|
19.9.2022 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 359/14 |
Определение на Съда (седми състав) от 7 април 2022 г. (преюдициално запитване от Efeteio Athinon — Гърция) — VP, CX, RG, TR и др./Elliniko Dimosio
(Дело C-133/21) (1)
(Преюдциално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Последователни срочни договори в публичния сектор - Национална правна уредба, която въвежда различно третиране в областта на възнаграждението между работници на срочни договори за извършване на определена работа и тези, които са наети с безсрочни трудови договори - Липса на обосновка - Понятие за обективни причини)
(2022/C 359/17)
Език на производството: гръцки
Запитваща юрисдикция
Efeteio Athinon
Страни в главното производство
Жалбоподатели: VP, CX, RG, TR и др.
Ответник: Elliniko Dimosio
Диспозитив
Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което фигурира в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която работник на срочен трудов договор, квалифициран като договор за извършване на определена работа, няма право да получи възнаграждение, равностойно на получаваното от работник на безсрочен трудов договор, на основание, че е осъществявал трудовата си дейност в рамките на срочен трудов договор, знаейки, че този договор цели да покрие постоянни и трайни нужди на неговия работодател.