1)

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88 (1) и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от Bundesurlaubsgesetz (Федерален закон за отпуските), според което неупражненото все още право на платен годишен отпуск от работник, който през референтната година е изпаднал в състояние на неработоспособност поради заболяване, но който все пак е могъл да ползва отпуска — поне частично — преди началото на заболяването през референтната година, се погасява петнадесет месеца след края на референтната година в случай на продължаваща непрекъсната неработоспособност, дори в случай че работодателят действително не е осигурил възможност на работника да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: При тези условия изключено ли е и погасяване в по-късен момент при продължаваща неработоспособност?