РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

28 септември 2023 година ( *1 )

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Неизпълнение на това решение — Директива 95/60/ЕО — Фискално маркиране на газьол — Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия — Протокол за Ирландия/Северна Ирландия — Продължаване на нарушението, що се отнася до Северна Ирландия, и след края на преходния период — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Имуществени санкции — Еднократно платима сума — Тежест на нарушението — Платежоспособност“

По дело C‑692/20

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 21 декември 2020 г.,

Европейска комисия, представлявана от A. Armenia и P.‑J. Loewenthal,

ищец,

срещу

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от S. McCrory и F. Shibli, подпомагани от O. Thomas, KC, и P. Reynolds, barrister, впоследствие от L. Baxter, S. McCrory и F. Shibli, подпомагани от O. Thomas, KC, и P. Reynolds, barrister, впоследствие от L. Baxter, подпомаган от O. Thomas, KC, и P. Reynolds, barrister, и накрая от S. Fuller, подпомаган от O. Thomas, KC, и P. Reynolds, barrister,

ответник,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, L. Bay Larsen, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от първи състав, P. G. Xuereb, A. Kumin (докладчик) и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: A. M. Collins,

секретар: M. Longar, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 септември 2022 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 декември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С исковата си молба Европейската комисия моли Съда:

да установи, че като не е приело необходимите мерки за изпълнението на решение от 17 октомври 2018 г., Комисия/Обединено кралство (C‑503/17, наричано по-нататък „установяващото неизпълнението на задължения решение“, EU:C:2018:831), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 127 и 131 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „споразумението за оттегляне“),

да осъди Обединеното кралство на основание член 260, параграф 2 ДФЕС във връзка с членове 127 и 131 от споразумението за оттегляне да заплати на Комисията:

дневна периодична имуществена санкция в размер на 268878,50 евро за всеки ден забава да изпълни установяващото неизпълнението на задължения решение, считано от датата на постановяване на решение по настоящото производство до датата на пълното изпълнение на установяващото неизпълнението на задължения решение,

еднократно платима сума, получена след умножаване на дневния размер от 35873,20 евро по броя на дните, изминали от датата, на която е постановено установяващото неизпълнението на задължения решение, до датата, на която тази държава се съобрази с това решение, или, ако същата не се съобрази с него преди постановяването на решение по настоящото дело, до датата на постановяване на решението по настоящото дело, но не по-малко от 8901000 евро, и

да осъди Обединеното кралство да заплати съдебните разноски.

Правна уредба

Правото на Съюза

Споразумението за оттегляне

2

Споразумението за оттегляне, одобрено от името на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 г. (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1), влиза в сила на 1 февруари 2020 г.

3

Член 86 от това споразумение, озаглавен „Висящи дела пред Съда на Европейския съюз“, гласи в параграфи 1 и 3 следното:

„1.   Съдът на Европейския съюз продължава да е компетентен по всички дела, заведени от или срещу Обединеното кралство преди края на преходния период. […]

[…]

3.   За целите на настоящата глава производството се счита[…] за образувано пред Съда на Европейския съюз […] в момента, в който исковата молба е била регистрирана от секретариата на Съда […]“.

4

В съответствие с член 126 от посоченото споразумение преходният период е започнал да тече от датата на влизане на същото в сила и е изтекъл на 31 декември 2020 г.

5

Член 127 от споразумението за оттегляне, озаглавен „Обхват на прехода“, гласи:

„1.   Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.

[…]

3.   По време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза.

[…]

6.   Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство.

[…]“.

6

Съгласно член 131 от това споразумение, озаглавен „Надзор и прилагане“:

„По време на преходния период институциите, органите, службите и агенциите на Съюза разполагат с предоставените им от правото на Съюза правомощия по отношение на Обединеното кралство и на физическите и юридическите лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство. По-специално Съдът на Европейския съюз е компетентен в съответствие с предвиденото в Договорите.

Първата алинея се прилага по време на преходния период и по отношение на тълкуването и прилагането на настоящото споразумение“.

7

Протоколът за Ирландия/Северна Ирландия, приложен към споразумението за оттегляне (наричан по-нататък „Протоколът за Ирландия/Северна Ирландия“) съдържа член 8, озаглавен „ДДС и акцизи“, който в първа алинея предвижда следното:

„Разпоредбите на правото на Съюза, изброени в приложение 3 към настоящия протокол, относно стоките се прилагат спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия“.

8

Член 12 от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия е озаглавен „Изпълнение, прилагане, надзор и правоприлагане“ и предвижда в параграф 1 следното:

„Без да се засяга параграф 4, органите на Обединеното кралство отговарят за изпълнението и прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, станали приложими по силата на настоящия протокол спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия“.

9

В приложение 3 към този протокол се посочва в частност Директива 95/60/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно фискалното маркиране на газьол и керосин (ОВ L 291, 1995 г., стр. 46; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 11).

Директива 95/60

10

Първо и трето съображение от Директива 95/60 имат следния текст:

„като има предвид, че мерките на Общността, предвидени в настоящата директива, са не само необходими, но и належащи за постигането на целите на вътрешния пазар; като има предвид, че тези цели не могат да бъдат постигнати индивидуално от държавите членки; […] като има предвид, че настоящата директива е в съответствие с принципа на субсидиарност;

[…]

като има предвид, че правилното функциониране на вътрешния пазар понастоящем изисква да се създадат общи правила за фискалното маркиране на газьол и керосин, които не са обложени с пълната акцизна ставка, приложима за такива минерални масла, използвани като гориво“.

11

Член 1, параграф 1 от тази директива гласи:

„Без да се засягат националните разпоредби относно фискалното маркиране, държавите членки прилагат фискален маркиращ знак в съответствие с разпоредбите на настоящата директива към:

всеки газьол, попадащ под код по КН 27100069, който е освободен за потребление […] и е освободен от облагане или е обект на облагане с акциз по ставка, различна от тази, установена в член 5, параграф 1 от Директива 92/82/EИО [на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на акцизните ставки за минералните масла (ОВ L 316, 1992 г., стр. 19), отменена и заменена с Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98)],

[…]“.

12

Съгласно член 3 от посочената директива:

„Държавите членки предприемат необходимите стъпки за осигуряване избягването на неправилно използване на маркираните продукти, и по-специално въпросните минерални масла да не бъдат използвани за горене в двигателя на пътно моторно превозно средство или да бъдат съхранявани в неговия резервоар, освен ако такова използване е разрешено в специфични случаи, определени от компетентните органи на държавите членки.

Държавите членки следва да предвидят използването на въпросните минерални масла в случаите, упоменати в първата алинея, да се разглежда като нарушение съгласно националното право на засегнатата държава членка. Всяка държава членка предприема необходимите мерки за цялостно прилагане на всички разпоредби на настоящата директива и определя, по-специално, санкциите, които да бъдат налагани в случай на неизпълнение на упоменатите мерки; такива санкции следва да са съизмерими с тяхната цел и да имат адекватен превантивен ефект“.

Директива 2003/96

13

Съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2003/96:

„В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (OB L 76, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 9, том 1, стр. 129] по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

[…]

в)

енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Общността (включително за риболов), когато не става въпрос за частно плаване за развлечение, както и електроенергията, произведена на борда на плавателния съд.

[…]“.

Правото на Обединеното кралство

14

Hydrocarbon Oil Duties Act 1979 (Закон за акцизите върху въглеводородните масла от 1979 г.), който урежда данъчното облагане на горивата, е изменен по-специално с Finance Act 2012 (Закон за бюджета за 2012 г.). Предвид датата на настъпване на релевантните факти настоящият спор се урежда от посочения закон от 1979 г. в редакцията му съгласно посочения закон от 2012 г. (наричан по-нататък „Законът от 1979 г.“).

15

Член 14E от Закона от 1979 г. урежда облагането на горивото, използвано за частно плаване за развлечение. Той предвижда:

„Тежко масло и биосмес, облагани с намалена ставка: частни плавателни съдове за развлечение

1)

Настоящият член се прилага за тежките масла или биосмесите, облагани с намалена ставка.

2)

Тежките масла или биосмесите не могат да се използват като гориво за задвижване на частни плавателни съдове за развлечение.

3)

Когато едно лице („доставчик“) достави определено количество тежко масло или биосмес на друго лице и последното представи на доставчика съответната декларация:

а)

параграф 2 не се прилага за това тежко масло или за тази биосмес,

и

б)

доставчикът е длъжен да плати на данъчния орган в съответствие с нормативната уредба сумата по параграф 4.

[…]

7A)

Съответната декларация трябва да съдържа потвърждение, че нито една разпоредба на настоящия член или действие на основание на същия (включително самото деклариране) не засяга ограниченията или забраните, предвидени в правото на държава членка, различна от Обединеното кралство, що се отнася до използването на тежки масла или биосмеси като горива за целите на корабоплаването извън териториалните води на Обединеното кралство […]

[…]“.

16

Член 14E от Закона от 1979 г. е изменен със Schedule 11 to Finance Act 2020 (приложение I към Закона за бюджета за 2020 г., влязло в сила на 1 октомври 2021 г.) с цел по същество да се забрани използването в Северна Ирландия на маркирано гориво за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение.

Установяващото неизпълнението на задължения решение

17

С установяващото неизпълнението на задължения решение Съдът постановява, че „[к]ато е разрешило използването на маркирано гориво за целите на частното плаване за развлечение, дори когато това гориво не подлежи на освобождаване от акциз или на облагане с намалена акцизна ставка, Обединеното кралство […] не е изпълнило задълженията си по [Директива 95/60]“.

Досъдебната процедура

18

След постановяването на установяващото неизпълнението на задължения решение Комисията с писмо от 22 октомври 2018 г. иска от Обединеното кралство да ѝ съобщи в срок от два месеца мерките, които възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това решение.

19

С писмо от 19 декември 2018 г. Обединеното кралство посочва, че възнамерява през 2019 г. и 2020 г. да измени законодателството си, и по-специално Закона от 1979 г. и съответните подзаконови актове, за да забрани използването на маркирано гориво за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение. В това писмо тази държава също така уточнява, че предвид значителните практически последици на тези изменения ще се проведе обществено обсъждане.

20

Тъй като счита, че Обединеното кралство не е взело необходимите мерки, за да се съобрази с установяващото неизпълнението решение, на 15 май 2020 г. Комисията му изпраща на основание член 260, параграф 2 ДФЕС официално уведомително писмо, с което го кани да представи становище в четиримесечен срок, считано от получаването на това писмо, тоест най-късно до 15 септември 2020 г.

21

На 11 септември 2020 г. Обединеното кралство отговаря на официалното уведомително писмо, като посочва трудностите, възникнали във връзка с изпълнението на установяващото неизпълнението на задължения решение, най-вече поради парламентарните избори, проведени в тази държава през декември 2019 г. Посочената държава отбелязва също, че в Закона за бюджета за 2020 г. са включени съответните оправомощаващи разпоредби като необходима предпоставка за приемането на подзаконовите актове, нужни за изпълнението на това решение. Освен това тя посочва, че са предложени по-широки реформи, що се отнася до премахването на правото да се използва маркирано гориво в повечето сектори, считано от април 2022 г. В това отношение същата държава уточнява, че на 1 октомври 2020 г. ще приключи обсъждането във връзка с тези реформи и че след него ще бъде взето решението относно срока за премахване на правото да се използва маркирано гориво за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение, заедно с окончателните решения относно по-широките реформи във връзка с това гориво.

22

При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

Промени, настъпили по време на настоящото производство

23

Тъй като преходният период, предвиден в член 126 от споразумението за оттегляне, приключва на 31 декември 2020 г., разпоредбите на Директива 95/60 престават да се прилагат, считано от 1 януари 2021 г., в Обединеното кралство, освен в Северна Ирландия, където те продължават да действат и след тази дата по силата на член 8 от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия във връзка с приложение 3 към него.

24

На 21 май 2021 г. Обединеното кралство изпраща до Комисията писмо, с което я уведомява, че окончателното законодателство, забраняващо маркирано гориво с намалена акцизна ставка да се използва за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение в Северна Ирландия, ще бъде прието от парламента на Обединеното кралство на 1 юли 2021 г. Освен това Обединеното кралство посочва, че частните доставчици на гориво не са в състояние да изградят през плавателния сезон допълнителната инфраструктура, необходима за да се доставя за частните плавателни съдове за развлечение дизелово гориво с пълна акцизна ставка, а за търговските плавателни съдове дизелово гориво с намалена акцизна ставка, поради което забраната ще влезе в сила на 1 октомври 2021 г.

25

На 21 май 2021 г. Обединеното кралство съответно актуализира известието за акциза върху горивото, използвано за частните плавателни съдове за развлечение, и в точка 2.3 от това известие вече се посочва следното:

„Считано от 1 октомври 2021 г., в Северна Ирландия частните плавателни съдове за развлечение, които разполагат само с един резервоар за гориво (за задвижване и други цели), не могат да използват [маркирано гориво], освен ако същото не е налято в резервоар за гориво било в Северна Ирландия, преди 1 октомври 2021 г., било на територия, на която то все още може законно да се използва за задвижване […]“.

26

Въпросните подзаконови разпоредби са приети на 28 юни 2021 г. и позволяват влизането в сила на разпоредбите на Закона за бюджета за 2020 г., така че от 1 октомври 2021 г. в Северна Ирландия е забранено на ползвателите на частни плавателни съдове за развлечение да използват маркирано гориво за задвижването на тези съдове.

27

С писмо от 11 февруари 2022 г. Комисията уведомява Съда, че оттегля иска си по отношение на дневната периодична имуществена санкция, тъй като в тази си част той е останал без предмет поради влизането в сила на 1 октомври 2021 г. на разпоредбите на Закона за бюджета за 2020 г. Тя поддържа обаче иска си в частта относно осъждането на Обединеното кралство да заплати еднократна сума в размер на 35873,20 евро на ден за периода от 17 октомври 2018 г. до 30 септември 2021 г., тоест от датата, на която е постановено установяващото неизпълнението на задължения решение, до датата, на която тази държава се е съобразила с това решение.

По неизпълнението на задължения

Доводи на страните

28

Комисията твърди, че Обединеното кралство не е предприело мерките, необходими за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение. Тази държава имала четиримесечен срок от получаването на официалното уведомително писмо, тоест най-късно до 15 септември 2020 г., за да представи становището си. От отговора на това официално уведомително писмо обаче ставало ясно, че въпреки приемането на някои предварителни законодателни мерки правото да се използва маркирано гориво за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение е било премахнато едва през април 2022 г. В това отношение Комисията поддържа, че държавите членки не могат да се позовават на забавяния в законодателния процес или на трудности от вътрешен порядък, за да оправдаят липсата на своевременно изпълнение на решение на Съда.

29

Обединеното кралство възразява, че не е нарушило задължението си да изпълни установяващото неизпълнението на задължения решение, тъй като официалното уведомително писмо и настоящият иск на Комисията са преждевременни. Всъщност от практиката на Съда, произтичаща по-специално от решения от 4 юли 2000 г., Комисия/Гърция (C‑387/97, EU:C:2000:356, т. 82), и от 25 юни 2013 г., Комисия/Чешка република (C‑241/11, EU:C:2013:423, т. 44), съгласно която привеждането в изпълнение на съдебно решение, с което се установява неизпълнение на задължения, трябва да приключи във възможно най-кратък срок, можело да се заключи, че Съдът трябва да разгледа практическите трудности, с които се е сблъскала съответната държава членка. От решение от 25 ноември 2003 г., Комисия/Испания (C‑278/01, EU:C:2003:635, т. 30), следвало също, че за да констатира противоречащо на член 260, параграф 2 ДФЕС неизпълнение, Съдът трябва да приеме, че изпълнението на съответното съдебно решение, с което се установява неизпълнение на задължения, е било възможно на по-ранна дата от тази на действителното му изпълнение.

30

В този контекст Комисията трябвало да анализира практическите трудности, които съответната държава членка трябва да преодолее, за да се съобрази със съдебното решение, с което се установява неизпълнение на задължения. Тази институция следвало да докаже, че въпреки тези трудности е било посилно за тази държава членка да изпълни въпросното решение в срока, определен в официалното уведомително писмо. Предвид сложността и мащабът на задачата да се изпълни установяващото неизпълнението на задължения решение периодът от 23 месеца между датата на постановяването на това решение и изтичането на определения в това писмо срок бил явно недостатъчен, за да се съобрази Обединеното кралство с посоченото решение.

31

Освен това по отношение на делата, образувани на основание член 260 ДФЕС, не бил приложим подходът, основан на обективната отговорност. Комисията трябвало евентуално да поиска, при предявяването на иска по член 258 ДФЕС, финансови санкции да бъдат наложени на Обединеното кралство в съответствие с член 260, параграф 3 ДФЕС, нещо, което тя не направила. Накрая, Комисията смесвала практическите трудности, които срещат държавите членки и които Съдът трябва да отчита, с вътрешните им юридически или политически проблеми, които не бивало да се вземат предвид.

32

В случая Обединеното кралство твърди, че се е сблъскало с изключителни практически трудности при въвеждането на Директива 95/60 и съобразяването с установяващото неизпълнението на задължения решение, и че е уведомило за това Комисията. Всъщност то трябвало да се справя с трудности, свързани, първо, с географските особености на Обединеното кралство, като дължина на бреговата ивица и брой пристанища и пристани, второ, с различната големина на отделните пристанища, където плавателните съдове могат да зареждат гориво, трето, с материалните пречки пред малките пристанища да доставят едновременно немаркирано и маркирано гориво, четвърто, с проблеми от икономическо естество или такива по сигурността, например данъчни измами, риск от влошаване на дизеловото гориво, монтиране на временни втори резервоари, засягане на приходите от туризъм и използване на маркираното гориво за цели, различни от задвижването на плавателните съдове, и пето, с пандемията от Ковид-19.

33

В репликата си Комисията отбелязва, на първо място, че Обединеното кралство не оспорва, че към 15 септември 2020 г. не се е съобразило с установяващото неизпълнението на задължения решение.

34

На второ място, не се подкрепяло от съдебната практика твърдението на Обединеното кралство, че Комисията трябва да докаже, че му е било посилно да изпълни това решение преди тази дата.

35

На трето място, постоянната практика на Съда, съгласно която държавите членки не могат да се позовават на практически трудности, за да оправдаят неспазването на член 260, параграф 1 ДФЕС, не се ограничавала само до политическите и правните трудности. Освен това, твърдейки, че подходът, основан на обективната отговорност, е неприложим в производството по член 260 ДФЕС, Обединеното кралство смесвало задължението си по член 260, параграф 1 ДФЕС с преценката на тежестта на неизпълнението на задължения по член 260, параграф 2 ДФЕС.

36

Във всеки случай изтъкнатите от Обединеното кралство обстоятелства не представлявали практически трудности, годни да обосноват несъобразяването с установяващото неизпълнението на задължения решение. Всъщност, първо, що се отнася до твърдените законодателни забавяния, задължението на тази държава да извърши оценка на яхтените и търговските пристанища, за да определи евентуалните поправителни мерки, необходими за изпълнението на това решение, не било обяснение защо повече от две години и половина след постановяването на същото посочената държава не е приела нужните за изпълнението му подзаконови актове. Второ, що се отнася до трудностите, за които се твърди, че се дължат на инфраструктурата, като например наличието на отдалечени пристанища или пък много малки пристанища, където няма достатъчно пространство, за да се доставя и маркирано, и немаркирано гориво, Комисията счита, че тези евентуални трудности изглеждат по-скоро изключение, отколкото правило. Освен това други държави членки вече били преодолели трудности от същото естество. Трето, що се отнася до пандемията от Ковид-19, Комисията дала на Обединеното кралство извънреден срок от четири месеца, за да отговори на официалното уведомително писмо, при положение че обикновено срокът бил само два месеца. Освен това през лятото на 2020 г. броят на случаите на Ковид-19 в тази държава бил на най-ниското си равнище.

37

На четвърто място, противно на поддържаното от Обединеното кралство, от писмото му от 11 септември 2020 г. ясно личало, че в повечето сектори правото да се използва маркирано гориво било премахнато едва от април 2022 г. нататък. Липсата на осезаеми резултати в предвидимо бъдеще, въпреки че тази държава поела ангажименти своевременно да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение, накарала Комисията да започне производството, предвидено в член 260, параграф 2 ДФЕС. Едва след като последната предявила иск на основание на тази разпоредба, посочената държава се заела с приемането на необходимите подзаконови актове.

38

На пето място, Обединеното кралство неправилно се позовавало на член 260, параграф 3 ДФЕС, тъй като производството за установяване на неизпълнение на задължения, приключило с установяващото неизпълнението на задължения решение, се отнасяло до неправилното транспониране на директива, а не до несъобщаване на транспониращите мерки.

39

В дупликата си Обединеното кралство възразява, на първо място, че Законът за бюджета за 2020 г., с влизането си в сила на 1 октомври 2021 г., му е дал възможност да се съобрази с Директива 95/60.

40

На второ място, то поддържа, че не може да е налице неизпълнение на задължения по член 260, параграф 1 ДФЕС само защото не било приело необходимите мерки преди да изтече срокът, определен в официалното уведомително писмо, тъй като противното би означавало Комисията да има правомощие, каквото тази разпоредба не ѝ предоставя, да определя срока, в който да бъде изпълнено решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения. От друга страна, би било в разрез с принципите на правна сигурност и на пропорционалност, ако упражнявайки дискреционните си правомощия, тази институция сезира Съда на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, когато си пожелае и без да проверява дали изпълнението на решението на Съда е било „възможно“. Освен това трябвало да се приеме, че е налице нарушение на принципа на равно третиране, тъй като в някои случаи сроковете, давани от Комисията на други държави членки, за да се съобразят с решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения, били значително по-дълги от определения в настоящия случай.

41

На трето и последно място, Комисията изопачила твърденията на Обединеното кралство относно въпросните практически трудности и не преценила правилно тези трудности. Освен това сезирала Съда въз основа на неправилно тълкуване на писмото от 11 септември 2020 г. Противно на поддържаното от Комисията, в това писмо не се посочвало, че забраната за използване на маркирано гориво за частните плавателни съдове за развлечение се прилага едва от април 2022 г., а се уточнявало, че на тази дата влизат в сила изменения, надхвърлящи изискванията, които произтичат от установяващото неизпълнението на задължения решение.

Съображения на Съда

42

Съгласно член 260, параграф 2 ДФЕС, ако реши, че съответната държава членка не е предприела необходимите мерки за изпълнение на решение на Съда, Комисията може, след като предостави възможност на тази държава да изложи своите съображения, да сезира Съда, като посочи размера на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция, която държавата трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

43

Необходимо е да се отбележи, че що се отнася до производството за установяване на неизпълнение на задължения по член 260, параграф 2 ДФЕС, като референтна дата, за да се прецени наличието на такова неизпълнение, следва да се приеме датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, изпратено на основание на тази разпоредба (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи — Фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 61 и цитираната съдебна практика).

44

Освен това следва да се припомни, че производството за установяване на неизпълнение на задължения почива на обективната констатация, че държава членка не е спазила задълженията си по Договора или акт на вторичното право (решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 92).

45

В случая, видно от точка 20 от настоящото решение, на 15 май 2020 г. Комисията изпраща на Обединеното кралство официално уведомително писмо в рамките на производството по член 260, параграф 2 ДФЕС. Следователно референтната дата, спомената в точка 43 от настоящото решение, е датата на изтичане на определения в това писмо срок, а именно 15 септември 2020 г.

46

Очевидно е, че към тази дата Обединеното кралство не е предприело всички необходими мерки, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение. Всъщност към посочената дата Законът за бюджета за 2020 г., включващ оправомощаващите разпоредби, необходими за да се съобрази тази държава с това решение, действително е бил приет, но влиза в сила едва на 1 октомври 2021 г., така че преди тази дата използването на маркирано гориво за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение е било разрешено в цялата държава.

47

Доводите на Обединеното кралство не опровергават този извод. Що се отнася, на първо място, до довода на Обединеното кралство, че Комисията трябва да докаже, че му е било посилно да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение преди датата, на която изтича определеният в официалното уведомително писмо срок, достатъчно е да се отбележи, че макар в производството по член 260, параграф 2 ДФЕС да е задача на Комисията да представи на Съда необходимите факти, за да се установи степента на изпълнение от държавата членка на съдебното решение, с което е установено неизпълнение на задължения (решение от 2 декември 2014 г., Комисия/Италия, C‑196/13, EU:C:2014:2407, т. 48 и цитираната съдебна практика), Комисията не може да бъде задължавана да доказва, че изпълнението на това решение е възможно към датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, изпратено от тази институция на съответната държава членка.

48

Що се отнася, на второ място, до довода на Обединеното кралство, че официалното уведомително писмо и настоящият иск са преждевременни, по-специално тъй като за него било невъзможно, поради практически трудности, да се съобрази напълно с установяващото неизпълнението на задължения решение преди изтичането на определения в това писмо срок, следва да се припомни, първо, че въпреки че в член 260, параграф 1 ДФЕС не се уточнява срокът, в който трябва да бъде изпълнено съдебното решение, с което се установява неизпълнение на задължения, съгласно постоянната съдебна практика интересът от незабавно и еднакво прилагане на правото на Съюза изисква това изпълнение да започне незабавно и да приключи във възможно най-кратък срок (решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 123 и цитираната съдебна практика).

49

Второ, противно на твърденията на Обединеното кралство, от съдебната практика не е възможно да се направи извод, че съответната държава членка може да изтъква практически трудности, за да оправдае неизпълнението на решение на Съда. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза (решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 89 и цитираната съдебна практика).

50

Както отбелязва генералният адвокат в точки 18 и 20 от заключението си, не може да се приеме, че тази съдебна практика се отнася само до правните и политическите трудности, поради което практическите трудности биха могли да оправдаят несъобразяването с решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС.

51

При това положение несъобразяването с установяващото неизпълнението на задължения решение в случая не може да се оправдае нито с вътрешните или практическите трудности, нито с особените обстоятелства, изтъкнати от Обединеното кралство в досъдебната фаза и в настоящото производство и свързани в частност със законодателната процедура, парламентарните избори, обществените обсъждания, географските характеристики, различната големина на пристанищата, трудностите да се доставя едновременно маркирано и немаркирано гориво, проблемите от икономическо естество и такива по сигурността и пандемията от Ковид-19.

52

Следва да се отхвърли и доводът на Обединеното кралство, че Комисията, от една страна, е изопачила твърденията му във връзка с практическите трудности, с които е трябвало да се справя при изпълнението на това решение, и от друга страна, не е преценила правилно тези трудности.

53

На трето място, що се отнася до довода на Обединеното кралство, че четиримесечният срок, който Комисията му определя в официалното уведомително писмо, за да представи становище относно изпълнението на установяващото неизпълнението на задължения решение, е бил неразумен и недостатъчен, следва да се отбележи, че видно от съдебната практика, целите на досъдебната процедура, а именно да се предостави възможност на съответната държава членка да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, и пълноценно да изтъкне защитните си доводи срещу отправените от Комисията твърдения за нарушения, предполагат задължение за последната да остави на държавите членки разумен срок, за да отговорят на официално уведомително писмо и да се съобразят с постановено на основание член 258 ДФЕС решение за установяване на неизпълнение на задължения или евентуално да подготвят защитата си, като дали определеният срок е разумен, се преценява с оглед на всички обстоятелства, които характеризират конкретния случай (вж. по аналогия решение от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 70 и цитираната съдебна практика).

54

В случая следва да се констатира, че четиримесечният срок, даден от Комисията в официалното уведомително писмо, не е бил нито неразумен, нито недостатъчен, по-специално предвид факта, че са изминали общо около 23 месеца между постановяването на установяващото неизпълнението на задължения решение и изтичането на този срок.

55

На четвърто място, доколкото Обединеното кралство твърди, че настоящият иск е преждевременен, достатъчно е да се припомни, че видно от съдебната практика, Комисията разполага, в качеството си на пазителка на Договорите по силата на член 17, параграф 1, второ изречение ДЕС, с дискреционно правомощие да реши дали и кога да започне срещу държава членка производство за установяване на неизпълнение на задължения, като мотивите за това решение не могат да засегнат допустимостта на иска, нито дори подлежат на съдебен контрол от страна на Съда (вж. в този смисъл решения от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 47 и 48, и от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата със занижени цени), C‑213/19, EU:C:2022:167, т. 203 и цитираната съдебна практика).

56

Предвид това дискреционно правомощие следва да се отхвърли и доводът на Обединеното кралство, че Комисията нарушила принципа на равно третиране, доколкото на други държави членки предоставила значително по-дълги срокове от този, който предоставила на него, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 53).

57

На пето място — що се отнася до довода на Обединеното кралство, че настоящият иск почива на неправилно тълкувание от страна на тази институция, която изопачила писмото от 11 септември 2020 г. — дори да се предположи, че в това писмо, противно на поддържаното от Комисията, не се посочва, че забраната за използване на маркирано гориво за частните плавателни съдове за развлечение се прилага едва от април 2022 г., това обстоятелство е без значение за преценката на основателността на настоящия иск и не може да постави под въпрос констатацията в точка 46 от настоящото решение, че към 15 септември 2020 г. Обединеното кралство не е било предприело всички необходими мерки, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение.

58

На шесто и последно място, противно на твърденията на Обединеното кралство, Комисията не е можела, по повод на предявения от нея иск, производството по който е приключило с установяващото неизпълнението на задължения решение, да иска от Съда на основание член 260, параграф 3 ДФЕС да наложи имуществени санкции на тази държава. Всъщност въпросният иск е бил предявен не защото посочената държава не е изпълнила задължението си да съобщи мерките за транспониране на Директива 95/60, а защото неправилно е транспонирала тази директива. В рамките на съдебното производство, образувано на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът не следва да проверява дали държава членка правилно е транспонирала дадена директива (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — Наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 30 и цитираната съдебна практика).

59

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се констатира, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, тъй като към датата, на която е изтекъл определеният в официалното уведомително писмо на Комисията срок, а именно 15 септември 2020 г., не е предприело всички мерки, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение.

По еднократно платимата сума

Доводи на страните

60

Комисията счита, че всяко продължително неизпълнение на решение на Съда само по себе си представлява сериозно нарушение на принципа на законност и на правна сигурност, и поради това, позовавайки се на точка 10 и сл. от свое Съобщение SEC(2005) 1658 от12 декември 2005 г., озаглавено „Прилагане на член [260 ДФЕС]“ (ОВ C 126, 2007 г., стр. 15, наричано по-нататък „съобщението от 2005 г.“), иска на Обединеното кралство да бъде наложена санкция под формата на еднократно платима сума.

61

Комисията се основава на съобщението от 2005 г. и на съобщението, озаглавено „Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда на Европейския съюз в производствата за установяване на неизпълнение на задължения“ (ОВ C 301, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „съобщението от 2020 г.“), за да поиска тази еднократно платима сума да се изчисли, като дневният размер от 35873,20 евро се умножи по броя на дните, изминали между датата, на която е постановено установяващото неизпълнението на задължения решение, и датата, на която Обединеното кралство се е съобразило с това решение. Този размер бил резултат от умножаването на стандартна фиксирана сума с коефициент за тежест и фактор „n“. Комисията уточнява, че така получената еднократно платима сума не бива да е по-малка от 8901000 EUR.

62

На първо място, Комисията посочва, че от съобщението от 2020 г. е видно, от една страна, че стандартната фиксирана сума е определена на 1052 евро, и от друга страна, че факторът „n“, който се взема предвид, за да се осигури възпиращото действие на санкцията, е определен на 3,41 за Обединеното кралство.

63

На второ място, що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията отбелязва, че преследваната с Директива 95/60 цел е да допълни Директива 2003/96 и да насърчи завършването и правилното функциониране на вътрешния пазар, давайки възможност за лесно и бързо идентифициране на газьола, който не подлежи на облагане с пълната акцизна ставка. Като не предприела обаче необходимите мерки, за да се избегне злоупотребата с маркираните продукти, тази държава затруднила, и дори възпрепятствала, възможността на органите на другите държави членки, и по-специално на тези, които имат съседни с Обединеното кралство води, да преценяват дали частните плавателни съдове за развлечение, които се снабдяват с маркирано гориво в пристанищата на Обединеното кралство и след това достигат водите на тези държави членки, пренасят моторно гориво, законно обложено при пълна данъчна ставка в Обединеното кралство. Освен това от документа на правителството на Обединеното кралство от 15 юли 2019 г., озаглавен „Implementation of the Court of Justice of the European Union (CJEU) judgment on diesel fuel used in private pleasure craft“ (Изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно използването на газьол за частно плаване за развлечение), с който е започнало обществено обсъждане в тази държава, било видно, че значителен брой частни плавателни съдове за развлечение са били засегнати от факта, че същата не е предприела тези необходими мерки. Поради това следвало да се възприеме коефициент за тежест 10 при максимален 20.

64

Обединеното кралство възразява, че дори Съдът да установи, че не се е съобразило с установяващото неизпълнението на задължения решение, не би трябвало да му се налага никаква имуществена санкция, а при условията на евентуалност твърди, че евентуалната санкция трябвало да се сведе само до еднократно платима сума, ненадвишаваща 250000 евро.

65

Що се отнася до степента на тежест на нарушението и до платежоспособността на държавата членка, съгласно постоянната съдебна практика следвало да се отчетат, от една страна, последиците за частните и обществените интереси поради несъобразяването със съответното съдебно решение, с което се установява неизпълнение на задължения, и от друга страна, необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от страна на съответната държава членка (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2005 г., Комисия/ФранцияC‑304/02, EU:C:2005:444, т. 104, от 14 март 2006 г., Комисия/Франция, C‑177/04, EU:C:2006:173, т. 62, и от 10 януари 2008 г., Комисия/Португалия, C‑70/06, EU:C:2008:3, т. 39).

66

Що се отнася, на първо място, до тежестта на неизпълнението, ставало въпрос само за ограничено нарушение с неголяма тежест, поради което било уместно да се приложи подход, аналогичен на следвания от Съда в решение от 10 януари 2008 г., Комисия/Португалия (C‑70/06, EU:C:2008:3), и следователно да се възприеме коефициент за тежест, не е по-висок от 3.

67

Първо, Обединеното кралство отбелязва, че исковата молба на Комисията не съдържала никакъв анализ на значението на нормата на Съюза, предмет на процесното нарушение.

68

Второ, Комисията трябвало да установи не само наличието на несъобразяване със съдебно решение, с което се установява неизпълнение на задължения, но и последиците от това за вътрешния пазар и за общите и частните интереси. Според Обединеното кралство обаче нарушенията на Директива 95/60 имат само изключително ограничени последици за тези интереси предвид цялостната система, която то е въвело с цел проверка дали ползвателите на частните плавателни съдове за развлечение са платили правилния размер на данъка. Съответно нямало данъчни загуби, нито вреда за вътрешния пазар. Освен това, що се отнася до изтъкнатите от Комисията трудности във връзка с проверката от другите държави членки, че данъкът е бил надлежно заплатен в Обединеното кралство, тази държава твърди, от една страна, че няма никакви доказателства за такива трудности, и от друга страна, че въведената от нея проверочна система може да се използва от органите на тези други държави членки.

69

Освен това ставало въпрос за минимално несъответствие, тъй като за периода 2017—2019 г. по-малко от 0,2 % от маркираното гориво било използвано в Обединеното кралство за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение.

70

В този контекст следвало да се отчете и фактът, че след изтичането на преходния период на 31 декември 2020 г. задължението на Обединеното кралство да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение вече се отнася само до Северна Ирландия. В това отношение Обединеното кралство твърди, че броят на частните плавателни съдове за развлечение в Северна Ирландия се изчислява на 1500 и че само 132 литра маркирано гориво са били доставени на ползвателите на тези плавателни съдове в периода от 1 януари до 22 март 2021 г.

71

Трето, от практиката на Съда ставало ясно, че при определянето на тежестта на неизпълнението на задължения същият отчита трудността на изпълнението. Освен това, като е провело през 2019 г. обществено обсъждане и като е приело процесните законови разпоредби, Обединеното кралство постигнало значителен напредък след постановяването на установяващото неизпълнението на задължения решение. Освен това то действало добросъвестно, доколкото редовно уведомявало Комисията за предприеманите мерки. Следвало да се вземе предвид и фактът, че става въпрос за първия иск, предявен срещу тази държава поради неизпълнение на решение на Съда.

72

На второ място, що се отнася до продължителността на неизпълнението на задължения, периодът на неизпълнение започвал да тече едва от момента, в който според Съда на практика е било възможно да се изпълни установяващото неизпълнението на задължения решение. Всъщност от решение от 28 ноември 2013 г., Комисия/Люксембург (C‑576/11, EU:C:2013:773), следвало, че при преценката на тази продължителност трябвало да се държи сметка за практическите трудности.

73

На трето място, Обединеното кралство посочва, че възприетият в съобщението от 2020 г. фактор „n“ от 3,41 е прекалено висок.

74

Първо, платежоспособността вече не можела да се определя въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство в неговата цялост, тъй като от края на преходния период задълженията, наложени с Директива 95/60 и член 260 ДФЕС, вече важели за Обединеното кралство само по отношение на Северна Ирландия. Северноирландската икономика обаче представлявала около 2,28 % от икономиката на Обединеното кралство за 2018 г., така че факторът „n“ трябвало да се коригира пропорционално. В това отношение настоящото дело се различавало от делото, по което е постановено решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781), в което Съдът отхвърля довода на Кралство Испания, че трябва да се вземе предвид само БВП на Баската автономна област, тъй като нарушението на нормите на Съюза се отнасяло само до тази част от Кралство Испания. Всъщност по това дело нормите на Съюза се прилагали за тази държава членка в нейната цялост, докато в случая Директива 95/60 вече се прилагала спрямо Обединеното кралство само по отношение на Северна Ирландия. Освен това, щом като Комисията е преценила, че факторът „n“ трябва да бъде преизчислен след края на преходния период, би било непоследователно след този момент още да се използва общият БВП на Обединеното кралство.

75

Второ, следва да се държи сметка за факта, че Обединеното кралство вече няма нито едно депутатско място в Европейския парламент.

76

Трето, Съдът трябвало да вземе предвид последните данни за БВП. В това отношение представителят на Обединеното кралство уточнява в съдебното заседание, че за 2020 г. БВП на тази държава възлиза на 2156073 милиона британски лири (GBP) (около 2423426 милиона евро).

77

В репликата си Комисията отбелязва, че Съдът може да наложи на Обединеното кралство по-голяма санкция от предложената от нея.

78

На първо място, що се отнася до тежестта на неизпълнението на задължения, Комисията припомня, че яснотата на нарушеното задължение има важно значение за преценката на тежестта на нарушението. Освен това въпросът бил не дали Обединеното кралство е изпълнило целта на Директива 2003/96, а по-скоро дали е изпълнило ясното и належащо задължение по Директива 95/60 да премахне правото на частните плавателни съдове за развлечение да използват маркирано гориво. От друга страна, Комисията не била длъжна да доказва, че последиците от нарушението действително са се материализирали.

79

Освен това според Комисията от значение е единствено фактът, че заредените с маркирано гориво частни плавателни съдове за развлечение са имали достъп до водите на няколко държави членки и органите на тези държави са можели с основание да предполагат, че това гориво не е било обложено с данък.

80

От друга страна, Обединеното кралство на два пъти забавило процеса на приемане на съответните подзаконови разпоредби. Освен това едва след предявяването на настоящия иск тази държава придвижила този процес. Накрая, Комисията взела предвид факта, че става въпрос за първото образувано срещу посочената държава производство за неизпълнение на решение на Съда.

81

В съдебното заседание Комисията поддържа, че коефициентът за тежест не следва да се снижава на основание на намаляването на териториалния обхват на нарушението, тъй като това намаляване се дължи на споразумението за оттегляне, а не на мерки, които Обединеното кралство е приело, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение.

82

На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, не следвало да се държи сметка за практическите трудности, нито за това, че Обединеното кралство е положило добросъвестни усилия.

83

На трето място, що се отнася до фактора „n“, Комисията припомня, първо, че настоящото производство е образувано преди края на преходния период и че съгласно членове 127 и 131 от споразумението за оттегляне Обединеното кралство в своята цялост продължава да отговаря през този период за прилагането и спазването на правото на Съюза.

84

Второ, броят на депутатските места, с които разполага дадена държава членка в Парламента, се използвал като променлива величина при определянето на фактора „n“, тъй като бил полезен показател за големината на тази държава членка, така че фактът, че Обединеното кралство вече няма депутатски места в Парламента, бил ирелевантен и впрочем пряка последица от подписаното от него споразумение за оттегляне. Във всеки случай Комисията изтъква, че тази държава е била представлявана в Парламента към момента на установяване на неизпълнението на задължения през 2018 г.

85

Трето, що се отнася до твърдението на Обединеното кралство, че факторът „n“ трябвало да се снижи по икономически причини, в съдебното заседание Комисията посочва, че предоставените от Обединеното кралство данни за 2020 г. могат да се считат за надеждни. Освен това съгласно съобщението на Комисията, озаглавено „Корекция на изчислението на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз, след оттеглянето на Обединеното кралство“ (ОВ C 129, 2021 г., стр. 1, наричано по-нататък „съобщението от 2021 г.“), за извършените от тази държава нарушения факторът „n“ вече трябва да се определя на 3,70, а минималната еднократно платима сума — на 8215000 евро.

86

В дупликата си Обединеното кралство посочва, че от 1 октомври 2021 г. ще се е съобразило с Директива 95/60. Следователно Комисията не можела да прави извод, че е нужно налагането на имуществени санкции, щом като от решение от 7 септември 2016 г., Комисия/Гърция (C‑584/14, EU:C:2016:636, т. 70), било видно, че същите имат за цел да насърчат бързото изпълнение на решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, в случай че това неизпълнение продължава.

87

На първо място, що се отнася до тежестта на неизпълнението на задължения, тази държава отхвърля довода на Комисията, че видно от първо съображение от Директива 95/60, задълженията по тази директива трябва да се считат за важни. Всъщност, от една страна, както следвало от решение от 25 юни 2013 г., Комисия/Чешка република (C‑241/11,EU:C:2013:423, т. 54), посоченото в дадено съображение имало слаба аналитична стойност за преценката на относителното значение на една норма спрямо други норми на Съюза и от друга страна, много директиви съдържали подобни формулировки.

88

Освен това било важно да се вземе предвид преследваната с Директива 95/60 крайна цел, а именно въвеждане на хармонизирана система за акцизно облагане на газьола. Освен това Комисията смесвала въпроса за съответствието с тази директива с въпроса за факторите, които са от значение за преценката на тежестта на дадено несъответствие.

89

От друга страна, определящо било обстоятелството, че маркираното гориво, доставено на ползвателите на частни плавателни съдове за развлечение в Обединеното кралство, представлява 0,2 % от продаденото в тази държава маркирано гориво, а доставеното на тези потребители в Северна Ирландия маркирано гориво възлиза на 0,02 % от пазара на Обединеното кралство в периода от юни до август 2019 г.

90

Също така това, че Комисията се е позовала само на неподкрепени с доказателства извадки от пресата относно наложени, в една-единствена държава членка, глоби на ползватели на частни плавателни съдове за развлечение от Обединеното кралство и че не е представила никакви доказателства за налагането на такава глоба след май 2018 г., показвало ограниченото значение на несъответствието с Директива 95/60. От решение от 10 септември 2009 г., Комисия/Португалия (C‑457/07, EU:C:2009:531, т. 98), било видно, че когато, както по настоящото дело, държавата членка представя подробна информация, от която личи, че съответното нарушение няма никакъв или има само ограничен ефект, задача на Комисия е да посочи причините, поради които Съдът би трябвало да възприеме нейната гледна точка. Накрая, Комисията не можела да се основава на първоначалното неизпълнение на задължения, за да оспори нейната добросъвестност.

91

На второ място, що се отнася до фактора „n“, следвало да се държи сметка за факта, че правото на Съюза вече се прилага в Обединеното кралство само по отношение на Северна Ирландия, която, както твърди Обединеното кралство в съдебното заседание, през 2020 г. представлява 2,25 % от БВП на Обединеното кралство. Всъщност Съдът трябвало да се основе на големината на икономиката на територията, за която се прилага правото на Съюза към момента на постановяване на решението по настоящото дело.

92

В съдебното заседание Обединеното кралство изтъква също така, че след оттеглянето си от Съюза се е намирало в различно положение в сравнение с държавите членки, поради което следвало да бъде третирано различно, по-специално що се отнася до фактора „n“, и размерът на еднократно платимата сума да бъде намален.

Съображения на Съда

93

Като начало следва да се отбележи, че макар на 1 октомври 2021 г. Обединеното кралство да е преустановило неизпълнението на задължението си изцяло да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение и следователно в случая неизпълнението да не продължава до разглеждането на фактите от Съда, Комисията, както личи от точка 27 от настоящото решение, поддържа искането си тази държава да бъде осъдена да заплати еднократна сума.

94

В това отношение следва да се отбележи, че искова молба, с която Комисията иска налагането на санкция под формата на еднократно платима сума, не може да бъде отхвърлена само поради това че има за предмет неизпълнение на задължения, което, макар да е продължило във времето, е преустановено към датата, на която Съдът разглежда спорните факти (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 70).

95

Най-напред следва да се припомни, че по всяко дело Съдът е длъжен в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от степента на убеждаване и възпиране, която той счита за необходима, да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи — Фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 86 и цитираната съдебна практика).

96

Осъждането да се плати еднократна сума и определянето на евентуалния ѝ размер трябва във всеки конкретен случай да бъдат функция от всички релевантни фактори, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 260 ДФЕС. В това отношение последният предоставя на Съда широко право на преценка, за да реши дали да бъде наложена такава санкция и евентуално да определи нейния размер. Освен това Съдът е длъжен при упражняването на своето право на преценка да определи размера на еднократно платимата сума по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на извършеното нарушение. Сред релевантните фактори в това отношение са именно обстоятелства като тежестта на установеното нарушение, периодът, през който то продължава след постановяване на съдебното решение, с което е установено, и платежоспособността на съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин) (C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 113 и 114 и цитираната съдебна практика).

97

На първо място, що се отнася до тежестта на нарушението, следва да се припомни какво значение нарушеното правило има за установяването на вътрешния пазар, което, както следва от решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи — Фероникел) (C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 98), е една от основните задачи, възложени на Съюза по силата на член 3, параграф 3 ДЕС.

98

В това отношение от точки 44 и 46 от установяващото неизпълнението на задължения решение е видно, от една страна, че съгласно член 1 във връзка с трето съображение от Директива 95/60 държавите членки са длъжни да прилагат фискален маркиращ знак, предвиден в тази директива по-специално по отношение на газьола, който не се облага с пълната ставка, и от друга страна, че преследваната с посочената директива цел — а именно да се допълни Директива 2003/96 и да се насърчи завършването и правилното функциониране на вътрешния пазар, като се даде възможност за лесно и бързо идентифициране на газьола, който не подлежи на облагане с пълната ставка — не би могла да се постигне, ако на държавите членки беше позволено да разрешават използването на фискалния маркиращ знак и за газьола, предназначен за употреба, подлежаща на облагане с пълната ставка.

99

Освен това съгласно първо съображение от Директива 95/60 предвидените в нея мерки са не само необходими, но и належащи за постигането на целите на вътрешния пазар.

100

Наистина Обединеното кралство твърди, че е въвело цялостна система, позволяваща да се проверява дали ползвателите на частни плавателни съдове за развлечение са платили правилния размер на данъка и че тази система би могла да се използва и от органите на държавите членки при последващи проверки, които обаче при всяко положение не са основната цел на Директива 95/60.

101

В това отношение обаче е достатъчно да се припомни, че в точки 52 и 53 от установяващото неизпълнението на задължения решение Съдът приема, че предвиденото в Директива 95/60 фискално маркиране на освободения или облаган с намалена ставка газьол има за цел именно да улесни извършвания от данъчните органи на друга държава членка контрол дали в държавата членка, в която тази стока е освободена за потребление, действително е платен дължимият акциз и че не е от особено значение наличието на други начини за контрол, като например представянето на разписка, удостоверяваща плащането на разликата в акциза, както предлага Обединеното кралство.

102

Освен това следва също да се припомни, че задължението за приемане на национални мерки за осигуряване на пълното транспониране на директива представлява задължение на държавите членки от съществено значение за гарантиране на пълната ефективност на правото на Съюза и че следователно неизпълнението на това задължение трябва да се разглежда като относително тежко нарушение (вж. по аналогия решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — Наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 64 и цитираната съдебна практика).

103

Що се отнася до твърдението на Обединеното кралство, че тежестта на нарушението е минимална, поради факта че маркираното гориво, доставено на ползвателите на частни плавателни съдове за развлечение в Обединеното кралство, представлява 0,2 % от маркираното гориво, продадено в тази държава, следва да се отбележи, както прави Комисията, че въпросното неизпълнение на задължения е можело да ощети значителен брой ползватели на частни плавателни съдове за развлечение и следователно да накърни съответните частни и обществени интереси. Всъщност както британските граждани, които искат да влязат във водите на съседните на Обединеното кралство държави членки, така и гражданите на тези съседни държави членки, които искат да влязат във водите на Обединеното кралство и трябва там да заредят с маркирано гориво, преди да се върнат във водите на въпросните държави членки, са изложени на риск от проблеми при извършваните от органите на тези държави членки проверки, включително да им бъде наложена глоба от тези органи.

104

Освен това самото Обединено кралство твърди в писменото си становище, че забраната на маркирано гориво за задвижването на тези плавателни съдове има значителни практически последици, което твърдение би било напълно несъстоятелно, ако доставяното за посочената цел количество маркирано гориво беше незначително. Освен това от документа от 15 юли 2019 г., озаглавен „Implementation of the Court of Justice of the European Union (CJEU) judgment on diesel fuel used in private pleasure craft“, с който е започнало обществено обсъждане в Обединеното кралство, е видно, че в тази държава има значителен брой частни плавателни съдове за развлечение и че за задвижването на тези плавателни съдове е използвано значително количество маркирано гориво.

105

Що се отнася до евентуалните смекчаващи обстоятелства, изтъкнати от Обединеното кралство, първо, с оглед на точки 49—51 от настоящото решение следва да се отхвърли доводът на тази държава, че настоящото неизпълнение на задължения е с неголяма тежест поради разглежданите практически трудности. Всъщност при преценката на тежестта на неизпълнението на задължения Съдът многократно е припомнял, че държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 4 декември 2014 г., Комисия/Швеция, C‑243/13, EU:C:2014:2413, т. 53, от 13 юли 2017 г., Комисия/Испания, C‑388/16, EU:C:2017:548, т. 41, и от 25 юли 2018 г., Комисия/Испания, C‑205/17, EU:C:2018:606, т. 62).

106

Второ, що се отнася до факта, че по време на досъдебната процедура Обединеното кралство редовно е съобщавало на Комисията мерките, които възнамерява да предприеме, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение, следва да се припомни, че така или иначе държавите членки имат съгласно член 4, параграф 3 ДЕС задължение за лоялно сътрудничество с Комисията, което означава, че всяка държава членка е длъжна да съдейства на тази институция при изпълнението на нейната задача, която съгласно член 17 ДЕС се състои в това като пазителка на Договорите да следи за прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда (решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата със занижени цени) (С‑213/19, EU:C:2022:167, т. 527).

107

Следователно само сътрудничество с Комисията, при което се предприемат стъпки, свидетелстващи за намерението в най-кратък срок да се изпълни постановено на основание член 258 ДФЕС решение за установяване на неизпълнение на задължения, би могло да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при преценката на тежестта на нарушението.

108

В случая обаче, противно на това, което в писмото си от 19 декември 2018 г. Обединеното кралство посочва на Комисията, през 2019 г. и 2020 г. то не е направило необходимите законодателни промени, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение. Освен това, щом като посочва в писмото си от 11 септември 2020 г., че решението относно срока за премахване на правото да се използва маркирано гориво за задвижването на частни плавателни съдове за развлечение, ще бъде взето едва след обществено обсъждане във връзка с премахването на това право за сектори, които не са свързани със задвижването на такива плавателни съдове, тази държава признава, че изпълнението на решението на Съда е могло да се осъществи по-бързо.

109

При това положение сътрудничеството на Обединеното кралство с Комисията в хода на досъдебната процедура не може да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство.

110

Трето, като смекчаващо следва да се приеме, за сметка на това, обстоятелството, че както преди предявяването на настоящия иск, така и в хода на производството Обединеното кралство е предприело известен брой мерки, за да се съобрази с установяващото неизпълнението на задължения решение, и по-специално че с влизането в сила на 1 октомври 2021 г. на разпоредбите на Закона за бюджета за 2020 г. е прекратило твърдяното неизпълнение (вж. по аналогия решение от 31 март 2011 г., Комисия/Гърция, C‑407/09, EU:C:2011:196, т. 41).

111

Също така, четвърто, макар големината на съответната държава членка безспорно сама по себе си да не е от значение при преценката на тежестта на неизпълнението на задължения, все пак следва да се държи сметка за факта, че от 1 януари 2021 г. Директива 95/60 вече се прилага в Обединеното кралство само по отношение на Северна Ирландия, така че от тази дата ефектът от въпросното неизпълнение е по-малък.

112

Накрая, пето, като смекчаващо следва да се приеме и обстоятелството, че Обединеното кралство никога преди това не е пропускало да изпълни решение, постановено от Съда на основание член 258 ДФЕС (вж. решение от 30 май 2013 г., Комисия/Швеция (C‑270/11, EU:C:2013:339, т. 55).

113

Що се отнася, на второ място, до продължителността на нарушението, достатъчно е да се припомни, че тя трябва да се преценява, като се вземе предвид периодът, изтекъл между, от една страна, датата на съответното решение за установяване на неизпълнение на задължения, постановено на основание член 258 ДФЕС, и от друга страна, момента, в който Съдът преценява фактите, или датата, на която съответната държава членка се е съобразила с това решение, ако последната е по-ранна (вж. в този смисъл решения от 31 март 2011 г., Комисия/Гърция, C‑407/09, EU:C:2011:196, т. 35, и от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 122).

114

В случая следва да се констатира, че между постановяването на установяващото неизпълнението на задължения решение и изпълнението му от Обединеното кралство са изминали 1079 дни, съответно почти три години.

115

На трето място, що се отнася до платежоспособността, от съдебната практика следва, че за да се прецени платежоспособността на съответната държава членка и да се определят достатъчно възпиращи и пропорционални санкции, така че наистина да се предотврати бъдещо повторение на аналогични нарушения на правото на Съюза, като решаващ фактор трябва да се вземе предвид БВП на тази държава (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи —Фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 116 и 130).

116

В това отношение Обединеното кралство твърди, първо, че релевантен е единствено БВП на Северна Ирландия за периода на нарушението, докато Комисията е на мнение, че следва да се вземе предвид БВП на цялото Обединено кралство за този период.

117

В случая, в съответствие с член 127, параграф 1 от споразумението за оттегляне през преходния период, а именно до 31 декември 2020 г., правото на Съюза наистина се е прилагало за цялото Обединено кралство, но от 1 януари 2021 г. въпросното неизпълнение на задължения вече се отнася само до Северна Ирландия.

118

От член 12, параграф 1 от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия обаче следва, че органите на Обединеното кралство, а не тези на Северна Ирландия, отговарят за изпълнението и прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, станали приложими по силата на този протокол спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия. В този контекст, противно на твърденията на Обединеното кралство, фактът, че след 1 февруари 2020 г. последното вече не е държава членка, е без значение за преценката на платежоспособността му, поради което в това отношение не следва да бъде третирано по различен начин в сравнение с държавите членки.

119

Освен това, както следва от съдебната практика, изложена в точка 115 от настоящото решение, платежоспособността се взема предвид, за да се определят достатъчно възпиращи и пропорционални санкции с цел ефективно предотвратяване на бъдещо повторение на аналогични нарушения на правото на Съюза. Санкция по отношение на Обединеното кралство, която, що се отнася до преценката на платежоспособността, бива изчислена, като се отчете само БВП на Северна Ирландия — предвид продължаването на неизпълнението на задължения след края на преходния период, не би била достатъчно възпираща и следователно не би могла да направи възможно постигането на тази цел.

120

От друга страна, доколкото, както следва от точка 111 от настоящото решение, това, че след края на преходния период правото на Съюза вече се прилага в Обединеното кралство само по отношение на Северна Ирландия, е смекчаващо обстоятелство, което има значение при преценката на тежестта на неизпълнението на задължения, няма основание това обстоятелство отново да се взема предвид, когато се преценява платежоспособността на Обединеното кралство.

121

С оглед на гореизложеното, за да се определи платежоспособността на Обединеното кралство, следва да се вземе предвид БВП на цялата тази държава за целия период на нарушението.

122

Доводите на Обединеното кралство не опровергават този извод. Всъщност наистина съгласно практиката на Съда (решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 124 и цитираната съдебна практика) трябва да се отчитат актуалните данни за БВП, но от тази съдебна практика не може да се заключи, противно на твърденията на Обединеното кралство, че Съдът трябва да държи сметка единствено за БВП на територията, на която към датата на преценката на фактите от Съда се прилага правото на Съюза.

123

Освен това, доколкото, от една страна, Комисията твърди, че в съответствие със съобщението от 2021 г. факторът „n“ трябва да се определи на 3,70, що се отнася до извършените от Обединеното кралство нарушения, а минималната еднократно платима сума — на 8215000 евро, и доколкото, от друга страна, Обединеното кралство поддържа, че доводите на тази институция във връзка с платежоспособността му и това съобщение от 2021 г. си противоречат, достатъчно е да се припомни, че насоки като съдържащите се в съобщенията на Комисията не обвързват Съда, но допринасят за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на самата Комисия, когато тази институция прави предложения до Съда (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи — Фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 95 и цитираната съдебна практика).

124

Второ, що се отнася до довода на Обединеното кралство, че посоченият от Комисията фактор „n“ се основава на броя на депутатските места, с които разполага държава членка в Парламента, а Обединеното кралство вече не разполага с нито едно депутатско място в тази институция, Съдът вече е постановил, че отчитането на институционалната тежест на съответната държава членка не изглежда необходимо условие, за да се гарантира достатъчен възпиращ ефект и да се подтикне тази държава членка да промени своето настоящо или бъдещо поведение (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи —Фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 115).

125

Трето, както бе посочено в точка 122 от настоящото решение, от съдебната практика следва, че трябва да се отчетат актуалните данни за БВП на съответната държава членка към датата на преценката на фактите от Съда (решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 124 и цитираната съдебна практика).

126

С оглед на всички изложени по-горе съображения правилната преценка на обстоятелствата по случая изисква размерът на еднократната сума, която Обединеното кралство трябва да плати за периода от 17 октомври 2018 г. до 30 септември 2021 г., да бъде определен на 32000000 евро.

127

Ето защо Обединеното кралство следва да бъде осъдено да заплати на Комисията еднократна сума в размер на 32000000 евро.

По съдебните разноски

128

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Обединеното кралство и неизпълнението на задължения е било установено, Обединеното кралство следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

 

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

 

1)

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, тъй като към датата, на която е изтекъл определеният в официалното уведомително писмо на Европейската комисия срок, а именно 15 септември 2020 г., не е предприело всички мерки за изпълнението на решение от 17 октомври 2018 г., Комисия/Обединено кралство (C‑503/17, EU:C:2018:831).

 

2)

Осъжда Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 32000000 евро.

 

3)

Осъжда Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.