—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

и вследствие на това

—

да отмени решението от 27 януари 2020 г. в частта му, с която се отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателката от 27 септември 2019 г.,

—

доколкото е необходимо, да отмени решението от 4 август 2020 г., с което се отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателката от 17 април 2020 г.,

—

да осъди ответника да поправи имуществените и неимуществените вреди на жалбоподателката, които се оценяват, ex aequo et bono, съответно на 20 000 EUR и 580 889 EUR,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: нарушение на член 22а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, нарушение на член 3.3 от Хартата на задачите и отговорностите на администраторите на авансови кредити в ЕСВД, нарушение на член 3 от Кодекса на професионалните норми за персонала, отговорен за финансовата проверка в ЕСВД и нарушение на член 2 от Решение PROC HR(2011)008 на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

2.

Второ основание: нарушение на задължението за полагане на грижа. Жалбоподателката счита по-конкретно в това отношение, че решението за преместването ѝ на друга длъжност е взето при неспазване на принципа на равностойност на длъжностите и че предвид обстоятелствата в конкретния случай нейното преместване не е било обосновано от интереса на службата.

3.

Трето основание: нарушение на правото на изслушване и на задължението за излагане на мотиви, както и нарушение на защитата на личните данни и правото на зачитане на личния живот.