Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 24 март 2022 година(1)
Дело C‑4/21
Fédération des entreprises de la beauté
срещу
Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)
„Преюдициално производство — Сближаване на законодателствата — Козметични продукти — Регламент (ЕО) № 1223/2009 — Член 27 — Предпазна клауза в случай на сериозен риск за човешкото здраве — Национална временна мярка, която налага задължение за посочване на определена информация върху етикетите на козметичните продукти, съдържащи феноксиетанол — Писмо на служител на Комисията относно националната мярка — Подготвителен акт или решение на Комисията — Понятие за козметичен продукт за целите на приемането на временната мярка — Козметични продукти, които се характеризират със съдържанието на определено вещество в състава им — Член 28 — Средства за правна защита — Обхват на съдебния контрол върху националната временна мярка“
1. Регламент (ЕО) № 1223/2009(2) предвижда като общо правило, че държавите членки не могат да отказват, забраняват или ограничават предоставянето на пазара на козметични продукти, за които са спазени неговите разпоредби.
2. Регламентът обаче съдържа „предпазна клауза“, съгласно която органите на държава членка могат да предприемат временни мерки по отношение на един или повече козметични продукти (като изтеглянето му от пазара или ограничаването на наличието му на пазара) в случай на сериозен риск за човешкото здраве.
3. Задействането на предпазната клауза означава, че Комисията трябва да обяви във възможно най-кратък срок дали временната мярка е обоснована или не след консултиране, когато е приложимо, с Научния комитет по безопасност на потребителите (наричан по-нататък „НКБП“)(3).
4. Във Франция Agence nationale de sécurité du médicament et des produits de santé (Национална агенция по безопасност на лекарствата и на продуктите със значение за здравето, наричана по-нататък „ANSM“) предприема временна мярка, с която се налагат някои изисквания относно етикетирането на продукти, съдържащи феноксиетанол(4) и предназначени за деца на възраст под три години. Тези изисквания се различават от съдържащите се в Регламент № 1223/2009, който от своя страна се придържа към препоръчаните в становище на НКБП(5).
5. Fédération des entreprises de la beauté (наричана по-нататък „FEBEA“) иска отмяна на решението на ANSM пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), който сезира Съда с преюдициално запитване относно тълкуването на Регламент № 1223/2009.
I. Правна уредба. Правото на Съюза. Регламент № 1223/2009
6. Съображения 3 и 4 гласят:
„(3) Настоящият регламент […], с оглед осигуряване на висока степен на защита на човешкото здраве, […] засилва ролята на някои елементи от регулаторната рамка за козметични продукти като например контрола на пазара.
(4) Настоящият регламент хармонизира по изчерпателен начин правилата на Общността с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве.
[…]“.
7. Член 1 („Приложно поле и цел“) гласи:
„Настоящият регламент установява правила, с които трябва да бъде съобразен всеки козметичен продукт, предоставен на пазара, с цел да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и висока степен на защита на човешкото здраве“.
8. Член 2 („Определения“) предвижда:
„1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
a) „козметичен продукт“ означава всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло […] или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма;
б) „вещество“ означава химически елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез производствен процес, включително всяка добавка, необходима за запазване на неговата стабилност, както и всеки примес, произтичащ от използвания процес, с изключение на всеки разтворител, който може да бъде отделен, без да се засяга стабилността на веществото или да се променя неговия състав;
в) „смес“ означава смес или разтвор, състоящи се от две или повече вещества;
[…]“.
9. Член 3 („Безопасност“) предвижда:
„Козметичен продукт, предоставен на пазара, е безопасен за човешкото здраве, когато се използва при нормални или разумно предвидими условия […]“.
10. Член 10 („Оценка на безопасността“) предвижда:
„1. За да докаже съответствието на козметичен продукт с член 3, отговорното лице гарантира, че преди пускането му на пазара козметичният продукт е преминал оценка на безопасността въз основа на информацията, която е от значение, и че е изготвен доклад за безопасността на козметичния продукт в съответствие с приложение I.
[…]“.
11. Член 11 („Досие с информация за продукта“) предвижда:
„[…]
2. Досието с информация за продукта съдържа следната информация и данни, които се осъвременяват, когато е необходимо:
а) описание на козметичния продукт, което позволява ясното свързване на досието с информация за продукта към козметичния продукт;
б) доклада за безопасността на козметичния продукт, посочен в член 10, параграф 1;
[…]“.
12. В член 13 („Нотифициране“) се посочва:
„1. Преди пускането на козметичния продукт на пазара отговорното лице следва да предостави на Комисията по електронен път следната информация:
а) категорията на козметичния продукт и неговото наименование или наименования, позволяващи неговото конкретно идентифициране;
[…]“.
13. Член 22 („Контрол на пазара“) гласи:
„Държавите членки следят чрез система за контрол на пазара за съответствието на предоставените на пазара козметични продукти с настоящия регламент. Те извършват подходящи проверки на козметичните продукти и проверки в съответния мащаб на икономическите оператори чрез досието с информация за продукта и при необходимост чрез физически проверки и лабораторни проверки въз основа на подходящи проби.
[…]“.
14. В член 23 („Съобщаване за сериозни нежелани ефекти“) се посочва:
„1. В случай на сериозен нежелан ефект отговорното лице и дистрибуторите нотифицират незабавно компетентния орган на държавата членка, в която се е проявил сериозният нежелан ефект, за следното:
[…]“.
15. Член 24 („Информация относно веществата“) гласи:
„В случай на сериозно съмнение относно безопасността на което и да е вещество, съдържащо се в козметични продукти, компетентният орган на държавата членка, в която се предоставя на пазара продукт, съдържащ такова вещество, може да поиска с мотивирано искане от отговорното лице да предостави списък с всички козметични продукти, за които то е отговорно и които съдържат въпросното вещество […]“.
16. В член 25 („Неспазване от страна на отговорното лице“) се посочва:
„1. […] компетентните органи изискват от отговорното лице да предприеме всички подходящи мерки […], когато е налице неспазване на което и да е от следното:
[…]
5. Компетентният орган предприема всички подходящи мерки с цел да забрани или ограничи предоставянето на пазара на козметичния продукт или да изтегли продукта от пазара или да го изземе в следните случаи:
а) когато е необходимо незабавно действие в случай на сериозен риск за човешкото здраве; или
б) когато отговорното лице не предприеме всички подходящи мерки в срока, посочен в параграф 1.
[…]“.
17. В член 27 („Предпазна клауза“) се посочва:
„1. Ако по отношение на продукти, които отговарят на изискванията, посочени в член 25, параграф 1, компетентен орган установи или има основателни причини да се опасява, че предоставен на пазара козметичен продукт или продукти представлява или би могъл да представлява сериозен риск за човешкото здраве, компетентният орган предприема всички подходящи временни мерки, за да гарантира, че съответният продукт или продукти е изтеглен или иззет, или че наличието му на пазара е ограничено по друг начин.
2. Компетентният орган незабавно съобщава на Комисията и на компетентните органи на останалите държави членки предприетите мерки и всякакви данни в подкрепа на решението му.
За целите на първа алинея се използва системата за обмен на информация, предвидена в член 12, параграф 1 от Директива 2001/95/EО.
Прилага се член 12, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2001/95/EО.
3. Комисията определя във възможно най-кратък срок дали временните мерки, посочени в параграф 1, са обосновани или не. За тази цел тя се консултира, когато е възможно, със заинтересованите страни, държавите членки и НКБП.
4. Ако временните мерки са обосновани, се прилага член 31, параграф 1.
5. Ако временните мерки не са обосновани, Комисията информира държавите членки за това, а съответният компетентен орган отменя въпросните временни мерки“.
18. Съгласно член 28 („Добри административни практики“):
„1. Всяко решение, взето съгласно членове 25 и 27, следва да е надлежно мотивирано. Отговорното лице следва да бъде незабавно уведомено от компетентния орган относно решението, като същевременно бива информирано относно средствата за правна защита, с които разполага съгласно правото на въпросната държава членка, както и относно сроковете за упражняване на тези средства за правна защита.
[…]“.
19. В член 31 („Изменение на приложенията“) се посочва:
„1. Когато в резултат на използването на вещества в козметични продукти възникне потенциален риск за човешкото здраве, на който трябва да се реагира на общностно равнище, Комисията след консултация с НКБП може съответно да измени приложения II—VI. […]
[…]“.
II. Фактите, спорът и преюдициалното запитване
А. Фактическа обстановка
20. През септември 2012 г. Комисията получава оценка на рисковете, представена от ANSM, съгласно която максимално разрешената концентрация (1 %) на феноксиетанол за използването му като консервант трябва да бъде намалена на 0,4 % в козметичните продукти за деца на възраст под три години, като феноксиетанолът не трябва да се използва в козметични продукти, предназначени за зоната на памперса(6).
21. На 6 октомври 2016 г. НКБП издава становище, в което приема за безопасно използването на феноксиетанол като консервант с максимална концентрация от 1,0 %, независимо от възрастовата група.
22. През декември 2017 г. ANSM свиква заседание на временен специализиран научен комитет, който подкрепя предложението, направено от ANSM през септември 2012 г.
Б. Решение на ANSM от 13 март 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“)
23. На 13 март 2019 г. ANSM прилага предпазната клауза по член 27 от Регламент № 1223/2009, като определя специални условия за предоставяне на пазара във Франция на козметични продукти без отмиване, съдържащи феноксиетанол.
24. В спорното решение ANSM превантивно изисква на етикетите на „козметични продукти без отмиване“(7), съдържащи феноксиетанол — с изключение на дезодоранти, фризьорски продукти и грим — да се упоменава, че те не могат да се използват в зоната на памперса при деца на възраст под три години(8).
В. Производството пред Комисията
25. На 10 май 2019 г. ANSM съобщава спорното решение на Комисията.
26. На 27 ноември 2019 г. служител на Комисията(9) изпраща на генералния директор на ANSM електронно писмо (наричано по-нататък „писмото на началника на отдел“), в което посочва по-специално(10), че тъй като се прилага за дадена категория продукти, а не за конкретен продукт или продукти, временната мярка не е сред тези, които могат да бъдат приети на основание член 27 от Регламент № 1223/2009.
27. На 6 декември 2019 г. генералният директор на ANSM оспорва извършения в писмото на началника на отдел анализ и заключава, че възнамерява с превантивна цел да остави в сила спорното решение в очакване на решението на Комисията по член 27 от Регламент № 1223/2009.
Г. Производството пред Conseil d’État (Държавен съвет)
28. На 8 април 2019 г. FEBEA подава жалба пред Conseil d’État (Държавен съвет) с искане за обявяване на спорното решение за недействително.
29. Според FEBEA временната мярка нарушава Регламент № 1223/2009, тъй като налага, без да са налице условията за прилагане на член 27 от него, задължение за етикетиране, което не е предвидено в Регламента. Следователно тя противоречи на член 9 от него, отнасящ се до свободното движение на козметични продукти.
30. За да се произнесе по жалбата, Conseil d’État (Държавен съвет) счита за необходимо да се установи:
— дали писмото на началника на отдел е решение на Комисията по смисъла на член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009, или е само подготвителен акт,
— какъв е обхватът на правомощието на националния съд във връзка със спорното решение в хипотезата, в която писмото на началника на отдел е подготвителен акт, който не поражда правни последици, и
— допуска ли член 27 от Регламент № 1223/2009 да се приемат временни мерки за категория козметични продукти, съдържащи едно и също вещество?
31. За да разсее съмненията си, Conseil d’État (Държавен съвет) отправя до Съда шест преюдициални въпроса, от които по указание на Съда ще разгледам само първите три:
„1) Трябва ли писмото от 27 ноември 2019 г. на началника на отдел […] на Европейската комисия да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Комисията определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […], като се има предвид текстът на писмото и това, че нищо не указва, че на подписалия го служител е делегирано правомощие да вземе решение от името на Комисията, или трябва да се счита за самото решение по този въпрос, в което е изразена окончателната позиция на Комисията?
2) Ако писмото от 27 ноември 2019 г. трябва да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Комисията определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009, следва ли да се приеме, че когато е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на временна мярка, взета от национален орган на основание параграф 1 от този член, националният съд може да се произнесе по съответствието на мярката с този член, преди Комисията да е взела решение, и ако може — доколко и по отношение на какво, или трябва да счита, че временната мярка е в съответствие с този член, докато Комисията не я е обявила за необоснована?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че допуска да се вземат временни мерки, които се прилагат за категория продукти, съдържащи едно и също вещество?“.
III. Производството пред Съда
32. Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 4 януари 2021 г.
33. Писмени становища са представили FEBEA, френското и гръцкото правителство, както и Европейската комисия. Всички те, с изключение на гръцкото правителство, са участвали в съдебното заседание, проведено на 20 януари 2022 г.
IV. Анализ
А. Първият преюдициален въпрос
34. Първият въпрос, отнасящ се до правното естество на писмото на началника на отдел (подготвителен акт или окончателно решение), трябва да се разглежда във връзка с член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009.
35. Преценен от тази гледна точка, въпросът е дали за целите на посочения член писмото на началника на отдел може да се счита за реакция или официален отговор на Комисията относно временната мярка на ANSM.
36. Всички участници в настоящото преюдициално производство (по-специално двамата основни участници, а именно ANSM, представлявана от френското правителство, и Комисията) споделят виждането, че писмото на началника на отдел няма характер на решение на Комисията.
37. Ако ANSM приемаше писмото като окончателно решение на Комисията, френското правителство можеше да го обжалва с искане да бъде обявено за недействително на основание член 263 ДФЕС. То не само че не го е направило, но и на 6 декември 2019 г. ANSM уведомява Комисията, че оставя в сила временната мярка в очакване на нейното решение по член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009.
38. Комисията счита по-специално че писмото няма характер на решение, а на обикновен подготвителен акт. Тя се основава на няколко довода, които споделям:
— Писмото на началника на отдел не съответства нито в заглавната си част, нито в изложението си на формата на решение. Макар да изхожда от служба на посочената институция, то не указва, че е било прието въз основа на правомощие за вземане на решение на Комисията, упражнено в рамките на нейните правомощия или по делегиране.
— Що се отнася до съдържанието му, в писмото се излага мнението на посочения служител относно обхвата на член 27, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, след което френските власти се приканват да преразгледат временната мярка.
— Писмото оставя открита възможността за ANSM да представи нови научни доказателства, че използването на феноксиетанол трябва да бъде ограничено, с цел да се следва обичайната процедура.
— В писмото на началника на отдел се посочва в допълнение, че за да се преразгледа становището на НКБП, „на Европейската комисия трябва да бъде изпратена преписка, съдържаща съответните нови данни“.
39. От посочените обстоятелства е видно, че писмото на началника на отдел не е равностойно на решението, което Комисията трябва да приеме съгласно член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009.
40. Нека припомня, че съгласно посочената разпоредба Комисията уведомява националния орган дали взетата от него временна мярка е обоснована или не. В писмото на началника на отдел обаче не се посочва изрично, че спорното решение е необосновано. Освен това от националния орган не се изисква да отмени временната мярка, както предвижда член 27, параграф 5 от Регламент № 1223/2009 за случаите, в които липсва обосновка.
41. Писмото на началника на отдел, нека повторя, се ограничава до това да предложи на националните органи да преразгледат временната мярка и, ако счетат за подходящо, да изпратят нови научни данни, въз основа на които да се преразгледа становището на НКБП относно феноксиетанола.
42. Освен това, както подчертава френското правителство, нито началникът на отдел е оправомощен да взема решения от името на Комисията, нито писмото му указва правното основание, а това не съответства на изискването за правна сигурност по отношение на актове, предназначени да пораждат правни последици. Задължителната сила на такива актове произтича именно от разпоредба на правото на Съюза, която трябва да бъде посочена като правно основание(11).
43. Накратко, член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че писмо като това на началника на отдел, в което не се посочва формално на ANSM дали приетата временна мярка съгласно член 27, параграф 1 от този регламент е обоснована или не, не може да бъде квалифицирано като окончателно решение на Комисията.
Б. Вторият преюдициален въпрос
44. Вторият въпрос изхожда от хипотезата (удачна), че писмото на началника на отдел не изразява решението на Комисията. При това уточнение запитващият орган има съмнение относно правомощията на националния съд, който трябва да провери законосъобразността на временната мярка в жалбата, с която е сезиран.
45. Conseil d’État (Държавен съвет) иска да се установи дали може да се произнесе и в какъв смисъл, в очакване на решението на Комисията по временната мярка съгласно член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009.
46. Отговорът на първата част на този (двоен) въпрос не представлява никаква трудност. Съдебната защита на засегнатите лица на национално равнище е гарантирана в член 28 от Регламент № 1223/2009. Съгласно тази разпоредба за всяко решение, взето съгласно членове 25 и 27, „отговорното лице следва да бъде незабавно уведомено […], като същевременно бива информирано относно средствата за правна защита, с които разполага съгласно правото на въпросната държава членка, както и относно сроковете за упражняване на тези средства за правна защита“(12).
47. Следователно изразът „средства за правна защита“, съдържащ се в член 28 от Регламент № 1223/2009, показва, че националният съд е оправомощен да преразгледа решението за допускане на временни мерки, прието от органите на неговата държава съгласно член 27, параграф 1 от същия регламент, ако вътрешното законодателство допуска това.
48. Втората част на преюдициалния въпрос се съсредоточава върху очертаването на правомощията на националния съд, сезиран с жалбата срещу временните мерки.
49. Съдът вече се е произнесъл в рамките на аналогични производства, в които правната норма на Съюза предоставя правомощия на националните органи да предприемат временни мерки, като оставя окончателната преценка на институциите на Съюза.
50. Решение Monsanto и др.(13) е постановено в контекста на Регламент (ЕО) № 1829/2003(14), който следва паралелна схема на предвидената в Регламент № 1223/2009.
51. Член 34 от Регламент № 1829/2003 предвижда предприемане на спешни мерки, когато разрешените в съответствие с този регламент продукти могат да представляват сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда. При такова положение (и при наличието на обстоятелствата по член 54, параграф 1 от Регламент № 178/2002/ЕО(15)) държавите членки могат да предприемат временни мерки за защита, като информират незабавно другите държави членки и Комисията.
52. В тази връзка Съдът е постановил следното в решение Monsanto и др.:
— „С оглед на структурирането на предвидената в Регламент № 1829/2003 система и целта да се избегнат изкуствени несъответствия при предприемането на действия във връзка със сериозен риск, оценката и управлението на очевиден и сериозен риск в крайна сметка попадат единствено в компетентността на Комисията и на Съвета на Съюза, под контрола на съда на Съюза“(16).
— „Когато държавите членки приемат и прилагат спешните мерки по член 34 от посочения Регламент, докато на равнище Съюз няма прието решение, националните юрисдикции, които са сезирани с проверка на законосъобразността на тези национални мерки, са компетентни да преценят законосъобразността им с оглед на материалноправните условия по член 34 от Регламент № 1829/2003 и на процесуалните условия, изведени от член 54 от Регламент № 178/2002 […]“(17).
— „С оглед на приемането на спешни мерки член 34 от Регламент № 1829/2003 налага на държавите членки да докажат, освен неотложност, и наличието на положение, което може да представлява значителен риск, явно поставящ в опасност здравето на хората, здравето на животните или околната среда“(18).
— „Когато обаче […] на равнище Съюз е прието решение, преценката от фактическа или правна страна по конкретния случай, съдържаща се в това решение, е обвързваща за всички органи на държавата членка, която е адресат на такова решение, съгласно член 288 ДФЕС, включително за юрисдикциите на тази държава членка, които следва да преценяват мерките, приети на национално равнище“(19).
53. Считам, че посочените съображения са относими към тълкуването на Регламент № 1223/2009, член 27, параграф 1 от който допуска компетентният орган на държавата членка да „установи […], че предоставен на пазара козметичен продукт или продукти представлява или би могъл да представлява сериозен риск за човешкото здраве“. При подобно обстоятелство посоченият орган може да предприеме „всички подходящи временни мерки, за да гарантира, че съответният продукт или продукти е изтеглен или иззет, или че наличието му на пазара е ограничено по друг начин“.
54. След приемането на такова решение сезираният с жалба национален съд запазва пълната си компетентност да се произнесе по нея, в очакване на решението на Комисията по член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009.
55. Обратно, ако Комисията е взела такова решение, което е обвързващо за всички органи на държавата членка, докато то не бъде отменено от Съда, спорът пред националния съд остава безпредметен.
56. Следователно, докато Комисията се произнесе в посочения по-горе смисъл, националният съд трябва да прецени(20) дали органът, който е приел временната мярка, е спазил както материалноправните условия по член 27 от Регламент № 1223/2009, така и процесуалните условия, предвидени в същия регламент и, разбира се, в приложимите национални разпоредби:
— Що се отнася до материалноправните условия, националният съд може да провери дали с оглед на присъщия ѝ предпазен характер временната мярка е достатъчно обоснована с наличието на сериозен риск и дали тя е пропорционална за постигането на целта за защита на човешкото здраве срещу такъв риск(21).
— Що се отнася до процесуалните условия, националният съд трябва да провери и начина, по който са приложени правилата, очертаващи правомощието на административния орган, както и използваната процедура. По-специално той трябва да провери дали освен националните разпоредби са спазени и процесуалните правила, предвидени в Регламент № 1223/2009 (мярката е нотифицирана на Комисията и на другите държави членки (член 27, параграф 2) и са спазени добрите административни практики по член 28).
57. Като се произнася в единия или в другия смисъл в очакване на Комисията да упражни правомощието си по член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2007(22), националният съд не се намесва в упражняването на това изключително правомощие на Комисията:
— Ако той отмени временната мярка, се възстановява правното положение, изменено с тази мярка, което не води до никаква промяна в съществуващото преди това статукво. По този начин отпада ограничението на движението на козметични продукти, за които са спазени разпоредбите на Регламент № 1223/2009.
— Обратно, ако националният съд потвърди, че от гледна точка на предпазния ѝ характер временната мярка е съобразена с материалноправните и процесуалните условия, предвидени в приложимите разпоредби (както национални, така и на Съюза), Комисията запазва правомощието си да реши дали мярката е обоснована или не.
58. Окончателното решение на Комисията, както вече припомних, е задължително за всички органи на държавата членка, докато Съдът го отмени. Следователно предварителните действия на националния съд не са несъвместими с последващите действия на Комисията.
59. Противно на твърденията на Комисията(23), национален съдебен акт, с който се отменя решение за приемане на временни мерки, не възпрепятства действията на самата Комисия отвъд това, до което би довело оттеглянето или отмяната на такива мерки от страна на компетентния орган на държавата членка по негова инициатива.
60. Ако националният орган по своя инициатива или в изпълнение на решение на юрисдикция, отмени решението си за приемане на временна мярка, Комисията не трябва да се произнася по въпроса за обосноваността на мярката (тъй като той е отпаднал), но това по никакъв начин не засяга нейните правомощия да извърши оценка на рисковете, присъщи на употребата на дадено вещество в козметичните продукти, и да предприеме произтичащите от тази оценка действия.
61. Накратко, докато Комисията упражни предоставеното ѝ с член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009 правомощие, националният съд може да отмени или да остави в сила приетите от националния орган временни мерки с присъщия им предпазен характер.
В. Третият преюдициален въпрос
62. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 27, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 допуска да се приемат временни мерки за категория продукти, съдържащи едно и също вещество.
63. Комисията и FEBEA считат, че отговорът е отрицателен: посоченият член разрешавал само приемането на временни мерки за конкретен козметичен продукт, така както е предоставен на пазара, тоест както се предлага на пазара. Националният орган можел да действа само по отношение на продукт, представен на пазара с определена търговска марка или търговско наименование.
64. Френското и гръцкото правителство се разграничават от такова тълкуване с доводи, които споделям по същество. При все това признавам, че и двете тези са подкрепени със солидни доводи.
65. Моят анализ ще започне с понятието „козметичен продукт“, след което ще разгледам целта на Регламент № 1223/2009. Накрая ще се спра на доводите на Комисията относно системата за обмен на информация с националните органи.
1. Понятието „козметичен продукт“
66. Член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1223/2009 определя козметичния продукт като „всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло […], изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма“.
67. Според Съда посоченото определение „се основава на три кумулативни критерия, а именно, първо, на естеството на разглеждания продукт (дадено вещество или смес от вещества), второ, на частта от човешкото тяло, за влизане в контакт с която е предназначен този продукт, и трето, на преследваната при употребата на посочения продукт цел“(24).
68. От най-голямо значение за настоящия спор е първият от посочените критерии(25). Козметичният продукт се състои именно от вещество(26) или смес от вещества(27). Следователно свързването на козметичния продукт с веществата или смесите, които го съставляват, е безспорно.
69. Съвсем различно е продуктът да бъде представен на пазара посредством външни, чужди на самата му същност елементи, като знаците (марки), които го разграничават в рамките на търговския обмен или даденото му от производителя търговско наименование.
70. Следователно явната връзка между продукт и вещество по принцип би била в подкрепа на тезата, защитавана от френското и от гръцкото правителство.
71. Несъмнено е обаче, че някои разпоредби на Регламент № 1223/2009 на пръв поглед биха били в полза на тълкуването, застъпвано от FEBEA и Комисията, тъй като указват, че продуктът се идентифицира с неговото наименование:
— Член 13, параграф 1, отнасящ се до нотифицирането от страна на отговорното лице във връзка с пускането на даден козметичен продукт на пазара, посочва „категорията на козметичния продукт и неговото наименование или наименования, позволяващи неговото конкретно идентифициране“(28).
— Член 23 предвижда нотифициране от страна на отговорното лице и дистрибуторите „в случай на сериозен нежелан ефект“ за „наименованието на съответния козметичен продукт, позволяващо неговото конкретно идентифициране“.
72. Считам, че тълкуването на посочените разпоредби във връзка с член 27 от Регламент № 1223/2009 не води непременно до ограничаване на обхвата на Регламента до отделните (единични) продукти, така както се явяват на пазара с техните отличителни знаци или търговско наименование. Ще се опитам да обясня, че целта на разпоредбата, в контекста на посочения регламент, е в полза на другото решение, във всички случаи въз основа на определението за понятието „козметичен продукт“.
2. Целите на Регламент № 1223/2009
73. Както е постановил Съдът, „от съвместния прочит на разпоредбите на Регламент № 1223/2009, и по-специално на член 1 от него, разгледани във връзка със съображения 3 и 4 от Регламента, следва, че последният има за цел да хармонизира по изчерпателен начин действащите в Съюза правила с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве“(29).
74. При постигането на тези цели „държавите членки не могат […] да отказват, забраняват или ограничават предоставянето на пазара на козметични продукти, за които са спазени разпоредбите на настоящия регламент“(30), но могат да приемат предпазни мерки като разглежданите в настоящия спор.
75. Опазването на човешкото здраве, което действа като ограничение на свободното движение на продуктите, е в основата на целия текст на Регламент № 1223/2009(31). В него могат да се разграничат две равнища на действие:
— Регламентиране на козметичните продукти, което е изключително от компетентността на Комисията, с цел да се осигури единството на пазара и същевременно — здравето на потребителите. На това равнище трябва да се определи a priori кои козметични продукти (и следователно кои вещества) са допустими и при какви условия(32).
— Надзор на пазара (глава VII от Регламента) от страна на националните органи, който обосновава евентуалното предприемане на временни мерки (глава VIII от Регламента), с цел да се опази a posteriori човешкото здраве при наличието на сериозни рискове.
76. Националният орган упражнява функциите по надзор на пазара, за което трябва да разполага с подходящата информация. Отговорните лица и дистрибуторите трябва да му съобщават по-конкретно за наличието на сериозни нежелани ефекти при даден козметичен продукт (членове 22 и 23 от Регламент № 1223/2009).
77. Съгласно член 24 от Регламент № 1223/2009, когато е налице сериозно съмнение относно безопасността на което и да е вещество, съдържащо се в козметичен продукт, органът на държавата членка, в която се предоставя на пазара продуктът, „може да поиска с мотивирано искане от отговорното лице да предостави списък с всички козметични продукти, за които то е отговорно и които съдържат въпросното вещество“(33).
78. Тази разпоредба на Регламент № 1223/2009 логично сочи необходимостта националният орган да разполага с информация, отнасяща се не само до един отделен продукт, но и до „списък“ с продукти, които съдържат едно и също вещество.
79. До каква степен този „списък“ е равнозначен на „група“ или на „категория“ продукти, според мен е по-скоро семантичен отколкото реален въпрос. От значение е обстоятелството, че проверката от страна на националния орган, извършвана служебно(34) или въз основа на съобщение от отговорните лица или дистрибуторите, може да разкрие известни съмнения относно безопасността на дадено вещество, съдържащо се в един или няколко козметични продукта.
80. По този начин националният орган ще бъде в състояние да идентифицира съвкупност (независимо дали се нарича списък, група или категория) от козметични продукти, които поради съдържащото се в състава им определено вещество биха могли да се отразят неблагоприятно на човешкото здраве. Ако това е така по отношение на член 24, на същото основание ще бъде и по отношение на член 27, параграф 1 от Регламент № 1223/2009.
81. Механизмите за реакция, предоставени на националните органи с Регламент № 1223/2009, съответстват на два различни сценария:
— При първия се следи козметичният продукт да съответства на изискванията на Регламент № 1223/2009, посочени в член 25, параграф 1. Националният орган може да изиска от отговорното лице да предприеме всички подходящи мерки(35) или да разпореди изтеглянето от пазара или изземването на продукта, когато е налице неспазване на което и да е от предвидените изисквания(36).
— При втория сценарий, за който се отнася член 27 от Регламент № 1223/2009, „предоставен на пазара козметичен продукт или продукти“ съответстват на разпоредбите на посочения регламент(37), но националните органи приемат, че дори при това положение те представляват сериозен риск за човешкото здраве, поради което решават да ограничат тяхното разпространение или да обвържат употребата им с определени условия.
82. При този втори сценарий (който е от значение в случая) националният орган, който открива сериозен риск за здравето при един или няколко козметични продукта, въпреки че те съответстват на разпоредбите на Регламент № 1223/2009, имплицитно разкрива възможна аномалия в самия регламент (по-конкретно в приложенията към него). Поради това предполагаемата аномалия придобива общностно измерение и националният орган сътрудничи добросъвестно с Комисията, когато я предупреждава за нейното съществуване.
83. От посоченото по-горе следва, че мярката на националния орган може да бъде само временна, докато Комисията потвърди, че предписанието на Регламент № 1223/2009, за което се твърди, че е неподходящо, все пак е уместно (в този случай националният орган трябва да отмени предприетата от него временна мярка, която не би била обоснована) или, обратно, да реши, че предписанието трябва да бъде изменено (в този случай Комисията потвърждава, че временната мярка е била обоснована и трябва да се следват процедурите, предвидени в член 31 от самия регламент).
84. Присъщата на Регламент № 1223/2009 логика на сътрудничество между националния орган и Комисията сочи, че ако временните мерки са обосновани, член 27, параграф 4 трябва да препраща към член 31, параграф 1, тъй като е свързан с възникнал „в резултат на използването на вещества в козметични продукти […] потенциален риск за човешкото здраве, на който трябва да се реагира на общностно равнище“(38).
85. Ако всичко това е така, за да може Комисията да се произнесе с окончателно решение, националният орган може да изтъкне пред нея риска за човешкото здраве, произтичащ от използването на някои вещества в козметичните продукти. Поради това, с оглед на по-голяма съгласуваност с целите на Регламент № 1223/2009, разрешените с член 27, параграф 1 от него временни мерки трябва да могат да се прилагат не само за отделен продукт, идентифициран с неговата марка и търговско наименование, но и за няколко продукта(39), групирани в зависимост от съдържащото се в тях вещество. Ако тези продукти пораждат рискове за здравето, то е именно защото съдържат такова вещество.
86. Подобно тълкуване, нека повторя, е в съответствие с методологията на процедурата по преразглеждане на приложенията, която Комисията трябва да задейства съгласно член 31 от Регламент № 1223/2009, ако приеме временната мярка за обоснована.
87. Когато процедурата по преразглеждане е започнала след извършени от националния орган действия, които се считат за обосновани и целят предотвратяването на рискове, възникнали в резултат на „използването на вещества в козметични продукти“ (в множествено число)(40), е разумно националният орган да е претеглил рисковете, свързани с категория продукти, съдържащи едно и също вещество, за което се предполага, че е опасно за човешкото здраве.
88. Членове 27 и 31 от Регламент № 1223/2009 се отнасят до козметичен продукт, който, както вече припомних, се определя съгласно член 2, параграф 1, буква а) като вещество или смес от вещества. Следователно нищо не пречи дадена категория продукти да се характеризира с наличието на определено вещество в тях.
89. Такова решение според мен, нека повторя, съответства в най-голяма степен на целите на Регламента и на неговото систематично тълкуване. Прилагането на временна мярка за категория козметични продукти, съдържащи общи елементи, спомага за по-ефективното постигане на подходящо ниво на защита на човешкото здраве. При съпоставянето на различните интереси, представени в текста на Регламент № 1223/2009, надделява именно тази цел.
90. Тази теза се потвърждава според мен от три допълнителни довода:
— От една страна, се избягва евентуалната дискриминация, която би произтекла от избора на определени търговски формати, които единствено да понесат последиците от ограничителната мярка. Освен това обстоятелството, че такава мярка се основава на наличието на вещество в състава на няколко продукта, възпрепятства възможността за нарушаване на конкуренцията на пазара, тъй като критерият е обективен и се прилага еднакво за всички производители и дистрибутори(41).
— От друга страна, както твърди френското правителство, за козметичните продукти (за разлика от лекарствените продукти) не се изисква разрешение преди въвеждането им на пазара, поради което националните органи не могат да идентифицират изчерпателно продуктите, които съдържат определено вещество. В съдебното заседание е установено, че нито рамковата формулация по член 13 от Регламент № 1223/2009, нито досието на производителя по член 11 от него, са ефективни елементи, позволяващи на националния орган да установи подробно във всеки един момент какви вещества и в какво съотношение се съдържат в предоставените на пазара продукти.
— Накрая, трябва да се избегне възможността тълкуването на дадена правна норма да доведе до абсурд. От тази гледна точка с приемането на предпазна мярка за група или категория продукти, които се характеризират с наличието на общо за всички тях вещество, се избягва необходимостта да се индивидуализират всички отделни продукти, намиращи се в такова положение. Ако се приеме тезата на FEBEA и на Комисията, националният орган би трябвало да изпрати на Комисията толкова решения, колкото са отделните засегнати продукти (които може да са стотици)(42), съдържащи едно и също вещество, но различаващи се само по тяхната търговска марка или търговско наименование(43).
91. Несъмнено е, че предпазна мярка, приета въз основа на наличието на дадено вещество в категория козметични продукти, би могла да засегне свободното движение на тези продукти в по-голяма степен отколкото мярка, приложена за един конкретен продукт. Следователно загрижеността на Комисията е основателна, с цел да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар и да се защити пълното хармонизиране на този сектор.
92. Застъпваното от мен тълкуване на член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009 не пренебрегва хармонизираните изисквания, чието спазване се гарантира както от средствата за правна защита, предвидени в член 28, така и по-конкретно от правомощието на Комисията да обяви националната мярка за необоснована, когато e уместно.
93. Във всички случаи предпазните мерки, с които разполагат националните органи, са съвместими с възможността Комисията да използва член 31, параграф 1, трета алинея от Регламент № 1223/2009, когато прецени, че са налице „наложителни причини за спешност“ във връзка с вещество, разрешено съгласно приложенията към посочения регламент.
94. Тази възможност, с която разполага Комисията, нека повторя, не изключва инициативата на националните органи, които могат да открият и да реагират по-бързо при евентуален сериозен риск за човешкото здраве от предоставен на тяхната територия продукт. Добавената стойност на механизма по член 27 от Регламента, който допълва механизма по член 31, параграф 1, се състои именно в предоставянето на националните органи на ефективни (подлежащи на незабавно изпълнение) временни инструменти, като същевременно се защитава единството на вътрешния пазар на козметични продукти и се оставя последната дума в ръцете на Комисията.
3. Системата за обмен на информация
95. Съгласно член 27, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1223/2009 „за целите на първа алинея се използва системата за обмен на информация, предвидена в член 12, параграф 1 от Директива 2001/95/EО[(44)]“.
96. Комисията изтъква, че обменът на информация посредством посочената система (наречена „RAPEX“) се свежда до индивидуални мерки за конкретен продукт, а не до общи мерки за една или няколко категории продукти.
97. В подкрепа на тезата си Комисията се позовава на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417(45), и по-специално на точка 4.4 от част I от приложението към него, съгласно която „общоприложимите актове, приети на национално равнище и насочени към предотвратяване или ограничаване на предлагането на пазара или употребата на общо описана(и) категория(и) потребителски продукти […], следва да не се нотифицират на Комисията чрез системата RAPEX“.
98. В същата разпоредба обаче се добавя, че „всички такива национални мерки, които се прилагат единствено спрямо общо определени категории продукти, например всички продукти като цяло или всички продукти, служещи за една и съща цел — а не спрямо (категории) продукти, конкретно определени чрез своята марка, характерен външен вид, производител, търговец, име или номер на модел и т.н. — се нотифицират на Комисията съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 […](46)“.
99. Когато обаче ANSM приема спорното решение, съобщено на Комисията чрез системата RAPEX, тя не въвежда ограничения, „които се прилагат единствено спрямо общо определени категории продукти“, а спрямо точен вид продукти, конкретно идентифицирани поради съдържанието на феноксиетанол.
V. Заключение
100. С оглед на изложените съображения предлагам на първия, втория и третия преюдициален въпрос на Conseil d’État (Държавен съвет) да се отговори по следния начин:
„1) Член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти трябва да се тълкува в смисъл, че писмо на служител на Комисията, адресирано до националния орган, приел временна мярка съгласно член 27, параграф 1 от посочения регламент, не съставлява „решението“ на Комисията по член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2007, ако наред с други фактори не посочва изрично, че временната мярка е обоснована или не.
2) Докато Комисията приеме решението по член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009, юрисдикцията, която е сезирана с жалба срещу временните мерки, постановени от компетентния национален орган съгласно посочения член 27, параграф 1, може да прецени тяхното съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби както на правото на Съюза, така и на националното право.
3) Член 27, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 позволява на компетентния национален орган да приема временни мерки, които се прилагат за категория козметични продукти, съдържащи едно и също вещество“.
1 Език на оригиналния текст: испански.
2 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (ОВ L 342, 2009 г., стр. 59).
3 НКБП е създаден с Решение 2008/721/ЕО на Комисията от 5 август 2008 година за създаване на съвещателна структура от научни комитети и експерти в областта на безопасността на потребителите, общественото здраве и околната среда и за отмяна на Решение 2004/210/ЕО (ОВ L 241, 2008 г., стр. 21).
4 „Феноксиетанолът е консервант с широк спектър на действие, с отлична активност срещу широка гама бактерии, […], дрожди и плесени. Използва се и като разтворител, а поради притежаваните от него свойства се употребява в много смеси с други консерванти“ съгласно становище SCCS/1575/16, цитирано в следващата бележка под линия.
5 Становище SCCS/1575/16 относно феноксиетанола от 6 октомври 2016 г., точка 3.2 на https://ec.europa.eu/health/scientific_committees/consumer_safety/docs/sccs_o_195.pdf].
6 От 26 ноември 2012 г. НКБП препоръчва на своя уебсайт да не се използва феноксиетанол в козметични продукти, предназначени за употреба в зоната на памперса при деца на възраст под три години.
7 Съгласно преамбюла към приложения II—VI към Регламент № 1223/2009 „за целите на приложения II—VI „продукт без отмиване“ означава козметичен продукт, който е предназначен да остане в продължителен контакт с кожата, косата или лигавиците“.
8 Задължението трябва да бъде изпълнено в срок не по-късно от девет месеца от датата на публикуване на решението на уебсайта на ANSM.
9 Става въпрос за началника на отдел „Технологии за потребители, околна среда и здравеопазване“ към генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“.
10 Вж. точка 38 и следващите от настоящото заключение.
11 Точки 35 и 36 от писменото му становище с цитат от решение от 25 октомври 2017 г., Комисия/Съвет (CMR-15) (C‑687/15, EU:C:2017:803), точка 55: „подобно изрично посочване [на разпоредба от Договорите] все пак е необходимо, когато неговата липса поражда несигурност у заинтересованите страни и Съда относно точното правно основание“.
12 Курсивът е мой. Понятието „отговорно лице“ е определено в член 4 от Регламент № 1223/2009.
13 Решение от 8 септември 2011 г. (C‑58/10—C‑68/10, EU:C:2011:553; наричано по-нататък „решение Monsanto и др.“).
14 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 3).
15 Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).
16 Решение Monsanto и др., точка 78.
17 Пак там, точка 79.
18 Пак там, диспозитив, точка 3.
19 Пак там, точка 80.
20 Няма пречка съдът, ако има съмнения относно тълкуването на правото на Съюза, да се обърне към Съда в хода на производството за преразглеждане на временните мерки, както е посочено в решение Monsanto и др., точка 79. Всъщност именно това е направено в настоящия спор.
21 В съдебното заседание FEBEA отново посочва, че в случая не е налице никакъв сериозен риск, което се доказвало от последователността във времето на приетите от френските органи решения — въпрос, по който трябва да се произнесе запитващата юрисдикция.
22 Правомощието за приемане на окончателно решение е запазено за Комисията, както е предвидено в Регламент № 1829/2003, който въвежда двоен механизъм относно приемането на предпазни мерки (член 34), но предоставя изключително правомощие на Комисията (член 10) за изменението или оттеглянето на разрешенията.
23 Точки 36 и 37 от писменото ѝ становище.
24 Решение от 3 септември 2015 г., Colena (C‑321/14, EU:C:2015:540, т. 19), цитирано в решение от 17 декември 2020 г., A. M. (C‑667/19, EU:C:2020:1039, т. 24).
25 Вторият критерий в случая е от по-малко значение, тъй като приетата от ANSM временна мярка се отнася изрично до телесна зона (зоната на памперса) на деца на възраст под три години.
26 Член 2, параграф 1, буква б) определя веществото като „химически елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез производствен процес“, с известни уточнения.
27 Съгласно член 2, параграф 1, буква в) „смес“ означава „смес или разтвор, състоящи се от две или повече вещества“. Текстовете на отделните езици, за които направих справка (испански, френски, английски, немски, италиански, португалски и румънски), потвърждават това отчасти тавтологично определение.
28 По аналогичен начин, но във връзка с дистрибуторите, подобно „конкретно идентифициране“ се предвижда в параграфи 3 и 4 за определени козметични продукти, вече пуснати на пазара към 11 юли 2013 г.
29 Решение от 17 декември 2020 г., A.M. (C‑667/19, EU:C:2020:1039, т. 27), което препраща към решение от 12 април 2018 г., Fédération des entreprises de la beauté (C‑13/17, EU:C:2018:246, т. 23—25 и цитираната съдебна практика).
30 Член 9 от Регламент № 1223/2009.
31 Човешкото здраве и безопасността се посочват неколкократно в преамбюла на Регламент № 1223/2009.
32 Тази регламентация логично подлежи на постоянно развитие, което се изразява в чести изменения на приложенията към Регламент № 1223/2009. Съгласно член 31 от него Комисията може да ги изменя, когато: а) „в резултат на използването на вещества в козметични продукти възникне потенциален риск за човешкото здраве, на който трябва да се реагира на общностно равнище“; б) тези приложения трябва да бъдат адаптирани „към научния и технически прогрес“; и в) това е необходимо „с цел гарантиране на безопасността на пуснатите на пазара козметични продукти“.
33 Курсивът е мой.
34 Член 22 предвижда извършването на проверки „чрез досието с информация за продукта“. Досието е предвидено в член 11, уточняващ задължителното съдържание, до което трябва да се осигури достъп на компетентния орган на държавата членка, в която се съхранява досието.
35 Член 25, параграф 5 от Регламент № 1223/2009 оправомощава националния орган да предприеме „всички подходящи мерки с цел да забрани или ограничи предоставянето на пазара на козметичния продукт или да изтегли продукта от пазара или да го изземе“ в две хипотези: а) „когато отговорното лице не предприеме всички подходящи мерки в срока, посочен в параграф 1“; и б) „когато е необходимо незабавно действие в случай на сериозен риск за човешкото здраве“.
36 Изискванията са изброени много подробно в (член 25, параграф 1, букви а)—л) от Регламент № 1223/2009).
37 Съображение 58 от Регламент № 1223/2009: „С цел да се обхванат козметични продукти, които, въпреки че съответстват на разпоредбите на настоящия регламент могат да застрашат човешкото здраве, следва да бъде въведена предпазна процедура“.
38 Курсивът е мой.
39 Френското правителство подчертава, че член 27 от Регламент № 1223/2009 съдържа израза в множествено число („продукт или продукти“) вместо израза в единствено число, съдържащ се в член 12, параграф 1 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани с козметични продукти (ОВ L 262, 1976 г., стр. 169; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 3, стр. 101). В отговора си до Комисията от 6 декември 2019 г. ANSM е изтъкнала промяната в текста на разпоредбата.
40 Член 31, параграф 1 от Регламент № 1223/2009.
41 За продуктите, които вече са на пазара, съществува риск от произволни действия, ако поради липса на достатъчно данни се изберат определени предоставени на пазара форми, а не други с идентичен състав, но с различни наименования или марки. За продуктите, които предстоят да бъдат предоставени на пазара, правната сигурност препоръчва мярката на националния орган да разшири обхвата си върху категории продукти с общи елементи: след като мярката бъде оповестена, производителите с основание ще очакват решението на Комисията, за да разберат какво трябва да спазват по отношение на продукта, съдържащ разглежданото вещество. Във всички случаи става въпрос за преходно положение, което Комисията трябва да изясни, като приеме във възможно най-кратък срок решението по член 27, параграф 3 от Регламент № 1223/2009.
42 В същия ред на мисли в писмото си от 6 декември 2019 г. (т. 2.1.) ANSM посочва на Комисията, че ще бъде „практически неосъществимо“ от оперативна гледна точка „да се нотифицират толкова временни мерки, колкото са продуктите, засегнати от наличието на разглежданото вещество“.
43 Такова съображение е изтъкнато в съдебното заседание: при положение че в една държава членка предоставените на пазара форми на козметични продукти за само един вид приложение могат да бъдат стотици, единственото предложено от Комисията решение (ненужно скъпо за нея и за националните органи) е приемането на стотици едновременни предпазни мерки. Управлението на стотици досиета за продукти, съдържащи едно и също вещество, когато само едно от тях е достатъчно за постигането на преследваната цел, е пример за тълкуване ad absurdum на правна норма.
44 Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52).
45 Решение за изпълнение на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране (ОВ L 73, 2019 г., стр. 121).
46 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB L 241, 2015 г., стр. 1).