1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 22 и 75 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107) (наричан по-нататък „Регламентът относно наследяването“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, водено по частна жалба на украинската гражданка OKR, която има местопребиваване в Полша и е съсобственик на недвижим жилищен имот с местонахождение в тази държава членка, срещу отказа на Zastępca notarialny w Krapkowicach (помощник-нотариус в Крапковице, Полша) (наричан по-нататък „помощник-нотариусът“) да състави нотариално завещание, което да съдържа разпоредба за избор на украинското право като приложимо по въпросите на наследяването ѝ.

3

Член 22 от Регламента относно наследяването е озаглавен „Избор на приложимо право“, а параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта.

Всяко лице с повече от едно гражданство може да избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е към момента на избора или на смъртта.

2.   Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или е виден от условията на такова разпореждане“.

4

Член 75 от Регламента е озаглавен „Връзка със съществуващи международни конвенции“ и параграф 1 от него гласи, че „[н]астоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или няколко държави членки са страни по време на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени от него“.

5

Член 81 от Ustawa Prawo o notariacie (Закон за нотариата) от 14 февруари 1991 г. (Dz. U., бр. 22, позиция 91), в приложимата му за главното производство редакция (наричан по-нататък „Законът за нотариата“), предвижда, че „[н]отариусът е длъжен да отказва да извършва нотариални действия, които биха били в противоречие със закона“.

6

Член 82 от Закона за нотариата гласи:

„Лицето, на което е отказано извършването на нотариално действие, се уведомява за правото му да обжалва отказа и за реда за упражняване на това право. В едноседмичен срок от деня на отказа за извършване на нотариалното действие лицето може писмено да поиска да бъдат изготвени и да му бъдат връчени мотивите за този отказ. Нотариусът изготвя мотивите в едноседмичен срок от деня на получаване на искането“.

7

Член 83 от посочения закон гласи:

„1.   В едноседмичен срок от деня, в който са му връчени мотивите за отказа, а ако в срока за това не е поискало да му се връчат мотиви — от деня, в който е узнало за отказа, всяко заинтересовано лице може да обжалва отказа за извършване на нотариалното действие с частна жалба до sąd okręgowy (окръжен съд, Полша), в чийто район се намира кантората на нотариуса, който отказва да извърши нотариалното действие. Частната жалба се подава чрез нотариуса.

1a.   Нотариусът по параграф 1 е длъжен да вземе становище по частната жалба в едноседмичен срок и да го изпрати на съда заедно с жалбата, както и да връчи това становище на заинтересованото лице, освен ако вече не е изготвил и не му е връчил мотивите за отказа.

1b.   Съдът разглежда частната жалба в съдебно заседание, като прилага съответно правилата на Kodeks postępowania cywilnego (Граждански процесуален кодекс) за охранителните производства.

2.   Ако намери, че частната жалба е основателна, нотариусът може да извърши съответното нотариално действие; в този случай той не придвижва жалбата“.

8

OKR се обръща към помощник-нотариуса с молба да състави нотариално завещание, което да съдържа разпоредба за избор на украинското право като приложимо по въпросите на наследяването ѝ.

9

Помощник-нотариусът отказва да извърши това нотариално действие на основание членове 22 и 75 от Регламента относно наследяването, както и на основание на Umowa bilateralna o pomocy prawnej i stosunkach prawnych w sprawach cywilnych i karnych (Двустранен договор между Полша и Украйна за правна помощ и правни отношения по граждански и наказателни дела) от 24 май 1993 г.

10

Против отказа за извършване на това нотариално действие OKR подава частна жалба до Sąd Okręgowy w Opolu (Окръжен съд Ополе, Полша) чрез помощник-нотариуса в съответствие с член 83, параграф 1 от Закона за нотариата.

11

В настоящото производство помощник-нотариусът поддържа, че следва да упражни първоинстанционен контрол над решението си за отказ, в което е приел, че поисканото нотариално действие би било в противоречие със закона. Същевременно той посочва, че в случаите, при които главният въпрос е за тълкуването на правото на Съюза, той би бил в състояние ефективно да упражни такъв контрол само ако може да отправи преюдициално запитване до Съда.

12

Що се отнася до възможността да бъде окачествен като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, помощник-нотариусът по същество посочва, че е безпристрастен орган, който е независим от страните, които се обръщат към него с молби за извършване на нотариални действия, че предоставяната от него правна защита е задължителна и че правомощието му да упражнява контрол над отказите си за извършване на нотариални действия е също така постоянно.

13

При тези условия помощник-нотариусът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

По решение на председателя на Съда от 2 октомври 2020 г., взето въз основа на становище на генералния адвокат и на съдията докладчик, до помощник-нотариуса е изпратено искане за информация. С него той е приканен да изясни някои обстоятелства във връзка с функциите, които изпълнява в главното производство, за да се установи дали в случая има качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

15

В отговора си от 16 октомври 2020 г. помощник-нотариусът посочва — що се отнася до качеството му на трето лице за делото пред sąd okręgowy (окръжния съд) — че в тези производства няма страни като „жалбоподател“ и „ответник“, а само „участници в производството“. Практиката дали на нотариуса да се признава или да не се признава качеството „участник в производството“, се различавала както между отделните окръжни съдилища, така и между отделните състави от едно и също отделение на тези съдилища. Помощник-нотариусът изтъква, че дори когато съдът допуска нотариуса като „участник в производството“, при всички положения нотариусът пак изпълнява задача, продиктувана от статута му на член на „професия на общественото доверие“, и е длъжен да действа в обществен интерес и да е независим и безпристрастен.

16

Що се отнася до вътрешната му независимост и до качеството му на „трето лице“ спрямо органа, приел подлежащото на обжалване решение, помощник-нотариусът посочва — като се позовава съответно на решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander (C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 61), и на решение от 16 септември 2020 г., Anesco и др. (C‑462/19, EU:C:2020:715, т. 40) — че на нито един етап от осъществявания превантивен контрол не решава дело, по което самият той да е страна, и че в нито един момент няма личен интерес от изхода на делото, а нарушението на задължението му за безпристрастност представлява тежко дисциплинарно нарушение. Всъщност това били спомагателни производства за охрана на правовия ред, в които натовареният с делото орган не се намирал на едно стъпало със страните по делото.

17

Освен това помощник-нотариусът посочва, че макар в нотариалните производства да действа принципът на свободния избор на нотариус от участниците в производството, частната жалба срещу евентуалния отказ за извършване на поисканото нотариално действие задължително се подава пред постановилия отказа нотариус, който е длъжен да предприеме стъпките, предвидени в член 83, параграфи 1а и 2 от Закона за нотариата.

18

Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

19

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

20

Според постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за решаването на висящия пред тях спор (определение от 25 април 2018 г., Secretaria Regional de Saúde dos Açores, C‑102/17, EU:C:2018:294, т. 23 и цитираната съдебна практика).

21

От това следва, че за да може да сезира Съда в рамките на преюдициално производство, запитващият орган трябва да може да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, което Съдът следва да провери.

22

За да прецени дали запитващият орган притежава качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреждан единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (решение от 16 февруари 2017 г., Margarit Panicello, C‑503/15, EU:C:2017:126, т. 27 и цитираната съдебна практика).

23

Освен това, за да се установи дали съответният национален орган трябва да се квалифицира като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, е необходимо да се прецени конкретното естество на функциите, които упражнява в специфичния нормативен контекст, в който му се налага да сезира Съда, за да се провери дали пред този орган има висящ спор и дали същият орган се произнася в производство, което приключва с правораздавателен акт (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., Margarit Panicello, C‑503/15, EU:C:2017:126, т. 28 и цитираната съдебна практика).

24

Всъщност, когато от него не се изисква да разреши правен спор, запитващият орган не може да се разглежда като изпълняващ правораздавателни функции, дори и да отговаря на останалите условия, определени в практиката на Съда (решение от 14 юни 2001 г., Salzmann, C‑178/99, EU:C:2001:331, т. 15 и определение от 24 март 2011 г., Bengtsson, C‑344/09, EU:C:2011:174, т. 19 и цитираната съдебна практика).

25

В настоящия случай от всички данни по преписката следва, че от помощник-нотариуса не се изисква да разреши правен спор, нито да постанови правораздавателен акт, поради което той не изпълнява правораздавателни функции.

26

Всъщност съгласно член 81 от Закона за нотариата нотариусът задължително преценява законосъобразността на поисканото нотариално действие и ако намери, че то би било в противоречие със закона, отказва да го извърши. Съгласно член 83, параграф 1 отказът може да се обжалва пред общите съдилища с частна жалба, която се подава чрез нотариуса, постановил отказа. На този първи етап от производството нотариусът разполага с правомощие за контрол спрямо своя отказ.

27

Както следва от член 83, параграфи 1a и 2 от Закона за нотариата и както потвърждава в писменото си становище полското правителство, когато е подадена частна жалба срещу отказа на нотариуса да извърши поисканото нотариално действие, нотариусът може сам да коригира решението си и да извърши съответното действие, ако намери жалбата за основателна, а може и да потвърди отказа си и да изпрати частната жалба за разглеждане на sąd okręgowy (окръжният съд), като представи и своето становище.

28

Следователно нотариусът не постановява правораздавателен акт нито когато потвърждава отказа си, нито когато намира жалбата за основателна.

29

Както посочва в писменото си становище Европейската комисия, възможността за коригиране на решението за отказ няма характеристиките на производство, в което се постановява правораздавателен акт. Всъщност, когато извършва преценката, описана в точки 26 и 27 от настоящото определение, нотариусът упражнява контрол върху собственото си решение по въпроса за законосъобразността на нотариалното действие, както е поискал жалбоподателят в частната си жалба до съответния общ съд, въз основа на доводите, изложени от жалбоподателя вследствие на това решение за отказ.

30

Констатацията, че в Полша нотариусът не изпълнява правораздавателни функции, не намира опровержение във факта, че съгласно полското процесуално право нотариусът действа като „първоинстанционен“ орган. Всъщност, както беше припомнено в точка 22 от настоящото определение, въпросът дали запитващият орган е „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС е въпрос единствено на правото на Съюза, а националните квалификации в това отношение не се вземат предвид. Освен това от преписката личи, че когато упражнява контрол върху решението си да откаже да извърши нотариалното действие, нотариусът не е сезиран със спор, а трябва отново да провери дали молбата за извършване на такова действие отговаря на условията, определени в закона във връзка с извършването на поисканото нотариално действие. Това междинно производство прилича на обжалване по административен ред, при което нотариусът следва да преразгледа решението си и евентуално да извърши поисканото нотариално действие, преди да бъде сезиран съдът.

31

Тази констатация не намира опровержение и във факта, че в член 3, параграф 2 от Регламента относно наследяването се уточнява, че понятието „съд“ по смисъла на този регламент обхваща не само съдебните, но и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции и отговарят на условията, посочени в същата тази разпоредба (решение от 16 юли 2020 г., E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), C‑80/19, EU:C:2020:569, т. 50 и цитираната съдебна практика), тъй като понятието, дефинирано по този начин в член 3, параграф 2 от посочения регламент, е по-широко от понятието „юрисдикция“ по член 267 ДФЕС.

32

Освен това, когато упражнява въпросния контрол над решението си за отказ, нотариусът няма качеството на „трето лице“ по отношение на органа, който е приел обжалваното решение, а това е решаващото условие, за да може съответната инстанция да се окачестви като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, в съответствие с постоянната практика на Съда (решения от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 62 и цитираната съдебна практика, както и от 16 септември 2020 г., Anesco и др., C‑462/19, EU:C:2020:715, т. 37 и цитираната съдебна практика). Това тълкуване не намира опровержение във факта, че според помощник-нотариуса дори когато сезираният съд го допусне като „участник в производството“, нотариусът пак изпълнява задачата си като член на професия на общественото доверие и поради това остава длъжен да действа в обществен интерес.

33

Освен това, що се отнася до довода на помощник-нотариуса, че в случаите, при които главният въпрос е за прилагането на правото на Съюза, нотариусът би бил в състояние ефективно да изпълни възложената му контролна функция само ако може да отправи преюдициален въпрос, съгласно постоянната съдебна практика наличието на възможности за съдебно обжалване на съответните решения позволява да се гарантира ефективността на механизма на преюдициалното запитване, предвиден в член 267 ДФЕС, и единството в тълкуването на правото на Съюза, което посочената разпоредба от Договора има за цел да осигури (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2013 г., Белов, C‑394/11, EU:C:2013:48, т. 52).

34

По всички изложени съображения не може помощник-нотариусът да се окачестви като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС за целите на настоящото преюдициално запитване.

35

Оттук следва, че отправеното от помощник-нотариуса преюдициално запитване трябва да се отхвърли като явно недопустимо.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващия орган, последният следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:

Преюдициалното запитване, отправено от Zastępca notarialny w Krapkowicach (помощник-нотариус в Крапковице, Полша), е явно недопустимо.