Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
11 юли 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — Независимост на съдиите — Съд, предварително създаден със закон — Справедлив процес — Служба за регистриране на съдебни актове — Национална правна уредба, която предвижда въвеждането във второинстанционните съдилища на фигурата на регистриращия съдия, който на практика има властта да спира произнасянето на съдебния акт, да дава указания на съдебните състави и да иска свикване на събрание на отделение — Национална правна уредба, която овластява събранията на отделенията или на всички съдии от съответния съд да приемат обвързващи „правни позиции“, включително по дела, по които вече са проведени разискванията между съдиите“
По съединени дела C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21
с предмет три преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд, Хърватия), с актове от 3 август 2021 г. (C‑554/21), от 21 септември 2021 г. (C‑622/21) и от 10 ноември 2021 г. (C‑727/21), постъпили в Съда съответно на 8 септември 2021 г., 7 октомври 2021 г. и 30 ноември 2021 г., в рамките на производства по дела
Financijska agencija
срещу
HANN-INVEST d.o.o. (C‑554/21),
MINERAL-SEKULINE d.o.o. (C‑622/21)
и
UDRUGA KHL MEDVEŠČAK ZAGREB (C‑727/21),
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, A. Prechal, C. Lycourgos, F. Biltgen и N. Piçarra, председатели на състави, S. Rodin, I. Jarukaitis (докладчик), N. Jääskinen, N. Wahl, I. Ziemele, J. Passer, D. Gratsias и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: M. Longar, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юни 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Financijska agencija, от S. Pejaković, експерт,
– за хърватското правителство, от G. Vidović Mesarek, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от K. Herrmann, M. Mataija и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 октомври 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитвания са отправени в рамките на три спора, от които първите два, между Financijska agencija (Финансова агенция, Хърватия), от една страна, и HANN-INVEST d.o.o. (C‑554/21) и MINERAL-SEKULINE d.o.o. (C‑622/21), от друга страна, са относно възстановяването на разходите на тази агенция във връзка с извършените от нея действия в производство по несъстоятелност, а третият е по повод на подадено от UDRUGA KHL MEDVEŠČAK ZAGREB искане за откриване на оздравително производство (C‑727/21).
Правна уредба
Закон за организацията на съдилищата
3 Член 14 от Zakon o sudovima (Закон за организацията на съдилищата) (Narodne novine, бр. 28/13, 33/15, 82/15, 82/16, 67/18, 126/19, 130/20) предвижда:
„1. В Хърватия съдебната власт се упражнява от общи съдилища, специализирани съдилища и Vrhovni sud (Върховен съд, Хърватия).
[…]
3. Специализираните съдилища са Trgovački sudovi (търговски съдилища, Хърватия), Upravni sudovi (административни съдилища, Хърватия), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд, Хърватия), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд, Хърватия), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд, Хърватия) и Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд, Хърватия).
4. Най-висшият съд в Хърватия е Vrhovni sud (Върховен съд).
[…]“.
4 Съгласно член 24 от този закон:
„Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд)
1. се произнася по жалби срещу първоинстанционни актове на Trgovački sudovi (търговски съдилища);
2. разглежда спорове за местна подсъдност между Trgovački sudovi (търговски съдилища) и се произнася по делегирането на правомощия между тези съдилища;
[…]“.
5 Член 38 от посочения закон гласи:
„1. На събранията на отделението се разглеждат въпроси, представляващи интерес за работата на отделението, а именно по-специално организацията на вътрешната дейност, спорните правни въпроси, уеднаквяването на съдебната практика и релевантните въпроси за прилагането на правната уредба във всяка област на правото, както и проследяването на работата и обучението на съдиите, съдебните съветници и стажант-съдиите, разпределени в отделението.
2. На събранията на отделенията на Županijski sud (окръжен съд, Хърватия), Visoki trgovački sud Republike Hrvatske (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud Republike Hrvatske (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud Republike Hrvatske (Апелативен наказателен съд) и Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske (Апелативен административно-наказателен съд) се разглеждат и въпросите от общ интерес за долустоящите съдилища в съдебния район на посочените съдилища.
3. На събранията на отделението на Vrhovni sud Republike Hrvatske (Върховен съд) се разглеждат въпроси от общ интерес за някои или за всички съдилища на територията на Република Хърватия и се обсъждат и изготвят становища по проекти на нормативни актове в определена правна област“.
6 Съгласно член 39 от същия закон:
„1. Председателят на отделението или председателят на съответния съд свиква събрание на отделението, когато е необходимо, и поне веднъж на тримесечие; той ръководи работата му. Когато взема участие в работата на събранието на отделението, председателят на съда председателства това събрание и участва при вземането на решения.
2. Събрание на всички съдии от съда се свиква по искане на някое от отделенията или по искане на една четвърт от всички съдии.
3. На събранията на съдиите от съда или негово отделение решенията се вземат с мнозинство от гласовете на всички съдии, съответно на съдиите от това отделение.
4. За работата на събранието се изготвя протокол.
5. Председателят на съда или на негово отделение може да покани за участие в събранието на всички съдии или на отделението и изтъкнати учени и експерти в конкретна област на правото“.
7 Член 40 от Закона за организацията на съдилищата гласи:
„1. Събрание на отделение или на съдиите се свиква, когато се установят тълкувателни различния между отделения, състави или съдии по въпроси, свързани с прилагането на закона, или когато състав или съдия от дадено отделение се отклонява от вече приета правна позиция.
2. Правната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд.
3. Председателят на отделението може при необходимост да покани за участие в работата на събранието на съдиите от отделението преподаватели от юридическия факултет, изтъкнати учени или експерти в конкретната област на правото“.
Правилник за дейността на съдилищата
8 Член 177, параграф 3 от Sudski poslovnik (Правилник за дейността на съдилищата) (Narodne novine, бр. 37/14, 49/14, 8/15, 35/15, 123/15, 45/16, 29/17, 33/17, 34/17, 57/17, 101/18, 119/18, 81/19, 128/19, 39/20 и 145/20) предвижда:
„Делото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за проследяване и регистриране на съдебни актове. Службата за проследяване и регистриране на съдебни актове е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най‑кратък срок, считано от датата на получаването ѝ. След това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
9 Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), който е запитващата юрисдикция, е сезиран с три въззивни жалби. По дела C‑554/21 и C‑622/21 жалбите са срещу определения, с които се отхвърля искането на Финансовата агенция за възстановяване на разходите във връзка с действията ѝ в производство по несъстоятелност. По дело C‑727/21 жалбата е срещу определение, с което се отхвърля искане за откриване на оздравително производство.
10 Запитващата юрисдикция, заседаваща в тричленен състав, разглежда тези три жалби и ги отхвърля с единодушие, като съответно потвърждава първоинстанционните съдебни актове. Съответните съдии подписват актовете си и ги предават на службата за регистриране на съдебни актове на тази юрисдикция в съответствие с член 177, параграф 3 от Правилника за дейността на съдилищата.
11 Съдията от службата за регистриране (наричан по‑нататък „регистриращият съдия“) отказва обаче да регистрира тези съдебни актове и ги връща на съответните съдебни състави заедно с писмо, в което посочва, че не споделя възприетото в тях правно разрешение.
12 В случая по дело C‑554/21 в писмото се споменават дела, по които при сходни обстоятелства запитващата юрисдикция се е произнесла различно, както и дело, по което се е произнесла по същия начин като съдебния състав, произнесъл се по спора в главното производство. Въз основа на това регистриращият съдия е заключил, че делото по главното производство трябва да бъде върнато на съответния съдебен състав и че ако същият потвърди акта си, въпросното дело трябва да бъде разгледано на „събрание на [съответното] отделение“. По този начин регистриращият съдия е обвързал регистрирането на съдебния акт по това дело с възприемането на различно разрешение на спора, давайки предпочитание на една от двете наблюдавани в практиката на запитващата юрисдикция различни тенденции и уточнявайки, че ако съставът не преразгледа съответното дело и не се произнесе по различен начин, ще препрати съдебния акт за разглеждане в отделението за търговски и други спорове на посочената юрисдикция, за да се приеме „правна позиция“ относно начина на решаване на този вид дела.
13 В случая по дело C‑622/21 в писмото на регистриращия съдия връщането на делото в главното производство на съдебния състав се обосновава с наличието на два акта, в които запитващата юрисдикция се е произнесла различно спрямо възприетото по делото в главното производство. Тази юрисдикция обаче посочва, че въпросните актове са приети след произнасянето ѝ в главното производство. В действителност процедурата по регистриране на издадения в главното производство съдебен акт била блокирана и същият нямало да бъде връчен, докато не бъдат връчени тези последващи съдебни актове, отразяващи различно правно гледище.
14 В случая по дело C‑727/21 от писмото на регистриращия съдия е видно, че последният не е съгласен с правното тълкуване, възприето от съдебния състав в главното производство. В това писмо обаче не се споменава друг съдебен акт, който да е в различен смисъл от възприетия от този съдебен състав.
15 В случая по това главно производство посоченият съдебен състав, след отказаната регистрация на първия му съдебен акт, се събира за нови разисквания, на които преразглежда въззивната жалба и становището на регистриращия съдия и в крайна сметка решава да не променя по-рано възприетото разрешение на спора. Съответно той постановява нов съдебен акт и го препраща на службата за регистриране.
16 Тъй като предпочита различно правно разрешение на спора, регистриращият съдия препраща делото по главното производство на отделението за търговски и други спорове на запитващата юрисдикция, за да бъде разгледан спорният правен въпрос на събрание на това отделение.
17 На въпросното събрание отделението приема „правна позиция“, в която възприема предпочетеното от регистриращия съдия разрешение на спора. Впоследствие същото дело още веднъж е върнато на съдебния състав, за да се произнесе в съответствие с тази „правна позиция“.
18 По трите дела запитващата юрисдикция посочва, че в съответствие с член 177, параграф 3 от Правилника за дейността на съдилищата съдебната работа при второинстанционните дела се счита за приключена едва когато съответният съдебен акт бъде регистриран от службата по регистриране. Едва след регистрирането и последващото изпращане на този акт на страните делото се счита за приключено. Така според обясненията на запитващата юрисдикция, макар да е приет колективно от съдебен състав, въпросният съдебен акт се счита за финализиран едва когато се потвърди от регистриращия съдия, когото председателят на съответния съд в качеството си на изпълняващ функция по съдебна администрация определя в рамките на годишната програма за разпределяне на съдиите. Тази юрисдикция уточнява също, че намесата и името на регистриращия съдия не са известни на страните и че макар регистрационната процедура не е предвидена в закона като предпоставка за приемането на съдебен акт, такава последица произтича от практиката на второинстанционните съдилища съгласно Правилника за дейността на съдилищата.
19 Запитващата юрисдикция счита, че съдия като регистриращия съдия — когото страните не познават, чиято роля не е предвидена в приложимите за производствата по обжалване процесуални правила и който, без да е горестояща съдебна инстанция, може да подтикне съдебния състав по делото да измени своя акт — е способен да окаже значително въздействие върху независимостта на съдиите.
20 По дело C‑554/21 запитващата юрисдикция добавя, че въпреки извършената с предходно решение на един от нейните съдебни състави промяна в съдебната практика по същия правен въпрос, регистриращият съдия не е действал, във връзка с тази промяна, по същия начин както по делото в главното производство и е одобрил и регистрирал акта, с който е извършена въпросната промяна, като съответно е допуснал този съдебен акт да бъде изпратен на страните, което според тази юрисдикция е белег за упражнявано от регистриращия съдия съществено влияние върху независимостта на съдиите от компетентния съдебен състав.
21 По дело C‑622/21 запитващата юрисдикция подчертава, че това влияние се потвърждава от факта, че регистриращият съдия, без да постави въпроса на събранието на съответното отделение, е допуснал регистрацията и връчването на съдебни актове, приети от други съдебни състави след издаването на съдебния акт по главното производство, като същевременно е забавил регистрацията на последния и го е върнал на издалия го съдебен състав само защото не е съгласен с възприетото в него разрешение на спора.
22 По тези две дела запитващата юрисдикция посочва, че наличието на механизъм за регистриране на съдебни актове се е обосновавало до момента с нуждата да се осигури съгласуваност на съдебната практика. Според тази юрисдикция обаче начинът, по който службата за регистриране действа след издаването на съдебен акт, е в разрез с независимостта на съдебната власт. Видно от обстоятелствата по случаите в главните производства, службата за регистриране избирала съдебните актове, които второинстанционният съд да изпрати на страните, и решавала в кои случаи да се оповести решение, което се отклонява от съдебната практика.
23 По дело C‑727/21 запитващата юрисдикция посочва също, що се отнася до събранията на отделение, че те не са предвидени в Правилника за дейността на съдилищата и че единствено регистриращите съдии, председателите на отделения и председателите на съдилища решават кои въпроси да бъдат включени в дневния ред на такова събрание. Страните в производството не били запознати с ролята на това събрание и не можели да участват в него. Съгласно член 40 от Закон за организацията на съдилищата обаче „правните позиции“, приети на събрание на отделение на горестоящ съд, били задължителни за всички съдии или състави от това отделение в конкретните производства пред тях. Съответно запитващата юрисдикция счита, че тази квазизаконодателна роля на съдебните отделения е в противоречие с разделението на трите власти и с правовата държава, както и с принципа на независимост на съдиите. Тя обаче уточнява, че „правните позиции“, приемани на събрания на съдиите от второинстанционните съдилища, не са задължителни за горестоящите съдилища и че в много случаи върховните съдилища при разглеждането на подадени до тях жалби са възприемали различни „правни позиции“ от тези на второинстанционните съдилища.
24 При тези обстоятелства Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд) решава да спре производствата и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, формулиран по идентичен начин по дела C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21:
„Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[; че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?“.
25 Освен това по дело C‑727/21 Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд) решава да постави на Съда следния втори преюдициален въпрос:
„Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“.
Производството пред Съда
26 С решения на председателя на Съда от 8 ноември и 15 ноември 2021 г. дела C‑554/21 и C‑622/21 са спрени до постановяването на решение, с което се слага край на производството по дело C‑361/21, PET-PROM.
27 С решение на председателя на Съда от 4 февруари 2022 г. дело C‑727/21 е спряно до получаването на отговора на запитващата юрисдикция по дело C‑361/21, PET-PROM относно хода на главното производство по същото предвид информацията, предоставена от запитващата юрисдикция по дело C‑727/21.
28 С решение на председателя на Съда от 14 март 2022 г. производството по дела C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21 е възобновено поради възникналите съмнения относно наличието на спора по главното производство, който е в основата на дело C‑361/21. С решение на председателя на Съда от същия ден дела C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По компетентността на Съда
29 Като начало е необходимо да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност или допустимостта на отнесеното към него искане (решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд —Назначаване), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 59 и цитираната съдебна практика).
30 В това отношение следва, на първо място, да се припомни, че при преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът може само да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената му компетентност (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 77 и цитираната съдебна практика).
31 Приложното поле на Хартата спрямо действията на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза, като тази разпоредба потвърждава постоянната съдебна практика, според която основните права, гарантирани в правния ред на Европейския съюз, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 78 и цитираната съдебна практика).
32 В случая, що се отнася по-конкретно до член 47 от Хартата, запитващата юрисдикция не е предоставила данни, че споровете в главните производства се отнасят до тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза, прилагана на национално равнище.
33 Следователно по настоящите дела Съдът не е компетентен да тълкува самия член 47 от Хартата.
34 На второ място, следва да се припомни, че по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В този смисъл държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в тези области (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 32 и цитираната съдебна практика).
35 Що се отнася до приложното поле ratione materiae на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тази разпоредба визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите членки прилагат това право (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 29 и от 26 март 2020 г. Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 33 и цитираната съдебна практика).
36 Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС по-специално следва да се прилага към всеки национален орган, който може да се произнася като юрисдикция по въпроси, които се отнасят до тълкуването или прилагането на правото на Съюза и които следователно спадат към области, обхванати от това право (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 34 и цитираната съдебна практика).
37 Такъв е случаят на запитващата юрисдикция, която всъщност може да се произнася по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза, и като „юрисдикция“ по смисъла на това право е част от хърватската система от правни средства за защита в „областите, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, поради което трябва да отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита (вж. по аналогия решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 35 и цитираната съдебна практика).
38 Следователно по настоящите дела Съдът е компетентен да тълкува член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
По допустимостта на преюдициалните запитвания
39 Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове. Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден спор (решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 60 и цитираната съдебна практика).
40 Видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да „постанов[и] [своето] решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 61 и цитираната съдебна практика).
41 В случая запитващата юрисдикция посочва, че от трите съдебни състава по главните производства се изисква, по дела C‑554/21 и C‑622/21, да се съобразят с указанията на регистриращия съдия, а по дело C‑727/21 — да се произнесат в съответствие с „правната позиция“ на събранието на отделението за търговски и други спорове на тази юрисдикция. Тя отбелязва, че тези указания и тази „правна позиция“ се отнасят до съдържанието на вече приети от тези три съдебни състава актове и че спазването им обуславя окончателното приключване на делата по главните производства, а също регистрирането и връчването на тези актове на страните. С преюдициалните си въпроси иска именно да установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска „намеса“, като тази в случаите по главните производства, в правораздавателната дейност на съдебен състав на даден съд от страна на други лица, изпълняващи определена функция в този съд. Следователно отговорът на Съда на тези преюдициални въпроси е необходим, за да може запитващата юрисдикция окончателно да приключи трите главни производства.
42 Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че преюдициалните запитвания са допустими.
По преюдициалните въпроси
43 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националното право да предвижда вътрешен за даден национален съд механизъм, при който, от една страна, съдебният акт може да бъде изпратен на страните за целите на приключването на съответното дело само ако регистриращият съдия, който не е част от издалия този акт съдебен състав, одобри съдържанието му, и от друга страна, събрание на отделение на този национален съд е компетентно да приема „правни позиции“, които са задължителни за всички състави или съдии от въпросния съд.
44 Като начало следва да се припомни, че макар организацията на правосъдието в държавите членки, и по-специално създаването, съставът, правомощията и функционирането на националните съдилища, да е от компетентността на държавите членки, същите все пак остават длъжни при упражняването на тази компетентност да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-конкретно от член 19 ДЕС (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 63 и цитираната съдебна практика).
45 В това отношение посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, прогласен по-специално в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), на който съответства член 47, втора алинея от Хартата (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 219 и цитираната съдебна практика). Следователно последната разпоредба трябва надлежно да бъде взета предвид при тълкуването на този член 19, параграф 1, втора алинея (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 102 и цитираната съдебна практика).
46 Освен това, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на тези, гарантирани от ЕКПЧ, член 52, параграф 3 от Хартата има за цел да осигури необходимата последователност между правата по Хартата и съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ, без това да засяга автономността на правото на Съюза. Съгласно Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) член 47, втора алинея от Хартата съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даваното от него тълкуване по настоящите дела осигурява равнище на защита, което не се отклонява от гарантираното с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, така както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 123 и цитираната съдебна практика).
47 След това уточнение следва да се припомни, че по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на това право и съответно са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита, сред които в частност и изискването за независимост (решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 40 и цитираната съдебна практика).
48 Следователно всяка национална мярка или практика, чиято цел е да се избегнат или отстранят различията в съдебната практика и по този начин да се гарантира правната сигурност, присъща на принципа на правовата държава, трябва да бъде в съответствие с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
49 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че изискването за независимост на съдилищата, присъщо за правосъдната дейност, спада към същественото съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, които имат кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 58 и цитираната съдебна практика).
50 Има трайна съдебна практика, която гласи, че това изискване за независимост включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 121).
51 Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма (решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 122).
52 Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила — по-конкретно за състава на съответния орган — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 123).
53 В това отношение е важно съдиите да са защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост. Правилата, приложими към статута на съдиите и упражняването на техните функции, трябва по-специално да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и съответно да не се допуска положение, при което тези съдии не изглеждат независими или безпристрастни, което би могло да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 60 и цитираната съдебна практика).
54 Макар да е свързана главно с гарантирането на независимостта на съдилищата спрямо законодателната и изпълнителната власт в съответствие с принципа на разделение на властите, характеризиращ функционирането на правовата държава, „външната“ страна на независимостта все пак трябва да се разбира и като отнасяща се до защитата на съдиите от неправомерно влияние, оказвано в рамките на съответния съд (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 22 декември 2009 г., Parlov-Tkalčić с/у Сърбия, CE:ECHR:2009:0710JUD004082012, § 86).
55 На второ място, с оглед на неразривната връзка, която съществува между гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите и за достъп до съд, предварително създаден със закон (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност), C‑718/21, EU:C:2023:1015, т. 59 и цитираната съдебна практика), член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисква и наличието на съд, „предварително създаден със закон“. Този израз, който отразява по-специално принципа на правовата държава, се отнася не само до правната основа за самото съществуване на съда, но и до заседаващия по всяко дело състав (вж. в този смисъл решения от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия, C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 73 и от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 73). Този принцип по-специално означава, че съдебният състав по делото сам постановява акта, слагащ край на производството.
56 С израза „предварително създаден със закон“ се цели да не се допусне организацията на съдебната система да бъде оставена на преценката на изпълнителната власт, а също и да се гарантира, че тази материя ще бъде уредена със закон. Освен това в страните с писано право организацията на съдебната система не може да зависи и от преценката на съдебните органи, като обаче това не означава, че не им се признава известна свобода да тълкуват националното законодателство в тази област (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 168 и цитираната съдебна практика).
57 „Създаденият в съответствие със закона съд“ се характеризира с правораздавателната си функция, а именно да решава, въз основа на правни норми и след проведено нарочно производство, всеки въпрос от своята компетентност. Следователно той трябва да отговаря и на други, извън независимостта и безпристрастността на членовете му, условия, и в частност на условието воденото пред него производство да осигурява определени гаранции (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 22 юни 2000 г., Coëme и др. с/у Белгия, CE:ECHR:2000:0622JUD003249296, § 99).
58 Сред тези гаранции е, на трето място, принципът на състезателност, който е неразделна част от правото на справедлив съдебен процес и на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решения от 17 декември 2009 г., Преразглеждане на решение по дело M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 59, от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C‑189/18, EU:C:2019:861, т. 61, от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 92 и от 10 февруари 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Давностен срок), C‑219/20, EU:C:2022:89, т. 46). Този принцип предполага по-специално страните да могат да обсъждат при условията на състезателност всички фактически и правни обстоятелства, които имат решаващо значение за изхода на производството (решения от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 56 и от 17 декември 2009 г., Преразглеждане на решение по дело M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 41).
59 В този смисъл споменатите в точки 47—58 от настоящото решение изисквания предполагат по-специално наличието на прозрачни и известни на правните субекти правила относно съдебния състав, които да изключат възможността лица, които са външни за съдебния състав по дадено дело и пред които страните не са могли да изложат доводите си, неправомерно да се намесват в процеса на вземане на решения по това дело.
60 Макар несъмнено запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да приложи всички припомнени по-горе принципи, Съдът все пак може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото да предостави на националната юрисдикция насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 133 и цитираната съдебна практика).
61 Що се отнася до спорната в главното производство намеса на регистриращия съдия, от преписките, с които разполага Съдът, е видно, че член 177, параграф 3 от Правилника за дейността на съдилищата не оправомощава този съдия да проверява по какъвто и да е начин съдържанието на съдебния акт и ако не е съгласен с него, да възпрепятства формалното му постановяване и връчване на страните.
62 От тези преписки става ясно също, че такова оправомощаване липсва и в Закона за организацията на съдилищата, и в частност в член 40, параграф 2 от него, който се отнася до обвързващия характер на „правните позиции“ на събранията на отделенията.
63 Видно обаче от предоставените от запитващата юрисдикция данни и от фактическите обстоятелства по трите главни производства, на практика тези разпоредби изглежда се прилагат така, че ролята на регистриращия съдия надхвърля регистрационната функция.
64 Всъщност, макар да не може да замени със своя преценката на съдебния състав по съответното дело, този съдия може фактически да блокира регистрирането на приетия съдебен акт и така да възпрепятства завършването на процеса по вземане на решение и връчването на този акт на страните, като върне делото на съдебния състав за преразглеждане с оглед на правните съображения, които е изложил, а в случай на продължаващо несъгласие със съдебния състав — като поиска от председателя на съответното отделение да свика събрание на отделението, за да приеме то „правна позиция“, която да е задължителна в частност за същия съдебен състав.
65 При такава практика е възможно вмешателство по съответното дело от страна на регистриращия съдия, който по този начин може да повлияе на окончателното решаване на това дело.
66 Първо, както следва от точки 61 и 62 от настоящото решение, спорната в главното производство национална правна уредба обаче не изглежда да предвижда такава намеса на регистриращия съдия.
67 Второ, такава намеса се случва, след като съдебният състав, на който е разпределено съответното дело, е издал след проведени разисквания съдебния си акт, като регистриращият съдия не е част от този съдебен състав и следователно не е участвал в предходните етапи на производството, довело до издаването на съдебния акт. Въпросният съдия съответно може да упражнява влияние върху съдържанието на съдебните актове, постановявани от съдебни състави, от които той не е част.
68 Трето, правомощието за намеса на регистриращия съдия не изглежда дори да е ограничено чрез ясно посочени обективни критерии, които почиват на конкретна обосновка и не допускат упражняване на дискреционна власт. Така в спора по главното производство, във връзка с който е образувано дело C‑554/21, регистриращият съдия установява, че представеният му съдебен акт е в съответствие с един друг предходен акт, но не и с два други предходни акта, и отдава предпочитание на едното от двете възприети различни правни разрешения. В спора по главното производство, във връзка с който е образувано дело C‑622/21, регистриращият съдия обосновава връщането на делото на съответния съдебен състав с наличието на актове, в които, след произнасянето на този състав, е застъпено различно гледище. В спора по главното производство, във връзка с който е образувано дело C‑727/21, регистриращият съдия, със съображението, че не споделя изложеното в приетия съдебен акт правно гледище, и без да се позовава на какъвто и да било предходен акт, връща делото на съответния съдебен състав, въпреки че същият се е позовал в своя акт на предходен акт, в който е възприето сходно правно разрешение.
69 С оглед на изложеното по-горе не е съвместима с изискванията, присъщи на правото на ефективна съдебна защита, практика като спорната в главното производство, по силата на която издаденият от съдебния състав по делото съдебен акт може да се приеме за окончателен и да се изпрати на страните само ако съдържанието му е одобрено от регистриращия съдия, който обаче не е част от този съдебен състав.
70 Що се отнася до намесата на събрание на отделение като това в случаите по главните производства, от текста на член 40, параграфи 1 и 2 от Закона за организацията на съдилищата следва, че събрание на отделение или на съдиите на даден съд може да се свика, когато съществуват тълкувателни различния между отделения, състави или съдии в този съд по въпроси, свързани с прилагането на закона, и че това събрание съответно приема „правна позиция“, която е задължителна за всички състави или съдии в това отделение или в този съд.
71 Освен това от обясненията на запитващата юрисдикция е видно, че такова събрание на отделението може да се свика от неговия председател по искане на регистриращия съдия, когато последният отказва да регистрира изпратения му от съдебния състав по съответното дело съдебен акт, или поне, когато този съдебен състав, след като преразгледа акта си по искане на въпросния съдия, решава да го потвърди.
72 Съгласно тези обяснения всички съдии от съответното отделение могат да участват в това събрание, включително съдиите по съответното дело и регистриращия съдия. В това отношение следва да се отбележи, че макар, видно от преписката по дело C‑727/21, съдията или съдиите от съответния съдебен състав, изглежда, да са участвали във въпросното събрание на отделението, мнозинството от участвалите в него съдии са съдии от съответния съд, но не и от този съдебен състав. Освен това съгласно член 40, параграф 3 от Закона за организацията на съдилищата „преподаватели от юридическия факултет, изтъкнати учени или експерти в конкретната област на правото“, които са външни за съответния съд лица, могат при определени условия да участват в такова събрание на отделение и следователно в съдебен процес.
73 От въпросните обяснения е видно също, че не е работа на събранието на отделение да се произнася окончателно по делото, във връзка с което е сезирано, или да предлага конкретно решение по това дело. При все това, макар „правната позиция“ на това събрание на отделение да е формулирана повече или по-малко абстрактно и да е задължителна за всички съдии, въпросното събрание, за да приеме тази правна позиция, тълкува правото с оглед на конкретни случаи.
74 Съгласно член 40, параграф 2 от Закона за организацията на съдилищата съдебният състав, издал съдебния акт по делото, във връзка с което събранието на отделението е сезирано, следва да се съобрази с приетата от това събрание „правна позиция“, ако въпросният акт все още не е регистриран или изпратен на страните. Така всъщност регистриращият съдия, който на практика има за задача да следи за съобразяването с приетите от съответното събрание на отделение „правни позиции“, ще може да откаже да регистрира издадения от този съдебен състав „нов“ съдебен акт, ако той се отклонява от тази „правна позиция“.
75 Намесата на събранието на отделение на практика позволява вмешателство, от страна на участващите в него съдии, при окончателното решаване на дело, по което компетентният съдебен състав вече е провел разисквания и се е произнесъл, но актът му все още не е регистриран и изпратен на страните.
76 Всъщност перспективата въпросният съдебен състав, в случай че поддържа правно гледище, противоположно на това на регистриращия съдия, да се окаже в положение, при което съдебният му акт се проверява от събрание на съответното отделение, и задължението на този състав въпреки приключените разисквания да се съобрази с приетата от това събрание „правна позиция“, могат да повлияят върху окончателното съдържание на съдебния акт.
77 Първо, не се установява обаче спорното в главните производства правомощие за намеса на събранието на съответното отделение да е достатъчно ограничено чрез обективни и прилагани такива, каквито са, критерии. Всъщност, макар член 40, параграф 1 от Закона за организацията на съдилищата несъмнено да предвижда свикване на събрание на отделение, „когато се установят тълкувателни различния между отделения, състави или съдии по въпроси, свързани с прилагането на закона, или когато състав или съдия от дадено отделение се отклонява от вече приета правна позиция“, от описанието на фактите в акта за преюдициално запитване по дело C‑727/21 става ясно че, съответното събрание на отделение е свикано само поради това, че регистриращият съдия не споделя правното гледище на компетентния съдебен състав, без дори да се посочва някакъв акт, от който да е видно, че това гледище се отклонява от предходни съдебни актове.
78 Второ, от преписката, с която разполага Съдът по дело C‑727/21, изглежда, че както намесата на регистриращия съдия, така и свикването на събрание на съответното отделение и приемането от същото на „правна позиция“, обвързваща, по-специално, решаващия съдебен състав, не са доведени до знанието на страните в нито един момент. Поради това не изглежда тези страни да имат възможност да упражнят пред такова събрание на отделение процесуалните си права.
79 С оглед на изложените по-горе съображения не е съвместима с изискванията, присъщи на правото на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, национална правна уредба, която допуска събрание на отделение на национален съд чрез приемането на „правна позиция“ да застави съдебния състав по съответното дело да измени съдържанието на вече издадения от него съдебен акт, при все че това събрание включва и съдии, различни от съдиите в този съдебен състав, както и, евентуално, външни за съответния съд лица, пред които страните нямат възможност да изложат доводите си.
80 Важно е също така да се уточни, че за да се избегнат или отстранят различия в съдебната практика и по този начин да се гарантира правната сигурност, присъща на принципа на правовата държава, процесуален механизъм, който позволява на незаседаващ в компетентния съдебен състав съдия от национален съд да препрати дадено дело на разширен състав на този съд, не е в разрез с изискванията по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, при условие че първоначално определеният съдебен състав все още не е провел разисквания по делото, че обстоятелствата, при които се допуска такова препращане, са ясно посочени в приложимото законодателство и че с препращането не се лишават засегнатите лица от възможността да участват в производството пред този разширен съдебен състав. Освен това първоначално определеният съдебен състав винаги може да вземе решение за такова препращане.
81 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националното право да предвижда вътрешен за даден национален съд механизъм, при който:
– издаденият от съдебния състав по съответното дело съдебен акт може да бъде изпратен на страните за целите на приключването на това дело само ако съдържанието му е одобрено от регистриращия съдия, който не е част от този съдебен състав,
– събрание на отделение на този съд има властта чрез приемането на „правна позиция“ да застави съдебния състав по съответното дело да измени съдържанието на вече издадения от него съдебен акт, при все че това събрание включва и съдии, различни от съдиите в този съдебен състав, както и, евентуално, външни за съответния съд лица, пред които страните нямат възможност да изложат доводите си.
По съдебните разноски
82 С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производствата пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска националното право да предвижда вътрешен за даден национален съд механизъм, при който
– издаденият от съдебния състав по съответното дело съдебен акт може да бъде изпратен на страните за целите на приключването на това дело само ако съдържанието му е одобрено от регистриращия съдия, който не е част от този съдебен състав,
– събрание на отделение на този съд има властта чрез приемането на „правна позиция“ да застави съдебния състав по съответното дело да измени съдържанието на вече издадения от него съдебен акт, при все че това събрание включва и съдии, различни от съдиите в този съдебен състав, както и, евентуално, външни за съответния съд лица, пред които страните нямат възможност да изложат доводите си.
Подписи
* Език на производството: хърватски.