Жалба, подадена на 23 април 2020 г. — Price/Съвет

(Дело T-231/20)

(2020/C 209/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: David Price (Le Dorat, Франция) (представител: J. Fouchet, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

Да спре настоящото производство като отправи до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси по реда на бързото производство:

1.	Води ли оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз до отнемане на европейското гражданство на британските граждани, които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка?

При утвърдителен отговор трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява на тези британски граждани да запазят без изключение правата на европейското гражданство, от които те са се ползвали преди оттеглянето на тяхната страна от Европейския съюз?

3.	При отрицателен отговор на втория въпрос, нарушава ли споразумението за оттегляне членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?

При всички случаи дали член 127, параграф 1, буква б) от споразумението за оттегляне нарушава членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, но и членове 39 и 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избрани на общинските избори в тази страна, и ако Общият съд и Съда правят същото тълкуване като френския Conseil d’État, дали това нарушение не се простира и върху гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване?

—

Да отмени частично Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, заедно със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, доколкото последното не позволява да се защити напълно правото на здравеопазване на тези граждани и доколкото тези актове правят автоматично и общо разграничение, без какъвто и да е контрол за пропорционалност, между гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство, считано от 1 февруари 2020 г., и така да отмени по-конкретно шестия параграф от преамбюла и членове 9, 10 и 127 от споразумението за оттегляне;

—	да осъди Европейския съюз да заплати всички разноски по производството, включително разходите за адвокат на стойност 5 000 EUR.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание, изведено от липсата на контрол за пропорционалност на отнемането на европейското гражданство на някои категории британски граждани. Жалбоподателят изтъква, че в качеството на европейски гражданин, упражнил своята свобода на движение в Съюза и който е отсъствал от британската територия повече от петнадесет години, не му е било разрешено да гласува на референдума от 23 юни 2016 г. относно принадлежността на Обединеното кралство към Европейския съюз.

2.	Второ основание, изведено от нарушение на принципите на демокрация, равно третиране, свобода на движение, свобода на изразяване и добра администрация.

Трето основание, изведено от нарушение на правния ред на Съюза и на принципа на равно третиране, присъщ на европейското гражданство. Жалбоподателят изтъква по-конкретно, че обжалваното решение е в разрез с правния ред на Съюза, който прогласява принципа на равно третиране на всички граждани и на правния ред на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Четвърто основание, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Жалбоподателят поддържа по-конкретно в това отношение, че обжалваното решение потвърждава загубата на неговото право на постоянно пребиваване, придобито след пет години обичайно пребиваване в държава членка, без да са били предвидени конкретните последици от тази загуба и най-вече без да е упражнен някакъв контрол за пропорционалност.

Пето основание, изведено от нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение засяга неговото право на личен и семеен живот, доколкото то му отнема европейското гражданство и следователно правото да пребивава свободно на територията на държава членка, на която не е гражданин, но на чиято територия е изградил своя семеен живот.

Шесто основание, изведено от нарушение на правото на британските граждани да избират и да бъдат избрани на общинските и европейските избори. Според жалбоподателя член 127 от споразумението за оттегляне нарушава член 18 ДФЕС и членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта му, в която ратифицира споразумение, съдържащо разпоредба, която създава дискриминация между британски граждани.

Седмо основание, изведено от автоматичното и общо разграничение, което прави споразумението за оттегляне между гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство без контрол за пропорционалност с оглед на личния и семеен живот на британските граждани считано от 1 февруари 2020 г. В подкрепа на това основание жалбоподателят твърди, че отнемането на европейското гражданство не може да е автоматично и общо, че е трябвало да се наложи извършването на преценка in concreto на последиците и че при липсата на подобна преценка обжалваното решение трябва да се отмени.

Осмо основание, изведено от нарушение на член 35 от Хартата на основните права, тоест на правото на здравеопазване. Жалбоподателят счита, че поради факта, че споразумението за оттегляне не предвижда никакво действие за защита на неговото право на здравеопазване тази допълваща компетентност изчезва за Обединеното кралство и неговите граждани, поставяйки последните в опасност, по-конкретно в период на пандемия или санитарна криза.