24.8.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 279/57


Жалба, подадена на 8 юли 2020 г. — Max Heinr.Sutor/ЕСП

(Дело T-427/20)

(2020/C 279/72)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Max Heinr.Sutor OHG (Хамбург, Германия) (представители: A. Glos, H. Nemeczek и T. Kreft, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 15 април 2020 г. за определяне на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/2020/24 — 1405146-2020-JB), доколкото то засяга жалбоподателя,

да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В жалбата се посочват следните основания.

1.

Първо основание: нарушение на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията (1), доколкото доверително управляваните от жалбоподателя парични средства на негови клиенти не били изключени от изчисляването на предварителните вноски за 2020 г. в Единния фонд за преструктуриране.

2.

Второ основание: нарушение на член 50, параграф 2, алинея втора, буква б) от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) във връзка с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), тъй като решението нарушавало принципа на пропорционалност, като определяло увеличен с 200 пъти банков налог само въз основа на посочени в баланса на жалбоподателя (нерискови) задължения на доверителна основа.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на равно третиране, тъй като без това да е обективно обосновано решението третирало неравно жалбоподателя спрямо кредитните институции, чиито национални счетоводни стандарти не изискват посочване на задълженията на доверителна основа или които изготвят баланса си въз основа на МСФО, както и спрямо инвестиционни посредници, които управляват парични средства на клиенти.

4.

Четвърто основание: нарушение на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като решението засягало свободата на стопанска инициатива, защото включването на нерисковите задължения на доверителна основа в основата за изчисляване води до увеличаване на банковия налог на жалбоподателя за 2020 г. с 200 пъти, като такова засягане не било обосновано.

5.

Пето основание: нарушение на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС, тъй като решението ограничавало жалбоподателя при упражняването на свободната му професионална дейност в държавата членка на неговото основно място на стопанска дейност, като това ограничение било непропорционално и дискриминирало жалбоподателя спрямо кредитни институции в други държави членки.

6.

Шесто основание: нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата, тъй като жалбоподателят не бил изслушан преди приемането на решението на изпълнителната сесия на ответника.

7.

Седмо основание: нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата, както и на член 196, параграф 2 ДФЕС, тъй като решението не отговаряло на изискванията за мотивиране на правни актове на европейски административни органи.

8.

Осмо основание (при условията на евентуалност): недействителност на правното основание на основата за изчисляване по член 14, параграф 2 във връзка с член 3, точка 11 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 поради нарушение на принципа на равно третиране, тъй като без обективно основание тя третирала неравно кредитни институции, които съгласно своите национални счетоводни стандарти трябва да посочват задълженията на доверителна основа в пасива на баланса, в сравнение с други кредитни институции, чиито национални счетоводни стандарти не изискват посочване на задълженията на доверителна основа, или които изготвят баланса си въз основа на МСФО.

9.

Девето основание (при условията на евентуалност): недействителност на правното основание на основата за изчисляване по член 14, параграф 2 във връзка с член 3, точка 11 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 поради нарушение на член 16 от Хартата, тъй като решението засягало свободата на стопанска инициатива и това засягане не било обосновано.

10.

Десето основание (при условията на евентуалност): недействителност на правното основание на основата за изчисляване по член 14, параграф 2 във връзка с член 3, точка 11 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 поради нарушение на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС, тъй като то нарушава свободата на установяване.


(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2005 г., стр. 44).

(2)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

(3)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).