–

за германското правителство, от R. Kanitz и J. Möller, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azema, L. Grønfeldt и от G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, воден от SI, TL, ND, VH, YT и HN срещу Bundesrepublik Deutschland (Федерална Република Германия) по повод на законосъобразността на решение на Bundesamt für Migration und Flüchtlinge — Außenstelle Boostedt (Федерална служба за миграцията и бежанците, подразделение Бощет, Германия, наричана по-нататък „Службата“), с което молбите им за международна закрила са отхвърлени като недопустими.

3

Членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, който е приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протокола относно позицията на Дания“), гласят:

„Член 1

Дания не участва в приемането от Съвета на мерките, предложени въз основа на дял V, трета част от Договора за функционирането на [ЕС]. За решения на Съвета, които трябва да бъдат приети единодушно, се изисква единодушие на членовете на Съвета, с изключение на представителя на правителството на Дания.

За целите на настоящия член квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 238, параграф 3 от [ДФЕС].

Член 2

Никоя от разпоредбите на дял V, трета част от Договора за функционирането на [ЕС], никоя мярка, приета съгласно посочения дял, никоя разпоредба от което и да е международно споразумение, сключено от [Европейския съюз] по силата на посочения дял и никое решение на Съда на Европейския съюз за тълкуване на която и да е такава разпоредба или мярка, или на която и да е изменена или подлежащата на изменение мярка съгласно посочения дял, не обвързва или не се прилага към Дания. Никоя такава разпоредба, мярка или решение не засягат по какъвто и да е начин компетентността, правата и задълженията на Дания. Никоя такава разпоредба, мярка или решение не засягат по какъвто и да е начин достиженията на правото на Общността или на Съюза, нито съставляват част от правото на Съюза поради факта, че се прилагат към Дания. По-специално актове на Съюза в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, които са изменени, продължават да обвързват Дания и да се прилагат към нея без изменение“.

4

Съображения 6 и 11 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9), гласят.

[…]

5

Съгласно член 1 от Директивата нейната цел е установяването на стандарти за определянето на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила.

6

Член 2 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

7

Член 2, букви б), д) и р) от Директива 2013/32 има следното съдържание:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]

8

Съгласно член 10, параграф 2 от тази директива:

„При разглеждането на молбите за международна закрила решаващият орган определя първо дали кандидатите отговарят на условията за статут на бежанци и ако те не отговарят на тези условия, определя дали кандидатите отговарят на условията за субсидиарна закрила“.

9

Член 33, параграфи 1 и 2 от посочената директива гласи:

„1.   В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда, в съответствие с Регламент (ЕС) № 604/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31)], от държавите членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива [2011/95], когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.

2.   Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:

10

Съгласно член 48, първа алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013 (наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“), той отменя и заменя Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56), заменил в съответствие с член 24 от него Конвенцията за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите — членки на Европейските общности, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г. (ОВ C 254, 1997 г., стр. 1).

11

В глава II („Общи принципи и гаранции“) член 3, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“, който е озаглавен „Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила“, гласи:

„Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това“.

12

Член 18, параграф 1 от този регламент гласи следното:

„Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

[…]

13

Споразумението между [Европейския съюз] и Кралство Дания относно критериите и механизмите за определяне на държава, която е компетентна за разглеждане на молба за убежище, подадена на територията на Дания или друга държава — членка на Европейския съюз, и системата „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци за ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (ОВ L 66, 2006 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 271, наричано по-нататък „Споразумението между Съюза и Дания“) е одобрено от името на Съюза с Решение 2006/188/ЕО на Съвета от 21 февруари 2006 г. (ОВ L 66, 2006 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 270).

14

Съгласно член 2 от това споразумение:

„1.   Разпоредбите на [Регламент № 343/2003], който е приложен към настоящото споразумение и образува част от него, заедно с мерките за прилагането му, приети съгласно член 27, параграф 2 от [Регламент № 343/2003] и — по отношение на мерките за прилагането, приети след влизането в сила на настоящото споразумение — приложени от Дания, […] според международното се прилагат за отношенията между [Съюза] и Дания.

2.   Разпоредбите на [Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 година за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (ОВ L 316, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 62)], който е приложен към настоящото споразумение и образува част от него, […] и — по отношение на мерките за прилагането, приети след влизането в сила на настоящото споразумение — приложени от Дания […], според международното право се прилагат за отношенията между [Съюза] и Дания.

3.   Датата на влизане в сила на настоящото споразумение се прилага вместо датата по член 29 от [Регламент № 343/2003] и член 27 от [Регламент № 2725/2000]“.

15

Споразумението между Съюза и Дания не се отнася нито за Директива 2011/95, нито за Директива 2013/32.

16

Член 26а („Трети сигурни страни“) от Asylgesetz (Закон за убежището) (BGBl. 2008 I, стр. 1798), в редакцията, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „AsylG“), гласи:

„(1)   Чужденец, пристигнал от трета страна по смисъла на член 16а, параграф 2, първо изречение от Основния закон (сигурна трета страна), не може да се позовава на член 16а, параграф 1 от Основния закон. […]

(2)   Сигурни трети страни са, освен държавите — членки на […] Съюза, изброените в приложение I държави. […]

[…]“.

17

Член 29 от AsylG е озаглавен „Недопустими молби“ и има следното съдържание:

„(1)   Молбата за убежище е недопустима, когато:

[…]

5.   В случай на последваща молба по член 71 или при повторна молба по член 71а не следва да се провежда нова процедура за предоставяне на убежище. […]

[…]“.

18

Член 31от AsylG е озаглавен „Решение на [Федералната служба за миграцията и бежанците] по молби за убежище“ и гласи:

„[…]

(2)   В решенията по допустими молби за убежище […] следва изрично да се посочи дали на чужденеца е предоставен статут на бежанец или статут на лице под субсидиарна закрила и дали му е признато право на убежище. […]

[…]“.

19

Член 71 от AsylG е озаглавен „Последваща молба“ и гласи:

„(1)   Когато предходна молба за убежище е оттеглена или окончателно отхвърлена, но чужденецът подаде нова молба за убежище (последваща молба), нова процедура за предоставяне на убежище се провежда само ако са налице условията по член 51, параграфи 1—3 от Verwaltungsverfahrensgesetz [(Закон за административното производство) (BGBl. 2013 I, стр. 102)]; това се проверява от Федералната служба за миграцията и бежанците.

[…]“.

20

Член 71а от AsylG е озаглавен „Повторна молба“ и предвижда:

„(1)   Когато е постановен отказ в рамките на процедурата за предоставяне на убежище в сигурна трета страна (член 26a), в която се прилагат разпоредбите на [Съюза] относно компетентността за провеждане на процедура за предоставяне на убежище или с която Федерална република Германия е сключила международен договор в тази област, но чужденецът подаде молба за убежище (повторна молба) на федералната територия, нова процедура за предоставяне на убежище се провежда само ако Федерална република Германия е компетентна за провеждането на процедурата за предоставяне на убежище и са налице условията по член 51, параграфи 1—3 от Закона за административното производство; това се проверява от Федералната служба [за миграцията и бежанците].

[…]“.

21

На 10 ноември 2020 г. жалбоподателите в главното производство, грузински граждани, подават до Службата молби за убежище.

22

От акта за преюдициално запитване е видно, че при разглеждането на тези молби жалбоподателите в главното производство заявяват, че са напуснали Грузия през 2017 г., за да отидат в Дания, където са живели в продължение на три години и са подали молби за убежище, които са били отхвърлени.

23

С писмо от 31 март 2021 г. в отговор на искане за информация от страна на Службата Кралство Дания потвърждава, че жалбоподателите в главното производство са подали молби за международна закрила на 28 ноември 2017 г., които са отхвърлени на 30 януари 2019 г. Тъй като жалбите, подадени до датските съдилища от жалбоподателите в главното производство срещу решенията, с които се отхвърлят техните молби, са отхвърлени на 27 април 2020 г., тези решения са станали окончателни.

24

Поради това Службата разглежда молбите за убежище на жалбоподателите в главното производство като „повторни молби“ по смисъла на член 71а от AsylG и с решение от 3 юни 2021 г. ги отхвърля като недопустими съгласно член 29, параграф 1, точка 5 от AsylG. Службата констатира, че жалбоподателите в главното производство вече са подали молби за убежище, окончателно отхвърлени в Дания, която съгласно решение от 20 май 2021 г., L. R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия) (C‑8/20, EU:C:2021:404) трябва да се счита за „сигурна трета страна“ по смисъла на член 26а от AsylG. Според Службата не са налице условията за нова процедура за предоставяне на убежище, тъй като от изложението на фактите, представено от жалбоподателите в главното производство в подкрепа на молбите им, не е видно никакво изменение на фактическото положение спрямо фактическото положение, на което се основава първата им молба, отхвърлена от датските органи.

25

Жалбоподателите в главното производство обжалват решението на Службата пред запитващата юрисдикция.

26

Запитващата юрисдикция уточнява, че в германското право „последваща молба“ по смисъла на член 71 от AsylG е подадена в Германия нова молба за убежище, след отхвърлянето на първа молба за убежище, също подадена в Германия. „Повторна молба“ по смисъла на член 71а от AsylG била подадена в Германия молба за убежище след отхвърлянето на молба за убежище, подадена в трета сигурна страна по смисъла на член 26а от AsylG, т.е. по-специално в друга държава — членка на Съюза. Тези два вида молби се разглеждали по ред, различен от приложимия спрямо първа молба за убежище. Смисълът и целта на член 71а от AsylG били да се приравни „повторната молба“ на „последваща молба“ и по този начин решението на третата държава, която се е произнесла по първата молба за убежище на кандидата, подал повторна молба в Германия, да се приравни на решение, постановено от германските органи по първа молба за убежище.

27

Ето защо запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по висящия пред нея спор, е необходимо да се изясни въпросът дали член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от тази директива може да се прилага, когато в друга държава членка е взето окончателно решение по предходна молба за международна закрила.

28

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че в Директива 2013/32 не се посочва понятието „повторна молба“, а по-специално в член 33, параграф 2, буква г) и в член 2, буква р) от Директива 2013/32 се използва само понятието „последваща молба“. Следователно можел да се направи изводът, че член 33, параграф 2, буква г) от тази директива се прилагал само в случай на последваща молба, подадена в същата държава членка като тази, в която е подадена и отхвърлена първата молба за международна закрила на заинтересованото лице. В подкрепа на това можело да сочи Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (COM(2016)467 final), предвиждащо в съответния регламент да се включи разпоредба, която изрично гласи, че след вземането на окончателно решение за отхвърляне по предходна молба, всяка нова молба, подадена от същия кандидат в която и да е държава членка, трябва да се счита от компетентната държава членка за последваща молба.

29

Запитващата юрисдикция посочва, че макар в решение от 14 декември 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) да оставя открит отговора на въпроса дали може да е налице „последваща молба“ по смисъла на Директива 2013/32, когато първата процедура, довела до отхвърлянето на първата молба за международна закрила на заинтересованото лице, е проведена в друга държава членка, от последващата съдебна практика на по-нисшестоящите германски административни съдилища следва, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително, което запитващата юрисдикция, изглежда, одобрява.

30

В случай че и Съдът отговори утвърдително, запитващата юрисдикция иска да се установи дали това евентуално важи и когато след отхвърлянето на първа молба за убежище от компетентните органи на Кралство Дания е подадена нова молба за международна закрила в друга държава членка. В това отношение запитващата юрисдикция припомня, че Кралство Дания безспорно е държава — членка на Съюза, като обаче уточнява, че съгласно Протокола относно позицията на Дания тази държава членка не е обвързана от директиви 2011/95 и 2013/32. Както следвало обаче от съдържащите се в член 2 от Директива 2013/32 определения и от решение от 20 май 2021 г., L. R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия) (C‑8/20, EU:C:2021:404), нова молба за международна закрила можела да се квалифицира като „последваща молба“ по смисъла на посочената директива само ако предходната молба на същия кандидат има за цел получаването на статут на бежанец или субсидиарна закрила съгласно Директива 2011/95.

31

Ето защо запитващата юрисдикция приема, че понятието „държава членка“ по смисъла на Директива 2013/32 трябва да се тълкува стеснително, така че да обхваща само държавите членки, участващи в общата европейска система за убежище поради обвързаността им от директиви 2011/95 и 2013/32. В случая на Кралство Дания това не било така, тъй като съгласно споразумението между Съюза и Дания то участвало само в системата, установена с Регламент „Дъблин III“.

32

В случай че се отговори отрицателно на посочения в точка 30 въпрос на запитващата юрисдикция, тя счита, че е необходимо да се изясни дали, доколкото молбата за убежище на жалбоподателите в главното производство вече е отхвърлена от датските органи, след като е разгледана по същество въз основа на същите критерии като предвидените в Директива 2011/95 за предоставяне на статут на бежанец, било възможно спорното в главното производство решение на Службата да се отмени само частично, като това води до задължението молбата на жалбоподателите в главното производство да се разгледа отново само относно възможността да им се предостави субсидиарна закрила. Всъщност, макар за бежанците и за лицата, които по силата на правото на Съюза биха могли да претендират субсидиарна закрила, датското право да предвижда режим на закрила, подобен на предвидения в правото на Съюза, запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че не е възможно да се извърши такава частична отмяна на обжалваното пред нея решение.

33

При тези обстоятелства Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht (Административен съд Шлезвиг-Холщайн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

34

В самото начало следва да се констатира, че спорът по главното производство се отнася до отмяната на решения за отхвърляне на молби за международна закрила на грузински граждани, чиито предходни молби за международна закрила са били отхвърлени от Кралство Дания.

35

Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция, що се отнася до дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС, в чийто обхват попадат по-специално политиките относно контрола на границите, убежището и имиграцията, по силата на Протокола относно позицията на Дания Кралство Дания се ползва със специален статут, който го отличава от останалите държави членки.

36

Следователно, за да се предостави полезен отговор на запитващата юрисдикция, е достатъчно поставените въпроси да се анализират само в частта относно хипотезата, в която предходна молба за международна закрила е отхвърлена от датските органи, без да е необходимо да се взема предвид хипотезата, в която подобна молба е отхвърлена от органите на друга държава членка (вж. по аналогия решение от 20 май 2021 г., L. R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия), C‑8/20, EU:C:2021:404, т. 30).

37

Ето защо следва да се приеме, че с въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от нея, както и с член 2 от Протокола относно позицията на Дания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба на различна от Кралство Дания държава членка, която предвижда възможността да се отхвърли като изцяло или частично недопустима молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от посочената директива, подадена в тази държава членка от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, чиято подадена в Кралство Дания предходна молба за международна закрила е била отхвърлена от последната държава членка.

38

Съгласно практиката на Съда член 33, параграф 2 от Директива 2013/32 изброява изчерпателно случаите, в които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима (решение от 20 май 2021 г., L. R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия), C‑8/20, EU:C:2021:404, т. 31 и цитираната съдебна практика).

39

Член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 предвижда, че държавите членки могат да отхвърлят молба за международна закрила като недопустима, когато става въпрос за последваща молба, във връзка с която не са налични или не са били представени от кандидата нови обстоятелства, свързани с въпроса дали същият отговаря на условията за предоставяне на международна закрила по силата на Директива 2011/95.

40

Понятието „последваща молба“ е определено в член 2, буква р) от Директива 2013/32 като нова молба за международна закрила, подадена след вземането на окончателно решение по предходна молба.

41

Така това определение съдържа понятията „молба за международна закрила“ и „окончателно решение“, които също са дефинирани в член 2 от тази директива съответно в буква б) и буква д) от него.

42

Що се отнася, на първо място, до понятието „молба за международна закрила“ или „молба“, то е определено в член 2, буква б) от Директива 2013/32 като искане за закрила от държава членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила по смисъла на Директива 2011/95.

43

Макар обаче молба за международна закрила, подадена до компетентните органи на Кралство Дания съгласно разпоредбите на вътрешното право на тази държава членка, безспорно да представлява подадена в държава членка молба, това не променя обстоятелството, че тя не представлява искане, с което се „търси статут на бежанец или субсидиарна закрила“, по смисъла на Директива 2011/95, тъй като съгласно Протокола относно позицията на Дания, посочената директива не се прилага за Кралство Дания, както впрочем е припомнено в съображение 51 от посочената директива.

44

Що се отнася, на второ място, до понятието „окончателно решение“, то е определено в член 2, буква д) от Директива 2013/32 като всяко решение, с което се постановява дали гражданинът на трета страна или лицето без гражданство получава статут на бежанец или статут на лице под субсидиарна закрила по силата на Директива 2011/95 и което вече не подлежи на обжалване в рамките на глава V от Директива 2013/32.

45

По същите съображения като изложените в точка 43 от настоящото решение взето от Кралство Дания решение по молба за международна закрила не може да попада в обхвата на това определение.

46

С оглед на тези обстоятелства и без да се засяга отделният въпрос дали понятието „последваща молба“ е приложимо към нова молба за международна закрила, подадена до държава членка, след като друга държава членка, която не е Кралство Дания, е отхвърлила с окончателно решение предходна молба, от тълкуването на букви б), д) и р) на член 2 от Директива 2013/32 следва, че подадената до държава членка молба за международна закрила не може да се квалифицира като „последваща молба“, ако е подадена, след като Кралство Дания е отхвърлило подобна молба от същия молител.

47

Следователно наличието на предходно решение на Кралство Дания, с което е отхвърлена подадена в тази държава членка съгласно разпоредбите на вътрешното ѝ право молба за международна закрила, не дава основание да се квалифицира като „последваща молба“ по смисъла на член 2, буква р) и на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 молба за международна закрила по смисъла на Директива 2011/95, подадена от заинтересованото лице до друга държава членка след приемането на това предходно решение.

48

Нито Споразумението между Съюза и Дания, нито вероятността датската правна уредба да предвижда за предоставянето на международна закрила условия, идентични или сходни с предвидените в Директива 2011/95, не може да доведе до различен извод.

49

На първо място, безспорно съгласно член 2 от Споразумението между Съюза и Дания Регламент „Дъблин III“ се прилага и от Кралство Дания. Така в случай като разглеждания в главното производство, при който заинтересованите лица са подали в Кралство Дания молба за международна закрила, друга държава членка, в която заинтересованите лица са подали нова молба за международна закрила, може, ако са изпълнени условията по член 18, параграф 1, буква в) или г) от този регламент, да поиска от Кралство Дания да приеме обратно въпросните заинтересовани лица.

50

От това обаче не може да се направи извод, че когато такова обратно приемане не е възможно или не се случи, съответната държава членка има право да приеме, че новата молба за международна закрила, която същото заинтересовано лице е подало пред собствените ѝ органи, представлява „последваща молба“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 (вж. по аналогия решение от 20 май 2021 г., L. R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия), C‑8/20, EU:C:2021:404, т. 44).

51

Всъщност, макар Споразумението между Съюза и Дания да предвижда по същество прилагането от Кралство Дания на някои разпоредби от Регламент „Дъблин III“, посоченото споразумение обаче не предвижда, че Директива 2011/95 или Директива 2013/32 се прилага за Кралство Дания.

52

На второ място, дори да се предположи, както твърди запитващата юрисдикция, че подадените в Кралство Дания молби за получаване на статут на бежанец са разгледани от органите на тази държава членка въз основа на критерии, които по същество са идентични с предвидените в Директива 2011/95, това обстоятелство не може да обоснове отхвърлянето, макар и само в частта относно получаването на статут на бежанец, на молба за международна закрила, подадена в друга държава членка от кандидат, чиято предходна молба за получаване на този статут е била отхвърлена от датските органи.

53

Извън факта, че недвусмисленият текст на релевантните разпоредби на Директива 2013/32 не допуска член 33, параграф 2, буква г) от тази директива да се тълкува в посочения смисъл, прилагането на последната разпоредба не може да зависи — тъй като в противен случай би била застрашена правната сигурност — от преценката какво е конкретното равнище на закрила на търсещите международна закрила в Кралство Дания (вж. по аналогия решение от 20 май 2021 г., L. R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия), C‑8/20, EU:C:2021:404, т. 47).

54

В това отношение е важно да се подчертае, че Директива 2011/95 не предвижда само статута на бежанец, както е установен в международното право, а именно в Женевската конвенция съгласно нейното определение в член 2, буква в) от Директива 2011/95, а също така установява статута на субсидиарна закрила, който, както е видно от съображение 6 от тази директива, допълва правилата относно статута на бежанец.

55

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от нея, както и с член 2 от Протокола относно позицията на Дания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба на различна от Кралство Дания държава членка, която предвижда възможността да се отхвърли като изцяло или частично недопустима молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от посочената директива, подадена в тази държава членка от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, чиято подадена в Кралство Дания предходна молба за международна закрила е била отхвърлена от последната държава членка.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 2, буква р) от нея, както и с член 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не допуска правната уредба на различна от Кралство Дания държава членка, която предвижда възможността да се отхвърли като изцяло или частично недопустима молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от посочената директива, подадена в тази държава членка от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, чиято подадена в Кралство Дания предходна молба за международна закрила е била отхвърлена от последната държава членка.