Дело C‑488/21

срещу

Chief Appeals Officer и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal)

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2023 година

„Преюдициално запитване — Гражданство на Европейския съюз — Членове 21 и 45 ДФЕС — Право на гражданите на Съюза да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки — Работник, който е придобил гражданството на приемащата държава членка и същевременно е запазил гражданството си по произход — Директива 2004/38/ЕО — Член 3 — Бенефициенти — Член 2, точка 2, буква г) — Член на семейството — Преки роднини по възходяща линия на издръжка на работник, гражданин на Съюза — Член 7, параграф 1, букви a) и г) — Право на пребиваване за повече от три месеца — Запазване на статуса на лице на издръжка в приемащата държава членка — Член 14, параграф 2 — Запазване на правото на пребиваване — Регламент (ЕС) № 492/2011 — Член 7, параграф 2 — Равно третиране — Социални предимства — Социално подпомагане — Неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка“

Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициенти — Гражданин на Съюза, пребиваващ в държавата членка, на която е гражданин — Членове на семейството на този гражданин — Изключване

(член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 42 и 43)
Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Свободно движение на хора — Работници — Работник, гражданин на Съюза, упражнил свободата си на движение, пребивавайки и работейки в приемащата държава членка — Хипотеза, при която съответният гражданин е придобил гражданството на приемащата държава членка и същевременно е запазил гражданството си по произход — Членове на семейството на този гражданин, пребиваващи в приемащата държава членка — Производно право на пребиваване в приемащата държава членка — Условия

(член 21, параграф 1 и член 45, параграфи 1 и 2 ДФЕС; член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 45—50)
Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Социални предимства —Национална правна уредба, по силата на която прекият роднина по възходяща линия, който е на издръжка на работник, гражданин на Съюза, е изключен от кръга на лицата, имащи право на помощ за инвалидност, и дори му се отнема правото на повече от три месеца пребиваване — Недопустимост — Обосноваване — Член на семейството, който се превръща в неприемлива тежест за националната система за социално подпомагане — Липса

(член 45 ДФЕС; член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, точка 2, буква г), член 7, параграф 1, букви а) и г) и член 14, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 54—61 и 63—72 и диспозитива)

Резюме

GV, румънска гражданка, е майка на AC, също румънска гражданка, която пребивава и работи в Ирландия. АС е и ирландска гражданка по натурализация.

От 2017 г. GV пребивава в Ирландия с дъщеря си, от която е финансово зависима. През септември 2017 г., поради влошаването на здравословното ѝ състояние вследствие на артрита, от който страда, GV подава молба за отпускане на помощ за инвалидност на основание на закон за социалното подпомагане.

Видно от акта за преюдициално запитване, тази помощ, чиято цел е да предпазва от бедност, е социална помощ, която се финансира от общия бюджет и се изплаща, без да е необходимо съответното лице да е правило социалноосигурителни вноски. Освен това получаването на въпросната помощ е обвързано с изпълнението на определени условия, свързани по-специално с възрастта, средствата и увреждането. От друга страна, тази помощ за инвалидност е „специално парично обезщетение, независещо от вноски“, по смисъла на Регламент 883/2004 ( 1 ). Накрая, установява се, че ирландското право не допуска изплащането на въпросната помощ на лица, които нямат обичайно местопребиваване в Ирландия, каквито са лицата, които не притежават право да пребивават в тази държава членка.

През февруари 2018 г. подадената от GV молба за отпускане на помощ за инвалидност е отхвърлена със съображението, че GV няма право на пребиваване в Ирландия.

Съответният ирландски служител по жалбите (Appeals Officer), който преразглежда отказа да се уважи въпросната молба, приема през юли 2019 г., че GV, като пряк роднина по възходяща линия, който е на издръжка на работеща в Ирландия гражданка на Съюза, има право на пребиваване, но не и на социална помощ. Началникът на ирландската служба по жалбите (Chief Appeals Officer), до когото е подадена молба за преразглеждане, потвърждава тази констатация, тъй като — в съответствие с националната правна уредба, транспонираща Директива 2004/38 ( 2 ) — ако ѝ бъде отпусната помощта, GV ще се превърне в неприемлива тежест за националната система за социално подпомагане и съответно вече няма да има право на пребиваване.

С решение от юли 2020 г. High Court (Висш съд, Ирландия) отменя решението на началника на службата по жалбите. Този съд преценява в частност, че посочената по-горе национална правна уредба е несъвместима с Директива 2004/38 — уреждаща правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки — тъй като обвързва правото на пребиваване на член на семейството на ирландски гражданин с условието този член на семейството да не се превръща в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на държавата.

Сезирана с жалба срещу посоченото съдебно решение, запитващата юрисдикция решава да отправи по същество до Съда въпроса дали правото на Съюза не е пречка за законодателство на държава членка, което позволява на органите на тази държава членка да откажат да отпуснат социална помощ на пряк роднина по възходяща линия, който към момента на подаването на молбата за тази помощ е на издръжка на работник, гражданин на Съюза, и дори да му отнемат правото на повече от три месеца пребиваване, със съображението, че с отпускането на въпросната помощ този член на семейството вече няма да е на издръжка на работника, гражданин на Съюза, и съответно ще се превърне в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на посочената държава членка.

С решението си, постановено в голям състав, Съдът приема, че принципът на свободно движение на работници ( 3 ), така както е конкретизиран с Регламент № 492/2011 ( 4 ) относно свободното движение на работници в Съюза, във връзка с Директива 2004/38, не допуска такава национална правна уредба.

Съображения на Съда

Като начало Съдът припомня, че Директива 2004/38, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция, урежда само условията за влизане и пребиваване на гражданите на Съюза в държавите членки, различни от държавата членка, на която са граждани. Съответно тя няма как да предоставя, на територията на тази държава членка, производно право на пребиваване на членовете на семейството на този гражданин. В случая от момента на натурализацията на AC тази директива вече не урежда нито нейното право на пребиваване в Ирландия, нито производното право на пребиваване, което евентуално имат членовете на семейството ѝ.

Съдът обаче вече е приел, че положението на гражданин на държава членка, който е упражнил свободата си на движение с преместването и законното си пребиваване на територията на друга държава членка, не може да се приравни на чисто вътрешно положение на единственото основание, че по време на това пребиваване той е придобил гражданството на приемащата държава членка в допълнение към гражданството си по произход. В този смисъл полезното действие на правата, предоставени на гражданите на Съюза с член 21 ДФЕС, и по-конкретно на работниците с член 45 ДФЕС, изисква членовете на семейството на работник, гражданин на Съюза, който, след като е упражнил свободата си на движение, пребивавайки и работейки в приемащата държава членка, е придобил гражданството на тази държава членка, да могат да получат производно право на пребиваване. Освен това условията, при които на съответния член на семейството се предоставя производното право на пребиваване, не би трябвало да са по-строги от предвидените в Директива 2004/38 за член на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, тъй като тази директива трябва да се приложи по аналогия към този случай. Накрая, работниците, граждани на Съюза, имат — включително когато, както в случая, са придобили гражданството на приемащата държава членка в допълнение към гражданството си по произход — право на равно третиране съгласно член 45, параграф 2 ДФЕС, така както е конкретизиран с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 ( 5 ).

В това отношение, на първо място, Съдът уточнява, че от тълкуването на редица разпоредби на Директива 2004/38 ( 6 ) във връзка едни с други следва, че преките роднини по възходяща линия на работник, гражданин на Съюза, имат производно право на пребиваване за повече от три месеца, когато са „на издръжка“ на този работник. За да има съответният член на семейството това право, положението на зависимост трябва да съществува в страната, от която той пристига, към момента, в който подава молба да се присъедини към гражданина, на чиято издръжка се намира. Въпросното лице ще може да запази посоченото право, докато е на издръжка на този работник ( 7 ), съответно докато получи възможност, след като е пребивавало законно на територията на приемащата държава членка без прекъсване в продължение на пет години, да претендира за право на постоянно пребиваване ( 8 ).

На второ място, що се отнася до посоченото по-горе право на равно третиране, от което на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 се ползва работникът, гражданин на Съюза, Съдът припомня, че предвиденото в тази разпоредба понятие „социални предимства“ обхваща всички предимства, които, независимо дали са свързани с трудов договор, обикновено се признават на работниците — местни граждани, главно поради обективното им качество на работници или само поради факта, че пребивават на територията на страната, и включването в кръга на лицата, които имат право на тези предимства, на работниците — граждани на други държави членки, явно може да улесни мобилността на тези работници в рамките на Съюза. Това понятие може да включва социални помощи, които същевременно попадат в специфичната област на приложение на Регламент № 883/2004, като например помощта за инвалидност. Също така социална помощ като тази за инвалидност, отпусната на пряк роднина по възходяща линия, представлява за работника мигрант „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, щом като този пряк роднина по възходяща линия е на издръжка на този работник по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38. Освен това прекият роднина по възходяща линия на издръжка, в качеството си на лице, което непряко се ползва от правото на равно третиране на този работник, може да се позове на въпросния член 7, параграф 2, за да получи тази помощ, когато съгласно националното право тя се отпуска пряко на такива роднини по възходяща линия. Предвид предоставяната с тази разпоредба защита срещу дискриминацията, на която могат да бъдат подложени в приемащата държава членка работникът мигрант и членовете на неговото семейство, качеството роднина по възходяща линия „на издръжка“ по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 не може да бъде засегнато с отпускането на социална помощ в приемащата държава членка. Обратният подход на практика би бил пречка за този член на семейството да претендира тази помощ, което съответно би представлявало посегателство срещу признатото на работника мигрант право на равно третиране. В това отношение е важно да се подчертае, че с данъците, които плаща в приемащата държава членка във връзка с упражняваната от него дейност като наето лице, работникът мигрант допринася за финансирането на социалните политики на тази държава членка и съответно трябва да се ползва от тях при същите условия като работниците — местни граждани. Следователно целта да се избегне неприемлива финансова тежест за приемащата държава членка, не би могла да обоснове неравно третиране между работниците мигранти и работниците — местни граждани.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12).

( 2 ) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

( 3 ) Този принцип е закрепен в член 45 ДФЕС.

( 4 ) Става въпрос по-конкретно за член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

( 5 ) На основание на тази разпоредба работникът, гражданин на държава членка, има право на територията на другите държави членки на „същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани“.

( 6 ) Става въпрос за член 2, точка 2, буква г) и член 7, параграф 1, букви а) и г) от Директива 2004/38.

( 7 ) В съответствие с член 14, параграф 2 във връзка с член 2, точка 2, буква г) и член 7, параграф 1, букви а) и г) от Директива 2004/38.

( 8 ) Това право на постоянно пребиваване е уредено в член 16, параграф 1 от Директива 2004/38.