–

за Ирландия, от M. Browne, A. Joyce и J. Quaney, в качеството на представители, подпомагани от M. Gráinne, BL,

–

за унгарското правителство, от Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll, C. Leeb и M. A. Posch, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Grünheid и I. Zaloguin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 ДЕС, член 21, параграф 1 и член 67, параграф 1 ДФЕС, член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 1, параграфи 2 и 3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по екстрадиране между държавите — членки на Европейския съюз, и Исландия и Норвегия (ОВ L 292, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 74), одобрено от името на Европейския съюз с Решение 2014/835/ЕС на Съвета от 27 ноември 2014 година за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата за предаване между държавите — членки на Европейския съюз, и Исландия и Норвегия (ОВ L 343, 2014 г., стр. 1), и влязло в сила на 1 ноември 2019 г. (наричано по-нататък „Споразумението относно процедурата по предаване“), и на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство за изпълнение в България на заповед за арест, издадена от Регионална прокуратура Хордалан (Норвегия) срещу КТ.

3

Преамбюлът на Споразумението относно процедурата по предаване гласи:

„Европейският съюз,

от една страна, и

Република Исландия

и

Кралство Норвегия,

от друга страна,

наричани по-долу „договарящи се страни“,

Като желаят да подобрят правното сътрудничество в областта на наказателното право между държавите — членки на Европейския съюз, и [Република] Исландия и [Кралство] Норвегия, без да се накърняват разпоредбите, защитаващи човешките свободи,

Като имат предвид, че установените взаимоотношения между договарящите се страни изискват тясно сътрудничество в борбата с престъпността,

Като изразяват взаимно доверие в структурата и функционирането на правните си системи, както и в способността на всички договарящи се страни да гарантират справедлив процес,

Като имат предвид, че [Република] Исландия и [Кралство] Норвегия са изразили своето желание да сключат споразумение, даващо им възможност да ускорят договореностите за предаване на заподозрени лица и осъдени с държавите — членки на Европейския съюз и да прилагат процедурата за екстрадиране с държавите членки,

[…]“.

4

Текстът на член 1, параграфи 1 и 3 от това споразумение е следният:

„1.   Договарящите се страни се задължават да усъвършенстват в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение процедурата по екстрадирането за целите на съдебното преследване или изпълнение на присъда между, от една страна, държавите членки и от друга страна, Кралство Норвегия и Република Исландия, като вземат предвид като минимум от критерии условията на Конвенцията от 27 септември 1996 г., отнасящи се до екстрадирането между държавите членки на Европейския съюз.

2.   Договарящите се страни се задължават в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение да гарантират, че системата за екстрадиране между, от една страна, държавите членки и от друга страна, Кралство Норвегия и Република Исландия се базира на механизъм за екстрадиране съгласно заповед за арест в съответствие с условията на настоящото споразумение.

3.   Настоящото споразумение не намалява задължението за уважаване на основните права и основните правни принципи, установени с [ЕКПЧ], или, при изпълнение от съдебен орган на държава членка, на принципите, посочени в член 6 [ЕС]“.

5

Съгласно член 2, параграф 5 от посоченото споразумение:

„Заповед за арест“ означава съдебно решение, издадено от държава, за да бъде арестувано и екстрадирано от друга държава издирвано лице с цел да се проведе наказателно преследване или да се изпълни присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“.

6

Членове 4—8 от същото споразумение предвиждат основанията за неизпълнение на заповед за арест, както и условията, от които може да зависи изпълнението на заповед за арест.

7

Член 4, точка 2 от Споразумението относно процедурата по предаване гласи:

„Държавите въвеждат задължение за изпълнителната съдебна власт да отказва изпълнение на заповед за арест в следните случаи:

[…]

[…]“.

8

Текстът на член 34, параграф 1 от това споразумение е следният:

„Без да се засяга тяхното прилагане в отношенията между държавите и трети държави, настоящото споразумение от момента на влизането си в сила заменя съответните разпоредби от следните конвенции, действащи в сферата на екстрадирането в отношенията между [Кралство] Норвегия и [Република] Исландия, от една страна, и държавите членки, от друга страна:

[…]“.

9

Съгласно член 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3, и поправка в OB L 205, 2019 г., стр. 34), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“):

„1.   Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ЕС]“.

10

Членове 3—5 от Рамково решение 2002/584 предвиждат случаите, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест, както и условията, от които може да зависи изпълнението на европейска заповед за арест.

11

Член 3, точка 2 от това рамково решение предвижда:

„Съдебният орган на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение (по-долу „изпълняващ съдебен орган“) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:

[…]

[…]“.

12

Член 31, параграф 1 от посоченото рамково решение гласи:

„Без да се засяга прилагането им в отношенията между държави членки и трети страни, от 1 януари 2004 г. настоящото рамково решение отменя в отношенията между държавите членки съответните разпоредби от следните конвенции, приложими в областта на екстрадицията:

[…]“.

13

Срещу KT, който пребивава в България с децата си, се провежда наказателно производство в Норвегия за извършени на нейна територия деяния, квалифицирани от органите, които провеждат производството, като измами, с които са причинени имуществени вреди на осигурителната система на Норвегия.

14

В рамките на това наказателно производство, на 26 юли 2018 г. компетентният норвежки орган издава заповед за арест срещу KT, която е разпространена чрез Шенгенската информационна система (ШИС).

15

На 25 ноември 2019 г. KT е задържан при влизането си в Полша въз основа на наличния в ШИС сигнал за арест.

16

На 27 ноември 2019 г. компетентният норвежки орган издава заповед за арест въз основа на Споразумението относно процедурата по предаване.

17

На 15 януари 2020 г. Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) отказва да изпълни тази заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от посоченото споразумение, като приема, че предаването на KT на норвежките органи би довело до нарушаване на член 8 от ЕКПЧ. Според този съд подобно предаване би довело до настаняване на децата в приемно семейство и до окончателна загуба на връзката с баща им. Посоченият съд приема също, че норвежките органи могат да използват други форми на съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с Република България в рамките на провежданото наказателно производство.

18

На 24 февруари 2020 г. Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава, Полша) оставя без разглеждане протеста, подаден от компетентната прокуратура.

19

На 10 март 2020 г. KT е задържан при влизането си на територията на България въз основа на все още наличния срещу него сигнал в ШИС за неговия арест.

20

На 12 март 2020 г. регионалната прокуратура на Хордалан, Согн ог Фьоране (Норвегия) издава нова заповед за арест срещу KT в рамките на същото наказателно производство и на същите основания като тези, на базата на които е издадена заповедта за арест от 27 ноември 2019 г.

21

На 16 март 2020 г. Софийска градска прокуратура (България) внася в Софийски градски съд (България), който е запитващата юрисдикция, искане за изпълнение на издадената на 12 март 2020 г. заповед за арест.

22

В този контекст, от една страна, тази юрисдикция си поставя въпроса дали е възможно да се издадат няколко заповеди за арест срещу едно и също лице в рамките на едно и също наказателно производство.

23

В това отношение тя посочва, че предвид сходствата, които могат да се установят между разпоредбите на Споразумението относно процедурата по предаване и съответните разпоредби на Рамково решение 2002/584, би могла да се разглежда възможността за прилагане по аналогия на решение от 25 юли 2018 г., AY (Заповед за арест — Свидетел) (C‑268/17, EU:C:2018:602), в което Съдът е отговорил утвърдително на този въпрос. Тя обаче отбелязва, че за разлика от делото, по което е постановено това решение, разглежданите в главното производство две заповеди за арест са издадени в рамките на една и съща фаза на съответното наказателно производство. Освен това посоченото споразумение не съдържало разпоредба, равнозначна на член 1, параграф 2 от това рамково решение, отнасяща се до задължението за изпълнение на европейските заповеди за арест.

24

От друга страна, тази юрисдикция иска да се установи евентуалното отражение на вече направен от юрисдикция на държава членка отказ да изпълни заповед за арест, издадена от Кралство Норвегия срещу същото лице, издирвано в рамките на същото наказателно производство.

25

Запитващата юрисдикция добавя, че здравословното състояние на KT е крехко и че е трябвало многократно да бъде настаняван в болнично заведение.

26

При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

Запитващата юрисдикция иска настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

28

С решение от 22 февруари 2021 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат Съдът реши да не уважи искането, тъй като не са изпълнени условията за неотложност, предвидени в член 107 от Процедурния правилник.

29

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 3 от Споразумението относно процедурата по предаване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение, след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице.

30

Най-напред следва да се припомни, че разпоредбите на Споразумението относно процедурата по предаване са много сходни на съответните разпоредби на Рамково решение 2002/584 (решение от 2 април 2020 г., Ruska Federacija,C‑897/19 PPU, EU:C:2020:262, т. 74).

31

В този контекст следва да се отбележи, че нито една разпоредба от това споразумение не изключва издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу дадено лице, включително когато е отказано изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице.

32

Освен това от член 1, параграфи 1 и 2 от посоченото споразумение с оглед на неговия преамбюл е видно, че то има за цел да подобри съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки, от една страна, и Кралство Норвегия и Република Исландия, от друга страна, посредством механизъм за предаване, основан на тясно сътрудничество между тези държави и на изразеното от тях взаимно доверие в структурата и функционирането на съответните им правни системи, както и в способността им да гарантират справедлив съдебен процес.

33

Впрочем член 34, параграф 1 от Споразумението относно процедурата по предаване предвижда, подобно на член 31, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, че това споразумение заменя съответните разпоредби от изброените в него конвенции, сред които по-специално е Европейската конвенция за екстрадиране, подписана в Париж на 13 декември 1957 г., в отношенията между държавите членки, от една страна, и Кралство Норвегия и Република Исландия, от друга страна.

34

При това положение, по подобие на това рамково решение, предвидената в посоченото споразумение система за предаване има за цел чрез въвеждането на опростена и по-ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в извършването на нарушения на наказателното право лица, да улесни и ускори съдебното сътрудничество между държавите — страни по същото споразумение, както и да се бори срещу безнаказаността на издирваното лице, което се намира на територия, различна от тази, на която се твърди, че то е извършило правонарушение.

35

Същевременно една систематична забрана за издаващия орган на държава — страна по Споразумението относно процедурата по предаване, да издаде нова заповед за арест при отказ да бъде изпълнена първа заповед за арест от друга държава — страна по това споразумение, би накърнила ефективността на системата за предаване, въведена с посоченото споразумение, и би създала опасност от безнаказаност на лицата, които се укриват от правосъдието.

36

По този начин такова издаване може да се окаже необходимо, по-специално след като обстоятелствата, които са попречили на изпълнението на предходна заповед за арест, са били отстранени или когато решението за отказ да бъде изпълнена тази заповед за арест не е било в съответствие със Споразумението относно процедурата по предаване, за да се проведе докрай процедурата по предаване на издирвано лице и така да се благоприятства осъществяването на целта за борба срещу безнаказаността, преследвана с това споразумение (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 141).

37

За разлика от това следва да се отбележи, на първо място, че член 1, параграф 3 от посоченото споразумение предвижда, че то не може да доведе до изменение на задължението за зачитане на основните права и основните правни принципи, прогласени в ЕКПЧ, или, при изпълнение от съдебен орган на държава членка, на принципите, посочени в член 6 ДЕС, който се отнася по-специално до основните права, закрепени в Хартата.

38

Следователно наличието на опасност от нарушаване на основните права, прогласени в Хартата, може да позволи на издаващия съдебен орган по изключение и след подходяща проверка, да не изпълни заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Споразумението относно процедурата по предаване (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 72).

39

При това положение не е съвместимо с принципите на взаимно доверие и тясно сътрудничество в борбата с престъпността, припомнени в точка 32 от настоящото решение, да се издаде заповед за арест, чието изпълнение би довело до нарушение на Хартата, и която заповед при условията, изложени в предходната точка, изпълняващият съдебен орган би трябвало откаже да изпълни (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 142).

40

Следователно издаващ съдебен орган не може, при липса на промяна в обстоятелствата, да издаде срещу дадено лице нова заповед за арест, след като изпълняващ съдебен орган е отказал да изпълни предходна заповед за арест, издадена за това лице, в съответствие с изискванията на член 1, параграф 3 от Споразумението относно процедурата по предаване (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 143).

41

На второ място, при положение че издаването на заповед за арест може да доведе до задържането на посоченото в нея лице, и следователно да накърни личната му свобода, съдебният орган, който възнамерява да издаде заповед за арест, трябва с оглед на особеностите на случая да извърши преценка по въпроса за пропорционалността на посоченото издаване (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 144).

42

При извършването на такава преценка именно този съдебен орган трябва да вземе предвид естеството и тежестта на правонарушението, за което е преследвано издирваното лице, последиците за това лице от по-рано издадените срещу него заповеди за арест или пък перспективите за изпълнение на евентуална нова заповед за арест (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 145).

43

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 3 от Споразумението относно процедурата по предаване трябва да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение, след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице, доколкото изпълнението на новата заповед за арест не би довело до нарушение на тази разпоредба и издаването на тази последна заповед има пропорционален характер.

44

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Споразумението относно процедурата по предаване, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат изпълнението на заповед за арест от държава членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния.

45

В това отношение следва да се отбележи, че несъмнено Споразумението относно процедурата по предаване не съдържа разпоредба, равнозначна на член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, отнасяща се до задължението за изпълнение на европейските заповеди за арест.

46

Ето защо, както бе отбелязано в точки 32—34 от настоящото решение, предвидената в това споразумение система за предаване, по подобие на това рамково решение, има за цел чрез въвеждането на опростена и по-ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в извършването на нарушения на наказателното право лица, да улесни и ускори съдебното сътрудничество между, от една страна, държавите членки, и от друга, Република Исландия и Кралство Норвегия, както и да се бори срещу безнаказаността на издирваното лице, което се намира на територия, различна от тази, на която се твърди, че е извършило правонарушение.

47

Освен това посоченото споразумение е структурирано по същия начин като Рамковото решение и в членове 4—8 от него са изброени основанията за неизпълнение на заповед за арест, както и условията, от които може да зависи изпълнението на заповед за арест, по подобие на предвиденото в членове 3—5 от същото рамково решение.

48

От това следва, че въпреки липсата на изрична разпоредба в този смисъл в Споразумението относно процедурата по предаване държавите — страни по това споразумение, по принцип са длъжни да изпълнят заповед за арест, издадена от друга държава — страна по посоченото споразумение, и могат да откажат да изпълнят такава заповед само на основания, произтичащи от същото споразумение.

49

По-специално, както бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, наличието на опасност от нарушаване на основните права, прогласени в Хартата, може да позволи на издаващия съдебен орган по изключение и след подходяща проверка, да не изпълни заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Споразумението относно процедурата по предаване.

50

В това отношение от практиката на Съда следва, че когато са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че ако бъде предадено на издаващата държава, издирваното лице ще бъде изложено на риск от значително намаляване на очакваната продължителност на живота му или от тежко, бързо и необратимо влошаване на здравословното му състояние, следва да се вземе предвид и тази разпоредба (вж. по аналогия решение от 18 април 2023 г., E.D.L. (Основание за отказ поради заболяване), C‑699/21, EU:C:2023:295, т. 42, 50 и 52).

51

За разлика от това нито една разпоредба от Споразумението относно процедурата по предаване не предвижда възможност да се откаже изпълнението на заповед за арест, когато изпълнението на първа заповед за арест срещу същото лице и за същите деяния е било отказано от държава — страна по това споразумение.

52

Ето защо се налага изводът, че решението на изпълняващ орган да откаже да изпълни заповед за арест не може да се приравни на „окончателно осъждане“ по смисъла на член 4, точка 2 от посоченото споразумение, който единствен може да възпрепятства да се проведе наказателно производство за същите деяния срещу това лице в издаващата държава или да се образува такова производство във всяка друга държава.

53

В това отношение следва да се припомни, че издирваното лице се смята за лице, което е окончателно осъдено за същите деяния по смисъла на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, който по същество съответства на член 4, точка 2 от същото споразумение, когато е водено наказателно производство и с него окончателно са изчерпани възможностите за наказателно преследване или когато съдебните органи на държава членка са приели решение, с което обвиняемият окончателно е оправдан във връзка със съответните деяния (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2010 г., Mantello, C‑261/09, EU:C:2010:683, т. 45).

54

Разглеждането на искане за предаване обаче не предполага образуване на наказателно производство от изпълняващата държава срещу лицето, чието предаване се иска, и не обхваща преценка по съществото на делото.

55

При тези условия, въпреки че наличието на решение на изпълняващия орган на държава членка да откаже да изпълни заповед за арест, издадена от Република Исландия или от Кралство Норвегия на основание член 1, параграф 3 от Споразумението относно процедурата по предаване, несъмнено трябва да подтикне към бдителност изпълняващия орган на друга държава членка, сезиран с нова заповед за арест, издадена от тази държава срещу същото лице за същите деяния, това обстоятелство не може да освободи изпълняващия орган на втората държава членка от задължението му да разгледа искането за предаване и да приеме решение относно изпълнението на заповедта за арест.

56

Различен извод не може да се направи от член 21, параграф 1 ДФЕС или от член 67, параграф 1 ДФЕС, нито от член 6 или член 45, параграф 1 от Хартата.

57

Всъщност от член 2, параграф 5 от Споразумението относно процедурата по предаване е видно, че понятието „заповед за арест“ по смисъла на това споразумение е дефинирано като съдебно решение, издадено от държава — страна по посоченото споразумение, за да бъде задържано и предадено от друга държава — страна по същото споразумение, издирвано лице с цел да се проведе наказателно преследване или да се изпълни присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

58

От това следва, че целта на механизма за предаване, предвиден в Споразумението относно процедурата по предаване, е да бъде възможно задържането и предаването на издирвано лице, така че извършеното престъпление да не остане ненаказано и това лице да бъде преследвано или да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода (вж. по аналогия решение от 30 юни 2022 г., Специализирана прокуратура (Информация относно национален акт за задържане), C‑105/21, EU:C:2022:511, т. 74).

59

При това положение задържането на лицето, чието предаване се иска с издаването на заповед за арест, е неразделна част от предвидената в това споразумение система за предаване.

60

Все пак, макар такова временно задържане да представлява ограничение на правото на издирваното лице на свободно движение, както и на правото му на свобода и сигурност, временното задържане трябва да се счита за оправдано от легитимната цел да се избегне опасността това лице да остане ненаказано — цел, която се вписва в контекста на пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора и което е предвидено в член 3, параграф 2 ДЕС (вж. по аналогия решение от 12 май 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Червена бюлетина на Интерпол), C‑505/19, EU:C:2021:376, т. 86).

61

Предвид всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че Споразумението относно процедурата по предаване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на заповед за арест от държава членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: