1.

Тези (съединени) преюдициални запитвания предоставят на Съда ( 2 ) възможност да изясни обхвата на правната уредба, която урежда Европейската система от сметки 2010, въведена с Регламент (ЕС) № 549/2013 ( 3 ). С тях по-конкретно трябва да се установи:

2.

Член 1 гласи:

„1.   С настоящия регламент се създава Европейската система от сметки 2010 (наричана по-долу „ЕСС 2010“ или „ЕСС“).

2.   ЕСС 2010 предвижда:

[…]

4.   Настоящият регламент не задължава никоя държава членка да използва ЕСС 2010 при изготвянето на сметки за собствени цели“.

3.

Глава 1 (Общи характеристики и основни принципи) от приложение A (ЕСС 2010) предвижда:

[…]

[…]“.

4.

Глава 2 (Единици и групировки от единици) от посоченото приложение (ЕСС 2010) предвижда:

„[…]

[…]

[…]

Държавно управление (S.13)

[…]“.

5.

Глава 20 (Сметки за държавното управление) от посоченото приложение гласи:

„[…]

[…]“.

6.

Съгласно член 1:

„Настоящата директива установява подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите членки. Тези правила са необходими, за да се осигури спазване на предвидените в ДФЕС задължения на държавите членки по отношение на избягването на прекомерен бюджетен дефицит“.

7.

Член 2 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“, посочени в член 2 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС[ ( 5 )]. Прилага се също определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“ от точка 2.70 от приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96.

Освен това се прилага следното определение:

„бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на сектор „Държавно управление“, и по-специално:

[…]

[…]“.

8.

Според член 3, параграф 1:

„Държавите членки поддържат национални системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на стандарта ESA 95. Тези системи за счетоводно отчитане на публичния сектор са предмет на вътрешен контрол и независим одит“.

9.

В член 2 се посочва:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

2.   Към настоящия регламент се прилагат и определенията за сектор „Държавно управление“ и за подсектори на сектора „Държавно управление“, определени в точка 2.70 от приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 от 25 юни 1996 г. относно европейската система на национални и регионални сметки в Общността […]

[…]“.

10.

В съответствие с член 5:

„1.   Държавите членки въвеждат независими органи за мониторинг на спазването на:

[…]“.

11.

Член 1 гласи:

„1.   Структурите на държавно управление допринасят за постигането на целите на публичните финанси, определени на национално ниво в съответствие с процедурите и критериите, установени от Европейския съюз, и споделят свързаните с това отговорности. […]

2.   […] [П]од структури на държавно управление се разбира […], считано от 2012 г.[,] единиците и субектите, посочени за нуждите на статистиката от [Istituto Nazionale di Statistica (Национален статистически институт, Италия, наричан по-нататък „ISTAT“] в списъка […], публикуван […] в Официален вестник на Италианската република […], с последващите изменения по смисъла на параграф 3 от настоящия член, направени въз основа на определенията в съответните регламенти на Европейския съюз […].

3.   ISTAT определя структурите на държавно управление по параграф 2 с решение, публикувано в Официален вестник не по-късно от 30 септември всяка година.

[…]“.

12.

Според текста на член 2, параграф 1, буква a) „държавно управление“ означава „структури, определени с предвидените в съответствие с правния ред на Европейския съюз процедури и актове от правната уредба в областта на счетоводното отчитане и публичните финанси, включени в подсекторите „Централно държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Национални органи за социално осигуряване“.

13.

В съответствие с член 20 Corte dei сonti (Сметна палата, Италия) осъществява последващ контрол върху бюджетното управление на структурите на държавно управление за целите на координирането на публичните финанси и бюджетното равновесие при определените със закон начини, условия и ред.

14.

Член 30 („Изпълнение на непряко приложимите разпоредби на Директива 2011/85/ЕС и на Регламент № 473/2013“), параграф 1 предвижда, че с цел да се осигури пълно действие на непряко приложимите части на Директива 2011/85 и на Регламент № 473/2013, що се отнася до дейността по мониторинг на спазването на фискалните правила, Corte dei сonti (Сметна палата) проверява съответствието със счетоводната правна уредба на бюджетните данни на структурите на държавно управление.

15.

Член 11, параграф 6, буква b), след изменението с Декрет-закон № 137/2020, преобразуван в Закон № 176/2020 ( 11 ), предвижда:

„При упражняване на изключителната си компетентност в областта на счетоводното отчитане на публичния сектор пленумът [на Corte dei conti], в специален състав, се произнася като единствена инстанция по споровете […] за определяне на структурите на държавно управление от ISTAT само за целите на прилагането на националната правна уредба за ограничаване на публичните разходи“ ( 12 ).

16.

На 30 септември 2020 г. ISTAT включва Ferrovienord SpA (наричана по-нататък „Ferrovienord“) и Federazione Italiana Triathlon (наричана по-нататък „FITRI“) в списъка на структурите на държавно управление (наричан по-нататък „списъкът ISTAT 2020“), включени в консолидирания отчет за приходите и разходите на италианската държава ( 13 ).

17.

Ferrovienord и FITRI обжалват това решение пред Corte dei conti (Сметна палата), като искат отмяната му. Според тях не са били налице условията за включването им в списъка ISTAT 2020.

18.

ISTAT възразява на жалбата, като твърди, че включването в списъка е правилно. Procura generale della Corte dei conti (Прокуратура при Сметната палата, Италия) иска да бъде отправен въпрос за конституционосъобразност на член 23 quater от Декрет-закон № 137/2020 ( 14 ).

19.

Corte dei сonti (Сметна палата) разпорежда привличането в състезателното производство на Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия), като същевременно посочва проблемите със съвместимостта на новата разпоредба с правото на Съюза. Тя иска от страните да се произнесат конкретно по този въпрос.

20.

Според Corte dei сonti (Сметна палата):

21.

Законодателното изменение от 2020 г. водело до пълна липса на компетентност и следователно до липса на защита във връзка с точното определяне на субектите, които попадат в сектор S.13 (структури на държавно управление, които не са териториални единици), а оттам и със салдата на публичните финанси, като възпрепятства ефективността на ЕСС 2010 и на Директива 2011/85. Със списъка ISTAT италианската държава определя приложното поле на ЕСС 2010 и за целите на член 126 ДФЕС и на Протокол № 12 относно прекомерния дефицит.

22.

Според Corte dei сonti (Сметна палата) е налице нарушение на принципа на лоялно сътрудничество (член 4 ДЕС), а на структурите, квалифицирани от ISTAT като „държавно управление“, се отказва възможността да обжалват тази квалификация, в нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

23.

В допълнение тя посочва, че дори да се приеме, както поддържат ISTAT и Министерството на икономиката и финансите, че новата правна уредба предполага увеличаване на общата компетентност на административния съд, остават съмненията дали тази правна уредба:

24.

В този контекст Corte dei Conti (Сметна палата) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

25.

Преюдициалните запитвания са постъпили в Съда на 9 юни 2021 г. Отказано е разглеждане по реда на бързото производство.

26.

Писмени становища са представили Ferrovienord, FITRI, Прокуратурата при Corte dei сonti (Сметна палата), италианското правителство и Европейската комисия. Всички те се явяват в съдебното заседание, проведено на 19 октомври 2022 г.

27.

Както вече беше посочено, преюдициалните въпроси се отнасят до съвместимостта с правото на Съюза на една-единствена разпоредба (наричана по-нататък „спорната разпоредба“) от италианското законодателство, а именно член 23 quater, параграф 2 от Декрет-закон № 137/2020.

28.

По силата на тази разпоредба контролът на Corte dei сonti (Сметна палата) върху решенията на ISTAT относно квалифицирането на „институционалните единици“ като структури на държавно управление се извършва „единствено за целите на прилагането на националната правна уредба за ограничаване на публичните разходи“. Посоченият в курсив израз е добавен към CJC с Декрет-закон № 137/2020.

29.

Италианското правителство счита, че запитващата юрисдикция не тълкува правилно спорната разпоредба, като твърди, че тя премахва съдебния контрол върху решенията на ISTAT относно включването на субекти в списъка на структурите на държавно управление.

30.

Напротив, изтъква италианското правителство, разпоредбата се ограничава до това да върне контрола на административните съдилища, като запазва за Corte dei сonti (Сметна палата) съдебния контрол, що се отнася до правните последици от включването на институционалните единици в списъка ISTAT.

31.

В рамките на преюдициално производство Съдът не е компетентен да тълкува разпоредбите на вътрешното право. Единствено националният съд може да определи точния обхват на националните законови, подзаконови и административни разпоредби ( 19 ).

32.

Съдът обаче може да тълкува разпоредбите на правото на Съюза, давайки отговори в зависимост от едно или друго тълкуване на вътрешното право. Това е така в частност когато самата запитваща юрисдикция възприема, както в случая, тезите на „администрациите ответници“ (тоест на италианското правителство) като хипотеза, която би могла да бъде уважена ( 20 ).

33.

Необходимо е преди всичко да се разгледа дали органът, който отправя двете преюдициални запитвания, е „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

34.

Съдът е обявил за недопустими преюдициални запитвания, отправени от италиански регионални звена за контрол към италианската сметна палата, действащи като административни органи ( 21 ), или от Corte dei сonti (Сметна палата) в рамките на производства за последващ контрол върху финансовото управление на различни публичноправни образувания ( 22 ).

35.

Съдът обаче e отговорил на преюдициални запитвания, отправени от Corte dei сonti (Сметна палата) в решение FIG и FISE ( 23 ), без да поставя под съмнение качеството ѝ на „юрисдикция“ в случаи, аналогични на настоящия.

36.

В настоящия случай този орган трябва да реши спор, упражнявайки възложените му от италианското законодателство правораздавателни функции, а не функциите по проверка и последващ контрол. Предметът на спора е свързан точно с обхвата на неговите правораздавателни функции след наложеното им с член 23 quater от Декрет-закон № 137/2020 ограничение.

37.

В съдебното заседание се изясни, че законодателното изменение не премахва правораздавателната компетентност на Corte dei сonti (Сметна палата), а само я ограничава: ако сега Corte dei сonti (Сметна палата) не може да отмени с действие erga omnes списъците ISTAT, тя може да не ги приложи по конкретен спор, с действие само за образуванието жалбоподател, що се отнася до националната правна уредба за ограничаване на публичните разходи.

38.

В крайна сметка Corte dei сonti (Сметна палата) упражнява правораздавателни правомощия, в рамките на които може да отправя преюдициални въпроси до Съда, ако трябва да се произнася по спорове като тези, породили настоящите преюдициални запитвания.

39.

Въз основа на гореизложените съображения ( 24 ) италианското правителство възразява срещу допустимостта на първия и втория преюдициален въпрос, както и на буква а) от третия преюдициален въпрос, доколкото те изхождат от „грешното предположение, че след изменението на член 11 от CJC няма да бъде възможно да се сезира който и да било национален съд, за да се оспори правилното формиране на списъка ISTAT в сектор S.13“.

40.

Възражението не може да се уважи:

41.

Накратко, с наличната информация относно италианското вътрешно право Съдът може да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция при тълкуването на Регламент № 549/2013, Директива 2011/85 и Регламент № 473/2013.

42.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали спорната национална разпоредба е съвместима с пряката приложимост на Регламент № 549/2013 и с полезното действие на този регламент и на Директива 2011/85.

43.

За да се отговори на този въпрос, считам за необходимо предварително да се анализират: а) задължителният характер и възможният директен ефект на задълженията за предаване на счетоводни данни от държавите членки на Комисията, определени в Регламент № 549/2013, и б) дали Директива 2011/85 налага задължения само на статистическите органи и на правителствата, но не и на други публичноправни образувания, дали тя установява права и задължения за частноправните субекти и може ли да има директен ефект.

44.

Що се отнася до възможната липса на съдебен контрол, която Corte dei сonti (Сметна палата) също изтъква в тези два преюдициални въпроса, ще я разгледам при анализа на третия.

45.

Дисциплината, забраняваща прекомерен бюджетен дефицит ( 26 ), се прилага посредством процедура, в която участват Комисията и Съветът. При нея се наблюдава бюджетното състояние на държавите членки и размерът на техния държавен дълг.

46.

За осъществяването на това наблюдение е необходимо Съюзът да разполага с надеждни статистически данни ( 27 ) относно икономическото състояние на държавите членки, и по-конкретно техния бюджетен дефицит и държавен дълг.

47.

Правомощията на Комисията за проверка на статистическите данни се подсилват с Регламент (ЕО) № 479/2009 ( 28 ), който конкретизира задължението на държавите членки да ѝ докладват размера на дефицита и на дълга (член 3 от Протокол № 12 относно прекомерния дефицит) и предоставя някои контролни правомощия на Евростат ( 29 ) във връзка с предоставяните от държавите членки статистически данни.

48.

Изпълнението на задължението за уведомяване изисква като необходим елемент за хомогенност да се използва еднаква и единна номенклатура за целия Съюз. Понастоящем такава номенклатура е ЕСС 2010, към която е пригоден Регламент № 479/2009.

49.

По принцип ЕСС 2010 се прилага за всички актове на Съюза, които се отнасят до ЕСС или до определенията в нея. Нито една държава членка обаче не е длъжна да използва ЕСС 2010 при изготвянето на сметки за собствени цели (член 1, параграфи 3 и 4 от Регламент № 549/2013).

50.

Съгласно Регламент № 549/2013 държавите членки предават на Комисията (Евростат) сметките и таблиците, определени в приложение Б, в сроковете, определени в него за всяка таблица (член 3, параграф 1), а Евростат извършва оценка на качеството на предадените данни (член 4, параграф 4).

51.

Както посочва Съдът, „ЕСС 2010 установява референтна рамка, предназначена за изготвяне на сметките на държавите членки за целите както на гражданите на Съюза, така и за целите на самия Съюз. Това изготвяне трябва да се осъществи въз основата на единни принципи, които не могат да се тълкуват различно, защото целта е да се получат сходни резултати“ ( 30 ).

52.

По-конкретно държавите членки трябва да определят сектор S.13 (Държавно управление) в съответствие с приложение A, точка 2.111 от ЕСС 2010 ( 31 ), като го разделят на четири подсектора, в които да бъдат вписани съответните институционални единици. Те трябва да съберат счетоводните данни на тези субекти и да ги съставят съобразно методологията в ЕСС 2010, за да ги предадат на Комисията.

53.

За да се осигури правилното прилагане на ЕСС 2010 за сектор S.13, нормите на Съюза предвиждат различни механизми за контрол, действащи в отношенията между Евростат и държавите членки (по-конкретно техните национални статистически институти):

54.

Комисията изтъква ( 32 ), че правилното класифициране на институционалните единици в сектор S.13 е осигурено от посочените механизми за контрол. С тях Евростат гарантира, че държавите членки изпълняват задължението си за събиране и предаване на счетоводните данни в съответствие с ЕСС 2010 и с достатъчно качество.

55.

Следователно, добавя Комисията,

– при евентуално неправилно класифициране от националните органи на дадена институционална единица в сектор „Държавно управление“ Евростат може да коригира грешката и да публикува правилните данни,

– Регламент № 549/2013 се ограничава до налагане на задължения за съобщаване на статистически данни на националните органи, по-конкретно на националните статистически институти, но не и на частноправните субекти.

56.

Въз основа на тези предпоставки Комисията прави извода, че частноправните субекти не могат да се позовават пряко на Регламент № 549/2013. Следователно институционалните единици (като Ferrovienord и FITRI), които се считат за неправилно включени от ISTAT в сектор S.13, не могат да обжалват решенията на този институт, като се позовават на тяхната несъвместимост с Регламент № 549/2013. Те могат само да изтъкват нарушение на италианските вътрешни норми.

57.

Не считам позицията на Комисията за убедителна.

58.

На първо място, във всички случаи Регламент № 549/2013 е приложим в спорове като тези било пряко, било по силата на безусловно препращане от италианското вътрешно право. Съдът е компетентен да го тълкува дори при изцяло вътрешни положения, когато „[…] разпоредбите на това право [на Съюза] са станали приложими по силата на националното право, в което възприетото при положения, които във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка, е в съответствие с възприетото в правото на Съюза“ ( 33 ).

59.

Запитващата юрисдикция обяснява в достатъчна степен прилагането на правната уредба на Съюза в областта на статистиката към отношенията на италианските органи с националните образувания, като последица от направеното в италианското право препращане.

60.

В споровете, довели до тези две преюдициални запитвания, ISTAT квалифицира Ferrovienord и FITRI като структури на държавно управление и ги включва в списъка ISTAT 2020. По този начин той прилага определени разпоредби на Регламент № 549/2013 и от това включване в списъка произтичат правни последици за посочените субекти.

61.

На второ място, трябва да се разграничат две хипотези, които обаче водят до едно и също решение:

62.

Когато ISTAT, в качеството си на италиански орган в областта на статистиката, определя кои субекти трябва да бъдат включени в сектор S.13, той прилага съдържащата се в ЕСС 2010 номенклатура и следователно Регламент № 549/2013.

63.

Субектите, адресати на решенията на ISTAT, във връзка с които се прилага Регламент № 549/2013, могат — ако вътрешното законодателство им предоставя това право — да ги обжалват пред националните юрисдикции, когато считат, че ISTAT ги е приел неправилно.

64.

Иначе казано, институционалните единици, които имат процесуална легитимация да сезират националните съдилища, могат да се позоват на разпоредбите на Регламент № 549/2013 в подкрепа на твърдението си, че ISTAT е приложил неправилно ЕСС 2010.

65.

В крайна сметка, при подаването на съответните жалби срещу решенията на ISTAT позоваването на Регламент № 549/2013 е възможно както в случай че запитващата юрисдикция квалифицира Ferrovienord и FITRI като частноправни образувания, така и в случай че ги квалифицира като публичноправни образувания.

66.

Съдът имплицитно е приел приложимостта и директния ефект на Регламент № 549/2013 в спорове относно правилното квалифициране по един или друг начин на различни субекти, включени в съответните глави на приложение А към този регламент:

67.

Образуванията (институционални единици) в дадена държава членка, а не само нейните статистически органи, се оказват засегнати от прилагането от последните на правилата в ЕСС 2010 ( 37 ). Както запитващата юрисдикция, така и италианското правителство ( 38 ) признават, че вписването в списъка ISTAT 2020 означава, че съответното юридическо лице трябва да спазва националните правила за ограничаване на публичните разходи.

68.

Несъмнено ЕСС 2010 урежда статистическите данни на структурите на държавно управление, но тя отчита също така икономическата дейност на частноправните субекти, на чието правно положение могат да се отразят съответните квалификации на ISTAT.

69.

Поради това всяка частна институционална единица може да се позове пряко на съответните точки от номенклатурата SEC 2010, за да е в състояние националният съд да се произнесе дали при нейното квалифициране по един или друг начин националните органи са ги приложили адекватно. По същия начин публичноправно образувание може да се позове на задължителния характер на разпоредбите на Регламент № 549/2013 в спор срещу ISTAT, ако вътрешното право му позволява да води съдебно дело срещу него ( 39 ).

70.

Независимо от гореизложеното, съгласно член 1, параграф 4 от Регламент № 549/2013 държавите членки могат да използват статистическа номенклатура, различна от ЕСС 2010, при изготвянето на „сметки за собствени цели“. Ако се възползват от тази възможност, техните статистически органи ще трябва впоследствие да преформулират събраните данни, за да ги представят на Комисията в съответствие с ЕСС 2010.

71.

ISTAT трябва да изготвя списъка за сектор S.13, като прилага номенклатурата, съдържаща се в Регламент № 549/2013. Ако дадено образувание е квалифицирано като институционална единица в този сектор, то трябва да предостави на ISTAT своите икономически данни в съответствие с номенклатурата, която държавата е определила. Както вече беше посочено, Италия е разширила прилагането на номенклатурата ЕСС 2010, обхващайки институционалните единици на структурите на държавно управление ( 40 ). Това разширяване благоприятства задължението на ISTAT да прилага пряко Регламент № 549/2013, за да квалифицира в сектор „Държавно управление“ субекти като Ferrovienord или FITRI ( 41 ).

72.

С оглед на важното в случая Директива 2011/85:

73.

Средносрочните бюджетни рамки, както и прогнозите и числовите фискални правила, уредени с Директива 2011/85, се изготвят от националните органи на държавите членки, за да се съобщят на Комисията, и се отнасят основно до статистическите институти и министерствата на икономиката. В Директивата не откривам правила, които да са насочени към други публичноправни образувания или които могат да се отразят пряко върху правното положение на частноправните субекти.

74.

Следователно Директива 2011/85 не съдържа разпоредби, които могат да произведат директен ефект и да предоставят права и задължения на частноправните субекти или на публичноправни образувания, различни от статистическите органи или министерствата на икономиката.

75.

Независимо от това съображение италианските правила, изготвени, за да бъдат въведени във вътрешното право наложените с Директива 2011/85 задължения, включват допълнителни мерки извън предвиденото в същата. Националните юрисдикции са тези, които трябва при необходимост да тълкуват и прилагат тези допълнителни норми, включени във вътрешните разпоредби за прилагане на Директива 2011/85.

76.

Накратко, считам, че:

77.

Corte dei сonti (Сметна палата) иска да се установи дали ограничаването на упражнявания от нея съдебен контрол върху списъка ISTAT 2020 е съвместимо с Директива 2011/85 и с Регламент № 473/2013. Според Corte dei сonti спорната национална разпоредба премахва независимия контрол върху бюджетните органи, предвиден в посочените правни норми на Съюза, и я възпрепятства да осъществява контрол върху прилагането на фискалните правила.

78.

Директива 2011/85 изисква от държавите членки:

79.

Що се отнася до Регламент № 473/2013, член 2, параграф 1, буква а) и член 5 от него предвиждат задължение за държавите членки да разполагат с органи, независими от бюджетния орган, за да се осигури ефективен мониторинг на спазването на правилата на Съюза в бюджетната област. Тези независими национални органи трябва да участват и в изготвянето на бюджетните прогнози [член 2, параграф 1, буква б)].

80.

Директива 2011/85 и Регламент № 473/2013 оставят на държавите членки свободата да определят кои независими органи ще наблюдават ефективното спазване на правилата на Съюза в бюджетната област.

81.

Съображение 3 от Директива 2011/85 споменава възможността независимите одити да се извършват от публични институции като сметни палати ( 43 ). Въпреки това няма пречка държава членка да избере друг вид образувания или да разпредели тази задача между своята сметна палата и други органи. Това се извежда и от съображение 17 от Регламент № 473/2013 ( 44 ).

82.

Без да се засяга прочитът на националните правила от страна на нейните юрисдикции, по всичко изглежда, че в Италия разглежданите функции се изпълняват от Сметната палата и от Ufficio Parlamentare di Bilancio (Парламентарна служба по бюджета) ( 45 ).

83.

Създаването на независими контролни органи се изисква от Директива 2011/85 и от Регламент № 473/2013 само във връзка с наблюдението на спазването на фискалните правила на Съюза.

84.

Същевременно нито посочените правни норми на Съюза, нито Регламент № 549/2013 налагат на държавите членки задължение да разполагат с независими органи за съставянето на статистическите данни, които трябва да съобщят на Комисията (Евростат). Тази задача се поема, както вече обясних, от националните статистически институти, чиято независимост не се изисква от нито една правна норма на Съюза.

85.

Накратко, Директива 2011/85 и Регламент № 473/2013 оставят на държавите членки свободата да ограничат действията на своите сметни палати по прилагането на ЕСС 2010 към сектор „Държавно управление“ и да възложат тази задача изцяло или отчасти на друг независим орган.

86.

Corte dei сonti (Сметна палата) иска да се установи дали „принципът на правовата държава, под формата на ефективна съдебна защита и на равностойност на правните средства за защита“, допуска спорната национална разпоредба.

87.

От материалите по делото, от становищата на страните и от отговорите на поставените в съдебното заседание въпроси следва, че административните съдилища са упражнявали контрол върху решенията на ISTAT относно определянето на структурите на държавно управление в изпълнение на ЕSA 95 (предшественик на ЕСС 2010) до предоставянето на тази компетентност на Corte dei сonti (Сметна палата) със Закон № 228/2012 ( 46 ).

88.

Закон № 228/2012 добавя параграф 6 към член 11 от CJC със следния текст: „При упражняване на изключителната си компетентност в областта на счетоводното отчитане на публичния сектор пленумът [на Corte dei conti], в специален състав, се произнася като единствена инстанция по споровете […] за определяне на структурите на държавно управление от ISTAT“.

89.

С нова правна норма (Декрет-закон 137/2020, потвърден със Закон № 176 от 2020 г.), в края на цитираната разпоредба се добавя изразът „само за целите на прилагането на националната правна уредба за ограничаване на публичните разходи“.

90.

Според запитващата юрисдикция спорната разпоредба:

91.

Обратно, италианското правителство изтъква, че ограничаването на компетентността на Corte dei сonti (Сметна палата) да упражнява контрол върху решенията на ISTAT относно определянето на структурите на държавно управление води само до възлагането (прехвърлянето) на тази компетентност на административните съдилища. По този начин се възстановявало положението до 2012 г. и нямало никаква липса на ефективна съдебна защита на правата, предоставени с нормите на Съюза.

92.

Съдът не може да посредничи в дебата относно обхвата на законодателното изменение от 2020 г., който трябва да бъде установен от компетентните италиански съдилища. Още по-малко би могъл да навлиза в полемиката дали това изменение нарушава италианската конституция. Той обаче може да определи дали с едно или друго тълкуване се нарушава правото на Съюза.

93.

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да установят необходимите правни средства, за да се гарантира на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза, зачитането на правото им на ефективна съдебна защита ( 47 ), закрепено в член 47 от Хартата.

94.

Логично, този член от Хартата може да бъде задействан само съобразно член 51, параграф 1 от нея. По това дело приложимото право на Съюза се конкретизира в Регламент № 549/2013, както вече беше разгледано. Тъй като става въпрос за правно положение, уредено от материалноправна гледна точка от правото на Съюза, което италианските органи трябва да прилагат, разпоредбите на Хартата са приложими.

95.

Нито този регламент обаче, нито която и да било друга правна норма на Съюза уточнява кои национални юрисдикции конкретно трябва да осигуряват ефективната съдебна защита. Същевременно изборът (свободен) на всяка държава членка в това отношение трябва да спазва принципите на равностойност и на ефективност ( 48 ).

96.

В този контекст трябва да се разгледат двете хипотези, предвидени от самата запитваща юрисдикция.

97.

Ако националното законодателство само е поверило на един от своите правораздавателни органи вместо на друг компетентността да осигурява ефективната съдебна защита на правата, предоставени от законодателството на Съюза, то не би било в нарушение на член 47 от Хартата и на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

98.

В действителност, когато държава членка избере да предостави съдебния контрол върху решенията за прилагане на ЕСС 2010 на своята сметна палата или на своите административни съдилища, тя упражнява процесуалната си автономия в област, в която правото на Съюза не налага и не забранява едно или друго решение. При условие че спазва принципите на равностойност и на ефективност, този избор не накърнява правото на ефективна съдебна защита.

99.

Обратно, ако законодателното изменение от 2020 г. предполага абсолютно отпадане на съдебния контрол върху решенията на ISTAT относно включването на институционални единици в сектор S.13 от ЕСС 2010, би се създала празнота в ефективната съдебна защита във връзка с прилагането на Регламент № 549/2013. В подобна хипотеза институционалните единици не биха могли да сезират нито една юрисдикция, която да упражни контрол върху действията на ISTAT, прилагащи посочения регламент.

100.

В съдебното заседание повечето от страните и участниците в производството поддържат, че законодателното изменение се е ограничило до промяна на реда и условията за съдебна защита, достъпна за субектите, включени в списъка ISTAT 2020. Считано от същата година, административните съдилища са компетентни да се произнасят пряко по валидността на решенията на ISTAT за включване на институционални единици в сектор S.13 ( 49 ).

101.

Във всички случаи запитващата юрисдикция е компетентна да се произнесе по определянето на класифицираните от ISTAT субекти, макар и за целите на прилагането на националните правила за ограничаване на публичните разходи. Италианското правителство твърди, че в рамките на тази компетентност Corte dei сonti (Сметна палата) можела инцидентно да се произнесе по валидността на решенията на ISTAT, като ги остави без приложение в конкретния случай ( 50 ).

102.

Зачита ли тази двойна възможност за оспорване принципите на равностойност и на ефективност?

103.

Принципът на равностойност би могъл да бъде засегнат, ако в сходни случаи вътрешното процесуално право предвижда изключително преки производства. В съдебното заседание обаче италианското правителство съобщава за съществуването на сходни инцидентни производства, предвидени в италианското законодателство (например в данъчната област) ( 51 ). Следователно не изглежда принципът на равностойност да е засегнат.

104.

Що се отнася до принципа на ефективност, нека припомня, че според Съда:

105.

Запитващата юрисдикция има съмнения относно спорната разпоредба, защото тя възлагала тежестта на две отделни производства по обжалване [пред административните съдилища и пред Corte dei сonti (Сметна палата)]. Тази двойна възможност за обжалване можела да доведе до постановяването на противоречиви съдебни решения, в ущърб на принципа на правна сигурност.

106.

В съдебното заседание италианското правителство посочва, че субектите, включени в списъка ISTAT 2020, които желаят да оспорят квалифицирането им като структури на държавно управление, не са длъжни да обжалват в две отделни производства. Те могат да изберат предпочитания от тях процесуален ред в зависимост от техните интереси:

107.

Ако така описаното положение отговаря на действителността (което трябва да се установи от запитващата юрисдикция), не считам, че то лишава от ефективност системата от правни средства за защита, въведена след приемането на спорната разпоредба. Засегнатите институционални единици могат да получат в италианския правов ред ефективна съдебна защита, най-малкото инцидентно, което изглежда съвместимо с наложения от правото на Съюза стандарт, тъй като те не са длъжни във всички случаи да обжалват в две отделни производства, за да удовлетворят исканията си.

108.

Несъмнено така конфигурираната система не гарантира като такава отсъствието на противоречиви съдебни решения, чието едновременно съществуване би накърнило правната сигурност. В италианския процесуален правен ред обаче следва да се въведат, ако още не са предвидени, подходящите механизми за решаването на такива евентуални конфликти между вътрешните юрисдикции. Простата вероятност да възникнат такива конфликти обаче не ми се струва достатъчна, за да се поддържа, че посочената система противоречи на член 47 от Хартата.

109.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Corte dei conti (Сметна палата, Италия) по следния начин: