1)

Член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

трябва да се тълкува в смисъл, че

за прилагането на тази разпоредба е необходимо компетентният орган да установи, че отнемането на статута на бежанец e мярка, която е пропорционална с оглед на заплахата, която съответният гражданин на трета държава представлява за основен интерес на обществото в държавата членка, в която се намира. За целта този компетентен орган трябва да претегли тази заплаха и правата, които в съответствие с тази директива трябва да бъдат гарантирани на лицата, отговарящи на материалноправните условия по член 2, буква г) от нея, без обаче да е длъжен освен това да проверява дали общественият интерес от връщането на въпросния гражданин на трета държава в държавата му на произход надделява над интереса на същия гражданин от запазването на международната закрила с оглед на обхвата и естеството на евентуалните мерки, които биха били взети спрямо него в случай на връщане в държавата му на произход.

2)

Член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска спрямо гражданин на трета държава да се приема решение за връщане, когато е установено, че по силата на принципа на забрана за връщане извеждането на този гражданин към предвидената държава на местоназначение е изключено за неопределен срок.