Дело C‑713/20

Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank
срещу
X

и

Y
срещу
Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank

(Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep)

Решение на Съда (втори състав) от 13 октомври 2022 година

„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 11, параграф 3, букви а) и д) — Лице, което пребивава в една държава членка и осъществява дейност като наето лице в друга държава членка — Трудов(и) договор(и), сключен(и) с една-единствена агенция за временна заетост — Назначения чрез агенции за временна заетост — Междинни периоди — Определяне на приложимото законодателство към периодите между назначенията чрез агенции за временна заетост — Прекратяване на трудовото правоотношение“

Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Лице, което пребивава в една държава членка и чрез установена в друга държава членка агенция за временна заетост, е временно назначавано на територията на другата държава членка — Прилагане към това лице през периодите между назначенията на законодателството на държавата членка по пребиваване — Условие — Прекратяване на трудовото правоотношение през посочените периоди

(член 11, параграф 3, букви а) и д) от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 40, 43, 44, 48, 50 и 53 и диспозитива)

Резюме

X (нидерландска гражданка, пребиваваща в Германия) и Y (полски гражданин, пребиваващ в Полша) започват съответно от януари 2013 г. и от юли 2007 г. да работят като наети лица в Нидерландия чрез агенции за временна заетост. X сключва трудов договор с агенция за временна заетост, в рамките на който е назначавана на работа, като между отделните назначения има периоди на прекъсване, през които тя извършва в Нидерландия и неплатена дейност, както и домакинска работа срещу минимално възнаграждение. От своя страна Y сключва с агенция за временна заетост последователни трудови договори, между които има няколко периоди на прекъсване.

През юли 2015 г. X получава справка за пенсията, на която има право, като от нея е видно, че тъй като пребивава в Германия, тя е била осигурявана по нидерландската схема за социална сигурност само през периодите, през които действително е работила за агенцията за временна заетост в Нидерландия, но не и през периодите между назначенията ѝ чрез агенцията за временна заетост.

През март 2016 г. Y, който не е работил между 1 януари и 7 февруари 2016 г., е уведомен, че няма право на детски надбавки по нидерландската схема за социална сигурност за януари и февруари 2016 г., тъй като не е упражнявал професионална дейност в Нидерландия през първия работен ден на всеки от тези месеци.

Всяко от заинтересованите лица обжалва приетото спрямо тях решение пред Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия). Запитващата юрисдикция Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия), пред която са подадени жалби срещу решенията на Rechtbank te Amsterdam, счита, че тези спорове се отнасят до въпроса дали през периодите между назначенията чрез агенции за временна заетост осигуряването на заинтересованите лица в нидерландската схема за социална сигурност е преустановено. Според посочената юрисдикция за тази цел е необходимо да се определи приложимото законодателство през тези периоди съгласно Регламент № 883/2004 ( 1 ).

Съдът постановява, че по силата на посочения регламент ( 2 ) спрямо лице, което пребивава в една държава членка и което чрез установена в друга държава членка агенция за временна заетост е назначавано на работа на територията на другата държава членка, през периодите между посочените назначения се прилага националното законодателство на държавата членка по пребиваването му, когато по силата на договора с агенцията за временна заетост трудовото правоотношение се прекратява през посочените периоди.

Съображения на Съда

В самото начало Съдът припомня установения в член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 принцип, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага социалноосигурителното законодателство на тази държава членка. На следващо място, що се отнася до въпроса дали трябва да се счита, че заинтересованите лица са упражнявали през посочените периоди дейност като наети или като самостоятелно заети лица, Съдът посочва, че съгласно определението „дейност като заето лице“ означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение ( 3 ).

В случая обаче Х е осъществявала дейността си въз основа на срочен трудов договор за временна заетост, който предвижда, че трудовото правоотношение трябва да започне с действителното започване на нейната дейност и да се прекрати при преустановяването на тази дейност. Следователно през периодите между назначенията чрез агенция за временна заетост не е съществувало трудово правоотношение между X и агенцията за временна заетост. Освен това дейностите, извършвани от Х в Нидерландия през тези периоди, не могат да се считат за дейност като наето лице или за еквивалентно положение по смисъла на нидерландското законодателство. Що се отнася до Y, през периода между двата договора, които е сключил с агенцията за временна заетост, трудовото правоотношение между него и тази агенция е било прекратено.

От това следва, че поради преустановяване на професионалната си дейност през периодите между назначенията си чрез агенции за временна заетост заинтересованите лица не са извършвали дейност като наето лице, нито са се намирали в еквивалентно положение по смисъла на нидерландското законодателство. Следователно те са не попадали в приложното поле на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, поради което спрямо тях не се е прилагало нидерландското законодателство. Всъщност, за да се прилага законодателството на държавата членка на заетостта, винаги е необходимо да е налице непрекъснато трудово правоотношение. При тези условия през посочените периоди заинтересованите лица са попадали в приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 ( 4 ), който представлява субсидиарна норма, чието предназначение е да се прилага по отношение на всички лица в положение, което не е конкретно уредено с други разпоредби от посочения регламент и следователно спрямо тях се е прилагало законодателството на държавата членка по пребиваване.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

( 2 ) По-конкретно по силата на член 11, параграф 3, букви а) и д) от него.

( 3 ) Вж. член 1, буква а) от Регламент № 883/2004.

( 4 ) Тази разпоредба предвижда, че всяко друго лице, към което букви a)—г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на посочения регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки.