–

за MR, от S. Buhlmann и F. Ufer, Rechtsanwälte,

–

за Generalstaatsanwaltschaft Bamberg, от N. Goldbeck, в качеството на представител,

–

а германското правителство, от J. Möller, F. Halabi, M. Hellmann и U. Kühne, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от A. Daniel и A.–L. Desjonquères, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от M. Augustin, A. Posch, J. Schmoll и K. Steininger, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Grünheid и M. Wasmeier, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до валидността на член 55, параграф 1, буква б) от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г. (наричана по-нататък „КПСШ“) с оглед на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и от друга страна, до тълкуването на членове 54 и 55 от КПСШ и на членове 50 и 52 от Хартата.

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано в Германия срещу MR за създаване на престъпна организация и за инвестиционна измама.

3

КПСШ е сключена, за да се гарантира прилагането на Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г. (ОВ L 239, 2000 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 177).

4

Членове 54—56 от КПСШ се съдържат в глава 3 („Прилагане на принципа ne bis in idem“) от дял III („Полиция и сигурност“). Член 54 от КПСШ предвижда:

„Лице, което е осъдено в една договаряща страна, не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена“.

5

Член 55 от КПСШ гласи:

„1.   Към момента на ратифицирането, приемането или одобряването на настоящата конвенция договарящата страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 в един или няколко от следните случаи:

[…]

[…]

2.   Договаряща страна, която е декларирала посоченото в параграф 1, буква б) изключение, уточнява и видовете престъпления, към които се прилага това изключение.

[…]“.

6

Член 56 КПСШ гласи:

„Ако лице с окончателна присъда в една договаряща страна стане обект на наказателно преследване за същите деяния в друга договаряща страна, всяко изтърпяно наказание или предварително задържане на територията на [първата] договаряща страна за същото деяние, трябва да се приспадне от всяко ново наложено наказание. Доколкото националното законодателство позволява това, също така се [вземат предвид] други санкции, различни от лишаване от свобода, които вече са изтърпени“.

7

Съображение 1 на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 година относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 2008 г., стр. 42) има следното съдържание:

„Целта на програмата от Хага е да се подобри общата способност на [Европейския съюз] и на държавите членки за целите на, наред с други неща, борбата с транснационалната организирана престъпност. Тази цел трябва да бъде преследвана по-специално чрез сближаване на законодателството. Необходимо е по-тясно сътрудничество между държавите [—] членки на [Съюза], за да се противодейства на опасностите и на разпространението на престъпни организации и за да се отговори реално на очакванията на гражданите и на изискванията на държавите членки. В това отношение в точка 14 от заключенията на Европейския съвет в Брюксел, проведен на 4 и 5 ноември 2004 г., се посочва, че гражданите на Европа очакват [Съюзът], едновременно с гарантирането на основните свободи и права, да предприема по-ефективен, комбиниран подход към трансгранични проблеми като организираната престъпност“.

8

Съгласно член 2 от посоченото Рамково решение, който е озаглавен „Престъпления, свързани с участието в престъпна организация“:

„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че един или и двата вида поведение, свързани с престъпни организации, се смятат за престъпления:

9

Член 3 от Рамковото решение е озаглавен „Наказания“ и предвижда:

„1.   Всяка от държавите членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че:

2.   Всяка от държавите членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че извършването на престъпленията по член 2, както е определено от тази държава членка, в рамките на престъпна организация може да се смята като утежняващо отговорността обстоятелство“.

10

При ратифицирането на КПСШ Федерална република Германия приема декларация (BGBl. 1994 II, стр. 631) съгласно член 55, параграф 1, в която по-специално се предвижда, че Федерална република Германия не е обвързана с разпоредбите на член 54 от КПСШ, когато съгласно член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление, предвидено в член 129 от Strafgesetzbuch (Наказателен кодекс, наричан по-нататък „StGB“).

11

Посоченият член 129 от StGB е озаглавен „Образуване на престъпни организации“ и в редакцията, приложима за главното производство, гласи следното:

[…]

12

Член 129b от StGB е озаглавен „Престъпни и терористични организации в чужбина; Отнемане в полза на държавата“, а параграф 1 от него гласи:

„Членове 129 и 129a се прилагат и за установени в чужбина организации. Ако престъплението е свързано с организация извън държавите — членки на Европейския съюз, това се прилага само ако е извършено в рамките на дейност, упражнявана в териториалния обхват на настоящия закон, или ако извършителят или пострадалият е германски гражданин или се намира в Германия. В посочените във второто изречение случаи наказателното преследване се извършва само с разрешение на Bundesministerium der Justiz und für Verbraucherschutz [(Федерално министерство на правосъдието и защитата на потребителите, Германия)]. Разрешението може да се предостави за отделен случай или общо и за преследването на бъдещи престъпления, свързани с конкретна организация. За да се произнесе по разрешението, министерството проверява дали намеренията на организацията са насочени срещу основните ценности на зачитащ човешкото достойнство обществен ред или срещу мирното съвместно съществуване на народите, и дали с оглед на всички обстоятелства те са укорими“.

13

MR е израелски гражданин с последно местоживеене в Австрия, който на 1 септември 2020 г. е осъден от Landesgericht Wien (Областен съд Виена, Австрия) с влязла в сила присъда на четири години лишаване от свобода за системно извършвана измама в особено големи размери и пране на пари.

14

MR изтърпява част от това наказание, като впоследствие изпълнението на останалата част е отложено, считано от 29 януари 2021 г. С издадена на същата дата заповед обаче MR е задържан в Австрия с цел предаването му в изпълнение на европейска заповед за арест, издадена на 11 декември 2020 г. от Amtsgericht Bamberg (Районен съд Бамберг, Германия) поради създаването на престъпна организация и финансова измама. След изтичането на срока за задържане на 18 май 2021 г. му е наложена административна мярка задържане с цел извеждането му за Израел, където се намира на датата, на която е отправено преюдициалното запитване.

15

Съгласно издадената срещу MR европейска заповед за арест, той е обвинен, че съвместно с други обвиняеми е създал с измамна цел система за инвестиции, в рамките на която на инвеститори в различни европейски страни, сред които Германия и Австрия, се предлагат изгодни инвестиции по интернет. В действителност платените суми били присвоявани по-специално в полза на MR, който действал като един от ръководителите на разглежданата престъпна организация.

16

С определение от 8 март 2021 г. Landgericht Bamberg (Областен съд Бамберг, Германия) отхвърля жалбата на MR срещу европейската заповед за арест, както и срещу националната заповед за задържане, на основание на която първата е издадена, с мотива че тъй като MR е осъден от Landesgericht Wien (Областен съд Виена) за измама, от която са пострадали лица в Австрия, а понастоящем срещу MR се води наказателно производство пред Landgericht Bamberg (Областен съд Бамберг) за измама на пострадали лица в Германия, деянията, за които се водят двете производства, са различни, поради което не се прилага предвиденият в член 54 КПСШ принцип ne bis in idem.

17

При условията на евентуалност Landgericht Bamberg (Областен съд Бамберг) се позовава на член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ, като уточнява, че срещу MR се води наказателно производство за престъпление по член 129 от StGB, който попада в обхвата на направената от Федерална република Германия декларация при ратифицирането на КПСШ.

18

MR сезира Oberlandesgericht Bamberg (Висш областен съд Бамберг, Германия), т.е. запитващата юрисдикция, с частна жалба срещу това определение.

19

С оглед на условията за прилагане на член 54 от КПСШ запитващата юрисдикция изразява съмнения по въпроса дали деянията, за които MR е осъден в Австрия, са същите като тези, за които се води преследване срещу него в Германия.

20

Запитващата юрисдикция обаче счита, че член 54 от КПСШ не е непременно релевантен за решаването на спора, с който е сезирана. Всъщност срещу MR се води преследване за създаване на престъпна организация. Това престъпление, което е уредено в член 129 от StGB, обаче е включено в декларацията, направена от Федерална република Германия на основание член 55, параграф 1 от посочената конвенция, като едно от престъпленията, за които съгласно член 55, параграф 1, буква б) от нея държава членка има възможност да посочи, че не е обвързана с разпоредбите на член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, съставляват престъпление против нейната сигурност или други нейни също толкова основни интереси.

21

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че престъпленията по член 129 от StGB по принцип представляват престъпления срещу основни интереси на Федерална република Германия. Самото съществуване на престъпни организации представлява потенциална опасност за общественото спокойствие с различна интензивност от произтичащата от отделни престъпни деяния поради сериозната заплаха, която произтича за обществеността от организираната престъпност. Така за преценката дали престъпна организация застрашава сигурността или други основни интереси на съответната държава членка, е без значение дали престъпната организация извършва изключително престъпления против собствеността, без освен това да преследва политически, идеологически, религиозни или философски цели, нито да се стреми чрез непозволени средства да придобие влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката.

22

При все това запитващата юрисдикция посочва, че въпросът за съвместимостта на декларацията на Федерална република Германия с член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ се поставя само ако предварително се установи, че самата предвидена в последната разпоредба възможност е съвместима с член 50 от Хартата.

23

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Bamberg (Висш областен съд Бамберг) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Запитващата юрисдикция е поискала делото да се разгледа по реда на спешното преюдициално производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда. При условията на евентуалност тази юрисдикция е поискала делото да се разгледа по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник.

25

Що се отнася, на първо място, до искането за разглеждане на делото по реда на спешното преюдициално производство, с акт от 7 юли 2021 г., по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат пети състав реши, че то не следва да бъде уважено, тъй като не са налице условията по член 107 от Процедурния правилник.

26

На второ място, във връзка с искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство, на 9 юли 2021 г. след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда реши, че няма основание то да бъде уважено.

27

Всъщност следва да се припомни, че член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

28

От една страна обаче, правната несигурност, която изпитва издирвано лице като разглежданото в главното производство, не е изключително обстоятелство, което да обоснове разглеждането на делото по реда на бързо производство (определение на председателя на Съда от 23 декември 2015 г., Vilkas, C‑640/15, непубликувано, EU:C:2015:862, т. 10 и цитираната съдебна практика).

29

От друга страна, обстоятелството, че преюдициалното запитване се отнася до изпълнението на европейска заповед за арест, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове разглеждане на делото по реда на бързото производство, а фактът, че понастоящем заинтересованото лице не е задържано, е основание да не се уважи искане за разглеждане по реда на бързото производство (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 20 септември 2018 г., Minister for Justice and Equality, C‑508/18 и C‑509/18, непубликувано, EU:C:2018:766, т. 11 и 13 и цитираната съдебна практика).

30

От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция изпитва съмнения не само относно изключението от принципа ne bis in idem, предвидено в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ, но и по въпроса дали наказателното преследване срещу жалбоподателя в главното производство попада в обхвата на този принцип.

31

В това отношение следва да се припомни, че този принцип е основен принцип на правото на Съюза, който понастоящем е закрепен в член 50 от Хартата (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 64 и цитираната съдебна практика).

32

Освен това принципът ne bis in idem, който е закрепен и в член 54 от КПСШ, произтича от общите конституционни традиции на държавите членки. Поради това последният трябва да се тълкува в светлината на член 50 от Хартата, чието основно съдържание той гарантира (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 65 и цитираната съдебна практика).

33

Член 50 от Хартата гласи, че „[н]икой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Ето защо прилагането на принципа ne bis in idem е подчинено на две условия, а именно, от една страна, да има предходно окончателно решение (условието „bis“) и от друга страна, едни и същи деяния да са били предмет на предходно решение и на последващи производства или решения (условието „idem“) (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 28).

34

Що се отнася по-специално до условието „idem“, от самия текст на член 50 от Хартата следва, че е забранено едно лице да бъде преследвано или наказвано повече от един път за едно и също престъпление (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 31).

35

В това отношение с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни и съображенията, изложени от заинтересованите страни както в писмените им становища, така и в съдебното заседание, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика релевантният критерий, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление по смисъла на член 50, е идентичността на фактите, а именно наличието на съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства, довели до окончателното оправдаване или осъждане на съответното лице. Така този член забранява налагането за същото деяние на няколко санкции с наказателноправен характер в резултат на различни производства, водени с тези цели (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 128 и цитираната съдебна практика).

36

Освен това от практиката на Съда следва също така, че правната квалификация по националното право на фактите и на защитения правен интерес е без значение за констатирането на наличието на едно и също престъпление, тъй като обхватът на закрилата, предоставена с член 50 от Хартата, не може да се различава в отделните държави членки (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 34 и цитираната съдебна практика).

37

В това отношение следва да се уточни, че условието „idem“ изисква фактите да са идентични. Следователно принципът ne bis in idem не намира приложение, когато съответните факти не са идентични, а само сходни (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 129 и цитираната съдебна практика).

38

Както уточнява Съдът обаче, идентичността на фактите се разбира като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, произтичащи от събития, които по същество са едни и същи, тъй като се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 130 и цитираната съдебна практика).

39

Запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да се произнесе по фактите, а не Съдът, следва да установи дали деянията, за които се води преследването в главното производство, са същите като тези, които вече е постановена окончателна присъда от австрийските съдилища. Съдът обаче може да предостави на посочената юрисдикция насоки за тълкуването на правото на Съюза в рамките на преценката на идентичността на деянията (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 133 и цитираната съдебна практика).

40

От акта за преюдициално запитване е видно, че жалбоподателят в главното производство е създал и участвал в престъпна организация с трансгранично измерение и комплексен начин на действие, чиито действия са причинили финансови вреди на хиляди пострадали, като увредените лица живеят по-специално в Германия и Австрия.

41

Съгласно предоставените на Съда данни жалбоподателят в главното производство е осъден с влязла в сила присъда в Австрия за „системно извършвана измама в особено големи размери и пране на пари“.

42

В този контекст следва да се подчертае, че законодателят на Съюза отдава особено значение на борбата с организираната престъпност, което намира отражение в приетото за тази цел Рамково решение 2008/841. Всъщност в съображение 1 от него се посочва по-специално, че е необходимо по-тясно сътрудничество между държавите — членки на Съюза, за да се противодейства на опасностите и на разпространението на престъпни организации и за да се отговори реално на очакванията на гражданите и на изискванията на държавите членки. Така членове 2 и 3 от Рамковото решение задължават държавите членки да вземат необходимите мерки, от една страна, за да се смятат за престъпления определени видове поведение, свързани с престъпни организации, и от друга страна, за да бъдат по-специално тези престъпления наказуеми с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е между две и пет години.

43

При тези условия, за да установи дали висящият пред нея спор попада в приложното поле на принципа ne bis in idem, запитващата юрисдикция следва да прецени по-конкретно доколко вече постановената срещу жалбоподателя в главното производство присъда от Landesgericht Wien (Областен съд Виена) е за същите деяния като тези, за които е обвинен в европейската заповед за арест, издадена срещу него от Amtsgericht Bamberg (Районен съд Бамберг), или пък, както по-специално e изтъкнато в заседанието пред Съда, тя се отнася само за измамите, извършени спрямо живеещи в Австрия пострадали, а не за измамите във вреда на живеещи в Германия лица. Във втория случай не може да се приеме, че предходната влязла в сила австрийска присъда срещу жалбоподателя в главното производство е за същите деяния като тези, за които се води образуваното срещу него наказателно производство в Германия. Би могло най-много да се приеме, че посочената предходна присъда се отнася до сходни деяния, което обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено условието „idem“, както следва от съдебната практика, цитирана в точка 37 от настоящото решение.

44

На поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се отговори с оглед на тези предварителни уточнения.

45

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ е валиден с оглед на член 50 от Хартата, доколкото допуска държава членка да декларира, че не се обвързва с разпоредбите на член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранна присъда, представляват престъпление срещу сигурността или други също толкова основни интереси на тази държава членка.

46

Както бе припомнено в точки 31 и 32 от настоящото решение, член 54 от КПСШ, която е включена в правото на Съюза с Протокола за включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност с Договора от Амстердам (ОВ C 340, 1997 г., стр. 93), закрепва, подобно на член 50 от Хартата, принципа ne bis in idem.

47

Ето защо предвидената в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ възможност държава членка да допусне изключение от този принцип, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление против сигурността или други също толкова основни интереси на тази държава членка, представлява ограничение на гарантираното в член 50 от Хартата основно право.

48

Такова ограничение обаче може да бъде обосновано въз основа на член 52, параграф 1 от Хартата (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 40 и цитираната съдебна практика)

49

Съгласно член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и свободи. Съгласно второ изречение от същия параграф при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на тези права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

50

В случая, на първо място, ограничението на принципа ne bis in idem трябва да се смята за предвидено в закон, тъй като произтича от член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ (вж. по аналогия решение от 27 май 2014 г., Spasic, C‑129/14 PPU, EU:C:2014:586, т. 57).

51

Макар изискването всяко ограничаване на упражняването на основните права да е предвидено в закона да предполага, че е необходимо самата правна уредба, която позволява намесата в тези права, да определя обхвата на ограничението при упражняване на съответното право, това изискване често се смесва с изискванията за яснота и точност, произтичащи от принципа на пропорционалност, и следва да се разгледа въз основа на него (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 31 и цитираната съдебна практика).

52

На второ място, от практиката на Съда следва, че ограничаването на принципа ne bis in idem зачита основното съдържание на член 50 от Хартата, когато това ограничение се състои само в допускането на повторното преследване и санкциониране на едни и същи деяния за преследването на различна цел (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 43).

53

В това отношение съгласно самия текст на член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ предвиденото в тази разпоредба изключение от този принцип важи само когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други също така основни интереси на държавата членка, която възнамерява да се възползва от това изключение.

54

Без да е необходимо в случая да се определя изчерпателно съдържанието на понятието „национална сигурност“ по смисъла на посочената разпоредба, както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, то във всички случаи трябва да бъде съотнесено към понятието „национална сигурност“, което по-специално е посочено в член 4, параграф 2 ДЕС.

55

По отношение на последното понятие Съдът е постановил, че целта за опазване на националната сигурност съответства на първостепенния интерес от защита на съществените функции на държавата и основните интереси на обществото чрез предотвратяването и преследването на дейности, които могат сериозно да дестабилизират основните конституционни, политически, икономически или социални структури на дадена страна, и по-специално да заплашват пряко обществото, населението или самата държава (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 135 и от 20 септември 2022 г., SpaceNet и Telekom Deutschland, C‑793/19 и C‑794/19, EU:C:2022:702, т. 92 и цитираната съдебна практика).

56

От това следва, че престъпленията, за които член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ допуска изключение от принципа ne bis in idem, доколкото те засягат сигурността на съответната държава членка, наред с особената си тежест трябва да засягат самата тази държава членка. Същото се отнася и за престъпленията срещу другите интереси на държавата членка, посочени в тази разпоредба. Всъщност, тъй като трябва да са също толкова основни за посочената държава членка като нейната сигурност, тези други интереси трябва да имат аналогично значение и съответно да бъдат също толкова присъщи на посочената държава членка.

57

Следователно член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ, доколкото предвижда възможността държава членка да допусне изключение от посочения принцип само за престъпления срещу сигурността или други също така основни интереси на тази държава членка, зачита основното съдържание на същия принцип, доколкото допуска посочената държава членка да санкционира престъпленията, които я засягат, и по този начин да преследва цели, които неизбежно са различни от тези, поради които лицето, срещу което се води наказателно производство, вече е бил осъдено в друга държава членка.

58

На трето място, с оглед на значението на санкционирането на посегателствата срещу сигурността или други също толкова основни интереси на съответната държава членка ограничението на принципа ne bis in idem, предвидено в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ, отговаря на цел от общ интерес.

59

На четвърто място, що се отнася до принципа на пропорционалност, той изисква ограниченията на закрепени в Хартата права и свободи, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за обосноваване на ограничаване на гарантирания в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Orde van Vlaamse Balies и др., C‑694/20, EU:C:2022:963, т. 41 и цитираната съдебна практика).

60

В това отношение следва да се отбележи, че с предвидената в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ възможност може да се постигне целта от общ интерес да се санкционират от държава членка посегателствата срещу нейната сигурност или срещу други нейни също толкова основни интереси.

61

Освен това предвид естеството и особената тежест на подобни посегателства значението на тази цел от общ интерес надхвърля това на борбата с престъпността като цяло, дори и с тежката престъпност. При условие че се спазват другите изисквания, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата, тази цел следователно може да обоснове мерки, включващи намеси в основните права, които не биха били допустими при преследването и наказването на престъпления в общия случай (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 136 и 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 57 и цитираната съдебна практика).

62

Такъв е по-специално случаят на мярка, състояща се във възможността държава членка да декларира, че не е обвързана от принципа ne bis in idem, за да преследва и санкционира деяния, които, макар за тях вече да е постановена чуждестранна присъда, представляват престъпление против нейната сигурност или други също толкова основни интереси. В това отношение следва също да се отбележи, че поради специфичната си цел член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ допуска само ограничени от материалноправна гледна точка изключения от този принцип.

63

Освен това, що се отнася до строго необходимия характер на предвиденото в тази разпоредба изключение от посочения принцип, следва най-напред да се отбележи, че член 55, параграф 2 от КПСШ изисква държава членка, която е направила декларация относно изключението, посочено в член 55, параграф 1, буква б), да уточни видовете престъпления, към които това изключение може да се прилага. Следователно от държавите членки, които желаят да се възползват от посоченото изключение, се изисква да приемат ясни и точни правила, които да позволяват на правните субекти да предвидят кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на ново наказателно производство, дори за тях вече да е постановена чуждестранна присъда (вж. в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C‑537/16, EU:C:2018:193, т. 51).

64

На следващо място член 56 от КПСШ предвижда, че ако срещу лице с окончателна присъда в държава членка стане се води наказателно преследване за същите деяния в друга държава членка, от една страна, всяко изтърпяно наказание или предварително задържане на територията на първата държава членка за същото деяние трябва да се приспадне от всяко ново наложено наказание и от друга страна, че доколкото националното законодателство позволява това, също така се вземат предвид и други санкции, различни от лишаване от свобода, които вече са изтърпени.

65

Ето защо предвидената в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ възможност да се допусне изключение от принципа ne bis in idem, е съпроводена от правила, които могат да гарантират, че произтичащите от това тежести за съответните лица са сведени до строго необходимото за постигане на целта, посочена в точка 58 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C‑537/16, EU:C:2018:193, т. 54).

66

От това следва, че тази възможност не надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да позволи на държава членка да санкционира посегателствата срещу нейната сигурност или срещу други нейни също толкова основни интереси.

67

По изложените съображения при разглеждането на първия въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ с оглед на член 50 от Хартата.

68

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ във връзка с член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съдилищата на държава членка да тълкуват декларацията, направена от последната на основание член 55, параграф 1 от КПСШ, в смисъл, че тази държава членка не е обвързана от разпоредбите на член 54 от КПСШ, що се отнася до престъплението създаване на престъпна организация, когато престъпната организация, в която е участвало лицето, срещу което се води наказателно производство, е извършвала изключително престъпления против собствеността.

69

Доколкото с декларация на основание член 55, параграф 1 от КПСШ държава членка възнамерява да използва предвидената в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ възможност да допусне изключение от принципа ne bis in idem, като посочи, че за посочените престъпления тя не се обвързва с разпоредбите на член 54 от КПСШ, подобна декларация може да зачита член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени за тази цел в КПСШ, които, както следва от отговора, предоставен на първия въпрос, гарантират съответствието на тази възможност с член 50 от Хартата

70

Ето защо най-напред следва да се уточни, че отделно от въпроса за обхвата на разглежданите в главното производство престъпления, трябва да са изпълнени изискванията, изложени в точка 63 от настоящото решение. В това отношение към момента на ратифицирането на КПСШ Федерална република Германия е направила декларация, публикувана в Bundesgesetzblatt (Официален вестник на Федерална република Германия), в която в съответствие с член 55, параграф 2 от КПСШ е посочила, че не се обвързва от разпоредбите на член 54 от КПСШ, по-специално когато деянията, за които е постановена чуждестранната присъда, представляват престъпление по член 129 от StGB.

71

При това положение изглежда, че са приети ясни и точни правила, позволяващи на правните субекти да предвидят, че за деянията, свързани с образуването на престъпна организация, може да се води ново наказателно производство дори ако за тях вече е постановена присъда в чужбина, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.

72

В това отношение следва да се уточни, че съществуването на такива правила не може да бъде оспорено, на основание че, както изтъква по-специално Република Австрия в писменото си становище, те изискват извършването на проучвания, за които са необходими определени юридически познания.

73

Всъщност, както е постановил Съдът, обстоятелството, че от една страна, заинтересованото лице трябва освен текста на релевантните разпоредби да вземе предвид тълкуването им от националните съдилища и че от друга страна, това лице следва да прибегне до компетентен съвет, за да може да оцени последиците, които могат да възникнат от определено действие, само по себе си не е от естество да постави под въпрос ясния и точен характер на националната правна уредба относно изключенията от принципа ne bis in idem (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 39 и 43).

74

След така направените предварителни уточнения е важно да се подчертае, че наказателните производства, водени като изключение от посочения принцип съгласно декларация от страна на държава членка, с която тя използва предвидената в член 55, параграф 1, буква б) КПСШ възможност, съгласно тази разпоредба могат да имат за цел само санкционирането на посегателствата срещу сигурността или други също така основни интереси на посочената държава членка. Следователно националните юрисдикции трябва да проверят дали е възможно направената от съответната държава членка декларация на основание член 55, параграф 1 от КПСШ да се тълкува по такъв начин, че образуваните въз основа на тази декларация наказателни производства да отговарят на изискванията на тази разпоредба.

75

В това отношение следва първо да се отбележи, че в обхвата на първата част от изключението по член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ попадат престъпленията като шпионажа, държавната измяна или тежките посегателства срещу дейността на държавните органи, които поради самото си естество са свързани със сигурността или с други също толкова основни интереси на съответната държава членка.

76

От това обаче не следва, че приложното поле на това изключение задължително се ограничава до такива престъпления. Всъщност не може да се изключи, че наказателните производства за престъпления, елементите от фактическия състав на които не включват конкретно посегателство срещу сигурността или срещу други също толкова основни интереси на държавата членка, могат да попаднат в обхвата на същото изключение, когато с оглед на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, може надлежно да се установи, че целта на наказателните производства за разглежданите деяния е санкционирането на посегателствата срещу тази сигурност или срещу тези други също толкова основни интереси.

77

Второ, доколкото се отнася до сигурността или до други също толкова основни интереси на съответната държава членка, воденото наказателно производство за престъпление, посочено в декларация за използване на предвидената в член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ възможност, трябва, както следва от точки 55, 56, 61 и 62 от настоящото решение, да се отнася за деяния, които са особено тежки посегателства срещу самата съответна държава членка.

78

Не всяка престъпна организация обаче сама по себе си неизбежно засяга сигурността или други също толкова основни интереси на съответната държава членка. Ето защо престъплението създаване на престъпна организация може да доведе до наказателно производство на основание на предвиденото в посочения член 55, параграф 1, буква б) изключение от принципа ne bis in idem само за организациите, чиито действия поради отличителните си белези могат да се считат за такива посегателства.

79

В този контекст въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят до значението, което следва да се отдаде на факта, че престъпна организация извършва изключително престъпления против собствеността, без да преследва никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели, нито да се стреми чрез непозволени средства да придобие влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката.

80

В това отношение най-напред следва да се уточни, че при всички положения посочените в предходната точка обстоятелства във връзка с преследваните цели или с възнамеряването влияние не са достатъчни, за да се квалифицира престъпна организация като неизбежно засягаща сигурността или другите също толкова основни интереси на съответната държава членка, без да се вземе предвид сериозността на вредите, причинени от нейните дейности на тази държава членка.

81

По-нататък, не може да се изключи, че при определени обстоятелства престъпна организация, която извършва изключително престъпления против собствеността, накърнява сигурността или другите също толкова основни интереси на държава членка. В това отношение, за да може да се приеме, че действията на тази престъпна организация представляват такова посегателство, независимо от действителното намерение на посочената организация и отделно от посегателствата срещу обществения ред, до които води всяко нарушение, тези престъпления трябва да засягат самата държава членка.

82

Като се имат предвид обаче данните, с които разполага Съдът, не изглежда, че въпреки степента на посегателство срещу собствеността на пострадалите действията на разглежданата в главното производство престъпна организация са довели до причиняването на вреда на самата Федерална република Германия, така че действията на тази престъпна организация, изглежда, не попадат в обхвата на престъпленията срещу националната сигурност или други също толкова основни интереси, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.

83

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 55, параграф 1, буква б) от КПСШ във връзка с член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдилищата на държава членка да тълкуват декларацията, направена от последната на основание член 55, параграф 1 от КПСШ, в смисъл, че тази държава членка не е обвързана от разпоредбите на член 54 от КПСШ, що се отнася до престъплението образуване на престъпна организация, когато престъпната организация, в която е участвало лицето, срещу което се води наказателно производство, е извършвала изключително престъпления против собствеността, при условие че с оглед на действията на тази организация наказателното производство има за цел санкционирането на посегателства срещу сигурността или други също толкова основни интереси на посочената държава членка.

84

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на писмени становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: