–

за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll, MM. K. Ibili и E. Riedl, в качеството на представители,

–

за датското правителство, от M. P. B. Jespersen, V. Pasternak Jørgensen, Søndahl Wolff и Y. T. Thyregod Kollberg, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller и M. Hellmann, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, A. Joyce и M. Lane, в качеството на представители, подпомагани от R. Farrell, SC, D. Fennelly, BL, и D. O’Reilly, solicitor,

–

за френското правителство, от R. Bénard, A. Daniel, A.‑L. Desjonquères и J. Illouz, в качеството на представители,

–

за кипърското правителство, от I. Neophytou, в качеството на представител,

–

за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от K. Bulterman, A. Hanje и J. Langer, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за финландското правителство, от A. Laine, в качеството на представител,

–

за шведското правителство, от J. Lundberg, H. Eklinder, C. Meyer-Seitz, A. M. Runeskjöld, Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson, H. Shev и O. Simonsson, в качеството на представители,

–

за норвежкото правителство, от F. Bergsjø, H. Busch, K. Moe Winther и P. Wennerås, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G. Braun, S. L. Kalėda, H. Kranenborg и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 и член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11) (наричана по-нататък „Директива 2002/58“), разглеждан в светлината на членове 7, 8, 11, 41 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между CG и Bezirkshauptmannschaft Landeck (административен орган на окръг Ландек, Австрия) относно изземването на мобилния телефон на CG от полицейските органи и техните опити в рамките на разследване в областта на трафика на наркотични вещества да отключат този телефон с цел достъп до съдържащите се в него данни.

3

Член 1 от Директива 2002/58, озаглавен „Обхват и цел“, гласи:

„1.   Настоящата директива предвижда да се хармонизират националните разпоредби, необходими за осигуряване на еднаква степен на защита на основните права и свободи, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на поверителност по отношение на обработката на лични данни в електронно съобщителния сектор и да се осигури свободно движение на такива данни и оборудване за електронни съобщения и услуги в Общността.

[…]

3.   Настоящата директива не се прилага за дейности, които попадат извън обхвата на Договора за [ФЕС], като тези обхванати от дялове V и VI от Договора за [ЕС], и във всички случаи за дейности, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, сигурността на държавата (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато дейностите се отнасят до проблемите за сигурността на държавата) и дейностите на държавата в областта на наказателното право“.

4

Член 3 от тази директива, озаглавен „Обхванати услуги“, предвижда:

„Настоящата директива се прилага при обработката на лични данни във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги в обществени съобщителни мрежи в Общността, включително обществени съобщителни мрежи, поддържащи събиране на данни и устройства за идентификация“.

5

Член 5, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Конфиденциалност на комуникациите“, гласи:

„Държавите членки гарантират конфиденциалност на съобщенията и свързания трафик на данни през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15 параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за конфиденциалност“.

6

Член 15, параграф 1 от същата директива, озаглавен „Приложение на някои разпоредби от Директива 95/46/ЕО“, гласи:

„Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е. държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10)]. В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграф 1 и 2 от [ДЕС]“.

7

Съображения 2, 4, 7, 10, 11, 15, 26, 37, 44, 46 и 104 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016., стр. 89), имат следния текст:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

8

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и цели“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.

2.   В съответствие с настоящата директива държавите членки:

9

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   Настоящата директива се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1.

[…]

3.   Настоящата директива не се прилага за обработването на лични данни:

[…]“.

10

Съгласно член 3 от същата директива, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

11

Член 4, параграф 1 от Директива 2016/680, озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“, гласи:

„Държавите членки гарантират, че личните данни са:

[…]“.

12

Член 6 от тази директива, озаглавен „Разграничение между различните категории субекти на данни“, гласи:

„Държавите членки предвиждат, когато е приложимо и доколкото е възможно, администраторът да прави ясно разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни, например:

13

Член 10 от посочената директива, озаглавен „Обработване на специални категории лични данни“, гласи следното:

„Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравето или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено само когато това е абсолютно необходимо и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и само ако:

14

Член 13 от Директива 2016/680, озаглавен „Информация, до която се осигурява достъп или която се предоставя на субекта на данните“, гласи:

„1.   Държавите членки предвиждат администраторът да предоставя на субектите на данни най-малко следната информация:

2.   Освен информацията, посочена в параграф 1, държавите членки предвиждат със закон администраторът да предоставя на субекта на данните, в конкретни случаи и с цел да му се даде възможност да упражни правата си, следната допълнителна информация:

3.   Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на информация на субекта на данните съгласно параграф 2, до такава степен и за толкова време, за колкото тази мярка е необходима и пропорционална в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице, за да:

[…]“.

15

Член 54 от тази директива, озаглавен „Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни“, гласи:

„Без да се засягат наличните средства за административна или извънсъдебна защита, включително правото да се подаде жалба до надзорен орган съгласно член 52, държавите членки предвиждат правото на субектите на данни на ефективна съдебна защита, ако считат, че правата им, установени в разпоредби, приети съгласно настоящата директива, са нарушени вследствие на обработването на личните им данни при неспазване на посочените разпоредби“.

16

Член 27, параграф 1 от Suchtmittelgesetz (Закон за наркотичните вещества) от 5 септември 1997 г. (BGBl. I, 112/1997), в редакцията му, приложима към делото в главното производство, гласи:

„Който незаконно

[…]

се наказва с лишаване от свобода за срок до една година или с глоба в размер до 360 дневни ставки.

[…]“.

17

Член 17 от Strafgesetzbuch (Наказателен кодекс) от 1 януари 1975 г. (BGBl., 60/1974), в редакцията му, приложима към делото в главното производство (наричан по-нататък „StGB“), гласи:

„(1)   Тежки престъпления са умишлените деяния, които се наказват с доживотен затвор или с лишаване от свобода над три години.

(2)   Всички останали престъпления са леки“.

18

Член 18 от Strafprozessordnung (Наказателнопроцесуален кодекс), от 30 декември 1975 г. (BGBl., 631/1975), в редакцията му, приложима към делото в главното производство (наричан по-нататък „StPO“), предвижда:

„(1)   На криминалната полиция се възлага изпълнението на функции в служба на наказателното правораздаване (член 10, параграф 1, точка 6 от Bundes-Verfassungsgesetz [Федерален конституционен закон]).

(2)   Разследванията на криминалната полиция се извършват от органите в сферата на сигурността, чиято организация и териториална компетентност се уреждат от разпоредбите на Sicherheitspolizeigesetz [Закон за полицията по сигурността] относно организацията на администрацията на обществената сигурност.

(3)   Органите на службата за обществена сигурност (член 5, втора алинея от Sicherheitspolizeigesetz [Закон за полицията по сигурността] осъществяват изпълнителните функции на криминалната полиция, които се състоят в разследване и преследване на престъпления съгласно разпоредбите на настоящия закон.

[…]“.

19

Член 99, параграф 1 от StPO гласи:

„Криминалната полиция провежда разследвания служебно или по жалба при спазване на прокурорските разпореждания и съдебните определения (член 105, параграф 2)“.

20

На 23 февруари 2021 г. при проверка за наркотични вещества служители на митническата служба в Инсбрук (Австрия) изземват адресиран до CG пакет, съдържащ 85 грама канабис. Пакетът е предаден за анализ на централното управление на полицията в Санкт Антон ам Арлберг (Австрия).

21

На 6 март 2021 г. двама полицаи от това управление извършват претърсване на жилището на CG, в хода на което те го разпитват относно подателя на посочения пакет и претърсват жилището му. В хода на претърсването от полицейските служители е поискано от CG да предостави достъп до данните за телефонните си контакти от мобилния телефон. След отказа на последния тези полицейски служители изземват мобилния телефон, съдържащ SIM и SD карта, и му връчват протокол за изземване.

22

След това посоченият мобилен телефон е изпратен с цел да бъде отключен на експерт от Районното полицейско управление Ландек (Австрия). Той не успява да отключи съответния мобилен телефон и последният е изпратен на Bundeskriminalamt (Федерална криминална полиция) във Виена (Австрия), където се прави нов опит за отключване.

23

Изземването на мобилния телефон на CG, както и последващите опити за анализ на този телефон са извършени по собствена инициатива на съответните полицейски служители, без те да са разполагали с разрешение от прокуратурата или от съд.

24

На 31 март 2021 г. CG подава жалба, с която оспорва законосъобразността на изземването на неговия мобилен телефон, до Landesverwaltungsgericht Tirol (Областен административен съд Тирол, Австрия), който е запитващата юрисдикция. Последният е върнат на CG на 20 април 2021 г.

25

CG не е уведомен незабавно за опитите за анализ на неговия мобилен телефон. Той узнава за това едва когато като свидетел във висящото производство пред запитващата юрисдикция е разпитан полицейският служител, който е извършил изземването и впоследствие е започнал анализа на цифровите данни. Тези опити не са документирани и в акта на криминалната полиция.

26

С оглед на посочените елементи запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвид точки 52—61 от решение от 2 октомври 2018 г., Ministerio Fiscal (C‑207/16, EU:C:2018:788) и на цитираната в тези точки съдебна практика, член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че широк и неконтролиран достъп до всички съдържащи се в мобилен телефон данни, а именно данните за телефонните контакти, за съдържанието на проведените комуникации, снимките и история на сърфирането, с които може да бъде реконструирана много подробна и всеобхватна картина на почти всички области от личния живот на засегнатото лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в тези членове 7 и 8, че този достъп трябва да бъде ограничен в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления до борбата с тежките престъпления.

27

В това отношение тази юрисдикция уточнява, че за деянието, за извършването на което е обвинен CG в рамките на разглежданото в главното производство наказателно разследване, съгласно член 27, параграф 1 от Закона за наркотичните вещества е предвидено наказание лишаване от свобода до една година и че съгласно класификацията на член 17 от StGB това деяние представлява само леко престъпление.

28

На второ място, след като припомня изводите от точки 48—54 от решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения) (C‑746/18, EU:C:2021:152), както и от цитираната в тези точки съдебна практика, посочената юрисдикция иска да се установи дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 допуска национална правна уредба като произтичащата от член 18 във връзка с член 99, параграф 1 от StPO, по силата на които в хода на наказателното разследване криминалната полиция може да има широк и неконтролиран достъп до всички съдържащи се в мобилен телефон цифрови данни, без да разполага с разрешение за това от съд или независим административен орган.

29

На трето и на четвърто място, след като подчертава, че член 18 от StPO, тълкуван във връзка с член 99, параграф 1 от StPO, не предвижда задължение за полицейските органи да документират мерките за анализ на цифрови данни от мобилен телефон или да уведомяват неговия собственик за съществуването на такива мерки, така че той да може евентуално да им се противопостави чрез налагане на превантивна или последваща мярка за правна защита, запитващата юрисдикция иска да се установи съвместимостта на тези разпоредби от StPO с принципа на равните процесуални възможности и ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата.

30

При тези обстоятелства Landesverwaltungsgericht Tirol (Областен административен съд Тирол, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

На 20 октомври 2021 г. Съдът изпраща на запитващата юрисдикция искане за информация, с което приканва тази юрисдикция да му посочи дали Директива (ЕС) 2016/680 е от значение за спора в главното производство, и евентуално, да му представи разпоредбите от националното право за транспониране на тази директива в австрийското право, които биха могли да намерят приложение в случая.

32

На 11 ноември 2021 г. запитващата юрисдикция отговаря на това искане, като посочва по-конкретно, че по настоящото дело изискванията на посочената директива трябва да бъдат спазени. Този отговор е съобщен с акта за преюдициално запитване на заинтересованите лица, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

33

На 8 ноември 2022 г. на основание член 61 от Процедурния си правилник Съдът приканва участващите в устната фаза на производството да съсредоточат устните си състезания върху Директива 2016/680 и в съдебното заседание за изслушване на устните състезания да отговорят на някои въпроси във връзка с тази директива.

34

След като генералният адвокат представя заключението си, с акт, постъпил в Секретариата на Съда на 17 май 2023 г., австрийското правителство подава молба за поправка на заключението с мотива, че то представя неточно изразената от него позиция както в писмените, така и в устните му становища, и че съдържат фактически грешки.

35

Всъщност според това правителство, от една страна, точка 50 от заключението на генералния адвокат във връзка с бележката под линия на стр. 14 от заключението, давала да се разбере, че според посоченото правителство опит за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни като разглеждания в главното производство не съставлявал обработване на лични данни по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2016/680. Същото правителство обаче поддържало обратното в съдебното заседание пред Съда, като се присъединило изрично към позицията, изразена от Европейската комисия в писменото ѝ становище, съгласно която от системното тълкуване на тази директива, в светлината на нейните цели, било видно, че тя урежда не само същинското обработване, но и предхождащите го действия като например опита за обработване, като успешното приключване на опита за обработване не е условие за прилагането на посочената директива.

36

От друга страна, австрийското правителство изтъква, че точка 27 от заключението на генералния адвокат се основава на неверни факти, доколкото дава да се разбере, че опитите за обработване, посочени в точка 22 от настоящото съдебно решение, не били документирани в акт на криминалната полиция. В това отношение посоченото правителство уточнява, че противно на произтичащото от тази точка 27, както и от преюдициалното запитване, в писменото си становище то е изложило, че тези опити за обработване са отбелязани в два доклада, изготвени от полицейските служители, на които е възложено разследването в главното производство и че тези доклади впоследствие са приложени към преписката на прокуратурата.

37

С решение на председателя на Съда от 23 май 2023 г. искането на австрийското правителство за поправка на заключението на генералния адвокат е преквалифицирано в искане за възобновяване на устната фаза на производството по смисъла на член 83 от Процедурния правилник.

38

В това отношение следва да се припомни от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за заинтересованите лица по член 23 от този статут да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно посочения статут се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересовано лице със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 14 март 2024 г., f6 Cigarettenfabrik, C‑336/22, EU:C:2024:226, т. 25 и цитираната съдебна практика).

39

Несъмнено съгласно член 83 от своя процедурен правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден.

40

В настоящия случай обаче Съдът счита, че след провеждането на писмената фаза на производството и на съдебното заседание разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящото преюдициално запитване. Освен това, обстоятелствата, посочени от австрийското правителство в подкрепа на искането му за възобновяване на устната фаза на производството, не представляват нови факти от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да вземе по настоящото дело.

41

Що се отнася по-конкретно до фактическите обстоятелства, посочени в точка 36 от настоящото решение, следва да се припомни, че в рамките на преюдициалното производство Съдът трябва не да преценява дали твърдените факти са установени, а само да даде тълкуване на приложимите разпоредби от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 36). Всъщност съгласно практиката на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Bundesrepublik Deutschland (Действие на решение за предоставяне на статут на бежанец), C‑753/22, EU:C:2024:524, т. 44 и цитираната съдебна практика).

42

При това положение след изслушване на генералния адвокат Съдът преценява, че няма основание да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.

43

Няколко от заинтересованите страни, представили писмено становище в рамките на настоящото производство, са оспорили допустимостта на преюдициалното запитване в неговата цялост или на някои от въпросите на запитващата юрисдикция.

44

На първо място, австрийското, френското и шведското правителство изтъкват, че преюдициалното запитване не отговаря на изискванията, предвидени в член 94 от Процедурния правилник, с мотива че то не съдържа необходимите данни от фактическа и правна страна, за да се даде полезен отговор на тази юрисдикция.

45

На второ място, австрийското правителство поддържа, от една страна, че с втория и третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали разпоредбите на членове 18 и 99 от StPO, разгледани във връзка една с друга, са в съответствие с правото на Съюза. Тъй като обаче тези разпоредби не определят условията, при които трябва да се извършва анализът на носители на данни, тези въпроси нямали никаква връзка с предмета на спора в главното производство. Посоченото правителство изтъква, от една страна, че съгласно австрийското право за изземването на мобилен телефон с цел опит за достъп до съдържащи се в този телефон данни е необходимо прокурорско разпореждане. Затова тази юрисдикция следвало да установи нарушение на австрийското право, поради което поставените от посочената юрисдикция въпроси не били необходими за решаването на този спор и че следователно нямало основание за произнасяне по преюдициалното запитване.

46

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 61 и цитираната съдебна практика).

47

От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 62 и цитираната съдебна практика).

48

Що се отнася, на първо място, до довода, изведен от неспазване на изискванията, предвидени в член 94 от Процедурния правилник, следва да се посочи, че съгласно постоянната съдебна практика, която вече е отразена в този член 94, букви а) и б), необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Освен това е абсолютно необходимо, както предвижда посоченият член 94, буква в), в преюдициалното запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националната правна уредба, приложима за спора в главното производство (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 59 и цитираната съдебна практика).

49

В случая, що се отнася до фактическия контекст, запитващата юрисдикция уточнява в преюдициалното си запитване, че австрийските полицейски органи, след като изземват мобилния телефон на CG в хода на полицейско разследване в областта на трафика на наркотични вещества, правят два опита да получат достъп до данните, съхранявани в този телефон, по собствена инициатива, без да разполагат с предварително разрешение за целта от прокуратурата или от съд. Тя уточнява също така, че CG узнава за опитите за достъп до съхраняваните в неговия мобилен телефон данни едва когато изслушва показанията на полицейски служител. И накрая, тя посочва, че тези опити за достъп не са документирани и в изготвената от криминалната полиция преписка.

50

Що се отнася до нормативната рамка, тази юрисдикция уточнява, че посочените от нея национални разпоредби в преюдициалното запитване позволяват опит за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления, без да го ограничават до борбата с тежките престъпления, без да обвързват този опит за достъп с предварителен контрол от съд или независим административен орган и без да предвиждат, че субектите на данни трябва да бъдат уведомени за посочения опит, за да могат да му се противопоставят чрез обжалване по съдебен ред.

51

Освен това посочената юрисдикция уточнява, видно от точки 26—29 от настоящото решение, основанията, поради които отправя преюдициалното си запитване до Съда, и връзката, която според нея съществува между визираните в това запитване разпоредби на правото на Съюза и Хартата и разпоредбите на австрийското право, приложими според нея към спора в главното производство.

52

По този начин елементите, посочени в точки 49—51 от настоящото решение, позволяват да се приеме, че преюдициалното запитване отговаря на изискванията, предвидени в член 94 от Процедурния правилник.

53

На второ място, що се отнася до доводите, че разпоредбите на австрийското право, визирани във втория и третия преюдициален въпрос, не били релевантни, и че запитващата юрисдикция трябвало да установи нарушение на това право, следва да се припомни, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби и да решава дали даденото им от националния съд тълкуване е правилно, тъй като това тълкуване е от изключителната компетентност на последния (решение от 15 юни 2023 г., Getin Noble Bank (Спиране на изпълнението на договор за кредит), C‑287/22, EU:C:2023:491, т. 32 и цитираната съдебна практика).

54

В случая, видно от преюдициалното запитване, и по-конкретно от текста на преюдициалните въпроси, запитващата юрисдикция счита, от една страна, че тези разпоредби на австрийското право са приложими към спора в главното производство, и от друга страна, че австрийското право допуска опит за достъп като разглеждания в главното производство до съдържащите се в мобилен телефон данни без предварително разрешение от прокуратурата или от съд. Съгласно цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика Съдът не следва да се произнася по това тълкуване на посочените разпоредби.

55

Следователно поставените от запитващата юрисдикция въпроси са допустими.

56

Австрийското правителство изтъква в писменото си становище, че Съдът не е компетентен да отговори на първия и третия преюдициален въпрос с оглед на това, че тези въпроси се отнасят до тълкуването на член 5 и член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, докато било очевидно, че тази директива не се прилага към спора в главното производство. В съдебното заседание няколко правителства поддържат, че не е възможно преформулиране на преюдициалните въпроси с оглед на Директива 2016/680. По-специално австрийското правителство подчертава, че обстоятелството, че тази директива не съдържа разпоредби, равностойни на член 5 и член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, не допуска такова преформулиране. Френското правителство от своя страна поддържа, че едно от ограниченията на правомощието за преформулиране на преюдициалните въпроси се съдържа в правото на държавите членки да представят писмени становища. Всъщност според последното правителство това право би било напълно лишено от ефективност, ако правната уредба на производството може да бъде коренно изменяна при преформулиране на преюдициалните въпроси от Съда.

57

В това отношение следва да се припомни, че Съдът приема, като се основава по-специално на член 1, параграфи 1 и 3, и член 3 от Директива 2002/58, че когато държавите членки прилагат пряко мерки, които въвеждат изключение от поверителността на електронните съобщения, без да налагат на доставчиците на услуги задължения за обработване на такива съобщения, защитата на данните на засегнатите лица се урежда не от Директива 2002/58, а единствено от националното право, без да се накърнява прилагането на Директива 2016/680 (решения от 6 октомври 2020 г., Privacy International, C‑623/17, EU:C:2020:790, т. 48, и от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 103).

58

Безспорно е обаче, че спорът в главното производство се отнася до опита за достъп до съдържащи се в мобилен телефон лични данни директно от полицейските органи, без да е търсена каквато и да било намеса на доставчик на електронни съобщителни услуги.

59

Затова е очевидно, че този спор не попада в обхвата на Директива 2002/58, визиран в първия и втория преюдициален въпрос

60

Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си (решения от 15 юли 2021 г., Ministrstvo za obrambo, C‑742/19, EU:C:2021:597, т. 31 и цитираната съдебна практика, и от 18 юни 2024 г., Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Молба за екстрадиция на бежанец към Турция), C‑352/22, EU:C:2024:521, т. 47).

61

Всъщност формалното посочване от националната юрисдикция на някои разпоредби от правото на Съюза в преюдициалния ѝ въпрос не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът следва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 28 и цитираната съдебна практика).

62

Безспорно съгласно постоянната съдебна практика целта на предоставените с акта за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 32 и цитираната съдебна практика).

63

Същевременно, видно от точки 31—33 от настоящото съдебно решение, в отговор на искането за информация, изпратено от Съда до запитващата юрисдикция, последната посочва, че Директива 2016/680 е приложима към спора в главното производство. Заинтересованите страни изразиха в писмените си становища позициите си относно тълкуването на тази директива и относимостта ѝ към делото в главното производство. Освен това, с оглед на съдебното заседание за изслушване на устните състезания, Съдът поиска от участващите в устната фаза на производството да отговорят на това съдебно заседание на някои въпроси относно тази директива. По-конкретно той поиска от тях да изразят становище относно релевантността на член 4 от последната, за да отговори на първия преюдициален въпрос, както и относно релевантността на членове 13 и 54 от същата директива, за да отговори на третия преюдициален въпрос.

64

Вследствие на това обстоятелството, че първият и вторият преюдициален въпрос се отнасят до тълкуването на член 5 и на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, а не до Директива 2016/680, не съставлява пречка за преформулиране на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция с оглед на релевантните за настоящото дело разпоредби от последната директива, и следователно за компетентността на Съда да отговори на тези въпроси.

65

Този извод не се поставя под съмнение от довода на Ирландия, както и на френското и норвежкото правителство, според които опит за достъп до лични данни не попада в обхвата на Директива 2016/680, щом като тя се прилага само по отношение на реално извършеното обработване.

66

В това отношение тези правителства изтъкват, че тълкуването на разпоредбите на тази директива не е полезно за решаването на спора в главното производство, както и тълкуването на Хартата, доколкото тя намира приложение само когато държавите членки прилагат правото на Съюза.

67

Същевременно, когато не може да се приеме за очевидно, че тълкуването на акт от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, каквато е Директива 2016/680 в случая, възражението за неприложимост на този акт по делото в главното производство се отнася до съществото на въпросите (вж. по аналогия решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 66 и цитираната съдебна практика).

68

Затова следва предварително да се разгледа дали опит за достъп от страна на полицейските органи до съдържащи се в мобилен телефон данни, попада в материалния обхват на тази директива.

69

Член 2, параграф 1 от Директива 2016/680 определя нейния материален обхват. Съгласно тази разпоредба посочената директива „се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1[от нея]“, а именно, по-конкретно, за „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“.

70

Член 3, точка 2 от посочената директива определя понятието „обработване“ като включващо „всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като […] извличане, консултиране“ или „разпространяване или друга форма на осигуряване на достъп“.

71

От самия текст на член 3, точка 2 от Директива 2016/680, и по-специално от употребата на изразите „всяка операция“, „съвкупност от операции“ и „друга форма на осигуряване на достъп до данните“ следва, че законодателят на Съюза е искал да придаде широк обхват на понятието „обработване“, а оттам и на материалния обхват на тази директива. Това тълкуване се потвърждава от неизчерпателния характер на споменатите в посочената разпоредба операции, изразен с думата „като“ (вж. по аналогия решение от 24 февруари 2022 г., Valsts ieņēmumu dienests (Обработка на лични данни за данъчни цели), C‑175/20, EU:C:2022:124, т. 35).

72

Тези текстуални елементи насочват към тълкуване, съгласно което, когато полицейските органи изземват телефон и осъществяват манипулации с цел да извлекат и да преглеждат съдържащите се в този телефон лични данни, те започват обработване по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2016/680, дори тези органи да не успеят по технически причини да получат достъп до тези данни.

73

Това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва член 3, точка 2 от Директива 2016/680. Всъщност съгласно член 4, параграф 1, буква б) от тази директива държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Последната разпоредба прогласява принципа за ограничаване на целите (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C‑205/21, EU:C:2023:49, т. 122). Ефективността на този принцип обаче изисква задължително целта на събирането да бъде определена още на етапа, на който компетентните органи се опитват да получат достъп до личните данни, тъй като опитът, ако се окаже успешен, е от естество да им позволи, по-конкретно да събират, да извличат или да преглеждат незабавно съответните данни.

74

Що се отнася до целите на Директива 2016/680, видно от съображения 4, 7 и 15 от нея, тя е насочена към това да осигури високо ниво на защита на личните данни на физическите лица.

75

Тази цел обаче се поставя под съмнение, щом като опитът за достъп до съдържащи се в мобилен телефон лични данни не може да се квалифицира като „обработване“ на тези данни. Всъщност тълкуване на Директива 2016/680 в този смисъл би изложило лицата, засегнати от такъв опит за достъп, на значителен риск да не може да се избегне незачитане на принципите, установени от тази директива.

76

Следва също да се отбележи, че такова тълкуване е в съответствие с принципа на правната сигурност, който съгласно постоянната практика на Съда изисква прилагането на правните норми да е предвидимо за правните субекти, особено когато те могат да имат неблагоприятни последици (решение от 27 юни 2024 г., Gestore dei Servizi Energetici, C‑148/23, EU:C:2024:555, т. 42 и цитираната съдебна практика). Всъщност тълкуването, съгласно което приложимостта на Директива 2016/680 зависи от успеха на опита за достъп до съдържащите се в мобилен телефон лични данни, би породило както за компетентните национални органи, така и за правните субекти, несъвместима с този принцип неяснота.

77

От гореизложеното е видно, че опит за достъп до съдържащи се в мобилен телефон данни от полицейските органи за целите на наказателно разследване като разглежданото в главното производство, както посочва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, попада в обхвата на Директива 2016/680.

78

Запитващата юрисдикция се позовава изрично в първия и във втория си въпрос, от една страна, на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, който изисква по-конкретно позволените от него и приети от държавите членки законодателни мерки, ограничаващи обхвата на правата и задълженията, предвидени в редица разпоредби от тази директива, да представляват необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да се гарантира националната сигурност — т.е. държавната сигурност — отбраната, обществената безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система, и от друга страна, член 52, параграф 1 от Хартата, който прогласява принципа на пропорционалност в контекста на ограничаването на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата.

79

Съгласно обаче член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680 държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Така тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, който дава израз на принципа на пропорционалност (решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 41 и цитираната съдебна практика).

80

От това следва по-конкретно, че събирането на лични данни в хода на наказателно производство и съхранението им от полицейските органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от посочената директива, трябва, както всяко попадащо в приложното ѝ поле обработване на данни, да спазват последния принцип (решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 42 и цитираната съдебна практика).

81

И така следва да се приеме, че с първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680 в светлината на членове 7 и 8, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, допуска национална правна уредба, която предоставя на компетентните органи възможността да получат достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления и която не обвързва упражняването на тази възможност с предварителен контрол от съд или от независим административен орган.

82

В самото начало следва да се посочи, че видно от съображения 2 и 4 от Директива 2016/680, като създава същевременно стабилна и съгласувана рамка за защита на личните данни, за да осигури зачитането на основното право на защита на физическите лица при обработването на личните им данни, признато в член 8, параграф 1 от Хартата и в член 16, параграф 1 ДФЕС, целта на тази директива е да допринесе за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 75).

83

За тази цел Директива 2016/680 е насочена по-конкретно, както беше посочено в точка 74 от настоящото решение, да осигури високо ниво на защита на личните данни на физическите лица.

84

В това отношение следва да се припомни, както се подчертава в съображение 104 от Директива 2016/680, че допустимите от тази директива ограничения на правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, и на правото на зачитане на личния и семейния живот, защитено от член 7 от Хартата, трябва да се тълкуват в съответствие с изискванията на член 52, параграф 1 от нея, сред които е зачитането на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 33).

85

Всъщност тези основни права не са абсолютни прерогативи, а трябва да се вземат предвид във връзка с тяхната социална функция и да бъдат претеглени спрямо други основни права. Всяко ограничение на упражняването на посочените основни права трябва съгласно член 52, параграф 1 от Хартата да е предвидено в закон и да зачита основното им съдържание, както и принципа на пропорционалност. Съгласно този принцип ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Подобни ограничения трябва да се въвеждат в рамките на строго необходимото и правната уредба, която съдържа съответните ограничения, трябва да предвижда ясни и точни правила за обхвата и прилагането им (решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 39 и цитираната съдебна практика).

86

Що се отнася, на първо място, до целта от общ интерес, която може да обоснове ограничаване на упражняването на основните права, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата, като произтичащото от разглежданата в главното производство правна уредба, следва да се подчертае, че по отношение на обработване на лични данни като опит за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни в рамките на полицейско разследване с цел наказване на престъпление трябва да се приеме по принцип, че то действително отговаря на призната от Съюза цел от общ интерес по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

87

Що се отнася, на второ място, до изискването за необходимостта от такова ограничение, както това се подчертава по същество от съображение 26 от Директива 2016/680, това изискване не е изпълнено, когато преследваната цел от общ интерес може разумно да се постигне по също толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права на субектите на данни (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 40 и цитираната съдебна практика).

88

И обратно, изискването за необходимост е изпълнено, когато преследваната с разглежданото обработване на данни цел не може разумно да се постигне по толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права на субектите на данни, по-специално правото на зачитане на личния и семеен живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата (решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C‑205/21, EU:C:2023:49, т. 126 и цитираната съдебна практика).

89

Що се отнася, на трето място, до пропорционалния характер на ограничението на упражняването на основните права, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата, произтичащо от това обработване, предполага да се претегли съвкупност от релевантни за конкретния случай фактори (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР — София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 62 и 63 и цитираната съдебна практика).

90

Към тези елементи принадлежат по-конкретно тежестта на ограничението за упражняването на разглежданите основни права, която зависи от характера и чувствителността на данните, до които компетентните полицейски органи могат да имат достъп, значимостта на преследваната от това ограничение цел от общ интерес, съществуващата връзка между собственика на мобилния телефон и разглежданото престъпление или релевантността на разглежданите данни за установяването на фактите.

91

Що се отнася, първо, до тежестта на ограничението на основните права, произтичащо от правна уредба като разглежданата в главното производство, видно от преюдициалното запитване, тази уредба позволява на компетентните полицейски органи да получат достъп без предварително разрешение до съдържащите се в мобилен телефон данни.

92

Подобен достъп може да се отнася, в зависимост от съдържанието на разглеждания мобилен телефон и от избора, който правят тези полицейски органи, не само до данните за трафика и за местонахождението, но и до снимките и историята на сърфирането в интернет, извършено с този телефон, дори и до част от съдържанието на проведените комуникации от посочения телефон, по-специално чрез преглеждане на запазените в него съобщения.

93

Достъпът до такава съвкупност от данни може да позволи да се направят много точни изводи относно личния живот на субекта на данни като навиците му в ежедневието, местата на постоянно или временно пребиваване, всекидневните му или други пътувания, упражняваните дейности, социалните връзки на това лице и социалните кръгове, в които се движи.

94

И накрая, не може да се изключи, че съдържащите се в мобилен телефон данни могат да включват особено чувствителни данни като лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически идеи и религиозни или философски убеждения, като тази чувствителност оправдава специалната защита, изисквана по отношение на тях от член 10 от Директива 2016/680, която обхваща и данни, чрез които след логическа операция по съпоставяне или дедукция косвено се разкрива информация от такова естество (вж. по аналогия решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 344).

95

Поради това намесата в основните права, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, до която може да доведе прилагането на правна уредба като разглежданата в главното производство, трябва да се квалифицира като тежка, дори като особено тежка.

96

На второ място, що се отнася до значимостта на преследваната цел, следва да се отбележи, че тежестта на престъплението, което е предмет на разследването, е един от основните параметри при проверката на пропорционалността на тежката намеса, каквато е достъпът до съдържащите се в мобилен телефон лични и която позволява да се направят точни изводи относно личния живот на субекта на данни.

97

Все пак да се приеме, че единствено борбата с тежките престъпления може да обоснове достъпа до съдържащи се в мобилен телефон данни, би ограничила правомощията на компетентните органи за разследване по смисъла на Директива 2016/680 по отношение на престъпленията като цяло. Това би увеличило риска от безнаказаност за такива престъпления, като се има предвид значението, което тези данни могат да имат за наказателните разследвания. Така подобно ограничение не отчита спецификата на задачите, изпълнявани от тези органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от тази директива, изтъкнати в съображения 10 и 11 от нея, и накърнява преследваната с посочената директива цел за изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза.

98

С оглед на това тези съображения не засягат изискването, произтичащо от член 52, параграф 1 от Хартата, съгласно който всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите трябва да бъде „предвидено в закон“, като това изискване означава в нормативната основа, допускаща подобно ограничаване, ясно и точно да е определен неговият обхват (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C‑205/21, EU:C:2023:49, т. 65 и цитираната съдебна практика).

99

За да изпълни това изискване, националният законодател трябва да определи достатъчно точно факторите, по-специално естеството или категориите на съответните престъпления, които трябва да бъдат взети предвид.

100

Трето, що се отнася до връзката между собственика на мобилния телефон и разглежданото престъпление, както и релевантността на разглежданите данни за установяване на фактите, от член 6 от Директива 2016/680 следва, че понятието „субекти на данни“ обхваща различни категории лица, а именно по същество лицата, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили или се готвят да извършат престъпление, лицата, които са били признати за виновни в извършването на престъпление, пострадалите и потенциалните пострадали от такива престъпления, както и третите лица по отношение на престъпление, които могат да бъдат призовани да свидетелстват при разследване на престъпления или при последващи наказателни производства. Съгласно този член държавите членки са длъжни да предвиждат, когато е приложимо и доколкото е възможно, администраторът да прави ясно разграничение между личните данни на тези различни категории субекти на данни.

101

В това отношение във връзка по-конкретно с достъпа до данни, съдържащи се в мобилния телефон на лицето, което обект на наказателно преследване, както е в главното производство, важно е наличието на основателни подозрения по отношение на него в смисъл, че е извършило, извършва или възнамерява да извърши престъпление, или още че по някакъв начин е участвало в такова престъпление, да бъде подкрепено с обективни и достатъчни доказателства.

102

Именно за да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност във всеки конкретен случай, като се претеглят всички релевантни фактори, е от съществено значение, когато достъпът на компетентните национални органи до лични данни води до риск от тежка, дори особено тежка намеса в основните права на засегнатото лице, този достъп да е обвързан с предварителен контрол или от съд, или от независим административен орган.

103

Този предварителен контрол изисква юрисдикцията или независимата административна структура, натоварена с извършването му, да разполага с всички правомощия и да представя всички необходими гаранции, за да осигури съвместяване на различните разглеждани законни интереси и права. Що се отнася по-специално до наказателно разследване, подобен контрол изисква тази юрисдикция или структура да е в състояние да осигури справедливо равновесие между, от една страна, законните интереси, свързани с нуждите на разследването в рамките на борбата с престъпността, и от друга страна, основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни на лицата, чиито данни са засегнати от достъпа.

104

В положение като посоченото в точка 102 от настоящото решение този независим контрол трябва да се извърши преди всеки опит за достъп до съответните данни, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, в които контролът трябва да бъде осъществен в кратък срок. Всъщност последващият контрол не би позволил да се отговори на целта за предварителен контрол, а именно да се предотврати разрешаването на достъп до разглежданите данни, който надхвърля границите на строго необходимото.

105

По-специално съдът или независимият административен орган, извършващ предварителен контрол по мотивирано искане за достъп, попадащо в обхвата на Директива 2016/680, трябва да има право да откаже или да ограничи този достъп, когато установи, че намесата в основните права, която би представлявал този достъп, би била непропорционална с оглед на всички релевантни фактори.

106

Следователно достъпът до данни, съдържащи се в мобилен телефон, от компетентните полицейски органи трябва да бъде отказан или ограничен, ако с оглед на тежестта на престъплението и на нуждите на разследването достъпът до съдържанието на комуникациите или до чувствителни данни не изглежда обоснован.

107

Що се отнася, по-конкретно, до обработването на чувствителни данни, следва да се имат предвид изискванията, поставени от член 10 от Директива 2016/680, чиято цел е да се осигури по-голяма защита по отношение на подобно обработване, което може да породи, както е видно от съображение 37 от тази директива, значителни рискове за основните права и свободи като правото на зачитане на личния и семейния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата. За тази цел, както следва от самия текст на този член 10, изискването обработването на такива данни да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“, трябва да се тълкува в смисъл, че определя по-строги условия за законосъобразност на обработката на чувствителни данни от произтичащите от член 4, параграф 1, букви б) и в), както и член 8, параграф 1 от посочената директива условия, в които се говори само за „необходимост“ от обработване на данни, които на общо основание попадат в приложното поле на същата директива (решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C‑205/21, EU:C:2023:49, т. 116 и 117 и цитираната съдебна практика).

108

Така, от една страна, употребата на наречието „само“ пред израза „когато това е абсолютно необходимо“ подчертава, че обработването на специални категории данни по смисъла на посочения член 10 може да се счита за необходимо само в ограничен брой случаи. От друга страна, „абсолютният“ характер на необходимостта от обработване на такива данни предполага тази необходимост да се преценява особено строго (решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C‑205/21, EU:C:2023:49, т. 118).

109

В случая запитващата юрисдикция посочва, че в хода на наказателното производство австрийските полицейски органи имат право на достъп до данните, съдържащи се в мобилен телефон. Освен това тя уточнява, че този достъп по принцип не подлежи на предварително разрешение от съд или независим административен орган. Единствено тази юрисдикция обаче следва да направи изводите от разясненията, направени по-специално в точки 102—108 от настоящото решение в спора по главното производство.

110

От гореизложеното следва, че на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680 в светлината на членове 7 и 8 и на член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предоставя на компетентните органи възможност за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления като цяло, когато тази правна уредба:

111

От акта за преюдициално запитване е видно, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали CG е трябвало да бъде уведомен за опитите за достъп до данните, съдържащи се в мобилния му телефон, за да може да упражни правото си на ефективна съдебна защита, гарантирано в член 47 от Хартата.

112

В това отношение релевантните разпоредби на Директива 2016/680 са, от една страна, член 13 от тази директива, озаглавен „Информация, до която се осигурява достъп или която се предоставя на субекта на данните“, и от друга страна, член 54 от посочената директива, озаглавен „Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни“.

113

Следва също така да се припомни, както се подчертава в съображение 104 от Директива 2016/680, че допустимите от тази директива ограничения на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, защитено от член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в съответствие с изискванията на член 52, параграф 1 от нея, сред които е зачитането на принципа на пропорционалност.

114

Затова следва да се приеме, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 13 и 54 от Директива 2016/680 в светлината на член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на компетентните органи в наказателната област да извършват опит за достъп до съдържащите се в мобилен телефон лични данни, без да уведомят за това субекта на данни.

115

От член 13, параграф 2, буква г) от Директива 2016/680 следва, че освен информацията, посочена в параграф 1 — като например данни за идентифициране на администратора, целта на това обработване и правото да бъде подадена жалба до надзорен орган — която трябва да се предоставя на субекта на данните, държавите членки предвиждат със закон, че администраторът предоставя на субекта на данните, когато е необходимо, допълнителна информация с цел да му се даде възможност да упражни правата си, по-специално когато личните данни са събрани без знанието на субекта на данните.

116

Член 13, параграф 3, букви а) и б) от Директива 2016/680 обаче разрешава на националния законодател да ограничи предоставянето на информация на субекта на данните съгласно параграф 2 или да пропусне да предостави тази информация „до такава степен и за толкова време, за колкото тази мярка е необходима и пропорционална в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице“, по-конкретно, за да „се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури“ или да „не се допусне неблагоприятно влияние върху предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания“.

117

Накрая, следва да се посочи, че член 54 от Директива 2016/680, който дава израз на член 47 от Хартата, изисква от държавите членки да предвидят, че лицето има право на ефективна съдебна защита, ако счита, че правата му, установени в разпоредби, приети съгласно тази директива, са нарушени вследствие на обработването на личните му данни при неспазване на тези разпоредби.

118

Видно от съдебната практика, правото на ефективна съдебна защита, гарантирано в член 47 от Хартата, по принцип изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение, за може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на това решение (решение от 16 ноември 2023 г., Ligue des droits humains (Проверка на обработването на лични данни от надзорния орган),C‑333/22, EU:C:2023:874, т. 58).

119

Въпреки че това право не е абсолютно и че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата могат да се въвеждат ограничения, но при условие че са предвидени в закон, че зачитат основното съдържание на съответните права и свободи и че при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 16 ноември 2023 г., Ligue des droits humains (Проверка на обработването на лични данни от надзорния орган), C‑333/22, EU:C:2023:874, т. 59).

120

Затова, видно от цитираните в точки 115—119 от настоящото решение разпоредби, задължение на компетентните национални органи, на които е разрешен достъп от съд или от независим административен орган до запазените данни, е да уведомят за това засегнатите лица в рамките на приложимите национални производства за мотивите, на които се основава разрешението, веднага щом това уведомяване вече не може да попречи на водените от тези органи разследвания и да им предоставят пълната информация, предвидена в член 13, параграф 1 от Директива 2016/680. Тази информация всъщност е необходима, за да се позволи на засегнатите лица по-специално да упражнят правото си на обжалване, изрично предвидено в член 54 от Директива 2016/680 (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2022 г., Специализирана прокуратура (Запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение), C‑350/21, EU:C:2022:896, т. 70 и цитираната съдебна практика).

121

Обаче национална правна уредба, която по принцип изключва всякакво право на такава информация, не би била в съответствие с правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2022 г., Специализирана прокуратура (Запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение), C‑350/21, EU:C:2022:896, т. 71).

122

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че CG е знаел, че мобилният му телефон е бил иззет, когато органите на австрийската полиция напразно са се опитали да го отключат, за да получат достъп до съдържащите се в него данни. При тези условия уведомяването на CG за обстоятелството, че тези органи ще се опитат да получат достъп до тези данни, изглежда, не може да навреди на разследването, поради което е трябвало той да бъде предварително уведомен.

123

С оглед на изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че членове 13 и 54 от Директива 2016/680, в светлината на член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на компетентните органи да извършват опит за достъп до съдържащи се в мобилен телефон данни, без да уведомят субекта на данните, в рамките на приложимите национални производства за мотивите, на които се основава разрешението за достъп до тези данни, издадено от съдия или от независим административен орган, от момента, в който съобщаването на тази информация вече не може да попречи на изпълнението на задачите, осъществявани от посочените органи по силата на тази директива.

124

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: