Съединени дела С‑410/21 и С‑661/21

Наказателни производства

срещу

FU и др.

(Преюдициални запитвания, отправени от Hof van Cassatie)

Решение на Съда (втори състав) от 2 март 2023 година

„Преюдициално запитване — Работници мигранти — Социална сигурност — Приложимо законодателство — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 5 — Удостоверение A 1 — Временно отнемане — Обвързващо действие — Удостоверение, получено или предявено с измама — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 13, параграф 1, буква б), подточка i) — Лица, които обичайно упражняват дейност като наети лица в две или повече държави членки — Приложимост на законодателството на държавата членка по седалището — Понятие „седалище“ — Предприятие, което е получило лиценз на Общността за транспорт по силата на регламенти (ЕО) № 1071/2009 и (ЕО) № 1072/2009 — Значение — Лиценз, получен или предявен с измама“

Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Работници, командировани в държава членка, различна от държавата, в която се намира предприятието на работодателя — Удостоверение A 1, издадено от компетентната институция на държавата членка по установяване — Доказателствена сила по отношение на социалноосигурителните институции на другите държави членки и на техните юрисдикции — Временно спиране от издаващата институция на обвързващото действие на това удостоверение — Липса на последици — Възможност в рамките на образувано в държавата членка по месторабота наказателно производство да не се вземе предвид такова удостоверение, получено или предявено чрез измама — Условия

(съображение 15, член 11, параграф 1 и член 76 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и съображения 2 и 6 и членове 5 и 20 от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 42, 45, 47—56, 58—65, 67 и 68; т. 1 от диспозитива)
Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Притежаване от дадено дружество на лиценз на Общността за автомобилен транспорт, издаден от компетентните органи на държава членка — Доказателствена сила —Неопровержимо доказателство, че седалището на дружеството се намира в тази държава членка, за целите на определянето на приложимото национално законодателство в областта на социалната сигурност — Липса

(член 13, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, член 14, параграф 5а от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, член 3, параграф 1, буква а), член 5 и член 11, параграф 1 от Регламент № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 72—78 и 80—82; т. 2 от диспозитива)

Резюме

FU е управител на DRV Intertrans BV — дружество, установено в Белгия. Той учредява и дружеството Md Intercargo s. r. o., установено в Словакия. Компетентният словашки орган издава удостоверения A 1 ( 1 ), посочващи осигуряването в словашката система за социална сигурност на няколко работници от последното дружество.

Извършената проверка от Sociale Inspectie (Служба за социален надзор, Белгия) (наричана по-нататък „белгийската служба за социален надзор“) позволява да се установи, че Md Intercargo е било създадено с цел да предоставя на DRV Intertrans евтина работна ръка, като командирова работници. Всъщност, въпреки че притежавало издаден от словашките власти лиценз на Общността за автомобилен транспорт, Md Intercargo не извършвало никаква релевантна икономическа дейност в Словакия. В хода на така образуваното наказателно производство срещу FU и DRV Intertrans за измама в областта на социалноосигурителните вноски белгийската служба за социален надзор отправя искане до словашката издаваща институция да отнеме с обратна сила съответните удостоверения A 1. Тази институция отговаря, че временно спира обвързващото действие на тези удостоверения до окончателното си произнасяне по това искане след приключването на наказателното производство.

PN е управител на Verbraeken J. en Zonen BV (наричано по-нататък „Verbraeken“) — дружество, установено в Белгия. Той е и съдружник в Uab Van Daele F. — установено в Литва дружество, което има лиценз на Общността за автомобилен транспорт, издаден от литовските органи.

Съгласно проведено от белгийската служба за социален надзор разследване PN и Verbraeken използвали Uab Van Daele F., за да наемат литовски шофьори в Белгия. Тогава срещу PN и Verbraeken е образувано наказателно производство за измама в областта на социалноосигурителните вноски.

С присъди, постановени съответно през февруари 2021 г. и септември 2019 г., FU и DRV Intertrans, както и PN и Verbraeken са признати за виновни в извършването на посочената измама.

Запитващата юрисдикция, сезирана с касационни жалби в рамките на тези две производства, иска да се установи дали при декларация на издалата удостоверение A 1 институция, че временно спира обвързващото му действие, това удостоверение продължава да обвързва институциите и юрисдикциите на държавите членки. Освен това тя иска, от една страна, да получи разяснения от Съда относно възможността да не вземе предвид удостоверение A 1 в хода на наказателното производство, водено в държавата членка, в която се извършва работата. От друга страна, за да се установи седалището на дадено дружество за целите на определянето на приложимото национално законодателство в областта на социалната сигурност, тя иска от Съда да се произнесе по доказателствената сила на притежаван от дружеството лиценз на Общността за автомобилен транспорт.

Съдът отговаря утвърдително на първия въпрос и внася уточнения по другите два проблема, изтъкнати от запитващата юрисдикция.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът постановява, че съгласно правото на Съюза ( 2 ) удостоверение A 1, издадено от компетентната институция на държава членка, обвързва институциите и юрисдикциите на държавата членка, в която се извършва работата, включително когато след искане за нова преценка и отнемане, отправено от компетентната институция в последната държава членка до издаващата институция, последната е обявила, че временно спира обвързващото действие на това удостоверение до окончателното си произнасяне по това искане. Все пак при такива обстоятелства съдът на държавата членка, в която се извършва работата, сезиран в рамките на наказателно производство срещу лица, заподозрени в получаването или предявяването чрез измама на същото удостоверение A 1, може да констатира наличието на измама и съответно да не вземе предвид това удостоверение за нуждите на посоченото наказателно производство. За тази цел трябва да са изпълнени две условия: от една страна, трябва да е изтекъл разумен срок, без издаващата институция да прецени отново дали е имало основания за издаване на същото удостоверение и да се произнесе по конкретните доказателства, представени от компетентната институция на приемащата държава членка, които навеждат на мисълта, че посоченото удостоверение е било получено или предявено чрез измама, като евентуално отмени или отнеме съответното удостоверение; от друга страна, трябва да са спазени гаранциите, присъщи на правото на справедлив съдебен процес, които трябва да се предоставят на тези лица.

В това отношение Съдът най-напред уточнява, че доколкото само отнемането и обявяването на невалидността на удостоверенията A 1 ги лишава от обвързващото им действие по отношение на институциите и юрисдикциите на държавите членки ( 3 ), решението на издаващата институция временно да спре действието им, не води до отпадане на това действие.

По-нататък, решението на издаващата институция да отнеме удостоверение A 1, трябва да се вземе в рамките на процедурата на диалог и помирение между институциите ( 4 ), когато след нова преценка дали има основания за издаване на такова удостоверение, тази институция счете, че нейната схема за социална сигурност не се прилага за съответния работник. Да се приеме обаче, че издаващата институция може да лиши, макар и временно, удостоверение A 1 от обвързващото му действие, без преди това да е преценила отново дали е имало основания за издаването му, нито да е определила коя схема за социална сигурност се прилага за съответния работник, би означавало да се пренебрегнат редът за прилагане и целта на тази процедура, както и принципът на лоялно сътрудничество, на който е основана посочената процедура.

Освен това в подобна хипотеза липсата на обвързващо действие на разглежданото удостоверение A 1 би позволила на институциите на другите държави членки да приложат за съответния работник своите схеми за социална сигурност, което може да увеличи риска от припокриване на тези схеми, засягайки така принципа на осигуряване на заетите лица само по една схема, както и предвидимостта на приложимата схема, а оттам и принципа на правна сигурност. Освен това евентуалното припокриване на посочените схеми може да застраши целта за улесняване на свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги.

Накрая Съдът уточнява, че макар в случая процедурата на диалог и помирение действително да е била инициирана, издалата удостоверенията A 1 институция все пак е решила да отложи новата преценка на тяхната валидност и оценката на приложимата схема за социална сигурност до приключването на висящото пред юрисдикциите на държавата членка, в която се извършва работата, наказателно производство. Така тази институция не е извършила нова преценка на удостоверенията, чието получаване или предявяване с измама са обсъдени в това наказателно производство, и не се е произнесла в разумен срок по доказателствата, представени в това отношение от компетентната институция на приемащата държава членка. Следователно тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в хода на такова производство, за да се поиска от съда да не взема предвид въпросните удостоверения.

На второ място, Съдът посочва, че по силата на правото на Съюза ( 5 ) притежаването от дадено дружество на лиценз на Общността за автомобилен транспорт, издаден от компетентните органи на държава членка, не съставлява неопровержимо доказателство, че седалището на дружеството се намира в тази държава членка за целите на определянето на приложимото национално законодателство в областта на социалната сигурност.

Във връзка с това Съдът пояснява, че тъй като издаването на лиценз на Общността за автомобилен транспорт зависи от изискването за „действително и трайно установяване“ ( 6 ), критериите за определяне на седалището на транспортно предприятие с цел получаване на такъв лиценз са различни от критериите, използвани за определяне на неговото „седалище или място на дейност“ ( 7 ). Всъщност, докато критерият на привързване „седалище или място на дейност“ се определя от мястото, от което предприятието действително е управлявано и организирано, понятието „действително и трайно установяване“ се отнася главно до мястото, където се съхраняват основните документи на предприятието и където се намират неговото техническо и административно оборудване и съоръжения.

( 1 ) Удостоверение A 1 се издава съгласно член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент № 465/2012, от институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, чието законодателство в областта на социалната сигурност се прилага, за да се удостовери, че за работниците се прилага законодателството на тази държава членка.

( 2 ) Съдът се основава на член 5 от Регламент № 987/2009.

( 3 ) Вж. член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009.

( 4 ) Тази процедура е предвидена в член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (OВ L 149, 2012 г., стр. 4).

( 5 ) Съдът се основава на член 13, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (OВ L 300, 2009 г., стр. 51) и на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (OВ L 300, 2009 г., стр. 72).

( 6 ) По смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1071/2009.

( 7 ) По смисъла на член 13, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004.