—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал от 3 септември 2020 г., прието в конкурсна процедура EPSO/AD/378/20 (AD7) — юрист-лингвисти (AD 7) с хърватски език (HR), направление: юрист-лингвисти в Съда на Европейския съюз, Официален вестник на Европейския съюз, C 72 A, 5.3.2020 г.,

—

да отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал от 12 октомври 2020 г., прието в конкурсна процедура EPSO/AD/378/20 (AD7) — юрист-лингвисти (AD 7) с хърватски език (HR), направление: юрист-лингвисти в Съда на Европейския съюз, Официален вестник на Европейския съюз, C 72 A, 5.3.2020 г., и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

1.

Първо основание: ответникът превишил правомощията си.

На 12 октомври 2020 г. EPSO приема решение, с което отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението от 3 септември 2020 г. за изключването му от следващия етап на конкурса с довода, че жалбоподателят по-специално не притежава нито диплома по хърватско право, нито знания по това право, и че [националното] решение от 13 март 2013 г., с което такава диплома е призната на жалбоподателя в Република Хърватия, не съдържа съпоставка на учебните програми. С тази констатация EPSO извършва собствено оценяване, за което не го оправомощава нито една разпоредба от правото на Съюза, и така нарушава принципа на разпределяне на правомощията вътре в Европейския съюз и превишава правата си, тъй като е безспорно, че оценяването на чуждестранните квалификации се извършва единствено от националните органи, които са оправомощени за целта със закон, а това в конкретния случай е хърватската Agencija za znanost i visoko obrazovanje (Агенция за наука и висше образование), действаща въз основа на Zakon o priznavanju inozemnih kvalifikacija (Закон за признаване на чуждестранни квалификации) и Pravilnik o vrednovanju inozemnih visokoškolskih kvalifikacija i Kriterijima za vrednovanje u postupku stručnog priznavanja (Правилник за оценяването на квалификации от чуждестранни висши училища и критериите за оценяване в процедура по професионално признаване). Нарушен е един от основните принципи, а именно принципът на субсидиарност.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката на фактите.

EPSO действа произволно и по своя преценка, без да отчита законодателството на Република Хърватия, практиката на Ustavni sud Republike Hrvatske (Конституционен съд на Република Хърватия) и решението на Агенцията за наука и висше образование от 13 март 2013 г., с което е призната чуждестранната квалификация на жалбоподателя, и изобщо не отчита, че жалбоподателят е вписан в списъка на стажант-адвокатите към Hrvatska odvjetnička komora (Хърватска адвокатска колегия) в съответствие с хърватския Zakon o odvjetništvu (Закон за адвокатурата), за което вписване признатата на жалбоподателя чуждестранна квалификация е била приравнена на хърватската квалификация, необходима за изпълнението на функции като стажант-адвокат. Жалбоподателят е провел стаж в адвокатски кантори, от което — противно на твърденията на ответника — ясно следва, че жалбоподателят познава хърватската правна система и хърватското право, а професионалните му познания и опит за длъжността, за която е обявен конкурсът (жалбоподателят междувременно полага и изпит за юридическа правоспособност), са на достатъчно високо равнище. EPSO не взема предвид и притежавания от жалбоподателя тригодишен опит в областта на преводите.