Дело T‑402/20

Zippo Manufacturing Co. и др.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (трети състав) от 18 октомври 2023 година

„Търговска политика — Регламент (ЕС) 2020/502 — Мерки, приети от САЩ върху вноса на определени производни алуминиеви и стоманени продукти — Решение на Съюза за преустановяване на търговски отстъпки и други равностойни задължения — Допълнителни мита върху вноса на продукти от САЩ — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Допустимост — Принцип на добра администрация — Право на изслушване“

Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане от акт с общ характер — Условия — Регламент, който установява мерки, с които да се възстанови балансът на отстъпки в търговските отношения с трети държави — Жалба на предприятие, което е производител износител на съответния продукт към Съюза — Наличие на особено положение, което го разграничава от всеки друг оператор — Допустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

(вж. т. 22, 24 и 26—30)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Регламент, който установява мерки, с които да се възстанови балансът на отстъпки в търговските отношения с трети държави — Пряко засягане на предприятие, което е производител износител на съответния продукт към Съюза

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

(вж. т. 32, 33 и 35—43)
Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Физически или юридически лица — Жалба, подадена от няколко жалбоподатели срещу едно и също решение — Процесуална легитимация на единия от тях — Допустимост на жалбата в нейната цялост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

(вж. т. 44—46)
Жалба за отмяна — Правен интерес — Интерес, преценяван към датата на подаване на жалбата — Регламент, който установява мерки, с които да се възстанови балансът на отстъпки в търговските отношения с трети държави — Временно спиране на действието на посочения регламент в хода на производството — Запазване на интереса на жалбоподателите от обявяване на обжалвания акт за незаконосъобразен

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

(вж. т. 47)
Обща търговска политика — Защита срещу пречките пред търговията — Защита срещу мерките, приети от трета държава върху вноса на определени продукти — Регламент, който установява мерки, с които да се възстанови балансът на отстъпки в търговските отношения с трети държави — Събиране на информация преди приемането на посочения регламент — Информиране на заинтересованите страни чрез други подходящи обществени средства за комуникация — Задължение да се информират заинтересованите страни чрез публикуване на известие в Официален вестник на Европейския съюз — Липса

(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 54—58)
Обща търговска политика — Защита срещу пречките пред търговията — Защита срещу мерките, приети от трета държава върху вноса на определени продукти — Зачитане на правото на защита — Право на изслушване — Съдържание — Предприятия, които са производители или износители на съответните продукти, и които не са участвали в събирането на информация — Включване — Условия — Идентифициране в хода на процедурата по приемане

(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, буква в), член 4, параграф 1 и параграф 2, буква в) и член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 59—77)
Обща търговска политика — Защита срещу пречките пред търговията — Защита срещу мерките, приети от трета държава върху вноса на определени продукти — Зачитане на правото на защита — Право на изслушване — Нарушение поради липсата на консултации с предприятие, идентифицирано в хода на процедурата по приемане на посочения регламент — Последица — Отмяна на съответното решение — Условия — Възможност за съответното предприятие да осигури по-добре защитата си при липсата на това нередност — Преценка в зависимост от конкретния случай

(член 8, параграф 2 от Споразумение за защитните мерки на СТО, член 41, параграф 2, буква а) и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 9, параграф 1 от Регламент № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 78—86)

Резюме

През април 2020 г. в отговор на въвеждането от Съединените американски щати на увеличаване на митата върху вноса на определени производни алуминиеви и стоманени продукти Европейската комисия намира за необходимо да приеме мерки в изпълнение на Регламент № 654/2014 ( 1 ) относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила. След като в приложение на член 9 от посочения регламент Комисията иска становището на заинтересованите страни, тя приема Регламент за изпълнение 2020/502 ( 2 ), предвиждащ прилагането на допълнителни мита върху вноса на механични ветроустойчиви запалки от метал (наричани по-нататък „разглежданите продукти“) с произход от САЩ.

Жалбоподателите, установеното в САЩ дружество Zippo Manufacturing Co. (по-нататък „ZMC“), и дъщерните му дружества Zippo GmbH и Zippo SAS осъществяват дейност по производство, разпространение и пускане на пазара на разглежданите продукти в Европейския съюз. Тъй като не са участвали в поисканото от Комисията събиране на информация, те подават жалба за отмяна на спорния регламент, доколкото разпоредбите му се прилагат за тях.

Комисията повдига възражение за недопустимост на тази жалба с мотива, че жалбоподателите не са процесуално легитимирани по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като обжалваният регламент не ги засягал нито лично, нито пряко.

Като отхвърля възражението за недопустимост, Общият съд обявява жалбата за допустима. По същество той приема довода, изведен от нарушение на принципа на добра администрация, за основателен, в резултат на което отменя обжалвания регламент, доколкото се отнася до произведените и разпространявани от жалбоподателите продукти. В това отношение Общият съд приема, че не е спазено правото на изслушване по силата на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (по-нататък „Хартата“) в процедурата по събиране на информация, проведена от Комисията преди приемането на обжалвания регламент.

Съображения на Общия съд

Най-напред Общият съд разглежда допустимостта на жалбата, като първо припомня, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу акт с общо приложение, какъвто е регламентът, само ако съответният акт го засяга пряко и лично.

Що се отнася до личното засягане, Общият съд приема, че от преписката става ясно, че е налице съвкупност от фактически и правни обстоятелства, съставляващи особено положение, което разграничава ZMC от всеки друг икономически оператор и която доказва, че то е лично засегнато от обжалвания регламент. Всъщност ZMC надлежно е доказало по-специално, че е единственият производител износител на разглежданите продукти от Съединените щати към Съюза и че щатът Пенсилвания, в който е установено ZMC, е една от щатите в САЩ, който е взет предвид, за да се подберат продуктите, които да бъдат предмет на мерките за възстановяване на баланса.

Що се отнася до условието, свързано с прякото засягане, то изисква да са изпълнени два критерия, а именно актът пряко да поражда последици за правното положение на съответното лице и да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението му.

В този смисъл Общият съд отбелязва, на първо място, че държавите членки, на които е възложено прилагането на обжалвания регламент, нямат никаква свобода на преценка, що се отнася до ставката на разглежданите допълнителни мита върху вноса в Съюза и до налагането на тези мита върху разглежданите продукти. На второ място, Общият съд констатира, от една страна, че ZMC, в качеството си на единствен производител износител на разглежданите продукти, е пряко засегнат от търсените от Комисията отрицателни последици, когато тя приема обжалвания регламент. От друга страна, като засяга правото на достъп на тези продукти до пазара на Съюза, спорният регламент засяга и правото на достъп до продуктите на ZMC, като по този начин поражда преки правни последици за него.

С оглед по-специално на тези съображения Общият съд прави извода, че ZMC е лично и пряко засегнато от спорния регламент и поради това е процесуално легитимирано по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

На второ място, по същество Общият съд разглежда оплакването на жалбоподателите, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, и по-специално на правото им да бъдат изслушани.

В това отношение той припомня, че според постоянната съдебна практика правото на изслушване като принцип и основно право в правния ред на Съюза, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, се прилага към всяко производство, което може да завърши с увреждащ акт, а именно акт, който може да засегне неблагоприятно интересите на частноправните субекти или на съответната държава членка. Освен това посоченото право се прилага дори при липсата на специална правна уредба.

В случая Общият съд отбелязва, от една страна, че нито една разпоредба от Регламент № 654/2014 не изключва, нито ограничава изрично правото на изслушване на предприятията, чиито продукти са предмет на мерки за възстановяване на баланса, предвидени в акт за изпълнение, приет от Комисията в съответствие с посочения регламент. Освен това, доколкото предвижда задължение за Комисията да събира информация и становища за икономическите интереси на Съюза за конкретни стоки или услуги или за конкретни сектори, член 9, параграф 1 от посочения регламент не представлява прилагане на правото на изслушване на съответните предприятия. Разбира се, не може да се изключи възможността предприятие, участвало в такова събиране на информация, да изтъкне надлежно и ефективно своите интереси или обстоятелства, свързани с личното му положение. Когато обаче предприятие, чиито интереси могат да бъдат засегнати от тези мерки за възстановяване на баланса, не е участвало в такова събиране на информация, не може да се приеме, че правото му да бъде изслушано било спазено само поради това че Комисията е изпълнила задължението си да организира въпросното събиране.

От друга страна, приета въз основа на Регламент № 654/2014 мярка за възстановяване на баланса може да засегне неблагоприятно интересите на предприятията износители на засегнатите от тази мярка продукти, дори тя да не е била приета в резултат на образувано срещу тези предприятия индивидуално производство. От това следва, че последните могат да се позовават на правото да бъдат изслушани, по-специално в случай като настоящия, в който провеждането на процедурата по приемане на акта за изпълнение е накарало Комисията да идентифицира посочените предприятия.

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от доводите на Комисията, че не разполагала с необходимото време да изслуша жалбоподателите в хода на процедурата по приемане на обжалвания регламент, тъй като последният трябвало да бъде приет при спазване на сроковете, предвидени в Споразумението за защитните мерки на Световната търговска организация (СТО).

Всъщност Комисията е трябвало, от една страна, да се увери в спазването на сроковете, произтичащи от Споразумението за защитните мерки на СТО, и от друга страна, да изслуша жалбоподателите, които са имали право да бъдат изслушани в хода на процедурата по приемане на спорния регламент. Тъй като обаче Комисията не е доказала невъзможността си да изслуша надлежно жалбоподателите в хода на посочената процедура, Общият съд смята, че тя е разполагала с необходимото време, за да позволи на жалбоподателите да упражнят правото си да бъдат изслушани.

Що се отнася до последиците, които трябва да се изведат от това процесуално нарушение, от установената съдебна практика следва, че нарушението на правото на защита налага отмяна на взетото в съответното производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. Това изискване е изпълнено, когато засегнатото предприятие докаже, че е щяло да може да осигури по-добре своята защита, ако не е било допуснато посоченото нарушение.

В случая Общият съд смята, че ако жалбоподателите са могли да упражнят правото си да бъдат изслушани в хода на процедурата, те са щели да могат да се позоват на изложените в жалбата доводи и по този начин да осигурят по-добре своята защита. Освен това, доколкото ZMC е единственият производител износител на разглежданите продукти, не може да се изключи възможността спорният регламент да е можел да има различно съдържание.

В светлината на тези съображения Общият съд приема, че неспазването на правото на жалбоподателите да бъдат изслушани е могло да се отрази на изхода на процедурата, в резултат на което отменя спорния регламент, доколкото се отнася до разглежданите продукти.

( 1 ) Регламент (ЕС) № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила и за изменение на Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (ОВ L 189, 2014 г., стр. 50).

( 2 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/502 на Комисията от 6 април 2020 година относно някои мерки в областта на търговската политика по отношение на определени продукти с произход от Съединените американски щати (ОВ L 109, 2020 г., стр. 10, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).