1.

Представлява ли задължението на администрацията на Европейския съюз за полагане на дължимата грижа, разбирано като задължението да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при упражняването на правомощията си, правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, чието нарушаване може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза? Това е принципният въпрос, по който Съдът трябва да се произнесе при разглеждането на основанието, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на жалбите им срещу четири решения на Общия съд на Европейския съюз ( 2 ).

2.

С обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля исковете за обезщетение на няколко производители на „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“ (наричана по-нататък „СККВ“) ( 3 ), за вредите, които твърдят, че са претърпели поради неправилното класифициране на това вещество като опасно за водната среда. Тъй като тази класификация е последица от явна грешка в преценката на Европейската комисия, установена в предходните решения на Общия съд ( 4 ) и на Съда ( 5 ), незаконосъобразността на акта, причинил твърдените вреди, не се оспорва. Само по себе си обаче установяването на незаконосъобразността на даден акт не е достатъчно, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. Сред условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да е възможно това, е по-специално изискването вредата да произтича от нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти. Така в случая се поставя въпросът дали задължението на администрацията на Съюза да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при упражняването на правомощията си представлява такава норма.

3.

Член 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1272/2008 ( 6 ) гласи:

„Вещество или смес, за което са изпълнени критериите по отношение на физичните опасности, опасностите за здравето или опасностите за околната среда, определени в части 2—5 от приложение I, е опасно и се класифицира съобразно съответните класове на опасност, предвидени в това приложение“.

4.

Приложение I към Регламент № 1272/2008 съдържа критериите за класифициране на веществата и смесите в класовете на опасност. В точка 4.1.3.5.5 се съдържат разпоредби, които описват метод за класифициране — „методът на сумиране“.

5.

Обстоятелствата по спора са изложени подробно в обжалваните съдебни решения, към които препращам за повече подробности ( 7 ). За нуждите на настоящите производства ще се огранича да припомня следното.

6.

С решение Bilbaína de Alquitranes и др./Комисия ( 8 ) Общият съд отменя Регламент (ЕС) № 944/2013 ( 9 ) в частта относно класифицирането на СККВ сред веществата с остра водна токсичност от категория 1 (H400) и с хронична водна токсичност от категория 1 (H410).

7.

В точки 30—34 от това съдебно решение Общият съд приема следното:

„30 В случая следва да се констатира, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката с това, че като е класифицирала СККВ като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410), въз основа на нейните съставки, тя не е изпълнила задължението си да вземе предвид всички релевантни фактори и обстоятелства, за да направи надлежна преценка на съотношението, в което шестнадесетте съставки [полициклични ароматни въглеводороди (наричани по‑нататък „ПАВ“)] присъстват в СККВ, и на техните химически ефекти.

31 Действително, съгласно точка 7.6 от информационния документ за целите на класифицирането на СККВ въз основа на нейните съставки е било предположено, че всички налични в СККВ ПАВ се разтварят във водна фаза и по този начин са достъпни за водните организми. Посочено е също, че това вероятно води до надценяване на токсичността на СККВ и че доколкото съставът на [Water-Accommodated Fraction (механично смесване с вода, без да се достига до емулсия)] е неясен, тази оценка на токсичността може да се счита за най-неблагоприятния сценарий.

32 Нито Комисията, нито [Европейската агенция по химикали (ECHA)] обаче доказа пред Общия съд, че като е основала класифицирането на СККВ като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (Н400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (Н410), на предположението, че всички налични в това вещество ПАВ се разтварят във водната фаза, поради което са достъпни за водните организми, Комисията е отчела факта, че съгласно точка 1.3 от информационния документ, озаглавена „Физикохимични свойства“, съставките на СККВ се освобождават от СККВ само в ограничено количество и че веществото е много стабилно.

33 Първо, нито становището на [Комитета за оценка на риска (наричан по-нататък „КОР“)] относно СККВ, нито информационният документ съдържат мотиви, от които да е видно, че като се предполага, че всички налични в това вещество ПАВ се разтварят във водна фаза и са достъпни за водните организми, е отчетена ниската разтворимост във вода на СККВ. Освен това, в отговор на писмен въпрос на Общия съд, Комисията и ЕСНА успяват да докажат единствено, че в рамките на процедурата за класифициране на СККВ е отчетена водната разтворимост на 16‑те ПАВ съставки, разгледани поотделно. В допълнение, в отговор на въпрос на Общия съд по време на съдебното заседание, Комисията и ЕСНА посочват само, че е било предположено, че всички ПАВ в СККВ се разтварят във вода, доколкото водната токсичност на това вещество е била разгледана само с оглед на съставките му. Тези мотиви обаче не позволяват да се докаже, че ниската разтворимост на това вещество е взета предвид.

34 Второ, трябва да се отбележи, че съгласно точка 1.3 от информационния документ най-високата водна разтворимост на СККВ в рамките на пробата е била не повече от 0,0014 %. Предвид ниската водна разтворимост на СККВ Комисията изобщо не доказва, че е имала основание да основе въпросната класификация на това вещество на предположението, че всички ПАВ в рамките на СККВ се разтварят във водна фаза и са достъпни за водните организми. От таблица 7.6.2 в информационния документ е видно, че 16‑те ПАВ съставки на СККВ представляват 9,2 % от това вещество. Като предполага, че всички тези ПАВ се разтварят във вода, следователно Комисията по същество основава въпросната класификация на предположението, че 9,2 % от СККВ могат да се разтворят във вода. Видно обаче от точка 1.3 от информационния документ, тази стойност е нереалистична, тъй като максималната разтворимост е 0,0014 %“.

8.

Комисията подава жалба срещу това съдебно решение.

9.

С решение от 22 ноември 2017 г., Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., Съдът отхвърля жалбата на Комисията ( 10 ).

10.

В точки 39 и 46—55 от това решение Съдът постановява по-специално следното:

„39. Вярно е, че точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008 не предвижда използването на други критерии, освен изрично предвидените в тази разпоредба. Същевременно трябва да се констатира, че нито една разпоредба не забранява изрично вземането предвид на други елементи, които могат да са от значение за класифицирането на дадено вещество UVCB.

[…]

46. Стриктното и автоматично прилагане при всички обстоятелства на метода на сумиране може да доведе до подценяване на токсичността за водната среда на дадено вещество UVCB, малко от съставките на което са познати. Не може да се счете, че този резултат е съвместим с целта за защита на околната среда и човешкото здраве, преследвана с Регламент № 1272/2008.

47. Следователно трябва да се приеме, че когато прилага метода на сумиране, за да определи дали дадено вещество UVCB попада в категориите „остра токсичност“ и „хронична токсичност“ за водната среда, Комисията не е длъжна да ограничи преценката си само до изрично предвидените в точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008 елементи и да изключи всички други елементи. В съответствие със задължението си за полагане на дължима грижа Комисията е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно други елементи, които, макар да не са изрично предвидени в посочените разпоредби, все пак са релевантни.

[…]

50. Съдържащото се в точка 28 от обжалваното съдебно решение съображение, че „за да се приеме, че дадено вещество е от категориите „остра токсичност“ или „хронична токсичност“, самото вещество, а не само неговите съставки трябва да отговарят на критериите за класификация“, не се оспорва.

51. Методът за класифициране, предвиден в точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008, се основава на предположението, че съставките, които са взети предвид, са изцяло разтворими. Въз основа на това предположение методът на сумиране допуска, че съществува ниво на концентрация на съставките, под което не може да се достигне прагът от 25 % и следователно този метод се изразява в изчисляване на сбора от концентрациите на съставките, които спадат към категории „остра токсичност“ или „хронична токсичност“, всяка от които е претеглена с М‑коефициент, съответстващ на техния токсичен профил.

52. За този метод обаче е характерно, че е по-малко надежден в случаите, когато претегленият сбор на съставките превишава нивото на концентрация, съответстващо на прага от 25 %, с относителен дял, който е по-малък от съотношението между степента на разтворимост на съответното вещество като цяло и хипотетична степен на пълна разтворимост. Всъщност в тези случаи е възможно методът на сумиране да доведе, в определени ситуации, до резултат, по-висок или по-нисък от нивото на нормативно установения праг от 25 %, в зависимост от това дали е взета предвид хипотетичната степен на разтворимост на съставките или хипотетичната степен на разтворимост на веществото като цяло.

53. Безспорно е, че от таблица 7.6.2 от приложение I към доклада, приложен към становището на КОР, следва, от една страна, че методът на сумиране води до резултат от 14521 %, и от друга страна, че този резултат е 581 пъти по-висок от минимално необходимото ниво за достигане на прага от 25 % след претегляне с М-коефициентите. Безспорно е също, че от точка 1.3 от същия документ, озаглавена „Физикохимични свойства“, следва, че максималната разтворимост във вода на СККВ е 0,0014 %, тоест около 71000 пъти по-ниска от хипотетичната пълна разтворимост, използвана за съставките, които са взети предвид.

54. Следователно Общият съд не е допуснал изопачаване, нито грешка в правната квалификация на фактите, като в точка 34 от обжалваното съдебно решение е постановил, че „като предполага, че всички тези [съставки] се разтварят във вода, следователно Комисията по същество е основала въпросната класификация на предположението, че 9,2 % от СККВ може да се разтвори във вода. Видно обаче от точка 1.3 от информационния документ, [приложен към становището на КОР,] тази стойност е нереалистична, тъй като максималната разтворимост е 0,0014 %“.

55. Като констатира в точка 32 от обжалваното съдебно решение, че „нито Комисията, нито ЕСНА [са доказали], че […] Комисията е отчела факта, че съгласно точка 1.3 от информационния документ, [приложен към становището на КОР,] озаглавена „Физикохимични свойства“, съставките на СККВ се освобождават от СККВ само в ограничено количество и че веществото е много стабилно“, Общият съд не [е] допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точка 30 от посоченото решение, че „Комисията е допуснала явна грешка в преценката с това, че като е класифицирала СККВ като вещество с остра водна токсичност, категория 1 (H400), и с хронична водна токсичност, категория 1 (H410), въз основа на нейните съставки, тя не е изпълнила задължението си да вземе предвид всички релевантни фактори и обстоятелства, за да направи надлежна преценка на съотношението, в което шестнадесетте съставки […] присъстват в СККВ, и на техните химически ефекти“.

11.

С шест искови молби, подадени на 23 октомври 2018 г. в секретариата на Общия съд, ищците и две други дружества предявяват искове за обезщетение с предмет поправяне на вредите, които твърдят, че са претърпели поради незаконосъобразното класифициране на СККВ като вещества с остра водна токсичност от категория 1 (H400) и с хронична водна токсичност от категория 1 (H410).

12.

С шест решения, постановени на 16 декември 2020 г., сред които са обжалваните съдебни решения ( 11 ), Общият съд отхвърля исковете.

13.

В точки 70, 71, 96, 98 и 114 от първото обжалвано съдебно решение Общият съд е приел следното:

„70. При всички положения отговорът на въпроса дали в настоящия случай нарушението на правилото относно метода на сумиране, на което се основава незаконосъобразната класификация на СККВ, може да се изтъкне в подкрепа на настоящото искане за обезщетение от гледна точка на добавянето или утежняването на задължения, засягащи правното положение на ищеца, би бил от решаващо значение за разрешаването на настоящия спор само ако това нарушение е достатъчно съществено по смисъла на цитираната по-горе съдебна практика, което следва да се провери по-долу[ ( 12 )].

71. Що се отнася до неизпълнението на задължението за полагане на дължима грижа, присъща на принципа на добра администрация, каквото твърди ищецът в репликата си, налага се изводът, че формално в исковата молба той не твърди конкретно и самостоятелно нарушението на посоченото задължение за полагане на дължима грижа в подкрепа на искането си за обезщетение. Също така не се установява, че това твърдение би могло да се счита за разгръщане на довод, който вече се съдържа в исковата молба. При тези условия, доколкото се основава на нарушение на задължението за полагане на дължима грижа, искането за обезщетение трябва, както поддържа Комисията в становището си по отговорите на писмен въпрос, отправен до ищеца в това отношение, да бъде обявено за недопустимо[ ( 13 )].

[…]

96. Що се отнася, на първо място, до критерия относно степента на яснота и точност на нарушеното правило, а именно точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008, следва да се отбележи, че съгласно текста на тази точка методът на сумиране представлява почти механично изчисление, по силата на което Комисията проверява дали сумата от концентрациите (в проценти) на високотоксичните съставки на сместа, умножени по съответните им М-коефициенти, е равна или по-голяма от 25 %. Ако това е така, сместа, в случая СККВ, „се класифицира“ в категория 1 за остра или хронична опасност […]. [Т]очка 4.1.3.5.5 от приложение I към споменатия регламент не предвижда изрично използването на други критерии, освен изрично предвидените в тази разпоредба[ ( 14 )].

[…]

98. При това положение не може да се счита, че точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008 към датата на приемане на Регламент № 944/2013 е била съвсем ясно правило, що се отнася до наличието на свобода на преценка на разположение на Комисията при прилагането на метода на сумиране. Текстът ѝ не подсказва за наличието на такава дискреционна власт и преди всичко не споменава, че разтворимостта на дадена смес е фактор, който следва да се вземе предвид. В това отношение следва да се констатира, че Общият съд, и по-специално Съдът, признават наличието на свобода на преценка, която е трябвало да накара Комисията да вземе предвид други обстоятелства освен изрично посочените в точка 4.1.3.5.5, като се основават на съображения, които не произтичат пряко, нито изрично от текста на самата точка. По-специално Съдът е използвал съображения, свързани с по-общия нормативен контекст, а именно фактът, че методът на сумиране не пренебрегва методологичните ограничения […]. Тези трудности при тълкуването, които усложняват прилагането на метода на сумиране и за които впрочем посоченото решение е показателно, не допускат поведението на Комисията да се квалифицира като явно и сериозно противоречащо на нарушената правна норма […][ ( 15 )].

[…]

114. С оглед на изложеното допуснатата от Комисията грешка следователно се явява извинима. Като се имат предвид липсата на яснота и трудностите при тълкуването на релевантните разпоредби, съдържащи се в приложение I към Регламент № 1272/2008, що се отнася до отчитането на фактори, различни от изрично предвидените при прилагането на метода на сумиране, поведението на Комисията не се различава от това, което би могло основателно да се очаква от действаща разумно и с дължима грижа администрация в аналогично положение, а именно положение, характеризиращо се с научна сложност, свързана с класифицирането на вещество с неизвестен състав като СККВ с цел да се осигури висока степен на защита на здравето на човека и околната среда. Подобно поведение не е равнозначно на явно и сериозно незачитане на границите, наложени на правото на преценка на Комисията. Следователно допуснатата грешка не представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, поради което при всички положения в случая извъндоговорната отговорност на Съюза не се ангажира. Тази констатация важи както за нарушението на метода на сумиране, така и — за изчерпателност и поради изложените по-горе съображения — за твърдяното нарушение на задължението за полагане на дължима грижа[ ( 16 )]“.

14.

С жалбите си, формулирани по принцип по идентичен начин и регистрирани под номера C‑65/21 P, C‑73/21 P, C‑74/21 P и C‑75/21 P, жалбоподателите искат от Съда:

15.

Комисията, подкрепена от ECHA, иска от Съда:

16.

Кралство Испания, встъпило в подкрепа на Комисията, иска от Съда:

17.

Делата са съединени за целите на съдебното решение. Не е проведено съдебно заседание.

18.

Жалбоподателите подават жалби срещу обжалваните съдебни решения, с които Общият съд отхвърля исковете им за обезщетение. В обжалваните съдебни решения Общият съд приема — на основание на решения Bilbaína de Alquitranes и др./Комисия ( 17 ) и Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др. ( 18 ) (наричани по-нататък „отменителните съдебни решения“) — че актът, за който се твърди, че е причинил вреди на жалбоподателите, е незаконосъобразен поради явна грешка в преценката на Комисията. Въпреки това Общият съд е постановил, че тази грешка е извинима и следователно не представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, поради което извъндоговорната отговорност на Съюза не е ангажирана в случая ( 19 ).

19.

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите излагат шест основания, изведени първо, от това, че Общият съд е допуснал грешка, като е отхвърлил довода им, основан на задължението за полагане на дължимата грижа, второ, от това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че липсва ясен правен прецедент, трето, от неправилния извод, че правната уредба е сложна, четвърто, от неправилното прилагане на критерия за разумност и за полагане на дължимата грижа, пето, от непълнота на мотивите на обжалваните съдебни решения и накрая, шесто, от грешка при прилагане на правото от страна на Общия съд, който е приел, че подходът на Комисията може да бъде извинен въз основа на принципа на предпазните мерки.

20.

В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се ограничи до анализа на първата част от четвъртото основание на жалбите. Първата част от четвъртото основание изглежда съвпада с първото основание на жалбите, доколкото и двете се отнасят до задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа. Ето защо най-напред трябва да се анализира връзката между първата част от четвъртото основание и първото основание на жалбите, за да се отчетат всички аспекти на проблема, който е общ за двете основания на жалбата.

21.

С първото основание на жалбите жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно е отхвърлил ( 20 ) като недопустим довода им, основан на неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че този довод, повдигнат в писмената реплика, трябва да се разграничи от довода, изтъкнат в жалбите и изведен от явна грешка в преценката на Комисията, тъй като тя не е разгледала внимателно и безпристрастно всички релевантни фактори за класификацията на СККВ. В това отношение жалбоподателите се позовават на решение Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др. ( 21 ), в което Съдът е приел, че когато дадена институция не е разгледала внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства, тя неизбежно нарушава задължението си за полагане на дължимата грижа. Поради това според тях доводът за неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа не трябвало да се привежда отделно и самостоятелно, сякаш бил самостоятелен довод ( 22 ).

22.

Комисията, подкрепена от ECHA, счита, че доводът за неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа, е неотносим, тъй като Общият съд е отхвърлил жалбите, след като е установил, че допуснатата грешка не представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма.

23.

Испанското правителство отбелязва, че в жалбите жалбоподателите е трябвало изрично и самостоятелно да изтъкнат неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа. В противен случай изискването за посочване на нарушената правна норма щяло да бъде изпълнено имплицитно във всеки иск за обезщетение, тъй като задължението за полагане на дължимата грижа е присъщо на принципа на добра администрация и се прилага общо спрямо действията на институциите.

24.

В рамките на четвъртото основание на жалбите жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията е процедирала като администрация, която действа разумно и с дължимата грижа, и че поради това грешката ѝ при класифицирането на СККВ е извинима. С първата част от това основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е извършил анализа си с оглед на отправените от тях искания. Вместо да проверява дали разтворимостта е изрично посочена като един от релевантните фактори в Регламент № 1272/2008, Общият съд е трябвало да провери дали Комисията е спазила постоянния принцип на правото, че всички релевантни обстоятелства трябва да се вземат предвид.

25.

Комисията, подкрепена от ECHA, счита, че четвъртото основание трябва да се отхвърли като неотносимо и неоснователно. В писмената си защита обаче тя излага доводи във връзка с втората част от това основание, която не е предмет на настоящото заключение.

26.

Според испанското правителство доводът относно грешката, твърдяна в четвъртото основание на жалбата, не може да се приеме. Това правителство отбелязва, че задължението за полагане на дължимата грижа изисква да се прецени дали при извършване на разглежданите действия администрацията е положила минимална приемлива степен на дължима грижа, дали тази степен е разумна с оглед на обстоятелствата по делото и пропорционална с оглед на значимостта на случая, както и дали е в съответствие с обичайно полаганата грижа от административния орган в сходни случаи.

27.

От изложеното следва, че в тези две основания задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа се изтъква в различен контекст. Докато в първото основание това задължение изрично е квалифицирано като правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, в четвъртото основание то по-скоро се разглежда като критерий за преценка на тежестта на нарушението на правна норма.

28.

Независимо обаче от точната формулировка и от контекста, според мен трябва да се приеме, че и в двата случая се касае за неизпълнение от Комисията на едно и също задължение за полагане на дължимата грижа, разбирано като задължение да се разгледат всички релевантни обстоятелства на конкретния случай, на които се основава нейната преценка. Всъщност в рамките на първото основание на жалбите жалбоподателите обясняват, че задължението за полагане на дължимата грижа, на което се позовават в репликите си, следвало да се разбира като равнозначно на задължението на администрацията да вземе предвид при упражняването на нейните правомощия всички релевантни обстоятелства на конкретния случай. Неизпълнението на това задължение е в основата на оплакването, предмет на първата част от четвъртото основание на жалбите.

29.

Представлява ли това задължение норма, предоставяща права на частноправните субекти, чието неизпълнение може да ангажира извъндоговорна отговорност на Съюза?

30.

От постоянната практика на Съда следва, че Съюзът носи извъндоговорна отговорност при наличието на три кумулативни условия, а именно, първо, наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти (наричано по-нататък „първото условие“), второ, действителното наличие на вреда и трето, наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда ( 23 ).

31.

Кумулативният характер на тези условия означава, че щом едно от тях не е изпълнено, извъндоговорната отговорност на Съюза не може да бъде ангажирана ( 24 ). Ето защо, тъй като в случая е констатирал, че грешката на Комисията при квалифициране на СККВ не представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, Общият съд е приел, че извъндоговорната отговорност на Съюза не е ангажирана и при това положение не е анализирал другите условия за ангажирането на тази отговорност.

32.

Както жалбите, така и настоящото заключение се отнасят до първото условие.

33.

Това условие се състои от два отделни компонента, като първият се отнася до естеството на нормата, чието нарушение може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза („правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти“), а вторият — до тежестта на нарушението на нарушената норма („достатъчно съществено нарушение“). Тези два компонента представляват две кумулативни подусловия на първото условие, така че първото условие не е изпълнено, ако едно от подусловията не е изпълнено.

34.

Основният компонент на първото условие — понятието „правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти“, е възпроизведен от Съда в неговата практика относно отговорността на държавите членки за нарушение на правото на Съюза ( 25 ). Като е заместил някога използваното понятие, а именно „по-висша норма, закриляща частноправните субекти“, Съдът е потвърдил принципа на паралелизъм между отговорността на Съюза, от една страна, и отговорността на държавата за вредите, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, от друга страна ( 26 ).

35.

По-конкретно в решение Bergaderm и Goupil/Комисия ( 27 ), позовавайки се на решение Brasserie du pêcheur и Factortame ( 28 ), Съдът е приел, че изискванията за прилагане на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушението на общностното право, не трябва при липса на особен довод да се различават от тези, които уреждат отговорността на Съюза при сравними обстоятелства ( 29 ).

36.

Съгласно постоянната практика на Съда извъндоговорната отговорност на Съюза може да се ангажира не за всяко съществено нарушение на правото на Съюза, а само за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти ( 30 ).

37.

Както е обяснил Съдът, без да се засягат приложимите правила за преценка на законосъобразността на акт на Съюза, това ограничение има за цел да сведе ангажирането на тази отговорност само до случаите, когато незаконосъобразното поведение на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза е причинило вреди на частноправен субект, засягайки специално защитени от правото на Съюза негови интереси ( 31 ).

38.

В практиката на Съда и на Общия съд обаче понятието „правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти“ се тълкува разширително ( 32 ). Като такава правна норма са квалифицирани принципите, които гарантират защитата на основните права на лицата, като принципите на равно третиране на предприятията, на забрана на прилагането с обратна сила на решения, на пропорционалност, на зачитане на оправдани правни очаквания и на зачитане на личния и семейния живот ( 33 ). Единствено чисто процесуалните норми или нормите за разпределяне на правомощията не се считат за норми, които имат за цел защитата на частноправните субекти ( 34 ).

39.

В практиката си относно втория компонент на първото условие Съдът е уточнил, че достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, се констатира, когато е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка ( 35 ). В това отношение факторите, които трябва да се вземат под внимание, са по-конкретно сложността на ситуациите, които трябва да се уредят, степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на институцията на Съюза ( 36 ). Що се отнася до последния фактор, когато на институция или орган на Съюза е предоставено право на преценка, само явно и грубо нарушение от съответната инстанция на границите, които са наложени на това право, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза ( 37 ).

40.

При всички положения и най-общо само констатацията на нередност, която при аналогични обстоятелства не би допуснала действаща разумно и с дължима грижа администрация, позволява да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза ( 38 ).

41.

Исковете за обезщетение и жалбите на жалбоподателите се отнасят до задължението на администрацията да вземе предвид всички релевантни фактори и обстоятелства при упражняване на правомощията си, като според жалбоподателите това задължение „автоматично“ е свързано със задължението за полагане на дължимата грижа, присъщо на принципа на добра администрация.

42.

Този принцип (или право) е закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Ако при определянето на това дали дадена норма да има за цел да се предоставят права на частноправните субекти, от определящо значение е тя да служи за защитата на специално защитени от правото на Съюза техни интереси, закрепването на тази норма като основно право в Хартата би прекратило спора относно естеството ѝ. Това обаче не е така ( 39 ).

43.

Освен класическия въпрос за класифицирането на разпоредба на Хартата като „закрепваща право или принцип“, от практиката на Съда ясно следва, че нарушаването на някои права, като например правото, произтичащо от задължението на администрацията да мотивира своите решения, изрично посочено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, невинаги може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза ( 40 ). Следователно самият Съд, изглежда, не счита, че това закрепване в Хартата е решаващо за класифициране на правото на добра администрация като правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти. Всъщност не всяко задължение на администрацията може автоматично да породи субективно право за частноправните субекти.

44.

В това отношение според Общия съд правото на добра администрация само по себе си не предоставя права на частноправните субекти, освен когато представлява израз на конкретни права, като правото засягащите дадено лице въпроси да бъдат разгледани безпристрастно, справедливо и в разумен срок, правото на изслушване, правото на достъп до документи и задължението за мотивиране на решенията ( 41 ).

45.

Сред тези конкретни права може да е и правото, съответстващо на задължението на администрацията за полагане на дължимата грижа, разбирано като задължението за компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни факти и обстоятелства по конкретния случай, утвърдено от Съда по-специално в решение Technische Universität München ( 42 ). В това решение обаче Съдът не е приел, че неизпълнението на това задължение може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

46.

В тази връзка в решение Masdar(UK)/Комисия ( 43 ) Съдът е постановил, че административните органи на Съюза могат да носят извъндоговорна отговорност за незаконосъобразно поведение, когато при действията си не полагат в пълна степен дължимата грижа и с това причиняват вреда ( 44 ). Съдът е приел, че задължението за полагане на дължимата грижа е неразривно свързано с принципа на добра администрация, че се прилага по общ начин спрямо действията на административните органи на Съюза в отношенията им с обществеността ( 45 ) и че задължава тези органи да действат старателно и предпазливо ( 46 ).

47.

Съображенията на Съда в това решение обаче се отнасят до действия, които Комисията е предприела в конкретен контекст. Искът за обезщетение на жалбоподателя е бил предявен в рамките на договорните отношения между Комисията и нейния съдоговорител, от една страна, и този съдоговорител и жалбоподателя като негов подизпълнител, от друга. По-специално в основата на иска са били твърденията, че като е упражнила правомощието си да спре плащането по договор при извършени нередности от съдоговорителя, Комисията е била длъжна да положи дължимата грижа, за да се увери, че не уврежда подизпълнителя. Освен че Съдът не е споделил виждането на жалбоподателя за съдържанието на задължението за полагане на дължимата грижа в конкретния случай, следва да се подчертае, че в това решение Съдът не е квалифицирал задължението за полагане на дължимата грижа като „правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти“.

48.

Такова квалифициране, изглежда, се приема по-често в практиката на Общия съд ( 47 ). Макар в някои решения да е трудно да се реши въпросът дали задължението за полагане на дължимата грижа се схваща като нарушената правна норма или като критерий за преценка на тежестта на нарушението на друга норма ( 48 ), в други решения Общият съд изрично е констатирал, че задължението за полагане на дължимата грижа, или дори принципът на добра администрация, трябва да се квалифицира като „правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти“ ( 49 ).

49.

Трудно е обаче да се говори за ясно и недвусмислено квалифициране на това задължение. Самият Общ съд приема, че задължението за полагане на дължимата грижа може да бъде взето предвид не като правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, а като един от критериите, за да се счете, че допуснатата от институцията нередност или грешка е достатъчно сериозно нарушение на правото на Съюза, като по този начин служи за „квалифициране като сериозно“ нарушението на друг принцип или друга норма от правото на Съюза ( 50 ).

50.

Във всички случаи квалифицирането на задължението за полагане на дължимата грижа като „правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти“, далеч не е очевидно. Прекалено гъвкав подход към това квалифициране е изрично критикуван от генералния адвокат Wahl в заключението му по дело Омбудсман/Staelen ( 51 ). Той изразява съмнения относно отговора на въпроса дали нарушаването на правото на добра администрация поражда право на обезщетение ( 52 ) и счита, че „въпросът дали в даден случай незачитането на [принципа за полагане на дължимата грижа] включва нарушаването на право, предоставено на частноправен субект, зависи от обстоятелствата“ ( 53 ).

51.

Съгласен съм с този извод.

52.

От една страна, ще припомня ( 54 ), че първият компонент на първото условие има за цел да сведе ангажирането на тази отговорност само до случаите, когато незаконосъобразното поведение на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза е причинило вреди на частноправен субект, засягайки специално защитени от правото на Съюза негови интереси. Не виждам причина, поради която сред тези конкретни интереси да не бъде включен интересът на частноправните субекти засягащите ги въпроси да бъдат разглеждани от администрация, която отчита всички релевантни обстоятелства по случая. Става дума за правото на частноправните субекти положението им да не бъде определяно от администрацията произволно и абстрактно.

53.

От друга страна, считам, че е невъзможно абстрактно да се анализира задължението за полагане на дължимата грижа, без да се вземе предвид конкретното положение. Действията на администрацията на Съюза са различни по своето естество. Що се отнася до задължението на администрацията да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, то е различно в зависимост от това дали става въпрос за разследване ( 55 ), за изпълнение на договорни задължения ( 56 ), за приемане на делегирани актове и актове за изпълнение ( 57 ), или за друга административна процедура, която води до определяне на правното положение на частноправен субект. Макар във всички тези ситуации да е възможно да се твърди, че администрацията е длъжна да взема предвид всички релевантни обстоятелства, това задължение има конкретно съдържание във всяка от ситуациите, което се определя от приложимите в случая разпоредби.

54.

Така, тъй като задължението за полагане на дължимата грижа е общо задължение на администрацията на Съюза, то е с променливо съдържание. На практика при всеки вид интервенция на администрацията вземането предвид на всички релевантни обстоятелства трябва да се предхожда от анализ на обхвата на правомощията на администрацията и на свободата ѝ на преценка, които се определят от приложимите в случая разпоредби.

55.

Това е вярно по-специално що се отнася до приемането от администрацията на делегирани актове, на актове за изпълнение с общо приложение или на индивидуални актове. При това положение обхватът на задължението на администрацията за полагане на дължимата грижа се определя от прилаганите в случая разпоредби, които определят обхвата на правомощията ѝ и на свободата ѝ на преценка. Въз основа на тях администрацията установява всички релевантни обстоятелства, които следва да се вземат предвид. Невъзможно е да се анализира задължението на администрацията за полагане на дължимата грижа, без да се вземе предвид конкретното положение, уредено с тези разпоредби. Само в съчетание с тях задължението за полагане на дължимата грижа може да представлява правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, чието нарушаване може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза ( 58 ).

56.

В подкрепа на исканията си за обезщетение жалбоподателите се позовават на констатациите на Общия съд и на Съда в отменителните съдебни решения. Ето защо следва да се приеме, че те се позовават на неизпълнението на задължението на Комисията, установено от Общия съд и от Съда в отменителните съдебни решения. Става дума по-специално за констатацията на Общия съд ( 59 ), че „Комисията не е изпълнила задължението си да вземе предвид всички релевантни фактори и обстоятелства“ ( 60 ).

57.

В този контекст от цитираните в точки 7 и 10 от настоящото заключение пасажи от отменителните съдебни решения е видно, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при прилагането на конкретните правила за класифициране на веществата, съдържащи се в точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008. Тази грешка, допусната при прилагането на конкретна правна норма, се състои в това, че при класифицирането на СККВ не са взети предвид съотношението, в което шестнадесетте съставки ПАВ присъстват в СККВ, както и техните химически ефекти.

58.

Поради това следва да се приеме, че както правилно изтъкват жалбоподателите в писмените си реплики пред Общия съд, в случая правната норма, с която им се предоставят права, е задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа, разглеждано във връзка с разпоредбите за класифициране на веществата, съдържащи се в точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008. Следователно обхватът на задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа се урежда от разпоредбите на Регламент № 1272/2008.

59.

Жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е анализирал тежестта на неизпълнението от Комисията на задължението ѝ за полагане на дължимата грижа, разбирано като задължение да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при упражняването на правомощията си.

60.

В това отношение несъмнено е вярно, че в обжалваните съдебни решения Общият съд не е анализирал изрично този въпрос. Всъщност Общият съд решава да отхвърли довода, основан на неизпълнението на това задължение.

61.

Както е видно от точка 55 от настоящото заключение обаче, невъзможно е да се направи абстрактен анализ на тежестта на неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа, без да се вземат предвид приложените правни норми. Нещо повече, според мен не е изключено анализът на тежестта на нарушението на приложените правни норми да представлява същевременно и анализ на тежестта на неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа при прилагането на тези правни норми. Такъв би бил случаят, ако анализираните обстоятелства са от еднакво значение за всяко от двете нарушения.

62.

Според мен настоящият случай е такъв. Общият съд не е поставил под въпрос направените в отменителните съдебни решения констатации, че незаконосъобразността на обжалвания акт се дължи на явна грешка в преценката на Комисията, състояща се в невземане предвид на всички релевантни фактори и обстоятелства при класифицирането на СККВ. Съображенията на Общия съд по точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008 се отнасят до причините, поради които тази грешка е допусната, тоест защо не са били взети предвид други релевантни фактори, освен изрично посочените в тази точка. Според мен прекият анализ на точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008 автоматично обхваща и задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази норма. Всъщност липсата на яснота и затрудненията при тълкуването на разпоредбите на приложение I към Регламент № 1272/2008, що се отнася до вземането предвид на фактори, различни от изрично предвидените при прилагането на точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008, са две релевантни обстоятелства по отношение както на нарушението на тази точка, така и на неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа при прилагането ѝ. Тези обстоятелства съставляват един и същ порок, от който произтича всяко от тези нарушения.

63.

Ето защо считам, че въпреки предходната си преценка да отхвърли довода, основан на неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа, Общият съд правилно е приел ( 61 ), „за изчерпателност“, че констатацията му, че не е налице достатъчно съществено нарушение на метода на сумиране важи поради същите съображения и за неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа ( 62 ).

64.

Следва обаче да се провери дали преценката на Общия съд за извинимия характер на допуснатата грешка при прилагането на точка 4.1.3.5.5 от приложение I към Регламент № 1272/2008 е правилна. До този въпрос се отнася втората част от четвъртото основание, която не е предмет на настоящото заключение.

65.

С оглед на изложеното считам, че първата част от четвъртото основание следва да се отхвърли като неоснователна.

66.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли първата част от четвъртото основание на жалбите.