—

В подкрепа на това основание жалбоподателят твърди, че случаят не е разгледан от полския орган по конкуренция по смисъла на член 13, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Всъщност жалбоподателят подал уведомление за подозрения за прилагане на практики, ограничаващи конкуренцията, до председателя на Службата за защита на конкуренцията и потребителите (наричан по-нататък „председателят на СЗКиП“). Този орган обаче отказал да предприеме стъпките, предвидени в правната уредба, и да извърши преценка на въпросните действия, посочвайки че няма достатъчно информация, като поискал жалбоподателят да му предостави такава. Самият орган същевременно не предприел никакви действия, за да я получи, a тежестта на доказване прехвърлил изцяло на жалбоподателя. При това положение действията на посочения орган не могат да се квалифицират като „разглеждане на случая“ по смисъла на Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция (2) или практиката на Общия съд. Следователно Комисията неправилно се позовала на член 13, параграф 2 от Регламент № 1/2003, за да отхвърли жалбата. Жалбоподателят добавя, че поради отхвърлянето на жалбата от Комисията случаят не е разгледан от никой орган, което по същество противоречи на съображение 18 от Регламент № 1/2003.

—

В подкрепа на това основание жалбоподателят твърди, че не е имал възможност да се възползва от правата, с които разполага на основание член 41, параграф 1 от Хартата, тъй като никой орган не е разгледал неговия случай. Той не можел да направи нищо, тъй като, първо, в националните разпоредби не е предвидена възможност за обжалване на отказа на председателя на СЗКиП да предприеме правни действия. Второ, Комисията отказала да разгледа случая, приемайки погрешно, че вече е разгледан. Това съответно преграждало пътя на жалбоподателя за отстояване на правата му. Жалбоподателят уточнява, че Комисията не е взела под внимание всички обстоятелства по случая и не е разгледала внимателно положението на жалбоподателя. Според него Комисията е трябвало да провери дали и как случаят е бил разгледан, а след това внимателно да анализира действията на националния орган по конкуренция. Комисията пренебрегнала това задължение и съответно не изпълнила задължението за полагане на дължимата грижа, произтичащо от правото на добра администрация. Следователно Комисията не изпълнила задължението, произтичащо от член 105, параграф 1, от Договора за функционирането на ЕС. Тя не отчела обстоятелството, че ако отхвърли жалбата случаят с евентуалното нарушаване на правилата за конкуренция ще остане неизяснен, тъй като националният орган не го е разгледал.