Дело C‑100/21

срещу

Mercedes-Benz Group AG, по-рано Daimler AG

(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Ravensburg)

Решение на Съда (голям състав) от 21 март 2023 година

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Одобряване на моторните превозни средства — Директива 2007/46/ЕО — Член 18, параграф 1 — Член 26, параграф 1 — Член 46 — Регламент (ЕО) № 715/2007 — Член 5, параграф 2 — Моторни превозни средства — Дизелов двигател — Емисии на замърсители — Клапан за рециркулация на отработилите газове (клапан EGR) — Намаляване на емисиите на азотни оксиди (NOx), ограничено чрез „температурен прозорец“ — Измервателно-коригиращо устройство — Защита на интересите на отделния купувач на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство — Право на обезщетение за вреди, основано на деликтната отговорност на производителя на това превозно средство — Начин за изчисляване на обезщетението за вреди — Принцип на ефективност — Член 267 ДФЕС — Допустимост — Сезиране на Съда от едноличен състав“

Сближаване на законодателствата — Моторни превозни средства — Емисии от леки превозни средства за превоз на пътници и товари — Регламент № 715/2007 — Измервателно-коригиращо устройство — Понятие — Устройство, което в зависимост от външната температура и от надморската височина намалява ефективността на системата за рециркулация на замърсяващите газове на съответните превозни средства при нормална работа и използване на превозното средство — Включване

(член 3, точка 10, член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Регламент № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 58)
Сближаване на законодателствата — Моторни превозни средства — Емисии от леки превозни средства за превоз на пътници и товари — Директива 2007/46 — Регламент № 715/2007 — Задължения на производителите във връзка с типовото одобрение — Забрана за използване на измервателно-коригиращи устройства, намаляващи ефективността на системите за контрол на емисиите — Изключения — Предпазване на двигателя от повреда или авария и осигуряване на безопасно управление на превозното средство — Обхват — Устройство, което в зависимост от външната температура и от надморската височина намалява ефективността на системата за рециркулация на замърсяващите газове на съответните превозни средства при нормална работа и използване на превозното средство — Изключване

(член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 60—66)
Сближаване на законодателствата — Моторни превозни средства — Емисии от леки превозни средства за превоз на пътници и товари — Директива 2007/46 — Регламент № 715/2007 — Защитавани интереси — Понятие — Частни интереси на купувача — Включване — Неизпълнение на задължението на производителите да пускат на пазара съответстващи на изискванията превозни средства — Право на обезщетение за причинените на купувача вреди — Правила за присъждането на това обезщетение —Спазване на принципа за ефективно и подходящо обезщетение за вреди и на забраната за неоснователно обогатяване

(член 5, параграф 2 и член 13, параграф 1 от Регламент № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 78—85, 88—96 и диспозитива)

Резюме

През 2014 г. QB купува от препродавач употребяван автомобил с марка „Mercedes-Benz“, модел C 220 CDI, оборудван с дизелов двигател от поколение Евро 5. Това превозно средство, пуснато на пазара от производителя на автомобили Mercedes-Benz Group AG (по-рано Daimler AG), е регистрирано за първи път през 2013 г. Въпросното превозно средство е оборудвано със софтуер за управление на двигателя, който при външни температури под определен праг намалява степента на рециркулация на отработилите газове, което води до увеличаване на емисиите на азотни оксиди (NOx). Рециркулацията съответно е напълно ефективна само ако външната температура не пада под този праг.

QB предявява пред Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия), запитващата юрисдикция, иск за обезщетение за вредите, които Mercedes-Benz Group му e причинило, оборудвайки процесното превозно средство с измервателно-коригиращи устройства, забранени по силата на Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства ( 1 ).

Следва да се припомни, че посоченият регламент има за цел да се осигури висока степен на защита на околната среда, и по-специално да се намалят значително емисиите на NOx от дизелови превозни средства, за да бъде подобрено качеството на въздуха и да бъдат спазвани граничните стойности за замърсяване ( 2 ). Съгласно този регламент „измервателно-коригиращо устройство“ е „което и да е устройство, реагиращо на температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя, предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър[,] целящ да активира, модулира, забави или дезактивира действието на която и да е част на система[та] за регулиране (контрол) на емисиите, който намалява нейната ефективност при условия, които могат да се очакват при нормална работа и използване на превозното средство“ ( 3 ). Освен това Директивата за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства ( 4 ), в приложимата ѝ към фактите по спора в главното производство редакция, съдържа административните разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства в рамките на приложното ѝ поле, както и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за тези превозни средства, с оглед улесняване на тяхната регистрация, продажба и пускане в действие в Съюза ( 5 ).

Съгласно действащото германско законодателство, за да упражни отделният купувач на автомобил, който не отговаря на правото на Съюза, правото на обезщетение, следва да е налице нарушение на закон, предназначен да защити другиго ( 6 ). Затова запитващата юрисдикция решава да се обърне към Съда с въпроса дали релевантните разпоредби, в случая, от Рамковата директива ( 7 ), от една страна, и от Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства ( 8 ), от друга, освен общи интереси, защитават и частните интереси на отделния купувач на моторно превозно средство спрямо производителя на същото, когато то е оборудвано със забранено с този регламент измервателно-коригиращо устройство. Освен това тя се пита дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при присъждането на обезщетение за вредите, причинени на купувача на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, не допуска ползите, извлечени от действителната употреба на това превозно средство, да се приспадат от възстановяваната покупна цена на посоченото превозно средство, а ако го допуска, да се тълкува в смисъл, че не позволява тези ползи да се изчисляват въз основа на цялата покупна цена на превозното средство.

Съдът, заседаващ в голям състав, внася важни уточнения по въпроса за правото на обезщетение на приобретателите на превозни средства, чиито двигатели са снабдени със забранено измервателно-коригиращо устройство, намаляващо ефективността на системата за контрол на замърсяващите емисии на NOx.

Съображения на Съда

Като начало Съдът отбелязва, че запитващата юрисдикция трябва, от една страна, да реши с оглед на практиката си евентуално дали софтуерът, с който е оборудвано закупеното от QB превозно средство, представлява „измервателно-коригиращо устройство“ по смисъла на Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства.

От друга страна, той припомня, че забраната за използване на измервателно-коригиращи устройства, намаляващи ефективността на системите за контрол на емисиите, има три изключения, от които единственото релевантно в случая се отнася до хипотезата, при която „необходимостта от такива устройства е оправдана за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство“ ( 9 ). За да бъде оправдано, измервателно-коригиращото устройство трябва да отговаря стриктно на необходимостта да се избегнат непосредствени рискове от повреда на двигателя, които са толкова сериозни, че при управлението на превозното средство, което е оборудвано с въпросното устройство, създават конкретна опасност. Освен това измервателно-коригиращо устройство, което при нормални условия на движение би трябвало да функционира през по-голямата част от годината, за да се предпази двигателят от повреда или авария и за да се гарантира безопасното управление на превозното средство, би било в явно противоречие с преследваната с този регламент цел за опазване на околната среда и съответно не би могло да бъде оправдано. И в това отношение задача на запитващата юрисдикция е да направи фактическите изводи, нужни за прилагането на тези условия.

Съдът постановява, на първо място, че тълкувани във връзка едни с други, релевантните разпоредби на Рамковата директива и на Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства, освен общи интереси, защитават и частните интереси на отделния купувач на моторно превозно средство спрямо производителя на същото, когато то е оборудвано със забранено съгласно разпоредбите на този регламент измервателно-коригиращо устройство.

Всъщност Съдът припомня, че забраната за използване на измервателно-коригиращи устройства, които намаляват ефективността на системите за контрол на емисиите, преследва обща цел, състояща се в това да се осигури висока степен на опазване на околната среда, и че именно в преследването на тази обща цел се вписва задължението на производителите да предоставят на купувачите и потребителите към момента, когато същите решават дали да извършат покупка, обективна и точна информация колко замърсяващи са съответните превозни средства. Освен това превозните средства, попадащи в приложното поле на Рамковата директива, трябва да бъдат предмет на типово одобрение, а това одобрение може да бъде предоставено само ако въпросният тип превозно средство отговаря на разпоредбите на Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства, и по-специално на отнасящите се до емисиите разпоредби.

Съдът обаче добавя, че съгласно Рамковата директива, освен че трябва да изпълняват тези изисквания, свързани с типовото одобрение на ЕО, производителите са длъжни да издават на отделния купувач на превозното средство сертификат за съответствие. По силата на тази рамкова директива сертификатът е задължителен за регистрацията и продажбата или пускането в действие на превозното средство. Освен това предвидените в Рамковата директива санкции трябва да гарантират, че купувачът на превозно средство притежава сертификат за съответствие, който му позволява да регистрира това превозно средство в която и да е държава членка, без да е необходимо да представя допълнителни технически документи. Този купувач съответно може с основание да очаква, че Регламентът за типовото одобрение на моторни превозни средства е спазен. Оттук Съдът стига до извода, че Рамковата директива, разглеждана във връзка с Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства, установява пряка връзка между производителя на автомобили и отделния купувач на моторно превозно средство, която да гарантира на последния, че това превозно средство е в съответствие с приложимото законодателство на Съюза.

В това отношение Съдът констатира, че не е изключено даден тип превозно средство, обхванато от типово одобрение на ЕО, което му позволява да бъде използвано за движение по пътищата, да може да бъде първоначално одобрено от одобряващия орган, без на същия да бъде разкрито наличието на софтуер като процесния. Рамковата директива урежда хипотезата, в която незаконността на дадено устройство на превозно средство, например от гледна точка на изискванията на Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства, става ясна едва след това типово одобрение. Следователно обстоятелството, че след типовото одобрение на ЕО в съответното превозно средство е установено наличието на забранено измервателно-коригиращо устройство, може да постави под въпрос валидността на това одобрение, а оттам и валидността на сертификата за съответствие, който трябва да удостоверява, че това превозно средство, принадлежащо към серията на одобрения тип, отговаря на всички регулаторни актове по времето на неговото производство. Наличието на забранено устройство може съответно да създаде несигурност относно възможността за регистрация, продажба или пускане в действие на въпросното превозно средство и в крайна сметка да нанесе вреди на купувача на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство.

На второ място, в отговор на въпроса дали по същество правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при присъждането на обезщетение за вредите, причинени на купувача на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, не допуска ползите, извлечени от действителната употреба на това превозно средство, да се приспадат от възстановяваната покупна цена на посоченото превозно средство, а ако го допуска, да се тълкува в смисъл, че не позволява тези ползи да се изчисляват въз основа на цялата покупна цена на превозното средство, Съдът постановява, че щом в правото на Съюза няма разпоредби в тази област, правилата за присъждането на обезщетение за вредите, действително причинени на купувача на превозно средство, оборудвано с такова устройство, следва да се определят от правото на съответната държава членка, като присъжданото обезщетение трябва да е подходящо предвид претърпените вреди.

Всъщност, от една страна, Съдът припомня тълкуването, до което е стигнал, а именно че Рамковата директива защитава частните интереси на отделния купувач на моторно превозно средство спрямо производителя на същото, когато то е оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, и че съответно този купувач има правото да изисква това превозно средство да не бъде оборудвано с такова устройство. От друга страна, той подчертава, че съгласно Рамковата директива и Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които да са приложими в случай на неспазване на разпоредбите на тези два акта. Следователно държавите членки са длъжни да предвидят, че купувачът на превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, има право да получи от производителя на това превозно средство обезщетение за вреди. Разбира се, задача на отделната държава членка е да определи правилата за присъждането на такова обезщетение. Съдът обаче уточнява, че не би било в съответствие с принципа на ефективност национално законодателство, което на практика прави невъзможно или прекомерно трудно за купувача на моторно превозно средство да получи подходящо обезщетение за вредите, причинени му поради нарушаването от страна на производителя на това превозно средство на забраната за използване на измервателно-коригиращи устройства. Предвид горното Съдът намира за уместно да припомни, че националните съдилища имат основание да следят за това защитата на гарантираните от правния ред на Съюза права да не води до неоснователно обогатяване. Запитващата юрисдикция съответно трябва да провери дали приспадането на ползите от действителната употреба на въпросното превозно средство осигурява на купувача подходящо обезщетение, ако се установи, че последният е претърпял вреда, свързана с монтирането в превозното му средство на забранено измервателно-коригиращо устройство.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1), и по-точно по силата на член 5, параграф 2 от него.

( 2 ) Съображения 1 и 6 от Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства.

( 3 ) Член 3, точка 10 от Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства.

( 4 ) Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1), изменена с Регламент (ЕО) № 385/2009 на Комисията от 7 май 2009 г. (ОВ L 118, 2009 г., стр. 13) (наричана по-нататък „Рамковата директива“).

( 5 ) Член 1 от Рамковата директива.

( 6 ) Член 823, параграф 2 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс).

( 7 ) А именно член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Рамковата директива.

( 8 ) А именно член 5, параграф 2, буква а) от Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства.

( 9 ) Изключението по член 5, параграф 2, буква а) от Регламента за типовото одобрение на моторни превозни средства.