–

за W. Ż., от S. Gregorczyk — Abram, M. Pietrzak и M. Wawrykiewicz, adwokaci,

–

за A. S., от него самия,

–

за K. Z., от него самия,

–

за P. J., от S. Gregorczyk — Abram и M. Wawrykiewicz, adwokaci,

–

за A. T., от него самия,

–

за K. M., от M. Jabłoński, adwokat,

–

за T. P., от него самия,

–

за T. M., T. B. и B. S., от M. Gajdus, adwokat,

–

за M. F., от W. Popiołek, radca prawny,

–

за P. K., от него самия,

–

за Sąd Najwyższy, от M. Manowska,

–

за Prokurator Generalny, от R. Hernand и M. Pasionek,

–

за Rzecznik Praw Obywatelskich, от M. Taborowski и M. Wróblewski,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от K. Herrmann и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 2, член 4, параграфи 2 и 3, член 6, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по‑нататък „Хартата“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между W. Ż. (C‑491/20 и C‑492/20), P. J. (C‑493/20), K. M. (C‑494/20), T. M. (C‑495/20), M. F. (C‑496/20 и C‑509/20), T. B. (C‑506/20) и B. S. (C‑511/20), A. S. (C‑491/20), K. Z. (C‑492/20), A. T. и R. W. (C‑493/20), T. P. (C‑494/20 и C‑496/20), T. D., M. D., P. K., J. L., M. L. и O. N. (C‑495/20, C‑506/20 и C‑511/20), G. Z. и A. S. (C‑495/20 и C‑506/20), J. M. (C‑509/20), Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) (C‑491/20 и C‑493/20) и Skarb Państwa — Sąd Najwyższy (Държавна хазна — Върховен съд, Полша) (C‑492/20, C‑494/20, C‑495/20, C‑506/20 и C‑511/20) по повод на искания за установяване на несъществуването на служебно правоотношение между различни лица, заемащи съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховен съд), от една страна, и този съд, от друга страна.

3

Член 144, параграфи 2 и 3 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституция на Република Полша, наричана по‑нататък „Конституцията“) гласи:

„2.   За да бъдат валидни, официалните актове на президента на Републиката се подписват от председателя на Министерския съвет, който с подписването на акта поема отговорност пред Sejm [Сейм, Полша].

3.   Разпоредбата на параграф 2 не се отнася за:

[…]

17) назначаването на съдии;

[…]“.

4

Съгласно член 179 от Конституцията съдиите се назначават от президента на Републиката по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша) (наричан по-нататък „KRS“) за неопределен срок.

5

Член 189 от Kodeks postępowania cywilnego (Граждански процесуален кодекс) гласи:

„Ищецът може да поиска съдът да установи съществуването или несъществуването на правоотношение или право, ако има правен интерес от това“.

6

Ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 5) влиза в сила на 3 април 2018 г. С него в Sąd Najwyższy (Върховен съд) по-специално са създадени две нови колегии, а именно, от една страна, Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия), и от друга страна, Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (колегия за извънреден контрол и публични въпроси).

7

Съгласно член 27, параграф 1 от Закона за Върховния съд:

„Дисциплинарната колегия е компетентна да разглежда:

[…]“.

8

Член 73, параграф 1 от Закона за Върховния съд гласи:

„Дисциплинарни съдилища по дисциплинарните дела относно съдии от [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] са:

9

Законът за Върховния съд е многократно изменян, по‑специално с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройство на общите съдилища, Закона за Върховния съд и някои други закони) от 20 декември 2019 г. (Dz. U., 2020 г., позиция 190).

10

Член 26, параграф 2 от Закона за Върховния съд, изменен със Закона от 20 декември 2019 г., гласи:

„Колегията за извънреден контрол и публични въпроси е компетентна да разглежда искания или изявления за отвод на съдия или за определянето на съда, пред който да протече производството, включително оплаквания за липса на независимост на съда или на съдията. Съдът, разглеждащ делото, изпраща незабавно искането до председателя на Колегията за извънреден контрол и публични въпроси, за да бъде разгледано в съответствие с правилата, определени в специални разпоредби. […]“.

11

Член 29, параграфи 2 и 3 от Закона за Върховния съд, изменен със Закона от 20 декември 2019 г., гласи:

„2.   В рамките на дейността на [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] или на неговите органи не може да се оспорва легитимността на съдилищата, на конституционните органи на държавата или на контролните и правозащитни органи.

3.   [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] или друг орган на властта не може да констатира или преценява законосъобразността на назначаването на съдия или правомощията за изпълнение на задачи в областта на правораздаването, произтичащи от това назначаване“.

12

Член 110 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройство на общите съдилища) от 27 юли 2001 г., изменен (Dz. U., 2018 г., позиция 23), предвижда:

„1.   По дисциплинарните дела относно съдии се произнасят:

3.   Не се допуска разглеждане на делата по параграф 1, точка 1, буква а) от дисциплинарния съд, в чийто район изпълнява функциите си съдията, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. Компетентният по делото дисциплинарен съд се определя по искане на дисциплинарния обвинител от председателя на [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], който ръководи работата на дисциплинарната колегия.

[…]“.

13

Свързаните с KRS въпроси са уредени с Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за Националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г. (Dz. U., бр. 126 от 2011 г., позиция 714), изменен по‑специално с Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 3) и с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройство на общите съдилища и някои други закони) от 20 юли 2018 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 1443, наричан по‑нататък „Законът за KRS“).

14

Член 37, параграф 1 от Закона за KRS гласи:

„Ако кандидатите за съдийска длъжност са повече от един, [KRS] разглежда и оценява заедно всички кандидатури. В този случай [KRS] приема решение, което включва преценка по отношение на всеки от кандидатите дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност“.

15

Член 43, параграф 2 от посочения закон гласи:

„Ако не е оспорено от всички участници в процедурата, решението по член 37, параграф 1 влиза в сила в частта, съдържаща отказите да се предложат за назначаване на съдийска длъжност участниците в процедурата, които не са подали жалби, при спазване на разпоредбите на член 44, параграф 1 b“.

16

Член 44 от посочения закон предвижда:

„1.   Всеки участник в процедурата може да подаде жалба до [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] поради незаконосъобразност на решението на [KRS], освен ако в специални разпоредби не е предвидено друго. […].

1a.   По индивидуалните преписки за назначаване на съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] обжалване е възможно пред [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша)]. По такива преписки не е възможно обжалване пред [Sąd Najwyższy (Върховен съд)]. Жалбата до [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] не може да се основава на твърдение за неправилна преценка дали кандидатът отговаря на критериите, отчитани при вземането на решение дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)].

1b   Ако по индивидуалните преписки за назначаване на съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] решението по член 37, параграф 1 не е оспорено от всички участници в процедурата, то влиза в сила в частта, съдържаща предложението за назначаване на съдийка длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], както и в частта, съдържаща отказа да се предложи назначаване на съдийска длъжност в същия съд на участниците в процедурата, които не са обжалвали.

[…]

4.   По индивидуалните преписки за назначаване на съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] отмяната от [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] на решението [на KRS] да не предложи определено съдийско назначаване в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], е равнозначно на приемане на заявлението на обжалвалия участник в процедурата за кандидатстване за свободна съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], за която към датата на обявяване на решението на [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] процедурата в [KRS] не е приключила, а ако няма такава процедура — за следващата свободна съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], която ще бъде обявена“.

17

Параграф 1a от член 44 от Закона за KRS е въведен в тази разпоредба със Закона от 8 декември 2017 г. за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони, влязъл в сила на 17 януари 2018 г., а параграфи 1b и 4 са въведени в него със Закона от 20 юли 2018 г. за изменение на Закона за устройство на общите съдилища и някои други закони, влязъл в сила на 27 юли 2018 г. Преди въвеждането на тези изменения жалбите по посочения параграф 1a е трябвало да се подават до [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] в съответствие с параграф 1 от същия член 44.

18

С решение от 25 март 2019 г. Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) обявява член 44, параграф 1a от Закона за KRS за несъвместим с член 184 от Конституцията по същество, с мотива че предоставената с този параграф 1a компетентност на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) не е оправдана нито от естеството на съответните дела, нито от устройствените особености на посочения съд, нито от прилаганото от него производство. В това решение Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) също така посочва, че обявяването на противоконституционността „по необходимост води до прекратяване на всички висящи съдебни производства, водени въз основа на обезсилената разпоредба“.

19

Впоследствие член 44 от Закона за KRS е изменен с Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz ustawy — Prawo o ustroju sądów administracyjnych (Закон за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и на Закона за устройство на административните съдилища) от 26 април 2019 г. (Dz. U., 2019 г., позиция 914), който влиза в сила на 23 май 2019 г. Понастоящем измененият член 44, параграф 1 гласи:

„Всеки участник в процедурата може да подаде жалба до [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] поради незаконосъобразност на решението на [KRS], освен ако в специални разпоредби не е предвидено друго. Не може да се подава жалба по индивидуални преписки за назначаване на съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)]“.

20

Освен това член 3 от този закон от 26 април 2019 г. предвижда, че „производствата по жалби срещу решения на [KRS] по индивидуални преписки за назначаване на съдийска длъжност [в Sąd Najwyższy (Върховен съд)], които са образувани, но не са приключени преди влизането в сила на този закон, се прекратяват по силата на закона“.

21

В главното производство по дело C‑509/20 вече е отправяно предходно преюдициално запитване, довело до постановяването на решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване) (C‑508/19, EU:C:2022:201, наричано по‑нататък „решение Prokurator Generalny“).

22

M. F., заемаща длъжността съдия в Sąd Rejonowy w P. (Районен съд в Р., Полша), предявява пред Sąd Najwyższy (Върховен съд) иск на основание член 189 от Гражданския процесуален кодекс с цел да бъде установено несъществуването на служебно правоотношение между J. M. и Sąd Najwyższy (Върховен съд) поради допуснати нередности, които според ищцата засягат назначаването на J. M. на длъжността на съдия в дисциплинарната колегия на този съд (наричана по‑нататък „дисциплинарната колегия“). Искът е предявен от M. F. след като J. M., в качеството си на председател на дисциплинарната колегия, на основание член 110, параграф 3 от Закона за устройство на общите съдилища, изменен, издава заповед, с което определя Sąd Dyscyplinarny przy Sądzie Apelacyjnym w X (Дисциплинарен съд към Апелативен съд в X) за компетентен съд да разгледа дисциплинарно дело, образувано срещу M. F. поради твърдени забавяния на производствата, провеждани от нея, и твърдени забавяния при изготвянето на мотивите към решенията ѝ.

23

В подкрепа на иска си M. F. изтъква, че невалидността на назначаването на J. M. на длъжността съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд) произтича от това, че актът за назначаването му от президента на Републиката му е връчен, при положение че решението на KRS, с което се предлага назначаването на J. M. на тази длъжност, е обжалвано пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) на основание член 44, параграф 1a от Закона за KRS от кандидат, който не е предложен за назначаване с посоченото решение. Освен това се твърди, че процедурата по подбор за заемане на тази длъжност била проведена след обявление на президента на Републиката, което не било приподписано от председателя на Министерския съвет, както се изисква в член 144 от Конституцията.

24

M. F. също така е поискала отвод на всички лица, назначени за съдии в дисциплинарната колегия, а разглеждането на иска ѝ да бъде възложено на Izba Pracy i Ubezpieczeń Społecznych (Колегия по трудови и социалноосигурителни спорове) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) (наричана по‑нататък „колегията по трудови и социалноосигурителни спорове“), вместо на дисциплинарната колегия, която по принцип е компетентна да го разгледа съгласно член 27, параграф 1, точка 2 от Закона за Върховния съд. Накрая M. F. иска да се разпореди, като обезпечителна мярка и за цялото времетраене на главното производство, спиране на дисциплинарното производство срещу нея.

25

Характеристиките на споровете в главните производства по дела С‑494/20 и С‑496/20 са почти идентични с тези на спора в главното производство по дело С‑509/20.

26

Всъщност с исковете си К. М., съдия в Sąd Okręgowy w K. (Окръжен съд в К., Полша), от една страна, и M. F., от друга страна, искат да се установи несъществуването на служебно правоотношение между T. P., приемник на J. M. на длъжността председател на дисциплинарната колегия, и Sąd Najwyższy (Върховен съд), поради твърдени нередности при назначаването на съответното лице, сходни на посочените в точка 23 от настоящото определение.

27

Освен това тези искове в главните производства са следствие и от постановяването от T. P. на определения, с които се посочват дисциплинарните съдилища, които да проведат дисциплинарни производства, образувани срещу K. M. и M. F. — първото, поради публични изявления за текущо дисциплинарно производство, с което се поставяли под въпрос независимостта и законосъобразността на актовете на KRS, както и конституционното и аполитичното естество на дисциплинарната колегия, а второто, поради твърдени нарушения на разпоредби от правото на Съюза, които били видни от съдебните ѝ актове.

28

Накрая, в рамките на тези искове в главните производства K. M. и M. F. правят искания за разпореждане на временни мерки и процесуално‑организационни действия, аналогични на посочените в точка 24 от настоящото определение. Освен това K. M. иска, като обезпечителна мярка, да се забрани на ответника в главното производство да продължава да упражнява длъжността съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд) и да се разпореди на посочения съд да го отстрани от извършване на всякаква правораздавателна дейност.

29

С исковата си молба в главното производство P. J., съдия в Sąd Rejonowy w O. (Районен съд в О., Полша), иска да се установи несъществуването на служебно правоотношение между A. T. и R. W., от една страна, и Sąd Najwyższy (Върховен съд), от друга страна, поради твърдени нередности при назначаването им за съдии в дисциплинарната колегия, аналогични на посочените в точка 23 от настоящото определение.

30

Искът е предявен след постановяване на решение, с което състав от трима съдии от дисциплинарната колегия, в който са включени A. T. и R. W., в рамките на водено дисциплинарно производство срещу P. J. потвърждава временното отстраняване на последния от длъжност за времетраенето на производството, като същевременно намалява възнаграждението му с 40 % за срока на отстраняването. Това решение било постановено по‑специално, тъй като P. J. взел без правно основание решение, с което нарежда на началника на секретариата на Sejm (Сейм) да представи списъците на гражданите и съдиите, подкрепили кандидатури за членове на новия KRS.

31

В рамките на иска си в главното производство P. J. прави искане за разпореждане на процесуално‑организационни действия и временни мерки, аналогични на посочените в точка 28 от настоящото определение, сред които искане за спиране на дисциплинарното производство, посочено в предходната точка.

32

С иска си в главното производство W. Ż., съдия в Sąd Okręgowy w K. (Окръжен съд в К.), иска да се установи несъществуването на служебно правоотношение между K. Z. и Sąd Najwyższy (Върховен съд) поради нередности, аналогични на посочените в точка 23 от настоящото определение, за които се твърди, че са засегнали назначаването на съответното лице за съдия в Izba Cywilna (гражданска колегия) на този съд (наричана по‑нататък „гражданската колегия“).

33

В този иск W. Ż. посочва, че понастоящем срещу него се води дисциплинарно производство, тъй като по време на интервю е поставил под въпрос законосъобразността на назначаването на K. Z., и че установяването на несъществуването на служебно правоотношение с последния би му позволило да подкрепи основателността на изразената от него позиция. Запитващата юрисдикция отбелязва също, че K. Z., в качеството си на изпълняващ длъжността първи председател на Sąd Najwyższy (Върховен съд), е издал заповед, с която отменя заповед на своя предшественик и възлага на дисциплинарната колегия съхраняването на преписките по дисциплинарните дела, образувани срещу съдии, и осигуряването на административното управление на тези преписки.

34

Накрая W. Ż. прави искания за разпореждане на временни мерки и процесуално‑организационни действия, аналогични на посочените в точка 28 от настоящото определение, като по този начин иска по‑специално да бъде спряно образуваното срещу него дисциплинарно производство. Той иска също така да бъдат събрани доказателства за интервюто, споменато в предходната точка.

35

С иска си в главното производство същият W. Ż. иска да се установи несъществуването на служебно правоотношение между A. S. и Sąd Najwyższy (Върховен съд) поради нередности, аналогични на посочените в точка 23 от настоящото определение, за които се твърди, че са засегнали назначаването на съответното лице за съдия в колегията за извънреден контрол и публични въпроси към този съд (наричана по‑нататък „колегията за извънреден контрол и публични въпроси“).

36

Посоченият иск е предявен, след като A. S., в качеството си на едноличен съдия от тази колегия, постановява определение, с което отхвърля жалба, с която W. Ż. оспорва решение за преместването си без негово съгласие, при положение че към момента на постановяване на това определение гражданската колегия е била сезирана с искане, по‑специално за отвод на всички останали съдии, формиращи колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която по принцип е компетентна да разгледа въпросната жалба.

37

В рамките на иска в главното производство W. Ż. също прави искания за разпореждане на процесуално‑организационни действия и временни мерки, аналогични на посочените в точка 28 от настоящото определение.

38

[Поправка с определение от 2 март 2023 г.] С иска си в главното производство T М., съдия в Sąd Rejonowy w B. (Районен съд в Б., Полша), иска да се установи несъществуването на служебно правоотношение между T. D., M. D., P. K., J. L., M. L., O. N, G. Z. и A. S., от една страна, и Sąd Najwyższy (Върховен съд), от друга страна, поради нередности, аналогични на посочените в точка 23 от настоящото определение, за които се твърди, че са засегнали назначаването на тези лица за съдии в колегията за извънреден контрол и публични въпроси.

39

Искът е предявен, след като посочената колегия е отхвърлила искане за отвод на членовете ѝ, направено от Т.М. в рамките на производство, започнато от последния срещу решения на KRS, отнасящи се, от една страна, до „констатацията, че производството по изключването на член на KRS от разглеждането на делото трябва да се прекрати“, и от друга страна, до „жалбата срещу разпределението на делата“.

40

В рамките на иска в главното производство Т.М. прави искания за разпореждане на процесуално‑организационни действия и временни мерки, аналогични на посочените в точка 28 от настоящото определение, и по‑специално иска спиране на производството, по което той е страна, пред колегията за извънреден контрол и публични въпроси.

41

Със съответните си искове в главните производства по дела C‑506/20 и C‑511/20, T. B. и B. S., и двамата съдии в Sąd Rejonowy w S. (Районен съд в С., Полша), искат, първият, да се установи несъществуването на служебните правоотношения на всички съдии от колегията за извънреден контрол и публични въпроси, посочени в точка 38 от настоящото определение, а вторият, да се установи несъществуването на такива правоотношения при шестима от същите съдии. Твърденията, изтъкнати от ищците в главните производства в подкрепа на тези искове, са за нередности, аналогични на посочените в точка 23 от настоящото определение, за които се твърди, че са засегнали назначаването на съответните лица на длъжността съдия в колегията за извънреден контрол и публични въпроси.

42

Що се отнася до правния им интерес, ищците в главните производства посочват, че след като са кандидатствали за длъжността съдия в дисциплинарната колегия, нито един от тях не е бил предложен за назначаване от KRS, и че съответните им жалби срещу решението на този орган, който е предложил други кандидати за това назначаване, по принцип трябва да бъдат разгледани от колегията за извънреден контрол и публични въпроси и евентуално от съдиите — ответници в главните производства.

43

В рамките на исковете си в главните производства T. B. и B. S. правят искания за разпореждане на процесуално‑организационни действия и временни мерки, които по същество са аналогични на посочените в точка 28 от настоящото определение, включително по‑специално за спиране на производствата, образувани пред колегията за извънреден контрол и публични въпроси.

44

Както е видно от актовете за преюдициално запитване, различните състави на колегиите по трудови и социалноосигурителни спорове, пред които са висящи настоящите искове в главните производства, първоначално са решили да спрат разглеждането на исковете до произнасянето на Съда по дело C‑508/19, Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване).

45

[Поправка с определение от 2 март 2023 г.] С оглед обаче на редица обстоятелства, възникнали след вземането на тези решения за спиране на производствата, същите състави впоследствие решават да отправят настоящите преюдициални запитвания. Тези обстоятелства са свързани, първо, с наличието както на искане на председателя на дисциплинарната колегия от 6 май 2020 г. за предаване на повечето от преписките по делата в главните производства, така и с искане на прокурора от 7 и 8 юли 2020 г. за предаване на всички дела на тази колегия. Второ, сезиращите състави се позовават на неотдавнашното въвеждане със Закона от 20 декември 2019 г. в Закона за Върховния съд на нов член 29, параграфи 2 и 3, с който на Sąd Najwyższy (Върховен съд) се забранява всякакво оспорване на легитимността на съдилищата или всякакво преценяване на законосъобразността на назначаването на съдиите или на правомощията им да изпълняват задачи в областта на правораздаването. Трето, тези състави се позовават на писмо на председателя на колегията за извънреден контрол и публични въпроси от 8 юли 2020 г., в което той посочил, че с оглед на новия член 26, параграф 2, първо изречение от Закона за Върховния съд — разпоредба, която също е въведена неотдавна в посочения закон със Закона от 20 декември 2019 г. — именно тази колегия е компетентна да се произнесе дали исковете в главните производства са от компетентността на дисциплинарната колегия или на колегията по трудови и социалноосигурителни спорове, част от която са различните състави, понастоящем сезирани с исковете.

46

При това положение Sąd Najwyższy (Izba Pracy i Ubezpieczeń Społecznych) (Върховен съд, колегия по трудови и социалноосигурителни спорове, Полша) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси по всяко от настоящите дела:

47

По‑нататък в актовете за преюдициално запитване по дела C‑491/20—C‑495/20, C‑506/20 и C‑511/20 се поставя пети въпрос, както следва:

48

Накрая, по всички настоящи съединени дела, с изключение на дело C‑509/20, запитващата юрисдикция — като посочва, че действа „на основание член 267 ДФЕС във връзка с точка 27 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания [(ОВ C 380, 2019 г., стр. 1)] — поставя следните четири въпроса, които възпроизвеждат по идентичен начин формулировката на четирите въпроса, вече поставени на Съда по дело C‑508/19, Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване):

49

Запитващата юрисдикция иска първият и петият преюдициален въпрос да бъдат разгледани по реда на бързото производство по член 105 от Процедурния правилник. В подкрепа на това искане тя твърди, че прилагането на бързото производство се обосновава, що се отнася до първия въпрос, от необходимостта да се разсеят съмненията относно материалния обхват на определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C‑791/19 R, EU:C:2020:277), а що се отнася до петия въпрос — от необходимостта да се гарантира функционирането на национална съдебна система, която отговаря на изискванията на правото на Съюза.

50

В член 105, параграф 1 от Процедурния правилник се предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

51

Важно е да се припомни, че бързото производство е процесуален способ, който следва да се прилага в случай на извънредна неотложност (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 37 и цитираната съдебна практика).

52

В случая, след като изслушва съдията докладчик и генералния адвокат, с решения от 12 и 30 октомври 2020 г. и 13 ноември 2020 г. председателят на Съда решава, че посочените в точка 49 от настоящото определение искания не следва да бъдат уважени.

53

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че по дело C‑508/19, Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване) — което се отнася до същото главно производство като дело C‑509/20 и по което са поставени преюдициални въпроси, идентични с шестия, седмия, осмия и деветия въпрос по настоящите съединени дела — с решение от 20 август 2019 г. председателят на Съда вече е отхвърлил предходно искане за бързо производство, направено от запитващата юрисдикция. В този контекст мотивите за такъв отказ, изложени в точки 39—43 от решение Prokurator Generalny, се прилагат и за исканията за бързо производство, направени по настоящите съединени дела.

54

Освен това, дори и да се предположи, че бързо производство може да се образува само за някои от преюдициалните въпроси, с които е сезиран Съдът, както е поискано в случая от запитващата юрисдикция, трябва да се констатира, че не става ясно защо даването на отговор на първия въпрос да е особено спешно, тъй като запитващата юрисдикция по никакъв начин не е обосновала искането си в това отношение.

55

Що се отнася до петия въпрос, първо, следва да се припомни, че отправянето на преюдициално запитване в рамките на национално производство, позволяващо вземането на временни мерки, само по себе си не е достатъчно, за да се установи, че естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове (решение Prokurator Generalny, точка 40 и цитираната съдебна практика). Второ, следва да се отбележи, че исканията за разпореждане на временни мерки, с които е свързан този пети въпрос, вече са били дълго време висящи пред запитващата юрисдикция, по‑специално пред съставите ѝ, които първоначално са спрели разглеждането на делата по главните производства в очакване на решението, което ще бъде постановено по дело C‑508/19, Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване), а това изобщо не спомага да се установи наличието на извънредна неотложност, годна да обоснове провеждането на бързо производство с цел да се отговори на този въпрос.

56

С решение на председателя на Съда от 16 ноември 2020 г. дела C‑491/13—C‑496/20, C‑506/20, C‑509/20 и C‑511/20 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение.

57

След като в решение Prokurator Generalny Съдът обявява преюдициалното запитване по дело C‑508/19 за недопустимо, запитващата юрисдикция е запитана дали възнамерява да продължи да поддържа настоящите преюдициални запитвания.

58

В отговор, на 27 април 2022 г. запитващата юрисдикция уведомява Съда, че е решила да оттегли първия, осмия и деветия преюдициален въпрос и да остави останалите шест въпроса. Определенията, в които се излагат мотивите за това решение, са постановени от запитващата юрисдикция на 23 май 2022 г. и са съобщени на Съда същия ден.

59

От мотивите става ясно, че според запитващата юрисдикция необходимостта от отговор на втория, третия и четвъртия въпрос остава незасегната, дори ако Съдът отговори отрицателно на шестия и седмия въпрос или ги обяви за недопустими, както е направил в решение Prokurator Generalny. Всъщност четвъртият въпрос бил свързан с процесуални затруднения, които запитващата юрисдикция трябва да разреши при евентуално прехвърляне на делата по главните производства на дисциплинарната колегия или на колегията за извънреден контрол и публични въпроси. От своя страна вторият и третият въпрос били тясно свързани с четвъртия, като отговорите на втория и третия въпрос били още по‑необходими, тъй като Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) наскоро започнал да установява съдебна практика, ограничаваща приложното поле на принципа на предимство на правото на Съюза.

60

Що се отнася до петия въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че той може да се счита за безпредметен само ако на шестия и седмия въпрос бъдат дадени отрицателни отговори или те бъдат обявени за недопустими от Съда.

61

Накрая запитващата юрисдикция подчертава, че шестият и седмият въпрос се отнасят до това дали правото на Съюза изисква наличието във вътрешното право на специално средство за защита на правата, които частноправните субекти черпят от това право, като предвижданото по делата в главните производства.

62

Впрочем, от една страна, противно на възприетото от Съда в решение Prokurator Generalny, производството за установяване на несъществуване на служебното правоотношение на съдията —ответник в главното производство по дело C‑508/19, не било акцесорно спрямо дисциплинарното производство, насочено срещу съдията — ищец в главното производство по това дело, тъй като тези две производства всъщност били самостоятелни и интересът на ищеца в производство за установяване на несъществуване освен това се преценявал едва след като така задействаният съдебен способ за защита е признат за допустим. Освен това по редица от настоящите дела в главните производства нямало текущо паралелно производство, аналогично на посоченото в решение Prokurator Generalny.

63

От друга страна, посоченото в това решение вземане предвид на националната система от всички средства за защита, с които разполагат частноправните субекти, трябвало да доведе до затвърждаване на въпросния иск за установяване на несъществуване, който щял да представлява единственото средство, позволяващо да се осигури спазването на гаранциите, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, предвид липсата на каквото и да е средство за защита във вътрешното право, позволяващо пряко оспорване на мандата на съдия, след като той е бил незаконосъобразно назначен от президента на Републиката.

64

Запитващата юрисдикция се позовава и на факта, че съдиите, които съобразяват изводите от практиката на Съда относно правовата държава, понастоящем са изложени както на дисциплинарни, така и на наказателни репресии, за което свидетелствали различни конкретни примери, посочени от нея. Освен това тя отбелязва, че националните преписки по дела C‑487/19 и C‑508/19, препратени от Съда на запитващите юрисдикции по тези дела, са били задържани от новия първи председател на Sąd Najwyższy (Върховен съд) и не са били изпратени на тези юрисдикции, както и че междувременно съставът на последните е бил променен, поради което понастоящем те са сформирани в по‑голямата си част от съдии, назначени в производства, които са засегнати от пороци, аналогични на разглежданите в посоченото дело C‑487/19.

65

Накрая, във връзка с обстоятелствата конкретно по дела С‑494/20, С‑496/20, С‑508/19 и С‑509/20, според запитващата юрисдикция трябва да се вземе предвид също, че именно дисциплинарната колегия в крайна сметка ще трябва да провери законосъобразността на определянето от председателя на тази колегия на дисциплинарните съдилища, компетентни да проведат паралелни дисциплинарни производства, водени срещу ищците в главните производства.

66

Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

67

В настоящия случай следва да се приложи тази разпоредба. Всъщност с оглед на изводите, произтичащи от решение Prokurator Generalny, недопустимостта на настоящите преюдициални запитвания вече не оставя място за никакво съмнение (вж. по аналогия определение от 6 октомври 2020 г., Prokuratura Rejonowa w Słubicach, C‑623/18, непубликувано, EU:C:2020:800, т. 23).

68

Що се отнася до шестия и седмия преюдициален въпрос, следва най‑напред да се отбележи, от една страна, че те са формулирани по идентичен начин като първите два въпроса, поставени в преюдициалното запитване, чиято недопустимост е установена от Съда в решение Prokurator Generalny, и от друга страна, че посоченото преюдициално запитване е било отправено до Съда в рамките на същото главно производство като това, по което впоследствие е било отправено преюдициалното запитване по едно от настоящите съединени дела, а именно дело C‑509/20.

69

В този контекст следва да се отбележи, че в точка 60 от решение Prokurator Generalny Съдът припомня постоянната си съдебна практика, съгласно която процедурата, установена в член 267 ДФЕС, представлява инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуване на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящите пред тях спорове, и че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното разрешаване на даден спор. Също така в точка 62 от това решение Съдът припомня и постоянната си практика, съгласно която както от текста, така и от структурата на член 267 ДФЕС е видно, че преюдициалното производство по‑специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, в който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване.

70

Що се отнася до висящия в главното производство по дело C‑508/19 граждански иск за установяване на несъществуване на служебно правоотношение на съдия, след като припомня в точка 66 от решение Prokurator Generalny, че ако националното право допуска такъв вид иск, чиято цел е да се постанови решение с установителен характер, и според съответната запитваща юрисдикция искът, с който е сезирана, е допустим въз основа на това право, Съдът не трябва да поставя под въпрос тази преценка, в точка 67 от това решение той все пак констатира, че конкретният случай не е точно такъв.

71

Всъщност запитващата юрисдикция по дело C‑508/19, пред която е предявен иск от този вид, отбелязва, че съгласно приложимото национално право не е компетентна да се произнесе по законосъобразността на акта, с който дадено лице е назначено за съдия, нито пък е възможно допустимостта на такъв иск да се установи въз основа на националното право. Запитващата юрисдикция по настоящите съединени дела, която е сезирана със аналогични искове, също не разполага впрочем с такава компетентност.

72

Като припомня също така в точки 68 и 69 от решение Prokurator Generalny своята постоянна съдебна практика, съгласно която по принцип сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, установено в член 267 ДФЕС, предполага, че запитващата юрисдикция е компетентна да се произнесе по спора в главното производство, за да не се счете последният за чисто хипотетичен, и че само при някои изключителни обстоятелства може да се подходи различно, в точка 70 и сл. от това решение Съдът излага причините защо такова изключение не може да бъде възприето в разглеждания случай.

73

В това отношение, на първо място, Съдът подчертава — както е видно от точка 70 от решение Prokurator Generalny, разглеждана в светлината на точки 63—65 от него — че от текста на акта за преюдициално запитване по делото, по което е постановено това съдебно решение, е видно, че макар формално да е имал за цел да се установи несъществуването на служебно правоотношение между ответника в главното производство и Sąd Najwyższy (Върховен съд), на което впрочем ищцата в главното производство е напълно чужда, целта на предявения от нея иск в крайна сметка е да се оспори валидността на назначаването на ответника на длъжността му като съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд). Съдът отбелязва също, че по този начин ищцата всъщност иска да бъде разрешен правен въпрос, възникнал в рамките на висящото срещу нея дисциплинарно производство пред друг национален съд и свързан с валидността на акта, с който последният е бил определен, а именно съдебно производство, различно от започнатото главно производство и чието спиране освен това ищцата иска от запитващата юрисдикция да разпореди като обезпечителна мярка.

74

Аналогични констатации впрочем се налагат по всички спорове в главните производства, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания.

75

Всъщност, на първо място, такъв е случаят с дело C‑509/20, което, както бе отбелязано по‑горе, се отнася до същото главно производство като това, по което е постановено решение Prokurator Generalny. Същото се отнася и за главните производства по дела С‑494/20 и С‑496/20, които, както става ясно от точки 25—28 от настоящото определение, във всяко отношение са аналогични с главните производства по дела С‑508/19 и С‑509/20.

76

[Поправка с определение от 2 март 2023 г.] Такъв е случаят и при другите спорове в главните производства по настоящите съединени дела. Всъщност, както е видно от съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация и от описанията в точки 29—43 от настоящото определение, макар формално да целят установяването на несъществуването на служебни правоотношения между ответниците в главните производства по всеки от тези спорове и Sąd Najwyższy (Върховен съд), целта на исковете, предявени от различните ищци в главните производства по дела C‑491/20—C‑493/20, С‑495/20, С‑506/20 и С‑511/20, в крайна сметка е да се оспори валидността на назначаването на тези ответници на длъжностите им като съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) и по този начин да се решат правните въпроси, възникнали в рамките на други производства, по които ищците по делата в главните производства са страни пред други съдилища. Освен това следва да се отбележи, че почти всички ищци в главните производства са поискали от запитващата юрисдикция по настоящите дела също да разпореди спирането, като обезпечителна мярка, на тези други отделни съдебни производства, по които те съответно са страни.

77

Така по аналогия с отбелязаното от Съда в точка 71 от решение Prokurator Generalny, що се отнася до идентичните въпроси, поставени на Съда по дело C‑508/19, шестият и седмият въпрос, поставени на Съда по дела C‑491/20, C‑492/20—C‑496/20, C‑506/20 и C‑511/20, са неразривно свързани със спорове, различни от тези в главните производства и спрямо които последните всъщност са само акцесорни, тъй като тези въпроси по същество имат за цел да позволят да се прецени дали в резултат на някои твърдени нередности, засягащи назначаването на съдиите — ответници в главните производства, те не са имали или няма да имат право да постановяват актове в рамките на тези различни спорове. Тези въпроси аналогично имат за цел в конкретния контекст на дело С‑492/20 да позволят да се прецени дали изявление, в което се съобщава за такива нередности, може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение в рамките на дисциплинарното производство, по което страна е и ищецът в главното производство по това дело.

78

При тези обстоятелства, както посочва и Съдът в точка 71 от решение Prokurator Generalny, за да се прецени изцяло обхватът на същите преюдициални въпроси и да им се даде подходящ отговор, Съдът би бил принуден по‑скоро да вземе предвид релевантните данни, които характеризират тези други съдебни производства, отколкото да се придържа към конфигурацията на настоящите спорове в главните производства, както обаче изисква член 267 ДФЕС.

79

На второ място, в точка 72 от решение Prokurator Generalny Съдът отбелязва, че след като не разполага с право на пряк иск срещу назначаването за председател на дисциплинарната колегия на ответника по делото в главното производство, във връзка с което е постановено това съдебно решение, или срещу акта на последния за определяне на дисциплинарния съд, който трябва да разгледа дисциплинарното производство, образувано срещу ищеца по делото в главното производство, последният е могъл да повдигне пред този съд възражение, основано на евентуалното незачитане, произтичащо от този акт, на неговото право на разглеждане на същия спор от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

80

Освен това в точка 73 от решение Prokurator Generalny Съдът подчертава в това отношение вече направената от него констатация, че с националните разпоредби, които предоставят на председателя на дисциплинарната колегия правомощието по собствено усмотрение да определя дисциплинарния съд, териториално компетентен да проведе дисциплинарните производства срещу съдии от общите съдилища, се нарушава член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 176). В точка 74 от решение Prokurator Generalny той отбелязва също така, че с оглед на директния ефект на тази разпоредба, след като с нея се въвежда изискването съдилищата, призвани да тълкуват и прилагат правото на Съюза, да бъдат независими, безпристрастни и предварително създадени със закон, принципът на предимство на правото на Съюза изисква така определеният дисциплинарен съд да не прилага тези национални разпоредби и съответно да обяви, че не е компетентен да разгледа така отнесения пред него спор.

81

Що се отнася до обстоятелството, на което се позовава запитващата юрисдикция и което е посочено в точка 65 от настоящото определение — а именно че в крайна сметка дисциплинарната колегия е компетентна да провери законосъобразността на определянето от председателя на тази колегия на дисциплинарните съдилища, компетентни да проведат съответните дисциплинарни производства — следва да се отбележи, че след отправянето на настоящите преюдициални запитвания Съдът по-специално е постановил, че като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, която разглежда като въззивна инстанция дисциплинарните дела относно съдиите от общите съдилища, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 113).

82

[Поправка с определение от 2 март 2023 г.] Поради вече посочените в точка 75 от настоящото определение причини съображенията, изложени в точки 79—81 от определението, се прилагат по идентичен начин в контекста на разглежданите дела C‑494/20, C‑496/20 и C‑509/20.

83

Освен това аналогични съображения могат да бъдат формулирани, mutatis mutandis, по отношение на другите спорове в главните производства по настоящите съединени дела.

84

Така най‑напред, изглежда, че ищецът в главното производство по дело С‑492/20 е могъл да развие доводите си, основани на твърдени пороци, засегнали назначаването на съдията — ответник в главното производство, в светлината на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС непосредствено пред дисциплинарния съд, пред който протича воденото срещу него дисциплинарно производство, за да оспори твърдяната незаконосъобразност на направените от него коментари, посочени в точка 33 от настоящото определение, във връзка с обстоятелствата, при които е извършено това назначаване.

85

На следващо място, що се отнася до дело С‑493/20, следва да се отбележи, че ищецът в главното производство по това дело също трябва да се ползва от възможността да се позове на евентуалната невалидност на решението за допускане на обезпечение, постановено от дисциплинарната колегия спрямо него, като се позове на обстоятелството, че това решение противоречи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, по‑специално както в рамките на все още воденото срещу него дисциплинарно производство, така и по отношение на всички други национални органи, от които може да се поиска да предприемат последващи действия във връзка с това решение.

86

При дело С‑491/20 следва да се припомни, че що се отнася до производството, което е започнато от W. Ż. за да оспори наложената му мярка, изразяваща се в преместване, и в което е постановено определението на съдия A. S., за което става дума в точка 36 от настоящото определение, гражданската колегия, след като получава искане за отвод в контекста на това производство, отправя преюдициално запитване до Съда, което междувременно довежда до постановяване на решение от 6 октомври 2021 г., W. Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798).

87

В това решение, както става ясно от диспозитива му, Съдът постановява, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд, сезиран с искане за отвод, подадено в допълнение към жалба, с която съдия в съд, който тълкува и прилага правото на Съюза, оспорва решение, с което е преместен без неговото съгласие, трябва — когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза — да приеме за нищожно определение, с което действащ като последна инстанция орган в състав от един съдия е отхвърлил посочената жалба, ако от всички условия и обстоятелства, при които е протекъл процесът по назначаване на този съдия, заседаващ в едноличен състав, следва, че той е назначен в явно нарушение на основни правила, които са неразделна част от изграждането и функционирането на съответната съдебна система, и че почтеността на резултата, до който е довел посоченият процес на назначаване, е застрашена поради пораждането у правните субекти на оправдани съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдията по делото, така че посоченото определение не може да бъде считано за постановено от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на посочения член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

88

Накрая, що се отнася до дела C‑495/20, C‑506/20 и C‑511/20 и до целта, преследвана от ищците в главните производства, която по същество се състои в това да се попречи на съдиите от колегията за извънреден контрол и публични въпроси да се произнесат по исковете, които ищците впрочем предявяват пред Sąd Najwyższy (Върховен съд) и които са посочени в точки 38—43 от настоящото определение, те също трябва да могат да изложат всички доводи, свързани с евентуално нарушение на съответните разпоредби от правото на Съюза, в рамките на производството по тези искове и пред сезирания с тях съд.

89

Освен това следва да се отбележи, че с оглед на директния ефект, с който се ползва член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и който вече бе припомнен в точка 80 от настоящото определение, и с оглед на последиците поради този факт от принципа на предимство на правото на Съюза по отношение на всички органи на всяка държава членка, не е видно защо решения, които биха се постановили по настоящите дела в главните производства, за да се установи несъществуването на служебно правоотношение на ответниците в главните производства, биха могли да са такива, че да доведат до различен резултат за ищците в главните производства по същите дела от този, който евентуално може да произтече пряко от посочения член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във всички паралелни национални процесуални контексти, посочени в точки 82—88 от настоящото определение.

90

На трето място, в точка 75 от решение Prokurator Generalny Съдът отбелязва, че от разясненията, съдържащи се в акта за преюдициално запитване по делото, по което е постановено това решение, с които запитващата юрисдикция по настоящите съединени дела е изразила пълното си съгласие, и от самата формулировка на първия преюдициален въпрос, който е поставен по дело C‑508/19 и е повторен като шести въпрос по настоящите съединени дела, става ясно, че питанията, формулирани от запитващата юрисдикция, са свързани по‑специално с факта, че националният правен ред съзнателно е бил променен от полския законодател, за да се предотврати възможността занапред процесът на назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) да подлежи на ефективен съдебен контрол.

91

В това отношение обаче, що се отнася до критикуваните по този начин от националния съд законодателни изменения, които последователно засягат член 44 от Закона за KRS, Съдът по същество отбелязва, както е видно от точки 77—81 от решение Prokurator Generalny, че тези изменения междувременно са довели до постановяването на решение от 2 март 2021 г., A. B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби) (C‑824/18, EU:C:2021:153). Съдът припомня по‑конкретно съдържанието на диспозитива на това решение, в който се уточняват условията, при които запитващата юрисдикция, сезирала Съда по посоченото дело, е имала основание да счита тези законодателни изменения за противоречащи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и/или на член 267 ДФЕС и съответно да ги остави без приложение предвид принципа на предимство.

92

В този контекст в точка 80 от решение Prokurator Generalny Съдът подчертава, че в точки 129 и 156 от решение от 2 март 2021 г., A. B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби) (C‑824/18, EU:C:2021:153), приема, че до такива нарушения на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС е възможно да се стигне, когато по‑специално условията, при които изведнъж се премахват съществуващите до този момент способи за съдебна защита по отношение на процедурата по назначаване на съдии или се отнема ефективността на такива способи, изглеждат такива, че могат да породят у правните субекти съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии.

93

Освен това в точка 81 от решение Prokurator Generalny Съдът също така припомня изрично отбелязаното от него в точки 129 и 156 от решение от 2 март 2021 г., A. B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби) (C‑824/18, EU:C:2021:153), че сама по себе си евентуалната липса на възможност за съдебно обжалване в контекста на такава процедура по назначаване може при определени случаи да не е проблематична от гледна точка на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и в частност от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

94

В тази точка 81 Съдът установява в това отношение, че иск като разглеждания в главното производство по дело Prokurator Generalny цели по същество да постигне някакъв вид обявяване на недействителност erga omnes на назначаването на ответника в главното производство на длъжността съдия в Sąd Najwyższy (Върховен съд), въпреки че националното право не разрешава и никога не е разрешавало всички правни субекти да оспорват назначаването на съдиите посредством пряк иск за отмяна или за обявяване на недействителност на такова назначаване.

95

Същите припомняния и констатации обаче се отнасят за всички дела в главните производства.

96

Предвид всички подчертани в решение Prokurator Generalny и току‑що припомнени обстоятелства, както и с оглед на това, че функцията, възложена на Съда с член 267 ДФЕС, се състои в предоставянето на всяка юрисдикция на Съюза на насоките за тълкуване на правото на Съюза, които са ѝ необходими за решаването на отнесените до нея реални спорове, като в този контекст се държи сметка по‑специално за системата на всички способи за съдебна защита, с които разполагат частноправните субекти, в точка 82 от това решение Съдът в крайна сметка установява, че отправените до Съда въпроси в разглежданото от него преюдициално запитване надхвърлят рамките на възложената му правораздавателна функция съгласно член 267 ДФЕС.

97

Обстоятелствата, на които се позовава запитващата юрисдикция и които са посочени в точка 64 от настоящото определение, обаче не са от такова естество, че да засягат всички току‑що изложени съображения и заключението, потвърдено в предходната точка от настоящото определение.

98

От изложеното дотук следва, че шестият и седмият преюдициален въпрос следва да се обявят за явно недопустими.

99

С оглед на изложеното дотук петият преюдициален въпрос също неизбежно се оказва явно недопустим, тъй като запитващата юрисдикция впрочем сама е подчертала, както става ясно от точка 60 от настоящото определение, че този въпрос би станал безпредметен, ако шестият и седмият въпрос бъдат обявени за недопустими.

100

Всъщност петият въпрос се отнася до възможността, която сама по себе си не е разрешена от националното право, да се разпореждат обезпечителни мерки, с които да се забрани на ответниците по някои от делата в главните производства да продължат да изпълняват функциите си на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) и да се разпореди на този съд да отстрани съответните лица от извършването на всякаква правораздавателна дейност, докато се постановят решения по същество, чрез които запитващата юрисдикция по тези дела ще бъде евентуално оправомощена, в резултат на очакваните от Съда отговори на шестия и седмия въпрос, да установи несъществуването на служебно правоотношение между тези съдии и Sąd Najwyższy (Върховен съд) въз основа на правото на Съюза. При това положение, след като шести и седми въпрос са обявени за недопустими и на тях съответно не е отговорено по същество, не може да се приеме, че даването на отговор на петия въпрос е необходимо за разрешаването на спора в главното производство.

101

Четвъртият въпрос също трябва да се счете за явно недопустим.

102

В това отношение следва да се отбележи, че самият начин, по който е формулиран четвъртият въпрос, както е възпроизведен в точка 46 от настоящото определение, го прави изключително труден за разбиране, без мотивите на актовете за преюдициално запитване да улесняват схващането на точния му обхват, тъй като някои сложни твърдения, съдържащи се в тези актове и засягащи по‑специално връзките на субсидиарност, за които се твърди, че съществуват между втория и четвъртия въпрос, допълнително усложняват това разбиране. Ето защо е трудно да се очертае точният и конкретен проблем при тълкуването на разпоредби от правото на Съюза, който може да възникне в споровете в главните производства във връзка с четвъртия въпрос.

103

По‑специално не е видно защо условията, при които двамата председатели, съответно на дисциплинарната колегия и на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, са били назначени за съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), могат да накърнят правото на ищците в главните производства делото им да бъде разгледано от независим съд, само защото тези председатели са направили исканията за прехвърляне на въпросните преписки. Всъщност само условията за назначаване на съдиите, от които може да се поиска да се произнесат в едната от така засегнатите две колегии, се оказва, че евентуално могат да доведат до такова накърняване.

104

Не е видно също защо така направените искания за прехвърляне на делата по главните производства могат да наложат постановяването от запитващата юрисдикция на решение, различно от решението, което тя във всички случаи е длъжна да постанови, независимо от наличието на такова „искане“, за евентуално прехвърляне на тези дела на едната или другата от засегнатите колегии, продиктувано от компетентността им да ги разгледат, или напротив, за евентуален отказ на такова прехвърляне с мотива, например, че такава колегия не представлява независим съд.

105

По отношение на тези различни аспекти е важно да се припомни, както следва от постоянната съдебна практика, че е абсолютно необходимо националният съд да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от него разпоредби от правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тях и националното законодателство, приложимо към разглеждания спор (вж. в този смисъл решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos,C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 115 и цитираната съдебна практика). В това отношение предоставените сведения и поставените въпроси с актовете за преюдициално запитване трябва да позволят на Съда не само да даде полезни отговори, но и да даде на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани страни възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, като Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност (вж. в този смисъл определение от 12 май 2016 г., Security Service и др., C‑692/15—C‑694/15, EU:C:2016:344, т. 21 и цитираната съдебна практика).

106

Накрая, вторият и третият въпрос също са явно недопустими.

107

В това отношение следва да се припомни, че посочените въпроси са свързани със забраните за оспорване на легитимността на съдилищата или за установяване или преценка на законосъобразността на назначаването на съдия или на правомощието му да изпълнява задачи в областта на правораздаването, произтичащи от член 29, параграфи 2 и 3 от Закона за Върховния съд.

108

Както става ясно от разясненията на запитващата юрисдикция, тези въпроси са били поставени от нея, доколкото такива национални разпоредби биха могли, от една страна, да ѝ попречат да установи, несъществуването на служебно правоотношение между ответниците в главните производства и Sąd Najwyższy (Върховен съд), ако отговорите, дадени от Съда на шестия и седмия въпрос, са такива, че да ѝ позволят да направи такава констатация, и от друга страна, да възпрепятстват съдебните състави от Sąd Najwyższy (Върховен съд), които са отправили настоящите преюдициални запитвания, да откажат да препратят делата по главните производства на други съдебни състави от този съд, макар такъв отказ да се оказва необходим с оглед на отговорите, дадени от Съда на първия или четвъртия въпрос.

109

При това положение е достатъчно да се констатира, че предвид недопустимостта на четвъртия, шестия и седмия въпрос и оттеглянето на първия въпрос евентуалните отговори на втория и третия въпрос са напълно ирелевантни за разрешаването на споровете в главните производства.

110

С оглед на гореизложеното настоящите преюдициални запитвания трябва да бъдат обявени за явно недопустими.

111

[Поправка с определение от 2 март 2023 г.] При тези обстоятелства не е необходимо произнасяне по искането на А. S. да се проведе изслушване на свидетел на основание член 67 от Процедурния правилник на Съда, тъй като това искане на практика е станало безпредметно (вж. по аналогия определение от 6 октомври 2020 г., Prokuratura Rejonowa w Słubicach, C‑623/18, непубликувано, EU:C:2020:800, т. 37).

112

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) определи:

Преюдициалните запитвания, отправени от Sąd Najwyższy (Izba Pracy i Ubezpieczeń Społecznych) (Върховен съд, колегия по трудови и социалноосигурителни спорове, Полша) с актове от 15 юли 2020 г., са недопустими.