1.

Съгласно правото на Европейския съюз условието за двойна наказуемост е изпълнено, когато деянията, които са предмет на сътрудничеството, представляват престъпление както в молещата (или издаваща) държава, така и в замолената (или изпълняваща) държава ( 2 ). В определени случаи предаването на издирваното лице въз основа на европейска заповед за арест (ЕЗА) може да бъде обвързано с изпълнението на това условие за двойна наказуемост.

2.

В настоящото дело италианските съдебни органи издават ЕЗА за целите на изпълнението на наказание, отнасящо се по-специално до единно престъпление и наложено за няколко деяния на една и съща престъпна дейност. Запитващата юрисдикция, Cour de cassation (Касационен съд, Франция), иска да установи дали съдебните органи на изпълняващата държава членка, т.е. Франция, могат да откажат да изпълнят тази ЕЗА на основание член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР ( 3 ) и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

3.

В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, от една страна, че тези елементи на състава на това престъпление са различни в съответните две държави членки, и от друга страна, че някои от съставляващите това престъпление деяния не са наказуеми в изпълняващата държава членка. Ето защо от Съда се иска да уточни обхвата на условието за двойна наказуемост, предвидено с Рамково решение 2002/584.

4.

В настоящото заключение ще предложа на Съда да отговори на поставените въпроси, че при описаните от запитващата юрисдикция условия разпоредбите на това рамково решение изискват изпълнението на ЕЗА.

5.

Съображения 6, 10 и 12 от Рамково решение 2002/584 гласят:

[…]

[…]

6.

Член 1 от това рамково решение е озаглавен „Определение на понятието [ЕЗА] и задължение за изпълнението ѝ“ и гласи:

„1.   [ЕЗА] е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка [ЕЗА] въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма [за последица] изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

7.

Член 2 от посоченото рамково решение, озаглавен „Обхват на [ЕЗА]“, предвижда:

„1.   [ЕЗА] се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.

2.   Следните престъпления, ако в издаващата държава членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] за срок не по-малък от три години и така както са определени в законодателството на издаващата държава членка, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за двойна наказуемост на деянието, дават основание за предаване съгласно [ЕЗА]:

[…]

4.   За престъпления, различни от посочените в параграф 2, предаването може да зависи от условието, деянията, за които е издадена [ЕЗА], да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава членка независимо от елементите на състава или начина, по който е описано“.

8.

Член 4 от същото рамково решение, озаглавен „Случаи, при които изпълнението на [ЕЗА] може да бъде отказано“, предвижда в параграф 1:

„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни [ЕЗА]:

[…]“.

9.

Член L. 695‑23 от Code de procédure pénal (Наказателно-процесуален кодекс), в приложимата му към спора в главното производство редакция, гласи:

„Изпълнението на [ЕЗА] се отказва и ако деянието, което е предмет на посочената заповед за арест, не съставлява престъпление съгласно френските закони.

Чрез дерогация от първа алинея [ЕЗА] се изпълнява без проверка на двойната наказуемост на твърдените деяния, когато съгласно правото на издаващата държава членка съответните действия са наказуеми с лишаване от свобода за три години или повече или с мярка, изискваща задържане, със същата продължителност и попадат в една от категориите престъпления, предвидени в член 694‑32.

Когато се прилагат разпоредбите на предходната алинея, правната квалификация на деянията и определянето на предвиденото наказание са от изключителната компетентност на съдебния орган на издаващата държава членка.

[…]“.

10.

На 6 юни 2016 г. италианските съдебни органи издават ЕЗА срещу KL за изпълнението на наказание лишаване от свобода за дванадесет години и шест месеца, наложено от Corte d’appello di Genova (Апелативен съд Генуа, Италия) с решение от 9 октомври 2009 г., придобило изпълнителна сила на 13 юли 2012 г. след отхвърлянето на жалбата на KL от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия).

11.

Това наказание съответства на кумулирането на четири наказания за следните четири престъпления: въоръжен грабеж, извършен в съучастие (една година лишаване от свобода), унищожаване на имущество и разграбване (десет години лишаване от свобода), носене на оръжие (девет месеца лишаване от свобода) и взривяване на съоръжения (девет месеца лишаване от свобода).

12.

Що се отнася по-специално до престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, предвидено в член 419 от италианския Codice penale (Наказателен кодекс) ( 4 ), обстоятелствата по извършването му са описани в ЕЗА, както следва: „в съучастие с други, образуващи група от над пет лица, по време на протестни прояви срещу срещата на високо равнище на Г-8 [KL] извършва действия по унищожаване на имущество и разграбване в контекст, в който от гледна точка на мястото и времето е съществувала обективна опасност за обществения ред; няколко случая на повреждане на обществено имущество и на имоти, публична собственост, с последващи щети, които не могат да бъдат точно определени, но не по-малко от няколкостотин милиона (италиански лири (ITL) (няколко десетки хиляди евро); повреждане, разграбване, унищожаване чрез палеж на кредитни институции, автомобили и търговски обекти, утежнени от обстоятелството, че са причинени значителни имуществени вреди на засегнатите лица“.

13.

От решението на Corte d’appello di Genova (Апелативен съд, Генуа) от 9 октомври 2009 г. е видно, че под квалификацията „унищожаване на имущество и разграбване“ KL е обвинен в седем деяния, наказуеми като съставляващи една и съща престъпна дейност, а именно повреждане на обществено имущество и на имоти, публична собственост, повреждане на имущество и разграбване на строителен обект, унищожаване на помещенията на кредитната институция „Credito Italiano“, унищожаване чрез палеж на превозно средство Fiat Uno, унищожаване чрез палеж на помещенията на кредитната институция „Carige“, унищожаване чрез палеж на превозно средство Fiat Brava и унищожаване на имущество и разграбване на супермаркет.

14.

KL се противопоставя на предаването си в изпълнение на ЕЗА. С решение от 23 август 2019 г. Chambre de l’instruction de la Cour d’appel Rennes (Следствено отделение на Апелативен съд Рен, Франция) разпорежда предоставянето на допълнителна информация, по-специално предоставянето на решението на Corte d’appello di Genova (Апелативен съд Генуа) от 9 октомври 2009 г. и последващото решение на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд). С решение от 15 ноември 2019 г. това следствено отделение отказва да предаде KL, тъй като производството не съдържа доказателство, че искането за адвокат на KL е било предадено на Италианската република, и разпорежда освобождаването му.

15.

С решение от 18 декември 2019 г. Cour de cassation (Касационен съд) отменя това решение и връща делото за разглеждане на Chambre de l’instruction de la Cour d’appel d’Angers (Следствено отделение на Апелативен съд Анже, Франция). С решение от 4 ноември 2020 г. това следствено отделение, от една страна, отказва да предаде KL на италианските съдебни органи във връзка с изпълнението на ЕЗА, тъй като е издадена с оглед на изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от десет години, наложено за престъпление, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“. От друга страна, то разпорежда предоставянето на допълнителна информация, с която италианските съдебни органи да уточнят дали желаят наказанието лишаване от свобода за две години и шест месеца, наложено за останалите три престъпления, посочени в ЕЗА, да бъде изпълнено във Франция. Procureur général près la Cour d’appel d’Angers (прокурор към Апелативен съд Анже) и KL обжалват това решение пред запитващата юрисдикция, а именно Cour de cassation (Касационен съд).

16.

Тази юрисдикция припомня, че Съдът е тълкувал условието за двойна наказуемост в решение от 11 януари 2017 г., Grundza (C‑289/15, наричано по-нататък „решение Grundza“), EU:C:2017:4) ( 5 ), и посочва, че за да откаже предаването на KL на италианските съдебни органи във връзка с престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, следственото отделение на Cour d’appel d’Angers (Апелативен съд Анже) отбелязва, че две от седемте деяния, на които се основава наказанието, не представляват престъпление във Франция, а именно, от една страна, унищожаване на помещенията на кредитната институция „Credito Italiano“, и от друга страна, унищожаването чрез палеж на превозното средство Fiat Brava. Това следствено отделение стига до заключението, че тъй като Corte d’appello di Genova (Апелативен съд Генуа) и Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) „недвусмислено са заявили волята“ си да разгледат тези седем деяния като съвкупност, прилагането на условието за двойна наказуемост изисква всички тези образуващи съвкупност деяния да не бъдат вземани предвид.

17.

Според запитващата юрисдикция от решението на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) от 13 юли 2012 г. следвало, че обективният елемент на престъплението унищожаване на имущество и разграбване, предвидено в член 419 от италианския Наказателен кодекс, е извършването на деяния по унищожаване на имущество по всякакъв начин и с всякакви средства, които водят до разрушаване, унищожаване, а също и до повреждане, което най-общо във всички случаи е безразборно, обширно и сериозно, на голямо количество движимо или недвижимо имущество, по такъв начин, че да причини не само имуществени вреди на едно или повече лица както и съпътстващите ги социални вреди, произтичащи от посегателството върху частната собственост, но и да доведе до конкретни нарушения и опасности за обществения ред, разглеждан в неговия специфичен смисъл като добро устройство и правилно протичане на обществения живот, на който в общността съответстват мнението и усещането за спокойствие и сигурност. Въз основа на това запитващата юрисдикция заключава, че в италианското наказателно право престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, се отнася до многократни и масови действия по унищожаване и повреждане на имущество, които причиняват не само вреди на собствениците на съответното имущество, но и нарушават общественото спокойствие, като застрашават нормалния живот на гражданите.

18.

Тази юрисдикция подчертава, че във френското наказателно право застрашаването на общественото спокойствие чрез масово унищожаване на движимо или недвижимо имущество не е квалифицирано като отделно престъпление. Престъпления били само унищожаване, повреждане, кражба, придружена с повреждане на имущество, извършени евентуално в съучастие и които могат да причинят вреди на собствениците на съответното имущество. Поради това посочената юрисдикция иска да установи дали това нарушаване на общественото спокойствие, за което KL е признат за виновен от Corte d’appello di Genova (Апелативен съд, Генуа) и от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) като съществен елемент на престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, е релевантно за целите на преценката за спазването на условието за двойна наказуемост.

19.

Ако условието за двойна наказуемост е изпълнено в настоящия случай, запитващата юрисдикция отбелязва, че Рамково решение 2002/584 не съдържа разпоредба, позволяваща на изпълняващата държава членка да откаже предаването на заинтересованото лице с мотива, че наложеното от издаващата държава членка наказание изглежда непропорционално с оглед на посочените в ЕЗА деяния. Освен това, въпреки че съгласно член 5 от това рамково решение изпълнението на ЕЗА от изпълняващия съдебен орган може да е обусловено от наличието на разпоредби в правната система на издалата го държава членка за преразглеждане на наложеното наказание, това се отнася само до случаите, при които престъплението, във връзка с което е издадена ЕЗА, е наказуемо с доживотен затвор или мярка, изискваща задържане до живот. При това положение, дори изпълняващата държава членка да счита, че са налице сериозни затруднения по въпроса за пропорционалността на ЕЗА, тази държава няма право на това основание да откаже да разпореди издирваното лице да бъде предадено с оглед на изпълнението на наказанието, наложено от издаващата държава членка.

20.

Макар по принцип издаващата държава да е длъжна да провери пропорционалността на ЕЗА, преди да я издаде, тази проверка не позволява да се предотврати нарушение на принципа на пропорционалност, когато, както в главното производство, ЕЗА е издадена с оглед на изпълнение на наказание, наложено за единно престъпление, характеризиращо се с няколко деяния, но само някои от които съставляват престъпление в изпълняващата държава членка. Всъщност в този случай наложеното от издаващата държава членка наказание съответства на съвкупността от тези деяния, въпреки че предаването за някои от тях е изключено. Според запитващата юрисдикция от това следва, че макар ЕЗА да може да бъде пропорционална при издаването ѝ, не е изключено вече да не е пропорционална при изпълнението.

21.

От член 1, параграф 3 във връзка със съображение 12 от Рамково решение 2002/584 обаче следвало, че в контекста на ЕЗА трябва да се спазват отразените в Хартата основни права и основни правни принципи. В това отношение член 49, параграф 3 от Хартата установявал принципа, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

22.

При тези условия Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23.

Запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа настоящото преюдициалното запитване по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. С решение от 13 април 2021 г. председателят на Съда отхвърля това искане. Той обаче решава настоящото дело бъде разгледано с предимство съгласно член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.

24.

Писмени становища представят KL, френското и италианското правителство, както и Европейската комисия. KL, френското правителство и Комисията представят и устни становища в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 20 януари 2022 г.

25.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тези разпоредби условие за двойна наказуемост е изпълнено в положение, в което ЕЗА е издадена за деяния, които в издаващата държава членка съставляват престъпление, което изисква тези деяния да са от такова естество, че да нарушават общественото спокойствие, когато такива деяния са наказуеми и в изпълняващата държава членка, без да включват в състава си този елемент на нарушаване на общественото спокойствие.

26.

Френското и италианското правителство и Комисията предлагат на този въпрос да се отговори утвърдително, докато KL предлага отрицателен отговор.

27.

В самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 4 от Рамково решение 2002/584, що се отнася до престъпления, различни от посочените в списъка с 32 престъпления, предвидени в параграф 2 от този член, предаването на издирваното лице може да бъде обвързано с условието деянията, за които е издадена ЕЗА, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава членка независимо от елементите на състава или начина, по който е описано. С други думи, тази разпоредба позволява на изпълняващата държава членка да постави по отношение на изпълнението на наказанието условието да е изпълнен критерият за двойна наказуемост ( 6 ). Съответно член 4 от това рамково решение, който се отнася до случаите, при които изпълнението на ЕЗА може да бъде отказано, предвижда в параграф 1, точка 1) възможността изпълняващият съдебен орган да откаже да изпълни ЕЗА, когато условието за двойна наказуемост не е изпълнено. Както е видно от акта за преюдициално запитване, тези разпоредби са транспонирани с член 695‑23 от френския Code de procédure pénale (Наказателно-процесуален кодекс).

28.

В случая в ЕЗА се посочват характерът и правната квалификация на съответните престъпления и се описват обстоятелствата на извършването им в съответствие с член 8, параграф 1, букви г) и д) от Рамково решение 2002/584. В това отношение някои от деянията, в които е обвинен KL, съставляват престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, предвидено в член 419 от италианския Наказателен кодекс. Запитващата юрисдикция отбелязва, че това престъпление се отнася до многократни и масови действия по унищожаване и повреждане на имущество, които причиняват не само вреди на собствениците на съответното имущество, но и нарушават общественото спокойствие, като застрашават нормалния живот на гражданите. В писменото си становище италианското правителство посочва, че това условие за нарушаване на общественото спокойствие не се изисква изрично от член 419 от италианския Наказателен кодекс, а произтича от практиката на италианските съдилища.

29.

Според запитващата юрисдикция застрашаването на общественото спокойствие чрез масово унищожаване на движимо или недвижимо имущество не е квалифицирано като отделно престъпление във френското наказателно право. Престъпления били само унищожаване, повреждане, кражба, придружена с повреждане на имущество, извършени евентуално в съучастие и които могат да причинят вреди на собствениците на имуществото.

30.

Поради това тази юрисдикция иска да установи дали условието за двойна наказуемост, предвидено в член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, е изпълнено в дело като разглежданото в главното производство. Посочената юрисдикция се позовава на решение Grundza, което се отнася до тълкуването на член 7, параграф 3 ( 7 ) и член 9, параграф 1, буква г) ( 8 ) от Рамково решение 2008/909/ПВР ( 9 ).

31.

В това решение, що се отнася до член 7, параграф 3 от последното рамково решение, Съдът припомня, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 10 ).

32.

На първо място, според Съда от самата формулировка на посочения член 7, параграф 3 е видно, че необходимото и достатъчно условие за целите на преценката за двойна наказуемост е обстоятелството, че деянията, довели до постановяването на наказанието в издаващата държава членка, са наказуеми и в изпълняващата държава членка, като от това следва, че не се изисква престъпленията да са идентични в съответните две държави членки ( 11 ). Съдът добавя, че това тълкуване се подкрепя от думите „независимо от елементите на състава“ на престъплението, както е предвидено в изпълняващата държава, „или начина, по който са описани“, от които ясно следва, че не се изисква точно съответствие нито между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава членка и в правото на изпълняващата държава членка, нито в наименованието или класифицирането на това деяние съгласно съответните национални правни уредби ( 12 ). Следователно тази разпоредба установява гъвкав подход на компетентния орган на изпълняващата държава членка при преценката на условието за двойна наказуемост, както по отношение на елементите на състава на престъплението, така и по отношение на начина, по който са описани ( 13 ).

33.

Ето защо при преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да провери дали фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено от компетентния орган на издаващата държава членка, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава членка, ако се бяха осъществили на посочената територия ( 14 ).

34.

Що се отнася до граматическото тълкуване, следва да се констатира, че текстът на член 2, параграф 4 и на член 4, параграф 1, точка 1) от Рамково решение 2002/584 съответно е подобен на текста на член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909. Така например член 2, параграф 4 гласи, че предаването може да зависи от условието, деянията, за които е издадена ЕЗА, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава членка независимо от елементите на състава или начина, по който е описано. Следователно тълкуването на условието за двойна наказуемост, възприето в предходната точка от настоящото заключение, се прилага по същия начин към Рамково решение 2002/584.

35.

На второ място, в решение Grundza Съдът приема, че контекстът, в който се вписват член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909, също е в подкрепа на такава преценка за двойна наказуемост ( 15 ). Всъщност това рамково решение се основава главно на принципа на взаимно признаване, който съгласно съображение 1 от последното във връзка с член 82, параграф 1 ДФЕС е „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество по наказателни дела в Европейския съюз, което съгласно съображение 5 от посоченото рамково решение се основава на особено взаимно доверие в правните системи на другите държави членки ( 16 ).

36.

Съдът добавя, че тъй като условието за двойна наказуемост представлява изключение от правилото на принципа за признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, приложното поле на основанието за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, изведено от липсата на двойна наказуемост, посочено в член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909, трябва да се тълкува стриктно, за да се ограничат случаите на отказ от признаване и изпълнение ( 17 ). В рамките на преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава членка не трябва да проверява дали е бил нарушен интересът, защитен от издаващата държава членка, а дали, ако разглежданото престъпление бе извършено на територията на държавата членка, от която този орган е част, сходен интерес, защитен от националното право на последната държава, би бил счетен за нарушен ( 18 ).

37.

В настоящия случай контекстът, в който се вписват член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1, точка 1) от Рамково решение 2002/584, е същият като този на член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909. Всъщност, както е видно от съображения 6 и 10 и от член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, последното се основава също на принципа на взаимно признаване ( 19 ).

38.

На трето място, от решение Grundza следва, че съгласно член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 целта на това решение е да установи привила, съгласно които държавите членки, с оглед на улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието ( 20 ).

39.

От друга страна е вярно, че в Рамково решение 2002/584 не се посочва, че то има за цел улесняването на социалната реинтеграция на осъденото лице. Това рамково решение обаче има за цел чрез въвеждането на опростена и ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки ( 21 ). Преследваната с това рамково решение цел е по-специално да се улесни и ускори предаването между съдебните органи на държавите членки и зачитането на основните права на предаденото лице ( 22 ). По-общо механизмът на ЕЗА има за цел по-специално борбата срещу безнаказаността на издирвано лице, което се намира на друга територия, различна от територията, на която, както се твърди, е извършило престъпление ( 23 ). Според мен тези цели налагат, както при Рамково решение 2008/909, да се възприеме стеснително тълкуване на предвиденото с Рамково решение 2002/584 условие за двойна наказуемост.

40.

При тези обстоятелства, противно на поддържаното от KL в писменото му становище, възприетото в решение Grundza тълкуване, изглежда, е приложимо към разпоредбите на Рамково решение 2002/584. Следователно, както Съдът постановява в това решение ( 24 ), член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от това рамково решение трябва да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост трябва да се приеме за изпълнено, щом фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено от компетентния орган на издаващата държава членка, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава членка, ако се бяха осъществили на посочената територия.

41.

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че престъплението, квалифицирано в италианското право като „унищожаване на имущество и разграбване“, не е част от списъка с 32 престъпления, предвидени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584. При тези обстоятелства в съответствие с член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от това рамково решение и съгласно френското право предаването на KL може да зависи от условието, деянията, за които е издадена ЕЗА, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава членка.

42.

В това отношение, както подчертава запитващата юрисдикция, за разлика от френското право в италианското право престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, изисква съответните деяния да са от такова естество, че да нарушават общественото спокойствие. Тази юрисдикция дори счита, че това е „съществен елемент“ от разглежданото престъпление. Следва обаче да се констатира, че изискването за нарушаване на общественото спокойствие се отнася до елементите на състава на посоченото престъпление, а не до самите деяния, извършени от издирваното лице и посочени в ЕЗА ( 25 ). Както обаче приема Съдът, точно съответствие не се изисква нито между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава членка и в правото на изпълняващата държава членка, нито в наименованието или класифицирането на това деяние съгласно съответните национални правни уредби ( 26 ).

43.

Освен това също съгласно практиката на Съда в рамките на преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да провери дали ако разглежданото престъпление беше извършено на територията на тази държава членка, сходен интерес, защитен от националното право на посочената държава, би бил счетен за нарушен ( 27 ). Престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, се определя отчасти от факта, че са нанесени имуществени вреди на едно или повече лица, както и социални вреди, произтичащи от посегателството върху частната собственост ( 28 ). В настоящия случай обаче, както е видно от акта за преюдициално запитване, за посочените в рамките на това престъпление деяния във Франция се налагат наказания, чиято цел е защитата на собствениците на съответното имущество. Следователно интересът, защитен от правото на изпълняващата държава членка, е подобен на този в издаващата държава членка.

44.

Следователно фактът, че в издаващата държава членка нарушаването на общественото спокойствие е съществен елемент на състава на престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, не изглежда релевантен за проверката на изпълнението на условието за двойна наказуемост от изпълняващия съдебен орган.

45.

Поради това предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тези разпоредби условие за двойна наказуемост е изпълнено в положение, в което ЕЗА е издадена за деяния, които в издаващата държава членка съставляват престъпление, което изисква тези деяния да са от такова естество, че да нарушават общественото спокойствие, когато такива деяния са наказуеми и в изпълняващата държава членка, без да включват в състава си този елемент на нарушаване на общественото спокойствие.

46.

С втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали при утвърдителен отговор на първия въпрос член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни ЕЗА, издадена с цел изпълнение на наказание, когато това наказание е наложено за извършването от издирваното лице на няколко деяния, наказуеми като съставляващи единно престъпление в издаващата държава членка, докато някои от тези деяния не са наказуеми в изпълняващата държава членка.

47.

В писменото си становище италианското правителство отбелязва, че съгласно Chambre de l’instruction de la Cour d’appel d’Angers (Следствено отделение на Апелативен съд Анже) условието за двойна наказуемост не е изпълнено в главното производство за две от седемте деяния, наказуеми под квалификацията „унищожаване на имущество и разграбване“, посочена в член 419 от италианския Наказателен кодекс ( 29 ). Това следствено отделение отбелязало, че що се отнася до тези две деяния, KL просто се е намирал в близост до съответната финансова институция и съответното превозно средство, без да участва физически в действията по унищожаване на имущество. От това запитващата юрисдикция направила извода, че тъй като във френското право престъплението, изразяващо се в унищожаване, повреждане или разваляне на имущество, е налице само ако обвиняемият лично е извършил изпълнителното деяние на това престъпление, посоченото следствено отделение е обосновало решението си да приеме, че условието за двойна наказуемост не е изпълнено.

48.

Според италианското правителство посоченото следствено отделение всъщност поставяло въпрос не относно прилагането на условието за двойна наказуемост, а относно доказването, като считало, че не са представени доказателства, че KL е извършил някои от деянията, в които е обвинен. Следователно вторият и третият въпрос били отчасти недопустими, тъй като се отнасят до член 49 от Хартата, установяващ принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието, при положение че е трябвало да се отнасят до член 48 от нея, установяващ презумпцията за невиновност и правото на защита. Освен това, щом като някои деяния, наказуеми в италианското право под квалификацията „унищожаване на имущество и разграбване“, не съставляват престъпление съгласно френското право, приложим бил член 49, параграф 1 от Хартата, а не параграф 3 от него, изтъкнат от запитващата юрисдикция в третия въпрос.

49.

В това отношение отбелязвам, че в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че две от седемте деяния в които е обвинен KL в рамките на престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, не са наказуеми във френското право. Тази предпоставка, която произтича от анализ на обстоятелствата, при които са извършени двете деяния, не е обсъждана в преюдициалното запитване. Всъщност въпросите на тази юрисдикция са насочени не към доказването на съответните деяния, а към последиците, които трябва да се изведат от това положение по отношение на тълкуването на условието за двойна наказуемост по смисъла на правото на Съюза и на изпълнението на разглежданата ЕЗА.

50.

По-специално запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно това дали посоченото условие е изпълнено в дело като разглежданото в главното производство. Ето защо според мен е ясно, че отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза и че отговорът на тези въпроси е полезен и от значение за разрешаването на спора пред тази юрисдикция. Поради това считам, че вторият и третият въпрос са изцяло допустими.

51.

В настоящия случай запитващата юрисдикция иска да се установи дали изпълнението на условието за двойна наказуемост с оглед на член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и на член 49, параграф 3 от Хартата предполага, че всички преследвани деяния в рамките на единно престъпление в издаващата държава членка трябва да могат да съставляват престъпление в изпълняващата държава членка.

52.

Френското и италианското правителство и Комисията предлагат с някои нюанси на този въпрос да се отговори отрицателно, докато KL предлага да се отговори утвърдително.

53.

В това отношение ще разгледам обхвата на условието за двойна наказуемост по отношение на единно престъпление (а), а след това — спазването на принципа на пропорционалност, предвиден в член 49, параграф 3 от Хартата (б).

54.

На първо място, както вече беше отбелязано, от текста на член 2, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 е видно, че не се изисква точно съответствие нито между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава членка и в правото на изпълняващата държава членка, нито в наименованието или класифицирането на това деяние съгласно съответните национални правни уредби ( 30 ). Следователно тази разпоредба не изисква всички деяния, съставляващи посочено в ЕЗА единно престъпление, да съставляват престъпление в изпълняващата държава членка.

55.

По нататък, що се отнася до контекста на член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, важно е да се припомни, че това решение има за цел чрез въвеждането на опростена и ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки. Принципът на взаимно признаване намира израз в член 1, параграф 2 от това рамково решение, който прогласява правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка ЕЗА въз основа на този принцип и в съответствие с разпоредбите на същото рамково решение. От това следва, че изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят ЕЗА само в предвидените в Рамково решение 2002/584 изчерпателно изброени случаи на отказ за изпълнение и че за изпълнението на ЕЗА не могат да се поставят други условия освен изчерпателно уредените в член 5 от това рамково решение. Следователно изпълнението на ЕЗА е принципът, а отказът тя да бъде изпълнена, е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно ( 31 ). Този контекст подкрепя тълкуване, съгласно което условието за двойна наказуемост е изпълнено, когато само някои от деянията, съставляващи посочено в ЕЗА единно престъпление, са наказуеми в изпълняващата държава членка.

56.

Разбира се, що се отнася до изброените в член 4 от Рамково решение 2002/584 случаи, при които изпълнението може да бъде отказано, както посочва Съдът, от текста на този член, и по-специално от използването на глагола „мога“ заедно с глагола „отказвам“, чийто подлог е „изпълняващият съдебен орган“, следва, че самият този орган трябва да има право на преценка по въпроса дали следва да откаже или не изпълнението на европейска заповед за арест в случаите, посочени в този член 4 ( 32 ). Ето защо, когато изберат да транспонират едно или няколко от посочените в член 4 от това рамково решение основания, при които изпълнението може да бъде отказано, държавите членки не биха могли да предвидят, че съдебните органи са длъжни да откажат да изпълнят ЕЗА, която формално попада в обхвата на посочените основания, без да имат възможност да вземат предвид характерните за всеки случай обстоятелства ( 33 ).

57.

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че в изпълняващата държава членка някои от деянията, посочени в ЕЗА във връзка с престъплението, квалифицирано като „унищожаване на имущество и разграбване“, се квалифицират като кражба с повреждане, унищожаване или повреждане на имущество. Според мен това положение не позволява на изпълняващия съдебен орган, дори в рамките на признатото му право на преценка, да откаже да изпълни ЕЗА на основанието, посочено в член 4, параграф 1, точка 1) от Рамково решение 2002/584.

58.

Накрая, съгласно член 1, параграф 1 от това рамково решение целта на механизма на ЕЗА е да бъде възможно задържането и предаването на издирвано лице, така че — в светлината на целта, преследвана с въпросното рамково решение — извършеното престъпление да не остане ненаказано и това лице да бъде преследвано или да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ( 34 ). Както обаче отбелязва френското правителство в писменото си становище, тълкуване, водещо до отказ да се изпълни ЕЗА, поради това че някои от наказуемите в издаващата държава членка деяния не са наказуеми в изпълняващата държава членка, би гарантирало безнаказаност на осъденото лице за всички разглеждани деяния, включително за тези, които са наказуеми в тези две държави.

59.

При това положение считам, че в главното производство условието за двойна наказуемост е изпълнено, тъй като някои от посочените в ЕЗА деяния са наказуеми в изпълняващата държава членка. Ето защо на въпроса на запитващата юрисдикция ще отговоря, че не следва да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава приемат тези различни деяния за отделни. Този елемент, който впрочем се отнася до квалификацията на престъплението, всъщност е ирелевантен за изпълнението на ЕЗА ( 35 ).

60.

Запитващата юрисдикция иска да установи дали принципът на пропорционалност по смисъла на член 49, параграф 3 от Хартата е спазен, когато ЕЗА е издадена с оглед на изпълнение на наказание, наложено за единно престъпление, характеризиращо се с няколко деяния, но само някои от които съставляват престъпление в изпълняващата държава членка. Според тази юрисдикция, въпреки че тази заповед може да е пропорционална при издаването ѝ, възможно е вече да не е пропорционална при изпълнението ѝ, което би довело до отказ издирваното лице да бъде предадено.

61.

В това отношение ми се струва важно да се разграничи пропорционалността на ЕЗА от тази на предвиденото наказание. От една страна, съгласно практиката на Съда, що се отнася до мярка, като издаването на ЕЗА, която е от естество да засегне правото на свобода на съответното лице, тази защита предполага приемането на решение, което отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита ( 36 ). Освен това защитата на правата на съответното лице предполага, че издаващият съдебен орган следи за спазването на необходимите условия за издаването на европейската заповед за арест и преценява по обективен начин дали издаването на ЕЗА е с пропорционален характер, отчитайки всички уличаващи и оневиняващи доказателства и без да е изложен на риска да бъде обвързан от изпълнението на външни указания, по-специално от страна на изпълнителната власт ( 37 ). В този смисъл, както отбелязва запитващата юрисдикция, издаващата държава членка е длъжна да провери пропорционалността на европейската заповед за арест, преди да я издаде, което може да потвърди принципа на взаимно признаване. В случая тази юрисдикция не поддържа, че разглежданата ЕЗА е непропорционална.

62.

Освен това, когато ЕЗА е издадена за целите на изпълнението на наказание, нейната пропорционалност произтича от произнесената присъда, с която, както следва от член 2, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, трябва да се налага наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за не по-малко от четири месеца ( 38 ). В главното производство наложеното наказание надвишава този срок от четири месеца. При това положение считам, че ЕЗА изглежда пропорционална по смисъла на член 2, параграф 1 от това рамково решение.

63.

От друга страна, що се отнася до пропорционалността на наложеното наказание, съгласно разпоредбите на посоченото рамково решение държавите членки могат да откажат да изпълнят ЕЗА само в предвидените в член 3 от него случаи, при които не се допуска изпълнение, както и в изброените в членове 4 и 4а от същото решение случаи, при които може да бъде отказано изпълнение. Освен това изпълняващият съдебен орган може да постави изпълнението на ЕЗА само в зависимост от условията, определени в член 5 от посоченото рамково решение ( 39 ). Следва обаче да се констатира, че евентуално непропорционалният характер на наказанието не е сред предвидените в Рамково решение 2002/584 основания за отказ от изпълнение.

64.

Въпреки това, както гласи член 1, параграф 3 от това рамково решение, то няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ДЕС. В този смисъл Съдът е приел, че „при изключителни обстоятелства“ могат да се въведат ограничения на принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки. Ето защо Съдът е признал, при определени условия, възможността за изпълняващия съдебен орган да прекрати въведената с посоченото рамково решение процедура по предаване, когато подобно предаване създава риск от нечовешко или унизително отношение към издирваното лице по смисъла на член 4 от Хартата ( 40 ). В настоящия случай обаче такива изключителни обстоятелства, изглежда, не са налице. Всъщност запитващата юрисдикция не се позовава на нарушението на основното право на KL на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47, втора алинея от Хартата, или на факта, че предаването му създава риск от нечовешко или унизително отношение към издирваното лице по смисъла на член 4 от Хартата. Освен това само обстоятелството, че съвкупността от преследвани деяния в рамките на единно престъпление в издаващата държава членка не съставлява престъпление в изпълняващата държава членка, според мен не обосновава предвиждането на ново „изключително обстоятелство“ в положение, в което основните права на издирваното лице са спазени в издаващата държава членка.

65.

Комисията поддържа, че ако съдържащата се в ЕЗА информация не позволява да се заключи, че инкриминираните деяния съгласно правото на изпълняващата държава членка са главните деяния в основата на ЕЗА, изпълняващият съдебен орган трябва да използва процедурата, предвидена в член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 ( 41 ), за да установи дали в правото на издаващата държава членка е налице възможност за последващо разделяне на наказанието. Ако такова разделяне на наказанието е възможно, издаващият съдебен орган следвало да разгледа възможността да отговори на опасенията на изпълняващия съдебен орган, като издаде нова ЕЗА само за деянията, които съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка. За сметка на това, ако такова разделяне не е възможно съгласно правото на издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган следвало да упражни свободата си на преценка, като вземе предвид, от една страна, правото си да не се позовава на основание за неизпълнение поради незадължителния характер на това право, и от друга страна, риска от безнаказаност при неизпълнение на ЕЗА. Ето защо този орган трябвало по изключение да има възможност да откаже изпълнението на ЕЗА, в случай че деянията, за които е изпълнено условието за двойна наказуемост с оглед на правото на изпълняващата държава членка, са само от второстепенно значение в сравнение със значението на деянията, за които това условие не е изпълнено.

66.

Не съм убеден в този подход. Всъщност, първо, с Рамково решение 2002/584 е въведена опростена и ефикасна система за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица ( 42 ). Да се следва обаче тълкуването на Комисията, би означавало да се усложни и забави значително тази процедура за предаване на издирваното лице. Второ, ако разделянето на наказанието е възможно, това рамково решение не предвижда издаващата държава членка да издаде на нова ЕЗА съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че това право може да е много различно в различните държави членки. Трето, тъй като условието за двойна наказуемост е изпълнено за повечето от разглежданите деяния ( 43 ), което не се оспорва в главното производство, изпълняващият съдебен орган според мен не може да откаже да изпълни ЕЗА с оглед на логиката и целта на посоченото рамково решение.

67.

Накрая, KL твърди, че като се има предвид тежестта на съответните деяния, може разумно да се предположи, че наказанието му е щяло да бъде значително по-леко, ако италианският съд не е взел предвид деянията, които впоследствие изпълняващият съдебен орган е отхвърлил. При все това в положение като разглежданото в главното производство, в което условието за двойна наказуемост е изпълнено, проверката на принципа на пропорционалност на наказанието по смисъла на член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се извърши само от издаващия съдебен орган с оглед на националното право.

68.

С оглед на гореизложеното предлагам на втория и третия въпрос да се отговори, че член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че изпълняващият съдебен орган не може да откаже да изпълни ЕЗА, издадена с цел изпълнение на наказание, когато това наказание е наложено за извършването от издирваното лице на няколко деяния, наказуеми като съставляващи единно престъпление в издаващата държава членка, докато някои от тези деяния не са наказуеми в изпълняващата държава членка.

69.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) преюдициални въпроси по следния начин: