—

Ответникът не изслушал жалбоподателя преди да приеме обжалваното решение и така нарушил член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

—

Обжалваното решение било прието в нарушение на общи процесуални изисквания, следващи от член 41 от Хартата, член 298 ДФЕС, общи правни принципи и Правилника за дейността на ответника

—

Освен това жалбоподателят не можел да провери дали за обжалваното решение е била спазена минималната продължителност на писменото производство.

—

Обжалваното решение не съдържало достатъчно мотиви; по-специално липсвали мотиви относно позоваването на отделен случай, както и не били представени основните съображения по отношение на пропорционалността/преценката.

—

Освен това изчисляването на годишната вноска не било логично.

—

По фактически и правни съображения липсата на мотиви не можела да бъде отстранена чрез решението на Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (Федерална служба за надзор на финансовите услуги).

—

Липсващите мотиви на обжалваното решение затруднили съществено жалбоподателя при съдебното обжалване. В това отношение за жалбоподателя било невъзможно на практика да изготви окончателно основанията за обжалване и да атакува основанията за издаване на обжалваното решение.

—

При това ответникът нарушил по-специално принципа на състезателност, според който участниците трябвало да могат да разискват при условията на състезателност както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от значение за изхода на производството.

—

При приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 като делегиран правен акт по смисъла на член 290 ДФЕС Комисията нямала право на преценка, което би довело до ограничен съдебен контрол. Същото важало и за прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 от страна на ответника.

—

При прилагането на показателя IPS не било взето предвид значението на членството на жалбоподателя в институционалната защитна схема като важен критерий за определянето на вноската, и по-специално погрешно от правна гледна точка било разделянето в три групи и разпределянето на жалбоподателя в групата с най-рисков профил.

—

Съгласно член 6, параграф 5, второ изречение от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 ответникът трябва да отчете и вероятността за преструктуриране на съответната институция и оттам за ползване на Единния фонд за преструктуриране

—

Ответникът не бил зачел принципа на пропорционалност при разпределянето в групи и при определянето на корекционния фактор за показателя IPS,

—

Прилагането от страна на ответника на подлежащия на определяне съгласно стъпка 6 в приложение I и член 9, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 коефициент за корекция на риска нарушавало изискването за ориентиране според рисковия профил.

—

Определянето на коефициента за корекция на риска в размер на 1,388146345995, респ. 1,384564814222 представлявало и нарушение на закрепената в член 16 от Хартата свобода на стопанска инициатива на жалбоподателя.

—

Член 7, параграф 4, второ изречение от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 бил незаконосъобразен, тъй като корекцията на показателя IPS чрез показателя на риска „търговска дейност, задбалансови експозиции, сложност и възможност за преструктуриране“ по член 7, параграф 4, второ изречение от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/63 нарушавала предвиденото в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) изискване за съгласуваност в рамките на институционална защитна схема и оттам водела до необосновано неравно третиране на различните институции, членуващи в институционална защитна схема.

—

Член 7, параграф 4, второ изречение от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 нарушавал и принципа на пропорционалност поради многократното отчитане на посочените в член 7, параграф 4, първо изречение, буква а) от споменатия делегиран регламент частични показатели на риска.