30.1.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/12

Решение на Съда (десети състав) от 1 декември 2022 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék — Унгария) — Aquila Part Prod Com S.A/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-512/21) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 168 - Право на приспадане на ДДС - Принципи на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност - Измама - Доказване - Задължение за полагане на дължима грижа от данъчнозадълженото лице - Вземане в предвид на неизпълнение на задълженията, произтичащи от националните разпоредби и от правото на Съюза относно безопасността на хранителната верига - Поръчка, възложена от данъчнозадълженото лице на трето лице за извършване на облагаеми сделки - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на справедлив съдебен процес)

(2023/C 35/14)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Aquila Part Prod Com S.A

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Диспозитив

1)

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

когато данъчният орган възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен по получени доставки, на основание, че данъчнозадълженото лице е участвало във верижна измама с ДДС, Директивата не допуска този данъчен орган само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране.

—

посоченият данъчен орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама, като това не означава непременно да се идентифицират всички участници в измамата и съответните им действия.

2)

Директива 2006/112/ЕО

трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

когато данъчният орган се позовава на активно участие на данъчнозадълженото лице в измама с данък върху добавената стойност, за да откаже да признае право на приспадане, тя допуска този данъчен орган допълнително или субсидиарно да основе отказа на доказателства, които не установяват такова участие, а факта, че ако беше положило цялата дължима грижа, данъчнозадълженото лице е могло да знае, че съответната сделка е част от такава измама,

—

сам по себе си фактът, че членовете на веригата от доставки, част от която е тази сделка, са се познавали, не е достатъчен, за да се установи участието на данъчнозадълженото лице в измамата.

3)

Директива 2006/112 във връзка с принципа на пропорционалност

трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

че когато съществуват данни, даващи основание да се подозира наличието на нередности или измама, тя допуска от данъчнозадълженото лице да се изисква да положи по-голяма дължима грижа, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в измама,

—

от него обаче не може да се изисква да извършва комплексни и задълбочени проверки като проверките, които могат да бъдат извършвани от данъчната администрация,

—

националната юрисдикция следва да прецени дали с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай данъчнозадълженото лице е положило достатъчна грижа и е взело мерките, които разумно могат да бъдат изисквани от него при тези обстоятелства.

4)

Директива 2006/112/ЕО

трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

не допуска данъчният орган да откаже да признае на данъчнозадължено лице да упражни правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), само на основание, че то не е изпълнило задълженията, произтичащи от националните разпоредби или от правото на Съюза относно безопасността на хранителната верига,

—

неспазването на тези задължения може обаче да представлява обстоятелство, което наред с други може да бъде взето предвид от данъчния орган, за да се установи както наличието на измама с ДДС, така и участието на посоченото данъчнозадължено лице в нея, дори при липсата на предварително решение на административния орган, компетентен да установи това нарушение.

5)

Правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска юрисдикцията, сезирана с жалба срещу акта на данъчния орган, да вземе предвид като доказателство за наличието на измама с данък върху добавената стойност или за участието на данъчнозадълженото лице в нея неизпълнение на посочените задължения, ако това доказателство може да бъде оспорено и разисквано пред нея при условията на състезателност.

6)

Директива 2006/112 и принципът на данъчна неутралност

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат данъчна практика, при която, за да се откаже да се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на основание, че то е участвало в измама с данъка върху добавената стойност, се взема предвид обстоятелството, че законният представител на довереника на данъчнозадълженото лице е знаел за действията, осъществяващи състава на измамата, независимо от приложимите национални разпоредби, уреждащи поръчката и клаузите на сключения в случая договор за поръчка.

(1)  ОВ C 471, 22.11.2021 г.