1

С жалбата си Европейският парламент иска от Съда да отмени членове 15—17 и 20, както и член 59, втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/92 на Съвета от 28 януари 2021 година за определяне за 2021 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (ОВ L 31, 2021 г., стр. 31) (наричани по-нататък „спорните разпоредби“).

2

Член 43, параграфи 2 и 3 от ДФЕС има следното съдържание:

„2.   Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, създават общата организация на селскостопанските пазари, предвидена в член 40, параграф 1, и приемат останалите разпоредби, необходими за постигането на целите на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството.

3.   Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определяне на цените, налозите, помощите и количествените ограничения, както и за определянето и разпределянето на възможностите за риболов“.

3

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 2013 г., стр. 22), Регламент (ЕС) 2019/472 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води, и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на регламенти (ЕС) 2016/1139 и (ЕС) 2018/973 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008 на Съвета (ОВ L 83, 2019 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (ОВ L 198, 2019 г., стр. 105) (наричани по-нататък заедно „основните регламенти“) са приети на основание член 43, параграф 2 ДФЕС.

4

Член 2 от Регламент № 1380/2013 посочва целите на общата политика в областта на рибарството (наричана по-нататък „ОПР“).

5

Член 12 от този регламент, озаглавен „Мерки на Комисията в случай на сериозна заплаха за морските биологични ресурси“, гласи следното:

„1.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морската екосистема, Комисията — по мотивирано искане на държава членка или по своя собствена инициатива — с цел облекчаване на заплахата, може да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение за максимален срок от шест месеца в съответствие с процедурата, посочена в член 47, параграф 3.

[…]

3.   Преди изтичане на първоначалния срок на прилагане на актове за изпълнение с незабавно приложение, посочени в параграф 1, и при спазване на условията по параграф 1, Комисията може да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение за удължаване на срока на прилагане на тази спешна мярка с не повече от 6 месеца. […]“.

6

Член 13 от посочения регламент, озаглавен „Спешни мерки на държавите членки“, позволява на държавите членки да приемат спешни мерки за смекчаване на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морската екосистема, свързана с риболовни дейности във води, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държава членка, изискваща незабавно действие.

7

Регламент 2019/472, изменен с Регламент 2019/1241 (наричан по-нататък „Регламент 2019/472“), създава многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води, и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси.

8

В съответствие с член 8, параграф 2 от този регламент, когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас, а в случая на норвежки омар — изобилието на някой от посочените в член 1, параграф 1 запаси, е под определени стойности, се предприемат други коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответния запас или съответната функционална единица до равнища над тези, позволяващи максимален устойчив улов. Освен това от тази разпоредба следва, че тези коригиращи мерки могат да включват преустановяване на целевия риболов за съответния запас или функционална единица и подходящо намаляване на възможностите за риболов.

9

Съгласно член 8, параграф 3 от посочения регламент предвидените в този член коригиращи мерки могат да включват спешни мерки в съответствие с членове 12 и 13 от Регламент № 1380/2013, както и мерки съгласно член 9 от Регламент 2019/472.

10

Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент 2019/472:

„На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 от настоящия регламент и член 18 от Регламент [№ 1380/2013] за допълнение на настоящия регламент във връзка с посочените по-долу технически мерки, доколкото те не попадат в обхвата на Регламент [2019/1241]:

11

Регламент 2019/1241 има за цел, в съответствие с член 1 от него, да установи технически мерки относно улова и разтоварването на морските биологични ресурси, експлоатацията на риболовни уреди и взаимодействието на риболовните дейности с морските екосистеми.

12

Член 10 от този регламент, озаглавен „Забранени за улов видове риби и ракообразни“, гласи:

„1.   Забраняват се уловът, задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на риба или черупкови организми, посочени в приложение IV към Директива [92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109)], освен ако не са предоставени дерогации съгласно член 16 от посочената директива.

2.   В допълнение към видовете, посочени в параграф 1, на корабите на Съюза се забранява да извършват риболов, задържат на борда, трансбордират, разтоварват, складират, продават, излагат или предлагат за продажба видовете, изброени в приложение I, или видовете, забранени за улов съгласно други правни актове на Съюза.

[…]

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29 за изменение на списъка в приложение I, когато най-добрите налични научни становища сочат, че е необходимо изменение на този списък.

[…]“.

13

Член 15 от посочения регламент, озаглавен „Регионални технически мерки“, предвижда в параграф 2:

„За да се вземат предвид регионалните особености на съответните видове риболов, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент и член 18 от Регламент [№ 1380/2013], за да изменя, допълва, отменя или въвежда дерогации от техническите мерки, предвидени в […] приложения [V—ХI и ХIII], включително при уреждането на задължението за разтоварване в рамките на член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [№ 1380/2013]. Комисията приема делегираните актове въз основа на съвместна препоръка, представена в съответствие с член 18 от Регламент [№ 1380/2013], и в съответствие с приложимите членове от глава III от настоящия регламент“.

14

Член 29 от Регламент 2019/1241 е озаглавен „Упражняване на делегирането“ и предвижда следното в параграф 6:

„Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 2, член 8, параграф 3, член 10, параграф 4, член 12, параграф 2, член 15, параграф 2, член 23, параграфи 1 и 5, член 27, параграф 7 и член 31, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета“.

15

Списъкът на видовете, чийто риболов е забранен по член 10, параграф 2 от Регламент 2019/1241, се съдържа в приложение I към него.

16

Приложение VI към този регламент изброява техническите мерки, приложими за северозападните води.

17

Регламент № 2021/92 е приет от Съвета на основание член 43, параграф 3 ДФЕС.

18

Съображения 55—59 от този регламент гласят:

19

Член 15 от Регламент 2021/92, озаглавен „Технически мерки по отношение на запасите от атлантическа треска и меджид в Келтско море“, предвижда редица мерки относно размера на окото на мрежата, които се прилагат за корабите на Съюза, извършващи риболов с дънни тралове и грибове в Келтско море.

20

Член 16 от този регламент, озаглавен „Технически мерки в Ирландско море“, определя задължения по отношение на риболовните кораби на Съюза, извършващи риболов с дънни тралове и грибове в Ирландско море.

21

Член 17 от посочения регламент, озаглавен „Технически мерки във водите на запад от Шотландия“, предвижда също мерки относно размера на окото на мрежата, които се прилагат по отношение на риболовните кораби на Съюза, извършващи риболов с дънни тралове или грибове на запад от Шотландия.

22

По силата на член 20 от Регламент 2021/92, озаглавен „Забранени видове“, на риболовните кораби на Съюза се забранява да ловят, да задържат на борда, да трансбордират или да разтоварват на сушата определени видове в някои участъци на ICES и подзони на водите на Съюза по онова време. В тази разпоредба се посочва и че когато бъдат уловени случайно, посочените видове не трябва да се нараняват и екземплярите трябва незабавно да се пускат обратно в морето.

23

Съгласно член 59 от същия регламент, озаглавен: „Преходна разпоредба“:

„Членове 11, 19, 20, 27, 33, 34, 41, 42, 43, 48, 50 и 57 продължават да се прилагат mutatis mutandis през 2022 г. до влизането в сила на регламента за определяне на възможностите за риболов за 2022 г.

Членове 15, 16 и 17 се прилагат до датата, на която започне да се прилага делегираният акт, приет в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент [2019/1241], изменящ приложение VI към посочения регламент чрез въвеждане на съответните технически мерки за северозападните води“.

24

Точка 2 от Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (ОВ L 123, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „Институционалното споразумение“) гласи следното:

„При упражняването на своите правомощия и в съответствие с установените в Договорите процедури, както и като припомнят важното значение, което отдават на общностния метод, трите институции изразяват съгласие да съблюдават такива основни принципи на правото на Съюза като демократична легитимност, субсидиарност и пропорционалност, както и принципа на правна сигурност. Освен това те се съгласяват да насърчават опростеността, яснотата и съгласуваността при изготвянето на законодателството на Съюза, както и да допринасят за възможно най-голямата прозрачност на законодателния процес“.

25

Съгласно точка 25, трета и четвърта алинея от това споразумение:

„Ако се предвиди промяна на правното основание, водеща до преминаване от обикновената законодателна процедура към специална законодателна процедура или към незаконодателна процедура, трите институции ще обменят мнения в тази връзка.

Трите институции приемат, че изборът на правно основание е правно решение, което трябва да се взема на базата на обективни аргументи, които подлежат на съдебен контрол“.

26

На 27 октомври 2020 г. Комисията приема предложение за Регламент на Съвета за определяне на възможностите за риболов за 2021 г. на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (COM(2020) 668 final).

27

На 14 декември 2020 г. Комисията актуализира това предложение, като включва разпоредби, идентични със спорните разпоредби.

28

На 28 януари 2021 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент 2021/92. В съответствие с член 60 този регламент е влязъл в сила от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, т.е. на 29 януари 2021 г.

29

С жалба, подадена в секретариата на Съда на 22 април 2021 г. на основание член 263, втора алинея ДФЕС, Парламентът иска отмяната на спорните разпоредби.

30

На 23 август 2021 г. Комисията приема Делегиран регламент (ЕС) 2021/2324 за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите мерки за определени видове дънен и пелагичен риболов в Келтско море, Ирландско море и водите на запад от Шотландия (ОВ L 465, 2021 г., стр. 1). Този регламент е приет по-специално на основание член 10, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Регламент 2019/1241.

31

На първо място, от съображение 2 от този делегиран регламент следва, че Кралство Белгия, Ирландия, Кралство Испания, Френската република и Кралство Нидерландия са представили първата съвместна препоръка през май 2020 г. След отправената от Комисията покана, на 14 декември 2020 г. тези държави членки са представили преразгледана съвместна препоръка.

32

На второ място, в съображение 3 от посочения делегиран регламент се уточнява, че до приемането посредством делегиран акт на мерките, предложени в съвместната препоръка, се прилагат установените в членове 15—17 от Регламент 2021/92 коригиращи мерки по смисъла на Регламент 2019/472, насочени към намаляване на прилова на треска и меджид в Келтско море и съседните зони, и допълнителни технически мерки за намаляване на прилова на трескови риби в Ирландско море и във водите на запад от Шотландия. Според посоченото съображение тези мерки са функционално свързани с равнищата на ОДУ за целевите видове, уловени при смесен риболов, тъй като при липсата на такива мерки посочените равнища на ОДУ би трябвало да бъдат намалени, за да се позволи възстановяването на запасите, които са обект на прилов.

33

На трето място, съгласно съображение 6 от същия делегиран регламент той има за цел да включи в един общ акт съществуващите разпоредби по-специално относно техническите мерки, съответстващи на мерките, установени в членове 15—17 от Регламент 2021/92.

34

На 27 януари 2022 г. Съветът приема Регламент (ЕС) 2022/109 за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2022 г., приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза (ОВ L 21, 2022 г., стр. 1). В съответствие с член 60 този регламент е влязъл в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, т.е. на 31 януари 2022 г.

35

Парламентът иска от Съда:

36

Съветът иска от Съда:

37

С решение на председателя на Съда от 19 август 2021 г. Комисията е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета.

38

В приложение на член 62 от Процедурния правилник на Съда с писмо от 13 май 2022 г. генералният адвокат и съдията докладчик приканват страните да изразят становището си относно въздействието на приемането на Регламент 2022/109 спрямо жалбата на Парламента. Страните изпълняват това искане.

39

В предварителна забележка от процесуално естество, изложена в писмената му реплика, Съветът поддържа, на първо място, че приемането от Комисията на Делегиран регламент 2021/2324 след подаването на настоящата жалба е сложило край на прилагането на мерките, предвидени в членове 15—17 от Регламент 2021/92, така че жалбата е станала безпредметна по отношение на тези членове, както и на член 59, втора алинея от този регламент.

40

На второ място и при всички положения, посочената жалба загубила своя предмет на 31 декември 2021 г., що се отнася до членове 15—17 от Регламент 2021/92, тъй като прилагането на тези разпоредби във времето било ограничено само до 2021 г. Що се отнася до член 20 от този регламент, той продължил да действа само до влизането в сила на Регламент 2022/109, тоест до 31 януари 2022 г.

41

Обратно, Парламентът счита, че приемането на Делегиран регламент 2021/2324 не е пречка Съдът да се произнесе по валидността на членове 15—17 от Регламент 2021/92. Всъщност, въпреки че някои разпоредби от този делегиран регламент съответстват на съдържанието на членове 15—17 от Регламент 2021/92, последните разпоредби продължавали да съществуват в правния ред на Съюза и трябвало да бъдат отменени в интерес на правната сигурност.

42

Що се отнася до влизането в сила на Регламент 2022/109, Парламентът изтъква, по подобие на Комисията, че приемането на този регламент не оказва въздействие върху настоящата жалба.

43

Парламентът подчертава, че е обичайна практика регламентът, с който се определят възможностите за риболов за определена година, да не отменя регламента за предходната година. Този начин на действие позволявал по-специално да се противопоставят разпоредбите на последния на държавите членки и на операторите дори след приключването на разглеждания риболовен сезон, по-специално с оглед на последваща проверка на съвместимостта на риболовните дейности с предвидените възможности за риболов.

44

Освен това Парламентът счита, че Съдът трябва да се произнесе по настоящата жалба, тъй като в бъдеще Съветът би могъл да приеме технически мерки като съдържащите се в спорните разпоредби.

45

Съдът вече е приел за допустими жалби за отмяна на акт, който вече е бил изпълнен или вече не е бил приложим към момента на подаване на жалбата (решение от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 17 и цитираната съдебна практика).

46

Това разрешение се обосновава по-специално с необходимостта да се гарантира, че твърдяната незаконосъобразност няма да бъде допусната отново (вж. в този смисъл решения от 24 юни 1986 г., AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия, 53/85, EU:C:1986:256, т. 21 и от 26 април 1988 г., Apesco/Комисия, 207/86, EU:C:1988:200, т. 16). Такъв е случаят, когато, както в настоящия случай, законодателството, прието в областта на рибарството, има ограничен обхват във времето и всяка година се приемат нови правила.

47

От това следва, че нито приемането на Делегиран регламент 2021/2324 от Комисията, нито влизането в сила на Регламент 2022/109 могат да поставят под въпрос запазването на предмета на настоящата жалба и по този начин да засегнат нейната допустимост.

48

Във всички случаи, тъй като Парламентът не е длъжен да доказва правен интерес, за да подаде жалба за отмяна на решенията, приети от Съвета (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 16 и цитираната съдебна практика), той не трябва и да доказва, че такъв интерес продължава да съществува по време на процедурата.

49

Следователно жалбата е допустима.

50

В подкрепа на жалбата си Парламентът изтъква две основания, първото, изведено от злоупотреба с процедурата, предвидена в основните регламенти, а второто — от нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, посочен в член 13, параграф 2 ДЕС.

51

Парламентът изтъква, че като е приел спорните разпоредби на основание член 43, параграф 3 ДФЕС, Съветът е злоупотребил с властта, която има по силата на тази разпоредба, и по този начин е заобиколил процедурата, предвидена в основните регламенти за приемане на технически мерки, която процедура предоставяла само на Комисията, а в неотложни случаи — на държавите членки, правомощието за приемане на такива мерки.

52

По-конкретно Парламентът поддържа, че неспазването от Съвета на процедурата за приемане на технически мерки, предвидена в основните регламенти, и по-специално в член 9 от Регламент 2019/472, както и в член 10, параграф 4 и член 15 от Регламент 2019/1241, представлява злоупотреба с власт по смисъла на практиката на Съда, установена с решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др. (C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 24) и от 16 април 2013 г., Испания и Италия/Съвет (C‑274/11 и C‑295/11, EU:C:2013:240, т. 33 и цитираната съдебна практика).

53

Всъщност, след като тези разпоредби от основните регламенти, приети на основание член 43, параграф 2 ДФЕС, предоставяли на Комисията правомощието да приема технически мерки, Съветът не е можел да приеме спорните разпоредби, основавайки се на правомощието, което притежава съгласно член 43, параграф 3 ДФЕС.

54

Следователно правомощието на Съвета да приема технически мерки по силата на член 43, параграф 3 ДФЕС било ограничено, тъй като в законодателни актове, приети на основание член 43, параграф 2 ДФЕС, Парламентът и Съветът се договорили да оправомощят по-скоро Комисията, а не Съвета да приема такива мерки като делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС.

55

Като се позовава по-специално на практиката на Съда, установена с решение от 1 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет (C‑124/13 и C‑125/13, EU:C:2015:790), Парламентът счита, че Съветът трябва да спазва и следва предварително установената рамка в законодателните актове, приети на основание член 43, параграф 2 ДФЕС, когато възнамерява да приеме в изпълнение на тези законодателни актове мерки по прилагане на член 43, параграф 3 ДФЕС.

56

По-конкретно Парламентът счита, че членове 15—17 и 20 от Регламент 2021/92 са довели до изменение на правилата, установени в част Б, точка 1 и част В от приложение VI, както и в приложение I към Регламент 2019/1241, в нарушение на член 10, параграф 4 и член 15, параграф 2 от последния регламент, тъй като изменението на тези правила е било задължение на Комисията, а не на Съвета.

57

Освен това Парламентът припомня, че в съображение 59 и в член 59, втора алинея от Регламент 2021/92 Съветът изрично е признал, че Комисията е трябвало да приеме техническите мерки, предвидени в членове 15—17 от този регламент. Съветът обаче изобщо не е обосновал причините, поради които самият той е приел спорните разпоредби вместо Комисията.

58

Освен това Парламентът поддържа, че ако приемането на технически мерки, съдържащи се в спорните разпоредби, беше обосновано от извънредна ситуация, подходящото за тази цел правно основание би било членове 12 и 13 от Регламент № 1380/2013, по силата на които спешни мерки могат да се приемат или от Комисията, или от държавите членки, но не и от Съвета.

59

Парламентът обаче подчертава, че при липсата на извънредна ситуация член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент 2019/472 предвижда, че коригиращи мерки могат да се приемат само от Комисията в делегирани актове.

60

Съветът, подкрепян от Комисията, счита, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.

61

Съгласно постоянната практика на Съда даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договорите, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решение от 5 май 2015 г., Испания/Парламент и Съвет, C‑146/13, EU:C:2015:298, т. 56 и цитираната съдебна практика).

62

В случая следва да се провери дали, както поддържа Парламентът, спорните разпоредби са приети за цели, различни от тези, за които разглежданото правомощие е предоставено, или с цел да се избегне специално предвидена в Договора за функционирането на ЕС процедура, за да се противодейства на конкретните обстоятелства.

63

Що се отнася, на първо място, до въпроса дали спорните разпоредби попадат в компетентността на Съвета съгласно член 43 ДФЕС, най-напред следва да се припомни, че параграфи 2 и 3 от този член преследват различни цели и всеки от тях има специфично приложно поле, така че могат да послужат като отделно основание за приемането на определени мерки в рамките на ОПР (решение от 1 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C‑124/13 и C‑125/13, EU:C:2015:790, т. 58).

64

Когато обаче приема актове на основание член 43, параграф 3 ДФЕС, Съветът трябва да действа в рамките на своите правомощия, както и евентуално на правната рамка, установена в приложение на член 43, параграф 2 ДФЕС (решение от 1 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C‑124/13 и C‑125/13, EU:C:2015:790, т. 58).

65

На следващо място трябва да се отбележи, че съгласно член 43, параграф 3 ДФЕС Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определяне на цените, налозите, помощите и количествените ограничения, както и за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

66

Съдът е уточнил, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат мерки, които не се свеждат само до определяне и разпределяне на възможностите за риболов, доколкото тези мерки не предполагат политическо решение, което трябва да бъде запазено за законодателя на Съюза, тъй като тези мерки са необходими за постигане на целите на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството (решение от 1 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C‑124/13 и C‑125/13, EU:C:2015:790, т. 59).

67

В случая, що се отнася, от една страна, до членове 15—17 от Регламент 2021/92, от съображения 55—58 от този регламент следва, че предвидените в тези разпоредби технически мерки имат за цел чрез подобряването на селективността на риболовните уреди да допринесат за възстановяването на съответните запаси, подобно на специфичните коригиращи мерки, приети преди това с Регламент 2020/123.

68

Освен това от съображение 56 от Регламент 2021/92, също както и от съображение 3 от Делегиран регламент 2021/2324, припомнено в точка 32 от настоящото решение, следва, че техническите мерки, предвидени в членове 15—17 от Регламент 2021/92, са функционално свързани с нивата на ОДУ за целевите видове, уловени при смесен риболов, тъй като при липсата на такива мерки равнищата на ОДУ би трябвало да бъдат намалени, за да се позволи възстановяването на запасите, които са обект на прилов.

69

От друга страна, що се отнася до член 20 от Регламент 2021/92, следва да се отбележи, както прави и Комисията, че предвидените в него забрани за риболов представляват липса на възможности за риболов, която може евентуално да бъде променена впоследствие в ограничени възможности за риболов в зависимост от развитието на запасите от съответните видове.

70

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 79 от заключението си, за разлика от измененията, направени от Съвета на основание член 43, параграф 3 ДФЕС във връзка с правилата за определяне на възможностите за риболов, които са били предмет на делото, по което е постановено решение от 1 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет (C‑124/13 и C‑125/13, EU:C:2015:790), приемането на спорните разпоредби не цели да адаптира общия механизъм за определяне на ОДУ и на ограниченията на риболовното усилие, за да се отстранят недостатъците, произтичащи от прилагането на по-ранните правила, нито да установи правната рамка, в която се определят тези ОДУ и ограничения на риболовното усилие.

71

Напротив, членове 15—17 и 20 от Регламент 2021/92 се отличават със своя обхват, ограничен до особени обстоятелства, а именно че предвидените в тях мерки са предназначени да се прилагат за определени видове кораби, извършващи дейност само в определени зони, и да се отнасят само до определени видове, както и с това, че са предназначени да се прилагат временно. Поради това те не предполагат политическо решение, което е запазено за законодателя на Съюза, по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 66 от настоящото решение.

72

Следователно спорните разпоредби по принцип попадат в компетентността на Съвета съгласно член 43, параграф 3 ДФЕС.

73

На второ място, що се отнася до въздействието на основните регламенти върху това правомощие, следва да се отбележи, че тези регламенти, по-конкретно член 9 от Регламент 2019/472, както и член 10, параграф 4 и член 15 от Регламент 2019/1241, предвиждат специална процедура за приемане на технически мерки от Комисията, а именно приемането на делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС.

74

Това предоставено на Комисията правомощие обаче не е пречка въз основа на компетентността си по член 43, параграф 3 ДФЕС Съветът да приеме технически мерки, които се отнасят до въпроси, подобни на посочените в тези разпоредби на основните регламенти при обстоятелства като тези по настоящото дело, а именно когато Комисията не се е задействала, за да приеме самата тя делегирани актове въз основа на посочените разпоредби на основните регламенти.

75

Всъщност от член 59, втора алинея от Регламент 2021/92 следва, че членове 15—17 от него трябва да престанат да се прилагат, когато Комисията приеме един или няколко делегирани акта относно същите технически мерки.

76

При тези условия, както отбелязва генералният адвокат в точка 83 от заключението си, следва да се приеме, че спорните разпоредби имат временен характер и че Съветът не е иззел правомощията на Комисията да приема делегирани актове, а по-скоро изрично се е стремил да ги запази.

77

Това правомощие на Комисията е признато не само в член 59, втора алинея, но и в съображение 59 от Регламент 2021/92, като в това съображение се посочва, че техническите мерки, приети от Комисията въз основа на Регламент 2019/1241, са с по-широк обхват и ще се прилагат на по-стабилна основа от техническите мерки, съдържащи се в спорните разпоредби.

78

Що се отнася до забраната за риболов, съдържаща се в член 20 от Регламент 2021/92, следва да се отбележи, че макар член 10, параграф 2 от Регламент 2019/1241 да съдържа подобна забрана за риболов, тази забрана все пак се отнася до други видове риба и ракообразни.

79

Вярно е, че в член 10, параграф 4 от Регламент 2019/1241 се посочва, че на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за изменение на списъка на видовете, изброени в приложение I към този регламент, когато най-добрите налични научни становища сочат, че е необходимо да се действа по този начин.

80

В параграф 2 от същия член 10 от Регламент 2019/1241 обаче се посочва, че в допълнение към видовете, посочени в параграф 1, на корабите на Съюза се забранява да извършват риболов, задържат на борда, трансбордират, разтоварват, складират, продават, излагат или предлагат за продажба видовете, изброени в приложение I, или видовете, забранени за улов „съгласно други правни актове на Съюза“.

81

Следва обаче да се приеме, както правят Съветът и Комисията, че посочените в член 10, параграф 2 от Регламент 2019/1241 „други правни актове на Съюза“ включват по-специално регламентите на Съвета за определяне на възможностите за риболов, приети на основание член 43, параграф 3 ДФЕС.

82

Така, като е приел спорните разпоредби, Съветът е действал в пределите на правомощията си по член 43, параграф 3 ДФЕС и е спазил специфичната правна рамка, установена съгласно член 43, параграф 2 ДФЕС.

83

При тези условия доказателствата по представената на Съда преписка не позволяват да се приеме въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства, както се изисква от посочената в точка 61 от настоящото решение съдебна практика, че спорните разпоредби са опорочени от злоупотреба с власт, каквато твърди Парламентът.

84

Този извод не се обезсилва от довода на Парламента, че съдържащите се в спорните разпоредби мерки е трябвало да бъдат приети било като спешни мерки на Комисията или на държавите членки, целящи да отговорят на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морската екосистема по смисъла на членове 12 и 13 от Регламент № 1380/2013, или при липса на неотложност като делегирани актове на Комисията, тъй като член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент 2019/472 предвижда само тези две възможности.

85

Всъщност, от една страна, както се съгласява и Парламентът, с оглед на техния предмет и цел спорните разпоредби не представляват спешни мерки, целящи да отговорят на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси по смисъла на членове 12 и 13 от Регламент № 1380/2013. От друга страна, Съветът се е задействал и е приел спорните разпоредби за междинния период, през който Комисията все още не се е възползвала от другата възможност, изрично предвидена в член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент 2019/472, и не е приела един или няколко делегирани акта съгласно тези разпоредби.

86

Както правилно изтъква Комисията в писменото си становище при встъпване, предишните коригиращи мерки, съдържащи се в член 13 от Регламент 2020/123, са били предназначени да останат в сила само до 31 декември 2020 г. Също така в съответствие с член 54 от този регламент други предишни мерки, и по-специално забраната за риболов на някои уязвими видове, продължават да се прилагат mutatis mutandis през 2021 г. до влизането в сила на регламента, определящ възможностите за риболов за 2021 г., а именно Регламент 2021/92.

87

Освен това, що се отнася по-специално до членове 15—17 от Регламент 2021/92, както отбелязва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, като се има предвид, че усилията са съсредоточени върху сключването на споразумение между Съюза и Обединеното кралство относно приемането на технически мерки поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, никаква съвместна препоръка, както се изисква член 9, параграф 1 от Регламент 2019/472 и член 15, параграф 2 от Регламент 2019/1241, не е била представена достатъчно рано, за да може Комисията да приеме делегиран акт в началото на 2021 г. Това обстоятелство се потвърждава и от съображение 2 от Делегиран регламент 2021/2324, съгласно което, макар Кралство Белгия, Ирландия, Кралство Испания, Френската република и Кралство Нидерландия да са представили първа съвместна препоръка през май 2020 г., тези държави членки са представили преразгледана съвместна препоръка едва на 14 декември 2020 г.

88

Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 89 от заключението си, приемането на спорните разпоредби от Съвета е имало за цел да запълни празнота, която в противен случай е щяла да продължи през част от 2021 г., ако не и през цялата година.

89

Поради това първото основание следва да се отхвърли.

90

Парламентът поддържа, че като не е изпълнил процедурите, предвидени в основните регламенти за приемане на съдържащите се в спорните разпоредби мерки, Съветът не е изпълнил задължението си за лоялно сътрудничество по отношение на Парламента в нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС.

91

По-специално Парламентът изтъква, че Съветът е нарушил точка 2 от Междуинституционалното споразумение, която изрично предвижда задължението за лоялно сътрудничество в рамките на процедурите по подготовка и приемане на законодателни текстове и делегирани актове и която в съответствие с член 295 ДФЕС има обвързващ характер за страните, по-специално за Съвета и Парламента.

92

Приемането на технически мерки въз основа на член 43, параграф 3 ДФЕС вместо приемането на делегиран акт в съответствие с основните регламенти възпрепятствало Парламента да упражни своя контрол върху мерките, приети на основание член 290, параграф 2, буква б) ДФЕС, и по този начин лишило Парламента от всякаква роля в законодателния процес.

93

Освен това Парламентът подчертава, че Съветът не го е предупредил за намерението си да измени процедурата за целите на приемането на спорните разпоредби. Той припомня, че точка 25 от Междуинституционалното споразумение установява задължението за консултиране с другите институции относно промяна на правното основание, която може да промени значително разпределението на правомощията по отношение на приемането на даден акт в сравнение с предвиденото в правото на Съюза.

94

Съветът, подкрепян от Комисията, иска второто основание да бъде отхвърлено.

95

Съгласно член 13, параграф 2 ДЕС институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си. Това лоялно сътрудничество обаче трябва да се осъществява при спазване на рамките на правомощията, възложени с Договорите на всяка институция, така че задължението, произтичащо от тази разпоредба, не е от естество да измени посочените правомощия (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2015 г., Парламент/Съвет, C‑48/14, EU:C:2015:91, т. 57 и 58).

96

За да изтъкне в рамките на второто си основание, че Съветът е нарушил принципа на лоялно сътрудничество, като е приел спорните разпоредби, Парламентът се основава по същество на съображения, базирани на схващането, че Съветът е приел спорните разпоредби, като е нарушил основните регламенти и оттам, като е превишил правомощията си, предоставени му от Договорите.

97

От точки 82 и 83 от настоящото решение обаче следва, че като е приел спорните разпоредби, Съветът е действал в пределите на правомощията, които черпи от член 43, параграф 3 ДФЕС, и не е извършил злоупотреба с власт.

98

От това следва, че Парламентът няма основание да твърди, че Съветът е нарушил принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 13, параграф 2 ДЕС.

99

Този извод не се обезсилва от доводите на Парламента, изведени от точка 25 от Междуинституционалното споразумение, тъй като, както правилно изтъква Съветът, Регламент 2021/92 е приет на същото правно основание като предложеното от Комисията, а именно член 43, параграф 3 ДФЕС, така че не е имало промяна на правното основание по смисъла на точка 25.

100

Ето защо второто основание трябва да се отхвърли.

101

Тъй като нито едно от основанията на жалбата не е уважено, тя трябва да се отхвърли в нейната цялост.

102

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е направил искане за осъждането на Парламента и последният е загубил делото, Парламентът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

103

В съответствие с член 140, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: