1

С иска си на основание член 268 ДФЕС ищецът, International Management Group (IMG), иска обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял поради незаконосъобразното поведение на Европейската комисия и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) вследствие на изготвен от последната доклад, който го засяга.

[…]

19

Ищецът иска от Общия съд:

20

Комисията иска от Общия съд:

70

Ищецът изтъква, че Комисията не е изпълнила задълженията си за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие, тъй като не е осъдила публично изтичането на доклада на OLAF, нито е прекратила предизвиканото от това изтичане разпространение на невярна информация чрез публикуването на съобщение, обобщаващо основната информация, съдържаща се в писмото от 8 май 2015 г., с което е решила да не следва изцяло препоръките от доклада на OLAF.

71

В самото начало следва да се припомни, че Съдът е определил задължението за оказване на съдействие като понятие, което отразява равновесието на взаимните права и задължения, създадени от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в отношенията между администрацията и служителите на публична служба, като се има предвид, че това равновесие предполага по-специално, когато се произнася относно положението на длъжностно лице, администрацията да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението ѝ, и при това да отчита не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице (вж. решение от 12 ноември 2020 г., Fleig/ЕСВД, C‑446/19 P, непубликувано, EU:C:2020:918, т. 67 и цитираната съдебна практика).

72

Така задължението за оказване на съдействие се отнася конкретно до задълженията на институциите на Съюза по отношение на техните длъжностни лица и служители, по-специално доколкото предполага да се вземат предвид техните индивидуални интереси (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2008 г., Nardone/Комисия, T‑57/99, EU:T:2008:555, т. 167).

73

След като настоящият иск не е свързан с отношенията между администрацията на Съюза и едно от нейните длъжностни лица или служители, задължението за оказване на съдействие не е приложимо в случая и следователно ищецът не може да се позовава на него в подкрепа на исканията си.

74

Така твърдяната от ищеца незаконосъобразност трябва да се отхвърли, доколкото се основава на нарушение на задължението за оказване на съдействие.

75

Ето защо следва да се разгледа посочената незаконосъобразност, доколкото се основава на нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа.

76

Видно от постоянната практика на Съда, за да може Съюзът да носи извъндоговорна отговорност в даден случай, е необходимо лицето, което иска обезщетение за вреда или вреди, които смята, че е понесло в резултат от деяние или акт на Съюза, да докаже наличието на нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти (решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 41 и 42, и от 4 април 2017 г., Европейски омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 31).

77

В допълнение това нарушение трябва да бъде достатъчно съществено, като самото това изискване зависи от правото на преценка, с което разполагат институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, които са нарушили тази норма, и от това дали те са допуснали явно и тежко нарушение на пределите на това право на преценка, по-специално с оглед на степента на яснота и прецизност на посочената норма, на произтичащите от това трудности при тълкуването и прилагането, както и на сложността на подлежащото на уреждане положение (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 40, 43 и 44, и от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 30).

78

От точка 70 по-горе следва, че ищецът упреква Комисията, че не е изразила позиция, с която да осъди публично изтичането на доклада на OLAF и да прекрати предизвиканото от това изтичане разпространение на невярна информация, като публикува съобщение. По този начин ищецът упреква Комисията в бездействие.

79

Съгласно съдебната практика бездействията от страна на институции на Съюза могат да ангажират отговорността на Съюза единствено ако тези институции са нарушили законово задължение за действие, което следва от разпоредба на правото на Съюза (вж. определение от 12 юли 2018 г., Acquafarm/Комисия, C‑40/18 P, непубликувано, EU:C:2018:566, т. 42 и цитираната съдебна практика).

80

От точки 77 и 79 по-горе следва, че разглеждането на въпроса дали дадена институция е допуснала чрез бездействие достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти, предполага да се установи дали са изпълнени три условия, а именно, първо, наличието на законово задължение за действие, второ, наличието на право на преценка за съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, и трето, явното и съществено нарушение на наложените предели на това право.

81

Следва да се провери дали в конкретния случай тези три условия са изпълнени.

82

Задължението за полагане на дължима грижа, което е неразривно свързано с правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права, и което се прилага по общ начин спрямо действията на администрацията на Съюза в отношенията ѝ с обществеността, изисква от тази администрация да действа старателно и предпазливо (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., SGL Carbon и др./Комисия, C‑65/21 P и C‑73/21 P—C‑75/21 P, EU:C:2022:470, т. 30 и цитираната съдебна практика).

83

На първо място, видно от практиката на Съда, задължението за полагане на дължимата грижа е правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, чието нарушаване може да доведе до това Съюзът да понесе извъндоговорна отговорност при определени обстоятелства, а именно ако в даден случай бъде доказано, че това нарушение е достатъчно съществено в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 77 по-горе (вж. в този смисъл решения от 27 март 1990 г., Grifoni/Комисия, C‑308/87, EU:C:1990:134, т. 6, 7 и 14, от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 91, и от 4 април 2017 г., Омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 38 и 41).

84

На второ място, следва да се припомни, че предвид естеството на задължението за полагане на дължимата грижа, което е неразривно свързано с пределите, в които действа администрацията на Съюза в даден случай, наличието на достатъчно съществено нарушение на това задължение може да бъде установено само след проверка във всеки отделен случай на всички относими фактически и правни обстоятелства, като се вземат предвид областта, условията и контекстът, в които съответната институция, орган, служба или агенция има задължение за полагане на дължимата грижа, както и конкретните обстоятелства, позволяващи да се установи неспазването му (вж. в този смисъл решение от 4 април 2017 г., Омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 40 и 41).

85

Както бе припомнено в точка 70 по-горе, ищецът твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа, тъй като не е осъдила публично изтичането на доклада на OLAF, нито е прекратила разпространението на невярна информация, предизвикано от това изтичане, чрез публикуването на съобщение, обобщаващо основната информация, съдържаща се в писмото от 8 май 2015 г.

86

Ето защо следва да се провери дали задължението за полагане на дължимата грижа може да се тълкува в смисъл, че Комисията е имала законово задължение за действие, състоящо се в задължение за публично осъждане на изтичането на информация и за прекратяване на предизвиканото от него разпространение на невярна информация, чрез публикуването на съобщение.

87

Следва да се отбележи, че в писмените си изявления ищецът не се позовава на никаква конкретна правна норма, от която да произтича законово задължение за действие в тежест на Комисията, изразяващо се в публично осъждане на изтичането на доклад за разследване на OLAF и слагащо край на предизвиканото от това изтичане разпространение на невярна информация, с оглед на предприемане на последващи действия след получаването на доклад на OLAF. Нарушението на задължението за полагане на дължимата грижа, на което се позовава ищецът, обаче е неразривно свързано с Регламент № 883/2013, който представлява правната уредба, в рамките на която Комисията е действала при приемането на писмото от 8 май 2015 г., поради което следва да се определи дали такова задължение произтича от разпоредбите на посочения регламент.

88

От една страна, съгласно член 11, параграф 3 от Регламент № 883/2013 „[д]окладите и препоръките, изготвени след провеждането на външно разследване, както и съответните свързани документи се изпращат на компетентните органи на засегнатите държави членки в съответствие с правилата, свързани с външните разследвания, и при необходимост на компетентните служби на Комисията“. Следва да се отбележи, че тази разпоредба не предвижда законово задължение за действие в тежест на Комисията. Следователно не може да се приеме, че ищецът е доказал, че задължението за полагане на дължимата грижа създава законово задължение за действие в тежест на Комисията на това основание.

89

От друга страна, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 883/2013 „[и]нформацията, предадена или получена в хода на външни разследвания, в каквато и форма да е тя, е защитена от съответните разпоредби“. Член 3, параграф 2 от този регламент, посветен съгласно заглавието на посочения член на „външните разследвания“, в редакцията му, приложима към фактите по случая, предвижда, че „в съответствие с разпоредбите и процедурите, установени с Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96, [OLAF] може да извършва проверки и инспекции на място на икономически оператори“. Член 8, параграф 1 от Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 1996 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 24), предвижда, че „[и]нформацията, съобщена или получена под каквато и да е форма по силата на настоящия регламент, е обект на професионална тайна“.

90

Освен това съгласно член 10, параграф 3 от Регламент № 883/2013 „[з]асегнатите институции, органи, служби или агенции осигуряват спазването на поверителността на разследванията, провеждани от [OLAF]“. В случая не се оспорва, че Комисията е засегната институция по смисъла на тази разпоредба.

91

От тези разпоредби следва, че в рамките на външните разследвания на OLAF Комисията е обвързана със задължения за поверителност и професионална тайна.

92

Независимо от така вмененото ѝ задължение да осигури спазването на поверителността на разследванията на OLAF, доколкото не е нарушила това задължение за поверителност и не може да ѝ бъде вменена отговорност за изтичането на доклада на OLAF в пресата, задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа не може да ѝ наложи задължение за действие като това, на което се позовава ищецът в случая, състоящо се в осъждане на изтичането на информация относно такова разследване в пресата и в дистанциране от публикуваната информация (вж. т. 67 по-горе).

93

Задължението за полагане на дължимата грижа няма обхвата, който му придава ищецът. Не пропускът, в който ищецът упреква Комисията, а именно изтичането на този доклад в пресата представлява нарушение на посоченото по-горе задължение за поверителност, за което обаче не е доказано, че Комисията носи отговорност (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 януари 2015 г., Ziegler и Ziegler Relocation/Комисия, T‑539/12 и T‑150/13, непубликувано, EU:T:2015:15, т. 102).

94

Следователно ищецът не е доказал, че в случая Комисията е имала задължение да предприеме действия.

95

Така съгласно цитираната в точка 79 по-горе съдебна практика твърденият пропуск не може да ангажира отговорността на Съюза.

96

При всички положения, дори да се предположи, че в настоящия случай от задължението за полагане на дължимата грижа произтича законово задължение за Комисията да предприеме действия, следва да се провери дали тя е допуснала явно и тежко нарушение на пределите, които в този случай биха били наложени на правото ѝ на преценка.

97

Следва да се отбележи, че подобна хипотеза би довела до тълкуване на задължението за полагане на дължимата грижа в смисъл, че в случай на изтичане на поверителен документ, за което не е доказано, че произхожда от засегнатата институция по смисъла на Регламент № 883/2013, тази институция следва да не утежнява вредата, която би могла да произтече от това нарушение на поверителността.

98

Както обаче бе припомнено в точка 77 по-горе, въпросът дали засегнатата институция на Съюза е нарушила явно и тежко пределите на своето право на преценка трябва да се реши по-специално с оглед на степента на яснота и прецизност на нормата, чието достатъчно съществено нарушение се твърди, и на трудностите при тълкуването или прилагането, които могат да произтекат от това.

99

В това отношение следва да се отбележи, че подобно задължение на Комисията да предприеме действия с цел да не се утежнява вредата, причинена от нарушение на поверителността, за което тя не носи отговорност, не произтича от член 10 от Регламент № 883/2013 и също така не може имплицитно да се изведе от неговото съдържание. Всъщност, като предвижда, че засегнатите институции осигуряват спазването на поверителността на разследванията на OLAF, параграф 3 от този член установява задължение за тези институции да гарантират, че съдържанието на разследванията на OLAF остава поверително. За сметка на това, когато тази поверителност не е била опазена и разкриването не произтича от засегнатата институция, той не им налага задължения да осъдят изтичането на информацията, да преустановят нейното разпространение или да коригират невярната информация.

100

Не може да се счита, че подобни задължения попадат в обхвата на задължението да се осигури спазването на поверителността на разследванията на OLAF по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент № 883/2013. Всъщност, от една страна, след като посочената поверителност е била нарушена, задължението на Комисията да осигури спазването ѝ е станало безпредметно. От друга страна, следва да се отбележи, първо, че евентуалната необходимост да се осъди изтичането на информацията надхвърля самото задължение да се осигури спазването на поверителността, второ, в случая за Комисията е невъзможно да прекрати разпространението на доклада на OLAF, произтичащо от изтичането му в пресата, и трето, ако се предположи, че част от разпространената информация е невярна, корекцията ѝ не може да възстанови поверителния ѝ характер, който окончателно е изчезнал.

101

Така, дори да се предположи, че в случая в тежест на Комисията е съществувало законово задължение за действие, не може да се приеме, че твърдяното от ищеца нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, предназначена да предостави права на частноправните субекти.

102

Следователно трябва да се приеме, че четвъртата незаконосъобразност не е съществена, що се отнася до твърдяното нарушение на задълженията за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие от страна на Комисията.

103

Ето защо следва да се приеме, че първото условие за ангажиране на отговорността на Съюза не е изпълнено.

104

С оглед на всички гореизложени съображения искът следва да се отхвърли.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: