1)

Член 17, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не води до изключване от приложното поле на правото на Съюза на хипотеза, в която дадена църква или религиозно сдружение или общност, която/което има статута на публичноправен субект в една държава членка и признава и поддържа като религиозно училище частно учебно заведение в друга държава членка, подаде заявление за отпускане на това учебно заведение на субсидиране, каквото е запазено за църквите и религиозните сдружения или общности, признати съгласно правото на тази друга държава членка.

2)

Член 49 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 17, параграф 1 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която за отпускането на обществени субсидии, предвидени за частните учебни заведения, които са признати като религиозни училища, е необходимо църквата или религиозното общество, подала/подало заявлението за отпускане на субсидия за такова заведение, да е призната/признато съгласно правото на съответната държава членка, включително когато тази църква или това религиозно общество е призната/признато съгласно правото на своята държава членка на произход.