РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

21 април 2021 година ( *1 )

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ бутилка за напитки — Предходен международен промишлен дизайн — Основание за недействителност — Противоречие с предходен промишлен дизайн — Оригиналност — Информиран потребител — Степен на свобода на автора — Различно цялостно впечатление — Член 6 и член 25, параграф 1, буква г), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 6/2002“

По дело T‑326/20

Bibita Group, установена в Тирана (Албания), представлявана от C. Seyfert, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от G. Sakalaitė-Orlovskienė и J. Crespo Carrillo,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е била

„Бенкомерс“ ООД, установено в София (България),

с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 27 април 2020 г. (преписка R 1070/2018‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Bibita Group и Бенкомерс,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Spielmann, председател, O. Spineanu-Matei (докладчик) и R. Mastroianni, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 27 май 2020 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 27 юли 2020 г.,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение ( 1 )

Обстоятелствата по спора

1

На 13 март 2017 г.„Бенкомерс“ ООД подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на изменения Регламент (ЕО) на № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2

Промишленият дизайн на Общността, чиято регистрация е поискана и който е оспорен в конкретния случай, е представен в следните изображения:

Image

3

Стоките, за които се отнася промишленият дизайн, спадат към клас 09‑01 по смисъла на изменената Спогодба от Локарно от 8 октомври 1968 г. за въвеждане на Международна класификация на промишлените дизайни и отговарят на следното описание: „Бутилки за напитки“.

[…]

5

На 24 юли 2017 г. жалбоподателят Bibita Group подава пред EUIPO на основание член 52 от Регламент № 6/2002 искане за обявяване на оспорения промишлен дизайн за недействителен.

6

В подкрепа на искането за обявяване на недействителност е посочено основанието по член 25, параграф 1, буква г), подточка iii) от Регламент № 6/2002.

7

В искането си за обявяване на недействителност жалбоподателят посочва, че след като в рамките на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 следва да се приложат същите критерии както при преценката на оригиналността съгласно член 25, параграф 1, буква б) във връзка с член 6 от този регламент, оспореният промишлен дизайн не е оригинален по отношение на притежавания от него промишлен дизайн с международна регистрация № 095336, който е защитен от дата, предхождаща заявката за регистрация на промишления дизайн. Предходният международен промишлен дизайн е представен, както следва:

Image

[…]

Искания на страните

17

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени обжалваното решение и вследствие на това да обяви оспорения промишлен дизайн за недействителен,

да осъди EUIPO и другата страна в производството пред EUIPO да заплатят разходите, свързани с производството пред апелативния състав, съгласно член 190 от Процедурния правилник на Общия съд,

да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.

18

EUIPO иска от Общия съд:

да отхвърли жалбата,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

[…]

По същество

24

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание — нарушение на член 25, параграф 1, буква г), подточка iii) от Регламент № 6/2002.

25

EUIPO оспорва всички доводи на жалбоподателя.

По предходността на промишленият дизайн, на която е направено позоваване в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, и понятието за противоречие по смисъла на член 25, параграф 1, буква г), подточка iii) от Регламент № 6/2002

[…]

29

На второ място, тъй като понятието за противоречие по смисъла на член 25, параграф 1, буква г), подточка iii) от Регламент № 6/2002 не е дефинирано като такова в този регламент, следва да се вземе предвид тълкуването му в съдебната практика.

30

За целите на тълкуването на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 следва да се припомни, че съгласно член 10 от посочения регламент предоставяната от промишлен дизайн закрила се разпростира върху всеки промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно впечатление, и че за да се определи обхватът на тази закрила, следва да се отчита степента на свобода на автора на промишления дизайн при разработване на промишления дизайн.

31

Поради това член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 следва да се тълкува в смисъл, че промишлен дизайн на Общността е в противоречие с предходен промишлен дизайн, когато с оглед на свободата на автора при разработването на посочения промишлен дизайн на Общността, той не създава у информирания потребител различно цялостно впечатление от създаденото от предходния промишлен дизайн, на който се прави позоваване (решение от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 52).

32

Това тълкуване на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 е единственото, което може да осигури защита на правата на притежателя на предходен промишлен дизайн, като описаната в тази разпоредба, срещу всяко посегателство върху посочения промишлен дизайн от съвместното съществуване на по-късен промишлен дизайн на Общността, който би създал същото цялостно впечатление у информирания потребител. Наистина, ако член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 не се тълкува по този начин, притежателят на предходно право би бил лишен от възможността да иска обявяване на недействителността на такъв по-късен промишлен дизайн на Общността и от предоставената от неговия промишлен дизайн ефективна закрила в съответствие с член 10 от Регламент № 6/2002 (решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 53).

33

Следователно в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав правилно е възприел тълкуването, подобно на отдела по отмяната, че между два промишлени дизайна има противоречие, когато те създават едно и също цялостно впечатление у информирания потребител, и че в това отношение е следвало да се държи сметка за степента на свобода на автора при разработването на оспорения промишлен дизайн.

По твърдяната „особено широка“ закрила на предходния промишлен дизайн

34

На първо място, жалбоподателят твърди, че предходният промишлен дизайн се ползва с особено широка закрила по силата на член 6 от Регламент № 6/2002 във връзка със съображение 14 от същия регламент.

[…]

37

Въпреки че в съображение 14 от Регламент № 6/2002 е посочено наличието на „ясна“ разлика между цялостното впечатление, създадено съответно от разглежданите промишлени дизайни, следва да се отбележи, че текстът на член 6 от последния е ясен и недвусмислен. В съответствие със съдебната практика по тази разпоредба следва да се приеме, че за целите на прилагането на член 25, параграф 1, буква г) от посочения регламент и при преценката за наличието на противоречие между разглежданите промишлени дизайни даден промишлен дизайн може да се ползва от закрилата, която предоставя промишленият дизайн на Общността по силата на приложимата правна уредба, ако той създава у информирания потребител различно цялостно впечатление от създаденото от предходния промишлен дизайн (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2018 г., Buck-Chemie/СХВП — Henkel (Почистващи блокове за тоалетни), T‑296/17, непубликувано, EU:T:2018:823, т. 29 и цитираната съдебна практика).

38

На второ място, жалбоподателят твърди, че предходният промишлен дизайн е бил напълно нов към датата на подаване на заявката за неговата регистрация. Той поддържа, че уникалността на формата, наподобяваща структурата на гира за бутилка за напитки, обосновава засилената закрила, предоставена на предходния промишлен дизайн.

39

В това отношение следва да се отбележи, че като се позовава на „особено широката закрила“, от която се ползвал предходният промишлен дизайн, жалбоподателят в действителност цели да въведе нов критерий за закрила на предходен промишлен дизайн, свързан с твърдението, че е нов и новаторски в сектора на промишлеността, към който спадат разглежданите стоки.

40

Въпреки това, от една страна, дори да се приеме за доказан фактът, че към датата на регистрацията ѝ формата, наподобяваща структурата на гира, приложена към бутилка за напитки, е била напълно нова в съответния промишлен сектор, уникалността на такава форма не предоставя на предходния промишлен дизайн по-широка закрила от тази, от която той се ползва по силата на Регламент № 6/2002. От друга страна, оригиналността на промишлен дизайн, необходима за регистрацията му, се прилага към оспорения промишлен дизайн спрямо предходния промишлен дизайн, без твърдяната новост или оригиналност на външния вид на последния да оказват каквото и да било влияние върху преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн. Ето защо доводите на жалбоподателя в това отношение трябва да се отхвърлят.

41

При това положение следва да се провери дали оспореният промишлен дизайн е в противоречие с предходния промишлен дизайн, в смисъл че те създават едно и също цялостно впечатление у информирания потребител с оглед на степента на свобода на автора при разработването на оспорения промишлен дизайн, като се извърши преценка в четири етапа. Тази преценка се състои в това да се определи, първо, секторът на изделията, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, второ, информираният потребител на тези изделия предвид тяхното предназначение и чрез позоваване на този информиран потребител, степента на познание за предходното развитие, както и степента на внимание към сходствата и различията при сравняването на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, чието влияние върху оригиналността е обратно пропорционално, и четвърто, като се има предвид това, резултатът от сравнението, по възможност пряко, на цялостното впечатление у информирания потребител, създавано поотделно от оспорения промишлен дизайн и от промишления дизайн, който е оповестен по-рано публично (вж. решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 66 и цитираната съдебна практика).

42

Промишленият дизайн е оригинален, когато цялостното впечатление у информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с предходния промишлен дизайн, на който е направено позоваване, като не се отчитат разлики, които, макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да се отразят върху посоченото цялостно впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., Antrax It/EUIPO — Vasco Group (Термосифони за радиатори за отопление), T‑828/14 и T‑829/14, EU:T:2017:87, т. 53 и цитираната съдебна практика).

[…]

Степен на свобода на автора

[…]

52

Той обаче твърди, че апелативният състав е допуснал грешки при тълкуването и прилагането на принципите, посочени в член 6 от Регламент № 6/2002, тъй като степента на свобода на автора при разработването на предходния промишлен дизайн е била неограничена, що се отнася до използването на форма, наподобяваща структурата на гира. Всъщност според него не съществува ограничение, произтичащо от функциите или стандартизирането на количеството, което би направило такава форма необходима. В това отношение той подчертава, че промишлен дизайн, отнасящ се до бутилка с такава форма, не е съществувал преди предходния промишлен дизайн. Освен това посочената форма не изпълнявала само техническа функция, а създавала впечатление и спортен образ на продукта, отличавайки я от другите налични на пазара бутилки с по-фини централни части.

53

Степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн се определя по-конкретно като се изхожда от изискванията, свързани с наложените от техническата функция на продукта или на елемент от продукта характеристики или от приложимите спрямо продукта законови разпоредби. Тези изисквания водят до стандартизиране на някои характеристики, които по този начин стават общи за промишлените дизайни, прилагани към съответния продукт (решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 67).

54

Ето защо, колкото по-голяма е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между разглежданите промишлени дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, в толкова по-голяма степен минималните разлики между разглежданите промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Така високата степен на свобода на автора при разработването на даден промишлен дизайн засилва извода, че тъй като между промишлените дизайни няма съществени различия, те създават еднакво цялостно впечатление у информирания потребител (вж. решение от 18 юли 2017 г., Украса, T‑57/16, EU:T:2017:517, т. 30 и цитираната съдебна практика).

[…]

По създаденото от разглежданите промишлени дизайни цялостно впечатление у информирания потребител

[…]

60

Напротив, жалбоподателят твърди, че оспореният промишлен дизайн е лишен от оригиналност, тъй като не съществува ясна разлика между цялостното впечатление, което той създава у информирания потребител, и това, което предходният промишлен дизайн създава у този потребител. Всъщност при прякото сравнение между разглежданите промишлени дизайни апелативният състав насочил вниманието си върху второстепенни характеристики на оспорения промишлен дизайн. Освен това посочените от апелативния състав черни линии в този промишлен дизайн не били изобразени с черен цвят на бутилките, които са предмет на промишления дизайн, а представлявали едва забележима промяна във формата.

61

Съгласно съдебната практика сравняването на общите впечатления, създадени от разглежданите промишлени дизайни, трябва да бъде синтезирано и не може да се свежда до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики. Това сравнение трябва да се извърши въз основа на оповестите характеристики на спорния промишлен дизайн и да се отнася само до защитените характеристики, като не се вземат предвид характеристики, по-конкретно технически, които не са обхванати от закрилата (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 84 и цитираната съдебна практика).

62

Когато сходствата между разглежданите промишлени дизайни се отнасят до изисквания, свързани с наложените от техническата функция на продукта или на елемент от продукта характеристики, тези сходства ще имат малко значение за създаденото у информирания потребител цялостно впечатление от посочените промишлени дизайни (решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 72).

63

Освен това разликите ще бъдат незначителни за цялостното впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, когато тези разлики не са достатъчно изразителни, за да разграничат разглежданите продукти при възприемането им от страна на информирания потребител, или да неутрализират установените сходства между тези промишлени дизайни (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., El Hogar Perfecto del Siglo XXI/СХВП — Wenf International Advisers (Тирбушон), T‑337/12, EU:T:2013:601, т. 53).

64

На първо място, както бе посочено в точка 31 по-горе, промишленият дизайн е оригинален, ако цялостното впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава предходният промишлен дизайн у такъв потребител. Противно на твърденията на жалбоподателя, преценката в това отношение предполага да се вземат предвид всички разграничителни елементи между разглежданите промишлени дизайни, различни от тези, които остават недостатъчно изразени, за да повлияят на посоченото цялостно впечатление.

[…]

70

Що се отнася до етикета върху предходния промишлен дизайн, апелативният състав приема в точка 35 от обжалваното решение, че той няма съществена роля при сравняването на цялостното впечатление, създадено съответно от разглежданите промишлени дизайни. Пред Общия съд жалбоподателят само възпроизвежда предходния промишлен дизайн без словните елементи върху този етикет, без обаче да оспорва посочената констатация. Впрочем, дори при липсата на етикет, между разглежданите промишлени дизайни има съществени разлики, както бе установено в точки 66—69 по-горе.

71

Ето защо апелативният състав не е допуснал грешка в преценката, като е приел в точки 36 и 37 от обжалваното решение, че оспореният промишлен дизайн и предходният промишлен дизайн създават различни цялостни впечатления у информирания потребител и е стигнал до извода, че не може за се смята, че оспореният промишлен дизайн е в противоречие с предходния промишлен дизайн по смисъла на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002.

[…]

По съдебните разноски

[…]

74

След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO. Освен това, що се отнася до разходите, свързани с производството пред апелативния състав, достатъчно е да се отбележи, че тъй като с настоящото решение се отхвърля жалбата срещу обжалваното решение, диспозитивът на последното продължава да урежда въпросните разходи (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2019 г., Lotte/EUIPO — Générale Biscuit-Glico France (PEPERO original), T‑459/18, непубликувано, EU:T:2019:119, т. 194).

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Осъжда Bibita Group да заплати съдебните разноски.

 

Spielmann

Spineanu-Matei

Mastroianni

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 април 2021 година.

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.

( 1 ) Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.