—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1835 на Комисията (1) в частта, в която изключва от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от акредитираните разплащателни агенции на Обединеното кралство по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), на посоченото основание слабост в определението за активен земеделски стопанин — свързани дружества; и

—

да осъди Комисията да заплати разноските, направени от Обединеното кралство.

—

На първо място, Комисията допуснала грешка при тълкуването на текста на член 9, параграф 2, буква а). Тази разпоредба не изключва да се отпусне плащане на заявител само поради обстоятелството, той участва в по-голяма група дружества, някои от останалите членове на която извършва дейности от отрицателни списък.

—

На второ място, жалбоподателят твърди, че текстът на тази разпоредба не може да има придадения му от Комисията смисъл. От гледна точка на синтаксиса е ясно, че е забранено самата група да извършва въпросната дейност. Това условие не е изпълнено, когато подалият заявление за директно плащане е дружество, което (само по себе си) отговаря на определението за земеделски стопанин по член 4, параграф 1, буква а), но което (само по себе си) не извършва съответна дейност.

—

На трето място, в подкрепа на тълкуването на страна на Обединеното кралство е фактът, че формулировката в член 9, параграф 2, буква а) е отражение на формулировката на член 4, параграф 1, буква а), която предоставя определение на понятието „земеделски стопанин“. Понятието „земеделски стопанин“ може да включва а) отделно (физическо или юридическо) лице, което осъществява селскостопанска дейност, или б) група от такива лица. Във втория случай отделният „земеделски стопанин“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) ще се състои от съвкупност от физически или юридически лица. Този израз не трябвало да се тълкува в смисъл, че въвежда елемента на „свързани дружества“ в член 4, параграф 1, буква а), поради което член 9, параграф 2, буква а) не трябва да се тълкува в този смисъл.

—

На четвърто място, изразът „групи физически или юридически лица“ се среща на други места в Регламента, но Комисията изглежда не го тълкува последователно в съответствие с неговото тълкуване в член 9, параграф 2, буква а). Обединеното кралство твърди, че въпросният израз трябва просто да се тълкува еднакво в рамките на целия Регламент 1307/13.

—

На пето място, Обединеното кралство твърди, че е налице друг езиков проблем с направеното от Комисията тълкуване. Позоваването на „физическо“ лице във въпросния израз било излишно. Всъщност било достатъчно да се посочат само „групи от юридически лица“. Физическо лице никога не може да бъде притежавано от друго физическо или юридическо лице, нито може да бъде свързано с друго такова лице по начина, по който дадено дружество можело да бъде свързано с друго дружество.

—

На шесто място, редица телеологични съображения подкрепят становището на Обединеното кралство и оборват становището на Комисията. Всъщност съображение 10 гласи, че не следва да се отпускат директни плащания на „физически и юридически лица, освен в случаите, когато те могат да докажат, че степента на упражняваната от тях селскостопанска дейност не е незначителна“. Този подход е в пълно съответствие с направеното от страна на Обединеното кралство тълкуване на член 9, параграф 2, буква а) и противоречи на направеното от Комисията тълкуване.

—

На последно място, член 9, параграф 2, буква в) допуска изключение от забраната по член 9, параграф 2, буква а), когато заявителят (независимо дали е отделно лице или група) попада в обхвата на букви а)—в). Ако заявителите могат да докажат, че селскостопанската им дейност „не е незначителна“, те попадат в обхвата на буква б). Ето защо е ясно, че намерението на законодателя не е да се изключат сами по себе си плащанията на лица, които извършват дейности от отрицателния списък.