1)

Може ли стачка на служители на въздушен превозвач, организирана от синдикална организация с цел изпълнение на искания във връзка с трудови възнаграждения и/или социални обезщетения, да представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

2)

Приложимо ли е това поне в случаите,

3)

Достатъчно ли е за доказване на извънредно обстоятелство от опериращия въздушен превозвач да се изтъкне твърдението, че, макар дружеството майка да е изпълнило исканията, синдикалната организация, въпреки липсата на причина за стачка, призовава тя да се проведе и в крайна сметка дори удължава периода ѝ, и кой следва да носи тежестта на доказване, ако обстоятелствата по случая останат неуточнени?

4)

Може ли стачка в дъщерното дружество на ответника, обявена на 18 октомври 2019 г. за 20 октомври 2019 г. от 5,00 до 11,00 часа, която в крайна сметка още в 5,30 часа на 20 октомври 2019 г. спонтанно е удължена до 24,00 часа на същия ден, да представлява обстоятелство, което вече се намира извън ефективния контрол?

5)

Като се има предвид и обстоятелството, че от общо 712 полета, които е трябвало да се извършат в този ден, са отменени само 158, считат ли се за съобразени със ситуацията предварително предприети мерки под формата на създаване на алтернативно полетно разписание и субчартиране с цел покриване на отменени поради липса на салонен персонал полети, при което е обърнато особено внимание на дестинациите, които не могат (или могат трудно) да бъдат достигнати по суша, както и на разграничението между вътрешногермански и вътрешноевропейски полети?

6)

На какви изисквания трябва да отговарят твърденията на опериращия въздушен превозвач, за да се докаже, че са били предприети всички поносими и разумни мерки от техническа и икономическа гледна точка?