1)

Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (1), който не допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в задължението за внасяне на осигурителните вноски, и член 5, буква б) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта (2) и професиите, който съдържа идентична забрана на пряка или непряка дискриминация, основана на пола, по отношение на обхвата на социално-осигурителните схеми и условията за достъп до тях, както и по отношение на задължението за правене на вноски и изчисляването на вноските, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 251, буква d) от LGSS, съгласно която „[з]акрилата на специалната схема за работниците в домакинството не обхваща безработицата“?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли посочената разпоредба да се счита за пример за забранена дискриминация по смисъла на член 9, параграф 1, букви д) и/или к) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г., доколкото адресатите на разглежданата норма, член 251, буква d) от LGSS, са почти изключително жени?