21.9.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 313/17


Жалба, подадена на 28 юли 2020 г. от Nord Stream 2 AG срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 20 май 2020 г. по дело T-526/19, Nord Stream 2/Парламент и Съвет

(Дело C-348/20 P)

(2020/C 313/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nord Stream 2 AG (представители: L. Van den Hende, advocaat, M. Schonberg, Solicitor, J. Penz-Evren, J. Maly, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени Определението на Общия съд (осми състав) от 20 май 2020 г. по дело T-526/19 Nord Stream 2/Парламент и Съвет, по-конкретно точки 1, 3, 4 и 6 от диспозитива;

ако Съдът приеме, че етапът на производството позволява това, да отхвърли възражението за недопустимост, да обяви жалбата за допустима и да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество или, при условията на евентуалност, да обяви, че атакуваната мярка пряко засяга жалбоподателя и да върне делото на Общия съд, за да се произнесе относно наличието на пряко засягане или за да се произнесе по този въпрос заедно с произнасянето по същество; и

да осъди Съвета и Парламента да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя, включително и тези, направени пред Общия съд.

Основания и основни доводи

С първото си основание за обжалване, което е разделено на две части, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото като е приложил изискването за пряко засягане и като е приел, че жалбоподателят нe e правно легитимиран да подаде жалба за отмяна на Директива (ЕС) 2019/692 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година (наричана по-нататък „Директивата за изменение“):

Общият съд неправилно е приел, че дадена директива, включително и Директивата за изменение, не може, сама по себе си, преди приемането на мерки за транспониране или изтичането на срока за транспониране, пряко да засегне правното положение на оператор, което обективно би довело до отхвърляне на всяка жалба за отмяна по член 263, четвърта алинея от ДФЕС.

Общия съд неправилно е разгледал изцяло общо въпроса за свободата на преценка на държава членка, без да изследва какво конкретно е влиянието на свободата на преценка върху правното положение на жалбоподателя и с оглед на предмета на неговата жалба.

С второто си основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото при преценката си относно исканията на Съвета да се извадят от преписката по делото някои документи и при уважаването на тези искания. По-специално Общият съд неправилно е извършил преценката си изцяло в рамките на Регламент 1049/2001 (2) относно публичния достъп до документи, без да провери дали въпросните документи са очевидно релевантни за решаването на правния спор. Общият съд неправилно е приложил и рестриктивната рамка, установена от Съда при конкретни и сериозни обстоятелства по дело Унгария/Комисия и по дело Словения/Хърватия, (3) към други фундаментално различни ситуации. Накрая, Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като е придал значителна тежест на отделно арбитражно производство, заведено от жалбоподателя на основание Договора на Енергийната харта, което по никакъв начин не е било относимо към преценката му, включително и на основание Регламент 1049/2001.


(1)  Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ OВ 2019, L 117, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ 2001, L 145, стр. 43).

(3)  Определение от 14 май 2019 г., Унгария/Парламент, C-650/18, непубликувано, EU:C:2019:438; Решение от 31 януари 2020 г., Словения/Хърватия, C-457/18, EU:C:2020:65.