1

С искова молба, подадена в секретариата на Съда на 22 юли 2020 г., Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е индексирала размера на семейните обезщетения, социалните помощи и данъчните облекчения в полза на деца на лица с право да получават такива плащания в Австрия, към издръжката на живота в държавата членка по местопребиваване на детето, Република Австрия не е изпълнила задълженията си, от една страна, по членове 4, 7 и 67 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82), и от друга страна, по член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

2

С молби, подадени в секретариата на Съда на 28 октомври 2020 г. на основание член 40, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 130 от Процедурния правилник на Съда, Надзорният орган на ЕАСТ и Кралство Норвегия молят да бъдат допуснати да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията, съответно на Комисията и на Република Австрия.

3

Поканени на основание член 131, параграф 1 от Процедурния правилник да представят евентуалните си становища по тези молби за встъпване, Република Австрия не е представила никакво становище, а Комисията, като уточнява, че по същество няма възражения срещу уважаването на посочените молби за встъпване, изпитва съмнения относно допустимостта им, тъй като с тях се цели встъпване в производство между институция на Съюза и държава членка по смисъла на член 40, втора алинея, последно изречение от Статута на Съда на Европейския съюз.

4

В самото начало следва да се припомни, че член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз в първите три алинеи предвижда три отделни категории встъпили страни, всяка от които се подчинява на собствен режим.

5

Съгласно член 40, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз държавите членки и институциите на Съюза могат да встъпват без ограничения в делата пред Съда.

6

Член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че със същото право разполагат и органите, службите и агенциите на Съюза, както и всяко друго физическо или юридическо лице, ако могат да докажат интерес от изхода на дело, внесено за разглеждане от Съда, като обаче се уточнява, че физическите или юридическите лица не могат да встъпват по дела между държави членки, между институции на Съюза или между държави членки, от една страна, и институции на Съюза, от друга.

7

На последно място, член 40, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обръща специално внимание на държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4) (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), различни от държавите членки, както и на Надзорния орган на ЕАСТ, споменат в посоченото споразумение, като уточнява, че те могат да встъпват по висящи пред Съда дела, когато се засяга някоя от областите на приложение на Споразумението.

8

От последната разпоредба следва, че допустимостта на молба за встъпване на трета държава, която е страна по Споразумението за ЕИП или на Надзорния орган на ЕАСТ, не е обвързана с каквото и да било друго условие освен с това предметът на спора, до който се отнася молбата за встъпване, да попада в приложното поле на посоченото споразумение. Така посочените по-горе държави и орган трябва да бъдат допуснати да встъпят в делата пред Съда, без да е необходимо да доказват конкретен интерес, когато споровете се отнасят до някоя от областите на приложение на Споразумението за ЕИП.

9

По настоящото дело не се оспорва, че посоченото условие е изпълнено. Искът срещу ответника всъщност се отнася до твърдяно неизпълнение от негова страна на задължения, които са му възложени по силата на Регламенти № 883/2004 и № 492/2011, които са включени в Споразумението за ЕИП съответно с решение на Смесения комитет на ЕИП № 76/2011 от 1 юли 2011 г. за изменение на приложение VI (Социална сигурност) и на Протокол 37 към Споразумението за ЕИП (ОВ L 262, 2011 г., стр. 33) и с решение на Смесения комитет на ЕИП № 52/2012 от 30 март 2012 г. за изменение на Приложение V (Свободно движение на работници) към Споразумението за ЕИО (ОВ L 207, 2012 г., стр. 32).

10

При тези условия следва да се уважат молбите за встъпване на Надзорния орган на ЕАСТ и на Кралство Норвегия в подкрепа на исканията, съответно на Комисията и на Република Австрия.

11

Съгласно член 137 от Процедурния правилник Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което се слага край на производството.

12

В случая, тъй като молбите за встъпване на Надзорния орган на ЕАСТ и на Кралство Норвегия са уважени, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, свързани с тяхното встъпване.

По изложените съображения председателят на Съда определи: