I. Въведение

II. Правна уредба

А. Правото на Съюза

1. Регламентът „Дъблин III“

2. Регламентът „Евродак“

3. Квалификационната директива

4. Директивата за процедурите за убежище

5. Регламент № 1560/2003

Б. Италианското право

III. Факти и преюдициални запитвания

А. По дело C‑228/21

Б. По дело C‑254/21

В. Дело C‑297/21

Г. Дело C‑315/21

Д. Дело C‑328/21

IV. Производството пред Съда

V. Анализ

А. По общата брошура и по индивидуалното интервю

1. По задължението за информиране съгласно член 4 от Регламент „Дъблин III“

а) Процедури за поемане на отговорност и обратно приемане в дъблинската система

б) Задължение за информиране по член 4 от Регламент „Дъблин III“ и в процедурата по обратно приемане

1) Текст и структура на член 4 от Регламент „Дъблин III“

2) Смисъл и цел на член 4 от Регламент „Дъблин III“

i) Значение за кандидатите на съдържащата се в общата брошура информация в процедурата по обратно приемане

– Критерии за компетентност, които трябва да се вземат предвид и в процедурата по обратно приемане

– Обща информация за дъблинската система

ii) Практически аспекти

3) Задължение за информиране дори ако във втората държава членка не е подадена нова молба?

4) Междинно заключение

в) Последици от неизпълнението на задължението за информиране по член 4 от Регламент „Дъблин III“ в процедурата по обратно приемане

1) Възможност за позоваване на член 4 от Регламент „Дъблин III“ в жалба срещу решението за прехвърляне в процедурата по обратно приемане

2) Последици от нарушенията на член 4 от Регламент „Дъблин III“ за решението за прехвърляне

3) Междинно заключение

2. По задължението за информиране съгласно член 29 от Регламент „Евродак“

а) Задължение за информиране по член 29 от Регламент „Евродак“ и в процедурата по обратно приемане

б) Обжалваемост и последици от неизпълнението на задължението за информиране по член 29 от Регламент „Евродак“ в процедурата по обратно приемане

в) Междинно заключение

3. По индивидуалното интервю съгласно член 5 от Регламент „Дъблин III“

а) Задължение за провеждане на индивидуално интервю по член 5 от Регламент „Дъблин III“ и в процедурата по обратно приемане

б) Последици от неизпълнението на задължението за провеждане на индивидуално интервю по член 5 от Регламент „Дъблин III“ в процедурата по обратно приемане

1) Възможност за позоваване на член 5 от Регламент „Дъблин III“ с жалба срещу решение за прехвърляне в процедурата по обратно приемане

2) Последици от нарушенията на член 5 от Регламент „Дъблин III“ за решението за прехвърляне

i) Възможност за отстраняване на пороци по съдебен ред и последици от изтъкването на нови релевантни обстоятелства

ii) Влизане в законна сила на решението за прехвърляне, което не е обжалвано

в) Междинно заключение

Б. По непрякото връщане

1. По презумпцията, че всички държави членки спазват основните права и условията за нейната оборимост

2. По дискреционната клауза на член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“

3. Междинно заключение

VI. Заключение

1.

Общата европейска система за убежище се основава на принципа, че молба за убежище, подадена от гражданин на трета държава или от лице без гражданство в Европейския съюз, се разглежда само от една държава членка. Начинът на определяне на тази държава членка се урежда от Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“) ( 2 ).

2.

С цел да се избегнат вторичните движения, както и разлики в резултатите при произнасянето, този регламент изисква само една-единствена държава членка не само да разглежда по същество молбата за убежище, но и да проведе процедурата за определяне на държавата членка, която е компетентна да разгледа тази молба (съгласно член 1 от Регламент „Дъблин III“, наричана по-нататък „компетентната държава“).

3.

В основата на Регламент „Дъблин III“ се поставя стремежът на търсещите убежище лица да бъдат включени в тази процедура за определяне на компетентната държава членка. ( 3 ) За тази цел им се предоставя изготвена от Комисията обща брошура с информация за дъблинската система, процедурата за определяне на компетентната държава членка и критериите за компетентност. Тази брошура трябва по-специално да даде възможност в хода на процедурата по определяне на компетентната държава членка да им бъде предоставена релевантна за тази процедура информация.

4.

Как обаче стои въпросът с процедурата по обратно приемане, т.е. когато търсещо убежище лице, след като е подало молба за убежище в първата държава членка, напуска тази държава членка и подава нова молба за убежище във втора държава членка или остава да пребивава там, и втората държава членка от своя страна иска от първата да приеме обратно това лице? Трябва ли общата брошура да бъде издадена и от втората държава членка, въпреки че определянето на компетентната държава членка трябва да бъде извършено само от първата държава членка, съответно и в зависимост от конкретния случай, вече е било извършено там от тази държава членка? И ако задължението за предоставяне на брошурата съществува и в процедурата по обратно приемане, какви са последиците от неизпълнението му с оглед на законосъобразността на решението на втората държава членка да предаде засегнатото лице на първата?

5.

Тези въпроси, на които различните италиански съдилища отговарят по различен начин, съставляват първата група от въпроси в три от петте преюдициални запитвания ( 4 ).

6.

Втората група въпроси, повдигнати в едно от тези три преюдициални запитвания, както и от останалите две ( 5 ), се отнася до принципа на взаимно доверие и следователно до същността на дъблинската система. Втората група се обединява около въпроса дали в рамките на съдебния контрол върху решение за прехвърляне съдилищата на молещата държава членка могат да преценяват дали в замолената държава членка има риск от нарушение на принципа на забрана за връщане (principe de non-refoulement), ако в тази държава членка няма системни недостатъци, които биха дали основание за съмнения относно законосъобразността на системата за убежище и съдебната система.

7.

В Регламент „Дъблин III“ ( 6 ) се установяват критериите и механизмите за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство.

8.

Съображения 3—5, 14—19 и 32 от Регламент „Дъблин III“ гласят следното:

[…]

[…]

9.

В член 1 от Регламент „Дъблин III“ се посочва неговият предмет:

„С настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство („компетентната държава членка“)“.

10.

Член 2 от Регламент „Дъблин III“ съдържа определения и съгласно буква б) от този член „молба за международна закрила“ означава молба за международна закрила съгласно определението в член 2, буква з) от Директива 2011/95/ЕС“.

11.

Член 3 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила“ и гласи следното:

„1.   Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.

2.   Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.

Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.

Когато прехвърлянето не може да се осъществи съгласно настоящия параграф към никоя държава членка, посочена въз основа на предвидените в глава III критерии, или към първата държава членка, в която е подадена молбата, определящата държава членка, става компетентна държава членка.

3.   Всяка държава членка си запазва правото да изпрати кандидата в сигурна трета държава, при условие че са спазени правилата и гаранциите, предвидени в Директива 2013/32/ЕС“.

12.

Член 4 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Право на информация“ и предвижда следното:

„1.   От момента на подаването в държава членка на молбата за международна закрила по смисъла на член 20, параграф 2, компетентните органи на тази държава членка информират кандидата за прилагането на настоящия регламент, и по-специално относно:

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя в писмена форма на език, който кандидатът разбира или за който с основание се предполага, че разбира. Държавите членки използват общата брошура, създадена за тази цел съгласно параграф 3.

При нужда и с цел правилното разбиране от кандидата информацията се предоставя и устно, например във връзка с индивидуалното интервю, посочено в член 5.

3.   Комисията приема актове за изпълнение относно изготвянето на обща брошура, както и специална брошура за непридружени ненавършили пълнолетие, съдържащи поне информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член. Тази обща брошура включва и информация относно прилагането на Регламент (ЕС) № 603/2013 и по-специално целта, за която данните за въпросния кандидат може да бъдат обработвани в Евродак. Общата брошура се изготвя по такъв начин, че да дава възможност на държавите членки да попълват и допълнителна специфична за тях информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 2 от настоящия регламент“.

13.

Член 5 от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че с цел да улесни процеса на определянето на компетентната държава членка, определящата държава членка провежда индивидуално интервю с кандидата и установява условията на това интервю. Параграф 1 на тази разпоредба гласи:

„1.   С цел да улесни процеса на определянето на компетентната държава членка, определящата държава членка провежда индивидуално интервю с кандидата. Освен това интервюто дава възможност информацията, предоставена на кандидата в съответствие с член 4, да бъде правилно разбрана“.

14.

Член 7 от Регламент „Дъблин III“, който се съдържа в глава III от този регламент („Критерии за определяне на компетентната държава членка“), е озаглавен „Йерархия на критериите“, а параграфи 1 и 3 от този член гласят:

„1.   Критериите за определяне на компетентната държава членка се прилагат в последователността, в която са изложени в настоящата глава.

[…]

3.   С оглед на прилагането на критериите, посочени в членове 8, 10 и 16, държавите членки вземат предвид всякакви налични доказателства за присъствието на територията на дадена държава членка на членове на семейството, роднини или други близки на кандидата, при условие че тези доказателства са представени преди приемането на искането от друга държава членка за поемане на отговорността или за обратно приемане на въпросното лице съгласно съответно членове 22 и 25 и при условие че по предходните молби за международна закрила на кандидата не е взето решение по същество до този момент“.

15.

Членове 8—10 и член 16 от Регламент „Дъблин III“ уреждат определянето на компетентната държава членка в случаите, по-специално, на ненавършили пълнолетие или зависими лица, когато членовете на семейството на кандидатите вече се намират в държава членка.

16.

Член 17 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Дискреционни клаузи“, а параграф 1, първа алинея от този член гласи:

„1.   Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент“.

17.

Член 18 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Задължения на компетентната държава членка“ и предвижда следното:

„1.   Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

2.   В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, букви а) и б), компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молба за международна закрила, подадена от кандидата.

[…]

В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква г), когато молбата е била отхвърлена само на първа инстанция, компетентната държава членка гарантира, че засегнатото лице има или е имало възможност да потърси ефективна защита съгласно член 46 от Директива 2013/32/ЕС“.

18.

Член 19 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Прекратяване на компетентност“ и гласи:

„1.   Ако държава членка издаде документ за пребиваване на кандидат, задълженията по член 18, параграф 1 преминават към тази държава членка.

2.   Задълженията по член 18, параграф 1 се прекратяват, ако компетентната държава членка, от която е поискано да поеме отговорност за кандидата или за друго лице или да го приеме обратно, както е посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки за най-малко три месеца, освен ако въпросното лице притежава валиден документ за пребиваване, издаден от компетентната държава членка.

Молба, подадена след периода на отсъствие, посочен в първа алинея, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

3.   Задълженията, определени в член 18, параграф 1, букви в) и г) се прекратяват, когато компетентната държава членка, когато от нея е поискано да приеме обратно кандидат или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки в изпълнение на решение за връщане или заповед за извеждане, издадено след оттеглянето или отхвърлянето на молбата.

Молба, подадена след ефективно проведено извеждане, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка“.

19.

Глава VI от Регламент „Дъблин III“ („Процедури за поемане на отговорност и обратно приемане“) урежда започването на процедурата за определяне на компетентната държава членка (раздел I), процедурата за исканията за поемане на отговорност, когато държава членка, в която е подадена молба за международна закрила, счита друга държава членка за компетентна за разглеждането на молбата (раздел II), и процедурата за исканията за обратно приемане, когато държава членка, в която лице, което преди това е подало молба за международна закрила в друга държава членка, подава нова молба или пребивава без документ за пребиваване, моли тази друга държава членка да приеме обратно засегнатото лице (раздел III).

20.

Член 20 от Регламент „Дъблин III“, озаглавен „Започване на процедурата“, се съдържа в раздел I със същото заглавие от глава VI, а параграфи 1 и 2 и параграф 5, първа алинея от този член гласят:

„1.   Процедурата за определяне на компетентната държава членка започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за международна закрила пред държава членка.

2.   Молбата за международна закрила се счита за подадена, след като формуляр, подаден от кандидата или доклад, изготвен от компетентните органи, е получен от компетентните органи на заинтересованата държава членка. В случай че не е подадена писмена молба, времето между изявяването на намерение и изготвянето на доклада трябва да бъде възможно най-кратко.

[…]

5.   Кандидатът, който се намира в друга държава членка без документ за пребиваване или който подава там молба за международна закрила, след като оттегли първата молба, подадена от него в друга държава членка по време на процедура за определяне на компетентната държава членка, се връща обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, от държавата членка, пред която първоначално е била подадена молбата за международна закрила, с цел за бъде завършена процедурата за определяне на компетентната държава членка“.

21.

Член 21 от Регламент „Дъблин III“, който се съдържа в раздел II („Процедури за исканията за поемане на отговорност“) от глава VI, е озаглавен „Подаване на искане за поемане на отговорност“, а параграф 1 от този член предвижда следното:

„1.   Когато държава членка, пред която е била подадена молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е била подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да поиска от другата държава членка да поеме отговорността за кандидата.

Независимо от първа алинея, в случай на положителен резултат в Евродак за данните, записани съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 603/2013, искането се изпраща в срок от два месеца от получаването на положителния резултат съгласно член 15, параграф 2 от посочения регламент.

Ако искането за поемане на отговорността за кандидат не е отправено в рамките на сроковете, предвидени в първа и втора алинея, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била подадена молбата“.

22.

Член 23 („Подаване на искане за обратно приемане, когато в молещата държава членка е била подадена нова молба“), член 24 („Подаване на искане за обратно приемане, когато в молещата държава членка не е била подавана нова молба за международна закрила“) и член 25 („Отговор на искане за обратно приемане“) от Регламент „Дъблин III“ се съдържат в раздел III („Процедури за исканията за обратно приемане“) от глава VI и предвиждат по-специално следното:

„Член 23

1. Когато държава членка, в която лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) е подало нова молба за международна закрила, счита друга държава членка за компетентна, в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице.

[…]

3. Ако искането за обратно приемане не е направено в определените в параграф 2 срокове, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е подадена новата молба.

Член 24

1. Когато държава членка, на чиято територия лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) пребивава без документ за пребиваване, и в която не е била подавана нова молба за международна закрила, счита въпросната друга държава членка за компетентна в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице.

Член 25

1. Замолената държава членка е длъжна да направи необходимите проверки и да оповести решението си относно искането за обратно приемане на засегнатото лице възможно най-бързо […]“.

23.

Член 26 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Уведомление за решение за прехвърляне“ и гласи следното:

„1.   Когато замолената държава членка се съгласи да поеме отговорността или да приеме обратно кандидат или друго лице от посочените в член 18, параграф 1, буква в) или г), молещата държава членка уведомява засегнатото лице за решението да го прехвърли в компетентната държава членка и, където това е необходимо, че тя няма да разглежда неговата молба за международна закрила. Ако правен съветник или друг консултант представлява засегнатото лице, държавата членка може да предпочете да уведоми този правен съветник или консултант за решението вместо засегнатото лице и ако е приложимо, да съобщи решението на кандидата.

2.   Решението по параграф 1 съдържа също информация относно съществуващите средства за правна защита, включително относно правото да се изисква суспензивно действие, където е приложимо, и за сроковете за използването на подобни средства за правна защита и относно срока за осъществяване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за това къде и на коя дата съответното лице трябва да се яви, ако това лице пътува до компетентната държава членка със собствени средства.

Държавите членки правят необходимото засегнатите лица заедно с решението по параграф 1 да получават информация за лицата и организациите, които могат да им предоставят правна помощ, ако тази информация все още не е съобщена.

3.   Когато засегнатото лице не е подпомагано или представлявано от правен съветник или друг консултант, държавите членки го уведомяват за основните елементи от решението, което винаги включва информация за съществуващите средства за правна защита и сроковете за използването на подобни средства, на език, който засегнатото лице разбира или който с основание се предполага, че разбира“.

24.

Член 27 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Правна защита“, а параграф 1 от този член гласи:

„1.   Кандидатът или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания“.

25.

Член 29 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Условия и срокове“, а параграф 2 от този член предвижда:

„2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие“.

26.

Регламент (ЕС) № 603/2013 (наричан по-нататък „Регламент „Евродак“) ( 7 ) урежда създаването на база данни за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед на ефективното прилагане на Регламент „Дъблин III“.

27.

Член 9, параграф 1, първа алинея от Регламент „Евродак“ предвижда следното:

„1.   Всяка държава членка незабавно снема отпечатъци от всички пръсти на всяко лице на възраст минимум 14 години, подало молба за международна закрила, и във възможно най-кратък срок и не по-късно от 72 часа след подаването на неговата молба за международна закрила, определена в член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 ги предава на централната система заедно с данните по член 11, букви б)—ж) от настоящия регламент“.

28.

Член 17, параграф 1, първа алинея от Регламент „Евродак“ гласи:

„1.   С цел да се провери дали даден гражданин на трета държава или лице без гражданство, което пребивава незаконно на територията на държава членка, не е подало предварително молба за международна закрила в друга държава членка, дадена държава членка може да предаде на централната система данните за дактилоскопичните отпечатъци относно дактилоскопичните отпечатъци, които може да е снела от такъв гражданин на трета държава или лице без гражданство, което е на възраст поне 14 години, както и референтния номер, който е даден от тази държава членка“.

29.

Член 29 от Регламент „Евродак“ се отнася до правата на субекта на данни. Член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Евродак“ предвижда, че на тези лица се предоставя определена информация относно целта и условията за снемане на дактилоскопични отпечатъци, а в параграф 3 от този член се посочва, че за тази цел се изготвя обща брошура:

„1.   Държавата членка по произход информира всяко лице, което попада в обхвата на член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 или член 17, параграф 1, писмено и, когато е необходимо, устно, на език, който лицето разбира или който с основание може да се предполага, че разбира, относно следното:

[…]

[…]

2.   […]

В случая с лицата по член 17, параграф 1 информацията по параграф 1 от настоящия член се предоставя най-късно при предаването на данните за лицето на централната система. […]

3.   В съответствие с процедурата по член 44, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] се изготвя обща брошура, съдържаща поне информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, и информацията, посочена в член 4, параграф 1 от посочения регламент.

Брошурата се изготвя ясно и просто, на език, който съответното лице разбира или който с основание може да се предполага, че разбира.

Брошура се изготвя по такъв начин, че да дава възможност на държавите членки да попълват допълнителна специфична за дадена държава членка информация. Тази специфична за дадена държава членка информация включва най-малко информация относно правата на субекта на данните, възможността за помощ от страна на националните надзорни органи, както и данните за контакт на службата на лицето, което отговаря за обработката, и на националните надзорни органи“.

30.

Член 37 от Регламент „Евродак“ е озаглавен „Отговорност“, а параграфи 1 и 3 от този член предвиждат следното:

„1.   Всяко лице или държава членка, които са претърпели вреди поради неправомерна обработка или поради действие, несъвместимо с настоящия регламент, имат право да получат от отговорната държава членка обезщетение за претърпените вреди. Тази държава е освободена частично или изцяло от тази отговорност, ако докаже, че отговорността за събитието, пораждащо вредата, не е нейна.

[…]

3.   Исковете за обезщетение, предявени срещу държава членка за вредата по параграфи 1 и 2, се подчиняват на разпоредбите на националното право на държавата членка ответник“.

31.

Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (наричана по-нататък „Квалификационната директива“) ( 8 ) установява критериите, по които се удовлетворява молба за международна закрила.

32.

Член 2 от Квалификационната директива съдържа определения, а буква з) от този член определя „молбата за международна закрила“ като „искането, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за закрила от държава членка, което може да бъде разглеждано като лице, искащо да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, и което лице не иска изрично друг тип закрила извън приложното поле на настоящата директива, която може да бъде предмет на отделна молба“.

33.

Член 8 от Квалификационната директива, озаглавен „Вътрешна закрила“, предвижда изключения от необходимостта от международна закрила в случаите, когато молителят може да потърси закрила в част от своята държава на произход:

„1.   При оценяването на молбата за международна закрила държавите членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, ако в част от държавата на произход той:

и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

2.   При разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището“.

34.

В глава V от Квалификационната директива се посочва, че условие за субсидиарна закрила е наличието на опасност от „тежки посегателства“. Такива съгласно член 15, буква в) са:

35.

Член 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (наричана по-нататък „Директивата за процедурите за убежище“) ( 9 ) е озаглавен „Недопустими молби“, а параграф 1 и параграф 2, буква а) от този член предвиждат следното:

„1.   В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с Регламент (ЕС) № 604/2013, от държавите членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95/ЕС, когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.

2.   Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:

36.

Член 16a от Регламент (ЕО) № 1560/2003 ( 10 ) — Регламентът за изпълнение на Комисията относно дъблинската система — изменен с Регламент „Дъблин III“ и Регламент за изпълнение (ЕС) № 118/2014 ( 11 ), е озаглавен „Информационни брошури за кандидатите за международна закрила“, а параграфи 1 и 4 от този член предвиждат:

„1.   В приложение Х е представена обща брошура, която информира всички кандидати за международна закрила относно разпоредбите на [Регламент „Дъблин III“] и прилагането на [Регламент „Евродак“].

[…]

4.   В приложение XIII е представена информация за граждани на трети страни или лица без гражданство, открити да пребивават незаконно на територията на държава членка“.

37.

Съгласно приложение Х към Регламент № 1560/2003 брошурата съдържа в своята част А, озаглавена „Информация относно Регламента от Дъблин за кандидати за международна закрила съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 604/2013“, по-специално следната информация (получерният шрифт е в оригинала):

„Вие сте отправили към нас молба за закрила, тъй като смятате, че сте бил принуден да напуснете собствената си държава поради преследване, война или опасност от тежки посегателства. Според закона това е „молба/искане за международна закрила“, а Вие сте „кандидат“. Хората, които търсят закрила, често се наричат „кандидати за убежище“.

Фактът, че сте поискали убежище тук не гарантира, че Вашето искане ще бъде разгледано тук. Държавата, която ще разгледа искането, се определя посредством процес, създаден със законодателен акт на Европейския съюз, известен като „Регламента от Дъблин“. Съгласно този законодателен акт само една държава носи отговорност за разглеждане на Вашето искане.

[…]

Преди да сме в състояние да разгледаме Вашата молба, трябва да установим дали ние сме компетентни за това, или тя следва да бъде разгледана от друга държава — това се нарича „дъблинска процедура“. Дъблинската процедура не се отнася до Вашите основания да кандидатствате за убежище. Тя се занимава единствено с въпроса коя държава е компетентна да вземе решение по Вашата молба за убежище.

[…]

Ако нашите органи решат, че ние сме компетентни да вземем решение по Вашата молба за убежище, това означава, че имате право да останете в държавата, в която се намирате понастоящем, и молбата Ви да бъде разгледана тук. В такъв случай процедурата по разглеждане на Вашата молба ще започне незабавно.

Ако решим, че друга държава е компетентна да разгледа Вашата молба, ще се стремим да Ви изпратим в тази друга държава възможно най-скоро, така че Вашата молба да бъде разгледана там. […]

Законът излага причините, поради които дадена държава може да е компетентна да разгледа Вашето искане. Тези причини се отчитат по реда на важност съгласно закона, като се започне от това дали член на Вашето семейство се намира в държава, участваща в системата от Дъблин, дали Вие понастоящем или в миналото сте притежавали виза или разрешение за пребиваване, издадено от държава, участваща в системата от Дъблин, или дали сте пътували до или през територията на друга държава, участваща в системата от Дъблин, било то законно, или незаконно.

Важно е да ни информирате възможно най-скоро, ако членове на Вашето семейство пребивават в друга държава, участваща в системата от Дъблин. Ако Вашият съпруг, съпруга или дете е кандидат за убежище или е получил/а/о международна закрила в друга държава, участваща в системата от Дъблин, тази друга държава би могла да бъде компетентна да разгледа Вашата молба за убежище.

Ние може да решим да разгледаме Вашата молба в държавата, в която се намирате понастоящем, дори ако не сме компетентни да извършим това разглеждане съгласно критериите, определени в Регламента от Дъблин. Ние няма да Ви изпратим в държава, където е установено, че Вашите човешки права могат да бъдат нарушени.

[…]

Имате възможност да изразите несъгласие с решението да бъдете изпратен в друга държава, участваща в системата от Дъблин, както и да оспорвате това решение пред съд или друг правораздавателен орган. Можете също така да поискате да останете в държавата, в която се намирате понастоящем, докато бъде взето решение по Вашата жалба или преразглеждане.

Ако се откажете от своята молба за убежище и се преместите в друга държава, участваща в системата от Дъблин, вероятно ще бъдете прехвърлен обратно в държавата, в която се намирате понастоящем, или в компетентната държава.

Ето защо е важно щом веднъж сте подали молба за убежище, да останете тук, докато ние вземем решение 1) относно кой е компетентен да разгледа Вашата молба за убежище и/или 2) да разгледаме Вашата молба за убежище в държавата, в която се намирате понастоящем.

[…]

Ако сметнем, че друга държава може да е компетентна да разгледа Вашата молба, ще получите по-подробна информация за процедурата, която ще последва, и за това как тя засяга Вас и Вашите права“.

38.

Съгласно приложение Х към Регламент № 1560/2003 в своята част Б брошурата съдържа по-специално следната „информация за кандидатите за международна закрила, за които се прилага Дъблинската процедура“:

„Тази брошура Ви е била предоставена, тъй като сте поискали международна закрила (убежище) в държавата, в която се намирате понастоящем, или в друга държава, участваща в системата от Дъблин, и властите тук имат основания да смятат, че друга държава може да е компетентна да разгледа Вашето искане.

Ние ще определим компетентната държава посредством процес, създаден със законодателен акт на Европейския съюз, известен като „Регламента от Дъблин“. Този процес се нарича „Дъблинска процедура“. Настоящата брошура се стреми да даде отговор на най-често задаваните въпроси, свързани с тази процедура.

[…]

Дъблинската процедура определя коя държава е компетентна да разгледа Вашата молба за убежище. Това означава, че Вие можете да бъдете прехвърлен от държавата, в която се намирате понастоящем, към друга държава, която е компетентна да разгледа Вашата молба.

[…]

ПОМНЕТЕ: Вие не трябва да се местите в друга държава, участваща в системата от Дъблин. Ако се преместите в друга държава, участваща в системата от Дъблин, ще бъдете върнат тук или в държавата, в която преди това сте поискали убежище. Дори ако се откажете от молбата тук, това няма да промени компетентната държава. Ако се укривате или избягате, Вие рискувате да бъдете задържан.

[…]

Как органите ще определят коя държава е компетентна да разгледа моята молба?

Съществуват различни причини, поради които дадена държава може да е компетентна да разгледа Вашето искане. Тези причини се прилагат по реда на важност, предписан от закона. Ако дадена причина не е приложима, се разглежда следващата причина и така нататък.

Причините са свързани със следните фактори по ред на важност:

Ето защо е важно да ни информирате, ако членове на Вашето семейство пребивават в друга държава, участваща в системата от Дъблин, преди да бъде взето първоначално решение по Вашето искане за убежище. Ако желаете да бъдете събрани в една и съща държава, Вие и членът на Вашето семейство трябва да изразите това желание в писмен вид.

[…]

Какво се случва, ако аз съм зависим от грижите на друго лице или някой друг е зависим от мен?

Можете да бъдете събран в една и съща държава с Вашата майка, баща, дете, брат или сестра, ако е изпълнено всяко от следните условия:

По правило държавата, където пребивава Вашето дете, брат или сестра или родител, следва да приеме отговорността за разглеждане на Вашата молба, при условие че Вашите семейни връзки са съществували във Вашата държава по произход. Освен това Вие и другото лице трябва да заявите в писмен вид, че желаете да бъдете събрани заедно.

Можете да поискате тази възможност, ако вече сте в държавата по пребиваване на Вашето дете, брат или сестра или родител, а в случай че се намирате в друга държава — можете да се обърнете с такова искане към държавата, в която пребивават Вашите роднини. В този случай това означава, че трябва да пътувате до тази друга държава, освен ако здравословното Ви състояние не Ви позволява да пътувате за дълъг период от време.

В допълнение към тази възможност, по време на процедурата за предоставяне на убежище винаги може да поискате да се присъедините към роднина поради хуманитарни, семейни или културни причини. Ако това искане бъде прието, може да Ви се наложи да се преместите в държавата, където пребивава Вашият роднина. В този случай от Вас ще бъде поискано също да дадете своето съгласие в писмен вид. Важно е да ни информирате, ако съществуват хуманитарни причини за това Вашето искане да бъде разгледано тук или в различна държава.

[…]

[…]

[…]

Ако обаче не сте подали молба за убежище в държавата, в която се намирате понастоящем, а предишна Ваша молба за убежище в друга държава е била отхвърлена с окончателно решение, ние може да вземем решение да изпратим искане до компетентната държава да Ви приеме обратно или да пристъпим към връщането Ви във Вашата държава по произход или постоянно пребиваване или в трета сигурна държава […].

[…]

Компетентната държава ще Ви счита за кандидат за убежище и Вие ще се ползвате от всички права, свързани с това. Ако в миналото никога не сте подавали молба за убежище в тази друга държава, след пристигането си ще имате възможност да направите това.

[…]“.

39.

Съгласно приложение XIII към Регламент № 1560/2003 брошурата съдържа „[и]нформация за граждани на трети държави или лица без гражданство, открити да пребивават незаконно на територията на държава членка съгласно член 29, параграф 3 от [Регламент „Евродак“]“:

„Ако сте открит да пребивавате незаконно в държава, участваща в системата от Дъблин, органите могат да снемат Вашите дактилоскопични отпечатъци и да ги предадат в база данни за дактилоскопични отпечатъци, наречена „Евродак“. Това е единствено с цел да се установи дали вече сте подавали молба за убежище. Вашите дактилоскопични отпечатъци няма да бъдат съхранени в базата данни „Евродак“, но ако в миналото сте подали молба за убежище в друга държава, Вие може да бъдете върнат в тази друга държава.

[…]

Ако нашите органи считат, че е възможно да сте подали молба за международна закрила в друга държава, която може да е отговорна за разглеждане на тази молба, ще получите по-подробна информация за процедурата, която ще последва, и за това как тя засяга Вас и Вашите права ( 12 )“.

40.

В италианското право член 3 от Decreto legislativo 25/2008 (Законодателен декрет № 25/2008) от 28 януари 2008 г. за транспониране на Директива 2005/85/ЕО, отменена и заменена с Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на статут на бежанец (GURI № 40 от 16 февруари 2008 г.) в актуалната му редакция, урежда способите за обжалване на решенията за прехвърляне в рамките на дъблинската система.

41.

Кандидатът по дело C‑228/21 — г‑н CZA, подава молба за международна закрила в Италия, след като вече е подал такава молба в Словения. Италианският компетентен орган — създаденото към Министерството на вътрешните работи звено „Дъблин“ — от своя страна отправя до Словения искане за обратно приемане на кандидата на основание член 18, параграф 1, буква б) от Регламента „Дъблин III“. Словения приема това искане. Впоследствие на кандидата е издадено решение за прехвърляне съгласно член 26 от Регламента „Дъблин III“, с което той е информиран за решението да бъде прехвърлен в Словения.

42.

Tribunale di Catanzaro (Районен съд Катандзаро, Италия) уважава като първа съдебна инстанция жалбата на кандидата срещу това решение, основана на нарушение на предвиденото в член 4 от Регламента „Дъблин III“ задължение за информиране. Компетентният орган не успява да докаже, че на кандидата е предоставена изискващата се съгласно член 4 от Регламента „Дъблин III“ брошура. Районният съд приема за недостатъчно представянето на протокола за индивидуално интервю, изготвен въз основа на член 5 от този регламент, както и предоставянето на друга брошура при подаването на молбата за международна закрила в Италия. Районният съд стига до заключението, че неизпълнението на задължението за информиране по член 4 от Регламента „Дъблин III“ води до недействителност на решението за прехвърляне.

43.

Министерството на вътрешните работи подава жалба срещу това решение пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия). С акт от 29 март 2021 г., постъпил на 8 април 2021 г., този съд спира производството по делото и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

44.

По дело C‑254/21 DG, който е афганистански гражданин, подава в Италия втора молба за международна закрила, след като първата му молба за международна закрила, подадена в Швеция, вече е била окончателно отхвърлена там. Въз основа на положителен резултат от Евродак италианското Министерство на вътрешните работи от своя страна отправя до шведските органи искане за обратно приемане на основание член 18, параграф 1, буква г) от Регламент „Дъблин“, което е прието от Швеция, и разпорежда прехвърляне в Швеция.

45.

Кандидатът обжалва това решение пред Tribunale di Roma (Районен съд Рим, Италия), като твърди, че е налице нарушение на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“. Като основание за това той изтъква, че го очаква непряко връщане през Швеция в Афганистан и че в Афганистан е заплашен от нечовешко и унизително отношение. Компетентността на Италия да му предостави закрила срещу непряко връщане произтичала от член 17 от Регламент „Дъблин III“.

46.

При тези обстоятелства Tribunale di Roma (Районен съд Рим) решава да спре производството по делото и с акт от 12 април 2021 г., постъпил на 22 април 2021 г., поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

47.

По дело C‑297/21 XXX.XX, който е афганистански гражданин, подава втора молба за международна закрила в Италия, след като първата молба за международна закрила, подадена преди това в Германия, е окончателно отхвърлена, а на кандидата е издадено там окончателно разпореждане за извеждане. След получен положителен резултат от Евродак италианското Министерство на вътрешните работи от своя страна отправя до германските органи искане за обратно приемане съгласно член 18, параграф 1, буква г) от Регламента „Дъблин III“, което те приемат.

48.

Пред Tribunale di Firenze (Районен съд Флоренция, Италия) кандидатът подава жалба срещу постановеното впоследствие решение за прехвърлянето му. Той счита, че обжалваното решение нарушава член 4 от Хартата, както и член 3, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, тъй като го очаква непряко връщане през Германия в Афганистан, където след принудителното му връщане бил заплашен от нечовешко и унизително отношение. Поради това според него съгласно член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ е налице компетентност на Италия.

49.

При тези обстоятелства Tribunale di Firenze (Районен съд Флоренция) решава да спре производството по делото и с акт от 29 април 2021 г., постъпил на 10 май 2021 г., поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

50.

По дело C‑315/21 роденият в Пакистан PP подава молба за международна закрила в Италия, след като преди това вече е подал такава молба в Германия. Италианското Министерство на вътрешните работи от своя страна отправя на основание член 18, параграф 1, буква г) от Регламента „Дъблин III“ искане за обратно приемане до германските органи, които го приемат съгласно член 18, параграф 1, буква г) от Регламента „Дъблин III“. След това италианското Министерство на вътрешните работи приема решение за прехвърлянето на кандидата в Германия.

51.

PP подава пред Tribunale di Milano (Районен съд Милано, Италия) жалба срещу това решение и прави искане за временно спиране на изпълнението му, което е уважено. Той се мотивира, от една страна, с нарушение на задълженията за информиране по членове 4 и 5 от Регламент „Дъблин III“, а от друга — със заплаха от непряко връщане през Германия в Пакистан, където за него съществувала реална опасност да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение. Създаденото към Министерството на вътрешните работи звено „Дъблин“ оспорва това твърдение и предоставя доказателства, че с кандидата е проведено предвиденото в член 5 от Регламент „Дъблин III“ индивидуално интервю.

52.

При тези обстоятелства Tribunale di Milano (Районен съд Милано) решава да спре производството по делото и с акт от 14 април 2021 г., постъпил в Съда на 17 май 2021 г., поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

53.

По дело C‑328/21 италианското Министерство на вътрешните работи разпорежда прехвърлянето във Финландия на GE, с произход от Ирак, след като е установено, че той пребивава незаконно в Италия и след положителен резултат от Евродак, който показва, че той преди това е подал молба за международна закрила във Финландия. В отговор на искането за обратно приемане съгласно член 18, параграф 1, буква б) от Регламент „Дъблин III“ Финландия признава своята компетентност съгласно член 18, параграф 1, буква г) от този регламент.

54.

Кандидатът подава жалба срещу решението за прехвърляне пред Tribunale di Roma (Районен съд Рим, Италия), който установява, че не разполага с компетентност да разгледа делото, и го препраща на Tribunale di Trieste (Районен съд Триест, Италия). Кандидатът се позовава по-специално на нарушение на задълженията за информиране по член 4 от Регламент „Дъблин III“ и член 29 от Регламент „Евродак“.

55.

При тези обстоятелства Tribunale di Firenze (Районен съд Триест) решава да спре производството по делото и с акт от 2 април 2021 г., постъпил в Съда на 26 май 2021 г., поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

56.

Запитващите юрисдикции по дела C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21 са направили искане делата да бъдат разгледани по реда на бързото производство съгласно член 105 от Процедурния правилник на Съда или с предимство съгласно член 53, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда.

57.

Тези искания са отхвърлени с определения на председателя на Съда от 14 юни и 6 юли 2021 г.

58.

С определение на председателя на Съда от 6 юли 2021 г. дела C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

59.

Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Европейската комисия, както и жалбоподателите в главните производства по дела C‑297/21 и C‑328/21 са представили писмени становища.

60.

Италия, Комисията, както и жалбоподателите по главните производства по дела C‑297/21 и C‑328/21 са взели участие в общото съдебно заседание на 8 юни 2022 г.

61.

Хипотезите, на които се основават и петте посочени преюдициални запитвания, се характеризират с това, че засегнатите търсещи убежище лица, след като са подали първа молба за международна закрила в държава членка, се преместват в Италия и там или подават нова молба за международна закрила (дела C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21 и C‑315/21), или остават да пребивават без документ за пребиваване (дело C‑328/21, по което се спори дали жалбоподателят в главното производство е подал нова молба в Италия, вж. във връзка с това точки 98 и 123 от настоящото заключение). Впоследствие компетентният италиански орган иска от държавите членки, в които засегнатите лица са подали преди това молби за международна закрила, да ги приемат обратно и съгласно член 26 от Регламент „Дъблин III“ издава по отношение на засегнатите лица решения за прехвърляне, които понастоящем са предмет на главните производства.

62.

При това положение въпросите, поставени на Съда в рамките на настоящите производства преюдициални запитвания, както са описани в уводната част на настоящото заключение, се отнасят до две групи проблеми: първата се отнася до задължението за информиране и задължението за предоставяне на общата брошура съответно съгласно член 4 от Регламент „Дъблин III“ и член 29 от d“, както и до задължението за провеждане на индивидуално интервю съгласно член 5 от Регламент „Дъблин III“ (дела C‑228/21, C‑315/21 и C‑328/21) (А). Втората се отнася до това дали в рамките на жалба срещу решението за прехвърляне съдилищата на молещата държава членка могат да преценяват риска замолената държава членка да наруши принципа на забрана за връщане, ако в тази държава членка няма системни недостатъци (дела C‑254/21, C‑297/21 и C‑315/21 (Б).

63.

С въпросите си по дела C‑228/21, C‑315/21 и C‑328/21 запитващите юрисдикции искат да установят, от една страна, дали задължението за предоставяне на информация на кандидатите и задължението за предоставяне на общата брошура съответно съгласно член 4 от Регламент „Дъблин III“ и член 29 от Регламент „Евродак“, както и задължението за провеждане на индивидуално интервю съгласно член 5 от Регламент „Дъблин III“, се прилагат не само в процедурата за определяне на компетентната държава членка, която се провежда при подаване в държава членка на първата молба за международна закрила, но и в процедура по обратно приемане. Тази процедура се провежда, когато търсещото убежище лице подаде молба за международна закрила в друга държава членка или пребивава там и когато тази втора държава членка планира да го прехвърли в първата държава членка.

64.

Ако въпросните задължения се прилагат и в процедурата по обратно приемане, запитващите юрисдикции искат по-нататък да разберат дали жалба срещу решение за прехвърляне може да се основава на нарушение на тези задължения и какви са последиците от такова нарушение за решението за прехвърляне.

65.

Тъй като член 4 от Регламент „Дъблин III“ (1) и член 29 от Регламент „Евродак“ (2), както и член 5 от Регламент „Дъблин III“ (3) повдигат специфични въпроси, е по-уместно да ги разгледаме последователно.

66.

Въпросът дали задължението за информиране и задължението за предоставяне на общата брошура съгласно член 4 от Регламент „Дъблин III“ се прилагат и в процедурата по обратно приемане е изрично поставен като втора част от втория въпрос по дело C‑315/21; той обаче имплицитно стои в основата и на въпросите по дела C‑228/21 и C‑328/21. Това е така, защото те се отнасят до последиците от нарушението на посочените задължения за решението за прехвърляне в процедурата по обратно приемане, което е условие за неговата приложимост.

67.

Най-напред ще очертая разликата между процедурите за поемане на отговорност и за обратно приемане и различните хипотези, в които тези процедури се прилагат а). След това ще обясня защо въпросното задължение за информиране се прилага и в процедурата по обратно приемане б). Накрая ще се спра на въпроса дали в рамките на жалба срещу решението за прехвърляне може да се повдига възражение за нарушение на това задължение и какви са последиците от това нарушение в).

68.

Съгласно член 20, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ процедурата за определяне на компетентната държава членка започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за международна закрила пред държава членка. Ако тази държава членка счита, че друга държава членка е компетентна, тя може да поиска от последната да поеме отговорността за кандидата (член 18, параграф 1, буква а) във връзка с член 21, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“).

69.

За разлика от това процедура по обратно приемане съгласно членове 23 и 24 от Регламент „Дъблин III“ е приложима за лица, които, след като са подали първа молба в една държава членка, се преместват в друга държава членка и там подават нова молба или остават да пребивават без документ за пребиваване. Тази държава членка от своя страна може да поиска от държавата членка, която преди това е разгледала молбата им, да ги приеме обратно.

70.

В процедурата по обратно приемане трябва да се прави разлика между две хипотези, върху които обръща внимание и запитващата юрисдикция по дело C‑315/21: от една страна, тази процедура се прилага за лица, които са подали молба в първа държава членка и впоследствие са напуснали тази държава членка още преди да е приключила процедурата за определяне на компетентната държава членка (член 20, параграф 5 от Регламент „Дъблин III“). Тази хипотеза няма отношение към главните производства.

71.

От друга страна, процедурата по обратно приемане се прилага за лица, които по време на разглеждането на молбата им по същество или след нейното отхвърляне от компетентната държава членка се преместват в друга държава членка и там подават нова молба или остават да пребивават без документ за пребиваване (член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламент „Дъблин III“) ( 13 ). На тези хипотези съответстват обстоятелствата по настоящите главни производства.

72.

Член 4, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че органите информират кандидатите за прилагането на настоящия регламент и неговите релевантни аспекти „[о]т момента на подаването в държава членка на молбата за международна закрила по смисъла на член 20, параграф 2“. Съответната информация се съдържа в обща брошура, която съгласно член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“ е изготвена от Комисията в Регламент за изпълнение 118/2014.

73.

По-долу най-напред ще разгледам текста и структурата на член 4 от Регламент „Дъблин III“ (1), след това — неговия смисъл и цел (2), и накрая — случая, в който не се подава нова молба във втората държава членка (3).

74.

Видно от текста, в член 4, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ по отношение на задължението за информиране не се прави разлика между първа и последващи молби за международна закрила, съответно между процедурата за поемане на отговорност и за обратно приемане.

75.

Вярно е, че член 20 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Започване на процедурата“, а параграф 1 от този член предвижда, че процедурата за определяне на компетентната държава членка започва веднага, след като за първи път ( 14 ) бъде подадена молба за международна закрила пред държава членка. Параграф 2 от тази разпоредба обаче урежда по изцяло общ начин кога молба за международна закрила (определението се съдържа в член 2, буква б) от Регламент „Дъблин III“, както и в член 2, буква з) от Квалификационната директива) се счита за подадена и се отнася не само за първата молба. Това следва и от член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, който препраща към член 20, параграф 2. Член 23 обаче се прилага само за случаи на подадена нова молба за международна закрила, а не за първата молба.

76.

В структурно отношение член 4 от Регламент „Дъблин III“ се намира в глава II, която е озаглавена „Общи принципи и гаранции“. Това означава, че неговите разпоредби се прилагат за целия обхват на настоящия регламент, а не само за определен вид процедура.

77.

Що се отнася до същността на задължението за информиране, Комисията и Италия отбелязват, че съгласно съображение 18 от Регламент „Дъблин III“ неговата цел е да улесни определянето на държавата членка, която е компетентна да разгледа по същество молбата за международна закрила. Процедура по обратно приемане обаче е приложима главно в хипотезите, в които компетентната държава членка вече е била определена. Ето защо в тази процедура вече не би трябвало да е необходимо да се съобщава цялата информация относно определянето на компетентната държава членка. Напротив, тя би била достатъчна и ако само уведомява засегнатите лица за аспектите, на които на този етап от процедурата те все още могат да се позоват. Комисията и Италия изтъкват този довод въз основа по-специално на решение на Съда по дело H. и R. (наричано по-нататък „решение H. и R.“) ( 15 ).

78.

Трябва да се признае, че Комисията и Италия са прави, като считат, че в хипотезите по член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламент „Дъблин III“ (вж. т. 71 по-горе) процедурата за определяне на компетентната държава членка вече е завършила и че тази държава членка е започнала или дори вече е приключила разглеждането по същество на молбата. Поради това в решение H. и R. Съдът посочва, че в подобен случай не следва отново да се прилагат правилата, които уреждат процедурата за определяне на компетентността ( 16 ).

79.

И в хипотезите по член 20, параграф 5 от Регламент „Дъблин III“ (вж. т. 70 по-горе), когато проверката на компетентността на замолената държава членка е все още в ход, молещата държава членка по принцип не е длъжна да проверява дали замолената държава членка е компетентна. Напротив, тя трябва само да провери дали са изпълнени критериите по член 20, параграф 5, т.е. дали е подадена първа молба в замолената държава членка и дали тази държава членка е започнала, но все още не е приключила процедурата за определяне на компетентната държава членка ( 17 ).

80.

Това обаче не изключва необходимостта определени критерии за компетентност да се вземат предвид и в процедурата по обратно приемане. Както ще обясня по-подробно по-долу, Съдът вече изрично е посочил това по отношение на някои критерии за компетентност, което Комисията и Италия също не отричат. Освен това задължението за информиране по член 4 от Регламент „Дъблин III“ се отнася не само до информация относно критериите за определяне на компетентната държава членка, но и до обща информация за функционирането на дъблинската система. Цялата тази информация се съдържа в общата брошура. При това положение задължението за селективно предоставяне на информация в процедурата по обратно приемане, предложено от Комисията и Италия, не отговаря напълно на целите на Регламент „Дъблин III“ i) и на практика е трудно за прилагане ii).

81.

В процедурата по обратно приемане молещата държава членка вече не е длъжна да проверява служебно дали са спазени критериите за определяне на компетентната държава членка съгласно глава III от Регламент „Дъблин III“ ( 18 ). Това обаче не означава, че тя може да пренебрегва обстоятелства, които изтъква даден кандидат и които все още могат дори на този етап да възпрепятстват прехвърлянето в замолената държава членка. Поради това е необходимо общата брошура да информира кандидатите и в процедурата по обратно приемане относно възможността да изтъкнат такива обстоятелства.

82.

Това се отнася по-специално за прехвърлянето на компетентността върху молещата държава членка съгласно член 19 ( 19 ), член 23, параграф 3 ( 20 ) и член 29, параграф 2 ( 21 ) от Регламент „Дъблин III“, системни недостатъци в замолената държава членка (член 3, параграф 2, втора алинея ( 22 )) или — в специфични, свързани със здравословното състояние на кандидатите случаи — риска от нечовешко отношение при самото прехвърляне в замолената държава ( 23 ). Освен това според Съда в случаите, когато кандидатът е напуснал замолената държава членка още преди да е приключила процедурата за определяне на компетентната държава членка (член 20, параграф 5, вж. т. 70 по-горе), е възможно дори в процедурата по обратно приемане все още да се твърди, че молещата държава членка всъщност е компетентна въз основа на критериите, посочени в членове 8—10 ( 24 ).

83.

Освен това в процедурата по обратно приемане (както в случаите по член 20, параграф 5 (вж. т. 70 по-горе), така и по член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламент „Дъблин III“ (вж. т. 71 по-горе) кандидатите могат по-специално да предоставят доказателства за присъствието на територията на молещата държава членка на членове на семейството, роднини и други близки, което може да доведе до прилагането на критериите, посочени в членове 8, 10 и 16 от Регламент „Дъблин III“. Всъщност съгласно член 7, параграф 3 държавите членки са длъжни да вземат предвид тези доказателства, доколкото са били представени, преди друга държава членка да е приела искане за поемане на отговорностили обратно приемане ( 25 ) на засегнатото лице съгласно членове 22 и 25 ( 26 ), и доколкото все още не е взето решение по същество по предишни молби за международна закрила на кандидата.

84.

Следователно, видно от неговия текст, член 7, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ се прилага и в процедурата по обратно приемане. Изглежда този извод не се оспорва в решение H. и R., тъй като в него Съдът не отделя внимание на тази разпоредба.

85.

И в общата брошура изрично се посочва, че кандидатите трябва да информират органите дали членове на тяхното семейство пребивават в държава, участваща в системата от Дъблин, „ преди да бъде взето първоначално решение по [тяхното] искане за убежище “ ( 27 ), без да се ограничава тази възможност до процедурата за исканията за поемане на отговорност.

86.

Това е и логично.

87.

Вярно е, че Регламент „Дъблин III“ има за цел да осигури бързо определяне на компетентната държава членка и по този начин своевременно разглеждане на молбите за убежище ( 28 ). Поради това молби за убежище в зависимост от конкретния случай могат да се разглеждат от държава членка, различна от определената за компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент ( 29 ). Това не създава проблем, тъй като се предполага, че във всяка държава членка търсещите убежище лица се третират в съответствие с Хартата, както и с Женевската конвенция за статута на бежанците ( 30 ) и Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“ ( 31 )). Хармонизирането с правото на Съюза позволява на държавите членки да разглеждат молбите за убежище до голяма степен съобразно едни и същи правила ( 32 ). Следователно, след като компетентността веднъж вече е била определена, тя по принцип не следва да бъде поставяна под въпрос.

88.

Предвид важността на правото на закрила на семейния живот обаче това правило може да не бъде спазено, ако съгласно член 7, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ се изтъкнат обстоятелства, от които може да следва, че членове на семейството на кандидата пребивават в държава членка, различна от държавата членка, която първоначално е била определена като компетентна.

89.

Тази разпоредба всъщност взема предвид правото на закрила на семейния живот. Съгласно предложението на Комисията за Регламент „Дъблин III“ той има за цел да подсили правото на събиране на семейството и да предотврати прехвърлянето на кандидат в една държава членка, при положение че поради причини за запазване на целостта на семейството е компетентна друга държава членка ( 33 ). Съображения 14—16 от Регламент „Дъблин III“ потвърждават значението на зачитането на семейния живот при прилагането на този регламент. Съгласно тези съображения съвместното разглеждане от една и съща държава членка на молби за международна закрила, подадени от членовете на едно семейство, има за цел по-специално да гарантира, че решенията в това отношение са последователни и че членовете на семейството няма да бъдат разделени един от друг.

90.

Поради това информацията, предоставена с общата брошура на кандидатите в процедурата по обратно приемане цели включително и именно да защити правото им на семеен живот.

91.

Освен това отказът от предоставяне на общата брошура в процедурата по обратно приемане би бил в противоречие с целите на Регламент „Дъблин III“. Тези цели се основават по-специално на желанието да се подсилят правата на кандидатите, те да се включат във възможно най-голяма степен в процедурата за определяне на компетентната държава членка ( 34 ) и да се информират за функционирането на дъблинската система, за да се възпрепятства вторичното движение ( 35 ).

92.

Поради това задължението за информиране съгласно член 4, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ не се отнася само до критериите за определяне на компетентната държава членка (буква б). Напротив, тази информация обхваща и структурата на дъблинската система, по-специално последиците от подаването на друга молба или от преместването в друга държава членка съгласно член 5 и възможността да се посочват данни за присъствието на членове на семейството и да се обжалва решението за прехвърляне (букви а), в) и г).

93.

Няма съмнение, че е разумно тази обща информация за дъблинската система да се съобщи на засегнатите лица и в процедурата по обратно приемане. Всъщност общата брошура съдържа и изрично указание към кандидатите в процедурата по обратно приемане: „Ако вече сте подали молба за убежище в друга държава, участваща в системата от Дъблин, различна от държавата, в която се намирате понастоящем, ние ще поискаме от другата държава да Ви приеме обратно “ ( 36 ). Поради това и няма място за опасения, че ако в процедурата по обратно приемане бъде предоставена нова брошура, у кандидатите би могло да възникне погрешното впечатление, че молещата държава членка във всички случаи отново ще пристъпи към служебно определяне на компетентната държава членка.

94.

Освен това предложението на Комисията и Италия за селективно предоставяне на информация на кандидатите изглежда трудно осъществимо, тъй като общата брошура е само една. Възможно е също така органите на втората държава членка да не могат да установят веднага (особено преди търсенето в Евродак, вж. във връзка с това т. 115 и 116 от настоящото заключение) в какво точно положение се намира кандидатът и какви други обстоятелства би могъл да изтъкне във връзка с това. За разлика от това, предоставянето на систематична информация с общата брошура в процедурата по обратно приемане е ясно, просто и сигурно от правна гледна точка решение, което гарантира, че при всяко положение — ако е необходимо повторно — всички кандидати получават цялата информация, която е от значение за тяхното положение.

95.

Наистина, трябва да се има предвид, че кандидат за международна закрила, който подава молба във втора държава членка, вече е получил общата брошура при подаването на първата си молба в първата държава членка. Въпреки това, не трябва да се изключва възможността в отделни случаи това да бъде забравено или обстоятелството, че напомнянето на тази информация е полезно. Във всеки случай за органите на втората държава членка обикновено е трудно да проверяват дали кандидатите вече са получили брошурата.

96.

Накрая, задължението за (в зависимост от конкретния случай повторно) предоставяне на общата брошура в процедурата по обратно приемане не води и до непропорционални усилия за молещата държава членка. Това е така, защото тази държава членка така или иначе трябва да има на разположение общата брошура на всички езици, за да я раздава на кандидатите, които подават пред нейните органи първата си молба за международна закрила.

97.

От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че процедурата по обратно приемане не обхваща само хипотезите, когато кандидатът, след като е подал молба за международна закрила в първа държава членка, подава нова молба в друга държава членка. Напротив, процедурата по обратно приемане се прилага и в хипотезите, когато кандидатът, след като е подал първа молба в една държава членка, се премества в друга държава членка и остава да пребивава там без документ за пребиваване, без при това да подава нова молба (член 24 във връзка с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламент „Дъблин III“).

98.

Според посоченото от запитващата юрисдикция по- конкретно това съответства на хипотезата в главното производство по дело C‑328/21, макар GE, засегнатото лице по това дело, да твърди, че пребиваването му е класифицирано като незаконосъобразно само защото италианските органи не са приели по надлежния ред молбата му за международна закрила. Дали това е така, трябва да прецени запитващата юрисдикция, без при това да тълкува твърде стриктно и формалистично изискванията за наличие на молба за международна закрила ( 37 ).

99.

Съгласно текста на член 4, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ задължението за предоставяне на посочената в него информация възниква едва „[о]т момента на подаването в държава членка на молбата за международна закрила по смисъла на член 20, параграф 2“. Поради това задължение не може да обхваща и случаите, в които кандидатът, след като е подал първата си молба в една държава членка, се премества в друга държава членка и просто остава да пребивава там без документ за пребиваване, без при това да подава нова молба.

100.

С оглед на изложеното, изглежда, е полезно брошурата с информация относно функционирането на дъблинската система да се раздава и в такива случаи. Тя по-специално би могла да помогне на засегнатите лица да изяснят на органите дали имат намерение да подават молба за международна закрила. Предоставянето и в този случай на брошурата обаче би било само добра административна практика, която държавите членки могат да прилагат, без да имат формално задължение за това по силата на член 4 от Регламент „Дъблин III“.

101.

От изложеното следва, че член 4 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената в него информация съществува в хипотезите както по член 20, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а), така и по член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от този регламент от момента, в който в държава членка е подадена молба за международна закрила по смисъла на член 20, параграф 2.

102.

С въпросите си по дела C‑228/21 и C‑328/21, както и с първия и втория въпрос по дело C‑315/21 запитващите юрисдикции искат да установят, от една страна, дали с жалба срещу решението за прехвърляне може да се предяви твърдение за нарушения на произтичащото от член 4 от Регламент „Дъблин III“ задължение информиране в процедурата по обратно приемане а). От друга страна, те поставят въпроса дали такива нарушения сами по себе си трябва да водят до отмяна на това решение, или компетентният съд трябва да проверява във всеки отделен случай какво е въздействието на тези нарушения върху съдържанието на решението б).

103.

Следва да се отговори утвърдително на въпроса дали с жалба срещу решението за прехвърляне могат да се предявят твърдения за нарушения на член 4 от Регламент „Дъблин III“. Всъщност Съдът вече е постановил, че обжалване на решение за прехвърляне съгласно член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да може да включва проверка как се прилага този регламент, включително дали се спазват предвидените в него процесуални гаранции ( 38 ).

104.

За разлика от това не следва да се приема за правилно становището на Комисията, че твърдение за нарушения на задължението информиране може да се предявява само ако тези нарушения са оказали влияние върху съдържанието на решението за прехвърляне. Това на практика би довело до смесване на проверката на допустимост на жалба срещу решението за прехвърляне и проверката на нейната основателност.

105.

Въпреки това, противно на изразеното от GE становище по дело C‑328/21, възможността да се позове на нарушения на член 4 от Регламент „Дъблин III“ не означава непременно, че решението за прехвърляне трябва да бъде отменено и че компетентността за разглеждане на молбата преминава към молещата държава членка. Според GE това трябва да е така при нарушенията на член 4, както и при нарушенията на разпоредбите за сроковете в процедурите за поемане на отговорност, обратно приемане и прехвърляне съгласно член 21, параграф 1, трета алинея, член 23, параграф 3, член 24, параграф 3 и член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“.

106.

Такава правна последица обаче не е предвидена във връзка с член 4 от Регламент „Дъблин III“. Напротив, този регламент не предвижда никакви правни последици в това отношение. В този случай правните последици се уреждат от националното право, като държавите членки трябва да спазват принципите на равностойност и ефективност. Условията, предвидени в националното право, не трябва да поставят под въпрос полезното действие на Регламент „Дъблин III“ ( 39 ).

107.

Стандартът, който съгласно правото на Съюза държавите членки трябва да спазват в това отношение, произтича от съдебната практика относно нарушаването на правото на защита. Такова нарушение, по-специално на правото на изслушване, води до отмяна на решението, прието в резултат на съответната административна процедура, само ако при липсата на това нарушение е могло резултатът от тази процедура да бъде друг ( 40 ).

108.

Както беше пояснено, задължението информиране съгласно член 4 от Регламент „Дъблин III“ цели да запознае засегнатите лица с функционирането на дъблинската система и техните предвидени в нея права. По този начин те например трябва да разберат, че по-специално в процедурата по обратно приемане могат да използват определени аргументи срещу прехвърлянето в определящата компетентността или компетентната държава членка.

109.

Въпреки това, непредоставянето на тази информация на засегнатите лица само по себе си не може да обоснове предположението, че решението за прехвърляне е непременно опорочено и следователно подлежи на отмяна. Както изтъква Германия, този пропуск да бъде предоставена съответната информация може да бъде поправен в по-нататъшния ход на процедурата, и по-специално по време на индивидуалното интервю (вж. по-специално член 4, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“). Това може да стане на индивидуалното интервю чрез въпроси относно релевантната информация, по-специално относно присъствието на членове на семейството в молещата или трета държава членка, което може да доведе до прилагането на членове 8, 10 или 16 от Регламент „Дъблин III“. По същия начин на това интервю следва да бъдат проучени или да станат известни обстоятелство, които могат да свидетелстват за риск от нарушение на член 4 от Хартата в замолената държава членка или при отвеждането до нейната територия.

110.

Следователно, за да може непредоставянето на брошурата да доведе до отмяна на решението за прехвърляне, би трябвало да се докаже, че изтъкването на обстоятелство, което да е в състояние да попречи на прехвърлянето в замолената държава членка, е било невъзможно на индивидуалното интервю, тъй като засегнатото лице не е получило общата брошура и поради това не е знаело, че това обстоятелство е релевантно. Освен това не трябва да е възможно отстраняването на процедурния порок по съдебен ред (във връзка с това вж. т. 141 по-долу).

111.

Въпреки това, както изтъква Германия, тежестта да се докажат последиците от порок в процедура, допуснат от компетентния орган на молещата държава членка, не може да пада единствено върху кандидата. Напротив, съдът, който е сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне, трябва да провери дали, в зависимост от характерните за случая фактически и правни обстоятелства, въпросната процедура по обратно приемане би могла да доведе без този порок до различен резултат, тъй като тогава засегнатите граждани на трети държави биха могли по-добре да се защитят и биха изложили такива становища, които да повлияят на съдържанието на решението за прехвърляне ( 41 ).

112.

В първия въпрос по дело C‑328/21 запитващата юрисдикция иска да установи какви са по принцип правните последици от нарушението на член 4 от Регламент „Дъблин III“, що се отнася до решението за прехвърляне, без да е налице връзка с подаването на жалба. Независимо от съдебния контрол обаче непредоставянето на брошурата не може ipso iure да доведе до нищожност на решението за прехвърляне. Съгласно член 26, параграф 2 това решение обаче трябва да съдържа информация относно средствата за правна защита. Съгласно параграф 3 от тази разпоредба, когато засегнатото лице не е подпомагано от правен съветник, държавите членки го уведомяват не само за съществуващите средства за правна защита, но и за основните елементи от решението, на език, който засегнатото лице разбира. Това уведомяване може да е ефективно само ако засегнатото лице (най-късно) на този етап получи и информацията, която се съдържа в брошурата.

113.

От изложеното следва, че с жалба срещу решението за прехвърляне могат да се предявяват нарушения на член 4 от Регламент „Дъблин III“ в процедурата по обратно приемане. В резултат на тези нарушения обаче следва да се стига до отмяна на решението за прехвърляне само ако поради непредоставянето на посочената в тази разпоредба информация не може да бъде изтъквано обстоятелство, което да е в състояние да попречи на прехвърлянето в замолената държава членка, и ако този порок не може да бъде отстранен в хода на съдебния контрол на решението за прехвърляне съгласно член 27.

114.

По дело C‑328/21 запитващата юрисдикция иска да установи какви са последиците за решението за прехвърляне от неизпълнение на задължението за предоставяне на брошурата по член 29 от Регламент „Евродак“.

115.

За да гарантира прилагането на дъблинската система, Регламент „Евродак“ урежда създаването на база данни с информация, по-специално дактилоскопични отпечатъци, на кандидати за международна закрила или на незаконно влезли или пребиваващи в държавите членки. Целта на тази база данни по-специално е да позволи на държавите членки да установят дали такова лице вече е подало молба за международна закрила в друга държава членка. Член 29 предвижда, че лицата, засегнати от това обработване на данни, се информират за неговата цел и условия, както и че във връзка с това се изготвя обща брошура.

116.

Безспорно е, че задължението по член 29 от Регламент „Евродак“ за предоставяне на брошурата съществува и в процедурата по обратно приемане. Това важи както когато се подава нова молба за международна закрила във втората държава членка (член 9), така и когато дадено лице пребивава незаконно в държава членка (член 17). И в двата случая данните за дактилоскопичните отпечатъци на засегнатите лица се въвеждат в системата Евродак, поради което се прилага задължението за информиране съгласно член 29. Системата „Евродак“ е замислена именно за случаите, в които държава членка предава данните за дактилоскопични отпечатъци на дадено лице на централната система, за да установи дали засегнатото лице вече е подало молба за международна закрила в друга държава членка. Ако това се потвърди, първата държава членка може да поиска от втората да приеме обратно засегнатото лице.

117.

Следователно общата брошура съдържа съгласно член 29 от Регламент „Евродак“ и следното указание: „[а]ко в миналото сте подали молба за убежище в друга държава, Вие може да бъдете върнат в тази друга държава“ ( 42 ).

118.

Задължението за информиране по член 29 от Регламент „Евродак“ изисква на засегнатите лица да бъде предоставена информация относно целта и функционирането на обработката на данни в системата „Евродак“. Следователно правото да бъде получена брошурата е право на защита на данните, а не процесуално право във връзка с процедурата по обратно приемане съгласно Регламент „Дъблин III“. То трябва да насърчи упражняването на правата на защита на данните, а не да допринесе за по-добър резултат от процедурата за прехвърляне. Ето защо нарушението на това право не може да повлияе и на резултата от процедурата за прехвърляне.

119.

Член 37 от Регламент „Евродак“ предвижда, че засегнатите лица могат да поискат от отговорната държава членка обезщетение за вреди, причинени от действия, които са несъвместими с този регламент. В този случай държавите членки трябва да предвидят ефективни правни средства за защита. В това отношение изглежда (също така) напълно възможно (но не и задължително) в рамките на жалба срещу решението за прехвърляне да се повдига възражение за нарушение на член 29 от Регламент „Евродак“.

120.

В съответствие с цитираната в точки 107 и 111 съдебна практика нарушение на тази разпоредба следва да доведе до отмяна на решението за прехвърляне само ако без този порок процедурата е могла да постигне различен резултат и ако порокът не може да бъде отстранен чрез изслушване в съдебното производство. Въпреки това изглежда слабо вероятно непредоставянето на информацията съгласно член 29 от Регламент „Евродак“ да се окаже причината да не може да бъде изтъквано обстоятелство, което да е от значение за съдържанието на решението за прехвърляне.

121.

Следователно член 29 във връзка с член 9, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Регламент „Евродак“ трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената в него информация съществува в хипотезите както по член 20, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а), така и по член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламент „Дъблин III“. С жалба срещу решение за прехвърляне съгласно член 26 от Регламент „Дъблин III“ може да се предявяват нарушения на член 29 от Регламент „Евродак“. Въпреки това, в резултат на тези нарушения следва да се стига до отмяна на решението за прехвърляне само ако поради непредоставянето на съответната информация не може да бъде изтъквано обстоятелство, което да е в състояние да попречи на прехвърлянето в замолената държава членка, и ако този порок не може да бъде отстранен по съдебен ред.

122.

По дело C‑315/21 запитващата юрисдикция иска да установи дали задължението за провеждане на индивидуално интервю с кандидата съгласно член 5 от Регламент „Дъблин III“ съществува и в процедурата по обратно приемане, а при утвърдителен отговор на този въпрос — какви са последиците от неговото неизпълнение за решението за прехвърляне. Този въпрос обаче не е от значение за решението по посоченото дело, тъй като според запитващата юрисдикция индивидуалното интервю с кандидата е проведено.

123.

По дело C‑328/21 запитващата юрисдикция споменава член 5 от Регламент „Дъблин III“ в акта за преюдициално запитване, но не и в преюдициалните въпроси. GE, страна в главното производство по това дело, твърди, че неправилно не е квалифициран като кандидат (вж. във връзка с това вече посоченото в т. 98). Този въпрос следва да бъде изяснен от запитващата юрисдикция. По време на съдебното заседание GE изтъква, че италианските органи също така не са провели индивидуално интервю с него.

124.

Както ще обясня по-долу, считам, че индивидуалното интервю трябва да се проведе в процедурата по обратно приемане, независимо дали е подадена нова молба в молещата държава членка. Поради това въпросът за последиците от неизпълнението на това задължение според мен във всички случаи е от значение за решението по дело C‑328/21.

125.

Въпросът дали индивидуалното интервю трябва да бъде проведено в процедурата по обратно приемане и — при утвърдителен отговор — какви са последиците за решението за прехвърляне, ако такова не бъде проведено, е повдигнат и по висящото понастоящем дело C‑80/22, което не е предмет на настоящото производство ( 43 ).

126.

По другите три разглеждани тук дела (C‑228/21, C‑254/21 и C‑297/21) обаче или интервюто е проведено (дело C 228/21), или запитващата юрисдикция не предоставя допълнителна информация по този въпрос.

127.

Най-напред ще обясня защо задължението за провеждане на индивидуално интервю съгласно член 5 от Регламент „Дъблин III“ съществува и в процедурата по обратно приемане а), след което ще разгледам последиците от неизпълнението на това задължение б).

128.

В съответствие изразеното във връзка със задължението за информиране по член 4 от Регламент „Дъблин III“ становище Комисията и Италия отхвърлят и наличие на задължение за провеждане на индивидуално интервю съгласно член 5 в процедурата по обратно приемане. Целта на това интервю била да улесни определянето на компетентната държава членка, което в тази процедура вече не било необходимо.

129.

Трябва да се признае, че Комисията и Италия са прави, като считат, че съображение 18 и член 5, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ предвиждат провеждането на индивидуално интервю с кандидата във връзка с определянето на компетентната държава членка. Както посочих в точки 78, 79 и 81 по-горе, в процедурата по обратно приемане молещата държава членка вече не е длъжна да извършва такова определяне служебно.

130.

В съответствие с посоченото в точки 81—90 обаче това не означава, че провеждането на индивидуално интервю би могло да отпадне в процедурата по обратно приемане. Това е така, защото, както посочих на съответното място, и в процедура по обратно приемане кандидатът все още има възможност да изтъкне обстоятелства, които могат да поставят под въпрос компетентността на замолената държава членка и да попречат на издаването на решение за прехвърляне.

131.

Освен това, съгласно установената съдебна практика правото на защита, което включва правото на изслушване във всяко производство, е сред основните принципи на правото на Съюза. Следователно тези права трябва да бъдат спазвани дори ако приложимата правна уредба не предвижда изрично такива процесуални права ( 44 ).

132.

По принцип индивидуалното изслушване със сигурност невинаги означава, че е проведено индивидуално интервю, а индивидуалното изслушване може да бъде проведе и писмено, ако е необходимо. В случай на граждани на трети страни или лица без гражданство обаче, за които се провежда дъблинска процедура, е необходимо изслушването да се провежда в рамките на индивидуалното интервю. Това е така, защото само така може да се гарантира, че тези лица разбират дъблинската система и изтъкват всички обстоятелства, които са от значение за определянето на компетентната държава членка.

133.

Това се потвърждава и от съдебната практика по сходни казуси, за които е приложима Директивата за процедурите за убежище. В решение Addis Съдът постановява, че при никакви обстоятелства предвиденото в тази директива индивидуално интервю с кандидата не може да не бъде проведено. Това е така, защото индивидуалното устно изслушване на кандидата е от основополагащо значение в този контекст. Ако интервюто не бъде проведено и този пропуск не може да бъде изправен впоследствие и в съдебното производство, съответното решение следва да бъде отменено, а преписката — да бъде върната на компетентния орган ( 45 ). Това се отнася по-специално за отхвърлянето на молба като недопустима, тъй като друга държава членка вече е предоставила международна закрила (член 33, параграф 2, буква а) от тази директива) ( 46 ).

134.

Докато Директивата за процедурите за убежище урежда процедурата за разглеждане по същество на молбите за убежище, Регламент „Дъблин III“ се отнася само до процедурата за определяне на държавата членка, компетентна за това разглеждане. Въпреки това, хипотезата по член 33, параграф 2, буква а) от тази директива (отхвърляне на молба като недопустима, защото друга държава членка вече е предоставила закрила) е сходна на тази в процедурата по обратно приемане съгласно Регламент „Дъблин III“. При прилагането на член 33, параграф 2, буква а) от Директивата за процедурите за убежище държавата членка, която иска да приеме молбата за недопустима, трябва да се увери чрез провеждане на индивидуалното интервю, че не съществува риск от нарушение на член 4 от Хартата в случай на прехвърляне в държавата членка, която е предоставила закрила на кандидата ( 47 ).

135.

По сходен начин в процедурата по обратно приемане съгласно Регламент „Дъблин III“ индивидуалното интервю цели по-специално да се установи дали молещата държава членка трябва да се въздържа от прехвърляне в замолената държава членка. Това може да се наложи по-специално поради риск от нарушаване на член 4 от Хартата в замолената държава членка или поради данни за присъствието на територията на молещата държава членка на членове на семейството, роднини или други близки на кандидата (вж. т. 82—85 по горе). Случаите, посочени в член 33, параграф 2 от Директивата за процедурите за убежище, в които държавите членки не са длъжни да разглеждат по същество молби за международна закрила, допълват, видно от параграф 1 от този член, случаите, в които молбата не се разглежда съгласно Регламент „Дъблин III“. Всъщност и двата правни акта са приети на една и съща дата в рамките на цялостното преработване на общата европейска система за убежище.

136.

Поради това и в процедурата по обратно приемане съгласно Регламент „Дъблин III“ молещата държава членка трябва да предостави на засегнатото лице възможност да изрази мнението си в рамките на индивидуалното интервю, преди да приеме решение за прехвърляне. Това важи независимо дали то е подало нова молба за международна закрила. Както твърди GE, това е особено важно, за да се изключи възможността гражданин на трета страна или лице без гражданство да бъде класифициран като незаконно пребиваващ, въпреки че той всъщност е имал намерение да подаде молба за международна закрила.

137.

Въпреки това, както посочва Германия, член 5, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ предвижда възможност индивидуалното интервю да не се провежда при определени обстоятелства. Интервюто може да не се проведе, ако кандидатът се е укрил а) или ако вече е предоставил информацията, необходима за определяне на компетентната държава членка б). В последния случай държавата членка само трябва да даде на кандидата възможност да представи всякаква допълнителна информация, която е от значение, преди да бъде взето решение за прехвърляне.

138.

С оглед на подчертаното по-горе значение на индивидуалното интервю в дъблинската процедура тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да е налице ефективна възможност за предоставяне на цялата допълнителна информация по случая. С оглед на това и на всички други обстоятелства е необходимо във всеки случай да се проверява поотделно дали съществуват основания за непровеждане на индивидуално интервю.

139.

Ако се приеме за правилно становището, че и в процедурата по обратно приемане е налице задължение за провеждане на индивидуално интервю съгласно член 5 от Регламент „Дъблин III“, от цитираната в точка 103 съдебна практика следва, че твърдение за нарушение на това задължение може да бъде предявено с жалба срещу решението за прехвърляне.

140.

Както посочих в точка 107, съгласно установената съдебна практика нарушението на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, води до отмяна на решението, прието в резултат на съответната административна процедура, само ако при липсата на това нарушение е могло резултатът от тази процедура да бъде друг.

141.

Въпреки това, във вече разгледаното в точки 133—135 решение Addis Съдът уточнява, че тази съдебна практика не може се приложи към случая с правото на изслушване съгласно Директивата за процедурите за убежище ( 48 ). Вярно е, че в този случай липсата на изслушване в административната процедура също не трябва непременно да води до отмяна на решението и връщане на преписката на компетентния орган. Нарушението на правото на изслушване обаче може да бъде отстранено само ако впоследствие бъде проведено устно изслушване в съдебното производство при спазване на необходимите процесуални гаранции, и ако при това въпреки представените доводи се окаже, че постановяването на друго решение по същество е невъзможно. Ако обаче такова изслушване в съдебното производство не може да бъде гарантирано, решението трябва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния орган ( 49 ).

142.

Както посочих в точки 134 и 135, хипотезата, която е в основата на решение Addis, е сходна на тук разглежданата. Поради това и в процедурата по обратно приемане съгласно Регламент „Дъблин III“ неизпълнението на задължението за провеждане на индивидуално интервю не може да бъде процесуално нарушение, което да поражда правни последици само ако без това нарушение решението е могло да бъде различно. Напротив, това нарушение не засяга законната сила на решението за прехвърляне само ако пропускът да се проведе интервюто може да бъде изправен в съдебното производство. В този случай възниква въпросът какви ще са последиците при изтъкване на нови релевантни обстоятелства i). От друга страна, ако решението за прехвърляне не бъде обжалвано, то може да влезе в законна сила дори да не е проведено индивидуално интервю, при условие че информацията относно средствата за правна защита е предоставена надлежно ii).

143.

От гореизложеното следва, че в случай, в който не съществуват основания съгласно член 5, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ за непровеждане на индивидуално интервю (вж. т. 137 и 138 по-горе), процедурният порок, а именно непровеждането на това интервю в процедурата по обратно приемане, може да бъде отстранен само чрез провеждането на това интервю в съдебното производство при оспорването на решението за прехвърляне. Ако това може да бъде гарантирано съгласно съответното национално право (което в случая според GE е съмнително за италианското право), решението за прехвърляне може да бъде потвърдено, при положение че, въпреки представените доводи, се окаже, че постановяването на друго решение по същество е невъзможно. В противен случай решението за прехвърляне трябва да се отмени.

144.

Що се отнася до обстоятелствата, свързани със семейния живот, в този контекст следва да се отбележи, че член 7, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ предвижда да се вземат предвид доказателства за присъствието на територията на дадена държава членка на членове на семейството, роднини или други близки на кандидата, „при условие че тези доказателства са представени преди приемането на искането от друга държава членка за поемане на отговорността или за обратно приемане на въпросното лице […] и при условие че по предходните молби за международна закрила на кандидата не е взето решение по същество до този момент“. Съгласно член 26, параграф 1 обаче решението за прехвърляне може да се вземе само след като замолената държава е дала съгласието си за поемане на отговорността или за обратно приемане, което означава, че съдебният контрол на това решение задължително се осъществява след даването на това съгласие ( 50 ).

145.

Предвид важността на правото на закрила на семейния живот, която е целта на член 7, параграф 3 (вж. т. 88 и 89 по-горе), все пак трябва да се приеме, че доказателства за присъствието на територията на дадена държава членка на членове на семейството на кандидата трябва да бъдат взети предвид, дори ако те са представени в рамките на съдебния контрол на решението за прехвърляне, а причината за закъснението при представянето им да се припише на молещата държава членка. Това е така, защото съгласието на замолената държава членка с искането за поемане на отговорност или за обратно приемане не е пречка за кандидата при обжалването на решението за прехвърляне да изтъкне неправилно прилагане на някой от критериите за компетентност, залегнали в глава III от Регламент „Дъблин III“ ( 51 ). По същия начин при такова обжалване или прилагане на друго средство за правна защита трябва да е възможно изтъкване на обстоятелства, настъпили след вземането на решението за прехвърляне ( 52 ).

146.

Ако въз основа на обстоятелства, които станат известни на индивидуалното интервю със засегнатото лице в съдебното производство, се окаже, че решението за прехвърляне трябва да бъде отменено, са възможни по-специално два сценария: или кандидатът остава в молещата държава членка, ако се установи, че тя е компетентна; или компетентна е трета държава членка, защото например там се намират членове на семейството на кандидата. При това положение би възникнал въпросът дали сроковете по член 21, член 23 или член 24 за подаване на искане за поемане на отговорност или за обратно приемане в тази държава членка е възможно да започнат да текат отначало.

147.

Целта на тези срокове е бързата обработка на молбите за убежище. Тази цел дава основание такива молби евентуално да се разглеждат от държава членка, различна от определената за компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент „Дъблин III“ ( 53 ). Ето защо искане за обратно приемане по принцип не може да е надлежно подадено, ако е отправено след изтичането на съответните срокове, и компетентността преминава върху държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила ( 54 ).

148.

Въпреки това трябва да е възможно изключение от този принцип, когато третата държава членка е компетентна на основание, че на нейната територия присъстват членове на семейството на кандидата. Това се дължи на обстоятелството, че както е посочено в точки 88 и 89, възможността да се изтъкнат обстоятелства относно пребиваването на членове на семейството дори на по-късен етап се предоставя с цел закрилата на семейния живот на кандидатите. По този начин не се допуска техните молби да се разглеждат в държава членка, различна от тази, в която пребивават членовете на семейството им. Това трябва да важи и в случаите, когато причината за изтъкването със закъснение на релевантните обстоятелства се дължи на молещата държава членка, която не е изслушала навреме кандидата ( 55 ).

149.

Ако срещу решението за прехвърляне не бъде подадена жалба, неизпълнението на задължението за провеждане на индивидуално интервю, както и на задължението за информиране (т. 112 по-горе) не може да доведе до нищожност ipso iure на решението за прехвърляне. Вярно е, че неизпълнението на задължението за индивидуално интервю е сериозно процедурно нарушение. Влизането в законна сила обаче изглежда основателно, ако засегнатото лице не подаде жалба, въпреки че е било надлежно информирано относно правните средствата за защита, така че са били спазени свързаните с това изисквания, и по-специално се гарантира, че това лице разбира дъблинската система (т. 112 по-горе). Това важи по-специално, доколкото член 26, параграф 2, втора алинея задължава държавите членки да направят необходимото засегнатите лица заедно с решението за прехвърляне да получават информация за лицата и организациите, които могат да им предоставят правна помощ, ако тази информация все още не е съобщена.

150.

От гореизложеното следва, че член 5 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с принципа на правото на Съюза за зачитане на правото на защита трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него индивидуално интервю се провежда в хипотезите както по член 20, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а), така и по член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от този регламент. Това е така, независимо от обстоятелството дали в молещата държава членка е подадена молба за международна закрила. С жалба срещу решението за прехвърляне по член 26 от Регламент „Дъблин III“ може да се предявяват нарушения на член 5. В резултат на тези нарушения следва да се стига до отмяна на решението за прехвърляне, ако пропускът да се проведе индивидуалното интервю не може да бъде изправен при спазване на необходимите процесуални гаранции в рамките на съдебния контрол на това решение съгласно член 27 и ако при това въпреки представените доводи се окаже, че постановяването на друго решение по същество е невъзможно. От друга страна, ако решението за прехвърляне не бъде обжалвано, то може да влезе в законна сила дори да не е проведено индивидуално интервю, при условие че е надлежно предоставена информацията относно средствата за правна защита.

151.

С въпросите си по дела C‑254/21 и C‑297/21, както и с третия си въпрос по дело C‑315/21 запитващите юрисдикции искат да установят дали при преразглеждането на решение за прехвърляне, постановено в процедурата по обратно приемане, трябва да преценяват риска замолената държава членка да наруши принципа на забрана за връщане (т.е. риска от „непряко връщане“). В главните производства по тези дела съответните замолени държави членки (Швеция и Германия) вече са разгледали по същество и отхвърлили молбите за международна закрила на засегнатите лица. Поради това запитващите юрисдикции искат да установят дали могат, съответно дали трябва, да проверяват дали засегнатите лица са изправени пред опасност в замолените държави членки от връщане в страните си по произход, където отново биха били изложени на смъртна опасност или на опасност от нечовешко и унизително отношение.

152.

Поставените във връзка с това от запитващите юрисдикции различни въпроси могат да се обобщят, както следва: трябва ли член 3, параграфи 1 и 2, член 17, параграф 1 и член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с членове 4, 19 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл,

153.

Освен това запитващата юрисдикция по дело C‑254/21 иска да установи кои са критериите, които в зависимост от конкретния случай трябва да използва, за да прецени риска замолената държава членка да разпореди непряко връщане, след като тя вече е изключила наличие на такъв риск ( 60 ).

154.

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, който подава молба на територията на държава членка, се разглежда от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това. Всъщност, както твърди Германия, принципът на дъблинската система изисква в рамките на Европейския съюз да има само една държава членка, която да се занимава с разглеждането на молба за международна закрила. Така по-специално се постига рационализиране и ускоряване на процедурата по предоставяне на убежище и за избягване на вторичното движение.

155.

Тази система се основава на принципа на взаимното доверие. Той изисква от всяка от държавите членки да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права. Следователно в контекста на общата европейска система за предоставяне на убежище, и по-специално на Регламента „Дъблин III“, трябва да се презумира, че отношението към кандидатите във всяка държава членка отговаря на изискванията на Хартата, Женевска конвенция за статута на бежанците и ЕКПЧ ( 61 ). В съответствие с това от съображение 3 от Регламента „Дъблин III“ следва, че държавите членки, всяка една от които спазва принципа на забрана за връщане, се считат за държави, които са сигурни за гражданите на трета държава.

156.

В рамките на дъблинската система държавите членки по принцип са задължени съгласно правото на Съюза да презумират зачитането на основните права от останалите държави членки. Поради това те нямат възможност не само да изискват от друга държава членка по-високо ниво на национална защита на основните права от осигуряваното от правото на Съюза, но и, освен в изключителни случаи, да проверяват дали тази друга държава членка действително е зачела в конкретния случай основните права, гарантирани от Съюза ( 62 ).

157.

Тази презумпция за зачитане на основните права от другите държави членки не е необорима. Това е така, защото, както посочва Съдът, не е изключено в дадена държава членка на практика да има значителни затруднения за функционирането на системата за убежище, поради което е налице опасност от нарушения на основните права при прехвърляне на кандидат в тази държава членка ( 63 ). Поради това член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, с който се кодифицира посочената съдебна практика, предвижда, че даден кандидат не се прехвърля в държава членка, ако са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата ( 64 ).

158.

Впоследствие Съдът допълва тази разпоредба: когато съдът, сезиран с жалба срещу решение за прехвърляне, разполага с данни, които засегнатото лице е посочило, за да докаже наличието на опасност от нарушение на член 4 от Хартата, посоченият съд е длъжен да провери дали в момента на прехвърлянето, в хода на процедурата по предоставяне на убежище, или след нейното приключване това лице би било изложено на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение в компетентната държава членка в резултат на системни или общи, или засягащи определени групи лица недостатъци ( 65 ).

159.

Ето защо, съобразно с предвидената в член 4 от Хартата забрана, в рамките на дъблинската система държавите членки са длъжни да не извършват прехвърляния към дадена държава членка, когато не може да не им е известно за съществуването в нея на подобни недостатъци. Напротив, прехвърляне на търсещо убежище лице в рамките на Регламент „Дъблин III“ може да се извърши само при условия, изключващи възможността това прехвърляне да породи реална опасност лицето да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение по смисъла на тази разпоредба ( 66 ).

160.

Тъй като обаче това нарушаване на взаимното доверие представлява изключение, то е оправдано само в случаите, когато са налице доказателства, че недостатъците, които съществуват в замолената държава членка, са с особена висока степен на сериозност ( 67 ). Преди всичко обаче тези недостатъци трябва да имат общ, системен характер. Те не трябва да се отнасят до действията на администрацията в отделни случаи, а до общи, системни дефицити. От друга страна, не всяко нарушение на някое основно право от страна на компетентната държава членка в конкретния случай би се отразило на задълженията на останалите държави членки да спазват разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ ( 68 ).

161.

От една страна, би било несъвместимо с целите и функционирането на дъблинската система, ако всяко нарушение на съответните правила, по-специално на Квалификационната директива, възпрепятства прехвърлянето на търсещо убежище лице в компетентната държава членка. Това не само би лишило от смисъл задълженията, предвидени в Регламент „Дъблин III“ за определяне на компетентната държава членка, но и би парализирало функционирането на цялата дъблинска система. Нещо повече, според Съда на карта е заложен „самия[т] смисъл на съществуването на Съюза и на създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и по-конкретно на общата европейска система за убежище, основана на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от останалите държави членки на правото на Съюза, и в частност на основните права“ ( 69 ).

162.

От друга страна и преди всичко, ако в замолената държава членка няма системни недостатъци, не е и необходимо (твърдяно) неправилно прилагане на съответните разпоредби в областта на убежището да води до спиране на прехвърлянето на даден кандидат в замолената държава членка. Това е така, защото при липса на системни недостатъци, по-специално в съдебната система, може да се приеме, че всяко решение в замолената държава членка за отказ на международна закрила може да бъде предмет на съдебен контрол, който защитава основните права на засегнатото лице. Впрочем за решения като разглежданите съгласно член 18, параграф 1, буква г) това изрично е предвидено в член 18, параграф 2, трета алинея от Регламент „Дъблин III“.

163.

Освен това, както посочва Франция, съдът на молеща държава членка дори не би имал възможност да направи окончателен извод относно риска замолената държава членка да наруши принципа на забрана за връщане единствено въз основа на отхвърлянето на молбата за международна закрила от тази държава членка. Това отхвърляне все още не означава непременно, че кандидатът ще бъде отведен в страната му на произход ( 70 ). Напротив, замолената държава членка трябва първо да вземе решение за връщане съгласно член 6 от Директивата за връщането ( 71 ). След това срещу решението за връщане трябва да е възможно използването на ефективни правни средства за защита съгласно член 13 от тази директива. Такова средство за защита трябва да има суспензивно действие, ако има сериозни основания да се смята, че в случай на извеждане съществува реална опасност кандидатът да бъде третиран в разрез с член 4 от Хартата ( 72 ). Запитващата юрисдикция по дело C‑297/21 обаче посочва, че в замолената държава членка по отношение на кандидата вече е взето окончателно решение за връщане.

164.

Що се отнася до прилагането на материалноправните разпоредби в областта на убежището, както и на процедурата по предоставяне на убежище, в основата на функционирането на дъблинската система стои, както вече беше посочено в точка 87, осъществената в голям обхват хармонизация на правните уредби в тази област на равнището на Съюза, по-специално с Квалификационната директива и Директивата за процедурите за убежище. Ето защо по принцип може да се приеме, че молбата на търсещия убежище ще бъде разгледана до голяма степен съобразно едни и същи правила, независимо коя е компетентната за разглеждането ѝ държавата членка ( 73 ). Въпреки това, в отделни случаи са неизбежни различия в мненията, тъй като е естествено прилагането на правото към отделните случаи да не води винаги до ясен и недвусмислен резултат.

165.

Освен това хармонизирането на правилата за предоставяне на убежище на равнището на Съюза не изключва някои дискреционни правомощия на държавите членки. Така например, както твърди Франция, по-специално цитираният от запитващата юрисдикция по дело C‑254/21 член 8 от Квалификационната директива предвижда държавите членки да могат да решат, че даден кандидат не се нуждае от международна закрила, ако в достъпна за него част от държавата на произход има закрила срещу преследване. Обратно, съгласно съображение 14 и член 3 от Квалификационната директива държавите членки могат да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице като бежанец или като лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, доколкото тези стандарти са съвместими с тази директива.

166.

Ето защо, в контекста на взаимното доверие между държавите членки — доколкото в замолената държава членка няма системни недостатъци — различия в мненията на органите и съдилищата на молещата и на замолената държава членка относно тълкуването на материалноправните условия за международна закрила не могат да бъдат квалифицирани като системни недостатъци. Те също така не могат да доведат до прехвърляне на компетентността за разглеждане на молбата върху молещата държава членка.

167.

Доколкото такива различия в мненията се отнасят до тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, в съответствие с член 267 ДФЕС съдилищата на компетентната съгласно Регламент „Дъблин III“ държава членка са длъжни да сезират Съда. Когато дадена държава членка счита, че друга държава членка прилага неправилно този регламент и поставя въпроси в противоречие с член 267, параграф 3 ДФЕС, тя може да образува производство за установяване на нарушения на Договорите съгласно член 259 ДФЕС. От друга страна, съдилищата на държава членка, която не е компетентна, не могат сами да изземат функции и да предприемат необходима (според тях) поправка в начина, по който компетентна държава членка тълкува дадена разпоредба.

168.

От гореизложеното следва, че при липса на системни недостатъци, по-специално в съдебната система на замолената държава членка, съдилищата на молещата държава членка не могат да проверяват дали съществува риск от нарушение на принципа на забрана за връщане в тази държава членка, когато преразглеждат решението за прехвърляне съгласно член 27 от Регламент „Дъблин III“. Причината е, че това всъщност би означавало разглеждане на молбата по същество, което не е предвидено в рамките на съдебния контрол на решението за прехвърляне съгласно член 27 от Регламент „Дъблин III“.

169.

Обсъжданото от различни участници в настоящите производства решение C. K. и др. ( 74 ) не противоречи на този извод. Вярно е, че в това решение Съдът посочва, че прехвърлянето на търсещия убежище може да е недопустимо, дори и в замолената държава членка да липсват системни недостатъци. Това обаче се отнася до положение, при което поради здравословното състояние на засегнатото лице прехвърлянето в замолената държава членка само по себе си — и следователно независимо от условията в тази държава членка — би могло да представлява несъвместимо с член 4 от Хартата отношение. В съответствие с това Съдът пояснява, че в такъв случай, независимо от неизвършеното прехвърляне, принципът на взаимно доверие е напълно спазен. Това е така, защото това неизвършено прехвърляне не засяга съществуването на презумпцията за спазване на основните права във всяка държава членка ( 75 ).

170.

Разглежданите дела обаче, освен ако след проверка от запитващите юрисдикции не се установи друго, не се отнасят до такъв случай. Следователно в случая неизвършеното прехвърляне поради съмнения относно законосъобразността на решенията за прехвърляне, които не са мотивирани със системни недостатъци в замолените държави членки, би подкопало принципа на взаимно доверие.

171.

Ето защо в настоящия случай съдилищата на молещите държави членки са длъжни съгласно правото на Съюза по смисъла на цитираната в точка 156 съдебна практика да приемат, че замолените държави членки спазват основните права. Поради това те не могат да проверяват дали тези други държави членки действително спазват гарантираните от Съюза основни права.

172.

Както беше разяснено по-горе, съгласно член 3, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ молбата за международна закрила се разглежда от една-единствена държава членка, а именно от онази, която според предвидените в глава III критерии е компетентна за това. Съгласно член 17, параграф 1 от този регламент всяка държава членка може чрез дерогация да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно тези критерии.

173.

В допълнение към техните въпроси относно член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ запитващите юрисдикции по дела C‑254/21 и C‑297/21 искат да установят дали молещата държава членка е длъжна да приложи предвидената в член 17, параграф 1 дискреционна клауза, ако в замолената държава членка съществува риск от нарушение на принципа на забрана за връщане. Освен това те задават въпроса дали в този случай могат да задължат органите на молещата държава членка да прилагат тази клауза.

174.

Както беше пояснено по-горе, в случай че в замолената държава членка няма системни недостатъци, органите и съдилищата на молещата държава членка не могат да преценяват риска замолената държава членка да наруши принципа на забрана за връщане. Следователно съд на молещата държава членка не може да задължи органите на тази държава членка да приложат в този случай дискреционната клауза на член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“.

175.

Затова само като допълнение отбелязвам, че Съдът вече е уточнил, че прилагането на тази клауза не е задължително за държавите членки и не е обвързано с никакви конкретни условия ( 76 ). Целта на това правомощие по-скоро е да се запазят прерогативите на държавите членки при упражняването на правото да предоставят международна закрила. Това правомощие трябва да позволи на всяка държава членка сама да реши — в зависимост от политически, хуманитарни или практически съображения — дали да приеме разглеждането на молба за международна закрила, и да предостави широко право на преценка на държавите членки ( 77 ). Поради това съгласно правото на Съюза не съществува случай, в който държавите членки да са задължени да прилагат тази клауза, дори по хуманитарни съображения, като например здравословното състояние на кандидата или висшия интерес на детето ( 78 ).

176.

Като обосновка за това се посочва, че както беше пояснено по-горе, в основата на дъблинската система е залегнала презумпцията за зачитането на основните права от всички държави членки. Поради това може да се предположи, че всички държави членки отчитат в достатъчна степен хуманитарните съображения. Както беше пояснено, това доверие може да бъде подкопано само ако системни недостатъци поставят под съмнение точно това предположение. В този случай обаче компетентността на молещата държава членка се урежда от член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, така че не е необходимо тя отново да се позовава на член 17, параграф 1.

177.

Вярно е, че Съдът е постановил, че отказът на държава членка да приложи член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ може да бъде оспорен в рамките на обжалване на решението за прехвърляне ( 79 ). Въпреки това, с оглед на широката свобода на преценка, предоставена на държавите членки при прилагането на този член, правото на Съюза изисква съдебен контрол, който е ограничен само до явни грешки в преценката. Такива явни грешки в преценката обаче могат да съществуват само ако молещата държава членка не се е обявила за компетентна да разгледа молба за международна закрила, въпреки че в замолената държава членка съществуват системни недостатъци и следователно са изпълнени фактическите предпоставки за прилагането на член 3, параграф 2 от този регламент.

178.

Това не засяга възможността националните съдилища да задължат държавите членки да предоставят национална закрила въз основа на по-благоприятни разпоредби на националното право, при условие че то предвижда това и че е съвместимо с разпоредбите на Квалификационната директива ( 80 ).

179.

От изложените съображения следва, че член 3, параграфи 1 и 2, член 17, параграф 1 и член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с членове 4, 19 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че съд на молещата държава членка, който е сезиран с жалба срещу решение за прехвърляне, не може да преценява риска замолената държава членка да наруши принципа на забрана за връщане, когато в тази държава членка няма системни недостатъци, които да обосновават съмнения относно ефективността на съдебния контрол върху мерките, позволяващи извеждането на лица, на които е отказано убежище. Различия в мненията на органите и съдилищата на молещата и на замолената държава членка по отношение на тълкуването на материалноправните условия за международна закрила не са системни недостатъци.

180.

С оглед на тази констатация не е необходимо да се отговаря на посочения в точка 153 въпрос 4б) по дело C‑254/21.

181.

С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, както следва:

„1. Член 4 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената в него информация съществува в хипотезите както по член 20, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а), така и по член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от този регламент от момента, в който в държава членка е подадена молба за международна закрила по смисъла на член 20, параграф 2. С жалба срещу решението за прехвърляне по член 26 от Регламент „Дъблин III“ може да се предявяват нарушения на член 4 от Регламент „Дъблин III“. В резултат на тези нарушения обаче следва да се стига до отмяна на решението за прехвърляне само ако поради непредоставянето на посочената в тази разпоредба информация не може да бъде изтъквано обстоятелство, което да е в състояние да попречи на прехвърлянето в замолената държава членка, и ако този порок не може да бъде отстранен в хода на съдебния контрол на решението за прехвърляне съгласно член 27.

2. Член 29 във връзка с член 9, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Регламент „Евродак“ трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената в него информация съществува в хипотезите както по член 20, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а), така и по член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламент „Дъблин III“). С жалба срещу решение за прехвърляне съгласно член 26 от Регламент „Дъблин III“ може да се предявяват нарушения на член 29 от Регламент „Евродак“. Въпреки това, в резултат на тези нарушения следва да се стига до отмяна на решението за прехвърляне само ако поради непредоставянето на съответната информация не може да бъде изтъквано обстоятелство, което да е в състояние да попречи на прехвърлянето в замолената държава членка, и ако този порок не може да бъде отстранен по съдебен ред.

3. Член 5 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с принципа на правото на Съюза за зачитане на правото на защита трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него индивидуално интервю се провежда в хипотезите както по член 20, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а), така и по член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, букви б)—г) от този регламент. Това е така, независимо от обстоятелството дали в молещата държава членка е подадена молба за международна закрила. С жалба срещу решението за прехвърляне по член 26 от Регламент „Дъблин III“ може да се предявяват нарушения на член 5. В резултат на тези нарушения следва да се стига до отмяна на решението за прехвърляне, ако пропускът да се проведе индивидуалното интервю не може да бъде изправен при спазване на необходимите процесуални гаранции в рамките на съдебния контрол на това решение съгласно член 27, и ако при това въпреки представените доводи се окаже, че постановяването на друго решение по същество е невъзможно. От друга страна, ако решението за прехвърляне не бъде обжалвано, то може да влезе в законна сила, дори да не е проведено индивидуално интервю, при условие че е надлежно предоставена информацията относно средствата за правна защита.

4. Член 3, параграфи 1 и 2, член 17, параграф 1 и член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с членове 4, 19 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че съд на молещата държава членка, който е сезиран с жалба срещу решение за прехвърляне, не може да преценява риска замолената държава членка да наруши принципа на забрана за връщане, когато в тази държава членка няма системни недостатъци, които да обосновават съмнения относно ефективността на съдебния контрол върху мерките, позволяващи извеждането на лица, на които е отказано убежище. Различия в мненията на органите и съдилищата на молещата и на замолената държава членка по отношение на тълкуването на материалноправните условия за международна закрила не са системни недостатъци“.