ефективна конкуренция по отношение на значителна част от съответните стоки или услуги.

120

Страната, която се позовава на такова освобождаване, трябва да докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да се ползва от него (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия, 42/84, EU:C:1985:327, т. 45, и от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 82). В случай че тези доводи и доказателства са такива, че да задължат другата страна да ги обори по убедителен начин, при липсата на такова опровергаване може да се заключи, че тежестта на доказване, която се носи от страната, позоваваща се на член 101, параграф 3 ДФЕС, е удовлетворена (вж. в този смисъл решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 79, и от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 83).

121

По-конкретно, що се отнася до първото условие, припомнено в точка 119 от настоящото решение, повишаването на ефективността, което споразумението, решението на сдружение на предприятия или съгласуваната практика трябва да позволи, съответства не на всяко предимство, което участващите предприятия извличат от това споразумение, от това решение или от тази практика в рамките на своята икономическа дейност, а само на значителните обективни предимства, които посоченото споразумение, решение или практика, разглеждано специално, позволява да се реализират в съответния сектор или сектори, пазар или пазари. Освен това, за да може да се приеме, че това първо условие е изпълнено, следва не само да се установят наличието и обхватът на това повишаване на ефективността, но и да се докаже, че то може да компенсира отрицателните последици, произтичащи от разглежданото споразумение, решение или практика за конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, EU:C:1966:41, стр. 502, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 232, 234 и 236, както и по аналогия, от 27 март 2012 г., Post Danmark, C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 43).

122

Що се отнася до второто условие, припомнено в точка 119 от настоящото решение, то предполага да се установи, че повишаването на ефективността, което разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика трябва да позволи, има благоприятно въздействие върху всички ползватели, независимо дали става въпрос за търговци, междинни потребители или крайни потребители, върху различните засегнати сектори или пазари (вж. в този смисъл решения от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 70, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 236 и 242).

123

От това следва, че в положение, в което поведението, което нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, е антиконкурентно с оглед на целта, тоест е достатъчно вредно за конкуренцията, и освен това то може да засегне различни категории ползватели или потребители, следва да се определи дали и евентуално в каква степен това поведение независимо от вредността си оказва благоприятно въздействие върху всяка от тях.

124

Що се отнася до третото условие, припомнено в точка 119 от настоящото решение, свързано с неизбежността или необходимостта от разглежданото поведение, то предполага да се прецени и сравни съответното въздействие на това поведение и действително възможните алтернативни мерки, за да се определи дали очакваното повишаване на ефективността на посоченото поведение може да бъде постигнато с мерки, които в по-малка степен ограничават конкуренцията. За сметка на това то не може да доведе до възможност за избор по целесъобразност между такова поведение и такива алтернативни мерки, ако последните не изглеждат по-малко ограничаващи конкуренцията.

125

Що се отнася до четвъртото условие, припомнено в точка 119 от настоящото решение, проверката за спазването му в даден случай предполага да се направи преглед на елементите от количествено и качествено естество, които характеризират функционирането на конкуренцията в съответните сектори или пазари, за да се определи дали разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика дава възможност на участващите предприятия да премахнат всяка ефективна конкуренция по отношение на съществена част от съответните стоки или услуги. По-специално при наличие на решение на сдружение на предприятия или на споразумение, към което предприятията са се присъединили колективно, твърде големият пазарен дял на последните може да представлява, наред с други релевантни обстоятелства и в рамките на цялостния им анализ, показател за възможността, която това решение или споразумение дава с оглед на неговото съдържание и цел или последици, на участващите предприятия да премахнат всяка ефективна конкуренция — причина, която изключва сама по себе си възможността да се ползва освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС.

126

В по-общ план при преценката на различните посочени в точка 119 от настоящото решение условия може да се окаже необходимо да се вземат предвид характеристиките и особеностите на сектора или секторите, пазара или пазарите, засегнати от разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика, ако тези характеристики и особености са от решаващо значение за резултата от тази преценка (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 103, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 236).

127

Освен това следва да се припомни, че неспазването на едно от четирите кумулативни условия, упоменати в точки 119 от настоящото решение, е достатъчно, за да се изключи възможността да се ползва освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС.

128

В случая запитващата юрисдикция следва да се произнесе по въпроса дали разглежданите в главното производство правила отговарят на всички условия, позволяващи по отношение на тях да се приложи освобождаването по член 101, параграф 3 ДФЕС, след като даде възможност на страните да изпълнят възложената им тежест на доказване, както бе припомнено в точка 120 от настоящото решение.

129

При това положение, що се отнася до първото от тези условия, свързано със значителните обективни предимства, които поведение, имащо за цел или за резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, позволява да се реализират в съответния сектор или сектори, пазар или пазари, следва да се отбележи че разглежданите в главното производство правила могат да насърчат професионалните футболни клубове да наемат и обучават млади играчи, следователно да засилят конкуренцията чрез обучение. Единствено запитващата юрисдикция обаче следва да се произнесе с оглед на конкретните доводи и доказателства, представени или които следва да бъдат представени от страните, независимо дали са икономически, статистически или други, доколко този стимул е реален, предвид степента на произтичащото от него повишаване на ефективността що се отнася до обучението, както и по въпроса дали това повишаване на ефективността може да компенсира неблагоприятните последици, които произтичат от посочените правила по отношение на конкуренцията.

130

Що се отнася до второто условие, според което разглежданото поведение трябва да има благоприятно въздействие върху ползвателите, независимо дали става въпрос за търговци, междинни потребители или крайни потребители, върху различните засегнати сектори или пазар, следва да се подчертае, че в случая „ползвателите“ включват на първо място професионалните футболни клубове и самите играчи. Към тях се добавят в по-широк смисъл крайните „потребители“, каквито в икономическия смисъл на понятието са зрителите по трибуните или телевизионните зрители. Що се отнася до последните, не може a priori да се изключи, че интересът на някои от тях към клубните турнири, зависи, наред с други параметри, от мястото на установяване на играещите в тях клубове и от включването от тях в отборите за участие в срещите на играчи, тренирани на местно ниво. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да се произнесе по-специално с оглед на конкретните доводи и доказателства, които са представени или следва да бъдат представени от страните, по въпроса дали на пазара, на който те оказват влияние на първо място, а именно на пазара на наемането на играчи от тези клубове, разглежданите в главното производство правила имат действително благоприятно въздействие не само върху играчите, но и върху всички клубове, както и върху зрителите по трибуните и телевизионните зрители, или, както се поддържа пред Съда, те на практика действат в полза на определени категории клубове, но в същото време и в ущърб на други.

131

Що се отнася до третото условие, свързано със строго необходимия характер на разглежданите в главното производство правила, запитващата юрисдикция следва да провери, с оглед на конкретните доводи и доказателства, които страните са представили или следва да представят, дали алтернативни мерки като посочените пред Съда, а именно налагането на изисквания за обучение на играчи за целите на предоставянето на лицензи на професионалните футболни клубове, въвеждането на механизми за финансиране или финансови стимули, от които да се ползват по-специално малките клубове, или на система за пряко компенсиране на направените от обучаващите клубове разходи, биха могли да представляват, при спазване на правото на Съюза (вж. в това отношение решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 108 и 109, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 41—45), мерки, които ограничават в по-малка степен конкуренцията.

132

Що се отнася до четвъртото условие, свързано с това дали, макар да ограничават конкуренцията между професионалните футболни клубове чрез наемането на вече обучени играчи, разглежданите в главното производство правила все пак не елиминират тази конкуренция, решаващият фактор е нивото, на което е определен минималният процент „играчи, тренирани на местно ниво“, включвани в списъка на състава за даден мач, спрямо общия брой играчи, които трябва да фигурират в него. Комисията посочва по-специално, че в сравнение с аналогичните правила, с които е имала възможност да се запознае, този минимален процент не ѝ изглежда непропорционален, дори като се отчете фактът, че на професионалните футболни клубове в действителност може да се наложи или да желаят да наемат по-голям брой „играчи, тренирани на местно ниво“, за да се справят с рискове като възникването на травми или заболявания. В крайна сметка обаче единствено запитващата юрисдикция следва да се произнесе по този въпрос.

133

Това сравнение трябва да се извърши, като се съпостави, доколкото е възможно, положението, произтичащо от разглежданите ограничения на конкуренцията, с положението на съответния пазар, ако конкуренцията на него не е била възпрепятствана, ограничена или нарушена поради тези ограничения.

134

За сметка на това обстоятелството, че разглежданите в главното производство правила се прилагат за всички клубни състезания в рамките на УЕФА и URBSFA, както и за всички професионални футболни клубове и за всички играчи, участващи в тях, не е определящо. Всъщност този елемент е присъщ на самото съществуване на сдружения, които разполагат с регулаторни правомощия с определен териториален обхват, задължителни за всички членуващи в тях предприятия, както и за всички свързани с тях лица.

135

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, доколкото се отнасят до член 101 ДФЕС, следва да се отговори, че:

136

Важно е да се отбележи, на първо място, че член 45 ДФЕС, който има директен ефект, не допуска мярка, независимо дали е основана на гражданство, или се прилага независимо от гражданството, която може да постави в по-неблагоприятно положение гражданите на Съюза, когато те желаят да упражняват икономическа дейност на територията на държава членка, различна от държавата им членка по произход, като ги възпрепятства или разубеди да напуснат тази държава членка (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 93—96, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 33 и 34).

137

В случая, както посочва запитващата юрисдикция, правила като тези на URBSFA, както следва от самите текстове и от структурата им, на пръв поглед могат да поставят в по-неблагоприятно положение професионалните футболни играчи, които желаят да упражняват икономическа дейност на територията на държава членка, а именно Белгия, различна от тяхната държава членка по произход, и които не отговарят на условията съгласно тези правила. Всъщност, макар да не се основават пряко на критерий за гражданство или за пребиваване, тези правила все пак се основават на връзка от ясно „национално“ естество, при това в две отношения, както по-специално отбелязва Комисията. От една страна, те определят „играчите, тренирани на местно ниво“, като играчи, тренирани в „белгийски“ клуб. От друга страна, те задължават професионалните футболни клубове, които желаят да участват в клубни футболни състезания в рамките на URBSFA, да впишат в списъка на своите играчи и да включат в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които отговарят на необходимите условия, за да могат да бъдат квалифицирани по този начин.

138

В този смисъл посочените правила ограничават възможността играчите, които не могат да се позоват на такава „национална“ връзка, да бъдат включени в списъка на играчите на такива клубове и вписани в списъка на състава за даден мач, следователно да могат да се присъединят към тези клубове. Както бе отбелязано в точка 60 от настоящото решение, обстоятелството, че се има предвид участието на играчите в отборите, а не формално възможността да се наемат тези играчи, е без значение, тъй като участието във футболни срещи и състезания представлява основният предмет на дейност на посочените играчи.

139

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си, разглежданите в главното производство правила могат да доведат до непряка дискриминация в ущърб на играчите от друга държава членка, тъй като могат да имат действие главно във вреда на последните.

140

От това следва, че тези правила на пръв поглед накърняват свободата на движение на работници, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

141

Мерки с недържавен произход могат да бъдат допуснати, дори и да възпрепятстват закрепена в Договора за функционирането на ЕС свобода на движение, ако се установи, първо, че приемането им преследва легитимна цел от общ интерес, която е съвместима с този Договор и следователно не е чисто икономическа, и второ, че те зачитат принципа на пропорционалност, което означава, че те са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 104, от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 38, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 48). Що се отнася по-специално до условието, свързано с пригодността на такива мерки, следва да се припомни, че те могат да се считат, че са в състояние да гарантират осъществяването на изтъкнатата цел единствено ако действително отговарят на грижата за съгласуваното и систематичното ѝ постигане (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C‑42/07, EU:C:2009:519, т. 61, и от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 178).

142

По същия начин, както при наличието на мерки с държавен произход, авторът на тези мерки с недържавен произход трябва да докаже, че тези две кумулативни условия са изпълнени (вж. по аналогия решения от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър, C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 54, и от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването),C‑78/18, EU:C:2020:476, т. 77).

143

Следователно в случая запитващата юрисдикция ще трябва да се произнесе по въпроса дали разглежданите в главното производство правила на URBSFA отговарят на посочените условия с оглед на представените от страните доводи и доказателства.

144

При това положение следва да се припомни, първо, че предвид както социалната и възпитателната функция на спорта, призната в член 165 ДФЕС и по-общо на голямото значение на спорта в Съюза, многократно изтъквано от Съда, целта да се насърчи наемането и обучението на млади играчи в професионалния футбол представлява легитимна цел от общ интерес (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 39).

145

Що се отнася, на второ място, до годността на правила като разглежданите в главното производство да постигнат въпросната цел, следва най-напред да се отбележи, че в някои случаи и при определени условия тази цел може да обоснове мерки, които, без да са замислени така, че да гарантират сигурно и количествено измеримо предварително повишаване или засилване на наемането и обучението на младите играчи, все пак могат да създадат реални и значими стимули в това отношение (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 108 и 109, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 41—45).

146

По-нататък следва да се отбележи, че доколкото правила като разглежданите в главното производство правила на URBSFA, изискват от професионалните футболни клубове, които желаят да участват в провежданите в рамките на тази асоциация клубни футболни турнири, да включат в списъка на своите играчи и да впишат в списъка на състава за даден мач минимален брой млади играчи, тренирани от клуб от посочената асоциация, независимо кой клуб, тяхната годност да гарантират осъществяването на целта да се насърчи наемането и обучението на млади играчи на местно ниво трябва да бъде проверена от запитващата юрисдикция с оглед на всички относими обстоятелства.

147

В това отношение запитващата юрисдикция трябва по-специално да вземе предвид факта, че поставяйки на една и съща плоскост всички млади играчи, обучени от който и да е клуб, членуващ в разглежданата национална футболна асоциация, посочените правила биха могли да не представляват реални и значими стимули за някои от тези клубове, и по-специално за тези със значителни финансови ресурси, да наемат млади играчи, за да ги обучат сами. Напротив, такава политика на наемане и на обучение, чийто скъп, продължителен и несигурен характер за съответния клуб Съдът вече е подчертал (вж. в този смисъл решение от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 42), е поставена на същата плоскост като наемането на млади играчи, които вече са обучени от всеки друг клуб, който също членува в тази асоциация, независимо къде се намира този друг клуб в рамките на териториална компетентност на посочената асоциация. Именно местните инвестиции в обучението на млади играчи, особено когато са направени от малки клубове, според случая в партньорство с други клубове от същия регион, евентуално с трансгранично измерение, допринасят за изпълнението на социалната и възпитателна функция на спорта (вж. в този смисъл решение от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais, C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 44).

148

Трето, както следва от точки 131 и 132 от настоящото решение, трябва да се изследва необходимостта и пропорционалността на разглежданите в главното производство правила, по-специално за минималния брой „играчи, тренирани на местно ниво“, които по силата на тези правила трябва да бъдат включени в списъка на играчите на клубовете и да бъдат вписани в списъка на състава за даден мач спрямо общия брой играчи, които трябва да фигурират в него.

149

Всички обстоятелства, посочени в предходните точки от настоящото решение, и евентуално другите обстоятелства, които запитващата юрисдикция би могла да приеме за относими с оглед на настоящото решение, трябва да бъдат подложени на задълбочена и цялостна преценка от тази юрисдикция с оглед на доводите и доказателствата, които са представени или следва да бъдат представени от страните в главното производство.

150

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се отговори, доколкото те се отнасят до член 45 ДФЕС, че този член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, приети от асоциация, отговаряща за организирането на футболни състезания на национално равнище, които изискват от всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани в рамките на териториалната компетентност на тази асоциация, освен ако не се установи, че тези правила са способни да гарантират последователно и систематично постигането на целта да се насърчи наемането и обучението на млади професионални футболни играчи на местно ниво и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

151

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: