30.3.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/35


Жалба, подадена на 7 февруари 2020 г. — IJ/Парламент

(Дело T-74/20)

(2020/C 103/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: IJ (представители: L. Levi, M. Vandenbussche и A. Champetier, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да приеме жалбата за допустима и основателна

и съответно

да отмени решение на Европейския парламент от 10 октомври 2018 г. в частта, с която по отношение на жалбоподателката е приложена резервата по член 100 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз,

доколкото е необходимо, да отмени решение на Европейския парламент от 29 октомври 2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателката на 8 януари 2019 г.,

да осъди ответника да поеме всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: нарушение на член 100 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз („УРДС“). Жалбоподателката поддържа, че прилагането на резервата в нейния случай представлява нарушение на член 100 от УРДС, който трябва да бъде тълкуван стеснително и в съответствие с принципа на свободно движение на работниците, предвиден в член 45 ДФЕС. Член 100 от УРДС трябва да се тълкува също така в съответствие с членове 34 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и членове 12 и 13 от Европейската социална харта. При условията на евентуалност жалбоподателката прави възражение за незаконосъобразност на член 100 от УРДС, като поддържа, че тази разпоредба нарушава член 45 ДФЕС, членове 34 и 35 от Хартата и членове 12 и 13 от Европейската социална харта.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, закрепен в член 1г от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и в член 21 от Хартата. Жалбоподателката счита, че прилагането по отношение на нея на резервата я лишава за период от пет години от някои компоненти на обезщетенията за инвалидност и освен това представлява дискриминация, забранена от член 1г от Правилника и член 21 от Хартата.

3.

Трето основание: нарушение на принципа за полагане на грижа. Администрацията не изпълнила задължението си за полагане на грижа, въпреки че дължи по-голяма грижа заради здравословното състояние на съответния служител.