1)

Членове 135 и 137 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която правото на данъчнозадължено лице да избере продажбата на недвижим имот да бъде облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС), е обвързано с условието този имот да се прехвърля на данъчнозадължено лице, което към момента на сключването на сделката вече е регистрирано за целите на ДДС.

2)

Разпоредбите на Директива 2006/112, както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство и национална практика, съгласно които продавачът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с този имот данък върху добавената стойност (ДДС) по получени доставки, тъй като правото да избере въпросната продажба да е облагаема, не му е признато, с мотива че към датата на същата купувачът не е отговарял на условията, при които продавачът може да упражни това право. Макар в това отношение да е без значение дали купувачът действително използва въпросния недвижим имот във връзка с подлежащи на облагане с ДДС дейности, компетентните органи все пак са длъжни да проверят налице ли е евентуално измама или злоупотреба от страна на данъчнозадълженото лице, възнамерявало да упражни правото си да избере въпросната сделка да бъде облагаема.