1

С жалбата си г‑н Maxime Picard (наричан по-нататък „жалбоподателят“) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2021 г., Picard/Комисия (T‑769/16, EU:T:2021:153), поправено с определение от 16 април 2021 г., Picard/Комисия (T‑769/16, EU:T:2021:200) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд е отхвърлил жалбата му за отмяна, от една страна, на отговора на началника на сектор „Пенсии“ в Служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Европейската комисия от 4 януари 2016 г. (наричан по-нататък „отговорът от 4 януари 2016 г.“), и от друга страна, доколкото е необходимо, на решението от 25 юли 2016 г. на директора на дирекция „Е“ на Генерална дирекция „Човешки ресурси“ на Комисията (наричана по-нататък „ГД „Човешки ресурси“), с което се отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя от 4 април 2016 г. срещу отговора от 4 януари 2016 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне от 25 юли 2016 г.“).

2

Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Правилникът“), съдържа дял V, озаглавен „Заплата и социално осигуряване на длъжностните лица“, глава 3 от който е озаглавена „Пенсии и обезщетение за инвалидност“ и включва членове 77—84 от Правилника.

3

Член 77, първа, втора и пета алинея от Правилника предвижда:

„Длъжностно лице, което е прослужило най-малко десет години, има право на пенсия за осигурителен стаж. […]

Максималният размер на пенсията за осигурителен стаж е 70 % от последната основна заплата за последната степен, в която е било класирано длъжностното лице в продължение на най-малко една година. 1,80 % от последната му основна заплата се изплащат на длъжностното лице за всяка година служебен стаж, изчислен в съответствие с член 3 от приложение VIII.

[…]

Пенсионната възраст е 66 години“.

4

Съгласно член 83, параграфи 1 и 2 от Правилника:

„1.   Плащанията, предвидени по настоящата пенсионноосигурителна схема, се извършват от бюджета на Съюза. Държавите членки съвместно гарантират изплащането на тези суми в съответствие с предвидения индекс за финансиране на този вид разходи.

2.   Длъжностните лица участват във финансирането на една трета от пенсионноосигурителната схема. […] Вноските се приспадат ежемесечно от заплатата на длъжностното лице. […]“.

5

Дял VII от Правилника е озаглавен „Обжалване“. Той включва членове 90—91а от Правилника.

6

Член 90, параграф 2 от Правилника постановява:

„Всяко лице, за което се прилага настоящият правилник, може да отнесе до органа по назначаването [(ОН)] жалба срещу всеки акт, който нарушава неговите интереси […]“.

7

Член 91, параграф 1 от Правилника предвижда:

„Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе по всеки възникнал спор между Съюза и лице, за което се прилага настоящият правилник, относно законосъобразността на акт, който засяга интересите на това лице по смисъла на член 90, параграф 2. […]“.

8

Член 21, втора алинея от приложение XIII към Правилника, озаглавен „Преходни мерки, приложими по отношение на длъжностните лица на Съюза“, гласи следното:

„Длъжностни лица, които са постъпили на служба в периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г., имат право на 1,9 % от посочената [в член 77, втора алинея, второ изречение от Правилника] заплата за всяка година осигурителен стаж, изчислен в съответствие с член 3 от приложение VIII“.

9

Член 22, параграф 1, втора алинея от приложение ХIII гласи:

„Длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 35 или повече години и които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършването на възрастта, посочена в следната таблица […]“.

10

Що се отнася до длъжностните лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 35 години, посочената в предходната точка таблица определя пенсионната възраст на 64 години и 8 месеца.

11

Член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, изменени с Регламент № 1023/2013 (наричани по-нататък „УРДС“), предвижда:

„Срочно наетите служители […] могат да бъдат наети за определен срок или за неопределено време. Договорите с тези служители могат да бъдат подновявани не повече от веднъж за определен срок. Всяко последващо подновяване е за неопределено време“.

12

Член 39, параграф 1 от УРДС гласи:

„При прекратяване на служебното правоотношение [срочно наетият] служител[…] има право на пенсия за осигурителен стаж, прехвърляне на актюерската равностойност или изплащане на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в съответствие с дял V, глава 3 и приложение VIII към Правилника за персонала. […]“.

13

Съгласно член 86, параграф 2 от УРДС:

„Когато договорно нает служител […] се премести на нова длъжност в рамките на своята функционална група, не може да му се присъди по-ниска степен или стъпка от тези, които е имал при предишната длъжност.

Когато договорно нает служител се премести в по-висока функционална група, присъждат му се степен и стъпка, така че заплатата му да е най-малко равна на тази, на която е имал право по предишния си договор.

[…]“.

14

Член 109, параграф 1 от УРДС предвижда:

„При напускане договорно наетият служител има право на пенсия за прослужено време, на прехвърляне на актюерската равностойност или изплащане на обезщетение при напускане в съответствие с глава 3 от дял V от Правилника за персонала и приложение VIII към него. […]“.

15

Член 117 от УРДС предвижда:

„Разпоредбите на дял VII от Правилника за персонала относно обжалването се прилагат по аналогия“.

16

Член 1, параграф 1, второ изречение от приложението към УРДС, озаглавено „Преходни разпоредби, приложими за персонала, обхванат от [УРДС]“, предвижда по-специално че член 21 и член 22, с изключение на параграф 4, от приложение XIII към Правилника, „се прилагат по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.“.

17

Съображение 29 от Регламент № 1023/2013 гласи:

„Следва да бъдат предвидени преходни разпоредби, позволяващи постепенното прилагане на новите правила и мерки, при съблюдаване на придобитите права и оправданите правни очаквания на персонала, назначен преди влизането в сила на настоящите изменения на Правилника за персонала“.

18

Член 3 от Регламент № 1023/2013 предвижда:

„1.   Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Той се прилага от 1 януари 2014 г. с изключение на член 1, точка 44 и член 1, точка 73, буква г), които се прилагат, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент“.

19

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—25 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин.

20

Жалбоподателят е договорно нает служител в Европейската комисия.

21

На 10 юни 2008 г. той е назначен от Комисията като договорно нает служител в отдел 5 на PMO, считано от 1 юли 2008 г. (наричан по-нататък „договорът от 2008 г.“). При назначаването си жалбоподателят е класиран в първа функционална група. Договорът от 2008 г. е подновяван три пъти с договори за определен срок, а с решение от 3 май 2011 г. — с договор за неопределено време.

22

На 16 май 2014 г. ГД „Човешки ресурси“ предлага на жалбоподателя нов договор като договорно нает служител, който той подписва още същия ден (наричан по-нататък „договорът от 16 май 2014 г.“). Този договор е за неопределено време и влиза в сила на 1 юни 2014 г., като жалбоподателят е класиран във втора функционална група.

23

Междувременно Правилникът и УРДС са изменени с Регламент № 1023/2013, приложим по отношение на релевантните в настоящото дело разпоредби от 1 януари 2014 г. (наричано по-нататък „реформата от 2014 г.“).

24

След реформата от 2014 г. член 77, втора алинея от Правилника, приложим и за договорно наетите служители по силата на член 109, параграф 1 от УРДС, определя нов годишен процент за придобиване на пенсионни права — 1,8 %, който е по-неблагоприятен от предходния 1,9 %. Освен това член 77, пета алинея установява пенсионната възраст на 66 години вместо предходната 63 години.

25

В приложение XIII към Правилника обаче е предвиден преходен режим. Така длъжностното лице, постъпило на служба между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г., продължава да има право на годишния процент за придобиване на пенсионни права от 1,9 %. Освен това длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 35 години и които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършването на 64 години и 8 месеца. Накрая, член 1, параграф 1 от приложението към УРДС предвижда, че този преходен режим се прилага по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.

26

На 4 януари 2016 г. жалбоподателят изпраща електронно писмо до началника на сектор „Пенсии“ в PMO, с което иска разяснения за последиците за положението му от реформата от 2014 г. след подписването на договора от 16 май 2014 г.

27

С отговора от 4 януари 2016 г. началникът посочва на жалбоподателя, че пенсионните му права са се променили поради промяна на договора и че поради това, що се отнася до него, нормалната пенсионна възраст и годишният процент за придобиване на пенсионни права са станали съответно 66 години и 1,8 %, считано от 1 юни 2014 г.

28

На 4 април 2016 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу отговора от 4 януари 2016 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника.

29

С решението за отхвърляне от 25 юли 2016 г. директорът на дирекция „E“ в ГД „Човешки ресурси“, в качеството си на орган, оправомощен да сключва договори (ООСД), отхвърля жалбата, като приема, главно, че тя е недопустима поради липса на увреждащ акт, и при условията на евентуалност, че е неоснователна.

30

На 7 ноември 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на отговора от 4 януари 2016 г. и доколкото е необходимо, на решението за отхвърляне от 25 юли 2016 г.

31

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2017 г., Комисията повдига възражение за недопустимост, изведено от липсата на увреждащ акт по смисъла на член 91 от Правилника.

32

С решение от 12 октомври 2017 г. председателят на трети състав на Общия съд решава да спре производството по дело T‑769/16, Picard/Комисия, до влизането в сила на решението, с което се слага край на производството по дело T‑128/17, Torné/Комисия.

33

След постановяването на решение от 14 декември 2018 г., Torné/Комисия (T‑128/17, EU:T:2018:969), и при липсата на жалба срещу него производството по дело T‑769/16, Picard/Комисия, е възобновено и страните представят становищата си относно последиците от посоченото решение за това дело.

34

С определение от 13 май 2019 г. Общият съд постановява, че отлага за решението по същество произнасянето по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост и че не се произнася по съдебните разноски.

35

С обжалваното съдебно решение Общият съд решава да разгледа най-напред посоченото от жалбоподателя основание, без да се произнася предварително по възражението за недопустимост, с мотива, че при всички положения жалбата е неоснователна.

36

В това отношение Общият съд постановява, че Комисията правилно е приела, че договорът от 16 май 2014 г. води до невъзможност за жалбоподателя да се ползва от прилагането на предвидените в членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника преходни разпоредби относно годишния процент за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст.

37

Най-напред, в точки 65—83 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува член 1, параграф 1 от приложението към УРДС в частта, в която се предвижда, че тези преходни разпоредби „се прилагат по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.“.

38

Общият съд приема по-специално, че от текста на член 1, параграф 1 следва, че членове 21 и 22 се прилагат за обхванатите от УРДС служители, доколкото е възможно да се установи аналогия между последните и длъжностните лица, като се вземат предвид характерните особености на всяка от тези категории персонал. След като разглежда тези особености, Общият съд отбелязва, че ако длъжностното лице работи в администрацията на Съюза по силата на акт за назначаване, който остава непроменен за цялата му кариера, то договорно наетият служител постъпва и остава на служба на основание на договор и за времето, докато този договор е в сила.

39

Общият съд тълкува изискването да е „на служба към 31 декември 2013 г.“ по смисъла на член 1, параграф 1 от приложението към УРДС именно с оглед на тези съображения.

40

В точка 81 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че понятието „по аналогия“, съдържащо се в тази разпоредба, предполага, че служителите се намират в положение, аналогично на това на длъжностните лица. Според Общия съд то е такова само ако служителят не е подписал нов договор, който предполага възникването на ново трудово правоотношение с администрацията на Съюза. В това отношение, като се позовава на точка 40 от своето решение от 16 септември 2015 г., EMA/Drakeford (T‑231/14 P, EU:T:2015:639), Общият съд припомня, че вече е постановил, че трудовото правоотношение между служител и администрацията на Съюза може да остане непроменено дори след подписването на нов договор, който формално е отделен от първоначалния договор, при условие че този нов договор не внася съществено изменение на функциите на служителя, и по-специално на функционалната група, което може да постави под въпрос функционалната приемственост в трудовото му правоотношение с администрацията на Съюза.

41

Общият съд стига до заключението, че членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника се прилагат само към другите служители, които са били на служба към 31 декември 2013 г. и са останали на служба и след това по силата на договор до разглеждането на положението им за целите на изчисляването на пенсионните им права.

42

По-нататък, в точки 85—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира положението на жалбоподателя в светлината на това тълкуване на член 1, параграф 1 от приложението към УРДС. По-специално, след като разглежда сключените между него и Комисията договори, както и характеристиките на длъжностите, на които е бил назначаван, и констатира, че промяната на функционалната група е поставила под въпрос функционалната приемственост в трудовото правоотношение на жалбоподателя с администрацията на Съюза, Общият съд приема, че договорът от 16 май 2014 г. прекратява действието на договора от 2008 г., по силата на който жалбоподателят е бил „на служба към 31 декември 2013 г.“ по смисъла на тази разпоредба, и следователно прекратява това трудово правоотношение. Така Общият съд установява, че договорът от 16 май 2014 г. води до ново постъпване на служба за целите на прилагането на посочената разпоредба, което не позволява на жалбоподателя да се ползва от прилагането на предвидените в приложение XIII към Правилника преходни разпоредби относно годишния процент за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст.

43

Накрая, Общият съд отбелязва по-специално, че този извод не може да бъде оборен с довода на жалбоподателя, че новият договор не представлява пречка за прилагането на посочените преходни разпоредби, тъй като не води до прекъсване на участието и плащането на вноски в пенсионноосигурителната схема на Съюза. Според Общия съд прилагането на посочените разпоредби към служителите не може да зависи от твърдяното непрекъснато участие в пенсионната схема на Съюза, а зависи от функционалната приемственост в посоченото трудово правоотношение.

44

Поради това Общият съд отхвърля жалбата.

45

Жалбоподателят иска от Съда:

46

Комисията иска от Съда:

47

Комисията оспорва допустимостта на жалбата с мотива, че жалбоподателят не посочва точно точките от обжалваното съдебно решение, които оспорва, в нарушение на изискването по член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

48

Според тази институция жалбоподателят не оспорва като погрешни от правна страна ключовите точки от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е тълкувал член 1, параграф 1 от приложението към УРДС.

49

Освен това посочената институция се позовава на практиката на Съда, съгласно която трябва да се отхвърли като явно недопустима жалба, лишена от съгласувана структура, която се ограничава до общи твърдения и не съдържа точни указания относно точките от обжалваното решение, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото (решение от 4 октомври 2018 г., Staelen/Омбудсман, C‑45/18 P, непубликувано, EU:C:2018:814, т. 15).

50

Според Комисията единственото позоваване в жалбата на елемент от обжалваното съдебно решение е направено по отношение на точка 90 от това решение, което не отговаряло на изискванията за яснота, наложени с член 169, параграф 2 от Процедурния правилник.

51

Жалбоподателят оспорва тези доводи.

52

От член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник следва, че жалбата трябва точно да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 23 ноември 2021 г., Съвет/Hamas, C‑833/19 P, EU:C:2021:950, т. 50 и цитираната съдебна практика).

53

В частност, не отговаря на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустимо основание, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност, по-специално защото съществените обстоятелства, на които почива основанието, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на тази жалба, който е формулиран неясно и двусмислено в това отношение. Съдът също така е постановил, че трябва да се отхвърли като явно недопустима жалба, която няма съгласувана структура, ограничавайки се до общи твърдения, без да съдържа точни указания относно точките от обжалваното решение, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото (решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 30 и цитираната съдебна практика).

54

В настоящия случай от точка 24 и следващите от жалбата следва, че жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 1, параграф 1 от приложението към УРДС, като е постановил в точка 81 от обжалваното съдебно решение, че преходните разпоредби, предвидени в членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника, могат да продължат да се прилагат по отношение на другите служители само доколкото последните не сключват нов договор или формално сключват нов договор, но по същество продължават да изпълняват същите функции. Жалбоподателят излага и причините, поради които счита, че това тълкуване е опорочено от грешка при прилагане на правото.

55

Така, противно на поддържаното от Комисията, в жалбата се посочва точно критикуваната точка от обжалваното съдебно решение и в достатъчна степен се излагат мотивите, поради които тази точка е опорочена от грешка при прилагане на правото, така че споменатата жалба позволява на Съда да упражни своя контрол за законосъобразност.

56

При тези условия настоящата жалба следва да се обяви за допустима.

57

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, когато в точка 81 от обжалваното съдебно решение е приел, че преходните мерки, предвидени в член 1, параграф 1 от приложението към УРДС, могат да продължат да се прилагат по отношение на другите служители само доколкото последните не сключват нов договор или формално сключват нов договор, но по същество продължават да изпълняват същите функции.

58

Като се има предвид областта, свързана с пенсионноосигурителната схема, и преследваната от законодателя на Съюза цел, не функционалната приемственост, а продължаването на участието и непрекъснатостта на вноските в тази схема позволявали да се определи приложното поле на преходните мерки, предвидени в член 1, параграф 1 от приложението към УРДС. Така в случай на последователни договори на договорно нает служител без прекъсване служителят запазвал участието си в схемата и продължавал да натрупва пенсионни права.

59

Комисията оспорва това единствено основание. Най-напред, що се отнася до точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение, тя изтъква, че жалбоподателят се ограничава до това да оспори позоваването от страна на Общия съд на практиката му относно функционалната приемственост в трудовото правоотношение въпреки подписването на нов договор — позоваване, което се отнасяло само до посоченото в последното изречение на точка 81 изключение от правилото, че аналогията с положението на длъжностните лица по смисъла на член 1, параграф 1 от приложението към УРДС продължава да е налице само в случай че служителят остава на служба въз основа на договор и не подписва нов договор. Това изключение обаче щяло да позволи на жалбоподателя да се ползва от прилагането на членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника, в случай че можело да се установи функционална приемственост между различните му договори, но точно спрямо него не било приложено.

60

По-нататък, Общият съд тълкувал член 1, параграф 1 от приложението към УРДС в съответствие с текста на тази разпоредба, която се позовава на търсенето на „аналогия“ между длъжностните лица и другите служители. В този контекст, като се има предвид различното естество на трудовото му правоотношение в сравнение с това на длъжностно лице, за да се определи дали друг служител продължава да е на служба, било необходимо да се вземе предвид неговият договор, а не продължаването на участието му в пенсионноосигурителната схема.

61

Освен това решение от 14 декември 2018 г., Torné/Комисия (T‑128/17, EU:T:2018:969), не било релевантно за настоящото дело, тъй като член 1, параграф 1 от приложението към УРДС не бил разглеждан в това решение, тъй като последното се отнасяло до условията за приложимост по отношение на длъжностно лице на членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника. Също така били неоснователни съображенията, че в посоченото решение Общият съд приел, че само прекъсването на осигуряването към пенсионноосигурителната схема на Съюза можело да обоснове неприложимостта на преходните разпоредби, посочени в членове 21 и 22. Всъщност Общият съд установил, че жалбоподателката по делото, по което е постановено същото решение, е била на служба единствено въз основа на назначението си като длъжностно лице, като участието ѝ в пенсионноосигурителната схема на Съюза било само последица от тази констатация.

62

Освен това според Комисията в обжалваното съдебно решение Общият съд не е приравнил сключването на нов договор на окончателното прекратяване на служебното правоотношение на длъжностно лице. Той само припомнил, че за разлика от длъжностните лица, обстоятелството, че договорно нает служител е на служба към определена дата, не можело да се установи само като се констатира наличието на акт за назначаване.

63

В случая Общият съд изключил всякаква приемственост между договора от 2008 г. и договора от 16 май 2014 г. след много подробна фактическа проверка на всички обстоятелства, свързани с поредното сключване на тези договори, в точки 86—90 от обжалваното съдебно решение. Тъй като обаче жалбоподателят не е оспорил последните точки, той нямал основание да твърди, че между тези два договора продължавала да съществува приемственост.

64

Накрая, член 86 от УРДС не бил от значение за тълкуването на член 1, параграф 1 от приложението към УРДС.

65

Следва да се припомни, от една страна, че приложение XIII към Правилника установява преходни мерки, приложими за длъжностните лица, по-специално що се отнася до пенсионноосигурителната схема на Съюза.

66

От друга страна, член 1, параграф 1, второ изречение от приложението към УРДС предвижда по-специално че член 21 и член 22, с изключение на параграф 4 от последния член, от приложение XIII към Правилника, които съдържат преходни разпоредби относно годишния процент за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст на длъжностните лица, „се прилагат по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.“.

67

В точка 81 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че понятието „по аналогия“, съдържащо се в тази разпоредба, предполага, че служителите се намират в положение, аналогично на това на длъжностните лица, което според него е изключено, когато служител е подписал нов договор, който предполага възникването на ново трудово правоотношение с администрацията на Съюза, освен ако този нов договор не внася съществено изменение на функциите на служителя, по-специално на функционалната група, което може да постави под въпрос функционалната приемственост в трудовото му правоотношение с администрацията. Като изхожда от тази предпоставка, Общият съд разглежда положението на жалбоподателя и отхвърля жалбата му.

68

Следователно, за да се определи дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с направеното от него тълкуване на член 1, параграф 1, второ изречение от приложението към УРДС, следва по-специално да се анализира понятието „по аналогия“, съдържащо се в тази разпоредба.

69

В това отношение е важно да се подчертае, че от самия текст на член 1, параграф 1, второ изречение от приложението към УРДС, и по-специално от съдържащото се в него понятие „по аналогия“, следва, че тази разпоредба цели да гарантира на другите служители, които са били на служба към 31 декември 2013 г., възможността да се ползват от някои от преходните мерки, предвидени в приложение XIII към Правилника, въпреки съществуващите различия между длъжностните лица и тези други служители. При това положение понятието „по аналогия“ само по себе си не позволява да се определят с точност сред другите служители, които са били на служба към 31 декември 2013 г., онези служители, които трябва да могат да се ползват от съответните преходни мерки, по-специално в случай на последващо изменение на тяхното трудово правоотношение с администрацията на Съюза.

70

Съгласно постоянната практика на Съда, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 121 и цитираната съдебна практика).

71

Що се отнася, от една страна, до целите, преследвани от законодателя на Съюза в рамките на реформата от 2014 г., от съображение 29 от Регламент № 1023/2013, с който се изменят Правилникът и УРДС, за да се приведе в действие тази реформа, следва, че „[с]ледва да бъдат предвидени преходни разпоредби, позволяващи постепенното прилагане на новите правила и мерки, при съблюдаване на придобитите права и оправданите правни очаквания на персонала, назначен преди влизането в сила на настоящите изменения на Правилника за персонала“.

72

Както Общият съд правилно отбелязва в точка 67 от обжалваното съдебно решение, сред тези преходни разпоредби фигурират не само членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника, но и член 1, параграф 1 от приложението към УРДС.

73

Ето защо с оглед на съображение 29 от Регламент № 1023/2013 следва да се приеме, че посочените преходни разпоредби са били установени, без да се засягат „оправданите правни очаквания“ на „персонала, назначен“ към 31 декември 2013 г. Става въпрос за широка формулировка, която излиза извън обхвата на придобитите права в тесен смисъл и се прилага за целия персонал на Съюза, а не само за длъжностните лица на последния.

74

Ето защо, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, член 1, параграф 1 от приложението към УРДС следва да се тълкува в светлината на целите за зачитане на придобитите права и оправданите правни очаквания на другите служители на Съюза, назначени с договор към 31 декември 2013 г.

75

Що се отнася, от друга страна, до контекста на тази разпоредба, следва да се отбележи, на първо място, че от член 83, параграф 2 от Правилника следва, че длъжностните лица участват във финансирането на една трета от пенсионноосигурителната схема, като тази вноска е в размер на определен процент от основната заплата (решение от 10 май 2017 г., de Lobkowicz, C‑690/15, EU:C:2017:355, т. 43). Всички длъжностни лица, получаващи възнаграждение или обезщетение от Съюза, които все още не са пенсионирани, трябва да правят вноски в установената с Правилника пенсионноосигурителна схема (вж. в този смисъл решение от 9 юни 1992 г., Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, EU:C:1992:252, т. 23). Тези вноски предоставят на длъжностното лице право на пенсия за осигурителен стаж независимо от функциите, които изпълнява в администрацията на Съюза.

76

Освен това следва да се отбележи, че длъжностно лице, което е постъпило на служба преди 1 януари 2014 г., се ползва при определени условия от преходните разпоредби, предвидени в член 21, втора алинея и в член 22, параграф 1, втора алинея от приложение XIII към Правилника, които му позволяват да запази годишния процент за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст, определени в Правилника преди изменението му с Регламент № 1023/2013. Длъжностно лице, което е постъпило на служба преди тази дата и чиито функции са съществено изменени след нея, обаче не би загубило само поради този факт възможността да се ползва от тези преходни разпоредби въз основа по-специално на вноските, които то продължава да прави в тази пенсионноосигурителна схема по време на службата си.

77

На второ място, важно е да се подчертае, че Правилникът и УРДС установяват обща пенсионноосигурителна схема за длъжностните лица и другите служители.

78

Всъщност предвид препращането към условията, предвидени в дял V, глава 3 от Правилника, направено с член 39, параграф 1, както и с член 109, параграф 1 от УРДС, срочно и договорно наетите служители също участват във финансирането на тази пенсионноосигурителна схема при условията, определени в член 83, параграф 2 от Правилника.

79

Ето защо за целите на прилагането на преходните разпоредби относно посочената пенсионноосигурителна схема, предвидени в членове 21 и 22 от приложение XIII към Правилника, договорно нает служител като жалбоподателя се намира в положение, аналогично на положението на длъжностно лице, описано в точка 76 от настоящото решение, когато след 31 декември 2013 г. е настъпила промяна в трудовото му правоотношение с администрацията на Съюза, която не води до прекъсване на плащането на вноски в пенсионноосигурителната схема на Съюза.

80

От това следва, че в съответствие с контекстуалното тълкуване на член 1, параграф 1, второ изречение от приложението към УРДС, както и с целите на предвидените в него преходни разпоредби, припомнени в точка 74 от настоящото решение и свързани със зачитането на придобитите права и оправданите правни очаквания на другите служители на Съюза, назначени с договор към 31 декември 2013 г., служител, който не е длъжностно лице, нает на работа най-късно на тази дата и чиито функции са били съществено изменени с нов договор, сключен след тази дата, би трябвало по аналогия с това, което се прилага за длъжностни лица в положение като описаното в точка 76 от настоящото решение, да се ползва от тези преходни разпоредби, при условие че не е престанал да участва във финансирането на тази пенсионноосигурителна схема.

81

От всички изложени по-горе съображения следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 81 от обжалваното съдебно решение е приел по отношение на служител, различен от длъжностно лице, нает към 31 декември 2013 г. и подписал нов договор с администрацията на Съюза след тази дата, че понятието „по аналогия“, съдържащо се в член 1, параграф 1 от приложението към УРДС, изисква този нов договор да не води до съществено изменение на функциите на този служител, което може да постави под въпрос функционалната приемственост в трудовото му правоотношение с тази администрация.

82

При тези условия жалбата следва да бъде уважена, а обжалваното съдебно решение — отменено.

83

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

84

В това отношение следва да се припомни, че пред Общия съд Комисията е повдигнала възражение за недопустимост на жалбата поради липса на увреждащ акт по смисъла на член 91 от Правилника. Както бе посочено в точки 34 и 35 от настоящото решение, Общият съд е отложил за решението по същество произнасянето по това възражение и решава да разгледа по същество единственото основание, повдигнато от жалбоподателя, без да се произнася предварително по посоченото възражение, с мотива, че при всички положения жалбата е неоснователна.

85

При тези условия, за да се произнесе окончателно по спора, Съдът следва да се произнесе по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията, преди да разгледа основателността на жалбата.

86

В настоящия случай с оглед по-специално на обстоятелството, че както повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, така и единственото основание, изтъкнато от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, са били предмет на обсъждане при условията на състезателност пред Общия съд и че тяхното разглеждане не изисква постановяването на никакви допълнителни процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, Съдът счита, че фазата на производството му позволява да постанови окончателно решение по делото, и че това трябва да се направи.

87

В подкрепа на възражението си за недопустимост Комисията отбелязва, че обжалваният пред Общия съд акт, а именно отговорът от 4 януари 2016 г., е електронно писмо, изпратено от един от колегите на жалбоподателя до PMO, и че това електронно писмо съдържа следното предупреждение: „[м]оля, имайте предвид, че това съобщение е изпратено за сведение и не представлява решение на ОН/ООСД, което може да бъде обжалвано по административен ред на основание член 90 от Правилника“. Тя счита, че посоченото електронно писмо не отговаря на условията, предвидени в съдебната практика, относно увреждащите актове.

88

На първо място, Комисията твърди, че в случая не е взела никакво решение, а само е предоставила информация. По-специално, това предупреждение показвало ясната воля на Комисията да предостави само информация и да поясни, че не е взела необходимите предпазни мерки за приемането на увреждащ акт.

89

На второ място, дори жалбоподателят да беше подал до PMO искане, за да узнае бъдещите си пенсионни права, отговорът на това искане нямало да представлява увреждащ акт. В областта на пенсионните права мярка, пораждаща правни последици, можела да бъде приета едва при пенсиониране, което се потвърждавало от решение на Общия съд от 3 април 1990 г., Pfloeschner/Комисия (T‑135/89, EU:T:1990:26).

90

На трето място, тъй като пенсионната възраст и годишният процент за придобиване на пенсионни права са определени в Правилника, а не с административно решение, отговорът от 4 януари 2016 г. не можел да има обхват, различен от този на обикновено сведение.

91

На четвърто и последно място, разпоредбите на Правилника относно процента за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст можели да бъдат изменени от законодателя на Съюза до действителното изплащане на пенсионните права. Следователно твърдението за тяхното нарушение по дефиниция било преждевременно и поради това недопустимо.

92

Според жалбоподателя жалбата му е подадена срещу увреждащ го акт, поради което е допустима.

93

С жалбата си до Общия съд жалбоподателят иска отмяна, от една страна, на отговора от 4 януари 2016 г., и от друга страна, доколкото е необходимо, на решението за отхвърляне от 25 юли 2016 г. Ето защо най-напред следва да се провери дали този отговор от 4 януари 2016 г. представлява увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.

94

Съгласно тази разпоредба всяко лице, за което се прилага Правилникът, може да отнесе до ОН жалба срещу увреждащ го акт. Член 91, параграф 1 от Правилника уточнява, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе по всеки възникнал спор между Съюза и лице, за което се прилага настоящият правилник, относно законосъобразността на акт, увреждащ това лице по смисъла на член 90, параграф 2. Тези разпоредби са приложими по аналогия към жалбите на другите служители по силата на член 117 от УРДС.

95

Съгласно практиката на Съда увреждащи актове или мерки по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника са само тези, пораждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 44 и цитираната съдебна практика).

96

За да се определи дали даден акт поражда такива последици, следва да се съобрази същността на акта и тези последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на акта, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и за правомощията на издалата го институция (вж. по аналогия решения от 6 октомври 2021 г., Poggiolini/Парламент, C‑408/20 P, EU:C:2021:806, т. 32 и цитираната съдебна практика, и от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Parlement и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 63 и цитираната съдебна практика).

97

Така възможността даден акт пряко да поражда последици за правното положение на физическо или юридическо лице, не може да се преценява само с оглед на факта, че този акт е под формата на електронно писмо, доколкото това би означавало да се даде предимство на формата на обжалвания акт пред самата същност на този акт (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Parlement и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 64 и 67 и цитираната съдебна практика).

98

Ето защо в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 96 от настоящото решение, следва да се разгледа съдържанието на отговора от 4 януари 2016 г., като се държи сметка за контекста на приемането му, както и за правомощията на издалата го институция.

99

В това отношение е важно да се припомни, че — както е видно от представената на Съда преписка — с електронно писмо от 4 януари 2016 г. жалбоподателят е поискал разяснения от началника на сектор „Пенсии“ в PMO относно последиците, които реформата от 2014 г. би могла да има за положението му след подписването на договора от 16 май 2014 г. С отговора от 4 януари 2016 г. началникът посочва на жалбоподателя, че пенсионните му права са се променили поради промяна на договора и че поради това за него нормалната пенсионна възраст и годишният процент за придобиване на пенсионни права са станали съответно 66 години и 1,8 %, считано от 1 юни 2014 г.

100

От преписката е видно също така, че посоченият началник е завършил електронното писмо със следната формулировка: „[н]адявам се, че тази информация ще Ви бъде полезна“. Освен това подписът на същия началник е придружен от следното предупреждение: „[м]оля, имайте предвид, че това съобщение е изпратено за сведение и не представлява решение на ОН/ООСД, което може да бъде обжалвано по административен ред на основание член 90 от Правилника“.

101

Макар наистина отговорът от 4 януари 2016 г. да съдържа указания за волята на PMO да му придаде чисто информативен характер, той съдържа и конкретни уверения, доколкото в него началникът на сектор „Пенсии“ в PMO е посочил на жалбоподателя, че „действително [му] потвърждава[…], че [неговите] пенсионни права са се променили поради промяната на договора“.

102

Макар, както отбелязва Комисията, пенсионната възраст и годишният процент за придобиване на пенсионни права да се определят в Правилника, а не от администрацията, все пак се налага изводът, че в отговора от 4 януари 2016 г. началникът не се е ограничил до това да уведоми жалбоподателя за съдържанието на разпоредбите на Правилника, произтичащи от реформата от 2014 г., а му е посочил, че тези разпоредби вече са приложими спрямо него и — имплицитно, но неминуемо — че той не може да се ползва от преходните мерки, предвидени в член 1, параграф 1 от приложението към УРДС. Поради това този отговор се разглежда не само като предоставящ информация на жалбоподателя относно съдържанието на Правилника и на УРДС, а като посочващ му разпоредбите на тези текстове, които администрацията счита за приложими към неговото положение.

103

Такива обстоятелства обаче, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, могат да изключат възможността — с оглед на съдържанието му — отговорът от 4 януари 2016 г. да се разглежда като писмо с чисто информативен характер.

104

Всъщност този отговор, предоставен от началника на сектор „Пенсии“ в PMO, т.е. службата, на която са възложени управлението и изплащането на пенсиите на персонала на Комисията, е можел да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, по-специално що се отнася до определянето на възрастта, на която въз основа на съществуващото законодателство, т.е. в съответствие с действащата във всеки един момент правна уредба, той може да иска да се пенсионира.

105

Този извод се потвърждава от правомощията на автора на посочения отговор. Всъщност е безспорно, че този отговор е предоставен от службата, на която са възложени управлението и изплащането на пенсиите на персонала на Комисията, без да се оспорва, че Комисията е била компетентна да приема решения в тази област по отношение на заинтересованото лице, които имат задължителни правни последици по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 95 от настоящото решение.

106

Комисията обаче твърди, че в областта на пенсионните права мярка, пораждаща правни последици, може да бъде приета едва при пенсиониране, което се потвърждавало от решение на Общия съд от 3 април 1990 г., Pfloeschner/Комисия (T‑135/89, EU:T:1990:26).

107

В това отношение следва да се посочи, че макар да е вярно, че преди пенсионирането, което е бъдещо несигурно събитие, пенсионните права са виртуални права, които се формират ежедневно, все пак административен акт, от който следва, че даден служител не може да се ползва от по-благоприятни разпоредби относно годишния процент за придобиване на тези права и нормалната си пенсионна възраст, засяга непосредствено и пряко правното положение на заинтересованото лице дори ако този акт трябва да бъде приложен едва по-късно. Ако бъде постановено друго, жалбоподателят би могъл да узнае правата си едва към момента на пенсиониране и дотогава би бил поставен в състояние на несигурност не само по отношение на финансовото си положение, но и на възрастта, на която той може да поиска да се пенсионира, което не би му позволило незабавно да предприеме подходящите лични мерки, за да осигури планираното от него бъдеще. От това следва, че жалбоподателят има възникнал и все още съществуващ достатъчно съществен законен интерес още сега да иска определяне по съдебен ред на несигурен аспект като пенсионната му възраст и годишния процент за придобиване на пенсионни права (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 1979 г., Deshormes/Комисия, 17/78, EU:C:1979:24, т. 10—12).

108

Освен това следва да се припомни, че междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, по принцип не са актове, които могат да бъдат обжалвани с жалба за отмяна (вж. по аналогия решение от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 43 и цитираната съдебна практика).

109

При все това констатацията, че актът на дадена институция е междинна мярка, която не изразява крайната позиция на институцията, не може да е достатъчна, за да се приема систематично за установено, че този акт не представлява акт, който може да бъде обжалван с жалба за отмяна (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Poggiolini/Парламент, C‑408/20 P, EU:C:2021:806, т. 38).

110

Всъщност от практиката на Съда следва, че междинен акт, който произвежда самостоятелни правни последици, може да бъде предмет на жалба за отмяна, доколкото незаконосъобразността, от която е засегнат този акт, не може да бъде отстранена чрез жалба срещу окончателното решение, по отношение на което той се явява подготвителен (вж. по аналогия решение от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 46 и цитираната съдебна практика).

111

Затова, когато оспорването на законосъобразността на междинния акт в рамките на обжалването на крайното решение не е годно да осигури ефективна съдебна защита на жалбоподателя срещу последиците от този акт, трябва да е възможно да се подаде жалба за отмяна на самия междинен акт (вж. по аналогия решение от 6 октомври 2021 г., Poggiolini/Парламент, C‑408/20 P, EU:C:2021:806, т. 40 и цитираната съдебна практика).

112

Както обаче генералният адвокат посочва по същество в точка 89 от заключението си, ако жалбоподателят бъде принуден да изчака датата, на която би навършил приетата от компетентния орган пенсионна възраст, за да може да оспори окончателното решение, което би било взето на тази дата и което би определило окончателно пенсионните му права, той би бил лишен от всякаква ефективна съдебна защита, позволяваща му да предяви правата си.

113

Наистина, както изтъква Комисията, обстоятелство като пенсионната възраст на даден служител може във всеки момент да бъде променяно от законодателя на Съюза до действителното изплащане на пенсионните права на този служител. Въпреки това, тъй като в противен случай жалбоподателят би бил лишен от ефективната съдебна защита, посочена в предходната точка, той все пак не би трябвало да бъде възпрепятстван да узнае точно каква би била нормалната му пенсионна възраст съгласно действащото законодателство, без да се засяга евентуално изменение на правната уредба.

114

При тези условия, след като подаването на жалба за отмяна срещу окончателното решение, което Комисията би приела при пенсионирането на жалбоподателя, не би могло да му осигури ефективна съдебна защита, отговорът от 4 януари 2016 г., който представлява увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, трябва да може да бъде предмет на жалба за отмяна.

115

От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя пред Общия съд, трябва да се обяви за допустима.

116

В подкрепа на жалбата си до Общия съд жалбоподателят излага едно-единствено основание — грешка при прилагане на правото и нарушение на член 77, втора и пета алинея от Правилника, приложим за договорно наетите служители по силата на член 109 от УРДС, и на член 21, втора алинея и член 22, параграф 1, втора алинея от приложение XIII към Правилника, тъй като, видно от отговора от 4 януари 2016 г., като дата на постъпване на служба за целите на прилагането на посочените разпоредби от Правилника е взета предвид датата на влизане в сила на договора от 16 май 2014 г., а именно 1 юни 2014 г., а не, както би трябвало, датата 1 юли 2008 г., на която за първи път е постъпил на служба в Комисията като договорно нает служител.

117

От представената на Съда преписка е видно, че от 1 юли 2008 г., датата на първоначалното си назначаване като договорно нает служител в PMO, жалбоподателят непрекъснато е работил в служба на Съюза и е участвал във финансирането на пенсионноосигурителната схема на последния.

118

Поради това, както следва от точка 80 от настоящото решение, съгласно член 1, параграф 1 от приложението към УРДС спрямо жалбоподателя трябва да се прилагат по аналогия преходните разпоредби относно запазването на годишния процент за придобиване на пенсионни права от 1,9 % и правото на пенсия за осигурителен стаж при навършване на 64 години и 8 месеца в съответствие съответно с член 21, втора алинея и член 22, параграф 1, втора алинея от приложение XIII към Правилника.

119

Поради това отговорът от 4 януари 2016 г., както и решението за отхвърляне от 25 юли 2016 г. следва да се отменят като противоречащи на член 1, параграф 1 от приложението към УРДС.

120

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

121

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

122

В настоящия случай, след като жалбоподателят е направил искане за осъждането на Комисията и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, понесени от жалбоподателя както в настоящото производство по обжалване, така и в първоинстанционното производство.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: