1

С жалбата си Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) иска да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER (T‑735/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:542), с което той отменя решение A-001—2018 на апелативния съвет на ACER (наричан по-нататък „апелативният съвет“) от 17 октомври 2018 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което е потвърдено решение № 05/2018 на ACER от 19 юни 2018 г. за отхвърляне на искането за освобождаване на междусистемен електропровод, свързващ британската и френската електропреносна система (наричано по-нататък „решение № 05/2018“).

2

С насрещната си жалба Aquind Ltd иска обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

3

Съображение 19 от Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 2009 г., стр. 1), който е в сила до 3 юли 2019 г., гласи:

„С цел съкращаване на процедурата, когато [ACER] има правомощия да взема решения, на заинтересованите страни следва да се предостави право на обжалване пред Апелативен съвет, който следва да бъде част от [ACER], но да бъде независим както от нейната административна, така и от нейната регулаторна структура. В интерес на приемствеността при назначаването или подновяването на членовете на Апелативния съвет следва да се дава възможност за частично подновяване на членовете на Апелативния съвет. Решенията на Апелативния съвет може да бъдат обжалвани пред Съда на Европейските общности“.

4

Член 3 от Регламент № 713/2009, озаглавен „Състав“, гласи:

„[ACER] се състои от:

[…]

г) Апелативен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 19“.

5

Член 18 от този регламент, озаглавен „Апелативен съвет“, предвижда в параграф 1:

„Апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, избрани измежду настоящи и бивши висши служители на националните регулаторни органи, органите по конкуренция или други национални или общностни институции, които имат съответен опит в енергийния сектор. Апелативният съвет избира свой председател. Решенията на Апелативния съвет се приемат с квалифицирано мнозинство от поне четирима от неговите шестима членове. Апелативният съвет се свиква, когато е необходимо“.

6

Член 19 от посочения регламент, озаглавен „Жалби“, предвижда:

„1.   Всяко физическо или юридическо лице, включително националните регулаторни органи, може да обжалва решение, посочено в членове 7, 8 или 9, на което то е адресат, както и всяко решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, го засяга пряко и лично.

2.   Жалбата, заедно с изложението на основанията за нея, се подава писмено в [ACER] в срок от два месеца от деня на уведомяване за взетото решение на въпросното лице или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението от [ACER]. Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от два месеца от подаването на жалбата.

[…]

4.   Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна. Той приканва толкова често, колкото е необходимо, страните в производството по обжалване да представят в определен срок забележки по направените от него уведомления или по съобщения от другите страни в процедурата по обжалване. Страните в производството по обжалване имат право на устни изказвания.

5.   В съответствие с настоящия член Апелативният съвет може да упражнява всяко от правомощията, които са от компетентността на [ACER] или да отнесе случая до компетентния орган на [ACER]. Последната е обвързана от решението на Апелативния съвет.

6.   Апелативният съвет приема и публикува свой процедурен правилник.

[…]“.

7

Член 20 от същия регламент, озаглавен „Искове пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности“, гласи:

„1.   Решение, което е взето от Апелативния съвет или — когато той няма право да се произнася — от [ACER], може да бъде оспорено пред Първоинстанционния съд или пред Съда на Европейските общности в съответствие с член 230 от Договора [за ЕО].

2.   Ако [ACER] не съумее да вземе решение, може да бъде заведен иск за бездействие пред Първоинстанционния съд или Съда на Европейските общности, в съответствие с член 232 от Договора [за ЕО].

3.   [ACER] се задължава да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Първоинстанционния съд или Съда на Европейските общности“.

8

Регламент № 713/2009 е отменен с Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22). Член 28, параграф 2 от последния регламент предвижда, че апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от четири месеца от подаването на жалбата.

9

Обстоятелствата по спора са изложени от Общия съд в точки 1—13 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

10

На 17 май 2017 г. Aquind, организатор на проект за междусистемен електропровод, свързващ британската и френската електропреносна система, подава искане на основание член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15), за да бъде освободен за проекта за междусистемен електропровод.

11

Искане е подадено до френските регулаторни органи и до тези на Обединеното кралство, а именно съответно Commission de régulation de l’énergie (CRE) и Office of Gas and Electricity Markets Authority (OFGEM), които, след като не постигат съгласие по въпросното искане, го изпращат на ACER в съответствие с член 17, параграф 5 от Регламент № 714/2009, за да може самата тя да вземе решение.

12

С решение № 05/2018 ACER отхвърля искането на Aquind, с мотива че едно от необходимите условия за получаването на такава освобождаване не е изпълнено, в случая посоченото в член 17, параграф 1, буква б) от този регламент, изискващ степента на риск, свързан с инвестициите, да е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено освобождаването.

13

На 17 август 2018 г. Aquind обжалва това решение пред апелативния съвет, който го потвърждава със спорното решение.

14

На 14 декември 2018 г. Aquind подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение, по-специално с мотива, че апелативният съвет неправилно е приел, че може да ограничи контрола си до явните грешки в преценката, и че Aquind е трябвало най-напред да поиска и получи решение за трансгранично разпределяне на разходите съгласно член 12 от Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 2013 г., стр. 39), преди да може да бъде взето решение по силата на член 17 от Регламент № 714/2009.

15

С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя решението на апелативния съвет, след като уважава деветото основание от жалбата на Aquind, изведено от недостатъчна проверка на решение № 05/2018 от апелативния съвет, а за изчерпателност, след като уважава и четвъртото основание от тази жалба, изведено от неправилно тълкуване на съществуващата връзка между член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009 и член 12 от Регламент № 347/2013. В резултат на това Общият съд отменя спорното решение и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

16

В подкрепа на деветото си основание Aquind по същество обвинява апелативния съвет, че когато разглеждал жалбата му, ограничил контрола си само до това дали е налице явна грешка в преценката, допусната от ACER при приемането на решение № 05/2018. Подобен ограничен контрол всъщност противоречал на член 19, параграф 5 от Регламент № 713/2009.

17

Като се основава на мотиви в четири отделни части, в точки 50—71 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, както поддържа Aquind с деветото си основание, че ограничаването от страна на апелативния съвет на интензивността на контрола му върху решението на ACER относно искане за освобождаване по член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009, е неправилно от правна страна.

18

На първо място, в точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че създаването на апелативния съвет отговаря на волята на законодателя на Европейския съюз да предвиди механизъм за обжалване в рамките на агенциите на Съюза, когато им е поверена значителна власт да вземат решения по сложни технически или научни въпроси, засягащи пряко правното положение на съответните страни. Системата на апелативни органи била подходящо средство за защита на правата на тези страни в контекст, в който контролът на съда на Съюза следва да се сведе до проверка дали упражняването на широкото право на преценка на сложни фактически обстоятелства от научно, техническо и икономическо естество, с което разполагат агенциите, не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт.

19

На второ място, в точки 52—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда разпоредбите, които се отнасят до организацията и правомощията на апелативния съвет, за да констатира в края на този анализ, че този орган по обжалване не е създаден, за да извършва ограничен контрол по отношение на сложни преценки от техническо и икономическо естество.

20

Първо, в точка 53 от обжалваното съдебно решение, отнасяща се до състава на апелативния съвет, Общият съд подчертава, че член 18, параграф 1 от Регламент № 713/2009 предвижда, че апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, избрани измежду настоящи и бивши висши служители на националните регулаторни органи, органите по конкуренция или други национални институции или такива на Съюза, „които имат съответен опит в енергийния сектор“. Така намерението на законодателя на Съюза било да снабди апелативния съвет с необходимата експертиза, за да може самият той да извършва преценки на свързани с енергетиката сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество. Общият съд отбелязва, че такава е била и целта, преследвана при създаването на други агенции на Съюза, като Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) или Европейската агенция по химикали (ECHA), в чиито апелативни състави влизат експерти с квалификация, която отговаря на спецификата на съответните области.

21

Второ, що се отнася до правомощията, предоставени на апелативния съвет, в точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че както са описани в член 19, параграф 5 от Регламент № 713/2009, те също са в смисъл на контрол върху сложни фактически и икономически обстоятелства, доколкото по силата на тази разпоредба апелативният съвет може или да упражнява същите правомощия като предоставените на ACER, или да отнесе случая до компетентния орган на тази агенция, която е обвързана от решението на апелативния съвет. Тази разпоредба му предоставяла следователно дискреционна власт, при упражняването на която той следва да провери дали доказателствата, с които разполага, след като разгледа жалбата, му позволяват да приеме свое собствено решение.

22

В точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че апелативният съвет разполага не само с всички правомощия, които има самата ACER, но и че ако реши да отнесе случая, той може да определи насоката на взетите от агенцията решения, доколкото тя е обвързана от мотивите на апелативния съвет.

23

Освен това според Общия съд от член 19, параграф 1 от Регламент № 713/2009 следва, че за разлика от съда на Съюза, апелативният съвет е компетентен в рамките на контрол за целесъобразност да отмени или замени решенията на ACER само въз основа на технически и икономически съображения.

24

Трето, в точки 57 и 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че що се отнася до исканията за освобождаване по член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009, пред Общия съд могат да бъдат обжалвани само решенията на апелативния съвет, приети на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 713/2009 и на член 17, параграф 5 от Регламент № 714/2009. Ако апелативният съвет можел да упражнява само ограничен контрол по отношение на сложни преценки от техническо и икономическо естество, които се съдържат в решенията на ACER, това означавало, че Общият съд ще упражнява ограничен контрол върху решение, което от своя страна е резултат на ограничен контрол.

25

Подобна система обаче не предлагала гаранциите за ефективна съдебна защита, от която би трябвало да се ползват предприятията, чието искане за освобождаване е отхвърлено.

26

На трето място, в точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че организационни и процедурни правила, приети от ACER по силата на член 19, параграф 6 от Регламент № 713/2009, възлагат на апелативния съвет задачата да упражнява контрол върху решението на ACER с интензивност, която не може да бъде сведена до тази на ограничения контрол.

27

Така в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че решението № 1—2011 на апелативния съвет от 1 декември 2011 г. за установяване на организационни и процедурни правила на апелативния съвет, е изменено на 5 октомври 2019 г., по силата на което изменение апелативният съвет е ограничил правомощията си. В редакцията, която е в сила към момента на приемане на спорното решение, от член 20 от това решение, озаглавен „Компетентност“, изрично следва, че апелативният съвет може да упражнява всички правомощия, които са от компетентността на ACER. Общият съд приема, че с приемането на тази разпоредба апелативният съвет е въвел в своите организационни и процедурни правила възложеното му с член 19, параграф 5 от Регламент № 713/2009 правомощие за контрол, и че изменението на тази разпоредба, с което апелативният съвет е ограничил правомощията си, все още не е било приложимо към момента на приемане на спорното решение.

28

На четвърто място, в точки 61—68 от обжалваното съдебно решение по същество Общият съд приема, че принципът на ограничения контрол на съда на Съюза върху сложните преценки от техническо, научно и икономическо естество, не следва да се прилага към контрола, извършван от апелативните органи на агенциите на Съюза. Що се отнася до апелативния съвет на ECHA, вече било постановено, че извършваният от него контрол върху научните оценки, съдържащи се в решение на ECHA, не се ограничава до проверка налице ли са явни грешки, а напротив, поради правната и научна компетентност на неговите членове посоченият съвет трябва да провери дали изтъкнатите от жалбоподателя доводи са в състояние да докажат, че съображенията, на които се основава това решение на ECHA, са опорочени от грешки.

29

В точки 62—68 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тази съдебна практика е напълно приложима към апелативния съвет. Всъщност съставът и правомощията на апелативния съвет на ECHA били сравними с тези на апелативния съвет.

30

Въз основа на всички тези мотиви в точки 69—71 от обжалваното съдебно решение Общият съд решава, че осъществяваният от апелативния съвет контрол върху сложните преценки от техническо и икономическо естество, съдържащи се в решение на ACER относно искане за освобождаване на основание член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009, не може да се сведе до ограничения контрол за явна грешка в преценката. При това положение апелативният съвет допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 52 от спорното решение е приел, че що се отнася до преценките с технически или сложен характер, може да упражнява ограничен контроли и по този начин да определи само дали ACER е допуснала явна грешка в преценката на условията, предвидени в тази разпоредба.

31

След като в точки 72—89 от обжалваното съдебно решение разглежда и отхвърля различните доводи, изтъкнати от ACER в подкрепа на обратното становище, в точка 90 от това решение Общият съд уважава деветото основание, изтъкнато от Aquind в подкрепа на жалбата му за отмяна.

32

Накрая, в точки 92—113 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и уважава по същество четвъртото основание от тази жалба, изведено от неправилно тълкуване на съществуващата връзка между член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009 и член 12 от Регламент № 347/2013 и следователно на възможността проектът да се ползва от процедура за трансгранично разпределяне на разходите, както и неотчитане на свързаните с тази процедура рискове.

33

В точка 91 от това решение обаче Общият съд уточнява, че тази проверка е мотивирана единствено по причини, свързани с доброто правораздаване.

34

С жалбата си ACER иска от Съда:

35

Aquind иска от Съда:

36

С насрещната си жалба Aquind иска от Съда, в случай че уважи главната жалба:

37

С писмения си отговор ACER иска от Съда:

38

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания. С първото си основание той поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до интензивността на контрола, който трябва да бъде упражнен от апелативния съвет с оглед на сложните преценки от техническо и икономическо естество, направени от ACER при разглеждането на искане за освобождаване по член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009.

39

С второто си основание ACER изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 относно връзката между режима на освобождаване и регулирания режим.

40

С първото си основание ACER твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, противно на приетото от апелативния състав в точки 51 и 52 от спорното решение, че упражняваният от този съвет контрол върху сложните преценки от техническо и икономическо естество, свързани с искане за освобождаване по член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009, не може да се ограничи до проверката дали ACER е допуснала явна грешка в преценката, като се има предвид, че тази агенция трябва да има определена свобода на преценка към момента на вземането на решение за допускане на освобождаване. Според ACER по този начин Общият съд е нарушил целта, преследвана от законодателя на Съюза, създавайки апелативния съвет, и контекста, в който се осъществява упражняваният от него контрол.

41

При условията на евентуалност ACER поддържа, че при всички положения в случая апелативният съвет не е пропуснал да упражни контрол върху сложните преценки от техническо и икономическо естество, направени от тази агенция в рамките на проверката ѝ, довела до приемането на решение № 05/2018.

42

ACER изтъква, че не всички независими органи за обжалване на различните агенции на Съюза са призвани да упражняват контрола си върху сложните преценки от техническо и икономическо естество със същата интензивност като контрола, осъществяван от агенцията, към която те принадлежат. Така, що се отнася до апелативния съвет, той бил свободен да не разглежда случая в такива подробности, както би направила ACER.

43

Що се отнася по-специално до преценките, включващи сложни икономически и технически въпроси, апелативният съвет упражнявал контрол, който, макар и значителен, се ограничавал до допуснатите от ACER явни грешки. В този смисъл апелативният съвет проверявал не само истинността на представените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени сложно положение, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи от страна на ACER.

44

Като се има предвид, че Регламент № 713/2009 не съдържал изрично описание на степента на интензивност на контрола, който апелативният съвет е длъжен да упражни, за да се определи това равнище, следвало да се вземе предвид целта на производството по обжалване и контекстът, в който се осъществява контролът.

45

Според ACER, що се отнася до целта, преследвана със създаването на апелативния съвет, в точка 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че от член 18, параграф 1 от Регламент № 713/2009 следва, че законодателят на Съюза е възнамерявал да снабди този съвет с необходимата експертиза, за да може самият той да извършва преценки на свързани с енергетиката сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество, подобно на апелативния съвет на ECHA. Напротив, от съображение 19 от Регламент № 713/2009 следвало, че тази цел била заинтересованите страни да разполагат с много бързо и опростено право на обжалване пред апелативния съвет. Тази цел се потвърждавала от факта, че апелативният съвет е длъжен да се произнесе в срок от два месеца от сезирането му.

46

Що се отнася до контекста на контрола, ACER поддържа, че в точки 52—82 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че разпоредбите относно организацията и правомощията на апелативния съвет подкрепят извода, че интензивността на контрола му върху сложни преценки от техническо и икономическо естество не може да се ограничи до явна грешка в преценката. Организацията на апелативния съвет — по-специално изборът на неговите членове, които, противно на приетото от Общия съд в точки 53, 65 и 69 от обжалваното съдебно решение, не трябвало, за разлика от членовете на апелативния съвет на ECHA, задължително да притежават необходимата експертиза, за да извършват сами сложни преценки от техническо естество — изключително кратката продължителност на производството по обжалване от два месеца, ограничените ресурси, с които разполагали тези членове, и целта за опростяване на процедурата по обжалване също трябвало да доведат до извод в обратния смисъл. От членовете на апелативния съвет не може да се очаква сами да извършват преценки от техническо и икономическо естество, без каквато и да било подкрепа, в изключително краткия двумесечен срок, с който разполагат.

47

Що се отнася до правомощията на апелативния съвет, ACER поддържа, че в точки 54, 55, 59 и 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно се е основал на член 19, параграф 5 от Регламент № 713/2009, според който апелативният съвет „може […] да упражнява всяко от правомощията, които са от компетентността на [ACER], или да отнесе случая до компетентния орган на [ACER] за по-нататъшни действия, [като този орган] е обвързан[…] от решението на апелативния съвет“, за да постанови, че този съвет трябва да упражнява пълен контрол върху всички грешки, с които биха били опорочени сложните преценки от техническо и икономическо естество, включени в решението на ACER. Всъщност, както следвало от практиката на Общия съд, подобна разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че определя интензивността на контрола, който трябва да упражнява апелативният съвет.

48

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и в точка 56 от обжалваното съдебно решение, като приел, че от член 19, параграф 1 от Регламент № 713/2009 следва, че за разлика от съда на Съюза, апелативният съвет е компетентен в рамките на контрол за целесъобразност да отмени или замени решенията на ACER само въз основа на технически и икономически съображения. Тази разпоредба, която далеч не обосновава упражняването на пълен контрол от страна на апелативния съвет, предвижда според жалбоподателя единствено възможността решенията на ACER да бъдат отменени и заменени с решенията на апелативния съвет или случаят да бъде отнесен до ACER, но не посочвала нищо относно интензивността на контрола, който трябва да бъде упражняван от апелативния съвет.

49

Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точка 56 от обжалваното съдебно решение, тъй като се позовавал на член 19, параграф 1 от Регламент № 713/2009, който определя лицата, които могат да подадат жалба пред апелативния съвет, при положение че този член също не засягал интензивността на този контрол. Също така, противно на приетото от Общия съд в точки 57, 58 и 70 от обжалваното съдебно решение, от член 20 от Регламент № 713/2009 не може да се направи извод, че апелативният съвет трябва да извърши пълен контрол върху сложните преценки от техническо и икономическо естество. Всъщност Общият съд можел винаги да упражни пълен съдебен контрол върху решенията на апелативния съвет, дори ако тези решения произтичат са резултат на ограничен контрол, извършен от този съвет.

50

Накратко, Общият съд неправомерно пренебрегнал преследваната цел и контекста на производството по обжалване пред апелативния съвет, така както са посочени в Регламент № 713/2009, и следователно нарушил принципите на разделение на правомощията, що се отнася до избора, направен от законодателя на Съюза в качеството му на законодател и на бюджетен орган. Освен това направеното от Общия съд сравнение с апелативния съвет на ECHA също било погрешно от правна гледна точка.

51

При условията на евентуалност ACER поддържа, че във всеки случай, дори апелативният съвет да трябва да упражнява пълен контрол върху решенията на тази агенция, доколкото те съдържат сложни преценки от техническо и икономическо естество, в точки 83—90 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че в случая апелативният съвет не е извършил такъв пълен контрол в случая.

52

Aquind смята, че първото основание за обжалване трябва да се отхвърли и че Общият съд правилно е приел, че апелативният съвет е бил длъжен да упражни пълен контрол върху решение № 05/2018, който не се свежда до явна грешка в преценката.

53

С първото си основание по същество ACER поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до интензивността на контрола, който трябва да бъде упражнен от апелативния съвет върху решенията на ACER в съответствие с разпоредбите на Регламент № 713/2009 относно определянето на правомощията на въпросния апелативен съвет.

54

Според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 8 септември 2022 г., Ministerstvo životního prostředí (Папагали хиацинтов ара),C‑659/20, EU:C:2022:642, т. 37 и цитираната съдебна практика).

55

Първо, от текста на разпоредбите на членове 18 и 19 от Регламент № 713/2009 относно състава, организацията и правомощията на апелативния съвет не следва изрично, че контролът му върху решенията на ACER, включващи преценки по сложни икономически и технически въпроси, задължително се ограничава до това налице ли е явна грешка в преценката.

56

Второ, що се отнася до целите, преследвани със създаването на апелативния съвет, следва да се констатира, както прави генералният адвокат в точка 44 от заключението си, че това създаване се вписва в общ подход, възприет от законодателя на Съюза, целящ да снабди агенциите на Съюза с органи по обжалване, когато са им предоставени правомощия да вземат решения по сложни технически или научни въпроси, които могат да засегнат пряко правното положение на съответните страни.

57

В този смисъл, както правилно отбелязва Общият съд в точка 51 от обжалваното съдебно решение, тези органи по обжалване са подходящо средство за защита на правата на засегнатите страни в контекст, в който съгласно постоянната съдебна практика, след като органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално що се отнася до много сложни фактически обстоятелства от научен и технически характер, за да определят естеството и обхвата на приеманите от тях мерки, контролът на съда на Съюза трябва да се ограничава до проверката дали упражняването на това право е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт или още дали тези органи не са надхвърлили явно пределите на правото им на преценка (определение от 4 септември 2014 г., Rütgers Germany и др./ECHA, C‑290/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2174, т. 25 и цитираната съдебна практика).

58

Трето, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, макар тези различни органи по обжалване да имат известни различия по отношение на тяхната структура, функциониране и правомощия, те все пак имат някои общи характеристики.

59

Най-напред следва да се отбележи, че това са вътрешни за агенциите органи за преразглеждане по административен ред. Те се ползват с известна независимост, упражняват квазисъдебни функции в рамките на състезателни процедури и са съставени от юристи, както и от технически експерти, което повишава способността им да се произнасят по жалби срещу решения, които обикновено имат техническо съдържание в значителна степен. По-нататък, те могат да бъдат сезирани с жалби от адресатите на решенията на агенциите, от които са част, както и от физическите и юридическите лица, които са пряко и лично засегнати от тези решения. От друга страна, те упражняват контрол върху решения, които пораждат действие спрямо трети лица и по отношение на които им е предоставена компетентност с акт на вторичното право. Накрая, те представляват бърз, достъпен, специализиран и нескъп механизъм за защита на правата на адресатите на решенията и на лицата, които са засегнати от тези решения.

60

Четвърто, следва да се констатира, че приложимата процедура пред апелативния съвет не се подчинява на правила, различни от посочените в член 19 от този регламент, който предвижда в параграф 1, че всяко физическо или юридическо лице, включително националните регулаторни органи, може да обжалва решение, посочено в членове 7—9 от същия регламент, на което то е адресат или което го засяга пряко или лично. Както Общият съд правилно отбелязва в точка 56 от обжалваното съдебно решение, от този член 19 не следва, че жалбата пред съвета е подчинена на други условия за допустимост.

61

Това съображение се потвърждава от текста на член 19, параграф 2 от Регламент № 713/2009, който гласи, че жалбата трябва да посочва основанията, без да прави разграничение между правни и фактически основания сред основанията, които трябва да бъдат изтъкнати в подкрепа на жалбата.

62

Пето, следва да се отбележи, че по силата на член 18, параграф 1 от Регламент № 713/2009 апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, избрани измежду настоящи и бивши висши служители на националните регулаторни органи, органите по конкуренция или други национални институции или такива на Съюза, които имат съответен опит в енергийния сектор.

63

Следователно съставът на апелативния съвет отговаря на необходимите изисквания за осъществяване на пълен контрол върху решенията на ACER. Ако неговите членове трябва да притежават предварително натрупан опит в енергийния сектор, това е защото те разполагат или трябва да разполагат с техническите познания, необходими за разглеждане на жалбите в дълбочина.

64

Следователно, както правилно посочва Общият съд в точка 53 от обжалваното съдебно решение, законодателят на Съюза е възнамерявал да снабди апелативния съвет с необходимата експертиза, за да може самият той да извършва преценки на свързани с енергетиката сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество. Такава е и целта, преследвана от законодателя при създаването на други агенции на Съюза, като ЕААБ или ECHA, в чиито апелативни състави влизат експерти с квалификация, която отговаря на спецификата на съответните области.

65

Така в точка 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че от разпоредбите, които се отнасят до организацията и правомощията на апелативния съвет, следва, че той не е създаден, за да извършва само ограничен контрол по отношение на сложните преценки от техническо и икономическо естество.

66

Шесто, в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд отново правилно отбелязва, че съдебната практика относно ограничения контрол, упражняван от съда на Съюза върху сложните преценки от техническо, научно и икономическо естество, не може да се приложи към органите по обжалване на агенциите на Съюза.

67

Всъщност, както посочва Общият съд в точка 58 от обжалваното съдебно решение, ако апелативният съвет трябва да извършва само ограничен контрол по отношение на сложните преценки от техническо и икономическо естество, съдържащи се в решенията на ACER, това би означавало, че съдът на Съюза ще упражнява ограничен контрол върху решение, което от своя страна е резултат на ограничен контрол. Следователно Общият съд правилно е заключил, че подобна система не би предлагала гаранциите за ефективна съдебна защита, от която би трябвало да се ползват предприятията, чието искане за освобождаване, подадено на основание член 17, параграф 1 от Регламент № 714/2009, е отхвърлено.

68

Седмо, за да оспори съображенията, изложени в точки 61—68 от обжалваното съдебно решение, в подкрепа на първото си основание ACER напразно изтъква наличието на разлики между апелативния съвет и апелативния съвет на ECHA по отношение на целите, процедурите, сроковете и условията на персонала.

69

В това отношение в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че вече е постановено, що се отнася по-специално до апелативния съвет на ECHA, че извършваният от него контрол върху научните оценки, съдържащи се в решение на ECHA, не се ограничава до проверка за наличието на явни грешки, а напротив, поради правната и научна компетентност на неговите членове посоченият съвет трябва да провери дали изтъкнатите от жалбоподателя доводи са в състояние да докажат, че съображенията, на които се основава това решение на ECHA, са опорочени от грешки, и че интензивността на извършвания от апелативния съвет контрол е по-голяма от тази на контрола, извършван от съдията от Съюза (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2019 г., BASF Grenzach/ECHA, T‑125/17, EU:T:2019:638, т. 87—89 и 124).

70

Както обаче Общият съд правилно е приел по същество в точки 64—67 от обжалваното съдебно решение, от една страна, съставът и правомощията на апелативния съвет на ECHA, противно на поддържаното от ACER, са сходни с тези на апелативния съвет, тъй като и двата органа са съставени от членове, които имат необходимата експертиза, за да могат сами да извършват преценки по сложни фактически обстоятелства от научен, технически и икономически характер. От друга страна, фактът, че членовете на апелативния съвет на ECHA, за разлика от тези на апелативния съвет, са наети на пълно работно време, не може да повлияе върху интензивността на контрола, който те са длъжни да упражнят.

71

Що се отнася до довода на ACER, изведен от краткия срок, определен на апелативния съвет за произнасяне от два месеца, определен в член 19, точка 2 от Регламент № 713/2009, от това не може да се изведе, че намерението на законодателя на Съюза е било да ограничи контрола на апелативния съвет, при положение че този съкратен срок, който впрочем е продължен до четири месеца в член 28, параграф 2 от Регламент 2019/942, свидетелства по-скоро за загрижеността на законодателя да гарантира бързо производство.

72

Предвид всички тези съображения изглежда, че Общият съд правилно е постановил, че апелативният съвет е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че що се отнася до преценките с технически или комплексен характер, той може да упражни ограничен контрол и да определи само дали ACER е допуснала явна грешка в преценката.

73

При условията на евентуалност, ACER изтъква, че дори да се приеме, че апелативният съвет трябва да упражни пълен контрол върху решенията на ACER, съдържащи сложни преценки от техническо и икономическо естество, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в случая апелативният съвет не е осъществил такъв вид контрол.

74

Този довод не може да се приеме, тъй като от точка 52 от спорното решение изрично следва, че апелативният съвет е искал да ограничи контрола си върху решение № 05/2018 до явна грешка в преценката.

75

С оглед на изложените по-горе съображения първото основание за обжалване на ACER трябва да бъде отхвърлено.

76

С второто си основание ACER твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 относно връзката между режима на освобождаване и регулирания режим.

77

Както става ясно от точка 91 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е разгледал за изчерпателност този въпрос, който е бил предмет на четвъртото основание на Aquind в подкрепа на жалбата му за отмяна, след като е уважил деветото основание за обжалване с мотивите, изложени в точки 43—90 от обжалваното съдебно решение, които са били безрезултатно оспорени от ACER в рамките на първото ѝ основание за обжалване.

78

Във връзка с това следва да се припомни, че според практиката на Съда, след като един от изложените от Общия съд мотиви е достатъчен за обосноваване на диспозитива на неговото решение, пороците, които би могъл да има друг от мотивите на въпросното решение, при всяко положение не се отразяват на посочения диспозитив, така че основанието, което се позовава на тях, е неотносимо и трябва да се отхвърли (решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 143 и цитираната съдебна практика).

79

Следователно второто основание трябва да се отхвърли като неотносимо.

80

От всички гореизложени съображения следва, че главната жалба трябва да се отхвърли в нейната цялост.

81

При положение че главната жалба е отхвърлена, липсва основание за произнасяне по насрещната жалба.

82

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

83

Тъй като в случая Съдът е отхвърлил главната жалба и Aquind е поискало ACER да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски по главната жалба, и съдебните разноски на Aquind.

84

Член 142 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, предвижда, че когато липсва основание за произнасяне по същество, Съдът определя съдебните разноски по своя преценка.

85

Следва да се постанови, че ACER и Aquind понасят направените от тях съдебни разноски по насрещната жалба.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: