–

за I и S, от N. C. Blomjous и A. Hoftijzer, advocaten,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, М. H. S. Gijzen и P. Huurnink, в качеството на представители,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от M. Michelogiannaki, в качеството на представител,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères и D. Dubois, в качеството на представители,

–

за швейцарското правителство, от S. Lauper, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от A. Azema, C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между I и S, египетски граждани, и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по въпросите на правосъдието и сигурността, Нидерландия, наричан по-нататък „държавният секретар“) по повод на отказа на последния да уважи искането на гръцките органи за поемане на отговорност за I.

3

Съображения 4, 5, 9, 13, 14, 16, 19 и 39 от Регламент „Дъблин III“ гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 („Предмет“) от този регламент предвижда:

„С настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство („компетентната държава членка“)“.

5

Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 5 („Индивидуално интервю“) от същия регламент:

„1.   С цел да улесни процеса на определянето на компетентната държава членка, определящата държава членка провежда индивидуално интервю с кандидата. Освен това интервюто дава възможност информацията, предоставена на кандидата в съответствие с член 4, да бъде правилно разбрана.

[…]

6.   Държавата членка, провеждаща индивидуалното интервю, изготвя писмено резюме на интервюто, съдържащо поне основната информация, предоставена от кандидата по време на интервюто. Това резюме може да бъде под формата на доклад или на стандартен формуляр. Държавата членка прави необходимото кандидатът и/или правният съветник или друг консултант, който представлява кандидата, своевременно да има достъп до резюмето“.

7

Член 6 от Регламент „Дъблин III“, озаглавен „Гаранции за ненавършили пълнолетие“, предвижда:

„1.   Висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение за държавите членки по отношение на всички процедури, предвидени в настоящия регламент.

[…]

3.   При определянето на висшия интерес детето държавите членки тясно си сътрудничат, като надлежно отчитат по-специално следните фактори:

[…].

4.   За целите на прилагането на член 8 държавата членка, в която непридружения[т] ненавършил пълнолетие е подал молбата за международна закрила, възможно най-скоро предприема необходимите действия за идентифициране на членовете на семейството, братята и сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие на територията на държавите членки, като същевременно защитава висшия интерес на детето.

[…]“.

8

Глава III („Критерии за определяне на компетентната държава членка“) от този регламент включва членове 7—15.

9

Съгласно член 8 („Ненавършили пълнолетие“), параграфи 1—4 от посочения регламент:

„1.   В случай че кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, компетентната държава членка е тази, в която законно се намира член на семейството или брат или сестра на непридружения ненавършил пълнолетие, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Когато кандидатът е сключил брак ненавършил пълнолетие и неговият съпруг или съпруга не се намира законно на територията на държавите членки, компетентната държава членка е държавата членка, в която законно се намират бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или в резултат на практиката на тази държава членка, или негов брат или сестра.

2.   В случаите, когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, който има роднина, законно намиращ се в друга държава членка, и когато въз основа на индивидуална проверка е установено, че роднината може да се грижи за него, тази държава членка събира ненавършилия пълнолетие с неговия роднина и е компетентната държава членка, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие.

3.   В случаите, в които членове на семейството, братя и сестри или роднини, както е посочено в параграфи 1 и 2, пребивават в повече от една държава членка, компетентната държава членка се определя въз основа на това какво е във висшия интерес на непридружения ненавършил пълнолетие.

4.   В отсъствие на член на семейството, брат или сестра или роднина, както е посочено в параграфи 1 и 2, компетентната държава членка е тази, в която непридруженият ненавършил пълнолетие е подал своята молба за международна закрила, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие“.

10

Член 9 от същия регламент е озаглавен „Членове на семейството, които са лица, на които е предоставена международна закрила“ и гласи:

„В случай че кандидатът има член на семейството, независимо от това дали семейството е било създадено преди това в държавата по произход, който е получил разрешение да пребивава като лице, на което е предоставена международна закрила в държава членка, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма“.

11

Член 10 („Членове на семейството, които са кандидати за международна закрила“) от Регламент „Дъблин III“ предвижда:

„Ако кандидатът има член на семейството в държава членка, по чиято молба за международна закрила в тази държава членка не е взето решение по същество до този момент, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма“.

12

Съгласно член 21 („Подаване на искане за поемане на отговорност“), параграф 1 от този регламент:

„Когато държава членка, пред която е била подадена молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е бил[а] подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да поиска от другата държава членка да поеме отговорността за кандидата.

[…]

Ако искането за поемане на отговорността за кандидат не е отправено в рамките на сроковете, предвидени в първа […] алинея, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била подадена молбата“.

13

Член 27 от посочения регламент е озаглавен „Правна защита“ и параграф 1 от него предвижда:

„Кандидатът […] има[…] право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания“.

14

На 23 декември 2019 г. египетският гражданин I подава молба за международна закрила в Гърция, докато все още не е навършил пълнолетие. Във връзка с молбата си той заявява, че желае да се събере със S (негов чичо), също египетски гражданин, който пребивава законно в Нидерландия и е дал съгласието си в това отношение.

15

На 10 март 2020 г. гръцките органи отправят искане до нидерландските органи за поемане на отговорност за I на основание член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, тъй като роднина на заинтересованото лице по смисъла на член 2, буква з) от този регламент се намира законно в Нидерландия и може да се грижи за него.

16

На 8 май 2020 г. държавният секретар отхвърля това искане с мотива, че не може да се установи самоличността на I и следователно твърдяната семейна връзка между него и S.

17

На 28 май 2020 г. гръцките органи отправят искане за преразглеждане в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 година за определяне условията за прилагане на Регламент № 343/2003 (OB L 222, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140). На 11 юни 2020 г. това искане е отхвърлено.

18

От своя страна I и S подават жалба по административен ред пред държавния секретар срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност.

19

На 26 юни 2020 г. държавният секретар отхвърля тази жалба като явно недопустима, посочвайки, че Регламент „Дъблин III“ не предвижда възможност за кандидатите за международна закрила да се противопоставят на отказа да бъде уважено искане за поемане на отговорност.

20

Същия ден I и S сезират Rechtbank Den Haag zittingsplaats Haarlem (Районен съд Хага, заседаващ в Харлем, Нидерландия) с жалба за отмяна на това решение, в която по същество твърдят, че всеки от тях има право на такова обжалване пред съд съгласно член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“.

21

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag zittingsplaats Haarlem (Районен съд Хага, заседаващ в Харлем) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

Запитващата юрисдикция иска настоящото дело да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство на основание член 107 и сл. от Процедурния правилник на Съда. На 27 януари 2021 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат Съдът решава да не уважи това искане по-специално с мотива, че I, който е навършил пълнолетие на 5 ноември 2020 г., не е лишен от свобода.

23

На 9 септември 2021 г. обаче председателят на Съда решава делото да бъде разгледано с предимство в съответствие с член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.

24

В първия и втория въпрос запитващата юрисдикция споменава кандидат, който иска да бъде прехвърлен в съответствие с член 8 от Регламент „Дъблин III“ или с членове 9 и 10 от него, както и негов роднина, който според нея е визиран в същите членове.

25

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че разглежданото в главното производство искане за поемане на отговорност се отнася до кандидат за международна закрила, гражданин на трета държава, който пребивава в молещата държава членка и към датата на подаване на молбата си за международна закрила е непридружен ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от Регламент „Дъблин III“, като тази дата е от решаващо значение за квалифицирането на даден кандидат като „ненавършил пълнолетие“ за целите на прилагането на този регламент (вж. по аналогия решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 64). Този кандидат желае да се събере с лице, за което твърди, че е негов чичо, и което пребивава в замолената държава членка.

26

В това отношение е важно да се отбележи, че чичото на ненавършил пълнолетие кандидат, освен ако не отговаря за него по силата на правото или практиката на държавата членка, в която се намира този чичо, е роднина на кандидата по смисъла на член 2, буква з) от Регламент „Дъблин III“, а не член на неговото семейство по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент.

27

В рамките на член 8 от Регламент „Дъблин III“, който уточнява критериите за определяне на компетентната държава членка по отношение на непридружения кандидат за международна закрила, такова положение се урежда от параграф 2 от този член и именно на основание тази разпоредба гръцките органи са отправили до нидерландските органи искане да се поеме отговорност за I.

28

Освен това членове 9 и 10 от Регламент „Дъблин III“, които се отнасят съответно до присъствието в държава членка на членове на семейството на кандидата, които са лица, на които е предоставена международна закрила, или на членове на семейството, които сами са кандидати за международна закрила, не изглеждат релевантни с оглед на спора в главното производство.

29

При тези условия първият и вторият въпрос следва да се разгледат, като анализът се ограничи до положението, при което искането за поемане на отговорност се основава на член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“.

30

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорност на основание член 8, параграф 2 от този регламент, е длъжна да предостави на непридружения ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от посочения регламент, който е подал молба за международна закрила, или на негов роднина по смисъла на член 2, буква з) от същия регламент право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу нейното решение за отхвърляне на искането, или пък — при отрицателен отговор — дали такова право на правни средства за защита се предоставя пряко от член 47 от Хартата във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от нея.

31

Съгласно член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ кандидатът за международна закрила има право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

32

Макар да е вярно, че въз основа на езиковото тълкуване изглежда тази разпоредба да предоставя на кандидата за международна закрила право на правни средства за защита с единствената цел той да може да се противопостави на решение за прехвърляне, все пак текстът на тази разпоредба не изключва право на правни средства за защита да може да се предостави на непридружения ненавършил пълнолетие кандидат и с цел да се противопостави на решение за отхвърляне на искане да се поеме отговорност на основание член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“.

33

Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда нормите на вторичното право на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат при спазване на основните права (решение от 10 август 2017 г., Tupikas, C‑270/17 PPU, EU:C:2017:628, т. 60).

34

Впрочем следва да се отбележи, че в съображение 39 от Регламент „Дъблин III“ се подчертава значението, което законодателят на Съюза отдава на пълното зачитане на основните права, признати по-специално в членове 7, 24 и 47 от Хартата, и се посочва, че този регламент „следва да се прилага в съответствие с това“.

35

При това положение следва да се вземе предвид не само текстът на член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, но и неговите цели, обща структура и контекст, и по-специално развитието, което е претърпял в рамките на системата, в която се вписва, за да се определи дали тази разпоредба, тълкувана в светлината на членове 7, 24 и 47 от Хартата, изисква наличието на правно средство за защита срещу такова решение за отказ да се поеме отговорност.

36

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 47, първа алинея от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита в съответствие с предвидените в този член условия. На това право съответства наложеното на държавите членки задължение по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, а именно да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област),C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 47).

37

Що се отнася до системата за убежище, от практиката на Съда следва, че в рамките на Регламент „Дъблин III“ законодателят на Съюза не само установява — за целите на определянето на компетентната държава членка — правила, уреждащи единствено отношенията между държавите членки, но и приобщава към този процес търсещите убежище лица, като задължава държавите членки да ги информират относно критериите за компетентност и да им дават възможност да представят информацията, необходима за правилното прилагане на тези критерии, и като им осигурява право на ефективна правна защита срещу решението за прехвърляне, с което евентуално може да приключи този процес (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 51).

38

Съдът уточнява, че що се отнася до преследваните с Регламент „Дъблин III“ цели, видно от съображение 9 от него, този регламент, наред с това да потвърди принципите, залегнали в предходния регламент (а именно Регламент № 343/2003), цели да внесе въз основа на натрупания опит необходимите подобрения за повишаването не само на ефективността на системата от Дъблин, но и на предоставената на търсещите убежище лица закрила, като същата по-специално се гарантира със съдебната защита, с която те разполагат (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 52).

39

Съдът допълва, че ограничителното тълкуване на обхвата на обжалването по член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ би могло да попречи на постигането на тази цел, лишавайки от полезно действие останалите права на търсещото убежище лице, закрепени с този регламент. В този смисъл предвидените в член 5 от посочения регламент задължения, а именно да се даде възможност на търсещите убежище лица да представят информацията, необходима за правилното прилагане на установените с въпросния регламент критерии за компетентност, и да се осигури достъп на тези лица до резюметата на проведените за тази цел интервюта, биха били лишени от полезно действие, ако съдебният контрол е изключен в случаите на неправилно — евентуално поради неотчитане на предоставената от въпросните лица информация — прилагане на тези критерии (решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 53).

40

Така Съдът стига до извода, че член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ във връзка със съображение 19 от него трябва да се тълкува в смисъл, че търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на някой от критериите за компетентност по глава III от посочения регламент, отнасяща се до критериите за определяне на компетентната държава членка (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 61 и диспозитива).

41

Съдебната защита на непридружен ненавършил пълнолетие кандидат не може да се променя — що се отнася до спазването на задължителния критерий за компетентност, съдържащ се в член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ — в зависимост от това дали по отношение на този кандидат има решение за прехвърляне, взето от молещата държава членка, или решение, с което замолената държава членка отхвърля искането за поемане на отговорност за посочения кандидат.

42

Всъщност, подобно на решението за прехвърляне, решението за отказ да се поеме отговорност може да засегне произтичащото от член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ право на непридружения ненавършил пълнолетие да бъде събран с роднина, който може да се грижи за него, за целите на разглеждането на молбата му за международна закрила. Следователно и в двата случая на съответния ненавършил пълнолетие трябва да бъде разрешено да се ползва от правно средство за защита, за да изтъкне нарушение на посоченото право в съответствие с член 47, първа алинея от Хартата и със съдебната практика, припомнена в точка 36 от настоящото решение.

43

Няма съмнение, че в настоящия случай съгласно член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, ако след пристигането си в Гърция I беше отишъл в Нидерландия и беше подал молбата си за международна закрила в последната държава членка, а не в Гърция, и ако гръцките органи бяха приели да поемат отговорност за I като държава членка на първо пристигане, заинтересованото лице безспорно би имало право да обжалва пред съд или правораздавателен орган приетото от нидерландските органи решение за прехвърляне с мотива, че един от роднините му пребивава в Нидерландия.

44

В такъв случай заинтересованото лице би могло надлежно да изтъкне нарушение на правото, което черпи от член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ като непридружен ненавършил пълнолетие, докато (както отбелязва генералният адвокат в т. 70 и 87 от заключението си) кандидатът, който остава в държавата членка на влизане и подава молбата си за международна закрила там, би бил лишен от такава възможност, тъй като в този случай не е прието никакво решение за прехвърляне.

45

От това следва, че за да може да изтъкне нарушение на правото, предоставено с член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, и така да се ползва от ефективна защита на правата, които този регламент цели да установи съгласно съображение 19 от него, непридружен ненавършил пълнолетие кандидат трябва да разполага с правно средство за защита пред съд или правораздавателен орган съгласно член 27, параграф 1 от посочения регламент не само когато молещата държава членка приеме решение за прехвърляне, но и когато замолената държава членка откаже да поеме отговорност за заинтересованото лице.

46

Тълкуване в такъв смисъл се налага и поради това, че както отбелязва генералният адвокат в точки 52—56 от заключението си, член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ има за цел да осигури пълното зачитане на гарантираните в членове 7 и 24 от Хартата основни права на непридружените ненавършили пълнолетие лица.

47

Действително правото на Съюза, и по-специално член 7 от Хартата, който признава правото на зачитане на личния и семейния живот, по принцип не закрепва право на запазване на целостта на семейството в широк смисъл. Доколкото обаче въпросният член 7 трябва да се тълкува във връзка със задължението да се вземе предвид висшият интерес на детето, който е от първостепенно значение при всички действия по отношение на децата — като това задължение е предвидено в член 24, параграф 2 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — Малолетно или непълнолетно дете), C‑133/19, C‑136/19 и C‑137/19, EU:C:2020:577, т. 34), както и в член 6, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ — то интересът, който би могъл да има непридружен ненавършил пълнолетие кандидат да се събере с членовете на семейството си в широк смисъл за целите на разглеждането на молбата му за международна закрила, трябва да се разглежда като защитен от тези разпоредби. В този контекст е важно също да се припомни, че както се подчертава в съображение 13 от този регламент, за непридружените ненавършили пълнолетие лица следва да бъдат определени специални процедурни гаранции с оглед на особената им уязвимост. Освен това, макар в съответствие с член 8, параграф 2 от посочения регламент определянето на държавата членка, в която се намира роднината на непридружения ненавършил пълнолетие кандидат, като компетентната държава членка да е подчинено на условието то да е „във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие“, от тази разпоредба, от съображения 14 и 16, както и от член 6, параграф 3, буква а) и параграф 4 от същия регламент следва, че зачитането на семейния живот, и по-специално възможността за непридружено ненавършило пълнолетие лице да се събере с роднина, който може да се грижи за него по време на разглеждането на молбата му, е по принцип във висшия интерес на детето (вж. по аналогия решение от 23 януари 2019 г., M.A. и др., C‑661/17, EU:C:2019:53, т. 89).

48

В допълнение, в член 24, параграф 1 от Хартата, съгласно който децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие, се уточнява, че мнението им се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им.

49

Следователно непридруженият ненавършил пълнолетие, който търси международна закрила, трябва да може да се позове по съдебен ред на правата, които са му предоставени с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата, както и с член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, за да оспори от правна и фактическа страна решение за отхвърляне на искане за поемане на отговорност като разглежданото в главното производство.

50

За сметка на това, що се отнася до роднината на кандидата по смисъла на член 2, буква й) от Регламент „Дъблин III“, който пребивава в замолената държава членка, следва да се отбележи, че член 27, параграф 1 от този регламент не му предоставя право на правни средства за защита. Освен това нито член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата, нито член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ му предоставят права, които той би могъл да изтъкне по съдебен ред срещу решението за отхвърляне на искане за поемане на отговорност, така че този роднина не може също така да получи право на правни средства за защита срещу такова решение само на основание член 47 от Хартата.

51

В допълнение, следва да се отхвърли доводът на френското правителство, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на искане за поемане на отговорност, разполага само с много ограничени правомощия, тъй като в почти всички случаи той може само да установи изтичането на сроковете по член 21, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ и по силата на третата алинея на въпросния параграф 1 да потвърди прехвърлянето по право на компетентността за разглеждане на молбата за убежище към държавата членка, в която е била подадена молбата за международна закрила.

52

Всъщност, от една страна, противно на твърденията на това правителство, този довод не намира никаква подкрепа в решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab (C‑670/16, EU:C:2017:587), тъй като в него Съдът се е произнесъл единствено по въпроса дали кандидат за международна закрила може да се позове на нарушение на срок, посочен в член 21, параграф 1 от този регламент.

53

От друга страна, в случай че искането за поемане на отговорност, довело до отказа, е подадено в предвидените в член 21, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ срокове, изискването за ефективност на правните средства за защита пред съд или правораздавателен орган е пречка да не се изведат всички последици от евентуално неправомерния характер на отказа за поемане на отговорност по-специално с мотива, че обжалването на такова решение за отказ би довело до неспазване на тези срокове.

54

Освен това, макар от практиката на Съда да следва, че за непридружените ненавършили пълнолетие лица е важно процедурата за определяне на компетентната държава членка да не се удължава повече, отколкото е необходимо, което по принцип предполага те да не бъдат прехвърляни в друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2013 г., MA и др., C‑648/11, EU:C:2013:367, т. 55 и 61), все пак държавите членки са длъжни да се съобразяват със специалните критерии за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на ненавършили пълнолетие лица (каквито са критериите по член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“), които трябва да се прилагат във висшия интерес на детето и които целят именно да гарантират, че този интерес ще бъде защитен в рамките на тази процедура. В допълнение, Съдът вече е приел във връзка с този регламент, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да жертва съдебната защита на търсещите убежище лица в полза на изискването за бърза обработка на молбите за международна закрила (решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 57). Този извод важи особено когато става въпрос да се приложат специалните процедурни гаранции, предвидени за защита на непридружените ненавършили пълнолетие лица.

55

По изложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с членове 7, 24 и 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорност на основание член 8, параграф 2 от този регламент, е длъжна да предостави право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу нейното решение за отхвърляне на искането — на непридружения ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от посочения регламент, който е подал молба за международна закрила, но не и на негов роднина по смисъла на член 2, буква з) от същия регламент.

56

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се уточни как и от коя държава членка следва да се съобщят на непридружения ненавършил пълнолетие или на съответния негов роднина решението за отхвърляне на искането за поемане на отговорност, отправено на основание член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, и правото то да бъде обжалвано пред съд или правораздавателен орган.

57

Имайки предвид отговора на първия и втория въпрос, не е необходимо да се отговаря на този въпрос, що се отнася до роднината на непридружения ненавършил пълнолетие.

58

Що се отнася до самия непридружен ненавършил пълнолетие, от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданото в главното производство решение за отхвърляне на искането за поемане на отговорност е било съобщено на I и че той го е обжалвал по съдебен ред.

59

Ето защо отговорът на третия въпрос не е необходим за целите на главното производство и затова на този въпрос не следва да се дава отговор.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка с членове 7, 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че:

държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорност на основание член 8, параграф 2 от този регламент, е длъжна да предостави право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу нейното решение за отхвърляне на искането — на непридружения ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от посочения регламент, който е подал молба за международна закрила, но не и на негов роднина по смисъла на член 2, буква з) от същия регламент.