18.1.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 19/12 |
Преюдициално запитване от Gericht Erster Instanz Eupen (Белгия), постъпило на 28 януари 2020 г. — DQ/Wallonische Region
(Дело C-41/20)
(2021/C 19/15)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Gericht Erster Instanz Eupen
Страни в главното производство
Жалбоподател: DQ
Ответник: Регион Валония
Преюдициални въпроси
1) |
Противоречи ли на относимите разпоредби от правото на Съюза, и по-специално, от една страна, на членове 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно свободното движение на хора и капитали, и/или, от друга страна, на членове 63 и 64 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно на свободното движение на капитали, които са две от четирите основни свободи на Европейския съюз, национална правна уредба, както тя се прилага от административните органи, а именно, че ползването без задължение за повторна регистрация на чуждестранно моторно превозно средство, което спорадично и краткосрочно се предоставя на гражданин с местоживеене в Белгия от гражданин с местоживеене в друга държава членка, се обуславя от изпълнението на изискването този гражданин с местоживеене в Белгия да разполага в превозното средство удостоверение за частно ползване на моторното превозно средство, т.е. с удостоверение по смисъла на член 3, параграф 2, точка 6 от Кралски указ от 20 юли 2001 г. за регистрацията на моторните превозни средства? |
2) |
Обоснована ли е национална правна уредба като описаната по-горе и прилагана от Регион Валония от изискванията за обществена сигурност или от други защитни мерки, и необходимо ли е да се спазва тази национална уредба, която се тълкува в смисъл, че предвижда императивно изискване в моторното превозно средство да се намира издаден от чуждестранния му собственик документ, с който се разрешава ползването на това моторно превозно средство за ограничен и ясно посочен срок, за да може се постигне преследваната цел, или тази цел би могла да се постигне и с други средства, които не са толкова стриктни и формалистични? |
На 10 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) произнася следното определение:
Член 63, параграф 1 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, предвиждаща, че лице с местоживеене в тази държава членка, на което е предоставено за безплатно и краткосрочно ползване моторно превозно средство от неговия притежател с местоживеене в друга държава членка, където е и регистрирано това моторно превозно средство, може да претендира дерогация от задължението за регистрация в сила в държавата членка по местоживеенето на първото лице единствено тогава, когато документите, доказващи, че съответното лице изпълнява критериите за тази дерогация, са във всеки един момент на разположение в посоченото превозно средство, без да е налице възможност за последващото им представяне.